Община бургас



бет9/37
Дата16.07.2016
өлшемі4.07 Mb.
#202608
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   37




Таблица 1.3.6.Сравнителен анализ на качеството на атмосферния въздух в контролираните пунктове за

анализирания период oт 1998 до 2005 год. вкл.

Контроли-

SO2

NO2

H2S

ФЕНОЛ

NH3

ран пункт

ср.конц.за

МЕ конц.за

брой МЕ

ср.конц.за

МЕ конц.за

брой МЕ

ср.конц.за

МЕ конц.за

брой МЕ

ср.конц.за

МЕ конц.за

брой МЕ

ср.конц.за

МЕ конц.за

брой МЕ

Период

периода

периода

проби

периода

периода

проби

периода

периода

проби

периода

периода

проби

периода

периода

проби

 

/мг/куб.м/

мг/куб.м/

над ПДК

/мг/куб.м/

мг/куб.м/

над ПДК

/мг/куб.м/

мг/куб.м/

над ПДК

/мг/куб.м/

мг/куб.м/

над ПДК

/мг/куб.м/

мг/куб.м/

над ПДК

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

ПУНКТ ж. к. "СЛАВЕЙКОВ"

1998

0.0200

0.2700

0

0.0150

0.1600

0

0.0006

0.0070

0

0.0025

0.0090

0

0.0240

0.2200

1

1999

0.0200

0.3800

0

0.0180

0.2900

0

0.0007

0.1280

0

0.0021

0.0960

8

0.0300

0.7780

1

2000

0.0200

0.6030

2

0.0280

0.2900

0

0.0002

0.0040

0

0.0004

0.0140

2

0.0075

0.7280

1

2001

0.0160

0.6180

1

0.0192

0.2770

0

0.0000

0.0000

0

0.0001

0.0410

3

0.0000

0.0000

0

2002

0.0100

0.5130

1

0.0218

0.1270

0

0.0005

0.0016

18

0.0001

0.0480

1

0.0015

0.5180

1

2003

0.0092

0.4140

1

0.0163

0.2200

1

0.0005

0.0110

37

0.0000

0.0120

0

0.0022

0.2640

1

2004

0.0044

0.0922

0

0.0090

0.0180

0

0.0003

0.0098

3

0.0013

0.1172

3

0.0066

0.3999

2

2005

Пункта не функционира (отпаднал е от системата за мониторинг)

ПУНКТ "ХЕИ-ЦЕНТЪР "

1998

0.0400

0.3600

1

0.0300

0.0900

0

0.0012

0.0200

0

0.0005

0.0120

0

0.0200

0.6000

0

1999

0.0470

0.3760

1

0.0400

0.1830

0

-

-

-

0.0011

0.0290

5

0.0020

0.0320

0

2000

0.0250

0.3160

0

0.0860

Януари.60

2

-

-

-

0.0007

0.0017

4

0.0030

0.1510

0

2001

0.0110

0.1430

0

0.0690

0.2710

0

-

-

-

0.0008

0.0100

0

0.0430

0.2400

3

2002

0.0090

0.1230

0

0.0843

0.2760

0

-

-

-

0.0008

0.0240

1

0.0284

0.2040

0

2003

0.0183

0.2680

0

0.0801

0.3370

20

-

-

-

0.0003

0.0280

2

0.0640

0.4330

5

2004

0.0247

0.2363

0

0.1202

0.6108

43

-

-

-

0.0003

0.0200

0

0.0327

0.2505

8

2005

0.0319

0.8600

1

0.1380

0.5470

1

-

-

-

0.0003

0.0200

0

0.0600

0.4800

13

ПУНКТ "МОРСКА ГРАДИНА "

1998

0.0110

0.0480

0

0.0210

0.1700

0

0.0020

0.0600

18

0.0007

0.0240

2

-

-

-

1999

0.0070

0.1680

0

0.0300

0.3900

5

0.0026

0.0310

98

0.0013

0.0470

32

-

-

-

2000

0.0060

0.1460

0

0.0220

0.2630

0

0.0034

0.0130

64

0.0026

0.0340

17

-

-

-

2001

0.0036

0.0520

0

0.0262

0.1680

0

0.0009

0.0090

1

0.0010

0.0110

1

-

-

-

2002

0.0039

0.1200

0

0.0280

0.8900

4

0.0006

0.0100

2

0.0007

0.0080

0

-

-

-

2003

0.0050

0.1200

0

0.0210

0.4700

3

0.0010

0.0180

5

0.0010

0.0170

0

-

-

-

2004

0.0041

0.0130

0

0.0227

0.0430

0

0.0003

0.0020

0

0.0005

0.0020

0

-

-

-

2005

0.0038

0.1120

0

0.0228

0.4400

1

0.0003

0.0100

1

0.0004

0.0030

0

-

-

-

МЕ ПДК – максимално еднократна пределно допустима концентрация е допустимата концентрация измерена в продължение на 30 минути или един час.

Ср. Д ПДК средно денонощна пределно допустима концентрация е допустимата концентрация измерена в продължение на 24 цчасова експозиция

Ср.Г.ПД К – средно годишна пределно допустима концентрация е допустимата концентрация в течение на едногодишна експозиция.

МЕК - максимално еднократна концентрация е най- високата от еднократните тридесет минутни или едночасови концентрации регистрирани в даден пункт за определен период на наблюдение.

Ср. ДК средноденонощната концентрация е средната аритметична стойност на еднократните концентрации, регистрирани неколкократно през денонощието, или тази отчетена при непрекъснато пробонабиране в продължение на 24 часа.

Ср.ГК - средногодишната концентрация е средната аритметична стойност от средноденонощните концентрации, регистрирани в продължение на една година.

Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух могат да се обединят в четири групи:


  • производствена дейност на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД;

  • промишлена дейност на територията на общината без “Лукойл Нефтохим Бургас” АД, наричана по нататък “Промишленост”;

  • автотранспорт;

  • комунално-битов сектор (КБС).

Основен източник на по-голямата част от атмосферните замърсители на територията на общината са горивните процеси и производствената дейност на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД. Неговото въздействие е най-силно върху КАВ на най-близко разположените населени места като селата Братово, Ветрен, Равнец, гр. Българово, бургаските квартали “Лозово” и “Долно Езерово”. Влиянието му върху централните части на Бургас е силно редуцирано поради по-голямата отдалеченост и свързаните с това процеси на разсейване.

“Лукойл Нефтохим Бургас” АД консумира повече от 90% от всички горива на територията на общината и след 2001 г. този разход се стабилизира на около 900 х.т/год. газообразно и течно гориво. Независимо от това, емисиите на серни оксиди имат трайна тенденция към намаляване поради нарастващия относителен дял на газовите горива за сметка на течните. Освен това, съдържанието на сяра в използваните котелни горива постепенно се намалява и от 3.5% към момента се поддържа на ниво около 2.5%. Това се отразява на общите нива на емисии от серни оксиди, които от 28 х.т./год. през 2001 г. са достигнали 20 х.т./год. за 2005 г.

“Лукойл Нефтохим Бургас” АД е и най-мощният източник на емисии на въглеводороди, в това число и на бензен, толуен, етилбензен, ксилени, стирен, акрилонитрил и др. Независимо от това, влиянието му върху централните части на Бургас е свързано със създаване на фонови концентрации, които като правило не надвишават пределните норми. Превишаване на средночасовите норми за стирен и ксилени периодично се констатират от OPSIS системата в гр. Бургас.

Основният проблем, който “Лукойл Нефтохим Бургас” АД създава на Бургас и разположените на територията на общината селища са емисиите от сероводород. По данни от автоматичната станция в квартал “Долно Езерово”, практически през цялата година жителите му са подложени на наднормена експозиция със сероводород. Предполага се, че такава е картината и в други населени места на общината, разположени в близост до рафинерията, но там не се извършва контрол на КАВ.

По отношение на останалите контролирани замърсители, състоянието на атмосферния въздух в Община Бургас може да се определи като благоприятно.

На територията на РИОСВ Бургас се контролират 220 бр. промишлени обекта, замърсяващи атмосферния въздух и 158 бензиностанции и газстанции. Предприятията с издадени комплексни разрешителни са 5 - “Промет Стиил” АД, гр, София; ,,Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, гр. Бургас; ,,Топлофикация Бургас“ АД, гр. Бургас; ,,Метални изделия“ АД, гр. Бургас и „Керамика Бургас” АД, гр. Бургас. ,,Топлофикация Бургас“ АД, гр. Бургас; ,,Метални изделия“ АД, гр. Бургас и „Керамика Бургас” АД, гр. Бургас спазват определените им в съответните комплексни разрешителни емисионни параметри. ,,Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, гр. Бургас превишава заложените в комплексното разрешително емисионни ограничения, за което са наложени административно-наказателни актове и ежемесечни имуществени санкции. През 2006 год. предстои издаването на комплексно разрешително на “Кумазит керамика” АД, гр. Бургас, “Бургаски захарен завод” АД, гр. Бургас. Обхванати са почти всички промишлени обекти, формиращи емисии на вредни вещества с мощност на емисията над 0,05 гр./сек. и всички енергийни и производствени агрегати с обща инсталирана мощност по използвано гориво над 0,5 МW.

На територията на oбщина Бургас, освен въздействието на ,,Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, със съществен принос за замърсяването на атмосферния въздух са и големия брой промишлени обекти с горивни инсталации като:


  • ,,Метални изделия“ АД – производство на изделия от тел;

  • ,,Хемус Марк” АД – производство на пишещи средства, канцеларски материали и самозалепващи се материали;

  • ,,Кроношпан България “ ЕООД – производство на плоскости от дървесни частици /ПДЧ/ и плоскости от ориентирани дървесни частици /ОСБ/;

  • ,,Победа“ АД – производство на шоколадови и захарни изделия;

  • ,,Трансвагон “ АД – ремонт и производство на ЖП вагони;

  • ,,Яна” производство на текстилни изделия;

  • ,,Хляб и хлебни изделия” ЕООД – производство на хляб;

  • ,,Славянка“ АД производство на рибни консерви;

  • ,,Елкабел” АД производство на кабели и проводници;

  • ,,Теком унимат“ АД с. Черно море производство на битумни покривни изолации и добавки за цимент;

  • ,,Благоустройствени строежи” ЕООД – кариера за добив на инертни материали, производство на асфалтови смеси за пътни настилки

с. Банево;

  • ,,Автомагистрали Черно море”АД, гр. Шумен - кариера за добив на инертни материали гр. Бургас;

  • ,,Пътни строежи 2001” производство на асфалтови смеси за пътни настилки местността ,,Пода”;

  • ,,Бургасбус” ЕООД - градски и междуселищен обществен транспорт;

  • ,,Пристанище Бургас“ АД транспорт и съхранение на промишлени, и хранителни стоки, насипни материали;

  • ,,Мина Черно море” ЕАД – добив на въглища;

  • ,,Топлофикация Бургас“ АД;

  • „Керамика Бургас” АД, гр. Бургас;

  • Кариера за добив на строителни инертни материали и ТСИ на ,,Андела” АД гр. Бургас, гр. Българово.

Освен източниците с горивни инсталации на територията на oбщината действат и голям брой бетонови центрове и фирма ,,Домостроене” АД, които имат значителен дял в замърсяването на атмосферния въздух с общ суспендиран прах и фини прахови частици.

Фирмите, попадащи под изискванията на Наредба № 7 за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в атмосферния въздух в резултат от употребата на разтворители в определени инсталации са 35, като 11 от тях са с консумация на разтворители над ПСКР /пределна стойност за консумация на разтворители/ и те разработват планове за управление на разтворителите и схеми за намаляване и ограничаване на емисиите.

На територията на oбщина Бургас са разположени над 40 действащи бензиностанции, от които около 85% са в съответсвие с изискванията на нормативната уредба – имат изградени системи за улавяне на бензиновите пари при зареждане на резервоарите и повече от 30 газстанции. На обектите, които не са в съответствие, са поставени срокове за привеждането им към изискванията на нормативната уредба.

Автотранспортът е вторият по мощност източник на вредни вещества за град Бургас, но по отношение на замърсяването с азотни оксиди и някои индивидуални въглеводороди той придобива доминиращо значение. Средногодишните концентрации на азотни оксиди за Бургас през последните четири години бележат трайна тенденция към повишаване и за 2005 г. се доближават до пределната норма. В същото време около оживените пътни кръстовища средногодишните концентрации са надхвърлили годишните норми повече от три пъти (станция за мониторинг на РИОКОЗ). Главната причина за това е неблагоприятната транспортна схема на Бургас, която насочва автомобилните потоци по малко на брой улици с много висок трафик. Замърсяването с азотни оксиди на централните части на града се чувства особено силно през туристическия сезон, когато почти целия автомобилен поток към Южното Черноморие преминава транзитно през града, тъй като липсва обходен маршрут.

Автотранспортът е свързан и с втория по значимост за Бургас проблем – замърсяване на атмосферния въздух с прах. През периода 2001-2005 г. средногодишното съдържание на прах във въздуха на централните градски части показва тенденция към нарастване и превишава пределно – допустимите норми. Основната причина за този негативен факт трябва да се търси в увеличения автомобилен трафик, лошото състояние на пътните настилки в границите на града, както и вторично замърсяване от не добре поддържани зелени площи, голям обем строителни работи и др.

Друга съществена причина за сравнително високите емисионни натоварвания от транспорта е, че по пътищата в страната се движат предимно морално и технически стари автомобили, като тенденцията непрекъснато се засилва. Около 80% от регистрираните в Бургас автомобили са на “възраст” над десет години, а пазарът на автомобили “втора ръка“ значително нараства.

За установяване влиянието на автомобилния транспорт при замърсяването на въздуха като първи етап през 1999 г. Община Бургас проведе изследване на представителни извадки групи автомобили по марки с цел да се изясни състоянието на автомобилния парк и респективно делът на автомобилите, в чиито отработили газове вредните вещества не превишават установените норми по БДС.

От 2002 г. в Бургас се следи и друг индикатор за прах – фини прахови частици с диаметър под 10 микрона (ФПЧ10). И по този показател състоянието на атмосферния въздух в централните градски части се влошава и през 2004 г. пределната норма е надвишена

За подобряване на КАВ е разработена и приета от Общинския съвет “Комплексна програма за намаляване на нивата на замърсителите и достигане на утвърдените норми за съдържанието им в атмосферния въздух на територията на Община Бургас”. Към програмата има разработен план за действие в краткосрочен (2005 г.), средносрочен (2010 г.) и дългосрочен (2015 г.) период.

Ежеседмично в сайта на Община Бургас се изнася актуализирана информация за получените данни от пунктовете за КАВ.




Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   37




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет