Пеше... Променя се. Чу. Нема вечна истина, разбра. Чууу

86
Тя беше занемела, в почудата на Сътворението. Участваше в него, 
стъписана от проникновението на мига. Еей, да знаеш, щастието, че съз-
даваш нещо, е най-големото докосване до Силата на доброто. Нема нищо 
по-хубаво от това. Това е Същността. Чу.
После, сам саминки, само двамата, пийвайки абсент с ментичка, в 
як дует запехме:
Ним се караш, 
стара ле, мале,
оти сум пиян...
Играем ли играем лудото хоро, като джинджии барливи, на пре-
двечността на плазмата. Хоро на земностга. Пълни откачалки. Митични 
със извънземието и земни с пръстта.
- Та ние сме си земни, Пеше. Земляни сме и знакът ни е осмолъч-
ка. Обемна осмолъчка, да знаеш, чу. Космична осмолъчка. Това е законът 
ни. Звезда. Звезда-осмолъчка...
О С Е Н Е Н И Е Т О
Кера Вангелия, нещо везе, та го заплита ли заплита и си 
ми говори:
- Ти, какво си мислиш. И мене татко ми ме е плескал, 
като по-малка, така. Ехеей, колко пъти ме е бил, да знаеш.
Виж, майка ми Парашкева, никога. Майка ми, милата, никога, Пеше.
Веднъж, спомням си, бех се покатерила върху комшийската дюла, 
да си откъсна най-жълтата дюла. Най-жълтата, най-големата дюла. Така ми-
ришеше, пустата му дюла на хубост, та чак полудех от мерак да я откъсна. 
Да е моя, да си я миришам от мерак. И, татко ми, като ме завари, като ме 
смъкна, като ме папареса по гъзот... Бой, бой, до посиневане. Нема да го 
забравам, докато съм жива.
Ама оно, аз, като момиченце бех много палава. Много. Мъжкарана 
си бех. Хич не се траех. А, ве, лудо дете. Луда.
- Е, като че ли сега не си луда, нали - викам аз и си се хихукам под: 
носа си.
- Де млъкни сега, като ти разправам, що е било, що не е било. Тууу,
шантаво аро, побъркано, гиди. Таа, слушаш ли. Слушаш ли ме, бре. Мене 
вихрушката, Пеше, ме ослепе, като бех много по-голема. Мома си бех 
вече. Ехеей, мома на момите, леля. С едни, те такива така фалджан очи

87
Сини, сини - синева. Синеока македонка, над македонките, чу. Защото 
ние сме си македонци, нали, синче. Аз съм от Струмица, а вие сте от 
Радовиш, нали така, а. Ако сега живеем в Петрич, чу.
Очите ми, ги взе тайфуна, чедо. И мене целата ме вдигна, пустият 
тайфун ли, вихрушка ли, та ме запрати некъде си - нито виждам, нито мога 
да мръдна. Размазана бех целата. Беше ме ослепела, Пеше. Окьоровех 
си, синче, за цел живот.
Добре, че татко ми ме намери... То не беха доктори, баби и какво 
ли не, но никаква полза.
По-късно отидох в Солун да уча Брайловото писмо, дето е за сле-
пите, нали знаеш. Изучих го. Мога да чета по него, като по вода. Ама, 
що файда. Мноого по-късно, некъде към иляда деветстотин трийсе и чет-
въртата ли беше, по-рано ли, по-късно ли, не помнам, ТЕ, дойдеха да ми 
кажат, че требва да съобщя, да обява на хората, че ке има война. Ке има 
Световна война. Аз даже, не разбирах дори, за какво става дума. Па и 
откъде да го знам, нали.
Най-първо, дойде един конник, така, заедно с коня си вътре в стаята 
ми. Направо пред мене изникна. Върху мене чак. Ама целият свети, като 
слънце така. И Той, и конят му греят. Конят, некак еднорог такъв, беел, 
беел, светещ, говорещ кон. И, Богът, туку ми вика, така:
- Ти си избрана от Разума, да предричаш на хората, какво ке се
случва занапред, още преди да се е случило, за да знаят. Да са подготвени
и да не се плашат.
Аз го гледам ли гледам, като да не съм слепа, ама нищо не разби-
рам. Пък и бех се чисто размомела, та го зяпам ли зяпам, като ошаша-
вена, премалела от нега и мерак. И му се радвах ли радвах, като да бех 
влюбена в НЕГО. Защото беше много, ама много, много хубав, ти казвам. 
И, как ухаеше, как ухаеше, Бооожеей. Представа си немаш. Представа 
си немаш, какво блаженство струеше от НЕГО. Красота, Пеше. Красива 
красота, да знаеш.
А Той, се възправи с коня и тамън да излети така, се извърна и ми 
пика, та чак се сковах. Малееей.
- Нема да имаш деца. Всички ке са ти деца. И стари, и млади. И
живи, и мъртви. На никой да не казваш за мене. На никой. И още: ние
всички ке дойдеме при тебе и ке ти кажеме, как и на що да гледаш. Да
пророкуваш. - И изчезна. Еми, я така, просто изчезна. Нема го. Къде, как,
но разбрах.
Кара-вара некое време така и, един ден се изтуриха в стаята, в тат-

88
ковата ми къща в Струмица, точно пред мене. Точно до сами мене, всич-
ките светии. Изтуриха се отведнъж, всички светии. Знаеш ли, какво е това. 
Не знаеш, Пеше. Като грейна, една ми ти светлина, като че ли Слънцето 
да влезна у дома. Каква хубост се яви, лелеей, немам думи. Думи нема, 
за да ти го опишам, както требва, за да го разбереш. Невиждана красота. 
Невиждан сяй. Не, не беше рая, а нещо много, много по-хубаво. Много 
по-цъфнало така. Хем китка, хем слънце, Пеше.
Наобиколиха ме, наобиколиха ме така, всички да са пред мене и 
да ги виждам поотделно. И си ги виждам. Ама, едно блаженство, Божем, 
Господ, ме люлее в скута си, като да бех Богова - НЕГОВА. Бех прималела 
в незнайна омала. Омала, отмалела. Отмалела, чак така, я тука под лъжич-
ката ми. И ме заливат ли заливат, едни вълни, като да летя ли летя, некак. 
И започнаха да си шушукат нещо помежду си така, като да се съвещаваха 
нещо. И решиха да гледам на пламък. На огин. На пламъче, от запалена 
свещица. И, по огънчето на свещичката, некак да предсказвам. Дааа. Точ-
но така ми казаха. Да гледам в пламъчето, какво ке се случва, какво нема 
да се случва, много, много преди времето. В бъдещето, което ке дойде, 
нали, чрез пламъчето.
И, един по един, всички минаха, та ме помилваха по очите и ме 
целунаха по челото ми. Първо по челото, после по двете бузи и най-много 
по очите, като да си беха там. Имах усета, че ме милват орисиите и всички
фортуни, на куп сложени. Всички фурии.
А аз, все едно съм в облаците, нали.
Запалиха една прекрасна, невиждана и много 
интересна свещица. Аз, такава не бех виждала. Нее. И 
щом припламна, припламна така, хванаха ме за 
ръцете и ги сложиха, като да държим пламъчето в 
шепите си. Я така, като да цъфтеше в ръцете ми. В 
шепите ми.
И, Боже-Господи, като да се сдобих с най-въл-
шебните очи. Всичко виждам. Всичко. Какви ли не 
неща, неща, които нито съм ги сънувала, ни съм ги 
мечтала. Изневиделици. Изневиделици, отвсекъде.
И си отидеха. Я така, като дим. Ооп и никой нема в стаята. Изпариха се, 
Пеше.
Един от тех, некак се върна, та взе свещичката и пак ми вика ли 
вика:
- Кажи на хората, че ке има втора Световна война. Планува я Ста-

89
лин и ке я подпали чрез Хитлер. Сталин, Сталин, Сталин е 
подпалвача. Никой друг - и се изпари.
Ни го знам, кой е този Сталин, нито съм го чула, даже. Но, Светеца, 
така ми го каза, така ти го казвам сега, Пеше. Каза ми го, та чак 

жүктеу/скачать 5.28 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: