Никол данева
жүктеу/скачать 2.72 Mb.
|
| И отново, напускайки Библиотеката, си бе дал обещание – един ден да посети мястото, където времето не бе успяло да заличи словата на боговдъхновения певец, определил сам себе си като син на Земята и на звездното Небе... И да открие смисъла на онези кръстове...
Така пътят му го бе довел до тази свещена планина, където сега седеше на любимия си връх, взирайки се в маранята над една чужда, но странно позната долина, и търсейки от Господа отговор на въпросите си... ************ Втора глава - Алекс... Уж всичко е казано в евангелията ясно и просто, но ако се замислиш, няма как да не почнеш да си задаваш някои въпроси. - За греховете на Мария Магдалина ли? Или за ролята й в живота на Исус? – погледна той към момичето до себе си и се усмихна. – Още ли мислиш за съня ми? Равният шум на мотора действаше донякъде успокояващо и приспиващо, километрите по вече отеснялата за трафика магистрала Тракия се навъртаха като конец върху кълбо, набъбвайки с равно темпо, но дали заради умората от дългия път или по друга причина, Магдалена бе започнала да усеща някакво странно безпокойство. Преди да тръгнат от София двете сестри се бяха чули, бяха се наприказвали надълго и нашироко, тревогата, че с Мария се е случило нещо лошо, бе стихнала, но двамата все пак бяха решили да не променят първоначалния си план и да се разходят до Кърджали, като използват случая да видят най-сетне и древния скален град Перперикон, за когото след последните археологически разкрития се говореше много и с голяма доза приповдигнатост. Магдалена досега не се бе интересувала нито от историята на траките, нито от други исторически забележителности, но внезапното влечение на сестра й към археологията не можеше да остане без последствия и за нея. Като еднояйчни близначки, двете сестри споделяха всичко – от еднаквия вкус до еднаквите интереси, предпочитания и увлечения. - Да, и за съня ти се сетих, но исках нещо друго да те питам – отвърна Магдалена. - Знаеш, след случката с Мари бях твърдо убедена, че тогава самата Богородица ни е помогнала. Просто беше някакво чудо! В същия момент, когато сестричката ми е била нападната, аз пък бях влязла в онази немска катедрала... И нещо ме бе подтикнало да се моля... Сякаш тя, Светата майка, ме бе водила... И трябва да ти призная, захванах се да чета Библията... - Охо! Пък аз да не знам за това твое занимание... - Май не ми вярваш... А напразно! – понацупи се тя. – Това беше най-малкото, което можех да направя от благодарност, че Мари оживя!... Пък и не съм я прочела цялата, а само евангелията. И има там някои неща, които определено ме смущават... - Кажи, душице! – усмихна се пак той. – Кажи, да видим в какво си се спънала. - Ами те, камъчетата, са доста... Ето, например, някои от тях: какъв е този младеж, дето тича гол из Гетсиманската градина, когато стражите идват да хванат Исус след Тайната вечеря?... И какво чертае на земята Исус, когато му довеждат прелюбодейката, която искат да пребият с камъни?... И защо Исус казва на самарянката при кладенеца, че трябва да доведе мъжа си, ако иска да й покаже откъде да почерпи жива вода?... И още... Защо Исус е ходил в земите на Тир и Сидон*, а? И наистина недей да ми се смееш, ако обичаш! Забележка под линия: В този ред: Марк. 14:51; Йоан. 8:6; Йоан. 4:16; Марк. 7:24 „И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.” - Не ти се смея, таралежче мое, а ти се радвам. Не очаквах, че ти, дето не беше похващала Библията, си се заровила толкова надълбоко! Все пак, кога успя, а? Не съм те виждал дори да я държиш в ръце... - Само това оставаше – да съм с тебе, пък да чета религиозни текстове! Ха! Има си време за всичко, пък и знаеш, че не съм вярваща... Ама защо не ми отговаряш? Толкова ли маловажни ти се струват въпросите ми? - Не, душице, дори напротив. Ама ти направо ме затрупа! С твойте камъчета... - Добре, де. Да започнем да ги раздигаме подред. Да започнем с най-лекото. С ходенето в Тир. Какво е търсел там? - Вярно си забелязала, тук има нещо странно... При това само