Като пред светостта като пред майката

21
се питам, дали мозъкът й беше Неин или на некой друг. На некой извънзе-
мен от извънвремието, равен на Знанието. Равен на Всезнанието. Равен 
на Разума, теглещ ни нагоре. Не спирах да се питам, дали има некой друг, 
като Нея да е живел между живите и мъртвите... Да е земен и извънземен, 
едновременно. Да се разхожда между измеренията, на паралелните ни 
светове, като да си е у тех. А Тя, пее ли, пее:
- Представяш ли си, Пеше. Всичко това е било вода. Море, от оке-
ани вода. Всичко, леля. Мелник, Рожен, св. Врач, Петрич, Струмица и как-
во ли не още. Сила на Силата, да знаеш. Чу. Всичко, леля, е било вода.
Водата, Пеше, е Живо същество. Такива сме били и ние, преди да 
станем хора и все още, синче, сме три четвърти вода. Тя е пратена от 
Силата преди милиарди, милиарди години, за да създаде живота на Земя-
та. В нея е запечатано всичко, което требва да премине тук. Има велика 
памет, за всека живинка. За всичко, защото нема мъртва материя. Мате-
рията, Пеше, е наше въображение, по нейна заповед, да знаеш. Ние сме 
енергия, подчинена на Закона на Привличането. Един ден ке го разбе-
реш, леля. Този Закон може да даде на всеки, всичко, като вълшебен дух, 
длъжен да изпълнява желанията ни, колкото и невероятни да са, стига да 
го знаеш как. Посветените го знаят, леля. Затова у тех са всички богатства 
на земята. Но ти Пеше, подсъзнателно, искаш да създаваш книги и ке ги 
създадеш, леля. Много книги. Силата ке ти ги прати, чедо. Ако, сега, и 
на акъла да не ти идва за тех, чу. Чу. Математиката си е математика. Тя е 
всичко... Но, ти, след години, всичкото това ке го напишеш. Чу.
Ама, дай да си дойдеме на думата, де. Та, немаш си представа, как-

22
во нещо е преживела Земята, та да седиме сега върху най-най-първичната 
й древност. Върху предпървата кристалност на Космичната вода.
Там долу, при завоя на Струма, знаеш, има една огромна скала. 
Един такъв, грамаден скалок, нали. Точно върху него са се приземили за 
пръв път извънземните, за да донесат, по заповед на Силата, правото на 
водата да съществува всячески и за всичко, во веки веков. И, най-важно-
то, количеството й да бъде вечно едно и също. Едно и също, колкото и да 
се разхищава. Тя може да бъде газообразна, може да е пара или топла и 
студена, може да е снег или снежни кристали, може да е лед и всекакви 
кристали на любвеобвилието й, чрез които да ни говори. Да знаеш, тя 
говори на всички езици. Телепатично. Чрез Великата мисъл на Прозрени-
ето. Тя лекува всичко. Панацея е бре, чедо. Но, тя може и да убие всеки, 
който само си помисли, чрез нея да унищожава, да трови, каквото и да 
било. Тя убива, Пеше. Може да убие всеко зло.
Човечеството ке расте, а тя никога нема да намалее. Нема друго 
такова чудо на Земята, нема и нема да има, Пеше. Ето защо, човечест-
вото, търси извънземни планети, на които да има вода. С една дума, да 
има живот. И, да знаеш, само тя може да се изпарява, за да се пречисти. 
Възнася се и се връща пречистена, като нова дъждовна вода. Космична 
вода. Чиста. Чистота. Такава има само в Андите, на Майте и Ацтеките. У 
Венецуела... Затова е имало и потопи. Неколко потопа преди Ной е има-
ло, да знаеш, Пеше. Не Ной е спасителят на видовете, а водата, синче. 
Тя помни всеко живо същество на Земята. Тя е не само нашата памет и 
знае, че нема мъртви неща. По нейна заповед извънземните създават 
човечеството. Експеримента-човек. Тя е свещената програма на Силата. 
Хаосите създават извънземните, а те - нас. Те ни създават, Пеше, извън 
маймуните. Не произлизаме от маймуните, бре. Те са друго нещо. Друг 
опит на Силата. Маймунджилък, леля.
Създадени сме от Качините и Ананаките. Много грамадни, митични 
същества. Могат да заемат всекаква форма, от човек до гущери и змии,

23
до самата красота, на най-красивите видения. Те са любимците на Създа-
теля, леля, чу. Чу ли ме, бре.
Тези, които са от галактиката Андромеда, от планетата Нибуру и от 
съзвездието Рак, планетата Естера, създават Атлантидите на остров Атлан-
тида, малко преди извънгалактичните Качини да създадат Шумерите. Да 
знаеш, Пеше, истинските Шумери са от различни съзвездия на хаосите. 
На хаосите. На разума на Силата, който е извън нас, засега, синче.
Та, тия, от планетата Нибуру на Андромеда, създават Атлантидите. 
Почти ги копират от себе си. Е, не точно, но кажи-речи, като тех са били, 
но мноого по-дребнички, така.
Дребни, дребни, ама представяш ли си: Мъжете са били не по-ни-
ски от четири метра и много нагоре още, а жените - над три и половина 
метра. Каква енергия са били, Пеше, сещаш ли се, леля. Живели са от 
осемстотин, до над хиляда и шестстотин години, докато им омръзнело. 
Колкото и както си пожелаят, чу. Почти безсмъртни са били. Но, толко се 
самозабравили, сметайки се за повече от създателите си, без да знаят, 
че са експеримент и това ги унищожава. Унищожават ги, Пеше. Потапят ги 
ведно с острова, чедо. Закона на Привличането не търпи неблагодарност-
та. Възмездието и видов ден съществуват, чу.
Виж, Шумерите, са друго нещо. От друго коляно са. Те са от съзвез-
дието Телец, на шейсет и осем светлинни години от Земята. Намират се 
на две планети, които обикалят около слънцето Алдебарн. Там е първич-
ната, велика Шумерска империя. Тукашните са кръстоска между Шумери-
Качини и майка-землянка. Приматка-негритка. Смесица от първичност и 
всегений. Стават божествено умни и неземно красиви, да знаеш, Пеше. 
Още съществуват на Земята, само че в друго измерение. Я тук така, при 
водопада на Кашина, над Любовище, има чисто запазен шумерски град. 
Ти ке го видиш, чедо, един ден, защото са в друго измерение, като ум-
релите. Ееех, умрелите... Да знаеш, да знаеш, какво чудо са умрелите, 
Пеше... Какъв полет са, леля. Чу.
Та, след хилядолетия, според представата ни за хилядолетия, защо-
то за извънземието времето не съществува изобщо, всичките тези там: 
Ананаки, Качини, Шумери, Рупи, Друиди, Убаиди и много, много други 
иноземци, идват да си не видят. Дааа...
През канал на измеренията, чрез тунел, независим от скоростта на 
светлината, се връщат на Земята, за да видят, какво са сътворили, чрез 
водата. И, да знаеш, Пеше, те се движат със скоростта на Дълбината и са 
хиляди пъти по-бързи от светлината, чу. Светлината е ехо-сенка на дълби-

24
ната, чу ли ме бре, шиле-шиленце на леля. Затова през две-три хиляди 
години те идват да ни видят... Наглеждат ни, Пеше. Наглеждаат...
Напоследък били слисани от хубостта на жените, заченати от тех. 
Влюбени, взели много от тези моми, за да се чифтосват низ хаосите. Къде 
и що, не ми се казва и аз не мога да ти кажа... Но са се женили за наши 
моми. Чрез тех и ние съществуваме в Космичността. Затова, извънгалак-

жүктеу/скачать 5.28 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: