Общи условия

Почвената покривка в землището на града не е много разнообразна. Преобладават алувиално – ливадните почви. Те обхващат тераса на р. Марица и притоците й е са развити върху алувиалните отложения на реките. Алувиално – ливадните почви имат висока водопропускливост, средна водозадържаща способност и добра аерация. Хумусното съдържание е малко – варира от 0,8 до 2-3 %. Общият азот е в граници от 0,070 до 1,165 %, а общият фосфор – 0,092 до 0,238 %. Почвената реакция е предимно неутрална до слабо алкална ( рН 6,7 – 8,0 ).

Смолниците са другия почвен тип, който се отличава с много добре изразен хумусен хоризонт ( 50-70 см ) със сравнително богато съдържание на органично вещество ( 2,5 – 3,5% ) хумус, сравнително хомогенен профил, който в дълбочина към 90 – 100 см прехожда в богато карбонатна подпочва.
2.2.3 Геоложка характеристика
Според тектонското райониране на България, районът попада в Странджанско-Сакарската тектонска област - Сакар планина.

В долината на р. Марица се срещат Плиоценски езерно-речни наслаги, представени от пясъчници. Поречието на р. Марица и р. Тунджа са изградени от Кватернерни речни тераси - пясъци и чакъли. Основните скали в района на Сакар планина се характеризират с наличието на южнобългарски гранити.

Основен воден ресурс и водоприемник в землището на града е р. Марица. При градът тя вече напуска националната територия. Тя е най-пълноводната река у нас . Периодът на пълноводие протича месец декември до месец юни. Средната дата на настъпване на маловодието е юли, а средната дата на неговото завършване е октомври.

2.2.5 Горски ресурси

Съгласно възприетото горскорастително райониране на България (Захариев и др., 1979), районът попада в Южната крайгранична горско-растителна област, подобласт Долна Марица, а съобразно надморската височина (40 -­850 м) в подпояса: Ю-1 - Долен равнинно-хълмист. За значението и мястото на горските територии в землището на гр. Свиленград е достатъчно да се спомене факта, че едва 7% от цялата територия е горски фонд.

Обликът на естествената дървесна растителност се дава от бялата топола, върбите и единично мекиш, клен и други, които образуват смесени насаждения. С най-широко разпространение са създадените култури от И-214 главно по поречието на р. Марица между бреговете и дигата.

Настоящата тема е разработена в съответствие със заданието за обема и съдържанието на изследванията в разработката. При разработването й са взети предвид редица документи, представени в библиографията към темата. Те са свързани с изискванията за развитието на градовете и основно с Хартата на европейските градове (приета от Съвета на Европа през 1992 г. в Страсбург) и Европейската декларация за правата на градските жители. Гражданите на европейските градове имат широк спектър от права, в т.ч. за трудова заетост, безпрепятствена мобилност и свобода на пътуванията, междукултурна интеграция – общностите с различна културна, етническа и религиозна принадлежност да съжителстват в мир, личностна реализация и равенство без разлика от пол, възраст, произход, вероизповедание, социално, икономическо или политическо положение.

Проучени и анализирани са и документите (планове, стратегии и др.), отнасящи се до развитието на Южния централен район за планиране, област Хасково, община и град Свиленград.

Информация за демографското развитие на град Свиленград е ползвана от: Национален статистически институт, Главна Дирекция “ГРАО”, Агенцията по заетостта, , социологически проучвания и анкети.

Различните елементи на демографското развитие са изследвани за определени периоди според тяхната динамика и формиралите се тенденции.

Към текстовата част на разработката са изготвени таблични и графични материали.

Ретроспективният демографски анализ показва, че през средата на 30-те години на 20 в. в град Свиленград са живеели 10 385 души (1934 г.).

Развитието на града се е обуславяло от неговото стратегическо положение и от стопанските му функции.

Динамиката и ръстът на населението на града в годините, бележи два етапа:

През първия етап (1934-1985 г., продължаващ до 2001 г.) се наблюдава непрекъснат процес на нарастване на населението на град Свиленград с различен интензитет, дължащ се на положителен естествен и положителен механичен прираст. Механичният прираст се формира главно от население на селата от близките райони. Тези процеси са свързани с изградената икономическа база, и по-високият стандарт по отношение на обслужване и обитаване в града. За един 67 годишен период 1934-2001 г. населението на града е нараснало 1.8 пъти.

Вторият етап (след 2002 г.) се характеризира с намаление на населението.

Табл. Ретроспективен преглед на динамиката на населението на град Свиленград