Марк и Матей, и то някак мимоходом, споменават този епизод – съгласи се Александър. – Но само на пръв поглед е несъществен, права си. - Нали?! – зарадва се тя и се позасмя. – Виж колко съм умна... Но ще ти призная, че колкото повече търсех в тази насока, толкова повече недоумявах. Никъде не се казва, че е правил там своите обиколки с цел да проповядва учението си, разбираш ли? Просто взел и отишъл в тези „предели”, както ги наричат в Библията... - И кое толкова те смущава? Можел е да ходи, където си иска, бил е свободен човек! – подкачи я той. - Ама защото се е криел, Алекс! – възбудено плесна с ръце и се обърна към него Магдалена. - И точно това е странното. Не е бил преследван, нито заплашван, и за разлика от другаде, където е ходил, там никой никога не го е обвинявал в нищо! Просто дошъл в Тир, влязъл в една къща и не искал никой да узнае за това... Точно тъй е написано! И когато една жена, чието дете било болно, все пак го забелязала и поискала от него помощ, той постъпил най-малкото чудно. Постъпил като човек, който върши нещо тайно и се крие!... - Така ли възприемаш тази случка? – погледна я Александър по-внимателно и дори озадачено. – Не съм очаквал, че ще те впечатли толкова една фраза от Евангелието... - Ами да! Само помисли колко е странно... Той, лечителят, който никога не отказвал на болните, отначало се държал доста резервирано! Не си ли съгласен? Държи се като човек, който не иска да се разчуе, че е пристигнал там, защото вече бил твърде добре познат и можел да бъде уличен в нещо… Това си е загадка, на която никой от евангелистите не дава отговор! Защо ме гледаш тъй, сякаш знаеш нещо? - Искам първо да чуя твоето мнение... - Ами аз просто се чудя, Алекс!... Поразходих се из разни библейски сайтове в Интернет и открих, че случката с жената станала в началото на третата година от проповедническата му дейност, а цяла година по-рано той вече бил толкова известен, че при него в Галилея идвали от всички околни области! От Тир и от Сидон също. Като изрично се споменават не други, а точно тези градове! - Така е. Добре, нека да разсъждаваме логически... Той наистина е успял за три години да обиколи доста земи, всяка пролет се отправял към Юдея, към Йерусалим, за да присъства на техния най-голям празник Песах. Тогава евреите задължително трябвало да ходят на поклонение в Храма, за да отбележат чрез жертвоприношение избавлението си от египетското робство и извеждането от пустинята... Макар че и по този въпрос имало разногласия, самаряните, например, смятали, че могат и по родните си места да празнуват, без да ходят чак в Йерусалим. - О, затова ли в евангелията се изразяват за тях като за втора категория хора, с които не е добре да се общува? - Ами, щом са различни... Та при тези си пътувания, освен дето ходел редовно в Юдея и обикалял из Галилея, той посещавал още Идумея, Самария, Декаполис… Щом си задълбала тъй надълбоко, значи знаеш, че това са все области край Мъртво море. Знаеш, че са имали всяка свой наместник и заедно образували Палестина, както била наречена страната на евреите от завладелите я римляни. Така... Дотук добре. Вярно е, че Исус скоро станал известна личност навсякъде по тези земи, дори както видяхме и в съседна Финикия, където са тези два града. И значи наистина е имал основания да се крие, ако не е искал да го видят, права си... - Ето, виждаш ли! – плесна отново с ръце Магдалена, доволна от похвалата. - Дори ги дава за пример тези градове... Когато упреква съплеменниците си, че не се вслушвали в думите му... Нещо го е свързвало с тях! Нещо е станало в Тир! Ти как мислиш? - Ако трябва да бъда откровен, Маги, аз също съм си задавал въпроса какво е търсил Христос в Тир, щом не е ходил нито да проповядва, нито да върши изцеления и знамения. Но ако трябва да съм честен, не знам отговора... - Жалко! – облегна се тя назад, видимо разочарована. – Аз пък се надявах, че ти ще ми кажеш... Прочетох още в едни коментари към Библията, че отишъл там да си почине и да подири усамотение, тъй като се бил изморил от тълпите, ама ми звучи някак несериозно… - Глупости! Каква почивка може да намери в такъв голям, шумен и ужасно оживен град! Това го знам със сигурност, защото и аз направих някои справки... - Така ли? Колко е чудно всичко това! Значи и двамата с теб горе-долу по едно и също време сме започнали да се интересуваме от едно и също нещо... Ха! – възторжено го прекъсна Магдалена. - И какво откри? - Тир е бил тогава пристанищен център, огромна за времето си метрополия. Е, вярно, че след възхода на Александрия бил позападнал, но още бил в силата си. Не, загадката тук се крие в друго... И ти си права, най-странното в случая е споменаването на тази къща, в която той искал да пребивава инкогнито. Толкова е държал на това, че дори за малко да изневери на себе си и да не помогне на човек в беда... - И какво е търсил там според теб? - Ами, за да разберем, трябва първо да си представим нещата такива, каквито са били навремето – каза Александър и се замисли за миг, после продължи. - Вече ти казах, че Тир е бил мощен град, световно известен, би могъл да се сравни с такъв космополитен център, какъвто днес например е Лондон, най-големият в Европа. И има няколко интересни момента, които открих и върху които искам да ти обърна внимание. Първо, Тир е възникнал в дълбоката древност, основан като град-близнак на Сидон, но впоследствие го надминал. А пък самите финикийци имали славата на най-смелите и опитни моряци още от зората на човечеството. Плавали безстрашно покрай бреговете на Африка, която обиколили и стигнали Гибралтар някъде през ранната бронзова епоха. На пролива викали „Стълбовете на Мелкарт”, а Средиземно море наричали „Великото море на залеза”. Основали колонии из цялото Средиземноморие, техни били градовете Картаген, а също и днешните Танжер и Кадис, и остров Малта... Стигнали чак до Британия! Разработвали рудници, търгували с метал, добивали скъпоценната пурпурна боя, изнасяли изделия от стъкло, слонова кост, черно дърво, кехлибар... Изобщо, все предмети на разкоша, поради което били обвинявани, че насаждат в света греховен стремеж към охолство и разврат... - Като ги спомена, и се сещам за най-важното им изобретение. Финикийските знаци*... Забележка под линия: Парите - Именно! Но докато въртели успешно търговията си, не забравяли да градят и храмове. Според тогавашното възприятие на света повече от задължително било да се принасят жертви на боговете, за да се измолва покровителство и защита от тях. Направо жизнено важно! И така, стигаме до втория момент - религията им... Като езичници, те са боготворили силите на природата, олицетворявани чрез различни божества, но най-главен е бил гръмовержецът Баал. - Чувала съм за него. Но съм чувала и името Ваал... - Едно и също е. Той бил владетелят на света, бог на Слънцето и оплодотворяването, често изобразяван като телец. И култът към него бил типичен за култовете към умиращия и възкръсващ бог. С него е свързана богиня Астарта, която пък е отговаряла за плодородието и сексуалността. Така възникнала и свещената храмова проституция. А главните места, където се кланяли на Баал и Астарта, били Тир и Сидон... Много може да се говори по въпроса, много сравнения да се направят – и с мита за Озирис и Изида, и с мита за Гилгамеш и Иштар, и с по-късно появилия се митраизъм... Но думата ми тук е за друго. За финикийския храм на Мелкарт, в който жреците представяли на поклонниците чудото на възкръсването и възнесението... И това е третият интересен момент. - Кой е Мелкарт? Ти и по-рано го спомена... - Тирският вариант на бог Баал. Покровител на града и мореплавателите. Буквално означава Цар на града, а от Стария Завет е известен като Молох. Негов символ били двете колони, които издигали в храмовете му. Колкото по-голям и впечатляващ бил храмът, толкова по-сигурно било и благоволението на боговете. А Молох бил кървав и алчен бог, дори искал човешки жертвоприношения. Така под натиска на жреците първородните деца често били хвърляни в огъня и това ставало в присъствието на майките. - Ужасно!... - Да... Но най-отвратителното, най-нечовешкото в този ритуал било, че те не трябвало по никакъв начин да показват мъката си. Трябвало дори да се радват... Защото ако не демонстрирали охотно даване на кръвнината, богът не приемал жертвата... - Стига, Алекс! Цялата настръхнах! - Така е било, Маги... Този ритуал бил спазван чак до... - Чакай малко, запази си мисълта! – прекъсна го Магдалена. – Не ти ли звучи познато от другаде това избиване на младенците?! Та нали и раждането на Исус е свързано с такова кърваво жертвоприношение?!... - Което, апропо, не е исторически документиран факт. Ирод, наречен Велики задето построил Храма, наистина бил тиранин, жесток и параноичен до безумие. След като с хитрост си спечелил подкрепата на Рим, трябвало да получи признание и от юдеите. За целта изградил разкошен дворец върху планина, чийто връх отрязъл... - Отрязал цяла планина?! - Да, много искал да изтъкне величието си... Бил обаче наясно, че като полу-юдей, дължи положението си изключително и само на своя брак с Мириам, принцеса от царския род на Хасмонеите, затова постоянно се чувствал заплашен, че властта му ще бъде оспорена. И в резултат на интриги убил дори жена си и синовете си, но не и толкова много младенци... А бягството в Египет наистина може да се е състояло, но по съвсем други причини. Малко преди смъртта на Ирод Велики през 4 г.пр.Хр. избухва поредното въстание срещу римляните, което е потушено с невиждана жестокост, хиляди са разпънати на кръст, а пък Галилея направо е удавена в кръв, логично е мнозина да са напускали родните места... Не забравяй все пак, че при митологизирането на даден образ, както е станало с Христос, се наслагват характерни за историческата ситуация възгледи, митологеми и понятийни схеми, а някои действителни събития се нагаждат според идеята, която трябва да внушават. - Ох, Алекс, така е, знам това... Напълно съм наясно как възниква един такъв разказ. Но все пак е поразително, че е използван именно мотивът с кървавата жертва, дадена доброволно или взета насила от бога. Та нали Исус идва, за да проповядва всеобща и братска любов, и неговият бог е Отец на всички, благ и всеопрощаващ... На този ли бог са били принесени в жертва невинните дечица?! - Наистина е странно, че вярващите не си задават въпроса кому всъщност е било нужно това избиение – на мъдрия и справедлив Отец или на отмъстителния и жесток Господ от предишните времена. Нали помниш историята с жертвата, която той искал от Авраам? И онзи бил готов да докаже вярата си, като убие своя първороден син... - Да, винаги съм се потрисала от безумието, залегнало в нея... Чиста проба фанатизъм! - Както виждаш, никак не е случайна появата на този мотив именно в този регион, хората там със сигурност са пазели дълго спомена за кървавите човешки жертвоприношения, макар и самите евреи да не са ги практикували. А пък и ритуалът е съществувал докъм осми-шести век преди Христа, когато асирийците и вавилонците завзели тези земи и го забранили. Само в Картаген детеубийството продължило чак до покоряването му от Рим... Когато Херодот писал за храма на Мелкарт като за нещо изключително впечатляващо, там вече не се правели такива жертвоприношения. И според него той се намирал в Тир... Както знаем обаче, „бащата на историята” в много отношения е бил и доста неточен. Защото от други исторически източници е известно, че това чудо на древния свят било изградено в Гадес, днешен Кадис. И Гадитанският храм наистина бил прочут по целия тогавашен свят. - Ти защо каза, че на Гибралтар му викали Стълбовете на Мелкарт? Аз пък съм чувала друго име! Херкулесови стълбове... - Да, така е бил наречен заради скалите от двете страни на пролива. Като двете колони от храма. А пък самият Мелкарт бил отъждествяван от гърците с Херкулес. Героят, който бил възнесен след смъртта си на небето, при своя баща – главния бог Зевс... - Ох, не знам дали от тази екскурзия в миналото в главата ми почват да се подреждат нещата или става точно обратното, Алекс... Исках просто да знам защо Исус е ходил в Тир! И каква е била онази къща! Ето, преполовихме пътя, а още не сме стигнали доникъде с идеите... - Чакай малко, че тоя е настъпил педала... Хем вижда, че го изпреварвам! Нещастник!... – ядоса се Александър, а Магдалена притихна. Бяха слезли от магистралата и пътят към границата с Турция бе повече от натоварен. В разгара на лятото и на отпускарския сезон в двете посоки на тясното шосе се нижеха безкрайни колони от коли и тирове, между които като черни светкавици се вклиняваха мотористи, бързащи към един от традиционните си събори, и тя всеки път изтръпваше, когато край тях с гръм и трясък профучаваше поредният рокер... Отдал цялото си внимание на сложната ситуация, Александър изостави разговора за пътуването на Исус до Тир и се съсредоточи върху тяхното собствено пътуване. Магдалена се облегна на седалката и притвори очи. Насрещните фарове се нижеха като безкрайна огнена огърлица, всеки бързаше за някъде... Вътрешният й часовник се обади и Габриела полека излезе от медитацията. Беше време да тръгва. Тя се надигна, грациозна като котка, протегна се и се отправи към мястото на срещата. Супериорът я бе извикал в планетариума, където днес повече нямаше да има чужди посещения. Тази кръгла зала с бляскав купол, изпъстрен отвътре със звезди, бе едно от любимите помещения на всички братя и сестри. Вътре бе приятно прохладно, въздухът бе пропит с аромати и винаги се лееше тиха музика. Под съпровода на арфа тих женски глас нашепваше: „Aqua… Vita… Ad infinitum…”. Както навсякъде, и тук имаше малък олтар, до който сега бе застанал някой, обърнат гърбом и облечен с тъмночервено наметало, чиято качулка бе вдигната.... Тя се учуди. Нейният по-старши брат не я бе предупредил, че няма да бъдат сами. По очертанията можа единствено да се досети, че е мъж. Супериорът й кимна да се приближи, като след разменените между двамата поздрави така и не я представи на непознатия, но по напрежението в гласа му тя се досети, че е някой от Върховните. От цялата негова фигура се излъчваше достолепие, власт и стаена сила, макар да не помръдваше. Мина й мисълта, че вероятно бе влязъл с групата посетители. А нищо чудно и да я бе наблюдавал, докато медитираше... - Ще бъда пределно кратък – чу тя гласа на своя наставник. - Всеки път, когато влизаме в нашата градина на мира и хармонията, на тишината и спокойствието, ние минаваме покрай изписаната върху плоча наша клетва. И всеки от нас я изпълнява с всяко свое действие, мисъл и желание. Призвани сме да допринасяме за хармонията в света с разум и според способностите си, като служим на Бог и като отдаваме милосърдието си на всички, които се нуждаят от него. Гледаме на всички хора като на наши братя и сестри, независимо от раса, култура и религия, радвайки се на тяхното щастие и добруване. И спомагаме още за мира и хармонията в света, като с толерантност се вслушваме в чуждото мнение, дори когато е различно от нашето, и никога никому не налагаме насила нито своите възгледи за Бог, нито за Любовта. И съдействаме за мира, хармонията и спокойствието на света, като уважаваме и почитаме природата, и като живо същество я пазим за бъдещите поколения. Припомних ти тази наша клетва, сестро, не защото си я забравила или нарушила, а защото ти предстои едно още по-голямо изпитание... Габриела почувства облекчение. Още при първото споменаване на клетвените обещания вътрешно се бе стегнала. Започна да подозира, че са разбрали за нейния обет и сатанинското й посвещаване, макар да се бе нагодила като хамелеон към условията на Ордена... - Задачата, която ти се предлага – продължаваше междувременно Супериорът, - е пряко свързана с всичко, което казах току-що. След нейното изпълнение ще бъдеш повишена. Ще бъдеш допусната до Извора. Изборът ни се спря върху теб, защото няма по-подходящ човек за това, което трябва да се свърши. Случаят е следният. Получена е информация за нови разкрития, направени при археологически разкопки на място, което е свещено. Възможно е да се намесят различни интереси. Възможно е да се отключат събития, насочени към нарушаване на мира и хармонията, вместо към тяхното укрепване. Възможно е да бъде преоткрита Тайната, която да бъде използвана за вреда... Трябва да отидеш там, да се свържеш с необходимите хора и да действаш според инструкциите. Това място се намира в страната, от която ти идваш, и с която си запозната по-добре от всеки друг наш член. Ето тук, в този плик, е цялата необходима ти информация. След прочитането трябва да я унищожиш, можеш да си запишеш само телефоните на тези, към които ще се обръщаш за съдействие. Ще разполагаш и с достатъчно средства за всичко, което сметнеш, че е необходимо да се извърши. Ако имаш въпроси, аз съм на твое разположение. Приемаш ли? Габриела разбра, че няма избор. Да се върне в България бе последното нещо, което желаеше. Искаше да скъса с миналото, а не да се изправя отново лице в лице със спомените. Усети как онзи заспал в гърдите й вулкан се раздвижва, въпреки проведената преди срещата релаксация. Тръпката премина през тялото й като мътна адреналинова вълнa. Трябваше веднага да даде отговор. Един отказ слагаше кръст върху по-нататъшното й придвижване в йерархията, върху всичко, което бе постигнала, и към което се стремеше... Но ситуацията имаше и добри страни. Харесваше предизвикателствата на такива безизходни положения, защото винаги ги обръщаше в своя полза. Щеше да си уреди сметките, да припомни на някои хора, че нищо не е забравено, нито простено... И щеше най-сетне да стане една от Върховните... - Приемам. За мен това поръчение е чест и признание за пътя ми дотук. И ще продължавам да вървя по него, изпълнена с вяра в нашите принципи, и давайки всичко най-добро от себе си. Благодаря за доверието – склони тя глава пред Супериора. - Нека Бог бъде с теб и нека Любовта те закриля и ръководи. Ще се молим за теб, сестро! – каза той и й подаде жълтия книжен плик с инструкциите. Габриела го пое. Срещата бе завършила и можеше да си тръгва, но тя се зачуди дали трябва да се сбогува с неизвестния мъж преди да се оттегли и като как да го направи. Хвърли му поглед и в този миг, сякаш виждайки с гърба си, той вдигна дясната си ръка. Широкият ръкав на наметалото се повдигна, проблесна рубинен пръстен... Разбра какво се иска от нея. Приближи се до Върховния и наведе устни към просветващия на пръста му знак за неговото високо положение. Веднага след това той за секунда я докосна по челото с външната част на китката си. Като че ли ток мина през нея. Почувства се привлечена от мъжествената му сила, която я обви и засмука в енергетичния си вихър. Стана й ясно, че ако се справи добре, скоро не само щеше да го види в лице, но и да бъде с него, потапяйки се в Тайната... Бе отгатнала целта на присъствието му. Нощта бе пълнолунна и светла, но наистина си беше страшничко да се ходи на разходка сред хълмовете. Момичетата вървяха бързо, озъртайки се от време на време и плъзгайки лъч светлина от фенерчетата по тъмните грамади на храстите край пътя. От това ставаше още по-страшно. Очертаваха се невероятни контури, отблясъците от листата припламваха тайнствено и възбуждащо, мракът отзад се сгъстяваше... За да не мислят какви ли чудовища се крият там, те гонеха страха с незначителни приказки, обсъждайки колегите от експедицията. Темата се изчерпи бързо и Мария отново зададе въпроса си за онзи ритуал. - Добре, слушай сега! Елевзинските мистерии са съсредоточени върху посмъртното блаженство на посвещавания, което определено е негръцки елемент! – започна Елена с апломб, щастлива, че може да се изяви и да не мисли какво има ей там, зад онзи камък, или зад онова дърво... Мария я погледна и прихна, толкова не се връзваше видът на приятелката й с учителския глас, който бе извадила. Сякаш бе застанала на катедрата и цитираше предварително написан доклад. – Няма нищо смешно, Мари. Правих реферат за тях и ако ти кажа, колко съм се ровила, за да намеря нещо повече, направо не е за вярване! Няма, и няма! Писано е страшно много как започват мистериите - кога, къде и как се провеждат, кои могат да участват, какво се прави ден по ден... жүктеу/скачать 2.72 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|