Общи условия



жүктеу 1.33 Mb.
бет2/8
Дата15.07.2016
өлшемі1.33 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

2.2.2.Почви

Почвената покривка в землището на града не е много разнообразна. Преобладават алувиално – ливадните почви. Те обхващат тераса на р. Марица и притоците й е са развити върху алувиалните отложения на реките. Алувиално – ливадните почви имат висока водопропускливост, средна водозадържаща способност и добра аерация. Хумусното съдържание е малко – варира от 0,8 до 2-3 %. Общият азот е в граници от 0,070 до 1,165 %, а общият фосфор – 0,092 до 0,238 %. Почвената реакция е предимно неутрална до слабо алкална ( рН 6,7 – 8,0 ).

Смолниците са другия почвен тип, който се отличава с много добре изразен хумусен хоризонт ( 50-70 см ) със сравнително богато съдържание на органично вещество ( 2,5 – 3,5% ) хумус, сравнително хомогенен профил, който в дълбочина към 90 – 100 см прехожда в богато карбонатна подпочва.
2.2.3 Геоложка характеристика
Според тектонското райониране на България, районът попада в Странджанско-Сакарската тектонска област - Сакар планина.

В долината на р. Марица се срещат Плиоценски езерно-речни наслаги, представени от пясъчници. Поречието на р. Марица и р. Тунджа са изградени от Кватернерни речни тераси - пясъци и чакъли. Основните скали в района на Сакар планина се характеризират с наличието на южнобългарски гранити.




2.2.4 Водни ресурси.

Основен воден ресурс и водоприемник в землището на града е р. Марица. При градът тя вече напуска националната територия. Тя е най-пълноводната река у нас . Периодът на пълноводие протича месец декември до месец юни. Средната дата на настъпване на маловодието е юли, а средната дата на неговото завършване е октомври.



Реката създава проблеми за града – наводнения в периодите на снеготопенето и при продължителни проливни дъждове.

Основни статистически характеристики на р.Марица

за периода 1961-1998 г.

Река, пункт

Площ

[A]

km2

Годишни стойности

Ql961-98

m3/s

M=Q/A

l/s/km2

Qmin

m3/s

Qmax

m3/s

sigma

m3/s

Cv

Cs

р.Марица при Свиленград

20860

106.803

5.120

42.608

202.689

32.421

0.304

0.271

р.Марица при границата

21083

107.918

5.119

43.053

204.805

32.759

0.304

0.271

Притоци

























р.Голяма при Свиленград

163

0.536

3.288

0.183

1.287

0.260

0.485

0.649

Процентно разпределение на оттока по месеци

Река, пункт

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Год.

р.Марица при Свиленград

7.7

10.8

12.6

14.4

14.2

9.8

5.7

4.2

3.6

4.2

5.3

7.4

100.0

р.Марица при границата

7.7

10.8

12.6

14.4

14.2

9.8

5.7

4.2

3.6

4.2

5.3

7.4

100.0

Притоци








































р.Голяма при Свиленград

13.4

18.7

18.4

16.0

10.2

4.8

2.8

0.9

1.0

1.8

3.1

8.8

100.0

2.2.5 Горски ресурси

Съгласно възприетото горскорастително райониране на България (Захариев и др., 1979), районът попада в Южната крайгранична горско-растителна област, подобласт Долна Марица, а съобразно надморската височина (40 -­850 м) в подпояса: Ю-1 - Долен равнинно-хълмист. За значението и мястото на горските територии в землището на гр. Свиленград е достатъчно да се спомене факта, че едва 7% от цялата територия е горски фонд.

Обликът на естествената дървесна растителност се дава от бялата топола, върбите и единично мекиш, клен и други, които образуват смесени насаждения. С най-широко разпространение са създадените култури от И-214 главно по поречието на р. Марица между бреговете и дигата.



2.3 Демографско развитие

Настоящата тема е разработена в съответствие със заданието за обема и съдържанието на изследванията в разработката. При разработването й са взети предвид редица документи, представени в библиографията към темата. Те са свързани с изискванията за развитието на градовете и основно с Хартата на европейските градове (приета от Съвета на Европа през 1992 г. в Страсбург) и Европейската декларация за правата на градските жители. Гражданите на европейските градове имат широк спектър от права, в т.ч. за трудова заетост, безпрепятствена мобилност и свобода на пътуванията, междукултурна интеграция – общностите с различна културна, етническа и религиозна принадлежност да съжителстват в мир, личностна реализация и равенство без разлика от пол, възраст, произход, вероизповедание, социално, икономическо или политическо положение.

Проучени и анализирани са и документите (планове, стратегии и др.), отнасящи се до развитието на Южния централен район за планиране, област Хасково, община и град Свиленград.

Информация за демографското развитие на град Свиленград е ползвана от: Национален статистически институт, Главна Дирекция “ГРАО”, Агенцията по заетостта, , социологически проучвания и анкети.

Различните елементи на демографското развитие са изследвани за определени периоди според тяхната динамика и формиралите се тенденции.

Към текстовата част на разработката са изготвени таблични и графични материали.

Ретроспективният демографски анализ показва, че през средата на 30-те години на 20 в. в град Свиленград са живеели 10 385 души (1934 г.).

Развитието на града се е обуславяло от неговото стратегическо положение и от стопанските му функции.

Динамиката и ръстът на населението на града в годините, бележи два етапа:

През първия етап (1934-1985 г., продължаващ до 2001 г.) се наблюдава непрекъснат процес на нарастване на населението на град Свиленград с различен интензитет, дължащ се на положителен естествен и положителен механичен прираст. Механичният прираст се формира главно от население на селата от близките райони. Тези процеси са свързани с изградената икономическа база, и по-високият стандарт по отношение на обслужване и обитаване в града. За един 67 годишен период 1934-2001 г. населението на града е нараснало 1.8 пъти.

Вторият етап (след 2002 г.) се характеризира с намаление на населението.

Табл. Ретроспективен преглед на динамиката на населението на град Свиленград



Година на преброяване

Население

Абсолютно нарастване

Базисен индекс

Верижен индекс

31.12. 1934

10385

-

-

-

31.12. 1946

10730

345

103.3

103.3

01.12. 1956

12111

1381

116.6

112.9

01.12. 1965

13832

1721

133.2

114.2

02.12. 1975

15169

1337

146.1

109.7

04.12. 1985

17476

2307

168.3

115.2

04.03. 1992

18643

1167

179.5

106.7

01.03. 2001

19036

393

183.3

102.1

01.03.2011

18115

- 921

174.4

95.2
1   2   3   4   5   6   7   8


©dereksiz.org 2016
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет