Като пред светостта като пред майката
жүктеу/скачать 5.28 Mb. Pdf көрінісі
|
| П Р О С Т О Т А
Дали беше феномен или извънвремие, кера Вангелия, не знам. Но, каквото и да беше растение или цвете, пипнеше ли го, на мига казваше, какво е и как се казва, ако искаш и на латински. Правеше академично описание, какво е на форма и цвет, кога цъфти, кога се плоди и какво семе е. Какво семе е. Чу. С една дума, биле ли е. Отровно ли е. Лековито ли е и, най-важното, какво точно лекува. Ама на мига. На кой каквото даде, все го излекува. Стахотия. Пипне цветето и ми каже: - Тва Пеше, е момино сърце. За имрен, за мерак, чедо. Ооо, тва пи. Тва е жълт трън. В определени количества, строго дозирано, лекува пъпки и флюски и, най-вече рак. Но сгрешиш ли, става отрова, да знаеш. Отиваш си. И така до безкрая. Но аз, глупака му с глупак, така и не записах 58 рецептите й. Много, много нещо ке се знаеше. Кое и защо. - А тва, чедо, е друг вид момино сърце. Сърце - розово слънце, с бело връхче на връхчето отдолу. Разваля магии. Я тва, е малък жълт трън и лекува рак на кръвта. Чисти кръвта. Ке ти кажа дозата, да не станеш фира. Умира и кон на мига, да знаеш. Немаше и нема да има такъв народен лечител. Гениален диагнос- тик, знаещ точния лек. Най-правилния цер. Невероятна жена. Лелеее, пък как готвеше. Нее, не, Тя не готвеше. Тя свещенодей- стваше. Свещенодействаше в едно закърпено, закърпено, старо, старо, бакърено тенджере. Имаше си едно старо, старо, продънено бакърено тенджере още от майка й Парашкева, от преди да се покалугерчи, мила- та, а тя го е наследила от майка си, като наследство от прадедо й ли, от пра- баба й ли, не знам. Антика, закърпена с грамадна кръпка точно в средата. В средата на дъното, голема бакърена кръпка, калайдисана с двоен калай. Пазеше го, като душата си. Трепереше над него. Сама си го калайдисваше и само Тя готвеше в него. Никой друг. Бъркаше ястията ли, манджите ли, магиите ли с една дървена лъжица отпреди тенджерето сигурно. Кой знай, от кой век. Вкусотии. Вкусотии, до припадък. Всички я питаха, и млади, и стари: - Кажи, доде. Кажи, доде. Кажи како, тва как да го сготвам. Онова как и що да го направя. Моля ти се, кажи ми доде, лельо Ванге. С една дума, майка на манджите. Пръстите да си изядеш, та да си изсмучеш кокалчетата чак. Мале па, като замеси едни ми ти сладкиши, еее, нема стигане. Нема. Като нейното сладко от зелени смокинки нема и нема да има никъ- де. Или от зелени, зелени, мъънинки доматчета. Хрупкави райски райове. Ами сладкото й от рендосани жълти пожълтели дюли с индрише, още, как- то Тя му викаше джунджуке или мискимвре, вътре. С нейното джунджуке. Умираш от преяждане. До ден днешен, курбана на църквата на Рупите, със зеленце и какво ли не вътре в него, се прави по Нейната рецепта. Нейната света рецепта. Такава нема, нема и да има, да знайш. Ехееий, в по-младите и ГОДИНИ Т Я СИ беше първа във всичко. Като ти казвам всичко, значи всичко. Недостижима, несравнима. Е, сега като поостаре така, на Рупите Витка й помага. Само Витка от Кърналово може да й допадне на вкуса, защото това си е само Неин вкус. Вангин. Чу. Един ден, ама това е преди, мноого преди третото хилядолетие, й викам: 59 60 - Кера Вангелио, Ти сега луда ли си, бърлива ли си или си фено- мен. - Какво, какво - ми вика Тя, уж не ме е чула, де. - Защото, - продължавам си аз мойта си песен - защото виждам, че тука идват при Тебе, като на изпит разни доктори, разни научни учени и какви ли не професори и политици тъпи. До един академици станаха по- край тебе, а Ти си си същата гугуфка, гукаща гугутка... Хе-хе-хе - хихукам си се аз, а Тя така: - Хе-хе-хе - смее ми се ли смее и ме пита - а аз, може ли да ти сготвам люти чушки с праз на тебе, ама така, както знам само аз, лудата гугутка, та да се чудиш, от кой свет си бре, гиди ненормално, аро побърка- но... - и туку ме погне ли, погне с лъжицата - искаш ли, бре, джуджуганче, славейче на леля ти Ванга, да те подлуча, а. Чу. И си ме гушне, та ми напъълни чинията с некоя Нейна, незабрави- ма вкусотия. Та ме издуе от ядене и пиене, горката. Аз не знам, Тя кой не нахрани, кой не напои, но гладен и жаден никой не остави, Бог да я прости... Да знаеш, добротата и тя си е дарба. Най-големата дарба, чу. забележил ли си, че истинският Пророк, дето си е баш Пророк, не знае че е Пророк. За него, всичко си е Божа работа. Най-най, ама най-обикн вена Богова работа. Съвсеем нормална работа. А кера Вангелия си беш най-най-най-нормалният човек на земята. И Феномен, и Пророк, и Ясно- видка, и всичко. Ама всичко, да знаеш. Просто, Душата. Чу. Чуу. Много народ се кичи с лаврите й до ден днешен. В СИЧКИ искат да с били мноого близки с Нея. Искат да са самата Нея. Искат, ама не мож Тя си е единствена. Нека са живи и здрави. Само че, аз познавах лично и баба Слава Севрюкова, че бех комшия с нея в София и почти всеки ден бехме заедно, и знам за нея това, което никой не знае. Дори и сина й не го знае. Камо ли некакъв си измислен герой, написал три тома за Слава Севрюкова, ци- тирайки навсекъде „Извънземието на Ванга". Написал съм отделна книга за баба Слава Севрюкова „Безграничието на Баба Слава". Като я прочетат, ке припаднат. Тя е просто Дълбината и не бива да бъде разводнявана в многословия и измислици. Бог да те прости, бабо Славо... Знам, че сте за- едно: Преподобна Стойна, кера Вангелия и ти, Слава Севрюкова. Знам го защото сте Хармонията. При настъпващите размествания на измеренията ке може да се виждаме. Наближава новата подредба, чу. Чухте ли. |