Община бургас



бет6/37
Дата16.07.2016
өлшемі4.07 Mb.
#202608
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   37

Конкурентен аспект


Летището трябва да създаде близки работни контакти с клиентите си от авиокомпаниите и тур операраторите, както и по широко да използва възможностите на специализираните авиационни издания и Интернет за да рекламира стандартите по които работи.

В сравнение с международните стандарти, пазарните възможности на Летище Бургас по отношение на пътникопотока са ограничени, тъй като продукта който предлага е производен на търсенето. Възможностите са чрез предлагането на атрактивни цени на услугите да се привлекат авиокомпании за технически кацания и транзитни карго полети, особено през неактивния сезон.


1.2.3.5. Воден транспорт

Добрата транспортна обезпеченост на община Бургас се допълва и от наличието на морски транспорт.

Морският транспорт се обслужва от 4 пристанища за обществен транспорт и 3 със специално предназначение.

Пристанища за обществен транспорт:

1.Пристанище Бургас Запад

2.Пристанище Бургас Изток

3.Рибнопристанище

4.Нефтопристанище “Росенец”

Пристанища със специално предназначение:

1.Пристанище “Кораборемонтен завод”

2.Пристанище “Трансстрой”

3.Пристанище “Бургаски корабостроителници”

Към настоящия момент, въпреки законоустановената възможност за изграждане на частни пристанища - яхтени, за обществен транспорт или със специално предназначение, такива все още не съществуват. Изключение е “Рибно“ пристанище гр. Бургас.

Данните за товарооборота през последните 3 години в четирите пристанища на община Бургас са следните (Таблица 1.2.18):



Таблица 1.1.18 Товарооборот на „Пристанище Бургас” ЕАД за периода 2001г.- 2005 г.

Пристанище

Година

Товарооборот /тона/

Пристанище Бургас Запад

2001

2 096 000




2002

1 681 369




2003

2 067 921




2005

1 763 701




2004

2 243 265

Пристанище Бургас Изток

2001

3 029 000




2002

3 301 727




2003

3 964 358




2005

3 871 575




2004

3 577 722

Рибно Пристанище

2001

73 850




2002

154 414




2003

185 102

Със своите технически параметри и обективни дадености за развитие Пристанище Бургас е едно от двете най-големите български пристанища, което традиционно обслужва националната икономика на България и транзитните товари на Южна България. Пристанището заема ключово положение между страните от Централна и Южна Европа, Балканите и Средния Изток. Пристанище Бургас е основен пункт в логистичната верига на VIII-ми Паневропейски транспортен коридор от Италия през Албания и Македония към Средна Азия. Добрата транспортна обвързаност с Националната железопътна мрежа и Републиканската пътна инфраструктура създават основните конкурентни предимства на Пристанището.

Наред с мерките по инвестиционната политика на държавата за създаване на модерна пристанищна инфраструктура и субструктура, позволяваща обслужване на транспортните съдове с възможно най-добрите дълбочини на газене и условия за извършване на товаро-разтоварните операции, трябва да бъдат оценени и усилията на пристанищния оператор насочени съм бързината и сигурността на обработката на товарите.

Пристанище Бургас е сертифицирано по новия Международен кодекс за сигурност на кораби и пристанищни съоръжения (ISPS code), при което оперира на ниво на сигурност 1.

Понастоящем товарооборотът на пристанището без нефта и нефтопродуктите надхвърля 5 млн.тона товари годишно. Върховото натоварване за пристанище Бургас е през 1985година, когато са обработени 8.5млн.тона товари, при достигнат месечен максимален товарооборот от 839 хил.тона товара. През 2001 и 2002г. има задържане на ниво около 5млн.тона годишен товарооборот. От средата на 2004 год. се очертава оживление във вноса и износа и благоприятна тенденция за ежемесечна обработка на товари около 500 хил.тона. Преобладаващите товари - внос са въглищата, рудите, концентратите и др. Износните товари са предимно черни и цветни метали, зърнени храни.



Терминал“Изток” обхваща най-старата усвоена акватория на Бургаския залив. На фронт от 1985м са разположени 14 корабни места. Дълбочината на газене от 10м. позволява обработването на кораби с дедуейт 25 000тона. обхваща най-старата акватория. Обработват се предимно генерални товари - метали, дървесина, хартия, храни, скрап, машини и др. По експлоатационни причини често се обработват и насипни товари-въглища, захар, амониев нитрат и малки партиди концентрати. Разполага с 14 кейови места, общо 1 965 м, допустимото газене е 10,00 м. Разполага с 50 хил.кв.м. открити складови площи и 44.5хил.кв.м закрити складови площи. Пристанището е оборудвано с портални и мобилни автокранове (23), козлови тилови кранове(6), автовлекачи(35), вилкови повдигачи(38), автокантари(2) и др. механизация.

Терминал “Насипни товари” разполага с 5 корабни места, от които корабно място 20А е оборудвано за претоварване на течни товари, основно горива, течни химически продукти и спирт. Кейовият фронт е с дължина 750 метра при дълбочина на газене 11м .

Пристанището е специализирано в обработването на желязна руда, въглища, кокс, концентрати и клинкер. Разполага със специализирана механизация и оборудване за извършване на товаро-разтоварните дейности: портални кранове(6), разтоварач на въглища тип “Сивертел”, разтоварач на въглища “Черети Танфани”, вилкови повдигачи(3), кофачни товарачи(10), телескопични челни товарачи - 2бр., гумени-лентови транспортьори - 9бр, роторни багери(3), насипообразуватели - 2бр, вагонотоварачна станция и автокантари - 2бр., както и със специализирани естакадни и тръбопроводни връзки за обработването на хилмикалите. Открита складова площ е 49хил.кв.м, а закрита складова площ е 5 хил.кв.м



Терминал “Запад” разполага с 890 метра кейов фронт и 6 корабни места, с дълбочина на газене 11м., открита складова площ 191 хил.кв.м, закрита складова площ 11хил.кв.м, хладилна складова площ 7хил.кв.м. Разполага със специализирана претоварна техника: портални кранове(11), мостови кранове(12), мобилни кранове(2), автовлекачи(12), контейнерни автовлекачи(9), вилкови повдигачи(15), електрически вилкови повдигачи за хладилния склад 4бр., контейнерни товарачи - 3бр., кофачни товарачи 4бр, пневматична третоварна машина за зърнени храни “Neuero” и автокантар.

Пристанището е специализирано в претоварването на метали, зърно, скраб, насипни товари, като разполага с контейнерен терминал за обработка на специализирани кораби и терминал за РО-РО кораби - кейово място 21В с дължина 60 метра и дълбочина на газене 8.50 метра, който се ползва от фериботна линия “Бургас-Новоросийск-Поти”, обслужвана от м/к “Средец”. Контейнерният терминал разполага с две корабни места - №23 и №24, при които максималната дълбочина на газене е 11.00 метра, складовото пространство обхваща 60 000кв.м с 1330 места за контейнери.



ТЕРМИНАЛ 2А е построен по Проекта за Разширение на Пристанище Бургас и разполага с 4 кейови места и 108 000 кв. м. складова площ.

Пристанище Бургас разполага с универсални кранове с товароподемност от 3 до 40 тона, мостови кранове от 20 до 32 тона, автокранове от 12 до 40 тона. Паркът от мобилна претоварна техника съдържа богата гама от машини на фирмите “Волво” и “Калмар”. Вътрешният превоз на товарите се извършва със съвременни терминални трактори, оборудвани с трейлери и авторемаркета.

За подхода на стоките към корабните места пристанището разполага с широко развита пътна и коловозна мрежа.

Налице са и достатъчно складови площи за съхранение на товарите. Терминал Изток разполага с 50 000 квадратни метра открити складове, 49 000 квадратни метра са в терминалът за насипни товари, 191 000 в терминал Запад и 21 600 в база Лозово.Най-големи закрити площи има в терминал Изток, което е съобразено със специализацията на района. Закритите складове са с обща площ 44 500 квадратни метра, удобни за съхранение на всякакъв вид стоки. Още 11 000 кв.м покрити складове се намират в терминал Запад за съхранение на метали. База Лозово разполага с 14 400 кв.м покрита складова площ.

Нов качествен прелом в развитието си Пристанище Бургас реализира чрез строителството на нови терминали съгласно Генералния план за развитието на Пристанището до 2015 година. Проектът предвижда строителството на четири нови терминала:


  • Терминал 1 с източен вълнолом е предназначен за обработване на генерални и течни товари. Той че разполага с 4броя корабни места с обща дължина от 750 метра.

  • Годишен капацитет на обработени товари ще бъде 1млн.тона горива, химикали и генерални товари.

  • Терминал 2 - за насипни товари. Предназначен е за кораби с дедуейт 100хил.тона, максимална дължина до 270 метра и максимално газене 15.5 метра. Терминалът ще разполага общо с 6 корабни места с обща дължина 1580м. След окончателното му завършване годишният му капацитет ще бъде около 6млн.тона каменни въглища, руда и генерални товари.

  • Терминал 3 - РО-РО и фериботен терминал. Общата дължина на корабните места ще бъде 380 метра, а годишния капацитет 1.3 млн.тона.

  • Терминал 4 - Контейнерен терминал. Ще разполага с две корабни места с обща дължина 450 метра. Максималният годишен капацитет - 150 000 TEU.

Основната цел на Проекта е подпомагане на националната икономика чрез изграждането на високотехнологичен и модерен терминал за насипни товари с капацитет от 6 милиона тона годишно, повишаване ефективността и качеството на обработка на товарите, постигане на високи претоварни норми при висока степен на безопасност и опазване на околната среда и др.

Работата по Проекта за Разширение на "Пристанище Бургас" ЕАД стартира официално на 10 август 1999 г. със започването на консултантските услуги. Бе организиран мащабен международен търг, в който взеха участие 85 водещи фирми от целия свят. Строителството на обекта започна през м. юни 2001 г. Общата стойност до момента е около 140 мил. щ. долара, като остава да се удълбочи подходния канал до проектната му дълбочина от 15,50 м.

През м. юни 2005 г. бе официално ознаменувано завършването на строителните работи.
Оборудването с техника също приключи и терминалът започна работа през м. ноември 2005 г.

Реализацията на останалите пристанищни терминали се предвижда да се осъществи на концесионен принцип ”BOT” - изграждане , опериране и трансфериране на построеното към държавата , след изтичане на концесионния период. Правният механизъм за този вид публично-частно партньорство в реализацията на инвестиционните проекти е заложен в промените на закона за концесиите, но привличането на инвеститорския интерес към реализацията на предвижданията на генералния план за развитие на пристанище Бургас изисква сериозен маркетинг и промоция на конкурентните предимства на региона и най-сериозната му транспортна инфраструктура-Пристанището от страна местните, регионалните и национални власти, като непрекъснато се отчита напредъка в привличането на транспортните потоци на най-големите конкуренти - пристанищата в Констанца и Солун.

Сериозно отражение върху развитието се очаква да намери формулирането на общата Европейска политика върху развитието на Черноморския регион за периода 2007-2013 година, както и акцентите й върху транснационалното сътрудничество, което се очаква да бъде елемент в политиката на регионално развитие и общата кохезионна политика на съюза.

Националната политика на Р. България е насочена към превръщането на Пристанищата в най-значимите елементи - определящи центрове за успеха на целия транспортен комплекс на държавата. Отчитайки насоките на Европейския парламент дадени чрез Зелената книга на морските пристанища и инфраструктурата от месец декември 1997г., правителствата да започнат реформа водеща към либерализация и комерсиализация на пристанищните услуги с приемането на ЗМПВВППРБ се създадоха условия за преминаване към най-разпространената в световната практика „Land Lord System”, при която държавата притежава инфраструктурата на пристанищата и я предоставя на частния бизнес за извършване на пристанищни услуги. Международната практика показа, че тази система дава значителни възможности за развитие на частната инициатива и създава най-добри условия за изграждане на конкуренция на пристанищните услуги.

Отварянето на границите във връзка с приемането ни в Европейския съюз ще засили още повече конкуренцията с тези пристанища, където може да се отклони в най- неблагоприятния случай около 1/3 от товарооборота ни.

Тези условия поставят българските пристанища в една реална пазарна конкурентна среда, в която решаващи за оцеляването са:



  • Създаване на възможност за приемане и обработване на кораби с по- голяма товароподемност на Черноморските Пристанища чрез удълбочаване на подходите и акватория за маневриране:

    • Драгиране на подходите и акваторията на Пристанище Бургас;

    • Драгиране на подходите и акваторията на пристанищен терминал Росенец;

    • Възстановяване и укрепване на пристанищни съоръжения – кейови стени вълноломи и пристанищна територия и други елементи на пристанищната инфраструктура;

  • Специализация на пристанищни терминали, модернизация на товаро – разтоварната техника и усъвършенстване на организация на работа, което да доведе до повишаване на производителността на претоварния процес и от там до съкращаване на времето за престой на корабите в пристанищата; високо качество на предоставяните услуги, включително предоставяне на нови услуги, свързани с групиране, препакетиране, междинна обработка, логистика от/до врата, създаване на логистични транспортни връзки към вътрешността на страната;

  • Активна маркетингова политика, насочена към разработване и прилагане на конкурентна тарифна политика и привличане на по-голям обем транзитни товари;

  • Създаване на условия за нарастване на контейнерния и ро-ро товаро-оборот в българските пристанища и преодоляване изоставането на България в мултимодалните превози: : Строителство и преоборудване на пристанищни мощности в специализирани терминали, оборудвани със съвременна товаро-разтоварна техника за обработка на контейнерни и ро-ро товари, способни да приемат кораби с вместимост над 2000контейнера. Привличане на концесионери, способни да осигурят транзитни товари и на първо място – оператори на световни контейнерни линии; откриване и свързване на Българските пристанища с нови ро-ро линии. Перспективните направления, отразени в анализа на дейността на морските ни пристанища са ТРАСЕКА, Страните от черноморския регион и на първо място Русия, Турция, Грузия. Необходимо е проучване на нови ро-ро линии в направление страните на Средиземно море и преди всичко – Източния и Северния бряг на Средиземно море.

  • Провеждане на активна маркетингова политика и въвеждане на принципите на модерната логистика, в т.ч. чрез създаване на центрове за предоставянето на пълни логистични услуги и внедряване на модерни телекомуникационни и информационни технологии в пристанищата.

  • Модернизация на системите за охрана и безопасност на пристанищата:

Привеждане на пристанищните съоръжения и системи в съответствие с международните и националните изисквания за опазване на околната среда. Внедряване на организация и съоръжения за опазване на околната среда на територията на пристанищата, включваща събиране и третиране на отпадъците от корабите, в съответствие с изискванията на Директива 2000 на ЕС, както и от пристанищната дейност, Осигуряване на приемни съоръжения за събиране и третиране на отпадъците от корабите и пристанищната дейност.

За довършване на разширението и модернизацията през 2007 г са необходими инвестиции в размер на 35 милиона долара.

В новия планов период 2007-2013 г. се очакват промени в товарооборота, които зависят от общото състояние на българската икономика, както и от осъществяването на проектите за нефтопроводи “Бургас - Александруполис” и “Бургас - Вльора”, както и от завършване на реконструкцията и модернизацията на Пристанище Бургас, която ще му позволи да обслужва кораби с капацитет 150 000т.

По този начин пристанище Бургас се превръща в модерен, многопрофилен входно-изходен пункт на страната ,специализиран за превоз на стоки с най-широк профил : нефт, въглища, торове, риба, метали, машини. Чрез него понастоящем се осъществява 60% от морския стокооборот на страната. Заедно със своето икономическо значение за страната пристанище Бургас има и огромно политическо значение. Чрез него се осъществява най-краткия пътот Централна и Източна Европа за Средна Азия, Кавказ и Близкия Изток.



1.2.4. Енергийни мрежи и системи

1.2.4.1. Електроенергетика

В електроенергийно отношение област Бургас попада в обхвата на Електропреносен район Бургас.

Основен източник на електроенергия за общината е националната електроенергийна система, която на територията на община Бургас се обслужва от “Национална електрическа компания” ЕАД, Предприятие “Мрежи високо напрежение” Електропреносен район Бургас, като на разглежданата територия попада един от основните възли на преносната система - подстанция “Бургас” с трансформация на напрежението 220/110 кв. Дейността по преноса на електроенергия е монополизирана.

Дейността по електроразпределението е също монополизирана, тя се изразява в преноса и разпределение на еленергия с напрежение 220V и се осъществява от “Електроразпределение” ЕАД Стара Загора, клон Бургас.

Електроенергийната система, която се поддържа от Електроразпределение клон Бургас се състои от:

- Въздушни Електропроводи Средно Напрежение(СрН) - 3 035 км.

- Въздушни Електропроводи Ниско Напрежение(НН) - 3 659 км.

- Кабели СрН(20 кV) - 1016 км.

- Кабели НН - 1 728 км.
Изграденост на електроразпределителната мрежа - Средно Напрежение(СрН), Ниско Напрежение(НН) - техническо състояние и параметри на мрежите.

Данните за въздушна мрежа СрН, касаещи средно сечение на фазовия проводник (за АС - 65 кв.мм., за Мед - 42 кв.мм.), показват амортизация на проводниците. Изолаторите са от стария тип - пробиваеми, а стълбовата линия на места не е заздравявана продължително време.

Броят на изводи на СрН от П/С е 494, от които 252 бр. са въздушни. Средната дължина на Въздушни изводи СрН е 12 км.

Съществена част за качествено електроснабдяване на селищата се оказва и своевременното почистване на просеките на въздушните електропроводи, което не е извършвано системно, а в настоящия момент се оказва наложително.

Кабелната мрежа СрН. е в недостатъчна степен развита, имайки предвид характера на района, свързан с туризма при наличието на много курортни селища и комплекси в близост до общината .Освен това голяма част от кабелите в град Бургас са с изтекъл ресурс (маслени и от типа САПЕкТ) и е наложителна подмяната им.

25 % от съществуващата въздушна МрНН е изградена със проводници М-6 и М-10, което заедно с показателя за средна дължина на извод не отговарят на изискванията за нормално електроснабдяване на потребителите. Това води до увеличаване на загубите в МрНН и спад на напрежението до консуматора.

Средното сечение на кабелната мрежа НН е недостатъчно и също води до недопустими загуби на напрежение.

1.2.4.2. Трафопостове и ел. подстанции - изграденост, технически парамери.

Тенденцията е в нарастването на консумираната еленергия в селищата с голям туристопоток, която е в съчетание с повишаването на качеството на услугите които се предоставят на почиващите.В общината това са град Бургас и новосъздаващите се вилни зони и зоните за развитие на селския туризъм



1.2.4.3. Неелектрифицирани населени места или части от тях.

На територията на община Бургас няма селище със статут на населено място, което да не е електрифицирано. На много места в самите селища по Черноморието или вилни зони има терени влезли в регулация по Застроително Регулационен План (ЗРП), като при това външни инженерни мрежи не са предвидени. Това затруднява изграждането на електрозахранване за новите сгради и е предпоставка за конфликтни ситуации.


1.2.4.4. Газоснабдяване

През територията на община Бургас преминава южният клон на националната газопроводна система в България и негово разклонение за Бургас и с.Дебелт. Магистралният газопровод е с диаметър 700 мм и минава през община Сунгурларе, а отклонението е за община Бургас, Айтос, Руен, Камено и Средец.През 2006 г. след получаване на лиценз е стартирал процеса за газефикация награда.С приоритет ще стартира процеса на газефициране на индустриалната зона, където само Топлофикациа АД е газефицирана.

С Решение на Държавната комисия по енергийно регулиране №Л-189/03.06.2005год. за издаване на лицензии за разпределение и обществено снабдяване с природен газ на “Газоснабдяване Бургас”ЕАД за територията на община Бургас за срок от 35 години е одобрен следния план за бизнес развитие на дейността на дружеството: Изграждане на газоразпределителни мрежи и прилежащи съоръжения на обща стойност 19 910 000лв за периода от 2006г. до 2010год. Предложената етапност за развитие на проекта за газификация на община Бургас е дефинирана при следните условия:


    • развитие на битовата газификация преимуществено в зоните без централно топлоснабдяване,

    • максимално използване капацитета на съществуващите газопроводи,

    • газификация на обособени промишлени зони на цялата територия на общината за съответните етапи на развитие.

В края на 2010 година се предвижда да бъдат захранени 20 794 потребителя.

Приоритетно е представено навлизането на газоразпределителната система в обособените промишлени зони, като присъединяването на обектите от обществено-административния сектор следва развитието на процеса на присъединяване на домакинствата от битовия сектор. Сумарната прогнозна консумация на природен газ за шестгодишния период възлиза на 151.8 млн.куб.м./год.

Газоразпределителната мрежа на гр.Бургас е предвидена да работи като система от газопроводи с налягане до 12, 6, 4 бара и 100 мбара. Мрежата до промишлените консуматори с налягане от 12бара ще се изгради от стоманени тръби с диаметри и дължини: ф350-4405 м; ф250-2645 м; ф200-7901м; ф150-916 м; ф100-2316 м; ф65-3456 м и ф50-3361м. Към промишлените потребители ще се изгради ГРМ с налягане 6 бара както следва: ф15-234 м; ф100-481м; ф65-101 6м и ф50-1070 м. В градската зона, където са обществено-административните потребители и битовите потребители газоразпределителната система ще се изгради за налягане от 4бара от стоманени тръби с диаметър ф200-68м и полиетиленови тръби ф200-5257м; ф160-2520 м; ф110-1562м; ф63-3902м и ф32-1252м. Мрежата за ниско налягане от 100мбара ще се изгради от стоманени тръби с диаметър ф200 и дължина 71м и полиетиленови тръби с диаметър ф200-1034м; ф160-9676м; ф110-6525м и ф63-41628м.

Предвидено е изграждането на ГРМ да се извърши в 4 зони.

В изпълнение на Бизнесплан 2006г. стартира изграждане на ГРМ в Зона 1, като до момента е изградена 2800 л.м ГРМ и ГО. До края на 2006 г. предстои да бъде изградена общо 24 173 л.м.

Според дългосрочния бизнес-план на „Газоснабдяване Бургас“ ЕАД са предвижда за 15-годишен период да се изградят 272 км газоразпределителна мрежа ( ГРМ ) и да се обхване потенциал от 188 промишлени, 170 обществено-административни и 24 862 битови потребители. За 2013 година е планиран 100 % обхват за промишлените потребители, а за 2014 година – на обществено-административния сектор. При изграждането на ГРМ е предвидено градът да се районира в 6 зони, като всяка от тях се изгражда в отделен етап. Изграждането на ГРМ в Зона 1 стартира през 2006 г., завършва през 2008 г. и включва Северна промишлена зона, части от жк. Възраждане и от жк. Бр. Миладинови и частично Южна промишлена зона. Зона 2 ще се изгражда от 2007 до 2009 г. и обхваща останалата част от Южна промишлена зона, останалата част от жк. Бр. Миладинови и част от ЦГЧ. Зона 3 ще се разработва в периода 2008 – 2014 г. и обхваща следващата част от ЦГЧ и нетоплофицираните части на жк. Лазур. Зона 4 включва довършването на ЦГЧ и части 1 и 2 на жк. М. Рудник през периода 2009 – 2014 г. За зона 5 е планирано изграждане от 2010 до 2014 г. и обхващане на останалата част от жк. М. Рудник и кв. Сарафово. Зона 6 включва кв. Крайморие и е планирана за 2011 – 2014 година.

Замяната на течни горива с природен газ ще доведе до намаляване на киселинните оксиди, като емисиите на серен двуокис ще бъдат премахнати. С газификацията ще се намали вероятноста от киселинни дъждове и косвено повърхностно замарсяване на почвите. Преминаването от традиционните горива към потребление на природен газ ще намали емисиите на тежки метали, което е от значение за района на Община Бургас. Ще се повиши екологичноста на крайбрежието, което е основен поминак на града и жителите му. В района на училищата и детските градини ще се подобри качеството на атмосферния въздух като се постигне:


  • Намаляване на емисии от серни оксиди;

  • Намаляване на емисии от азотни оксиди;

  • Намалаване емисиите на парноковите газове;

  • Намаляване на емисии от тежки метали;

Природният газ не съдържа твърди частици и неорганични вещества, които се отделят във вид на вредни и токсични емисии във въздуха. Изгарянето на природен газ не произвежда пепел, емитира 70 - 90 % по-малко СО2 от въглищата и 40 % от мазута.

Газификацията е много добро средство за подкрепа на туристическия отрасъл в Общината и начин за подобряване жизнената среда на нейните жители.

Реализацията на проекта за газификация на град Бургас ще способства за ефективното изпълнение на международните задължения на България по намаляването на замърсяването на въздушния басейн.

С газефицирането на община Бургас се дава ход на проект от стратегическо значение за общината и жителите на град Бургас, който ще доведе до:



    • Снижаване на разходите за отделните битови потребители и на общината;

    • Повишаване комфорта и независимоста;

    • Подобряване качеството на атмосферния въздух;

    • Намаляване на здравния риск за населението към заболявания, причинени от замърсяването на въздуха: като остри инфекции на горните дихателни пътища, остър бронхит, бронхиална астма, пневмонии, хроничен фарингит и др.

За икономическия ефект от газификацията може да се съди от съпоставянето на цените на горива и енергия за краен потребител към 24 май 2006 г., като следва : Природен газ 0,068 лв/кВтч

Въглища 0,048 лв/кВтч

Електроенергия (нощна) 0,093 лв/кВтч

Електроенергия (дневна) 0,174 лв/кВтч

Пропан - бутан 0,150 лв/кВтч

Нафта 0,195 лв/кВтч


Икономическия ефект от преминаването на природен газ ще позволи на Общината да разглежда различни варианти за финасиране на проекти, както със собствени средства, така и с външно финасиране ,а освободените средства от газификацията на Общински обекти би позволила бързо и безпроблемно пренасочване на средства към сектори като здравеопазване, социална дейност, инфраструктура и др.

При използването на природен газ за топлопроизводство се реализират редица енергоспестяващи ефекти от:



  • прилагането на съвременни технологични решения и енергоспестяващо оборудване, водещо до повишаване на КПД както на горивните уредби, така и на топлопреносните инсталации като цяло;

  • пълното отсъствие на загуби при транспорта, измерването и съхранението на горивата, както и от влошаване на качеството им;

  • пълното отсъствие на непроизводителни разходи на горива ( за подгряване на мазута, разпалване на котли и т.н. );

  • изключителната адаптивност на природния газ към различни технологични и енергетични процеси.

Потенциалното потребление на природен газ в обществено-административния и търговски сектор е оценено на около 11 000 хил. куб. м. / г. в краен етап. В този сектор природният газ заменя предимно промишлен газьол ( над 95 % ) и електроенергия.

При замяната на течните горива и електроенергията за отопление в Общински обекти

с природен газ годишните икономии от намаляване на разходите на Общината за отопление ще възлязат на 1 000 000 лева. Отделно ще се реализира годишна икономия от над 3 000 000 лева при замяна на сега използваните течни горива и електроенергия в другите обществени, административни и търговски обекти. Годишните разходи за горива в промишлените предприятия ще намалеят с над 10 000 000 лева / г.

Използването на природен газ в домакинствата ще доведе до намаляване на разходите им за енергия средно с около 30 %, при това по очакваните цени след въвеждането на тарифи.

Газификацията ще позволи разтоварването на електроснабдителната система в Бургас, при това основно в пиковите часове, като годишната консумация на електроенергия ще намалее минимум със 100 млн. Квтч/г. още след осмата година от началото на газификацията.

Съществуват два варианта за финасиране на проекти по газифициране на обекти общинска собственост:



  • Собсвени средства, вариант при който освободените средства биха могли да се използват за различни нужди в общината;

  • Външно финансиране;

  • Кредити от търговски банки, финансирани от Американската агенция за международно развитие(ААМР) и изпълнявано от американската компания Електротек Консептс. Заеми от международни банки(Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, Световната банка); в този случай обикновено минималните кредити са много по-високи, отколкото изисква един проект за енергийна ефективност, така че би следвало да са налице допълнителни финансови механизми(напр.кредитни линии);

  • Дарения, грантове или заеми при облекчени условия от специализирани правителствени фондове или програми на Европейската комисия. Обикновено финансирането по този начин е ограничено и по-трудно за получаване;

  • Лизинг може да се предостави от доставчик на оборудване и обикновено се прилага, когато доставчикът изпълнява проекта до ключ.Доставчикът може да се съгласи да финансира проекта чрез заем;

  • Финансиране от трета страна: Договор с гарантиран резултат се предоставя от компании за енергийни услуги.



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   37




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет