90
нещо е. Светлик на светлиците. Хубост ненагледна.
Богът, слезе от коня си и ме повдигна ли повдигна, над всичките
светии и им рече:
- До тук с пламъка. От
днес насетне, до дълбоката й старост, ке
пророкува на захар. На бучки захар. Защото, може да се изгори или да
катурне без да иска свещта и, докато дойдем, може всичко да пламне.
Тва не са обикновени свещи, знаете, и може и тя да изгори отвътре чак.
Не бива. Видехте. Видехте, какво стана, нали. Обърна ме към него и ме
целуна ли целуна по двете ми очи. И некак, като да ми сложи третото око,
навместо них. Едно огромно, всевиждащо око-синева. Ама око, да видиш
ти, Пеше. Целата, като да грейнах във всевиделото. Дааа. Във всевидело-
то, да знаеш, чу. Така си беше.
Пак ме сложи на стола, като как що си бех. Целуна ме по челото,
като за сбогом и си отиде, все едно да се изпари, заедно с коня му. Право
нагоре, през къщата ни. Стопи се в Небитието. В Невидимото, синче. Не-
видимото е всичко, да знаеш, Пеше. Чу.
Айдее и всички светии ме погалиха ли погалиха, целунаха ме и те
и, как що се явиха, така се стопиха. Тва е. Иди, че го забрави, ако можеш,
нали.
Оттогава, до сега, аз гледам на бучки захар, Пеше. Пипна ли ги и
чудото става. Окото ли проглежда, не знам, ама виждам всичко и навсе-
къде. Нема мъртви, нема живи. Всичко, ама всичко чувам, като че Господ
ми
говори в ушите, Пеше. Всичко, чу.
Така започна моята втора орисия. Хем мъка, хем благодат. Богово-
ление големо, Пеше. Невиждано Боговоление, да знаеш. Много се
уморя-вам, но съм блажена. Блажена съм, чедо, чу. Блажена, за всичкото
това което го имам и което го мога...
А пък тва, дето ти го разправа онзи иманяр, наш Митко, на Люба
за пещерата с богатствата, хич и не го слушай, даже. Той нищо не знае. И
нема да знае. Не му е дадено да знае. Нее. Тва си е Божа работа, Пеше.
Откъде на него. Отникъде.
Иначе там, над с. Пирин, наистина има една много тайна пещера
с много, много древности в нея, ама се пази от Великия Дух и кой кая
влезне, там си остава. Пълно е с черепи и кокаляци. Иди да видиш, ако ти
стиска. Аз мога да ти кажа точно, къде е и какво е, защото ТЕ ми казват,
че Великият Дух нема да те и докосне, даже. Ама, тва не ти е работа, бре
барливо, ошантавело аро, недно. Мирувай си, джанам. Не ти требва. Не.
Твойта е след мойта, Пеше. Не бързай. Не бързай. Всичко ке си
91
дойде, като как що си требва. Видел ли си
шерпите да покоряват връх
Еверест на Хималаите, а. Неее. Защо да го покоряват - те са си там, Пеше.
Негови деца са, нали. Чу.
Никой не е оправил света, освен Силата. Чу. Време е да спреш да се
раздаваш. Време е да го разбереш. Нема угодия, да знаеш. Чу. Ай сега, да си
полегна малко, че много се уморих, леля. И да не забравиш, Пеше: първо ми
казаха да пророкувам на пламъчето от свещта, после го смениха с бучки
захар, да не би да се изгорам. Бучките захар, са
си захар, нали. Не горат, а
благнат. Хе-хе-хе... - И туку запе ли запе:
Шо ми е мило, ем драго,
на Струга града,
дюкян да имам.
Ох, леле, леле, либе ле,
душата ми га, джанам, изгоре...
Пее си, милата, ем си дреме ли дреме, в
страхотния унес на проро-
чеството й. Във всичките и пророчества, що ги има на този и онзи свет. И на
сън гледаше, на некой или некоя мъка голема. Умре си от мъка, да знаеш. Кой
каквото иска да казва, тва е истината, нищо друго. Но да знаеш, Тя ке се
върне. Не знам кога и как, но ке се върне, въпреки че е Почетна гражданка на
Дълбината, чу. Почетна гражданка, на всичките хаоси и вселени. На Великата
Хармония.
Достарыңызбен бөлісу: