Приятелство с бога

„Да, имам нещичко в раницата си, но нищо чисто, нищо готово."

„Донеси го тук."

Като се върнах, една жена, която бях виждал край изворите, беше дошла при мъжете. Тя живееше в ед­но от малките ремаркета, с които беше осеян паркът. „Дрехите ти ще бъдат изпрани и изсушени, а аз ще ги изгладя, сладурче", заяви тя.

Един от мъжете излезе напред и ми протегна мал­ко кафяво книжно пликче, в което подрънкваха моне­ти. „Момчетата си бръкнаха в джобовете и събраха това," обясни той. „Върви да се изпереш."

Пет часа по-късно се появих в радиостанцията с блестящ поглед и рунтава опашка. Изглеждах като че ли току-що съм излязъл от апартамента си в града.

Получих работата!

„Става дума за 6,25 долара на час, два осемчасови работни дни седмично", рече програмният дирек­тор. „Извинете, че не мога да Ви предложа повече. При Вашата висока квалификация, ще Ви разбера, ако откажете да приемете това."

Сто долара на седмица! Ще получавам по сто до­лара на седмица. Това значи четиристотин на месец - в тоя момент от живота ми, цяло състояние. „Не, не, точно сега търсех нещо от този род", подхвърлих хладно и високомерно. „Радвах се на кариерата си в радиото, но сега ще се заема с нещо друго. Търсех път да не скъсвам с досегашната си дейност. Тя ми носи радост, прави ми удоволствие."

И не лъжех, защото работата наистина ми праве­ше удоволствие, носеше ми радост. Радостта да оживе­еш. Още няколко месеца живях в палатката си, а после спестих достатъчно, за да си купя за 300 долара един „Наш Рамблер - 63". Чувствах се като милионер. В къмпинга бях единственият на колела и единственият с редовен доход. Свободно споделях едното и другото с останалите, не забравяйки никога какво бяха напра­вили те за мене.

Разтревожен от падащите температури, през но­ември се преместих в една от малките едностайни къщички-кабинки в парка, чийто наем беше 75 долара седмично. Чувствах се виновен, че оставям приятели­те си навън - никой от тях нямаше толкова пари - тъй че канех по един-двама от тях в къщичката при мен през студени дъждовни нощи. Гледах гостите ми да се редуват, така че всеки да избяга сегиз-тогиз от лошото време.

Точно когато изглеждаше, че никога няма да на­меря кой да ме наеме на пълно работно време, получих от друга радиостанция в града изненадващото пред­ложение да водя тяхното следобедно предаване за шо­фьорите на път. Те бяха чули и харесали шегите ми през уийкенда - но в Медфорд няма истински голям пазар на радиопредавания, тъй че ми беше предложено да започна с 900 долара месечно. Все пак вече бях зает в дейност с пълно работно време и можех да напусна къмпинга. Бях живял в него повече от девет месеца. Време, което никога няма да забравя.

Благославям деня, в който бъхтах пътя до парка, влачейки със себе си палатката и снаряжението за спъването й, защото това съвсем не се оказа край на живота ми, а негово начало. В парка се научих на вярност и честност, на неподправеност и доверие, на простота, споделяне и оживяване. Научих се никога да не се предавам, да не отстъпвам, да не приемам по­ражение, а да приемам с благодарност онова, което е пред мен, което е истинско - точно тук, точно сега.

Тъй че съм взел уроци не само от филмови звез­ди и прочути автори. Взел съм уроци и от бездомни хора, които ме направиха свой приятел, от хора, кои­то виждам ежедневно, хора, които срещам в различ­ни етапи на живота си. Пощенският раздавач, про­давачът в бакалницата, жената, която се занимава с химическо чистене.

Всички те могат да те научат на нещо, да ти поднесат нещо в дар. И тук е великата тайна. Все­ки от тях също е дошъл да получи дар от тебе.

Какви дарове си им поднесъл? И ако в своето объркване си сторил нещо, с което си въобразя­ваш, че си ги наранил, не считай, че то не е също дар. То би могло да се окаже безценно богатство, каквото беше времето ти в парка.

Не си ли извлякъл поука от най-жестоките си наранявания, дори понякога - по-голяма, откол­кото от най-големите си удоволствия? Кой тогава е злодей и кой - жертва в твоя живот?

Когато всичко това започне да ти става яс­но преди, а не след като научиш какъв ще бъде изходът от твоето преживяване - тогава ще зна­еш, че си постигнал истинско майсторство.

Времето на лишения и безутешна мъка те научи, че животът ти никога не е свършил. Нико­га, когато и да било, при каквито и да било об­стоятелства, не си и помисляй, че животът ти е свършил, а винаги знай, че всеки ден, всеки час, всеки миг е едно ново начало, една нова въз­можност да пре-сътвориш живота си отново.

Дори и да осъзнаеш това в последния въз­можен миг, в мига на своята смърт, ти ще си оп­равдал целия си жизнен опит и ще си го просла­вил пред Бога.

Дори и да си закоравял престъпник, убиец, осъден на смърт или поел вече пътя си към еша­фода, това все пак ще бъде истина.

Ти трябва да знаеш това. Ти трябва да се упо­ваваш на това. Не бих ти го казал, ако не беше вярно.
Седемнадесет

Това е най-обнадеждаващото нещо, което някога съм чел. Според него, само да поиска, всеки - дори и „най-лошият" сред нас - има дом в Твоето сърце. И това би трябвало да е истинското значение на приятелството с Бога.

Когато започнах тази книга, казах, че ще съсредо­точа вниманието си върху две неща: как да превърнем разговора с Бога в истинско, действено приятелство и как да използваме това приятелство, за да прилагаме ежедневно мъдростта, заключена в Разговори с Бога.

А сега научаваш онова, което вече ти бях казал - че връзката ви с Бога не е по-различна от връзките помежду ви.

Както при връзките си с други човешки съще­ства, най-напред повеждаш разговор. Ако потръг­не добре, разговорът се превръща в приятелст­во. Ако приятелството потръгне добре, преживя­вате Единение. Към такова Единение помежду си се стремят всички човешки души. Те желаят, те търсят такова Единение и с Мене.

Тази книга си поставя задачата дати покаже как можеш да превърнеш разговора в такова приятелство. Ти води разговора в трите книги, пред­шестващи настоящата. Сега вече е време да ми­неш от разговора към приятелството.

Съжалявам, че много хора няма да направят първата стъпка във връзката си с Мене. Струва им се невъзможно да повярват, че Аз действи­телно бих разговарял с тях. Затова ограничават възприятието си за Моето присъствие до едно­странна връзка - онова, което най-често се на­рича молитва. Те я отправят към Мене, но не го­ворят с Мене.

Някои от онези, които отправят молитвите си към Мене, изпитват силна вяра, че Аз ще чуя думите им. Но дори и те не вярват, че ще чуят Моите думи. Вместо това се оглеждат и търсят знаци. „Боже," казват, „дай ми знак." Когато, обаче, им дам знак по най-обикновения начин, за който могат да си помислят - като използвам езика, на който говорят - те го отричат, те Ме отричат, те се отричат от Мене. И ще ви кажа: някои сред вас ще се отрекат от Мене. Не само ще отрекат, че това е знак, ще отрекат дори и самата възможност да получат подобен знак.

Но ще ви кажа следното: За Божието слоест нищо не е невъзможно. Не съм престанал да ви говоря - на всички ви и пряко на всекиго от вас - и никога няма да престана.

Може би не винаги ясно ще Ме чуваш, не винаги точно ще Ме разбираш, но докато се опит­ваш да Ме чуеш, докато се вслушваш и оставяш възможността за разговор открита, откриваш и възможности пред нашето приятелство. А дока­то откриваш възможности пред приятелството с Бога, никога няма да си сам, никога няма да се изправиш пред важен въпрос - сам и без време­то, необходимо в този решаващ миг - и винаги ще имаш дом в сърцето Ми. Ето, това е то, прия­телството с Бога.

И пред всички ли е открита възможността за тако­ва приятелство?

Пред всички.

Независимо от техните вярвания, независимо от техните религии?

Независимо от техните вярвания, независимо от техните религии.

Дори ако не изповядват никоя религия? Дори ако не изповядват никоя религия.

Всеки може да има приятелство с Бога, по всяко време, така ли?

Всички вие имате приятелство с Бога. Само че някои от вас не го знаят. Казвал съм вече това.

Зная, че понякога повтаряме едно и също, но ис­кам да съм съвсем сигурен, че правилно ^ъм го раз­брал. Ти току-що каза, че не винаги разбираме съвсем точно нещата, а именно тук бих желал да съм въз­можно най-точен. Не искам тук да има недоразумение. Казваш, че няма „верен път", „единствено правилен път" към Бога?

Казвам именно това. Точно, безусловно, не­двусмислено. Има хиляди пътища и пътеки към Бога и всяка от тях ще те отведе при него.

Тъй че накрая можем да преустановим търсенето на „по-добрия" Бог. Можем да се откажем от изрази като „Нашият Бог е по-добър".

Да, можете. Ала дали ще го направите? Туй е въпросът. Той ще изисква да изоставите пред­ставата си за превъзходство, а това е най-изку­шаващата представа, която човешките същества някога са имали. Тя е изкушавала целия човеш­ки род. Оправдавала е поголовното избиване на огромни групи членове на вашия вид, както и на всеки Друг вид живи същества, обитатели на ва­шата планета.

Само тази едничка мисъл, тази ваша -пред­става, че сте - в един или друг смисъл - по­добри от другите, вие е тласкала да си причиня­вате толкова сърдечна мъка, да изливате едни върху други толкова жестокост и безчовечност.

И по-рано си засягал тази тема.

Но както се е случвало в нашия разговор и с други важни теми, отново и отново ще се връщаме към нея. А сега искам да подчертая точно тази тема, при това - с толкова силни думи, с толко­ва ясен, ярък и впечатляващ език, че никога да не я забравиш. Защото в продължение на хиляди го­дини хората са Ме питали какъв е пътят към един по-съвършен свят? Как можем да живеем заедно в съгласие? Каква е тайната на трайния мир? И в продължение на хиляди години аз съм ви давал своя отговор. Да, в продължение на хиляди годи­ни Аз ви носех тази мъдрост - хиляда пъти по хиляда различни начина. Вие просто не искахте да ме чуете.

Сега, в този наш разговор, отново и отново ще ви я повтарям, при това изразена тъй прос­тичко, че не ще може да мине край ушите ви, без напълно да я разберете. Тя ще се вреже тъй дъл­боко в съзнанието ви, че завинаги ще се откажете да слушате каквито и да било внушения на една група, че някакси е по-добра от друга група ваши събратя.

Отново ви казвам: сложете Край на По-Добрите.

Тъй гласи Новото Евангелие: Няма господ­стваща раса. Няма най-велика нация. Няма един­ствено вярна религия. Няма философия, на коя­то е присъщо съвършенство. Няма политическа партия, която винаги е права, няма икономическа система, превъзхождаща всички други, няма един единствен път към Небесата.

Заличете тези идеи от паметта си. Отстра­нете ги от преживяванията и жизнения си опит. Изкоренете ги от своята култура. Защото те са мисли за разделението между хората и вие не­престанно сте се избивали взаимно заради тези мисли. Само истината, която Аз ви дадох, ще ви спаси: ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО.

Разнасяй това послание надлъж и нашир, през океани и континенти, нека то достигне до всяко най-отдалечено кътче на широкия свят.

Ще го разнасям. Където и да отида, където и да бъда, ще го изричам - силно и ясно, на всеослушание.

И с възвестява нето на това Ново Евангелие прогони завинаги втората най-опасна идея, върху която човешките същества са изградили своето поведение: мисълта, че трябва да направиш нещо, за да оживееш.

Не е необходимо да правиш нищо. Оцеляване­то ти е сигурно. То е факт, а не надежда. Дей­ствителност, а не обещание.

Винаги си бил, си и ще бъдеш.

Животът е вечен, животът е безсмъртен, а смъртта е само нов хоризонт.

Чух това в текста на една песен, записана от Карли Саймън.

Не ти ли бях казал, че ще общувам с тебе по много пътища, по много начини - чрез статия в списание от преди три месеца, което намираш в бръснарницата, чрез случайно дочуто изказване на твой приятел, чрез текста на песен, която си слушал?

Именно чрез тези прояви на продължаващи „разговори с Бога" Аз ти изпращам Моето вечно послание: оживяването ти е сигурно. Въпросът не е в това дали ще оживееш, дали ще оцелееш, а какви ще бъдат изживяванията ти, твоят жизнен опит, докато живееш и оцеляваш.

Ти отговаряш на този въпрос сега, днес, в продължение на онова, което наричаш свой се­гашен живот, и в продължение на онова, което наричаш свой следващ живот. Защото преживя­ванията и жизненият ти опит през следващия ти живот могат да бъдат само отражение на онова, което си създал през сегашния си живот, защото в действителност съществува само Един Вечен Жи­вот, в течение на който всеки миг създава следва­щия,

И така ние създаваме своя собствен рай и своя собствен ад!

Да - тъй е сега, тъй ще бъде и завина­ги. Но щом веднъж ти стане ясно, че оживяване­то ти не стои под въпрос, можеш вече да не се тревожиш кой от вас е по-добър. Безсмислено ще е да се наказваш завинаги, да се боричкаш с другите, катерейки се към върха, както и да рушиш здравето си, за да се увериш, че си един от най-издръжливите. И тъй, накрая, можеш „да пратиш ада по дяволите". В буквалния смисъл на думата.

Тъй че, ела. Свържи се с мен в дълбоко и трайно приятелство. Дадох ти вече стъпките към него. Споделих и Отношенията на Бога към Света, които ще променят живота ти.

Тъй че, ела. Прати „ада по дяволите". Внеси тук благословията, радостта и рая. Защото твое е Царството и силата, и славата во веки веков, амин.

Нямаше да ти кажа това, ако не беше истина.

Приемам! Приемам поканата Ти да встъпя в ис­тинско приятелство с Бога! И ще направя последова­телно Седемте Стъпки. Ще Усвоя Петте Отношения. И няма никога отново да повярвам, че си спрял да ми говориш или че аз не мога да говоря пряко с Тебе.

Добре.

Поискай и ще ти бъде дадено.

Ще ми обясниш ли тук как да приложа някои от най-великите истини в Разговори с Бога⁷. Бих искал всеки да разбере как може да направи тази мъдрост действена в ежедневния си живот.

Коя част от мъдростта искаш да обсъдим? Нека се съсредоточим върху някой определен дял от това послание и ще ти кажа как да го използ­ваш действено в ежедневните си взаимоотноше­ния.

Добре! Ей сега ще се спуснем към него! Да, в края на трилогията Разговори с Бога, Ти каза, че всичките нейни 800 страници могат да бъдат събрани в Три Точ­ки: 1. Всички ние сме Едно Цяло; 2. Има достатъчно и 3. Не е необходимо да правим нищо. Тук Ти като че ли се върна към Точка Първа и Трета, точно сега, като говориш за края на „по-доброто"

Да.

Благодаря, че Ме попита. Наистина, ей сега „ще се спуснем към това".

Много е лесно да приложиш първото посла­ние. Просто премини през живота си, като че ли всеки и наистина всичко е твое продължение. От­неси се към другите, като че ли са част от тебе. Отнеси се към всички неща по същия начин.

Стой, стой, поспри се. Тук. Точно тук. Ето чудесен пример за това, което имам предвид. Как да приложа това твърдение в ежедневието си? Значи ли то, че не мога да смачкам комар?

Тук няма мога и не мога. Нито трябва и не трябва. Всяко твое решение показва Кой Си Ти.

Добре, тоя, „който съм аз", е човек, на когото не му се ще комарът да го ухапе!

Чудесно. Тогава направи необходимото, за да се почувстваш такъв човек. Много е просто, както виждаш, нали?

Но щом съм едно цяло с всичко в света, ще убия ли част от себе си, ако смачкам комар?

Нищо не умира, само сменя формата си. Но в тоя случай нека използваме твоето определе­ние за целите на нашето обсъждане. Да, съгласно твоето определение, като смачкаш комар, убиваш част от себе си. Същото правиш, като отсечеш дърво. Като откъснеш цвете. Като заколиш крава и я изядеш.

Тогава не мога да докосна нищо! Трябва да оставя всичко, точно каквото си е! Ако термити разрушат къщата ми, трябва просто да се изнеса и да им я ос­тавя, защото, все пак, не искам да ги убия. Колко дале­че ще стигна по този път?

Добър въпрос. Колко далече ще стигнеш по този път? Нима, щом не убиваш хора, значи, че няма да убиваш и термити? И обратно, нима, щом убиваш термити, е редно да убиваш и хора?

Не, разбира се, че не.

Добре, ето ти отговора. Ти сам си отговори на въпроса.

Да, защото използвах различна система на ценно­сти. Не оная, която тук ме съветваш да използвам. Не казвам, че „всички ние сме Едно Цяло". Казвам, че хората и термитите не са Едно цяло, нито пък хората и дърветата. И, като правя тази разлика, се отнасям към тях различно. Ако използвах Твоята система на ценности, не бих могъл да го направя.

Разбира се, че би могъл. Спомни си, казах, че всички сте Едно Цяло, а не - че всички сте едно и също. Нима косата ти и сърцето ти са едно и също?

Моля?

Разбирам какво искаш д кажеш.

Разбираш ли? Разбираш ли наистина? За­щото много хора се държат тъй, като че ли не разбират. Отнасят се към всекиго и всичко, ка­то че ли са едно и също. Отнасят се към човеш­кия живот, като че ли не струва повече от живота на комар. Или на термит. Ако си отрежат коса­та, си отрязват и сърцето. Не само че сами си вредят, а са измислили за това и цветиста пого­ворка: „Отрязва си носа напук на лицето си".

Не са много хората, които постъпват така.

Ще ти кажа: всеки от вас е постъпвал така по един или Друг начин. Всеки от вас се е държал тъй, без да прави разлика, като че ли две корен­но различни неща са едно и също. Дори и към коренно различни хора се е отнасял, като че ли са един и същ човек.

Вървиш по улицата, виждаш бял човек и си мислиш, че е такъв, какъвто по твоите представи трябва да бъдат всички бели хора. Вървиш по улицата, срещаш черен човек и си мислиш, че е такъв, каквито по твоите представи трябва да бъдат всички черни хора. По този начин правиш две грешки.

Уеднаквили сте представите си за бели и черни, евреи и неевреи, мъже и жени, руснаци и американци, сърби и албанци, началници и работници, дори руси и кестеняви: и не спирате да уеднаквявате представите си, защото тогава бихте спрели и да оправдавате своето лошо отношение един към друг.

Добре, но докъде ще стигнем? И как да направя това? Как да се отнеса към всекиго, като че ли е част от мене? Ами ако реша, че някой или някоя група хора е рак в тялото ми? Не мога ли да го отрежа? И нима не наричаме точно това етническо прочистване, заличаване от лицето на земята или преместване на цял един народ?

Наистина сте вземали подобни решения. Да, за албанците в Косово. За евреите в Германия.

Мисля си преди всичко, за народите и племе­ната, родени в Америка.

Ох.

Ох, наистина. Да заличиш народ от лицето на земята значи да заличиш народ, независимо дали ще го сториш в Освиенцим или в Уундид Ний.

И все пак, щом сме части на едно и също тяло, какво ще стане, ако реша, че нещо или някой е „рак"? Как да се отнеса към него? Как да се справя с него? Ето, за това те питам.

Можеш да се опиташ да излекуваш рака. И как да го направя?

Би могъл да опиташ с любов.

Но някои неща и някои хора не са способни да от­говорят на любовта. Понякога лечението на рака ста­ва с убиването му, премахването му от тялото. Нали трябва да се изцери и да оживее тялото, а не ракът.

Ами ако тялото не се нуждае от лечение? Какво?

Човек винаги може да извини жестокостта към другите, дори убиването им, като посочи, че само така може да оцелее. Но тук се връщаме към друг въпрос, към друга тема. Споменах вече за втората важна опасност пред вас, човешките съ­щества. И ето че тук кръгът се затваря. Какво би станало, ако не се отървеш от рака, за който го­вориш?

Ще умра.

Точно така.

И по същата причина хора убиват други хора, изтриват групи други хора от лицето на земята, разселват цели етнически малцинства. Мислят, че трябва да го направят, за да останат живи. Че е въпрос на оцеляване.

Да.

Твоето оцеляване е факт, а не надежда. Дей­ствителност, а не обещание. Затова и всичко, кое­то си правил, за да „оцелееш", е било ненужно. Създал си за себе си жив ад, за да избегнеш ада, който си си въобразявал, че ще избегнеш, като създадеш ада, който си си създал.

Но Ти говориш за една форма на оцеляване - за вечния живот - а аз говоря за друга форма: Тези, Които Сме Ние, точно тук, точно сега. Ами ако се харесваме такива, каквито сме точно тук, точно сега, и не искаме нищо и никой да промени това?

Не знаете Кои Сте Вие Всъщност, точно тук, точно сега. Ако го знаехте, никога нямаше да правите нещата, които правите. Това никога ня­маше да ви бъде необходимо.

Отклоняваш се от темата. Ами ако се случи да се харесваме такива, каквито сме точно тук, точно сега, и не искаме нищо и никой да промени това⁷.

Тогава не бихте били ония, Които Сте Вие Всъщност. Бихте били само ония, които мислите, че сте тук и сега. И бихте опитали дори и невъз­можното, за да останете завинаги ония, които мислите, че сте. А това не можете да направите.

Не разбирам това. Изгубих се, обърках се.

Това, Което Сте Вие, е самият живот. Вие сте самият живот! А какво е животът? Той е процес. А какво е този процес? Той е развитие... или онова, което наричате промяна.

Всичко в живота се променя! Всичко\ Животът е промяна. Ето това е Животът. Сложиш ли край на промяната, слагаш край на живота. А това вие не можете да направите. И тъй си създавате жив ад, опитвайки се да направите нещо, което не можете да направите, напрягайки се и опитвайки се пряко сили да останете не­променени, докато онова, Което Сте Вие Всъщ­ност, е самата промяна. Вие сте онова, което се променя.

Но някои неща се променят към по-добро, а други - към по-лошо. Аз се опитвам единствено да спра промените към по-лошо.

Не съществува „по-добро" и „по-лошо". Вие просто сте си ги измислили. Вие решавате кое да наречете по-добро и кое - по-лошо.

Добре, ами ако кажа, че по-добре е да си остана жив в сегашната си физическа форма, отколкото - да умра? Представи си, че нарека смъртта промяна към по-лошо! Сигурно няма да ми кажеш, че и да имам рак, не трябва нищичко да правя, защото животът е вечен, а пък, ако бездействието ме доведе до смърт, какво от туй? Сигурно няма да ми кажеш това, нали?

Казвам, че всяко действие е акт на самоопре­деление, определяне на Своето Аз. Това е един­ственото, което правиш тук. Единственото, което всички вие правите тук. Вие определяте и съз­давате, изразявате и изживявате- кои мислите, че сте. Казано накратко, развивате се. Вие сами избирате как да се развивате, но не и - дали да се развивате. Развитието съществува и то - не по ваш избор.

Ако си същество, което прави избора да опе­рира рака си, за да съхрани по-дълго сегашната си форма на живот, ще го покажеш.

Ако си същество, което разглежда други представители на своя вид като рак, защото са различни от него или не са съгласни с мнението му, ще го покажеш. Всъщност мнозина от вас вече са го показали.

Сега те каня да разгледаш живота по съвър­шено нов начин. Каня те да разгледаш живота единствено като процес на непрестанни промени.

Мисли за него по този начин: непрестанно всичко се променя. Включително и ти. Ти преди­звикваш промени и едновременно с това изпитваш въздействието им.

Защото, дори докато сам се променяш, ти предизвикваш промени - както у Себе Си, така и в околния свят.

Каня те, като станеш сутрин, да си помислиш за едно едничко нещо. Какво днес ще се проме­ни? Не - дали днес нещо ще се промени? Това е даденост! Това е неизбежно! Но каква ще бъде промяната? И каква ще е ролята ти в нейното съз­даване, в съзнателното й предизвикване?

Във всеки миг от всеки час на всеки ден ти вземаш решения. Те засягат избора - кое и как да се промени. Не засягат нищо Друго.

Дори толкова прост избор като сресването на косата ти. Да използваме този пример, защото е лесен. Представи си, че всеки ден се решиш по един и същи начин - като ли че нищичко не променяш. Ала самото сресване е действие, променящо нещата. Събудиш се, станеш, отидеш пред огледалото, погледнеш си косата и кажеш просто: „Уф!" На нищо не прилича. Не можеш да излезеш тъй. Туй трябва да се промени. Да промениш начина, по който изглеждаш. Тъй че, измий си лицето, среши си косата, приготви се за новия ден.

През цялото това време вземаш решения. С някои от тези решения искаш да върнеш неща­та в предишното им състояние - да станат пак, каквито бяха. Тъй си въобразяваш, че можеш да запазиш нещата такива, каквито са. Само че ти просто пре-сътворяваш себе си отново и чрез най-величествената проява на най-възвишената си представа за своята същност показваш Кой Наистина Си Ти!

Целият живот е процес на пре-сътворяване! Това е най-великата радост на Бога. Това е пре-сътворяването на Бога, на самия Бог!

А отражението на това върху живота ти е невероятно. Като си помислиш, стигаш до необи­кновено откритие. Единственото, което правиш,

Животът, Бог, Ти = Това, Което се Променя.

Но Ти все още не си решил дилемата. Щом аз съм Едно Цяло с всичко наоколо, какво ще стане, ако смачкам комар?

Каква промяна избираш да предизвикаш в тази част от Себе Си, която наричаш комар? То­ва е въпросът, който задаваш, и изводът от мъ­дростта, която ни учи, че Всички Ние Сме Ед­но Цяло.Ти „променяш" една част от това Цяло, която наричаш комар. Виждаш ли, че можеш да „убиеш" комара? Животът е вечен, не можеш да го прекратиш. Имаш възможност само да проме­ниш неговата форма. Както в научнопопулярните творби и забавни игри, би могъл да се наречеш „тоя, който променя формата на нещата". Но знай: всичко съзнателно в света действа като едно ця­ло. В най-възвишен смисъл не е възможно един от вас да контролира или господства над друг. Всяка проява на божественото упражнява контрол върху съдбата му. Затуй не можеш против волята му Дори и комар да убиеш. На определено равни­ще комарът е направил тоя избор. Всички про­мени във Вселената възникват със съгласието на самата Вселена, в нейните разнообразни форми. Вселената не може да бъде в несъгласие със себе си. Това е невъзможно.

Изричаш опасни приказки. Проповядваш опасно учение. Хората могат да го използват, за да кажат: „Добре, значи мога да направя на всекиго и на всич­ки, каквото си поискам, щом те са ми дали своето разрешение за това! В края на краищата, те го „пре-сътворяват" заедно с мене!" Ще възникне анархия на неконтролирано поведение.

Тя вече е възникнала и съществува. Животът ви е, точно както го наричаш, „анархия на неконтролирано поведение", не виждаш ли това? Вие правите каквото си искате, когато си искате, както си искате и Аз не ви спирам. Не виждаш ли това? Човешкият род е правил, както се казва, ужася­ващи неща, повтарял ги е отново и отново, а Бог не го е спрял. Нима дори не се чудиш защо?

Чудил съм се и се чудя, то се знае. Всички сме се чудили. От сърцата ни се е изливал вопъл: „Боже, защо позволяваш това?" Разбира се, че сме задавали този въпрос.

Добре, а сега не искаш ли да чуеш отговора? Разбира се, че искам да го чуя.

Добре, защото Аз току-що ти го дадох.

Ако това е вярно, ще трябва да помисля върху него. Ако това е вярно, изглежда, като че ли няма нищо, което би ни спряло да не си нанасяме взаим­но невероятни щети, под маската на вярата, че всичко във Вселената е в съгласие с това, което правим. То­ва дълбоко ме тревожи. Не зная как да се справя с него. Доктрината за право и криво, за престъпление и наказание, за добро и зло, вечна награда и вечно про­клятие - всички тези неща, които са ни контроли­рали, всички тези неща, които са давали надежда на потиснатите, всички те са заличени от това послание. Ако не получим едно ново послание, с което да го за­меним, боя се, че човешкият род може да затъне в нови дълбини на поквара.

Но ти вече получи ново послание. Накрая, действително, то е Истината. И това е единстве­ното послание, което може да спаси света. Старо­то послание не успя да направи това. Не го ли виждаш? Не ти ли е ясно? Старото послание, което, както казвате, е дало надежда на чове­чеството, не ви доведе в ни на й-малка степен до резултата, на който се надявахте.

Това старо послание за право и криво, престъ­пление и наказание, вечна награда и вечно про­клятие не направи нищо, за да прекрати страда­нията на вашата планета, да прекрати убийствата на вашата планета, да прекрати мъките, на кои­то сами сте се обрекли. Защото то е послание на разделението.

Има само едно послание, което може да про­мени навеки хода на човешката история, да пре­крати мъките ви и да ви върне отново към Бога. Това послание е Новото Евангелие: ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО.

От Новото Евангелие произтича ново посла­ние за всеобщата и цялостна отговорност. То ви казва, че всички вие сте изцяло отговорни за все­ки избор, който правите. Защото всеки избор, който правите, е избор, направен заедно от всич­ки ви и това е единственият път да промените изборите, които правите, при това - всички вие заедно да ги промените.

Не ще престанете да се самоизмъчвате, дока­то си въобразявате, че всеки от вас измъчва само някой друг. Ще прекратите мъките, когато ви стане ясно, че всъщност се самоизмъчвате.

Можете да прозрете това само когато раз­берете, че не можете да направите нищо про­тив волята на другия. Единствено в този миг на просветление ще успеете да прозрете, че онова, на което сте били учени, не може да е вярно. Всичко, което сте правили, на себе си сте го пра­вили.

Но не ще прозрете тази истина, докато не разберете, прегърнете и претворите в живота си Новото Евангелие.

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО.

Затуй, разбира се, не можеш да направиш на другия нищо, което на определено равнище той не е „съ-сътворил", тоест - не е създал съвместно с тебе. Това щеше да бъде възможно само ако не бяхме Всички Ние Едно Цяло. Но ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО. Съществува само едно цяло - и това сме всички Ние.

Ние заедно създаваме тази действителност. Разбираш ли изводите и последиците от това? Виждаш ли неговото удивително въздействие?

Сега върви и проповядвай това на всички на­роди. Учи ги, че каквото човек прави, за Себе Си го прави, а каквото не успее да направи за другия, не успява да го направи и за Себе Си. Прави за другите това, което искаш да бъде направено и за тебе, защото, направиш ли го за тях, то вече е направено за тебе!

Това е Златното Правило. И сега вече ти напълно го разбра.

Защо ли още от самото начало не са ни обучавали по тоя начин - на тези чудесни истини? От пръв поглед виждаме, че Златното Правило е прекрасно, но после то постепенно разкрива все повече и повече своя сми­съл. То притежава съвършена симетрия. Логичният кръг е затворен. Виждаме неговото основание. Виж­даме защо е е наш собствен интерес да прилагаме та­зи мъдрост. Това вече става израз не на доброта, а на практичност. То просто работи - за Нас. Защо ли децата не се обучават на това Златно Правило - по този начин и от самото начало?

Въпросът не е в туй - Защо то не е би­ло направено в миналото? Въпросът е - Как­во имаш намерение ти да направиш в бъдещето? Затуй, върви и проповядвай сред всички народи, разпространявайки надлъж и нашир Новото Еван­гелие:

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО. НАШИЯТ ПЪТ НЕ Е ПО-ДОБЪР, А САМО ДРУГ, РАЗЛИЧЕН.

Говори за това не само от амвона, а и в адми­нистративните зали; не само във вашите църкви, а и в училищата ви; не само с гласа на колективна­та съвест, а и с гласа на колективната икономика.

Превърни духовността си в нещо действител­но, точно тук, точно сега, на земята.

Звучи, като че ли говориш за политизиране на духовността. Но има хора, които казват, че духов­ността и политиката не бива да се смесват.

Не можеш да избегнеш политизирането на ду­ховността. Твоята политическа гледна точка по­казва и изразява твоята духовност.

Но може би това не е политизиране на твоята духовност, а внасяне на духовност в твоите поли­тически позиции.

Но аз си мислех, че Църквата и Държавата са от­делени. Няма ли да си докараме беля на главата, ако се опитаме да венчаем религията и политиката?

Наистина, така ще ви се случи, но Аз не го­воря за това.

Можете да решите, че най-добре е да оставите Църквата отделена от Държавата. Въз основа на своите наблюдения и изводи може да решите, че религията и политиката не бива да се смесват. От друга страна, духовността е нещо съвсем разли­чно.

Основанието да решите, че Църквата и Дър­жавата трябва да бъдат отделени една от друга, е, че църквата означава една определена гледна точка, едно определено вероизповедание. Може би си наблюдавал, че когато такива вероизпове­дания оформят характера на политиката, могат да възникнат големи противоречия и политически борби. Това става само защото не всички хора споделят едни и същи вероизповедания. И, всъщ­ност, дори не всички хора участват в църковни бо­гослужения или друг вид религиозни поклонения.

От друга страна, духовността е нещо всеоб­що. Всички хора вземат участие в него. Всички се съгласяват с него.

Наистина ли? Ти май ми се присмиваш.

Наистина го правят, дори и без да знаят това, дори и без да го назоват така. Защото „духовност­та" не е нищо друго освен самия живот. Да, това е тя.

Духовността казва, че всички неща са част от живота, а това никой не оспорва. Можете да спорите, колкото си щете за това дали има Бог, дали всички неща са част от Бога, но не можете да спорите за това дали има Живот и дали всички неща са част от Живота.

Остава само спорът за това дали животът и Бог са едно и също. И Аз ти казвам, че са.

Дори и един агностик - Дори един атеист - би се съгласил, че във Вселената има сила, която поддържа всичко в единство. Има и нещо, което е положило начало на всичко, дало е първия тласък . А щом нещо е положило началото на всичко, трябва да е съществувало и нещо пре­ди Вселената, такава, каквато днес я виждаме и знаем, че съществува.

Вселената не се е появила внезапно от раз­редения въздух. Но дори и да е станало така, „разреденият въздух" все пак е нещо. А дори и да кажеш, че Вселената се е появила внезапно от нищото, все пак не можеш да избягаш от въпро­са за първопричината. Каква е причината, преди­звикала възникването на нещо от нищото?

Тази първопричина е самият живот, изявяващ се във физическа форма. Тя е животът в хода на неговото възникване. Никой не може да оспори това, защото то очевидно е „така". Можете да спорите, обаче (и сте го правили) за това как да опишете този процес, как да го назовете, какви изводи и заключения да изведете от него.

Но Аз ти казах, че това е Бог. Това значение влагате и винаги сте влагали в думата Бог. Бог е първопричината. Неподвижният Двигател. Оно­ва, Което е Било преди Онова, Което Е. Онова, Което ще Бъде, след като Онова, Което Днес Е, вече няма да го има. Алфата и Омегата. Началото и Краят.

Пак ще ти кажа, думите живот и Бог са вза­имозаменяеми. Ако процесът, който наблюдавате, е процес на живота в хода на неговото възниква­не, тогава то потвърждава казаното от Мене по-рано: всички вие сте Богове в хода на тяхното възникване. Да, така е, вие сте Информацията на Бога.

О да, предполагам, че е тъй: но какво общо има това с каквото и да било, особено - с политиката?

Ако духовността наистина е друго наимено­вание на живота, то тогава всичко духовно е жизнеутвърждаващо. Затова инжектирането на духовност във вашата политическа дейност и вси­чки политически решения би ги направило жизнеутвърждаващи.

Всъщност вие се опитвате да направите то­чно това с вашата политика. И затова ви казвам, че политическата ви гледна точка е показател за вашата духовност. Единствената причина да съз­дадете политиката е бил стремежът ви да изгра­дите система, в рамките на която бихте живели хармонично, мирно и щастливо. Тоест, система, която би утвърждавала самия живот.

Никога не съм мислил за това по този начин.

Но тъй са мислили онези, които са осно­вали вашата държава. Съединените Щати имат своя Декларация за Независимостта, която гласи, че всички са създадени равни, с някои неот­меними права, сред които са Животът, Свобода­та и Стремежът към Щастие. Вашата форма на държавно управление е била основана на възгле­да, че човешките същества могат да изградят сис­тема на самоуправление, гарантираща тези пра­ва. Навсякъде държавното управление е било съз­дадено в основата си по същата причина. Може формите на държавно управление да се били раз­лични, но никога - целта им. Различните кул­тури и общества могат да изразят по различен на­чин и своите идеи и начина на тяхното осъщест­вяване, но стремежите, желанията им в основата си са били едни и същи.

Разбираш тогава, че формата на държавно уп­равление и политиката са били създадени, за да гарантират онова, което е изява на духовността - а то всъщност е и самият живот.

Но повечето хора не желаят и да чуят, че Бог им говори за политика и политически проблеми. Все­ки път, когато в информационния бюлетин на наша­та фондация се засегнат политически въпроси, върху които е оказало влияние посланието на Разговори с Бо­га, получавам писма, изразяващи несъгласие. „Пре­кратете абонамента ми!" казват. „Това не е Божие дело! Това са политически възгледи, а аз не съм се абонирал за този информационен бюлетин, за да чуя вашите политически възгледи."

Когато преди няколко години Мариане Уилямсън, Джеймс Редфилд и аз организирахме Молитвено Бдение за Мир във Вашингтон, всички решиха, че това е чудесно. Призовахме хората от целия свят да използ­ват силата на молитвата, за да донесе тя мир на земята, и получихме гореща подкрепа. Но веднага щом някои от нас започнаха да говорят как да се постигне мир - върху какви духовни принципи трябва да почива това - заваляха писма. Хората бяха разгневени.

Да. Хората искат от вас да се молите за мир, но не и да правите нещо, за да го постигнете. Те очакват от Бога да намери решение на въпроса - но изключват възможността Бог да реши, че точно Вие Трябва да Направите Нещо по Този Въпрос.

А в действителност именно това е и вина­ги ще бъде решението на въпроса, защото Бог въздейства на света чрез хората, които живеят в него.

Ох, не мисля, че хората очакват други хора да' правят нещо по този въпрос. Те очакват Бог да им каже какво трябва да се направи.

Но Аз никога не съм ви казал и никога няма да ви кажа какво трябва да направите. Никога не съм давал нареждания, не съм изревавал команди и не съм отправял ултиматуми. Само съм се вслушвал в думите ви, когато сте ми казвали къде искате да отидете и съм ви давал съвет как да стигнете там.

Казвате, че искате свят, който да живее в мир, хармония и радост и Аз ще ви кажа: радостта е свобода. Тези две думи също са взаимозаменяе­ми. Всяко ограничаване на свободата е ограничаване и на радостта. Всяко ограничаване на ра­достта е ограничаване и на хармонията. Всяко ограничаване на хармонията е ограничаване и на мира.

Казвате Ми, че искате да живеете в свят без конфликти, без насилие, без кръвопролития, без омраза. А Аз ще ви кажа: пътят по който ще съз­дадете такъв свят, пътят, по който ще го създадете буквално за една нощ, е да проповядвате и Да живеете според Новото Евангелие.

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО. НАШИЯТ ПЪТ НЕ Е ПО-ДОБЪР, А САМО ДРУГ, РАЗЛИЧЕН.

Говорете за това не само от амвона, а и в ад­министративните зали; не само във вашите цър­кви, а и в училищата ви; не само с гласа на колективната съвест, а и с гласа на колективната икономика.

Продължаваш да се повтаряш.

Вие продължавате да се повтаряте. Цялата ви история е повторение на собствените ви греш­ки - както в живота на всеки поотделно, така и в колективния жизнен опит на цялата ви плане­та. Отново и отново се повтарят безумни реше­ния, които предизвикват едно и също поведение, а очаквате всичко това да доведе до по-различни резултати.

Всички, които се стремят да внедрят духов­ност в политиката, се опитват да я тласнат към прозрението: „Има и друг път."

Тези усилия трябва да бъдат благославяни, а не порицавани.

Добре, но нещата не вървят по тоя път. Във втора­та книга на Разговори с Бога Ти отправи политичес­ки послания и мнозина изявиха недоволство, като ги обявиха за прекалено политически. Мариане Уилямсън написа чудесна книга, озаглавена Лечение на Американската Душа и призоваваше към „социална духовност" от амвона на Църквата на Днешния Ден близо до Детройт, а мнозина от членовете на соб­ствената й енория изразиха недоволството си, обвиня­вайки я, че прекалено много се занимава с политика.

Същото казваха и за Исус.

„Прекалено много се занимава с политика", казваха.

„Когато проповядваше само духовност, беше на сигурна почва. Но сега съветва хората дейст­вително да приложат духовните истини, които са научили. Сега вече става опасен. Трябва да го спрем."

Но ако няма „по-добър" път, какъв е смисълът на духовната активност? Какъв е смисълът на политика­та? На каквото и да било⁷. Защо да се въвличам в не­що, което е просто хвърляне на ези-тура? Ако е все едно по кой път ще се върви, какво ще ме подтикне да участвам във всичко това?

Желанието да покажеш с думи и Дела Кой Си Ти. Може би „хвърляне на ези-тура" е и начинът, по който си решиш косата - насам или натам. Но забележи, вече години се решиш по един и същи начин. Защо не се решиш другояче? Нима и тук не виждаме проява на това Кой Си Ти? Защо си купи точно тази кола и носиш точно тези дрехи?

Всичко, което правиш, заявява и изразява Кой Си Ти. Всяко твое действие е акт на само­определение.

Има ли значение това? Има ли значение за тебе собственото ти Самоопределение? Разбира се. Това е и причината да се озовеш тук!

Кой Си Ти не е „хвърляне на ези-тура". Кой Си Ти е най-важното решение, което някога си вземал.

Смисълът на Новото Евангелие не е в това, че за тебе няма значение Кой Си Ти, а точно в обратното. Кой Си Ти означава толкова много, означава, че всеки от вас е великолепен. Съгласно новото учение всеки от вас е тъй великолепен, че никой от вас не е по-великолепен от другия - нито в очите на Бога, нито във вашите очи, ако гледате с очите на Бога.

Защото, ако е невъзможно да бъдеш „по-до­бър", да „превъзхождаш" някого, нима това отне­ма основанието ти да живееш?

Защото, ако не можеш да изповядваш „по-добра" религия, или да членуваш в „по-добра" политическа партия, или да живееш в „по-добра" икономическа система, нима това ти дава осно­вание да се откажеш от всички тях?

Необходимо ли е да знаеш, че ще нарисуваш „по-хубавата" картина, преди да вземеш четката и да застанеш пред платното? Не може ли това да бъде просто една друга картина? Друг израз на красота?

Трябва ли розата да бъде „по-добра", „по-хубава" от перуниката, за да оправдае своето съществуване?

Ще ти кажа: всички вие сте цветята в Гради­ната на Бога. Трябва ли да унищожим градината, затова че едно цвете не е по-красиво от друго?

Ами какво ще стане, ако един тон е фалшив? Нима този фалшив тон няма да развали звученето на цялата симфония?

Зависи от това кой я слуша. Не Те разбирам.

Не ти ли се е случвало да чуеш как пее едно дете и песента да ти се стори хубава, независимо от това, че половината тонове са фалшиви?

Да. Имал съм точно такова чувство.

А нима си въобразяваш, че можеш да въз­приемеш и преживееш нещо, което Аз не съм?

Не съм мислил за това по подобен начин.

А сега ми кажи следното. Ако едно дете пее фалшиво, ще му кажеш ли да спре? Нима си въо­бразяваш, че по този начин ще го окуражиш да обича музиката или дори - да обича самото себе си? Или ще го подкрепиш - ще му кажеш, че може да постигне високо майсторство, ако продължи да пее?

Тъй ще му кажа, то се знае.

А Аз се вслушвам столетия наред във вашите песни. Те звучат като музика в ушите Ми. Нима си въобразяваш, че никога никой от вас не е пял фалшиво?

Сигурен съм, че поне един-двама са пели фалшиво. Ето, това, значи, е твоят отговор.

Вие сте мои деца. Чувам вашите песни и каз­вам, че пеете добре.

Няма „фалшиви тонове" във вашите песни. Има ви само вас, дете Мое, вас, пеещите от сърце.

Вие сте оркестърът на Бога. Чрез вас Бог оркестрира самия живот. Във вашето свирене ня­ма „фалшиви тонове". Има ви само вас, дете Мое, свирещите от сърце, стремящите се да изсвирят всичко вярно.

Ако не можех да видя колко красиво е това, щях да бъда напълно бездушен.

Винаги си спомняй следното:

Душата съхранява красотата, дори когато разумът я отрича.

О, това е необикновено учение. О, наистина, това е чудесно прозрение.

Затова винаги се взирай в живота с душата си. Вслушвай се в него с душата си.

Дори сега, замисляйки се над думите на бе­лия лист пред себе си, взри се в тях с душата си, чуй ги с душата си. Само тогава ще започнеш да ги разбираш.

Твоята Душа вижда красотата, чудото и исти­ната в Моите думи. Умът ти ще ги отрече за ве­чни времена. Затова вече ти казах: за да разбереш Бога, трябва да изгубиш ума си, да бъдеш извън ума си.

Не спирай изпълнението на симфонията, в което участваш, само защото си мислиш, че си чул фалшив тон. Просто си настрой по-добре ин­струмента и засвири по-чисто,

Успехът в политическата дейност не идва от гнева и омразата - които са чужди на духовната дейност - а от любовта. Въпросът не е в това да посочиш, че някой някъде греши, а в простото решение да замениш сегашната действителност с нова, изхождайки от това Кой Си Ти и Кой Си Избрал да Бъдеш.

Да, точно това бях нарекъл Движение на Новата Мисъл. Но все пак ще задам въпроса си - мисля, че, като го правя, съм „с ума си" - нима това, че „всички ние сме Едно Цяло", означава, че не бива да нанесем вреда на нищо: не бива да смачкаме комар, не бива да хванем в капана мишка, не бива да откъснем пле­вел (още по-малко - цвете)? Нима то означава, че не можем да заведем едно агне в кланицата, за да похап­нем от вкусните му пържоли?

Редно ли е да си отрежеш косата? Редно ли е да си изрежеш сърцето? Има ли разлика между тях?

Ти не ми отговори на въпроса. Защо не ми по­зволиш да узная каква е волята Ти? Кажи ми просто каква е волята Ти и всичко ще ми стане много лесно.

Аз нямам воля, отделна, различна от вашата - по този, както и по всеки Друг въпрос. Нямам предпочитания, различни от вашите.

Ето това мнозина от вас не могат да разберат. Ето това мнозина от вас не могат да понесат. За­щото, ако нямам воля и предпочитания, отделни, различни от вашите, какво ви остава да правите? Как ще можете да разберете кое е право и кое - криво? По този или по онзи въпрос?

А ето че стигнах дори по-далече. Отнех ви идеята за по-доброто. Ами сега? Какво ви остава да правите? Въз основа на какво ще решавате и ще правите своя избор?

Пак ще ви кажа: целта на живота ви е да ре­шите и обявите, да изразите и осъществите на дело Кои Сте Вие Наистина. Не е моя работа да ви кажа кое е право и криво, кое е по-добро и по-лошо, какво да правите и какво да не правите, ваша работа е просто да решите след туй дали ще Ме послушате или не, а накрая - отново моя работа - да ви възнаградя или накажа.

Опитахте да използвате тази система и ви­дяхте, че тя не работи. Провъзгласявахте отново и отново каква според вас е Моята воля, но това не ви помогна. Вие не я послушахте.

Ето, заявявахте, че Аз съм против убийствата, но продължавахте да убивате - някои от вас го вършеха дори в Мое име!

Казвахте, че съм против грубостта и потисничеството на хора, класи, раси и народи, но продължавахте да си го позволявате.

Казвахте, че съм против безчестието ви към родителите, насилието ви над децата, жестокост­та ви към самите Себе си, но продължавахте да вършите всичко това.

Казвахте, че съм против всякакъв вид неща, които продължавахте да вършите. Не успяхте да промените поведението си, независимо от това, което обявявахте, че Аз изисквам от вас или ви нареждам.

Казвахте, че съм против лъжата, но лъжехте непрестанно. Казвахте, че съм против кражбата, но крадяхте наляво и надясно. Казвахте, че съм против изневерите, но си крадяхте един на друг съпругите и съпрузите - всеки ден и всяка нощ.

Дори правителствата ви - институциите, които бяхте създали, за да се грижат за вас и да задоволяват нуждите ви - и те ви лъжеха. Наистина, създадохте цяло общество, изградено върху основата на лъжи.

Някои от тези лъжи наричате „тайни", но независимо от това те са си лъжи. Защото препречването на пътя към истината е чисто и просто лъжа. То е отказ да бъде разкрита цялата исти­на, отказ да бъдат допуснати другите до онова, което трябва да се знае по Даден въпрос, така че всеки да може да направи избор въз основа на тези данни.

Казвахте, че съм против потъпкването на обе­щания и клетви, но непрестанно нарушавахте сво­ите обещания и клетви и се стремяхте да го вър­шите безнаказано, използвайки всички възможни аргументи, за да се оправдаете още на часа.

Не, човешкият род показа достатъчно ясно, че Моята воля, така, както я разбирате и провъз­гласявате, не значи нищо за вас.

Най-интересното е, че в края на краищата то­ва се оказа нещо съвършено. Защото между раз­личните ви разбирания за Моята воля има толко­ва много противоречия, че, ако бяхте последова­телни и ревностни привърженици на вярванията си, щяхте да извършите още повече убийства.

Спомням си за етикета с наздравица: БОЖЕ, ПА­ЗИ МЕ ОТ СВОИТЕ ХОРА.

Да, в това има известна ирония.

И тъй, нека се върнем на въпроса ти. Редно ли е да смачкаш комар? Да хванеш в капан мишка? Да изтръгнеш плевел? Да заколиш агне и да го изядеш? Ти трябва да вземеш решение. Ти трябва да вземеш всички тези решения. А, разбира се, има и по-важен въпрос.

Редно ли е да убиеш човек за наказание, че е убивал? Редно ли е да се направи аборт? Да биеш хомосексуалист? Да бъдеш хомосексуалист? Да имаш сексуални контакти преди брака? Да имаш сексуални контакти въобще, ако искаш да бъдеш „просветлен"? И тъй нататък, и тъй нататък...

Всеки ден всички вие трябва да вземате по­добни решения. Знайте само, че решавайки, обя­вявате и показвате Кои Сте Вие.

Всяко действие е акт на самоопределение.

Възприел си това. Разбрал си го. Защото Ти ми го повтаряш толкова често.

Хубаво нещо е повторението. Позволява ти да обединиш знанията си. Затова сега ще повторя не­що, което казах по-рано. В действията и изборите, които правиш ежедневно, ти не само обявяваш Кой Си Ти, но решаваш и Кой Съм Аз, защото ти и Аз сме Едно Цяло.

Затова, в най-широкия смисъл на думата, Аз отговарям на въпроса ти. Правя го чрез тебе. И това е единственият начин, по който може да се отговори на този въпрос.

От отговора ти ще произлезе и твоята истина. Това е истината на твоето битие. Какво наистина е твоето битие, как наистина съществуваш.

Спомни си, че си човешко същество. Как съ­ществуваш, какво е твоето битие, зависи от самия тебе. Въпреки че вече многократно съм ти го каз­вал, може би досега не си се замислял сериозно над това.

Добре, добре, но „Единение" не значи „равенство", нали? Мога ли накрая да го чуя от Тебе?

Точно тъй, Единение не значи еднаквост.

Тогава какво наистина значи Единение?

Въпросът не е в това Какво значи Единение. Въпросът е в това Какво значи Единение за тебе?

Това е решение, което трябва да бъде взето в дълбините на всяко човешко сърце. И изхождайки от това решение, ще изградиш бъдещето си - или пък ще го разрушиш.

Но Дори и когато потънеш в дълбоки разми­шления за това, съществува ръководство, същест­вува прозрение, съществува мъдрост, която ти е била дадена, за да ти помогне - не за да постъпиш правилно, защото „правилно" е относи­телно понятие, а да отидеш там, където казваш, че искаш да отидеш; да направиш това, което каз­ваш, че искаш да направиш.

Както вече отбелязах, вие казвате, че като човешки род, като общност, искате да живеете заедно в хармония и мир; искате да изградите по-добър живот за своите деца; искате да бъдете щастливи. Ако не в друго, то поне в това, всички вие сте постигнали съгласие.

И тъй, ръководство ви е било дадено и то произтича от Трите Точки. Те, повтарям отно­во, са: 1) Всички ние сме Едно Цяло; 2) Има достатъчно; 3) Не е необходимо да правим нищо.

Първата Точка, която пространно разгледах­ме тук, може да бъде разбрана и приложена по-лесно, когато Втората и Третата бъдат разбрани.

Искам последователно да проследя как тази мъ­дрост може да се приложи, да стане част от ежедневи­ето ни, затова нека се заемем с другите две точки.

В края на трилогията Разговори с Бога Ти подчерта значението на същите тези Три Точки.

Да, и ако разбереш значението на Точка Вто­ра, Има Достатъчно, ще си получил най-важното указание за това как можеш да приложиш Точка Първа, ако избереш да го сториш.

Какво значи има достатъчно?

Точно това, което е казано. Има Достатъчно. Има достатъчно от всяко нещо, което ти е нужно, за да бъдеш щастлив. Има достатъчно време, има достатъчно пари, има достатъчно храна, има достатъчно любов: единственото, което трябва да направиш, е да го споделиш с другите. Дал съм ви истинско изобилие. Има достатъчно за всички ви.

Когато осъществиш тази истина в живота, когато я направиш действена част от своята дей­ствителност, няма да остане нищо, което да не си готов да споделиш, нищо, което би се стремил да скъташ в запас, със сигурност - нито пари, нито храна, нито любов.

Значи ли това, че не бива да трупаме богатство?

Това е разликата между избора да имаш не­що и избора да го скъташ в запас. Всъщност, само когато знаеш истината, че „има достатъч­но", можеш лесно да получиш всяко от благата в живота, което ти сам би избрал.

Това е вярно! Едва когато разбрах накрая, че има достатъчно за всички, си позволих да повярвам, че има достатъчно и за мен. Макар че трябваше да го взема на вяра, защото съвсем не изглеждаше да има достатъчно за всички.

Не съди, изхождайки от видимата страна на нещата. Ако на пръв поглед изглежда, че няма достатъчно за всички, то е защото мнозина от хората, които притежават повече от достатъчно, споделят само малка част от него с другите, с ония, които имат много по-малко.

Малък процент от хората във вашия свят притежават значителен дял от богатството на ва­шия свят и използват огромен дял от ресурсите на вашия свят. Тази огромна диспропорция в соб­ствеността на различни групи хора не намалява, а расте с всеки изминал ден.

„Да, да, да," чувам вече как нетърпеливо казват някои, „и по-рано си се спирал на този въпрос."

И, разбира се, ще имат право, защото този ди­алог, както винаги, се върти в кръг, връщайки се към изходните си точки. Но, ако са нетърпеливи, то е, може би, защото нещо е било вече казвано и повтаряно, а на тях не им се ще да го чуят пак. Нещо е било наблюдавано, а на тях не им се ще да го видят пак.

Ние отново си позволяваме да се доближим до областта, наричана „обществена духовност", а много хора не искат да отидат там. Това би ги принудило да видят неща, които не им се иска да видят.

Но ти току-що засегна въпроса, който Аз счи­там за най-важен. Само ти можеш да решиш как да приложиш истината за Единението. Всички проповеди и учения на света не могат да променят нищо. Само ако промяната настъпи в човешкото сърце, тя ще доведе и до промяна в условията, при които живее човекът.

Какво може да предизвика такава промяна?

Въпросът не е:„Какво?". Въпросът е:„Кой?". А отговорът е: „Ти". Ти можеш. Точно сега. Вед­нага.

Аз? Сега?

Кой, ако не ти? Кога, ако не сега?

Древен въпрос из литературата на Еврейската мъ­дрост.

Ла, отдавна задавам този въпрос. И тъй, ка­къв е твоят отговор?

Добре, отговорът ми е: да, аз, сега, веднага.

От твоите уста - в Моите уши.

Спомни си, дете Мое, една от Седемте Стъп­ки към създаването на приятелство с Бога е: помогни на Бога. Ти току-що реши да го напра­виш. Това ще е добре за тебе. Ето точно какво ще стане. Нещо добро за тебе.

Когато се съгласиш да разпространяваш сло­вото, да разнасяш посланието, което може да промени човешкото сърце, ти започваш да играеш важна роля за промяна на условията, при които живее човекът.

Ето защо всяка духовност в крайна сметка има политическо значение.

Но - може ли тук малко да поспоря с Тебе? - Ти, мисля, беше казал, че „не е необходимо да правим нищо".

Казах го и наистина не е необходимо да пра­вим нищо.

Тогава за какво става дума тук? Нима „да раз­насям посланието" значи да не правя нищо?

Не. То е част от твоето „битие", от начина ти на съществувание.

Ти не можеш да правиш нещо с посланието, а само да бъдеш посланието, като негов носител, защото не изживяваш своето човешко правене, а своето човешко битие. Като човешко същество не правиш, а съществуваш.

Ти носиш посланието в себе си, като самия себе си, а не за себе си. Самият ти си посланието! То е твоята духовност в действие. Не разбираш ли това?

Посланието ти е твоят живот, както го изжи­вяваш. Разнасяш словото, което си самият ти.

Не беше ли написано: И Словото се превърна в плът.

Да, но това ли значат тези думи?

Да. Откъде го знаеш? Имам предвид - със сигурност.

Имаш думата Ми. Имаш думата Ми, имаш я у себе си. Ти си, в буквален смисъл, Словото на Бога, превърнато в плът и кръв. А сега, само изре­чи думата, и душата ти ще бъде спасена, изцерена. Изречи думата, изживей думата, бъди думата.

С една дума, бъди Бог.

Ох, моята дума.

Точно така. Това е точно така.

Натам ли върви всичко? Да „бъда сметнат" за Тебе?

Няма „да бъдеш сметнат", а действително си. Не те карам да правиш каквото и да било. Казвам ти да бъдеш оня, Който Ти Наистина Си.

Ти вече си онова, което се стремиш да бъдеш. Не е необходимо да правиш нищо. И това е Точка Трета от Светата Троица на Мъдростта.

Но ако изляза и се опитвам да се държа, като че ли съм Бог, хората ще си помислят, че съм луд.

Ще си помислят, че си луд, ако се радваш на всичко, обичаш всичко, приемаш всичко, благо­славяш всичко и си благодарен за всичко?

Не. Исках да кажа - ако изляза и се опитам да се държа, като че ли съм Бог.

Но Бог се държи точно така! Какво искаш да кажеш ти с това, че хората ще те помислят за луд, ако излезеш и се опиташ да се държиш, как­то си мислиш, че се държи Бог! А именно - ка­то всесилен, контролиращ всичко, изискващ, от­мъстителен и наказващ.

Но отмъщението е Твое, тъй каза Ти.

Не, ти го каза. Аз никога не съм го казвал.

И тъй, човек „се държи като Бог", ако е усвоил Петте Отношения на Бога към Света - не оня Бог, който си представяме в своите кошмари, а Бог, какъв­то е в действителност - така ли е наистина? Така?

Да. И помни, че не става дума за онова, което правиш, а за твоето битие, за начина ти на съществувание. Тези отношения към света са същността на твоето битие. И ако, вместо несъз­нателно, следваш съзнателно тези принципи, за­почваш да живееш в съгласие с намеренията си; започваш да живееш целенасочено. Помни, че съм те посъветвал да живееш целенасочено, хар­монично, добротворно и съм ти обяснил какво значи това. Имаш ли нужда от още примери, за да ти стане ясно?

Не, мисля, че го разбрах още преди, докато го об­съждахме.

Добре. Но хайде сега да ти кажа и една тайна. Направи третото и първото ще дойде от само себе си.

Вземи решение да живееш добротворно - тъй, че животът и трудът ти да донесат добро на другите - и ще откриеш, че живееш целе­насочено и хармонично. Това наистина ще бъде вярно. Защото, ако заживееш добротворно, като последица от това ще заживееш и в съгласие с намеренията си. Вместо несъзнателно, ще вър­шиш нещата съзнателно и целенасочено. Тъй, в крайна сметка, ще заживееш и хармонично, за­щото онова, което носи добро на другите, не може да не бъде в хармония с тях.

А сега ще ти дам три инструмента, с кои­то, можеш да бъдеш сигурен, ще изживееш добротворно живота си. Това са Същностните По­нятия на Холистичния Живот:

Ясно съзнание.

Честност.

Отговорност.

Тук ми даваш богат материал за размисъл. Кажи ми, докога ще продължава това обучение?

През целия ти живот, приятелю Мой. Ще продължава през целия ти живот.

И няма никога да свърши? И няма никога да дойде време, в което да кажа: „Разбрах го" и да знам, че съм приключил с това.

Възможно е да дойде време, когато да кажеш: „Разбрах го". Но щом настъпи това време, още в първия миг ще забележиш, че имаш още мно­го, което трябва „да разбереш". Защото колкото повече виждаш, толкова повече виждаш, че имаш още много да видиш.

Виждаш ли? Разбираш ли това?

И тъй, ти никога не ще спреш да израстваш и да разбираш нещата. Не можеш да израснеш прекалено нависоко, не можеш да израснеш пре­калено бързо, не можеш да израснеш прекалено голям. Не е възможно. Не можеш да приключиш израстването. Няма предел, до който можеш да растеш.

И няма защо да се безпокоиш, че има смисъл „да разбираш, докато е добре да разбираш", за­щото винаги е добре да разбираш. Колкото пове­че разбереш чрез това учение за Живота, толкова по-добре за тебе.

И все пак Ти беше казал, че нямам какво да уча.

Истинското обучение не е процес, чрез който учиш, а който те кара да си припомняш.

Наоколо няма нищо, което да е ново за тебе. Нищо не може да удиви душата ти. Истинското обучение никога не е процес, който вкарва зна­ния, а процес, който извлича знания. Истинският Майстор знае, че не притежава повече знания от ученика си, а само по-богата памет.

Ти каза, че искаш да научиш как да прилагаш - в реалния свят, в ежедневието, като работе­ща, полезна истина - онази част от разговорите ни, която има стойност за тебе. Аз ти предлагам начини, по които можеш да постигнеш това. По­магам ти да получиш онова, което искаш. Точно това значи да имаш приятелство с Бога.

Благодаря. Кажи ми тогава нещо за Същностните Понятия.

Ясно съзнание е състояние на битието, при което можеш да правиш избори в живота. Това значи да бъдеш буден в мига, в който е необходи­мо. Значи да наблюдаваш ревностно кое и защо е тъй, както е; какво и защо се появява; кои са всички възможни - и кои са най-вероятните - последици от всеки избор или действие и какво ги прави възможни и вероятни.

Да живееш с ясно съзнание значи да не се преструваш, че не знаеш какво става.

Спомни си, бях ти казал, че изглежда има някои, които знаят, но се преструват, че не знаят. Яснота на съзнанието значи да си наясно и да си наясно, че си наясно. Тя значи да си наясно, че си наясно, че си наясно. Тя значи и че си наясно, че си наясно, че си наясно, че си наясно.

Яснотата на съзнанието има много равнища.

Яснота на съзнанието значи да си наясно за равнището на яснота, за което си наясно, и значи да си наясно, че няма равнище на яснота, за което да не можеш да бъдеш наясно, ако си наясно с това.

Когато живееш живота си с ясно съзнание и ясна представа за нещата, ти вече не можеш да вършиш нищо несъзнателно, не можеш, защото си наясно, че вършиш нещо несъзнателно, а това, разбира се, значи, че го вършиш съзнателно.

Не е трудно да живееш живота си с ясно съз­нание и ясна представа за нещата, когато си наяс­но, че това не е трудно. Ясното съзнание, ясната представа за нещата се подхранват от само себе си.

Когато не си наясно,че имаш ясно съзнание, ясна представа за нещата, не можеш да знаеш и как изглеждат. Дори не знаеш, че не знаеш. Забра­вил си това. Всъщност ти знаеш, но си забравил, че знаеш и затова може въобще да не го знаеш. Ето защо е толкова важно да си го припомниш.

Ето, затова съм тук - за да направя това. Тук съм, за да ти помогна да си припомниш. За това са приятелите.

Ти, на свой ред, правиш същото в живота на друг. В живота на всички други. Тук си, за да помогнеш на другите да си припомнят. Може би си забравил това.

Щом веднъж си успял да си припомниш, ти си се върнал към ясно съзнание и ясна представа за нещата. Щом веднъж си се върнал към ясно съзнание и ясна представа за нещата, ти започ­ваш да бъдеш наясно за своето ясно съзнание и ясна представа за нещата и вече си наясно, че си наясно.

Ясно съзнание, ясна представа за нещата оз­начава да забележиш мига. Означава да спреш, да се огледаш, да се ослушаш, да почувстваш, да изживееш пълноценно това, което се случва. Оз­начава медитация. Ясното съзнание, ясната пред­става за нещата превръща всичко в медитация. Да миеш съдове. Да правиш любов. Да косиш тревата. Да кажеш със силен глас думата си на другия. Всичко се превръща в медитация.

Какво правя? Как правя това? Защо правя то­ва? Какъв съм бил, докато съм правил това? Защо съм бил такъв, докато съм правил това?

Какво изживявам точно сега? Как го изживя­вам? Защо го изживявам по този начин? Какво об­що има всичко това с изживяванията, които съм предизвикал у другите хора?

Ясно съзнание, ясна представа за нещата оз­начава да достигнеш равнището на Ненаблюдаван Наблюдател. Наблюдаваш себе си. И после наблюдаваш как наблюдаваш себе си. И после наблюдаваш как наблюдаваш как наблюдаваш себе си. Докато накрая не остане никой, който да те наблюдава как наблюдаваш себе си. Превър­нал си се в Ненаблюдаван Наблюдател.

Това означава Напълно Ясно Съзнание, На­пълно Ясна Представа за Нещата.

Това е нещо лесно. Не е толкова трудно и сложно, колкото изглежда. То означава да спреш, да се огледаш, да се ослушаш, да почувстваш. Оз­начава да знаеш и да знаеш, че знаеш. Означава да сложиш край на преструвките.

Сега наистина си готов да се насочиш към работа. Готов си да се насочиш към себе си. В ми­налото ти вършеше онова, което вършеше, преди да си готов да се насочиш към него. Би могъл да наречеш това преструвка.

Това е забележително! Никога не съм чувал нещо подобно!

О да, чувал си. На това учеше Буда. На то­ва учеше Кришна. На това учеше Исус. На това учеше всеки Майстор, който някога е живял. На това учи всеки Майстор, който живее днес. Тук няма нищо ново, нищо, което може да предизвика удивление в душата ти.

Щом спреш да се преструваш, ще станеш честен докрай. Честността е вторият инструмент. Честността означава да кажеш, първо на себе си, а после - и на другите, с какво вече си наясно.

Честността е онова, което подкрепяш. Вече не лъжеш за едно или за друго, а започваш открито да подкрепяш нещо. Вероятно си забелязал, че не можеш да подкрепяш нещо, преди да спреш да лъжеш наляво и надясно. Затова е казано, че когато си честен докрай, ти си наистина изправен и почтен.

В книга 2 на Разговори с Бога са разгледани Петте Равнища за Казване на Истината и е обяс­нено как тези пет равнища могат да доведат до живот, изцяло обозрим, или до онова, което нари­чаме прозрачност. Тези две думи могат да бъдат съпоставени по интересен начин. Онова, което е обозримо, е и съвършено прозрачно. Тоест, хора­та могат да виждат през него. Там няма скрити цели. Колкото по-обозрим ставаш, толкова си по-прозрачен.

Използвай последователно инструмента на честността и наблюдавай как ще се промени жи­вотът ти. Използвай честността и в личните си връзки. Използвай я и в деловите си взаимоот­ношения. Използвай я в политиката. Използвай я в училище. Използвай я навсякъде, непрестанно.

Бъди наясно с онова, което си направил, а после бъди и честен по отношение на него. Бъ­ди честен и за последиците, които, както много добре знаеш, са предизвикали твоите действия. После направи избора да поемеш и отговорност за тях. Това е третият инструмент. Той е показател за голяма зрелост, за голямо духовно израстване.

Но ти никога няма да пожелаеш да напра­виш това, докато вашето общество слага знак на равенство между отговорността и наказани­ето. Прекалено често в миналото да поемеш отго­ворност е означавало „да приемеш поражението". Но отговорност не значи вина. По-скоро значи готовност да сториш всичко, което е по силите ти, за да предизвикаш най-добрите възможни по­следици от действията си и да направиш необ­ходимото, за да поправиш онова, което може да бъде поправено, ако другите изберат да изживеят последиците от постъпките ти като нанесена от теб вреда.

Някои хора избират да тръгнат по пътеката, воде­ща до следната мисъл: „Всеки е отговорен за настъпи­лите последици, защото всички ние създаваме своята собствена действителност. Затова аз не съм отговорен за случилото се с тебе, дори ако съм го предизвикал." Аз наричам това заобиколния път на New Age. То е опит да се изкриви логиката на Движението на Нова­та Мисъл, което заявява, че всяко човешко същество е творец.

Аз пък ще ти кажа: всеки от вас е отгово­рен за всеки друг. Всъщност всеки от вас е пази­тел, бдящ над своя брат. И когато разберете то­ва, всяко злощастие, мъка и болка в човешките преживявания ще изчезне.

Тогава ще създадете Ново Общество, осно­вано на Новото Евангелие- ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО, и подкрепяно от Същностните Идеи: ясно съзнание, честност, отговорност.

Няма да съществуват други закони, други ръ­ководни правила. Няма да има законодателство, нито пък нужда от законодателство. Защото ще сте научили накрая, че не можете да регламен­тирате сус законодателство нравствеността.

В училищата ви ще се изучават тези Същно­стни Идеи. Те ще залегнат в основата на цялата учебна програма. Чрез тях ще се преподават пред­мети като четене, писане и аритметика.

Вашата световна икономика ще отразява тези Същностни Идеи. Въз основа на тях ще бъде из­градена цялата инфраструктура. Те ще ръководят дейности като покупко-продажба и търговия.

Вашето самоуправление ще подкрепя тези Същностни Идеи. Въз основа на тях ще бъде изградена цялата административна система. В съответствие с тях ще бъдат ръководени минис­терства и звена за обществени услуги като ми­нистерството на правосъдието, ръководството на ресурсите, разпределението на благата.

Религиите ви ще подкрепят тези Същностни Идеи. Въз основа на тях ще бъде изграде­на цялата система на духовни вярвания и ве­роизповедания. Те ще направят възможни таки­ва човешки изживявания и опит като безуслов­на любов, неограничено споделяне на благата, грижи за физическото и душевно здраве.

Накрая всеки от вас ще стигне до разби­рането, че отговорността за изживяванията на другия не може да бъде отхвърлена, защото прос­то „друг" не съществува. Съществуваш само Ти и твоето съществувание е изразено в многообразие от форми.

Това разбиране ще промени всичко. И тази промяна ще бъде толкова пълна, коренна и дра­матична, че светът, какъвто днес го виждате и възприемате, ще ви изглежда като кошмар, който накрая е свършил. И вие действително ще сте се събудили.

Времето на вашето събуждане е близо. Мигът на обновление е непосредствено пред вас. На пра­га сте да пре-сътворите себе си наново в най-вели­чествената проява и най-възвишеното прозрение, които някога сте имали за своята същност и тъй да покажете на дело Кои Сте Вие.

Това е основната задача, която обществото ви навсякъде по света ще осъществи през ново­то хилядолетие. Самите вие сте поставили на дневен ред тази задача. И вече сте пуснали в ход нейното изпълнение. Вие, всички човешки същества в света, се движите към тази обща цел с обединени сили. Протягате си ръце в това пре-сътворяване. Изтокът се среща със Запада. Бе­лите хора прегръщат цветнокожите. Религиите се сливат, правителствата съчетават дейността си, икономическите връзки се разширяват. Във вся­ка област търсите подход в световен мащаб, възприемате перспектива за развитие в целия свят, създавате система, обхващаща целия свят.

Преди промяната ще съществува хаос. Нор­мално е той да предшества всяка промяна от такъв мащаб. Защото вие променяте не само пътя към осъществяване на нещата, променяте цяла­та представа за това Кои Сте Вие, като отдел­ни личности, като сбор от нации, като човешки род. И тъй, ще има хаос, предизвикан от онези, които не искат да се включат в промяната, да приемат края на „по-добрите", да приемат Ново­то Евангелие на Единението. Ще има и такива, които просто ще се боят, че в резултат от такава промяна отделният човек ще изгуби контрол над целия си живот, ще трябва да се откаже от своята лична и национална идентичност. Нищо подобно няма да се случи.

Промяната няма да доведе до изчезване на етническата, национална или културна самобит­ност. Няма да доведе до развенчаване на тради­циите, погазване на наследството, разделяне на семействата, родовете, племената или общнос­тите. Обратно, промяната ще доведе до заздравя­ване на тези връзки, тъй като ще разберете, че няма да ги осъществявате за сметка на други.

Промяната няма да сложи край на онова, кое­то ви отличава едни от други. Тя ще сложи край само на онова, което ви разделя. Отличаване и разделяне не е едно и също.

Разликите потвърждават и правят възможно изживяването ви за това Кои Сте Вие. Разделяне­то обърква и прави невъзможно това изживяване. Без разликата между тук и там, горе и долу, бър­зо и бавно, студено и горещо нито едно от тези неща не може да бъде възприето. Но не съществу­ва разделение между тук и там, горе и долу, бързо и бавно, студено и горещо. Това са само раз­лични прояви на едно и също. По подобен начин не съществува и разделение между бели и черни, мъже и жени, християни и мюсюлмани. Това са само различни прояви на едно и също.

Когато разбереш това, ти също ще си извър­шил промяната. Ще си станал частица от Новото Общество, което зачита разнообразието, но не и разделението.

Ти няма защо да изчезнеш като индивид, за да преживееш Единението. Тук, естествено, се шири голям страх. Големият страх, че Единение означава еднаквост и че онова, което те разделя от Цялото, ще изчезне. А вследствие на това и ти ще изчезнеш. И тъй, борбата срещу Единението за някои се превръща в борба за оцеляване.

Но Единението няма да сложи край на твое­то оцеляване като индивидуално изживяване на Цялото. По-скоро ще го направи възможно.

Точно сега вие се избивате взаимно, изхож­дайки от любовта към себе си и своите вярвания и от омразата си към другите и техните вярвания. Тъй сте изградили живота си, че за да оцелее от­делната личност, раса, религия или нация, тряб­ва да се уверите, че никой друг не е оцелял. Това е вашият мит, наречен Оцеляване на Най-Приспособения.

Живеейки в съответствие с Новото Еванге­лие, няма да бъдете принудени да се борите за оцеляване, а ще си го осигурите, като не се борите за него. Това просто решение, което толкова дъл­го ви се е изплъзвало, ще промени всичко.

Ще спрете да се борите за оцеляване в деня, в който разберете, че не може да не оцелеете. Ще спрете да се избивате едни други в деня, в който разберете, че няма „друг", няма „други".

Животът е вечен и съществува само Един от Нас.

Тези две истини правят безсмислено в дей­ствителност всичко, което сте правили в живота си.

Когато ги разберете, те ще преобразят жи­вота ви, превръщайки го в славен израз на най-величествената проява и най-възвишената пред­става за същността ви, чрез които показвате на дело Кои Сте Вие.

Животът е вечен и съществува само Един от Нас.

Тези две истини обобщават всичко и проме­нят всичко.

Животът е вечен и съществува само Един от Нас.

Тези две истини са всичко, което някога ще ти е нужно да знаеш.