Таблица 23. Класификация на първостепенната улична мрежа на гр. Варна, към 1998г

Таблица 23. Класификация на първостепенната улична мрежа на гр. Варна, към 1998г.

Около 59 % от ПУМ е реализирана с регулация в граници от 20 до 35 метра. Останалата част от мрежата е с ширина на уличните платна от 5.50 м до 7.00 м и ширина на тротоарите от 1.5 до 3.00 метра.

Цялата улична мрежа е асфалтирана. Настилката по основните булеварди и главни улици е в добро състояние. Целостта на покритието се поддържа като се правят “кръпки” на възникналите дупки. Реакцията по отстраняване на повредите обаче не е еднаква навсякъде и по второстепенните улици повредите се ремонтират със закъснение, поради което дупките се разширяват и се увеличава вдигнатия при движението прах.

Натоварване на уличната мрежа

В Община Варна има трайна тенденция към увеличаване на степента на автомобилизация, като съгласно прогнозата на колектива, изготвил “Общата транспортно-комуникационна схема на Варна”, през 2015 година, степента на автомобилизация в Община Варна ще достигне ниво 420 ЛЛА/1000 ж.

• 
  посоката Запад-Изток се явява първостепенна по значение. Тя свързва Девня и Западната промишлена зона с града, жилищните квартали “Владислав Варненчик”, “Възраждане” и “Младост” с промишлените и административни обекти, разположени в източните и централните части на гр. Варна. Обслужва се основно от булевардите “Вл. Варненчик”, “Сливница” и “Цар Освободител”, “3-ти март”, “Христо Смирненски”. В това направление се извършват кореспонденциите, свързани основно със стопанската дейност на град Варна.
  
• 
  посоката Юг-Север свързва южните територии на общината, чрез Аспарухов мост, с централните части на града, вилните зони и курортните комплекси в североизточната част. Това направление се ползва и от работещите в Южната промишлена зона (Острова) и в основните транспортни зони на града - ж. п. гарата и Пристанищния комплекс. Най-натоварените улици, по които се реализира движението в тази посока, са булевардите “Христо Ботев”, “Мария Луиза”, “8-ми приморски полк”, “Приморски” и улиците “Отец Паисий”, “Г. Бенковски”, “Д-р Пискюлиев”.
  
• 
  в голяма степен целия югозападен район на гр. Варна се обслужва от съществуващите тесни улички, които нито като конфигурация, нито като транспортно-технически параметри, нито като връзка с главната мрежа могат да осигурят ефективно обслужване на зоната, както с товарен, така и с масов обществен пътнически транспорт. Основните връзки тук се осъществяват по бул. “Република” и улиците “Георги Пеячевич”, “Райко Даскалов”, “Тодор Влайков” и “Кракра”.
  
• 
  отсъства пряка специализирана пътна връзка между пристанището и острова от една страна и изходящите артерии и западната промишлена зона от друга страна, поради което целия товарен трафик между тези райони се осъществява през северния пътен възел на Аспарухов мост и ул. “Девня”;
  
• 
  не е осигурена необходимата улична мрежа и техническа инфраструктура в ж.к. “Бриз” и “Изгрев”, във вилните зони “Св. Николай”, “Руски окопи”, “Траката”, “Добрева чешма”, “Манастирски рид”, Връзката с тези зони се осъществява понастоящем главно по бул. “Княз Борис I”. Аналогично е положението и в бързо и интензивно се застрояваните вилни зони “Ракитника” и “Прибой.
  
• 
  не достатъчна е улична мрежа и техническа инфраструктура на територията на Промишлените зони на града – Западна, Северна и Южна.
  

Таблица 24. Разпределение на основните трудови кореспонденции по зони

	Описание на зоната	% от всички кореспонденции
	Централна градска част	13.0
	Западна промишлена зона	12.0
	Южна промишлена зона	11.5
	Разширен център	10.0
	между улиците “Цар Освободител”, “Левски”, “Княз Борис I” и “Бриз”	10.0
	към гр. Девня по АМ “Хемус”	10.0
	Пристанище “Варна - изток”	5.0
	жилищен терен на район “Младост”	4.5
	Северна промишлена зона	4.5
	Общо за останалите райони	19.5

От казаното до тук, става ясно, че централната градска част на Варна е районът с най-интензивно движение, с най-голяма концентрация на моторни превозни средства и съответно, с най-голямо замърсяване на въздуха от автомобилния транспорт, особено в часовете на върхово натоварване.

Този извод се потвърждава и от резултатите от проведените през 1996 г. и 1997 г. поточни преброявания на интензивността на транспортните потоци в делничен ден. Пиковите натоварвания, за по-голямата част от улиците в централната градска част са на и над границата на пропускателната им способност, което довежда до забавяне на движението, принудителна работа на двигателите на празен ход и от там до завишени емисиии на замърсители във въздуха. Това с особена сила важи за бул. “Владислав Варненчик”, бул. “Сливница”, участъка бул. “Хр. Ботев” - бул. “М. Луиза” - “8-ми Приморски полк”, бул. “Цар Освободител”, бул. “Приморски в района на ж.п. гара и пристанищния комплекс, ул. “Девня”, Аспарухов мост. Тесни места се явяват кръстовищата на бул. “М. Луиза” с ул. “Шипка”, на “8-ми Приморски полк” с “Цар Освободител” и с “Чаталджа”, на бул. “Цар Освободител” с “Ян Палах”. Резултатите от преброяването на трафика показват спешната необходимост от реализиране на пробивите на булевардите “Цар Освободител” и “Левски”, залегнали в “Обща транспортно-комуникационна схема” на града.

Обществен транспорт

На основата на информацията предоставена от транспортните фирми, които обслужват през последните няколко години община Варна през 2004 година по маршрутите на официално установените градски линии, вътрешноградския обществен транспорт .обслужвани от транспортните фирми, са превозени общо - 42 115 хил. бр. пътници. Те са намалели в сравнение с отчета на 2003 г. - 1.03 % в абсолютна сума - 439 хил. бр. и отчета на 2002 г. - 3.13 % в абсолютна сума - 1361 хил. бр.

Вътрешноградските линии обслужват общо - 32 бр.маршрути ( автобусни - 28 бр. и тролейбусни - 4бр. ) с обща дължина 755 км.(автобусни – 674 км. и тролейбусни – 81 км.

Общият пробег през 2004 година е 12 005 хил.км. В сравнение с 2003 година той е увеличен с 491 хил.км – 4.26 %,а спрямо 2002 година увеличението е с 1 084 хил.км. – 9.93 %.
Паркинги и гаражи

В община Варна, и особено в градската част, въпросът с паркирането на моторните превозни средства е много тежък. В таблица 25 са показани резултатите от анкета по този проблем, проведена през октомври 1997 г. в чертите на регулация на урбанизирания град. Картината от 1997 г., към днешна дата, не се е подобрила. От представените данни се вижда, че недостигът на паркови места за МПС, регистрирани в отделните райони на гр. Варна варира от 46 до 72 %, като средно за града той е от порядъка на 52 %.

жүктеу/скачать 1.55 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: