Като пред светостта като пред майката



Pdf көрінісі
бет21/31
Дата09.06.2023
өлшемі5.28 Mb.
#474872
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   31
petar.bakov-na.kolene.pred.vanga


главата ми запламте. Целата, като да пламнах в едни огньове на 
Огъня, въобще. И до днес, този огън буботи ли буботи в мене. Още ми 
бучи. Война е тва, Пеше. Война, леля, чу.
И, кат се насъбраха, насъбраха у нас така приятелки, роднини, ком-
шии, едно-друго им викам:
- Да знаете, до година-две, ке има Световна война. Много народ ке 
загине. Много. Да знаете, ей. Да знаете...
А те всички ми се смеят ли, смеят и ме по-
диграват. Не знаят, Пеше. Не знаят. Не знаеха. Ама 
на, време не мина и войната лумна. Почна. А, да ви-
диш ти, какво стана. И, като започнах да виждам, да 
гледам едни убити комшии, близки, роднини и какви 
ли не, и какви ли не. Ранени, неранени. Окървавени, 
осакатени, всичко. Всичко. И некак, не усещам ни 
уплах, ни нищо. Даже, не знам защо, но изпадах в 
едно абсолютно спокойствие на спокойствието, баш. 
Просто казвам, какво виждам и толко. Като да четем 
телеграми, така.
После чак, започнах да виждам умрелите. И да ми казват, кое и как 
им требва. Да казвам, какво са забравили да кажат на живите, нали. Всич-
ко. И, аз, им го казвам. И така, умрелите от едната ми страна - живите от 
другата, а аз по средата. Кой, как, умре и хоп, сяда до мене. А, да видиш, 
Пеше. Предавам каквото виждам, каквото чувам. Като на яве ги виждам, 
тва си е. Мъртвите са си живи, Пеше. Живи са мъртвите, да знаеш. Чу.
Ама, пред мене, непрекъснато има пламъче, огинче. Защото аз, 
всеки Божи ден, паля свещица. Да грее. Да пее. И пламъчето, неспирно 
ми е в шепите. Като живо е. Живо си е. Не знам, откъде и как, ама имах 
едно вечно купенче свещи. Може и светиите да го беха оставили, знам 
ли. Но беха там.
Добре, но, един ден, тъкмо хванах в ръцете си пламъчето така и 
нещо се изгорех ли, охнах ли, не знам, но изведнъж, думбууррр и се из-
сипаха в стаята ми всички светии. Всичко светна. Вратата се отвори и 
злезна, оня ми ти невиждан конник. Малееий. И Той, и конят му, греят 
ли греят, като нажежена Светота. Ама, немаш си представа, Пеше, какво


90
нещо е. Светлик на светлиците. Хубост ненагледна.
Богът, слезе от коня си и ме повдигна ли повдигна, над всичките 
светии и им рече:
- До тук с пламъка. От днес насетне, до дълбоката й старост, ке 
пророкува на захар. На бучки захар. Защото, може да се изгори или да 
катурне без да иска свещта и, докато дойдем, може всичко да пламне. 
Тва не са обикновени свещи, знаете, и може и тя да изгори отвътре чак. 
Не бива. Видехте. Видехте, какво стана, нали. Обърна ме към него и ме 
целуна ли целуна по двете ми очи. И некак, като да ми сложи третото око, 
навместо них. Едно огромно, всевиждащо око-синева. Ама око, да видиш 
ти, Пеше. Целата, като да грейнах във всевиделото. Дааа. Във всевидело-
то, да знаеш, чу. Така си беше.
Пак ме сложи на стола, като как що си бех. Целуна ме по челото, 
като за сбогом и си отиде, все едно да се изпари, заедно с коня му. Право 
нагоре, през къщата ни. Стопи се в Небитието. В Невидимото, синче. Не-
видимото е всичко, да знаеш, Пеше. Чу.
Айдее и всички светии ме погалиха ли погалиха, целунаха ме и те 
и, как що се явиха, така се стопиха. Тва е. Иди, че го забрави, ако можеш, 
нали.
Оттогава, до сега, аз гледам на бучки захар, Пеше. Пипна ли ги и 
чудото става. Окото ли проглежда, не знам, ама виждам всичко и навсе-
къде. Нема мъртви, нема живи. Всичко, ама всичко чувам, като че Господ 
ми говори в ушите, Пеше. Всичко, чу.
Така започна моята втора орисия. Хем мъка, хем благодат. Богово-
ление големо, Пеше. Невиждано Боговоление, да знаеш. Много се 
уморя-вам, но съм блажена. Блажена съм, чедо, чу. Блажена, за всичкото 
това което го имам и което го мога...
А пък тва, дето ти го разправа онзи иманяр, наш Митко, на Люба 
за пещерата с богатствата, хич и не го слушай, даже. Той нищо не знае. И 
нема да знае. Не му е дадено да знае. Нее. Тва си е Божа работа, Пеше. 
Откъде на него. Отникъде.
Иначе там, над с. Пирин, наистина има една много тайна пещера 
с много, много древности в нея, ама се пази от Великия Дух и кой кая 
влезне, там си остава. Пълно е с черепи и кокаляци. Иди да видиш, ако ти 
стиска. Аз мога да ти кажа точно, къде е и какво е, защото ТЕ ми казват, 
че Великият Дух нема да те и докосне, даже. Ама, тва не ти е работа, бре 
барливо, ошантавело аро, недно. Мирувай си, джанам. Не ти требва. Не.
Твойта е след мойта, Пеше. Не бързай. Не бързай. Всичко ке си


91
дойде, като как що си требва. Видел ли си шерпите да покоряват връх 
Еверест на Хималаите, а. Неее. Защо да го покоряват - те са си там, Пеше. 
Негови деца са, нали. Чу.
Никой не е оправил света, освен Силата. Чу. Време е да спреш да се 
раздаваш. Време е да го разбереш. Нема угодия, да знаеш. Чу. Ай сега, да си 
полегна малко, че много се уморих, леля. И да не забравиш, Пеше: първо ми 
казаха да пророкувам на пламъчето от свещта, после го смениха с бучки 
захар, да не би да се изгорам. Бучките захар, са си захар, нали. Не горат, а 
благнат. Хе-хе-хе... - И туку запе ли запе:
Шо ми е мило, ем драго,
на Струга града,
дюкян да имам.
Ох, леле, леле, либе ле,
душата ми га, джанам, изгоре... 
Пее си, милата, ем си дреме ли дреме, в страхотния унес на проро-
чеството й. Във всичките и пророчества, що ги има на този и онзи свет. И на 
сън гледаше, на некой или некоя мъка голема. Умре си от мъка, да знаеш. Кой 
каквото иска да казва, тва е истината, нищо друго. Но да знаеш, Тя ке се 
върне. Не знам кога и как, но ке се върне, въпреки че е Почетна гражданка на 
Дълбината, чу. Почетна гражданка, на всичките хаоси и вселени. На Великата 
Хармония.


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   31




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет