Никол данева
жүктеу/скачать 2.72 Mb.
|
| - Май не...
- И рискувам посред най-сладкия ми сън да бъда запознат с идеята ти защо е ходил там, така ли? - усмихна се той и посегна да я прегърне. - Не че няма да ми е приятно да ме събудиш... - Тази случка наистина не ми излиза от главата!... – вдигна лице към него тя. - Не искаш ли да чуеш до какви изводи стигнах? - Напротив, цял съм слух... Ето така... – притегли я той към себе си. Тя му отвърна на ласката, но после леко се отстрани и продължи. - Чуй, Алекс... Поправи ме, ако греша... Той трябва да е имал среща или с мъж, или с жена, нали? И след като прехвърлих възможностите, стигнах до следните два варианта, които принуждават един мъж да се крие. Първо, ако прави конспирация. Ерго, Христос се е интересувал от чудото в храма... И второ, ако отива при жена, при която не бива да ходи! Ти затова ли ми разказа за храмовата проституция? Той е бил все пак нормален мъж, нали? Да не е ходил при някоя такава жрица, а?... - Маги! – погледна я засмян той. - Само това ли ти се върти в главата? Не ти ли се струва, че малко попресилваш нещата? - Ами, след всичко, което чух за онзи храм... И аз не знам вече какво да мисля! - Е, добре... май наистина няма да се откажеш... Тогава ще ти разкажа следната поучителна история: с Тир е свързано сбъдването на едно от най-странните библейски пророчества. Било е изречено от еврейския пророк Езекиил. - Кой беше пък този? Вярно, че четох Библията, ама... - Старозаветен пророк, живял шест века преди Христа, по време на втория вавилонски плен на евреите. Получил видение и проповядвал сред тях покаяние и отказ от идолопоклонничество... Сам Господ му бил казал, че всеки грешник ще загине, ако не се разкае. В пророчествата си рисувал образа на Месията като пастир, който щял да дойде и да спаси заблудените си овце, но го наричал с името Давид, тъй като твърдял, че трябвало да бъде от рода Давидов... - Ето откъде е цялата тази... плява... с покаянието, Страшния съд и апокалипсиса, от която човек може да получи мозъчно разстройство!... - И не само мозъчно... Всичко това е чудесен лост за държане на паството в смирение... Но да се върнем на Езекиил и пророчествата му за Тир. Той доста цветисто описва как точно този град ще бъде сринат със земята заради гнусното си идолопоклонничество, което развращавало евреите. Защото оттам идвала покварата и дори мъдрият цар Соломон под влияние на жените си се бил поддал на култа към Астарта... И само три години след предсказанието цар Навуходоносор се озовал край стените му. Последвала дълга, изнурителна обсада, след която градът заедно с цяла Финикия преминал под персийско владичество. По-късно тази апетитна хапка привлякла вниманието и на Александър Македонски. Убитите били хиляди, а продадените в робство нямали брой... Но всеки път след поредното нашествие Тир се съвземал и бил наново построяван, като изменял мястото си. След няколко такива сътресения обаче западнал и вече не могъл да възвърне първоначалното си величие от дните, когато съперничел с Рим. И най-накрая наистина бил сринат със земята. Но това станало вече значително след времето на Исус, защото дори и кръстоносците се сражавали с мюсюлманите за него. Но тъй или иначе, от всичките седем предсказания, направени от Езекиил за Тир, шест са се сбъднали, включително и това, че повече никога няма да бъде намерен!... Сега там има само някакво бедно рибарско селище, а от предишния велик град няма и помен! - Ето, че си изпросих поредната приказка!... – засмя се Магдалена и се отдръпна леко от Александър. Бе се сгушила като пиле на широките му гърди още в началото на разказа. - Но каква е връзката с Исус? - Нима не я виждаш? Познавал е пророчествата от Стария завет изключително добре. Знаел е за участта на Тир. Споменава го в една своя проповед, когато кори непокаялите се градове и особено Капернаум, че се възвисил до бога, но щял също тъй да бъде наказан*... Забележка под линия: Мат.11:22 - О, да!... Сещам се... - Може би именно това сбъдване на предреченото да му е дало идеята, че е възможно да се действа по написания предварително начин... - Знаеш ли – прекъсна го тя, въодушевена от хрумналата й мисъл. – Струва ми се, че всичко, което е вършел, е било като... като по учебник! Като нагледно доказателство как се изпълнява предсказаното! - Така е, не си далеч от истината, но зависи под какъв ъгъл я погледнем... Особено силно се набляга на този факт в синоптичните евангелия. На Матей, Марко и Лука. Знаеш, че ги наричат така, защото са много сходни. - О, да, и за това щях да те питам... Един от друг ли са преписвали? - По-скоро не, защото всеки от тях внася и свой принос. - Но там има едни и същи случки, разказани с почти еднакви понякога думи!... - Затова ги наричат така и точно заради общите им части изследователите предполагат наличието на някакъв първоизточник, първоизвор. Тайнствен документ, който са нарекли „Ръкописът Q”. От думичката Quelle на немски. - Да, извор... Хубаво звучи. - И като сравняват евангелията, съдят и за неговото съдържание. Дори е почти възстановен. - Но ако е така, защо има разлики тогава? Защо Матей и Марко са взели от онзи ръкопис епизода с тази къща в Тир, а Лука изобщо го е пренебрегнал? И ще ти кажа какво мисля: така се прави, когато нещо се прикрива! - Мисля, че си права. Лука е знаел повече... - Казах ти! Всичко това ме навежда на една доста смущаваща мисъл, Алекс!... За всяко действие на Исус в онези три евангелия непременно се натъртва, че това било станало, защото точно тъй било казано! Или че онова бил направил, за да се сбъдне писаното! Разбирам, че смисълът е друг, че евангелистите са търсели този ефект – нали е Божи Син, трябва да знае всичко, и пророчествата да свидетелстват, че именно той е Месията, но... - Разбирам какво имаш предвид. И ще ти кажа, че не си първата. Отдавна се изказват предположения, че той нарочно е организирал всичко край себе си така, че да отговаря на предсказанията за Месията, който трябвало да дойде и да избави „народа на Израил” от поробителите му. - Следователно е ходил в Тир по работа, за да усъвършенства замисъла си, така ли? Това ни препраща към първия вариант – конспирация... Затова ли ми разказа за онзи храм и за чудото с възкръсването? Искал е да разбере как жреците правят този номер пред публиката, но никой не трябвало да знае за този негов интерес, защото веднага щели да го разобличат, че крои нещо... Това ли е било? - Ами, като се навържат историческите факти, за които днес ти изнесох цяла лекция, някак от само себе си се появява и този извод. Не мислиш ли? - Звучи правдоподобно, но... – тя не довърши, остави чашата си и се загледа в Луната. - Все пак ми харесва повече другата идея, Алекс! Че е ходил при жена... Казано е, че е влизал в къща, не в храм! - Разбира се, че няма да влезе в езически храм, Маги! Още повече, когато иска да остане неразпознат! А и това „чудо”, както ти казах, ставало на друго място, не в Тир. Но затова пък е повече от възможно тамошните жреци да са били осведомени за прилаганата в Гадес технология на „възнесението”! Все пак Мелкарт е бил бог-покровител на града, и всичко, свързано с него, трябва да е било известно на жреческата каста. А предполагам и не само на нея, тъй като до нас все пак са стигнали исторически сведения как се е разигравало това представление... - Добре де, нека приемем, че е ходил при жрец... – Магдалена се обърна към него, а в очите й сякаш още плуваше лунната светлина. Поне на него му се стори тъй. - Или е ходил при някого, който знаел как се правело чудото... Но все пак, имам някакво чувство, че не може да не е била замесена и жена, Алекс! По-голямо чудо от срещата на двама души няма! А пък за Гадитанския храм е могъл да научи и от другаде, не е ли така? - Точно така, тук си права. В евангелията първо се споменава, че в Галилея са идвали да го слушат хора всякакви... Включително и от Тир, като това става в началото на дейността му*. А после вече се казва, че и той е ходил тайно там! Но пак стигаме до същото. Той е имал постоянни контакти с този град. Забележка под линия: Марк. 3:8 - Ама ето, това доказва моята версия! Все пак е имало жена, Алекс, сигурна съм!... - Колко си упорита, Маги... Да не мислиш, че самата Мария Магдалина го е чакала в тази къща? - А защо не? Само помисли! Нима има друга жена в живота му? И всичко, което е свързано с нея, е старателно унищожено, прикрито, изопачено!... Защо е тази тайнственост при посещението му в Тир, защо не се казва в евангелията какво го е отвело там, защо само двама от евангелистите разказват тази случка? Вълнението я бе подтикнало да стане. Магдалена се облегна на перилата на терасата, а Александър изведнъж забеляза, че главата й се озова на фона на кръглия диск на Луната. - Задръж така, не мърдай!... – извика той и се пресегна към телефона си, с който направи няколко снимки. – Ела да видиш... Имаш ореол около главата... - Колко интересно... – Тя остави апаратчето на масичката и го погледна с усмивка. – Това не ти ли говори нещо? Не е ли знак, че трябва да ме послушаш? Нещо ей-тук ми подсказва, Алекс, че е станало следното: Исус е ходил при Мария Магдалина, която го е чакала там! А може двете неща да са били обединени... - Какво искаш да кажеш? Пак ли, че е била жрица на Астарта, храмова проститутка, и затова е знаела тайната на „възкресението” и му я открехнала, така ли? - Ами нали е прогонил от нея седем бяса... Самият Лука е този, който твърди това! Значи е била много грешна, твърде много грешна!... А аз нося името й, Алекс... И също искам да бъда грешна... по този начин... – вдигна тя лице към него и впи устни в неговите. - Този начин ми харесва... – отвърна той след малко, когато двамата вече се бяха понесли върху приливната вълна на желанието. И тогава иззвъня телефонът. Още преди да вдигне, тя знаеше, че отново нещо се е случило с Мария... Габриела вкара колата в гаража, взе си един душ, приготви си плодов коктейл и с чашата в ръка се запъти към кабинета си, настройвайки се делово. Всичко, свързано с Ордена, за нея бе от първостепенно значение, всяка възложена задача бе стъпало към издигането и изискваше пълно отдаване. Тя се зае с проучването на документите от жълтия плик. Бяха събирани в продължение на голям отрязък от време, сортирани и подредени тематично в голяма папка със същия жълт цвят. Зачете се внимателно. Свещеното място, за което говореше нейният Супериор, бе скалният град Перперикон край Кърджали, около който наскоро бе започнало да се шуми в българските медии. Бе напуснала страната горе-долу по същото време и почти нищо не знаеше за него. Когато стигна до мястото, където в таен доклад до Ордена се споменаваше какви разкрития са били направени там в последно време, и кои са хората, работещи в момента на разкопките, тя срещна едно име, което я накара да подскочи. - Мария Владова!... – извика на глас Габриела, не вярвайки на очите си и хвърли папката. – Пак ли си ми на пътя! Стана, разходи се из стаята, после излезе в градината. Трябваше да осъзнае какво се крие зад този обрат на събитията. Не беше ли знак от самата съдба, че часът й е настъпил? Часът на дългоочакваното отмъщение... Стигна до лехите с розите, наведе се и вдъхна уханието им, което с приближаването на нощта бе станало особено силно. Мислите й се завъртяха около това, което бе станало в България преди да я напусне. Тази малка никаквица Мария, която я предаде и стана причина за разрива й с Братството!... Тази промъкнала се в пазвата й змия, която навремето бе успяла да я заблуди! Да я накара да се разкрие пред нея, да я използва за целите си, да я злепостави... И докога тези двете ще й се пречкат! - Мария... Магдалена... – изсъска Габриела, късайки главичките на две рози и мачкайки в такт с думите си листенцата. Те се посипаха на земята, излъчвайки като предсмъртен стон последния си аромат, а тя стъпи отгоре им и започна да ги тъпче. – Чакайте ме, идвам... След този изблик ядът й попремина, дори съжали за похабените цветя, към които иначе се чувстваше привлечена. Ще трябва да внимава, гневът можеше само да й замъгли съзнанието, а едва ли занапред щеше да има по-добра възможност хем да си отмъсти, хем да се издигне до Върховните. И до онзи мъж с пръстена, от когото се излъчваше такава сила... Един погрешен ход, и щеше да пропилее шанса си. Върна се в къщата, пусна музика, направи няколко дихателни упражнения и отново се зае с документите. Чакаше я много работа. Ще трябва да си планира много добре дните, за да свърши не само това, което й възложиха от Ордена... В едно отношение Габриела бе старомодна и си го признаваше – тя не обичаше всичките тези електронни органайзери, които, ако попаднеха в чужди ръце, издаваха и най-малките подробности, дори точното време на записа. Понякога това бе изключително подвеждащо и можеше да издаде много. Затова предпочиташе добрия стар бележник, където си отбелязваше най-важното. Повлияна от Росен, също използваше своя система, разбираема само за нея. Като ученичка бе изучавала от любопитство стенография, бе я използвала на лекциите в университета, но впоследствие бе изоставила този начин на скоростно записване. Опасяваше се, че може така да съчетае ченгелчетата и луличките, че и сама да не си разчете след време думите. Бе възприела обаче метода и често го използваше, маркирайки думите само чрез съгласните. И когато стигна до деня, в който планираше да посети Перперикон, тя нанесе в бележника си съответното име на съответната дата, като го изписа съкратено и с малки ръкописни букви. Получи се следното: прпрк. Като го видя, застина с вдигната ръка, изпускайки от изненада химикалката. - Хиляди демони! – отново на глас ядно произнесе Габриела. – Росене, копеле нещастно! Така да ме преметнеш! Всичко в бележника му бе на английски, надлежно преведено от български и кодирано. Изобщо не й бе хрумвало, че може да е използвал кирилица, нито, че използва същата система на съкращения като при стенографирането. А пък и думата до този момент не й беше позната, как би могла да я разчете! Никога не се бе интересувала от археология, а и да бе чула за Перперикон, бе й минало покрай ушите. След като първоначалната еуфория, че е открила смисъла на тайнственото „ен-пи-ен-пи-кей” от бележника му попремина, тя разбра, че от това загадката ставаше още по-голяма. Какви ги диреше там мъжът й, който също не се интересуваше от археология?! И докога ще я изненадва с тайните си, които продължаваха да изникват толкова време вече след смъртта му?... А мислеше, че е на прав път, когато откри връзката между символите, използвани от Ордена, и думата fertilizer, закодирана от Росен в съкращението!... Какво всъщност е имал предвид?! Бръкна в чекмеджето и извади кафявия бележник. Отгърна най-отзад и за пореден път се вгледа в знаците, оставени от ръката на мъжа й. - Перперек, злато, безкрайност... – тихо промълви Габриела. – Ормус и безсмъртие?... Злато... и храна на боговете?... Росене, Росене, копеле нещастно! Злато ли си търсил? Щото с безсмъртието се размина! – изкиска се тя. С решителен жест затвори малката книжица, написаното от Росен изчезна от очите й, но не и от вътрешния й взор. Накъдето и да погледнеше, виждаше изписаните от него символи, легнали пламтящи осморки... И тази засукана линия преминаваше във въздуха като огнен бич през мержелеещите се в здрачевината лица на двете близначки. Мария и Магдалена, които й отнеха нейния Александър... *** - Значи напускаш експедицията, така ли? – попита на другия ден Магдалена, повишавайки глас, за да я чуе сестра й. – Добре, че дойдохме. Ще си тръгнеш с нас!... От близкия площад се бе разнесъл нов взрив от викове. Стигаха чак до градската градина, до приятното лятно кафене, където бяха седнали заедно с Александър. Когато тримата идваха насам, бяха забелязали издигнатата набързо трибуна и прииждащите хора, но не им бяха обърнали внимание. Малко ли събрания и митинги се провеждаха. - Ами след всичко, което стана... – отвърна Мария, също по-силно, но не само заради шума. Преживяното предната вечер още я караше да се вълнува, а и почти през целия ден се бе занимавала с разяснения на постъпката си, събиране на багажа, сбогуване с колегите, които също й бяха задавали неудобни въпроси. – Май наистина е най-добре да си тръгна... Гледат ме като бяла врана! Елена казала, че на всяка цена трябвало да влезем в бараката, защото съм имала видение!... А пък нали ми видяха състоянието, когато изрових плочката вчера! И ако тогава са си мислели, че просто съм потресена заради находката, сега ме оглеждат като някакво изкопаемо... Толкоз да не може да си държи езика зад зъбите това момиче! - Не бива да й се сърдиш. Тя все пак си има някакви отговорности... Не е тук за забавление като теб! - погледна я с лека насмешка Магдалена, все още затаила обида на сестра си, че не бе я предупредила за поредната си авантюра. - Хубаво забавление, няма що! Прах, пек, болки в кръста, изпочупени нокти... И накрая, като откриеш нещо, ти го взимат още преди да разбереш какво е! - Може ли да не се забъркаш поне веднъж в нещо, Мари? Ти представяш ли си какво ми беше снощи?! Първо звъниш, че едва не ти е паднал някакъв камък на главата... Ние хукваме насам... После пък още с пристигането научаваме, че едва не са те арестували заради кражба с взлом!... И все пак, за какво стана цялата разправия? Можеш ли да ни обясниш по-подробно? Вчера разбрахме само, че сте имали доста неприятен разговор с шефа си... - Ужас!... Охраната била засилена заради иманярите, пък ние да не знаем... - Разбира се, че трябва да пазят! Къде са ви били главите? Във всяко село има поне по два-три металотърсача! Всички търсят, всички ровят... Толкова неща се изнесоха! Как няма да... - Е, да, де... Ама тогава наистина изобщо не мислехме за това... Накараха ни се, особено на Елена, горката... Ама като светна онзи прожектор, направо си изкарах ангелите! Пък и тя точно преди това ми беше разправяла едни страхотии... Мария тъкмо искаше да сподели наученото за Елевзинските мистерии и изпитанията на мистите, но не успя, защото към шума от площада се прибави силна музика. Градският часовник отбелязваше времето с поредната възрожденска мелодия. Този път се разнесе „Боят настана, тупкат сърца ни...”. Магдалена, която още не беше свикнала с тази местна забележителност, се ослуша. - Ха, колко патриотично! Да се напомня на хората откъде сме тръгнали и откъде сме минали... - Как ли реагират тукашните турци?... – поклати глава Александър. - Трябва да се знае! – удари шеговито с юмрук по масата момичето. – Трябва да се помни! Я колко неща наистина изнесоха от страната, разпродадоха всичко! Една история ни е останала, пък и нея не си я знаем... Защо не започнеш и ти отначало, а? С онази плочка... Какво толкова видя върху нея? - Имаш ли лист хартия? Дай да ти я нарисувам... Мария пое от сестра си бележника и се зае да чертае под съпровода на възпламенителната песен, подканваща всеки родолюбец да се изправи срещу народните душмани... Фигурата се бе запечатала в съзнанието й с всички подробности. Възстанови по памет контурите на нащърбената в единия край плочка, отбеляза положението на кръста и точките върху нея и накрая добави с прекъсната линия липсващата част, както й се струваше, че трябва да бъде. Плъзна по масата бележника обратно, а Магдалена и Александър се склониха над него. - Нищо не ми говори. А на тебе? – погледна учудено сестра й към приятеля си. - Кръстът е много стар символ... – отвърна той. – Означава дуалистичната природа на нещата, проявена чрез вертикалата като израз на активното мъжко начало, и чрез хоризонталата - като пасивното женско начало... Това е съюзът между противоположностите, а също и точката на свързване между земята и небето, слизането на духа в материята, четирите световни стихии, съединени в центъра и взаимно пораждащи се... Но какво означават точките? Не знам... Ще трябва да помисля. - Може би, ако знаехме повече за ритуалите и вярванията на траките, щеше да е по-лесно... Защо просто не попита някого от екипа? – обърна се пак към сестра си Магдалена. - Питах. Още вчера, след скандала. Нали трябваше да даваме обяснения... - Е, и? - Нищо смислено или по-определено не чух... Трябвало да се направят проучвания, сравнения, анализи... Досега нямало намерена друга такава плочка, макар фигурата да била известна на археолозите... Този кръст бил изобразяван често по гръцки съдове, имал някакво отношение към ритуалното честване на Дионис, и можело да се предполага, че тази плочка е част от нещо, донесено от гръцките колонии по морето... - Значи не успя да научиш какво означава? - Не. Знам само какво почувствах, когато я държах в ръце... И толкоз, повече нито я видях, нито я пипнах! - Тя къде е сега? Още ли е в онази барака? – обади се отново Александър. - Този символ си струва да си поблъска човек главата над него. И аз бих искал да го видя. - Няма да можеш – отвърна Мария. - Днес сутринта колата е заминала за София. Отнесли са всичко, което не е било предадено на тукашния музей. - О-о-о, като каза музей... Имам идея! – извика Магдалена, направо подскачайки на стола си от нетърпение да я сподели. - Само ме чуйте! Предлагам една малка екскурзия... Щом са я рисували по съдовете, защо да не идем да ги разгледаме, а? Може да ни хрумне нещо, като ги видим... Нали помниш музея в Созопол, Мари? Нашите ни водиха, когато бяхме малки. Имаше страшно много ритони, вази и какво ли още не от Аполония! Бяха много красиви, с най-различни сюжети от митологията. Може да я има и тази фигура... Колко му е да прескочим до морето! Хем ще ги видим, хем ще избягаме от жегите, хем ще си направим и плаж! Искате ли? - Би било чудесно, но... – започна колебливо Мария, никак не й се искаше да попари възторга на сестра си. Още не бе й казала всичко. - Не мога да тръгна, Маги. Поне не веднага. Има нещо, което трябва непременно да свърша... - Какво измисли пък сега! Нали каза, че вече си приключила тук! - Не съвсем... - А какво? Заради Елена ли искаш да останеш? Тя ще те разбере. - Не, не. Заради пещерата... Трябва да ида дотам, Маги. Наистина! Било е стар рудник за злато, не е истинска пещера... и е бил най-големият на Балканите!... С Лени се готвехме да ходим там, имаме всичко необходимо освен каски. - Ами като сте искали да ходите заедно, защо си отишла сама! – отново започна да се ядосва Магдалена. - Ох, Мари... Какво да те правим... Алекс, какво да правим? – погледна безпомощно тя към него. – Не можем да я оставим така... - Ами просто ще купим каски, мисля, че тук ще се намерят от онези, строителните... Те ще свършат работа. И ще идем заедно. Щом Мария чувства, че е важно да влезе там, трябва да я послушаме. - А морето? - Няма да ни избяга. Ще идем до Созопол, а после може да минем и през Варна, там също има хубав музей, с интересна експозиция... - Алекс, фантастичен си!... – пресегна се Магдалена към него и го целуна. – Благодаря ти... - Ами да ставаме тогава! Да ходим да търсим каски, преди да затворят магазините... И гумени ботуши, че може вътре да е мокро. Май ще трябва по-добре да ви екипирам... – каза Александър и направи знак на сервитьорката да дойде. – Доста е шумно при вас - обърна се той към момичето, докато плащаше сметката. - Избори ли ще има? - Ами, избори!... – някак сърдито се тросна то, оглеждайки любопитно близначките. Двете си приличаха поразително, дори бяха с почти еднакви червени блузки. От малки бяха свикнали с чуждото внимание към себе си и то не ги впечатляваше. Както и учудването на околните, че се обличат по един и същи начин. За тях това бе естествено като дишането, защото те си знаеха, че не само мислят еднакво, но и че доста често почти едновременно им се случва почти едно и също нещо... жүктеу/скачать 2.72 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|