Общи условия



жүктеу 1.33 Mb.
бет5/8
Дата15.07.2016
өлшемі1.33 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

Фирмена структура на икономиката на Свиленград


На територията на Свиленград през 2011 г. активна стопанска дейност са извършвали 1048 фирми или 9% от всички нефинансови предприятия в област Хасково, които са както дружества с регистрация в Свиленград, така и фирми, регистрирани в други райони на България, но извършващи дейност на територията на града.

Най-голям е броя на фирмите занимаващи се с търговия и ремонт на автомобили и на тези от преработващата промишленост.

Стопанската дейност в града се извършва предимно от микрофирми с не повече от 9 заети, които са 949 и съставляват 90.6% от всички предприятия. Следват малките фирми (от 10 до 49 души), които са 85, или 8.1.0%. Средните предприятия (от 50 до 249 заети) са 14 като в града няма големите (с над 250 заети).

Основни производствени единици по отрасли са:
-Машиностроене –ЗПА”Сакар-Истра”,ЗММ”Юг”,”Унимет”,Завод за перално оборудване;

- Металообработване – ЕТ”Анди-Тенчев”, ЕТ”Петър Бабов”, ЕТ”агро метал”;

- Текстил и тъкачество: “Коприна”, “Мира”ООД, “Силтехс”ООД;

- Хранително –вкусова и преработваща промишленост : “Хранкоинвест”, “Вита фуудс”, “Сакарци”АД, “Бурденис 93”, ЕТ”Ангел Сарандев”, “Орест”ООД, сладкарски цех, "Катаржина Естейт";

- Строителство – ЕТ”Нил”, ИГ”Дом”, “Бундерис строи 97”,”Еко строи”,цех за бетонови изделия;

- Дървообработване – ЕТ”Солотекс”, ЕТ”Р.Русев”, ЕТ”Чанита АП”, “наш дом”;

- Транспорт –“Свиленград Автотранспорт”, ЕТ “Бойдеви”,”Ники и Нели”ООД;

- Индустриална зона Свиленград – обекта е по-специфичен и е свързан повече с дейност логистика и складово такава. Тя извършва и специфични услуги свързани с митническия режим.

Първичния сектор – селско и горско стопанство имат допълваща роля в градската икономика.

Ключовото място на града по отношение на границите с Турция и Гърция го прави изключително атрактивен. Във връзка с това в плана са предвидени територии за стопански дейности, тангиращи ключовите транспортни ареали.


Околна среда

1. Състояние на атмосферния въздух

Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух няма свои стационарни пунктове за наблюдение в гр. Свиленград. Същевременно градът не попада в РОУКАВ, което е свидетелство, че не са установени превишения на нормите за вредни вещества в атмосферния въздух.

Относно качеството на атмосферния въздух на град Свиленград определящи са микроклиматичните условия, обуславящи възможностите за саморазсейване на замърсителите и изпусканите замърсяващи вещества от съответните обекти-източници.

Микроклиматични условия.

Мъглите допринасят за неколкократно увеличаване на концентрацията замърсителите в атмосферния въздух и за образуване на нови производни токсични вещества. Случаите с мъгли в Свиленград са 30,9 средногодишно.Тяхното разпределение с преобладаване през студеното полугодие е неблагоприятно при наличието на замърсяване от битовото отопление с твърди горива.

Валежите благоприятстват самопочистването на въздуха. Количеството на валежите - 696 мм е малко над средното средногодишно количество за страната. Тяхното разпределение е благоприятно за града – преобладават зимните и есенни валежи, когато е и максимумът в замърсяването на атмосферния въздух.

Вятърът има важно значение за разсейване на замърсителите във въздуха. В района на Свиленград преобладават северните и източни ветрове. Това обстоятелство предполага далечен пренос на замърсители емитирани във въздуха от района на Марица-изток.Влиянието на енергийният комплекс може да бъде само фоново, т.е. увеличава съдържанието на замърсители във атмосферния въздух, но без да се надхвърлят допустимите норми.

Непосредствената близост на река Марица до града, обуславя присъствието на въздушен поток по течението, което допринася за по-бързо разсейване на замърситерите и за освежаване на въздуха.

Случаите на тихо време създават условия за наличие на температурни инверсии, при които се отчита увеличаване на концентрациите на замърсители във въздуха.За района на Свиленград случайте на тихо време са 23,6%.

Източници на замърсяване на въздуха

Най-важните източници на замърсители на атмосферния въздух в община Свиленград са промишлените предприятия, битовият сектор използващ твърди горива за отопление, локалните парокотелни инсталации и автомобилният транспорт.

От промишлените предприятия, като най-значим източник на замърсяване се откроява завод “Сакар”. Атмосферните замърсители тук се отделят главно от котелния цех с течно гориво чрез коминът на линията за непрекъснато леене на стопени месингови брикети от ситни отпадъци (с пречиствателно съоръжение ). Друг източник на замърсители в завода е каучуковия цех, който отделя въглеводороди и други газове.

С по- ограничено замърсяващо въздействие са и другите по-големи промишлени източници в града – ЗММ «Юг», завод «Коприна» и завода за перално оборудване.

Източници на организирани емисии с производствен характер са и други по-малки местни производства. При нормален технологичен режим предвид относително малкият капацитет и мощност от същите не може да се очаква значимо негативно въздействие върху качеството на въздуха.

Прави впечатление, че промишлените източници са групирани в 2 промишлени зони в града/северна и южна/ , но има и отделните производства извън тях. Разположението на северната промишлена зона е неблагоприятно за града по отношение на преобладаващите ветрове, докато южната промишлена зона е с благоприятно разположение.

През студеното полугодие нараства делът на битовият сектор, като основен източник на атмосферно замърсяване. През студените зимни месеци неговият дял надхвърля този на промишлените източници.

При изгарянето на масово употребяваните в домакинството твърди горива емисиите са с ниска височина и ниска емисионна температура. При неблагоприятни метеорологични условия и затруднена дифузия на замърсителите това също може да бъде причина за високи приземни концентрации в близост до източниците. Най – неблагоприятни климатични условия за замърсяване на атмосферния въздух могат да се определят зимните месеци, когато са чести случаите на температурни инверсии, мъгли и облачност.

Автотранспортът оказва влияние за нарастване нивото на азотните окиси и оловните аерозоли и ФПЧ като резултат на нарастване броя на личните МПС и състоянието на автомобилния парк. Преминаващата в близост автомагистрала “Марица” не влияе пряко върху качеттвото на атмосферния въздух в гр. Свиленград.

По отношение замърсяването на атмосферния въздух с прах и вредни газове в Свиленград не трябва да се пренебрегват и причините от благоустройствен характер.

Въпреки , че средногодишните концентрации на замърсяващи вещества се предполага че са в допустимите норми, през студеното полугодие може да се очаква епизодично надхвърляне на кратковременните норми.Това може да се случи в дни с тихо време и изразени температурни инверсии. Водещо в в тези случаи е замърсяването на атмосферния въздух от битовото отопление, което използва въглища и дърва. Основният замърсител е прах и най-вече ФПЧ, докато другите замърсители – серен диоксид, азотни окиси и др. са с по-ниски концентрации.

2. Води
Повърхностните водните ресурси в района на гр. Свиленград са определени като чувствителна зона. Подпочвените води се отнасят към водно тяло BG3G000000N011, което е оценено в лошо състояние.


В района на гр. Свиленград съществува пункт за контролен мониторинг на водите на р. Марица, данните от който се докладват пред Европейската комисия. Пунктове за оперативен мониторинг се поставят в онези водни тела, които са в лошо състояние и съществува риск да не постигнат добър статус към 2015 г. В района на града няма такъв пункт.
По данни на РИОСВ – Хасково за 2011г. състоянието на р. Марица в района на гр. Свиленград е следното: по биологични елементи – умерено; по физико-химични елементи – много лошо / О2 ,БПК5, NH4 , NO2, NO3, N-общ,РО4, Р-общ / и по химично състояние – добро. Общото състояние на р. Марица в района на гр. Свиленград е много лошо.
Основното замърсяване на река Марица се формира над Свиленград. Самият град има малък дял в общото замърсяване на реката. Основни източници са битовите отпадни води и непречистените промишлени води.
Свиленград има изключително ниска степен на изграденост на канализационната мрежа – по данни на Басейновата дирекция на Източнобеломорския район тя е едва 38%. Същевременно няма изградена и ГПСОВ. Тези обстоятелства създават предпоставки за замърсяване на подпочвените води, както и тези на р. Марица.
Промишлени предприятия на града нямат изградени съоръжения за пречистване на отпадните произвадствени води. Най-големият емитер в подземното водно тяло в риск в района на Свиленград е завод „Сакар-Истра” АД.
Град Свиленград е едно от населените места в страната, които са застрашени от заливане и като територия и като изградена инфраструктура и съоръжения. Резултатите от проучванията на случаите на наводнения за страните от Европа в периода 1998-2008 година сочат, че честотата на наводнения в южните части от басейна на р. Марица, в които попада и Свиленград са оценени като много високи с най-голямата степен( по-голяма от 6).
Строителството на диги и стесняването на напречния профил на реката вследствие на

канализирането запазват площите зад дигите от наводняване. В същото време, обаче, се

увеличават значително скоростта на течението, обемът и върхът на високата вълна за

разположените по-надолу участъци. Дългите години без наводнения доведоха до недооценяване на мерките за намаляване ефекта от заливане и недостатъчна поддръжка

на дигите. Познаването на риска от възникване и площите на разпространение на наводненията позволява да се планират мерки за известяване и ранно предупреждение

на населението, да се прокарват специфични политики за териториално устройство.


3. Почви

В землището на гр. Свиленград преобладават алувиално- ливадните почви, делувиалните в подножията на склоновете, смолниците в равнинните части отдалечени от р. Марица и излужени канелени горски почви по склоновете. В чертите на града поради продължителната експлоатация и интензивна намеса са се формирали т. н. антропогенни почви. При тях основните почвени хоризонти често са променени, като са наблюдават в различни антропогенни включения – строителни и битови отпадъци и др. Алувиалните почви по бреговете на р. Марица са с много високо ниво на подпочвените води, което създава условия за преовлажняване и засоляване на почвеното покривка.

Почвите в района на гр. Свиленград се замърсяват в ограничен периметър от промищлената дейност, автомобилният транспорт и нерегламентираното изхвърляне на отпадъци в крайните части на града. Епизодичните наводнения допринасят за деструктивна промяна на почвите чрез натрупване на наносен материал, както и за отнасяне на част от почвената покривка.

В системата на Националния екомониторинг на територията на община Свиленград има 1 пункт за наблюдение и контрол относно замърсяване на почвите. Пунктът се намира северно от Свиленград на 2 км по пътя за с. Пъстрогор. Почвата е тип канелено горска. Изследвания са правени по показатели: активна реакция (рН), съдържание на цинк, мед, олово, кадмий и арсен. Почвите на изследвания пункт отговарят на изискванията на Наредба №3 по регламентираните в нея допустими норми за съдържание на олово, мед, цинк и арсен.

В община Свиленград няма данни за вкисляване на почвите в наблюдаваните райони.

4. Биологично разнообразие и НЕМ

На територията на землището на гр. Свиленград се намира една защитена територия - защитената местност „Лозенски път”, обявена със Заповед No.294 от 28.04.1980 г. Площта и е 31.99 хектара. Целта на обявяване е опазване на находище на блатно кокиче. Режим на дейности:

1. Забраняват се дейности, с които се нарушава водният режим на защитената местност и строителството, освен свързаното с изграждане на инфраструктурни обекти от обществено и/или национално значение при запазване на условията и възможностите за извършване на възстановителни дейности, включително оводняване на защитената местност;

2. Забранява се разораване или използване на земите по начин, който води до увреждане или унищожаване на блатното кокиче;

3. Забранява се пашата на домашни животни

4. Забранява се събиране на листо-стеблена маса от блатно кокиче чрез изскубване или чрез изрязване на височина, по-малка от 5 - 7 см от повърхността на земята;

5. Забранява се косене на тревата преди узряване семената на блатното кокиче.

6. Разрешава се вземане на подходящи мерки за подобряване на водния режим и състоянието на блатното кокиче след съгласуване с МОС;

7. Разрешава се събиране на блатно кокиче в определени от МОС количества.

В землището на гр. Свиленград попадат части от 3 защитени зони:

Защитена зона „ Сакар”по Директивата за птиците с код   BG00002021, обявена със Заповед No.РД-758 от 19.08.2010. Цели на обявяване:

1. Опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т. 2 видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;

2. Възстановяване на местообитания на видове птици по т. 2, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.

Предмет на опазване (видове и местообитания):



1. Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Голям воден бик (Botaurus stellaris), Малък воден бик (Ixobrychus minutus), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Гривеста чапла (Ardeola ralloides), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Голяма бяла чапла (Egretta alba), Червена чапла (Ardea purpurea), Черен щъркел (Ciconia nigra), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Поен лебед (Cygnus cygnus), Белоока потапница (Aythya nyroca), Малък нирец (Mergus albellus), Орел рибар (Pandion haliaetus), Осояд (Pernis apivorus), Черна каня (Milvus migrans), Мoрски орел (Haliaeetus albicilla), Египетски лешояд (Neophron percnopterus), Белоглав лешояд (Gyps fulvus), Орел змияр (Circaetus gallicus), Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Полски блатар (Circus cyaneus), Степен блатар (Circus macrourus), Лива- ден блатар (Circus pygargus), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Голям креслив орел (Aquila clanga), Скален орел (Aquila chrysaetos), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Късопръст ястреб (Accipiter brevipes), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Царски орел (Aquila heliaca), Белошипа ветрушка (Falco naumanni), Вечерна ветрушка (Falco vespertinus), Малък сокол (Falco columbarius), Сoкол скитник (Falco peregrinus), Ловен сокол (Falco cherrug), Ливаден дърдавец (Crex crex), Kокилобегач (Himantopus himantopus), Турилик (Burhinus oedicnemus), Голяма бекасина (Gallinago media), Малък горски водобегач (Tringa glareola), Речна рибарка (Sterna hirundo), Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), Черна рибарка (Chlidonias niger), Кoзодой (Caprimulgus europaeus), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Синявица (Coracias garrulus), Сив кълвач (Picus canus), Черен кълвач (Dryocopus martius), Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), Горска чучулига (Lullula arborea), Полска бъбрица (Anthus campestris), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черночела сврачка (Lanius minor), Белочела сврачка (Lanius nubicus), Черногърбо каменарче (Oenanthe pleschanka), Мустакато шаварче (Acrocephalus melanopogon), Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), Червеногуша мухоловка (Ficedula parva), Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), Градинска овесарка (Emberiza hortulana);

2. Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), Голям гмурец (Podiceps cristatus), Голям корморан (Phalacrocorax carbo), Сива чапла (Ardea cinerea), Ням лебед (Cygnus olor), Голяма белочела гъска (Anser albifrons), Сива гъска (Anser anser), Бял ангъч (Tadorna tadorna), Сива патица (Anas strepera), Зимно бърне (Anas crecca), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Шилоопашата патица (Anas acuta), Лятно бърне (Anas querquedula), Клопач (Anas clypeata), Червеноклюна потапница (Netta rufina), Кафявоглава потапница (Aythya ferina), Kачулата потапница (Aythya fuligula), Малък ястреб (Accipiter nisus), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Северен мишелов (Buteo lagopus), Степен орел (Aquila nipalensis), Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus), Сoкол орко (Falco subbuteo), Вoден дърдавец (Rallus aquaticus), Зеленоножка (Gallinula chloropus), Лиска (Fulica atra), Стридояд (Haematopus ostralegus), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Малка бекасина (Lymnocryptes minimus), Средна бекасина (Gallinago gallinago), Горски бекас (Scolopax risticola), Малък червеноног водобегач (Tringa totanus), Малък зеленоног водобегач (Tringa stagnatilis), Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), Голям горски водобегач (Tringa ochropus), Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), Речна чайка (Larus ridibundus), Mалка черногърба чайка (Larus fuscus), Белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus), Жълтокрака чайка (Larus cachinnans), Пчелояд (Merops apiaster).

Режим на дейности:



1. Забранява се премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;


2.Забранява се залесяването на пасища и мери, както и превръщането им вобработваеми земи и трайни насаждения;

3.Забранява се използването на пестициди и минерални торове в пасища;

4.Забранява се разкриването на нови и разширяването площта на съществуващи кариери, рудници и мини, с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в Държавен вестник има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичноторазнообразие;

5. Забранява се изграждането на нови фотоволтаични системи и вятърни генератори за производство на електроенергия, с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в Държавен вестник има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Режимът не се прилага за изграждане на: фотоволтаични системи в имоти с начин на трайно ползване според Единния класификатор на кадастъра и съответстващите им кодове от групите стопански дворове и производствени бази на селското стопанство, животновъдни комплекси и ферми, които са свързани с електроразпределителната мрежа; вятърни генератори, наземни, покривни и фасадни фотоволтаични системи, използвани като собствени източници на електрическа енергия;

6.Забранява се изграждането на необезопасени за птици въздушни електропреносни мрежи.

Защитена зона „ Сакар” по Директивата за местообитанията с код   BG0000212, одобрена с решение на Министерски съвет № 661 от 16 октомври 2007 г. , която припокрива защитена зона „ Сакар” по Директивата за птиците.

Цели на опазване:

1.Запазване на площа на природните местообитания и местообитанията ан видовете и техните популации;

2.Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видовете, включително и за естествения за тези местообитания видов състав и условия на средата;

3. Възстановяване при необходимост площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания.


Режими за опазване :
1.Забрана за провеждане на санитарни сечи с интензивност под 5 % . При естествените гори е допустимо и нормално естествения отпад (мъртвата дървесина) да бъде до 5% от запаса. Ако мъртва дървесина в насаждението е до 5% от запаса не трябва да се предвижда и извежда санитарна сеч. А в случаите когато се провежда санитарна сеч - на 1 ха. трябва да се оставят по минимум 15 м3. мъртва и суха маса.
2. Забрана за внасяне на не-местни произходи и видове при воденето на краткосрочно-

постепенни сечи със съчетаване на естественото с изкуствено възобновяване.


3. Забрана за водене на всички видове сечи.
4. Забрана за водене на голи сечи и краткосрочно-постепенни сечи с възобновителен

период не по-малък от 10 години.


5. Забрана за водене на действия свързани с промяна на хидрологичния режим.
6. Забрана за паша на кози.
7. Забрана за промяна предназначението на земята, освен в интерес на общественото здраве и безопасност или по други причини от първостепенен обществен интерес, включително такива изразяващи се в изключително благоприятни последици за околната среда.
8. Забрана за промяна предназначението на земята, освен в интерес на общественото

здраве и безопасност или по други причини от първостепенен обществен интерес, включително такива от социален или икономически характер или изразяващи се в изключително благоприятни последици за околната среда.


9. Задължително провеждане на отгледни сечи.
10. Запазването на ключови елементи на биоразнообразието – острови на старостта,

дървета с хралупи, зони на спокойствие и т.н.


Защитена зона” Река Марица”по Директивата за птиците с код - BG0000578, одобрена с решение на Министерски съвет: № 122 от 02 март 2007 г.

Зоната е важен биокоридор свързващ зоните в цяла южна България. Важна е ролята му на некрайбрежно място за зимуване. Сред най-сериозните заплахи за речното биоразнообразие е промяната на естествения воден режим, дължащо се на корекции на речното корито, поливане на посеви, сеч на гори. Силно негативно влияние оказват и заплахи, като изземане на инертни материали, и корекции на речното корито. Натиск се оказва и върху дървесната растителност - легално и нелегално изсичане и прочистване на горите. Важни заплахи са още замърсяването с битови и промишлени отпадъци, бракониерството, неконтролируем риболов и палене на суха растителност.


Режими за опазване:
1. Забрана за провеждане на санитарни сечи с интензивност под 5 % . При естествените гори е допустимо и нормално естествения отпад (мъртвата дървесина) да бъде до 5% от запаса. Ако мъртва дървесина в насаждението е до 5% от запаса не трябва да се предвижда и извежда санитарна сеч. А в случаите когато се провежда санитарна сеч - на 1 ха. трябва да се оставят по минимум 15 м3. мъртва и суха маса.
2. Забрана за внасяне на не-местни произходи и видове при воденето на краткосрочно-

постепенни сечи със съчетаване на естественото с изкуствено възобновяване.


3. Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи.
4. Забрана за водене на голи сечи и краткосрочно-постепенни сечи с възобновителен

период не по-малък от 10 години.


5. Забрана за водене на действия свързани с промяна на хидрологичния режим.
6. Забрана за добив на листников фураж.
7. Забрана за ограждане, включително за бази за интензивно развъждане на дивеча.
8. Забрана за паша на кози.
9. Забрана за паша.
10.Забрана за промяна предназначението на земята, освен в интерес на общественото

здраве и безопасност или по други причини от първостепенен обществен интерес,

включително такива изразяващи се в изключително благоприятни последици за

околната среда.


11. Забрана за промяна предназначението на земята, освен в интерес на общественото

здраве и безопасност или по други причини от първостепенен обществен интерес,

включително такива от социален или икономически характер или изразяващи се в

изключително благоприятни последици за околната среда.


12. Задължително провеждане на отгледни сечи.
13. Запазването на ключови елементи на биоразнообразието – острови на старостта,

дървета с хралупи, зони на спокойствие и т.н.

5. Отпадъци

Общо на територията на община Свиленград са генерирани отпадъци от всички видове – битови, строителни, промишлени и опасни.


1   2   3   4   5   6   7   8


©dereksiz.org 2016
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет