Като пред светостта като пред майката



Pdf көрінісі
бет18/31
Дата09.06.2023
өлшемі5.28 Mb.
#474872
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   31
petar.bakov-na.kolene.pred.vanga


главата, чу. И да дойдиш другата неделя. Ке те водя на Роженския мана-
стир, да запалиме свещички, чу. После, на воденицата у Кърланово, ке си 
опниме по мастичка с ментичка, леля. Ке си попейме, синче. Чу. Ай сега, 
носи много здраве на семейството ти. Чу.
Тя си е Тя. Няма друг такъв. Нема. Та й викам:
- Чух, чух, чууух, да пукниш дано... - И смеейки се се фукнах в кола-
та на джебчията и дим да ни нема. Отпрашихме за София, без токачките.
Бегане му е майката. Нема лабаво. Онзи караше като сдъвкан, та изплют
върху некое препикано мушкато. Как сме се прибрали, сам си знам. Зиг-
заг, зиг-заг, в пълен уплах.
Виж, парите се намериха, и къркандето отърва кожата, защото 
даде


83
големи излишъци. Абдало си е абдал. Не умее да краде, па тръгнал да бо-
"атее. Голем майтап, нали. Шефа ми каза едно браво и така свърши моето 
зазвъждане на токачки и на пачки. Късмета си е късмет. Или го имаш
или го немаш, да знаеш.
По-късно, като отидох с кера Вангелия на манастира, умрех да се 
смея, че Тя ми каза, какво още му казала на апаш Георги, до девето ко-
ляно чак. Представяш ли си, а. Чак в мозъка ти влиза, ей. В мозъка вътре. 
Човека беше полудел от ужас. Ама, айде от Нея да мине.
Сега на Рупите е пълно с токачки и мойте кучета Янтър, Живец, 
Джина и Снежец, умират да си играят с тех. Големо хвъркане и крякане 
пада, че кучетата застават в стойка мирно и започват, некак да се смеят. 
Смеят се, та се късат. Кой ги знае, какво точно виждат. Може и кера 
Вангелия да им прави смешки, знам ли. Кучешка му работа. Кучешка. 
Иначе, те знаят милион пъти повече от нас. Ама и куче да не си. Така си 
е, нема що.
И З М Е Р Е Н И Я
Пак сме некъде в шейсетте години на двайсти век. Ехее. 
Както се казва, преди хиляда години и аз й пея ли пея:
Айде, сънце,зайде -
месечеина греее...
Та, чак тарамбуката ми плаче, в страшна жалост-жална. Отроних се-
тен стон и спрех. Ревех. Плачех от неистова мъка, гледайки бликналите 
бездни на кера Вангелия. Добротата й плачеше, ей. Лелееий, ама плач, да 
зидиш ти. Не си видел такова нещо. Не. Не си видел, плача на Прозрение-
то. На Прозрението на слепотата й. Душата й плачеше, с кладенчови сълзи
на светотата й. Помилва ме по 

Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   31




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет