Като пред светостта като пред майката
жүктеу/скачать 5.28 Mb. Pdf көрінісі
|
| НЕДОУМЕНИЕ
Един път пък, тва беше след смъртта на Гагарин, при нея дой- де Вячеслав Тихонов. Един страхотен, неповторим, световен артист. Невероятно скромен човек. Чак притеснителен, не- как. С една дума: Личност. Личност, с обаяние и респект. Кера Вангелия, моментално влезе в контакт с него и почна да му говори, ама така, като на един дъх: - Ти защо, като си приел часовника от Гагарин, не си го носиш, а. Защо. Преводачката нещо сгреши в превода ли, не знам, но Вячеслав почна да крещи: - Ньет, ньет. Я не брал... Я не брал. Он дарил... - като да полуде този човек, ей. Никой не знае, че Гагарин му е дал часовник. И изведнъж, тряаас, защо не го носиш, а. Гръм от ясно небе. Трясък. А, бе, побъркваш си се и тва си е. Кера Вангелия, го хвана за ръката и той млъкна, като хипнотизиран, ама изплашен, изплашен, та чак трепери ли трепери от уплах. А, Тя, мил- вайки го му шепне: 15 -Знам, знам, че ти е подарък. Знам, че Гагарин, лично ти го е пода- рил от уважение. Гагарин ти го е дал за спомен. Не си го откраднал, леля. Подарък ти е, чедо - и изсъска на пре- водачката: -Марш навън, некадърнице. Само се чудиш, как да му седнеш в скута на този скромен човек. Не знаеш, какво превеждаш, мари. Имаш чуден син и златен мъж, не те е срам. Марш, на тебе нема да ти гледам - и я изгони. Вячеслав се поуспокои, кера Вангелия направи по едно кафе, лич- но. Не знам, как го правеше, но ставаше синджир-каймаклия. Пекмез. Лично Тя го направи, на големата си готварска печка, в стаята и. Това е в Петрич, в къщата й. И така разлива кафето в чашите, че капка не капва, да знаеш. Седнахме на паралийката софра, на ниските столчета и се почна един разговор, не е за разправяне. Все едно сме, некъде в Нейното извънвремие. Ни се знае къде сме, ни какво сме. А, Тя, му говори ли говори... Че щело да има нещо, като преврат в Русия, нещо като нова безкръвна революция. Че Съветския съюз свършвал... Че, щело да има много локални войни, но никога вече Световна война. И, какво ли не и, какво ли не. С часове. Който иска да си чека. Такова нещо, не е било друг път при Нея. Вячеслав Тихонов, тамън се беше напълно ошашавил и Тя го довър- ши. Той се наведе да й целуне забрадката и Тя му изстреля в ушето: - Гагарин е жив. Лъжат, че е катастрофирал. Жив е, но не е в Русия и нема да се върне. Айде сега сбогом... Дано се видите некога. Дано... Човекът, уж да й се поклони и току залитна, и се срути в краката й. И, като си заудря главата в земята, и не знам колко пъти изрече: "Мать Светая. Мать Светая. Мать Светая...", а Тя го подпре ли подпре, и като да го върна отнекъде си. Вячеслав разтреперан й целуна ръцете и напълно разплакан си отиде. Беше некак смален, прегърбен, сломен, унищожен. Размаза го, ей. Малеей... Това е Ванга. Като те цапардоса с некоя истина и иди да се опра- виш. Шаш. Ама пълен шаш. Полудеваш си... Сила, ей. Страхотна сила беше, кера Вангелия, да знаеш. Пукаше й, дали й верват ИЛИ не. Знаеше, че е права. Често ми викаше: - Знаеш ли, как ходят мъртвите, Пеше. Не се докосват изобщо до 16 земята, защото е мръсна, а душите са много, много чисти, чу. Чу ли. И да помниш, сине. Нема вечна истина. Тя се променя. Истината, се променя, да знаеш, чу. Тя е клеймо на късмета. Не го забравяй. Не го забравяй никога. жүктеу/скачать 5.28 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|