Като пред светостта като пред майката
жүктеу/скачать 5.28 Mb. Pdf көрінісі
|
| Т Р АН С
Още ме втриса, като си спомням за този случай. Беше август деветдесета ли, по-рано ли от нея година, на миналия век, не си спомням. Но помня, като да е сега, че бехме само двамата в къщичката й. Само Тя и аз. Току що се бех завър- нал от Зографския манастир в Света гора Атон, на Халкидики. Казах й, че там имах съновидение, че гробът на Александър Македонски е некъде тук, на Рупите или под светото Капище, дето е Панталето. Некъде тук е бил погребан от най-верните му македонски пълководци, висшите Хетейри негови. Хетейри, на верността към Него. Най-висшите му войни. Тя, както си държеше звънчето, започна неистово да звъни, тропай- ки по масата и ритуално зашепте: - Тук е... Тук е. Под реката е... Едно време, Пеше, реката Струмон, днешната Струма, е вървела ееей така, отзад изворите, до самия Некро- пол хилядолетен. Струмон се е движел, пълноводен пазител на гробовете. Сега Струма е съвсем друго корито. Дааа... Аиий, аиий... И изпадна в транс. Страхотен транс на Светотата. Не знам. Много редко съм я виждал така, но не и като днес. Неее... Изправи се и секаш очите й се разтвориха, зяпнали нещо. Некак се разпени, в некакво сияние и от гърлото й започна да бумти всевтрисащо гласище. Ама гласище, да видиш ти. Мълнии-земетръси и вулкани, едно- временно. Мен ме втресе и в ужасен страх запълзех заднешком. Назад, назад, уж да избегам и, бам в каминката, дето гореше в стаичката и. Вледених се почти върху жарта. Умрех. И се почна. Амон Ра ли говореше, Исус Христос ли трескаше, некой друг Бог ли, не знам, ама беше страховито видение. Беше се вдигнала целата във въздуха и гърмеше ли гърмеше: - Тук, под това место, е зарита първата писменост, на първата извънземна цивилизация, живела некога на Земята. Поставена е в мра морен саркофаг от искрящо зелен мрамор, с пурпурни жилки и сияйни знаци, сложени от преди Ананаките и Качините, огромните космически великани и наши праотци. Нашите Създатели... Пред него има диамантена, светеща пирамида, на чийто връх е по- ставено неземно бело, кристално кълбо и в него е ключът за Тайната на тайните. Саркофага се пази от митичен конник, яхнал огнена ликорна, възправен в цел ръст, с лъчисто копие и меча на Възмездието. Тва е Духът 13 на Доброто. Целите са в злато и незнайни за човеците сплави и енергии. След второто хилядолетие, ке бъде намерен от Посветен в делото на Ми- сията простосмъртен от този край. Ке бъде известен. Ке бъде осенен. Тогава, човечеството, ке влезне в космическото братство на Свето- тата. Нема да е по-рано от две хиляди и петдесета година, защото все още сме в много ниско ниво от развитието ни... Вкаменевах се все повече и повече. Превръщах се в не знам какво. Господи, Господи, ревех вътрешно треперейки, като трепетлика. А гласът, продължаваше да бълва, все по-страшни и по-страшни страхотии, та чак ме е страх и да си ги спомням вече: - Неизмеримост от познания ке ве спаси от разпадането на вселе- ната ви след Слънцето. Вашите създатели ке ве спасят, заради човечност- та на мъдростта ке ве спасят. Слънцето изчезва. Ке идете при други слънца. Нови, нови слънца. Ееехх... И млъкна. Сгърчих се от тишина и уплах. А Тя, все едно не е било, седна си на креватчето и кротко, кротко, укротена продължи, като в просъница: - Да знаеш Александър Македонски е пренесен тук в две бурета едно в друго, пълни с мед. Пчелен мед. Така балсамиран е погребан под жарището, в подножието на вулкана. Нито един иманяр нема да го найде. И да го открие, ке се изпепели. Гробът сам ке си изплува, некой ден. Бъдете в мир. Бъдете в мир... - и се секна, та ме виде. И, ни лук яла-ни мирисала, ми казва: - Какво, бе синче. Защо си се напъхал в камината, Пеше. - Ааа... Нищо, нищо кера. Поседнах да се посгрея малко така - и чейнетата ми тракат ли тракат. Тресе си ме и тва си е. - Слушай, Пеше... Мене, така ми прилошава от време на време, ама ти немой да се плашиш. Пред всеки не ми се случва, леля. Кажи-речи, почти пред никой друг. Иначе, всичко да запомниш и да го запишеш. За- пиши го. И се гордей, че се случва пред тебе. Предопределен си. А мене си ме тресе ли тресе... Направо умирам. А Тя, ме гледа, те с такива така огромни, сини очи. Не, не, по-точно неземно вакли очи. Помислих си, че не е слепа. И мисля, че не е била никога слепа. Изобщо не е била слепа. Ние сме кьоравите... Чувам я: - Айде, душо Богова, не се нервирай, недей. Требвало е, чул си го. Все некога, щеше да го чуеш. Така де. Чуй ме сега. След като минат неколко години от погребението ми, кажи го. Изчекай малко и го кажи. Да 14 го кажеш, чули. Чу. Само, искам да ми се закълнеш, че нищо нема да доизмисляш или изкривяваш. Не искам да те накаже Силата, защото си много свето момче. Знам, свет си. И не го забравяй, чу. Чу. Чу, ли... - Чух, чух, кера Вангелио, само ме пусни, че се напикавам... - Не ти се чишка, а умираш от страх. Ама айде, бегай... Бегай. И да дойдеш да ми се похвалиш на гробот ми, че си изпълнил завета. Еех бъднини, бъднини... - И млъкна. А аз излетех. Накъде, не знам, но излетех. А отвътре, от стаичката й, се носеше ли носеше: Пилето ми пейеее, рано на сабайлеее. Рано на сабайлееее, Още пред зоориии... Пей си жената и тва си е. Пее и нарежда. Господи, Господи, Тя си е извънземна, извънземна си е, горката, нема що... Тва си е. жүктеу/скачать 5.28 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|