Приятелство с бога

Военнопленници, осъдени на строг тъмничен за­твор или хора, простреляни, страдащи от удар, който е отнел разсъдъка им и ги е затворил в капана на умопомраченото ,им съзнание, може би няма да се съ­гласят с Тебе. Знам, че използвам крайни примери, но твърдя, че съществуват случаи, в които „самотата" е съвсем възможна.

Можете да си създадете въображаема пред­става за самота, но изживяването за нещо не го превръща в действителност.

Аз винаги съм с вас, независимо дали го знаете или не.

Но ако не го знаем, все едно че Ти не си с нас, защото резултатът за нас ще е същият.

Съгласен съм. Поради това, за да промените резултата, знайте, че Аз съм винаги с вас, до края на света.

Как можем да знаем това, ако не го „знаем"? (Раз­бираш ли въпроса ми?)

Да. И отговорът е, че е възможно да го знаете и все пак да не „знаете, че го знаете".

Моля Те, би ли могъл по-подробно да ми го обяс­ниш?

Изглежда, че в живота има такива, които не знаят, и които не знаят, че не знаят. Те са като деца. Нахранете ги.

После изглежда, че има такива, които не зна­ят, и които знаят, че не знаят. Те са склонни. Научете ги.

После изглежда, че има такива, които не зна­ят, но които мислят, че знаят. Те са опасни. Избягвайте ги.

После изглежда, че има такива, които зна­ят, но които не знаят, че знаят. Те са спящи. Събудете ги.

После изглежда, че има такива, които знаят, но които се преструват, че не знаят. Те са актьори. Радвайте им се.

После изглежда, че има такива, които знаят и които знаят, че знаят. Не ги следвайте. За­щото ако знаят, че знаят, те не биха ви оставили да ги следвате. Но се вслушайте много внимател­но в това, което имат да кажат, защото те ще ви напомнят онова, което вие знаете. Наистина, за-• това те са били изпратени при вас. Затова сте ги повикали да дойдат при вас.

Ако някой знае, защо би се преструвал, че не знае? Кой би го направил?

Почти всеки. Отвреме навреме почти всеки. Но защо?

Защото всички вие толкова много обичате театъра. Сътворили сте цял един въображаем свят, царство, където можете да царувате, и в този театър сте станали цар или царица.

Но защо бих се стремил към театъра, към драмата, вместо към нейния край?

Защото прелестта на театъра е в това, че там можете да изиграете, на най-високо равнище и с най-голямо проникновение, различните прояви на това Кои Сте Вие, а после можете да изберете коя от тях желаете да осъществите.

Защото това е толкова увлекателно!

Шегуваш се. Нима няма по-лесен път?

Има, разбира се. И в крайна сметка ще изберете него, в мига, когато разберете, че целият театър не е необходим. И все лак понякога ще продължавате да използвате театъра, за да си припомняте и за да учите другите.

Всички Учители по Мъдрост го правят.

Какво си припомнят и на какво учат другите?

Въображаемия свят. Илюзията. Те си при­помнят и учат другите, че целият живот е един въображаем свят, една илюзия, че той има цел и щом веднъж я узнаете, можете по желание да живеете или във въображаемия свят на илюзията или извън него. Можете да направите избора: дали да изживеете илюзията и да я направите действителна или да изживеете Основната Дей­ствителност; можете да направите този избор във всеки миг, когато пожелаете.

Как мога да изживея Основната Действителност във всеки миг, когато пожелая?

Стой притихнал и знай, че Аз съм Бог.

В буквалния смисъл на думата.

Стой притихнал.

Тъй ще узнаеш, че Аз съм Бог и че съм винаги с тебе. Тъй ще узнаеш, че ти си Едно Цяло с Мене. Тъй ще се срещнеш с Твореца вътре в себе си.

Ако си успял вече да Ме познаеш, то обикни Ме и прегърни Ме - ако си извървял крачките към приятелство с Бога - никога вече не ще се усъмниш, че Аз съм с теб винаги и по всички начини.

Тъй че, както вече казах, прегърни Ме. Пре­карвай по няколко мига всеки ден, прегръщайки своето изживяване за Мене. Прави го и когато не чувстваш необходимост от това, когато житей­ските обстоятелства наглед не го изискват. Дори когато изглежда, че за това не ти остава време. Даже когато не се чувстваш сам. Така, когато се почувстваш сам, ще знаеш, че не си.

Развий навика си по веднъж на ден да ус­тановяваш божествена връзка с Мене. Аз ве­че те насочих към един от пътищата, по които можеш да я постигнеш. Има и други пътища. Много пътища. Бог не е ограничен, както не са ограничени и пътищата, по които се стига до Бо­га.

Щом веднъж си прегърнал Бога, щом вед­нъж си установил тази божествена връзка, нико­га няма да пожелаеш да я загубиш, защото тя ще ти донесе най-голямата радост, която някога си имал.

Тази радост е Това, Което Съм Аз и Това, Което Си Ти. Тя е Самият Живот, изпитан в не­говия най-висш трепет. Това е върховното съзна­ние. Това е равнището на трепет, на трептения, където възниква творчеството.

Би могъл дори да кажеш, че това е Трепетът на Творчеството!

Да, това е той! Това е точно той!

Но аз си мислех, че радост е онова, което можеш да почувстваш само когато го даряваш. Как можеш да почувстваш тази радост, ако си сам, насаме със себе си, свързан само с Бога вътре в тебе?

Казвам ти, ти си свързан с Всичко, Което Съ­ществува^.

Никога не си бил „насаме със себе си" и нико­га не можеш да бъдеш! Не е възможно! И кога­то наистина чувстваш вечната си връзка с Бога вътре в себе си, ти даряваш радост. Даряваш я на Мене! Защото Моята радост е в това да бъда Едно Цяло с тебе и моята най-велика радост е ти да го знаеш.

И така, аз Ти нося радост, като ти позволявам Ти да ми носиш радост!

Имало ли е някога по-съвършено описание на любовта?

Не.

Да.

Скоро всички вие ще заговорите в Един Глас.

В действителност ролята на вестоносец е от­редена всекиму. Изпращаш на света вест за жи­вота, за това какъв е той, както и вест, послание за Бога. Какво послание изпращаш? Каква вест си избрал да изпратиш?

Време ли е вече за Ново Евангелие?

Да. Да, вече е време. Ала понякога се чувствам тъй сам сред всичко туй. Дори след като съм приел истината, че никога не мога да бъда наистина сам, се учудвам как всичко се променя, когато се почувствам сам. Ако почувствам, че съм съвсем сам, което, то се знае, не ме радва, какво трябва да сторя?

Единственото, което трябва да сториш, ако си въобразиш, че си съвсем сам, е да дойдеш при Мене.

Ела при Мене в дълбините на душата си. Го­вори Ми от сърце. Приобщи се към Мен с мисъл­та си. Тогава ще бъда с теб и ти ще го узнаеш.

Ако общуваш ежедневно с Мене, ще ти бъде по-лесно. Но даже и да не го правиш, Аз няма да ти изменя, а ще съм с теб в мига, когато Ме повикаш. Затова и ти обещавам: дори преди да произнесеш името Ми, аз ще съм тук.

Защото Аз винаги съм тук и решението ти да произнесеш името Ми и да Ме викнеш само изостря ясното ти усещане и осъзнаване на Моето присъствие.

Щом веднъж усетиш ясно и осъзнаеш, че Аз съм тук, тъгата ти ще мине. Защото тъга и Бог не могат да съжителстват. Та нали Бог е Жизне­на Енергия, усилена, издигаща се, устремена към висините, а тъгата е Жизнена Енергия - сниже­на, намалена, отхвърлена.

Затова, дойда ли при тебе, не Ме отхвърляй!

О, чудо на чудесата! Това е удивително! Ето те - как потегли отново, изразявайки нещата по толкова удивителен начин, че можем да ги „докоснем", да ги схванем, да ги проумеем. Но не мисля, че хората го правят, нали? Мисля, че всъщност хората Те отхвър­лят.

Всеки път, когато нещо ви просветне, и не му обърнете внимание, вие Ме отхвърляте. Всеки път, когато ви се предложи да сложите край на лоши чувства или да прекратите конфликт и не обърнете внимание на това, вие Ме отхвърляте. Всеки път, когато не отговорите на усмивка, из­гряла върху лицето на непознат, когато крачите под вълшебния нощен небосвод, без да хвърлите поглед към него, когато минете край цветна леха, без да спрете, за да съзерцавате красотата й, вие Ме отхвърляте.

Всеки път, когато чуеш гласа Ми или по­чувстваш присъствието на отминала любов и си кажеш, че това е чисто въображение, ти Ме от­хвърляш. Всеки път, когато почувстваш любов към другия в душата си или чуеш песен в сърце­то си, или съзреш в представите си великолепно видение и не сториш нищо, ти Ме отхвърляш.

Всеки път, когато прочетеш най-подходящата книга или чуеш най-подходящата литургия, или видиш най-подходящия филм, или се сблъскаш лице в лице с най-подходящия приятел в най-подходящия миг от живота си и го припишеш на случайност, „шанс" или „късмет", ти Ме отхвър­ляш.

И ще ти кажа следното: преди петелът да пропее три пъти, някои измежду вас, ще се отка­жат от Мене.

Не аз! Аз никога отново няма да се откажа от Тебе, нито пък ще Те отхвърля, когато ме поканиш да об­щувам с Тебе.

Тази покана е непрестанна и вечна, затова все повече и повече хора усещат тази Жизнена Енергия с цялата й сила и не я отхвърлят, не я намаляват. Пожелавате си силата да бъде с вас! И това е хубаво. Това е много хубаво. За­щото, като преминете в следващото хилядолетие, ще посеете семената на най-великото израстване, което светът някога е видял.

Вие сте израснали в науките си и в технологи­ите си, но сега ще израснете и в съзнанието си. И това ще бъде израстване, по-велико от всички други, израстване, в сравнение с което останали­те страни на напредъка ви ще изглеждат незна­чителни.

Двадесет и първият век ще бъде време на пробуждане, на среща с Твореца вътре във вас. Много човешки същества ще изпитат Единение с Бога и с всичко в живота. Тъй ще започне златният век на Новия Човек, за който се е писа­ло; времето на универсалния човек, тъй прони­кновено и красноречиво описан от най-прозорливите измежду вас.

И сега вече в света има много такива хора - учители и вестоносци, Майстори и ясновидци - които поставят това прозрение за бъдещето пред погледа на човешкия род и му предлагат инстру­менти, с които да го построи. Тези вестители и ясновидци са глашатаите на Новата Ера.

Ти можеш да избереш да бъдеш един от тях. Ти, на когото е изпратено това послание. Ти, който го четеш точно сега. Мнозина са звани, но малцина правят сами своя избор.

Какъв е твоят избор? Ще заговорим ли сега в Един Глас?

За да кажем едно и също, всички ние трябва да го знаем. Но Ти току-що каза, че има такива, които не го знаят. Объркан съм.

Не съм казал, че има такива, които не го зна­ят. Казах, че изглежда като че ли има такива, които не го знаят. Но не съди, изхождайки от видимото, от привидното.

Всеки от вас знае всичко. Нито един не е изпратен в тоя живот без това знание. Защото знанието сте самите вие. Знанието е това което Сте Вие. Но вие сте забравили кои и какво Сте Вие, така че можете да го сътворите наново. То­ва е процесът на пре-сътворяване, за който вече многократно сме говорили.

Както знаеш, книга 1 от трилогията Разговори с Бога обяснява това във всичките му чудесни по­дробности. И тъй, изглежда като че ли вие „не знаете". Казано най-точно, вие „не си спомняте".

Има такива, които не си спомнят и такива, които не си спомнят, че не са си спомнили.

Има такива, които не си спомнят, но си спом­нят, че не си спомнят.

Има такива, които не си спомнят, но мислят, че са си спомнили.

Има такива, които си спомнят, но не си спом­нят, че са си спомнили.

Има такива, които си спомнят, но се престру­ват, че не са си спомнили.

И има такива, които си спомнят и си спомнят, че са си спомнили.

Тези, които напълно са си С-помнили, При­помнили, са се При-съединили и са станали От­ново Членове на Тялото на Бога.

Искам напълно да си при-помня. Искам да се при­съединя отново към Бога, да се съ-единя отново с Бога. Нима всяка човешка душа не копнее за това?

Да. Някои не го знаят, някои „не си спомнят, че си спомнят", но независимо от това носят този копнеж в сърцата си. Някои дори не вярват, че Бог съществува, но копнежът дълбоко в тях няма да изчезне. Те си мислят, че това е копнеж за нещо друго, но накрая ще открият, че това е копнеж да се върнат у дома, да станат Отново Членове на Тялото на Бога.

Те ще открият това, неверниците, когато от­крият, че нищо друго, което постигнат, нищо дру­го, което придобият, не може да удовлетвори тех­ния най-дълбок вътрешен копнеж. Нищо, дори и любовта на другия.

Всяка Земна любов е временна и краткотрай­на. Дори и любовта за цял живот, партньорство­то, което продължава половин век, та и повече, е краткотрайно в сравнение с живота на душа­та, който е без край. И душата ще осъзнае то­ва, ако не по-рано, то - поне в мига, който вие наричате смърт. Защото в тоя миг душата ще уз­нае, че смърт няма; че животът е.вечен, че Вие винаги сте били, сте и ще бъдете един свят без край.

Когато осъзнае това, душата ще осъзнае също и временната природа на онова, което се счита за непресъхваща любов. А после, в следващото пътешествие във физическия живот, тя ще разбере още по-задълбочено, ще си спомни още по-лесно и ще знае, че всичко, което човек обича във фи­зическия живот, е краткотрайно, преходно.

Това изглежда някакси безнадеждно. Изглежда, като че ли може да ми отнеме радостта, която ми носи любовта. Как мога пълноценно да обичам някого или нещо, ако си мисля, че то е тъй краткотрайно, толко­ва... толкова безсмислено в рамките на една всеобхват­на подредба на нещата.

Никога не съм казал, че е безсмислено. Нищо, свързано с любовта, не е безсмислено. Любовта е самият смисъл на живота. Животът е изразена любов. Това е то, животът. Затуй и всяка проява на любов е израз на живота, при това - живота на най-високо равнище. Временната природа и от­носителната краткост на нещо не го прави безс­мислено. Тя може дори да му придаде по-голямо значение и по-дълбок смисъл.

Нека ти обясня нещо повече за природата на любовта и тогава, може би, ще ме разбереш по-пълно.

Любовните преживявания са временни, ала самата любов е вечна. Тези преживявания са само частичен израз на любовта, която е навсякъде и винаги.

Това не ми помага да гледам по-радостно на неща­та.

Хайде да видим дали не можем да се върнем обратно към идеята за радостта. Обичаш ли няко­го - точно сега, в тоя миг?

Да, има много хора, които обичам.

Но някого - особено силно, някого, когото си избрал за свой спътник, партньор?

Да. Нанси, както знаеш.

Да, знам, но сега съм те повел, за да напра­виш важна стъпка, затова просто ми отговаряй, просто разговаряй с Мене.

Добре.

А сега ми кажи имаш ли сексуални преживя­вания с тая Нанси, която обичаш особено силно?

А дали тези преживявания са нещо постоянно, непрекъснато, което продължава без край?

Не бих желал да е така.

Не, мисля, че наистина не би желал. Не, ако размислиш за това. Но засега приемам, че тези преживявания са временни, нали така?

Да. Периодични и временни.

И краткотрайни? Зависи от това колко дълго траят.

Какво значи това?

Малка шега. Просто малка шега. Да, относително погледнато, тези преживявания са краткотрайни.

Нима това отнема част от смисъла им? Не.

Нима това отнема част от насладата, която ти носят?

Не.

И тъй, твърдиш, че обичаш Нанси вечно, за­винаги, но изживяванията ти, изразяващи по този специфичен начин твоята любов, са периодични, временни и кратки, нали така?

Добре. Тогава въпросът е ти накъде си се запътил?

Запътил ли си се към място, където не можеш да се наслаждаваш и да влагаш смисъл в своите изживявания, изразяващи вечна любов само за­щото тези изживявания, изразяващи любовта, са временни? Или си се запътил към място на по-дълбоко разбиране, което ти позволява да оби­чаш „до краен предел" онова, което обичаш, кога­то го обичаш, дори знаейки, че изживяването, което изразява любовта по един специфичен на­чин, е временно?

Ако си се запътил към това място, значи си се запътил към майсторството, защото Майсторът знае, че безпределната обич кум живота и към всичко, което животът представя всеки миг, е израз на Божественост.

Това е Второто Отношение на Бога към Света. Бог е изпълнен с обич. Бог обича всичко.

Да, зная какво представлява това Второ Отноше­ние и как то може да промени живота ми. Не е нужно да ми обясняваш това. Разбирам напълно какво значи да обичаш безпределно, да обичаш всичко.

Разбираш ли? Да, мисля, че разбирам.

Разбираш какво значи да бъдеш преизпълнен с любов, да обичаш всекиго и всичко?

Да. Това значи да обичаш всекиго безусловно и безгранично.

Какво значи това? Как действа то?

Добре, опитвам се да си го представя. За мен то е ежедневно наблюдение. Ежеминутно откриване, откритие.

По-добре би сторил, да се заемеш с ежеминут­но творчество. Животът не е процес на откриване; той е процес на творчество.

Тогава как да сътворя ежеминутно изживяването на безусловна и безпределна любов?

Ако нямаш отговор на този въпрос, значи не можеш да кажеш, че си разбрал какво значи да бъдеш изпълнен с любов, да обичаш всички и всичко. Разбираш какво искат да кажат тези ду­ми, но не знаеш какво означават. От практическа гледна точка те не означават нищо.

В това е днес проблемът с думата „любов". И с израза „Обичам те."

Да, и с израза „Обичам те." Употребяват го, ала малцина знаят какво означава - какво наистина означава - да обичаш другия. Разби­рат какво означава да имаш нужда от другия, да искаш нещо от другия, дори да си готов да дадеш нещо в замяна на това, от което имаш нужда и което искаш, но не разбират какво означава да обичаш наистина, да обичаш вярно.

Мнозина са се изправяли пред думата „оби­чам" и пред израза „Обичам те" като пред истин­ски проблем, като пред истинско предизвикател­ство.

Включително и аз, разбира се. Щом се стигнеше до любов, животът ми се превръщаше в истинско нещастие. Не разбирах какво значи да бъдеш изпъл­нен с любов, да обичаш безпределно, а предполагам, че все още не го разбирам. Мога да изрека думите, но изглежда не съм в състояние да ги изживея. Може ли някой да бъде наистина преизпълнен с любов, да обича без никакви условия, без никакви ограничения? Може ли да го стори едно човешко същество?

Някои могат и са го сторили.

И тези същества са наречени Майстори.

Е, хубаво, аз не съм Майстор, според това или кое­то и да било друго мерило.

Ти си Майстор! Всеки от вас е Майстор! Само не сте го изживели. Но ти си вече на път към изживяване на майсторството, сине Мой.

Ах, де да можех да повярвам! И Аз бих искал същото.

До последните години не разбирах нищо, нищичко за любовта. Мислех, че зная всичко. Но не знаех нищо и животът ми го показваше. А ти току-що ми доказа, че все още не съм го разбрал. Мисля, че коментирам една добра игра, но не биха ме нарекли играч, участ­ник в шампионата.

Съзнателно не включих в настоящия си разказ своите важни интимни връзки и бракове, защото се отнасям с уважение към личната неприкосновеност на хора, чийто живот засегнах по ужасяващ начин. Ограничих „историята си" в рамките на своите лични търсения, странствания и заблуди. Но в най-общ сми­съл може да се каже, че в любовните си връзки съм сторил всичко, с което човек може да нарани няко­го (с изключение на физическо насилие). Направил съм и горе-долу всички грешки, които някой може да направи. Погълнат изцяло от себе си и без грижа за другия, държал съм се себично и безчувствено.

Ожених се за пръв път, когато бях двадесет и една годишен. Мислех си, разбира се, че съм голям, възрас­тен мъж, който знае за любовта всичко, което може да се знае. Ала не знаех нищо, нищичко не разбирах. За себичността знаех много, но за любовта - нищо.

Жената, която имаше нещастието да се омъжи за мене, си мислеше, че взема самоуверен, чувствителен и грижлив момък. А взе погълнат от себе си, егоцентричен, мъж-господар, който като баща си считаше, че е „началникът" и се надуваше, карайки другите да се чувстват дребни и незначителни.

Веднага след сватбата отпътувахме на Юг, където живяхме кратко време, а после се върнахме в Анаполис. Бях въвлечен дълбоко във водовъртежа на културния живот с театралната група Colonial Players, ка­то помогнах първата им постановка да излезе на сце­ната на Summer Garden Theatre. Бях един от осно­вателите на Maryland Hall for the Creative Arts, как­то и член на малка група, която замисли, създаде и ръководеше първия Фестивал на Изящните Изкуства в Анаполис.

Разкъсвайки се, обаче, между своята целодневна работа и другите си „задължения", цяла година от­съствах от къщи през три от четирите делнични ве­чери, както и в празничните дни, и така бях далече от живота на жена си и децата си. В моя свят „любов" оз­начаваше „материално осигуряване" на семейството и готовност да бъде изпълнена тази задача. Имах тази готовност и нямаше защо някой да ме убеждава, че съм поел сериозна отговорност. Само че в рамките на моето мислене тя започваше и свършваше с портфейла ми - защото там започваше и свършваше и в мислене­то на баща ми.

Едва по-късно, с годините, все повече и повече бях готов да призная, че баща ми вземаше много по-голямо участие в живота ми, отколкото си мислех някога - като ми шиеше пижами (боравеше невероят­но сръчно с шевната машина), печеше ябълкови пайове (най-добрите в света), вземаше ме на летни лагери (стана отговорник по опаковането на багажа, когато се присъединихме към скаутите), водеше ме на рибарски пътешествия в Канада, на екскурзии във Вашингтон, както и на много други места, учеше ме да правя сним­ки с фотоапарат, да пиша на машина, та ако опиша всичко това, списъкът ще е безкраен.

В отношението на баща ми към мен липсваше ед­но единствено нещо, от което имах нужда - с дума или движение да изрази обичта си. Той просто нико­га не казваше: „Обичам те", а като че ли не беше и чул, че може да погали или да целуне децата си. Изключение правеха Коледа и рождените ни дни, когато Мама ни подканяше след получаването на неизменно чудесните подаръци „да отидем и да прегърнем баща си". Правехме го съвсем набързо, колкото се може по-кратко. Беше бегла, повърхностна близост.

За мене у дома Татко беше източник на власт и авторитет. Мама беше извор на обич.

Решенията и нарежданията на Татко, както и властното му ръководство, често се проявяваха по произволен и жесток начин, а Мама беше гласът на съчувствие, търпение и снизходителност. При нея тичахме с молба за помощ, когато трябваше някак си да заобиколим правилата и ограниченията, поставени от Татко, или когато се надявахме, че тя ще го разубеди. Тя често успяваше да го стори. Така те отлично си бяха поделили двете роли в играта на Добро Ченге/Ло­шо Ченге.

Представям си, че това е било добър модел на съжителство през 40-те и 50-те години. Аз просто го възприех и приложих с малки промени през 60-те. Приех за свое правило редовно да повтарям на децата си, че ги обичам, често да ги прегръщам и целувам, когато бях някъде наблизо. Само дето много рядко бях наблизо.

В модела, който бях възприел, „да бъдеш с децата" беше женска работа, докато мъжът трябваше да изли­за в широкия свят, за да „върши важни неща". Едно от нещата, които в края на краищата „свърших", бяха веселите залитания по други жени, докато се стигна и до една връзка, в каквато може да хлътне само новак. Тя сложи край на първия и начало на втория ми брак.

Никога не съм бил горд с поведението си, а с годи­ните чувството ми на вина само зрееше и се задълбо­чаваше. Много пъти се извинявах на първата си же­на и, понеже тя винаги е била изпълнена с милост и съчувствие, успяхме да запазим дълги години сърдечните си взаимоотношения. Зная, че дълбоко я нара­них, и бих желал да съществува някакъв път, по който човек би могъл да се върне назад и да заличи, поправи, преправи или поне - да направи по различен начин онова, което е било направено.