Като пред светостта като пред майката
жүктеу/скачать 5.28 Mb. Pdf көрінісі
|
| КО З АРЧ Е
Едно време имахме кози и Стоил козара, след паша, нашите ги оставаше пред нас, за да не ядат низите с тютюна. Помагаше ми човекът, че таман ми беха наболи мустачки и нали знаеш... Та, вкарвам аз козите в паянтата и гледам, най-хубавата и дореста коза, която даваше по пет-шест литра млеко на доене, я немаа. Казваше се Милка, една бела, бела мъска коза. Лелееий, Боже-Господи, татко ми ке ме смеле от бой. Ама то си е за кьотек, нема що. Излетех да я търся. Търси, търси, града обърнах, нема я. Викам си, кой знае кой я е заклал. Сигурно я одраха за пастърма, горката. Къде ли не ходих, нема я, като вдън земята да потъна. Не съм се и усетил, че минавам покрай дуварчето на кера Ванге- лия. Тогава беше ниско, не като сега, и туку чувам, като от некъде си: - Пеше, да идеш леля, да си прибереш козата, бре - ми вика кера Вангелия. Разревах се, с едни те толкави така сълзи: - Стига, ве, кера Вангелио. Не стига, че татко ми ке ме пребие, та майка ми ке ме довърши и Ти ли, керааа... - ревем си и тва си е. А Тя, така изпод дуварчето точно, сред лехите на цветята й, като от некаква райска приказка пак: - Стига си ревал, бре, чедо. Иди да си отвързиш козата. Ето я, виж- дам я, Пеше. Вързана е на оградата до Маджировата фурна, в горния край. Чу. Аз още повече се разплаках: - Защо ми се подиграваш, кера Вангелио. Сто пъти минах оттам, немаше я. Немаш ли капка жал, мори. - А Тя си бае Нейната песен: - И да внимаваш, че е вързана на ключ, чу. Ке издърпаш дългото крайче, не късото, чу. Да не дърпаш късия край, като както сме свикнали. Обратно е, да знаеш, чу. Тичай, че ето на, виждам татко ти да се прибира у вас. Търчи... Срам-не срам, и да ме лъже, литнах към Маджировата фурна и замръзнах. Леле, Господи-Боже, какво е това. Умрех. Козата беше там и точно в горния край. Ама, най-малко сто пъти бех минал оттука, козата я немаше. Откачалката, пак позна. Еее, обичам си я тази моя кера Вангелия и тва си е. Тази коза, пустата му Милка, като ме виде, като забле: беее, бе-ке- кеее. Беее, а ве, жална жалост. Ке скъса въжето. Гледам, въжето особено 117 вързано. Ами сега. И таман да го дръпна, ми се счу така: - Дръпни дългия край, а не късия, чу. Като да си ме телепатираше с мислите си, милата кера Вангелия. Дръпнах дългото крайче и всичко свърши. Милка литна за дома. Ама ра- дост, радост, еее. Такава радост, по-късно в живота ми почти съм немал. Прибрах се преди татко ми да е разбрал за премеждието и право при кера Вангелия. А тя, още от вратата: - Е, лудо-младо, казах ли ти, че е там, Пеше. Там беше, нали, гиди Тома Неверни... - Кера Вангелио, Ти ме спаси. Ке ме скълцаха. Много, много, ама наистина много Ти благодаря, ве, лудост неземна. - Кът-кът-кът-кът... - смее ли се смее и си ме бъзика - мори, треб- ваше да си мълчим, ама ай, от мен да мине. И бръкна в прегача, в бездънния й джоб на пищемала и ми изсипа една яка шепа бонбони и пак: - На, вземи, да си подсладиш душицата, джанъм. Благото е най- хубаво за уплаха. Яж и фъркай, джуджуганче-врабчанче, лелино, гиздаво. Соколе, Ореле мой... И си копа ли копа градинката. Ама там, като по конец: и марулки, и домати, и чушки, и кромидче, и чесън, и репички, и какво ли не. Всичко. И, представяш ли си, Тя, слепата, кьоравата, както й викаха дюс тарика- тите, сам-самичка: и сади, и полива, и копа, и плеве, и скубе, та бере и прави най-вкусните салати със зехтин и какви ли не гяволии още. Както им викаше, мезе-зейре. Душата да си изядеш. Несравнимост. Каквото и да пипнеше, всичко беше от хубаво по-хубаво. - Ти пък не даваш да ти бла годаря ли ве, кера Вангелио - ду- днам ли дуднам аз и набивам ли набивам от бонбоните й. - Еее, тва е нищо, Пеше. Наш Парчо си беше изгубил телето, та не го виждаше, ти сега за едната коза Милка. Милка се казваше тази вашта млечна козичка, нали... Ехее, татко ти им донесе клони от баира. Лапат ли лапат, салкъм и габер, та се кинат, хе-хе-хе... 1 118 И веселието започна. Аз пея - Тя играе. Ама така, та чак се кърши в кръста, като да е райската змия. Цел живот й пех и щастлив бех. Цел живот играхме тежкото ли, мълчаливото ли, вдовишкото ли хоро, не знам но танцувахме с мечтите на сълзите ни... - Атака, кера Вангелио, подфръкни, душо, извънземна... жүктеу/скачать 5.28 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|