Приятелство с бога

Трябва да предам своята най-висша енергия, свои­те най-възвишени мисли на нещо, което мразя? Ка­то войната? Насилието? Алчността? Злите хора? Безчовечните политици? Не разбирам. Не мога да дам на тези неща своята „благословия".

Но за да се променят, тези неща имат нуж­да точно от твоята най-висша енергия, от твоите най-възвишени мисли. Не разбираш ли? Няма да промениш нищо, като го осъдиш. Всъщност, в буквалния смисъл на думата, ти ще го осъдиш да се повтори.

И не трябва да осъждам желанието да се уби­ва, яростните предразсъдъци, ширещото се насилие, неконтролираната алчност?

Не трябва да осъждаш нищо. Нищо?

Нищо. Не бях ли ти изпратил Моите пропо­ведници, за да ти кажат „Не съди, нито пък осъ­ждай"?

Но ако не осъждаме нищо, изглежда като че ли одобряваме всичко.

Да не осъждаш не значи да не се стремиш към промяна. Защото отказът да осъдиш нещо не значи, че го одобряваш. Значи само, че се отказваш да бъдеш негов съдия. От Друга страна, можеш просто да избереш нещо Друго, различно.

Изборът за промяна не винаги трябва да иде от гнева. В действителност вероятността да по­стигнеш истинска промяна расте право пропор­ционално със стихването на гнева ти.

Хората често използват гнева като свое оп­равдание за търсенето на промени и присъдите като свое оправдание за гнева. Във връзка с то­ва сте си създали много драми, виждайки в не­справедливостта оправдание за своите присъди.

Мнозина от вас завършват и връзките си по този начин. Не сте усвоили изкуството да каже­те просто: „За мен нещата свършиха. Настояща­та форма на тази връзка вече не ми върши ра­бота". Настойчиво повтаряте първата зърната не­справедливост, после минавате към осъждането й, а накрая с гнева си се опитвате някак си да оправдаете промяната, която искате да извърши­те. Сякаш без гняв не бихте постигнали онова, което искате; сякаш не бихте могли да промените онова, което не ви харесва. По този начин раз­гръщате около всичко това всякакъв род драми.

А Аз ще ви кажа: благословете, благословете, благословете враговете си и се молете за онези, които ви преследват. Изпратете им най-висшата си енергии и най-възвишените си мисли.

Няма да бъдете способни да го сторите, ако не разглеждате всеки човек и всяко обстоятелство като дар, като ангел и като чудо. Сторите ли го, ще изпитате благодарността в цялата й пълнота. Ще бъдете благодарни за всичко, благодарни из­цяло, докрай - Петото Отношение на Бога към Света - и кръгът ще се затвори.

То е негова важна съставна част, това чувство за благодарност, нали?

Да, благодарността е отношението, което променя всичко. Да бъдеш благодарен за нещо, означава да спреш съпротивата си срещу него, да го видиш и признаеш за дар, дори когато не вед­нага става ясно, че е дар.

Освен това, вече ти казах, че благодарност­та за едно изживяване, условие или изход, кога­то бъде поднесена предварително, се превръща в могъщ инструмент за създаването на твоята действителност, както и в сигурен знак за Май­сторство.

То е толкова силно, че си мисля - може би Петото Отношение би трябвало да бъде поставено на първо място.

Всъщност, величието на Петте Отношения на Бога към Света, както и при Седемте Стъпки към Приятелство с Бога е в това, че те могат да бъдат поставени и в обратен ред. Бог е изцяло, докрай благодарен, благославящ, приемащ, обичащ и ра­достен! Бог благодари, благославя, приема, оби­ча и се радва на всичко!

Прекрасно място, където искам да спомена люби­мата си молитва; най-могъщата молитва, която някога съм чул. Благодаря Ти, Боже, че ми помогна да раз­бера, че този мой проблем вече е бил разрешен.

Да, това е могъща молитва. Следващия път, когато бъдеш изправен пред условие или обстоя­телство, което по твоя преценка ти създава проб­лем, изрази незабавно своята благодарност не само за решаването му, а и за самия проблем. Ако постъпиш така, веднага ще смениш и гледната си точка, и отношението си към проблема.

След това, благослови го, както правеше май­ка ти. Предай му своята най-висша енергия и своите най-възвишени мисли. Така ще го напра­виш свой приятел, а не свой враг; нещо, което ще те подкрепя, а не нещо, което ще ти се противо­поставя.

После го приеми, а не му се противопоставяй, не го отхвърляй със злоба. Защото онова, което отхвърляш, упорства. Само онова, което приемеш, може да бъде променено.

А сега, обвий го с любов. Каквото и да прежи­вяваш, ти можеш тъй да обичаш всяко нежелано преживяване, че да го прогониш. В известен сми­съл - „да го обичаш до смърт".

Накрая, бъди радостен, защото така най-под­ходящият, съвършеният изход ще ти е под ръ­ка. Нищо не може да ти отнеме радостта, защото радостта е онова, Което Си Ти и което винаги ще бъдеш. Тъй че, при среща с всеки проблем направи нещо радостно.

Както пееше Ана в мюзикъла „Кралят и Аз": „ Свиркам си весела мелодия и нейното радостно настроение непрестанно ме убеждава, че не ме е страх"¹.

Чудесно го каза.

Имах приятел, който така се отнасяше към света - всеки ден, всеки миг. Помагаше на хората, като им показваше колко лесно и бързо могат да променят отношението си към света и колко различен ще стане животът им след тази промяна. Името му е Джери Джамполски -г- Джерард Дж. Джамполски - д-р по медицина, ако го представим съгласно приетата фор­ма - и той написа основополагаща книга, озаглавена Любовта е Раздяла със Страха.

Джери основа Center for Attitudlnal Healing в Сау-солито, Калифорния, а сега има над 130 такива центро­ве из целия свят. Никога не съм познавал по-мил, по-благ човек. Той се отнасяше положително към всичко. Всичко. В дома му никога не чух обезкуражаваща ду­ма. Той е забележителен човек, а отношението му към живота е вдъхновяващо.

Нанси и аз прекарвахме няколко дни заедно с Джери и неговата чудесна и изискана съпруга, Дайен Чиринчион. Точно тогава, както се случва понякога в живота, се скарах неочаквано с един от другите гости в техния дом. За съжаление, не бях „във върхова фор­ма". Уморен и изцеден от дългите месеци, прекарани на път, не се държах особено миролюбиво.

Джери видя, че съм много развълнуван и ме попи­та дали може да направи нещо, за да ми помогне. Както ще ви каже всеки, който го познава, Джери обикновено задава този въпрос, като види, че някой наоколо изпитва някакви неудобства.

Казах му, че взаимоотношенията ми с един от другите гости в дома му са породили у мен неприятни чувства. Джери веднага предложи, като най-полезна стъпка, да седнем с него, Даян и другия човек, да се огледаме и да видим „как бихме могли да оправим нещата."

После ме запита изпитателно: „Искаш да оправиш това или да си останеш с неприятното чувство?"

Казах му, че не съм взел съзнателно решението да си остана с неприязнено отношение, но ще ми е трудно да изпълня съвета му. „Добре, всичко тук ще зависи от отношението ти към него", отвърна Джери с тих, кротък глас. „Вероятно всичко това ще доведе до нещо много хубаво. Да видим какво ще бъде то."

Поразговорихме се, както беше ме посъветвал, и, улеснени от него и Даян, ние с другия гост в дома им направихме първата крачка към разбирателството и обичта. Бях истински благодарен, че Джери беше наблизо в трудния момент, когато аз чисто и просто бях загубил своя Център и чувството Кой Съм Всъщ­ност. Без да вземат страна, без да съдят кой крив - кой прав, без да се намесват остро, а само постоянст­вайки със съвета си да видя нещата по различен начин, да си позволя и друга гледна точка, Даян и Джери не само изиграха огромна роля в преодоляване на труд­ния момент, но ми показаха и как да прилагам в еже­дневния живот лечението чрез промяна на отношени­ето и поведението.

Не всеки от нас може да има щастието в тежък момент да бъде близо до Джери Джамполски, но все­ки от нас би могъл да бъда близо до мъдростта на Джери. Точно затова съм възхитен от новата му кни­га Прошката: Най-Големият Лечител на Всичко.

Това, с което се откроява Джери Джамполски, е неговото забележително отношение към нещата. То лекува всичко в обсега на неговото полезрение; то излекува дори зрението ма Джери.

Случи се тъй, че през времето, което прекарахме заедно, Джери преживяваше някакво здравословно ус­ложнение, което засягаше и зрението му. То се вло­шаваше. Всъщност за един от дните на нашето преби­ваване беше запланувана операция, на която той тряб­ваше да се подложи като приходящ пациент. Съще­ствуваше реалната възможност тази хирургическа на­меса да не подобри, а по-скоро да влоши зрението му, та дори и да ослепее изцяло с едното си око.

Изглеждаше, че Джери не се тревожи от всичко това. Че не мисли за него. Че просто не иска да се по­топи в подобни мисли. През дните преди операцията той избягваше всякакви разговори на тази тема. Помня как се запъти за болницата с най-широката си ус­мивка. „Всичко ще бъде чудесно", заяви той, „както и да мине".

В този ден аз получих урок от един Майстор.

Да приемеш нещо не значи да се съгласиш с него. Значи само да го прегърнеш, независимо дали си съгласен или не.

Да. Имах възможност да видя, че Джери приема­ше и благославяше това свое преживяване.

Даваш на нещо своята благословия, когато му предадеш своята най-висша енергия и своите най-възвишени мисли.

Точно затова, щом чуя за Петте Отношения на Бога към Света, веднага се сещам за Джери. Той непрестанно ги претворяваше в живо дело.

Хората винаги ме питат как се промени животът ми, след като книгите ми бяха публикувани. Срещите и новите приятелства с хора като Джери Джамполски бяха промяна, която приех като дълбока благословия. Да задържа и развия личните си връзки с хора, кои­то съм уважавал години наред, беше един от най-поучителните и навяващи смирение резултати от пуб­ликуването на Разговори с Бога. Бях съзрял у тези необикновени хора онова, към което вече се стремях, и черпех от тях вдъхновение.

Имаше, разбира се, и други промени, най-важната от които беше връзката ми с Бога.

Вече имах лична връзка с Бога и това предизви­ка у мен изживяването за трайно добро самочувствие, спокоен растеж и развитие на личните ми възможнос­ти, дълбоко и обогатяващо се вдъхновение, увереност и сигурност в Преобрази се начинът, по който съхранявам и раз­вивам преживяването на връзките си, и те отразяват това. Личните ми взаимоотношения с другите вече ми носят повече радост и удовлетворение. Колкото до съпружеството ми, трябва да кажа, че пиша тази кни­га през петата година от брака си с Нанси, а той е ро­мантичен като вълшебна приказка. В началото беше чудесен и става все по-чудесен с всеки изминал ден. Това не значи, че със сигурност ще продължи вечно в сегашната си форма. Не ще се опитвам да правя подоб­но предсказание, за да не би с това да окажа натиск върху Нанси или върху самия себе си. Но вярвам, че дори ако непрестанно променя формата си, той ще ос­тане завинаги чудесен - изпълнен с откровеност, вза­имни грижи, съчувствие, любов.

Подобриха се не само моите връзки и чувства, не само моето емоционално здраве, а и моето физическо здраве. Чувствам се по-добре, отколкото преди десет години, изпълнен с по-голяма жизненост и сила. От­ново няма да предсказвам, че това ще продължи за­винаги, защото не искам да окажа натиск върху себе си, но мога да ви кажа, че дори ако здравето ми се промени, душевният ми мир и дълбоката ми радост ще си останат непокътнати, защото видях съвършен­ството в живота си и вече нито ме спохождат въпроси, нито пък се боря с тях.

Разбирането ми за богатство също се промени и сега живея в свят без недостиг и ограничения. Тъй като зная, че повечето хора, мои събратя, не преживя­ват същото, съзнателно работя всеки ден, за да по­могна и на другите да променят това свое преживя­ване. Свободно споделям богатството си, подкрепям каузи, проекти и хора, с които съм в съгласие, като по този начин също пре-сътворявам и изразявам Кой Съм Аз.

Да, бил съм подкрепян и вдъхновяван от голямата любов. В резултат на това, всяка важна страна на живота ми също се промени.

Преобрази се начинът, по който съхранявам и раз­вивам преживяването на връзките си, и те отразяват това. Личните ми взаимоотношения с другите вече ми носят повече радост и удовлетворение. Колкото до съпружеството ми, трябва да кажа, че пиша тази кни­га през петата година от брака си с Нанси, а той е ро­мантичен като вълшебна приказка. В началото беше чудесен и става все по-чудесен с всеки изминал ден. Това не значи, че със сигурност ще продължи вечно в сегашната си форма. Не ще се опитвам да правя подоб­но предсказание, за да не би с това да окажа натиск върху Нанси или върху самия себе си. Но вярвам, че дори ако непрестанно променя формата си, той ще ос­тане завинаги чудесен - изпълнен с откровеност, вза­имни грижи, съчувствие, любов.

Подобриха се не само моите връзки и чувства, не само моето емоционално здраве, а и моето физическо здраве. Чувствам се по-добре, отколкото преди десет години, изпълнен с по-голяма жизненост и сила. От­ново няма да предсказвам, че това ще продължи за­винаги, защото не искам да окажа натиск върху себе си, но мога да ви кажа, че дори ако здравето ми се промени, душевният ми мир и дълбоката ми радост ще си останат непокътнати, защото видях съвършен­ството в живота си и вече нито ме спохождат въпроси, нито пък се боря с тях.

Разбирането ми за богатство също се промени и сега живея в свят без недостиг и ограничения. Тъй като зная, че повечето хора, мои събратя, не преживя­ват същото, съзнателно работя всеки ден, за да по­могна и на другите да променят това свое преживя­ване. Свободно споделям богатството си, подкрепям каузи, проекти и хора, с които съм в съгласие, като по този начин също пре-сътворявам и изразявам Кой Съм Аз.

Да, бил съм подкрепян и вдъхновяван от голям брой чудесни учители и ясновидци, с които ми се случи да се запозная лично. Научих от тях какво кара човешките същества да се борят и да се изявя­ват, какво ги държи над тълпата. Това не е снишаване и преклонение пред звезди, защото ми е ясно, че тези забележителни личности могат да помогнат и на всички нас да се издигнем. Същото вълшебство живее у всекиго от нас, затова колкото повече научаваме за хората, които са превърнали живота си във вълшебст­во, толкова повече можем да използваме примера им в собствения си живот. По този начин и всеки от нас е учител на другите. Всички ние сме водачи и взаимно се призоваваме дори не да се учим, а само да си спом­ним, да узнаем отново Кои Сме Ние в Действителност.

Мариане Уилямсън е точно такъв водач. Нека ви разкажа какво научих от Мариане.

Смелост.

Тя ми даде велик урок по безстрашие и поемане на път към висините. Никога не съм срещал личност с по-голяма вътрешна сила или духовна издръжливост. Или с по-извисена прозорливост. Но Мариане не само говореше, разкривайки своето прозрение за света, а и работеше, ден след ден, неуморно, за претворяването му в живо дело. Това научих от нея: работи неуморно за претворяване в живота на своето прозрение, при то­ва - прави го смело. Действай сега, веднага, незабав­но.

Бях веднъж в леглото с Мариане Уилямсън. Тя сигурно ще ме убие, че ви го казвам, но то е вярно. И научих много чудесни неща в миговете на нашата близост.

Добре де, може би не в леглото, а на леглото. А же­на ми, Нанси, влизаше и излизаше от стаята, бъбрейки си с нас, докато стягаше багажа. Всъщност ние бяхме останали по-дълго в дома на Мариане, радвайки се на рядката и безценна възможност да общуваме отблизо с нея. И рано сутринта, в деня на нашето замина­ване, двамата, Мариане и аз, бяхме приседнали заедно на леглото й, пийвахме си портокалов сок, хапвахме си сладкиши и си приказвахме за живота. Попитах я откъде намира сили в продължение на толкова години да върви по своя главоломно стръмен път, докосвайки живота на толкова много хора по своя необикновен на­чин. Тя ме погледна меко, до ден днешен си спомням силата, спотаена в дълбините на погледа й. „Става ду­ма да посветиш живота си" каза тя. „Става дума да живееш в съответствие с най-извисения избор, който си направил, избор, за който много хора само говорят."

После ми отправи пряко предизвикателство. „Го­тов ли си на това?" попита. „Ако си готов, чудесно. Ако не си, скрий се от очите на обществото и там си остани. Защото даваш на хората надежда, ставаш образец, изразяваш готовност да ги поведеш, да издиг­неш живота си до равнището на образец. Или поне да се опиташ, да се стремиш към това с цялото си същест­во. Хората могат да ти простят, ако не успееш, но трудно биха ти простили, ако не се опиташ."

„Споделяйки с другите пътя на своето развитие, ти стъпваш на „пътека за бързо бягане". Ако им кажеш, че могат да постигнат нещо, трябва да си го­тов да им покажеш, че и ти можеш да го постигнеш. Трябва да посветиш живота си на тази цел."

Сигурно това значи да живееш „целенасочено".

Е, дори когато целенасочено осъществяваме на­меренията си, понякога изглежда, че нещата стават случайно. Но аз научих, че случайни съвпадения не съществуват и че едновременно протичащите събития са пътят, по който Бог поставя нещата по местата им. Така, щом осъзнаем намеренията си, можем да ги осъществим. А после излиза, че колкото по-целенасо­чено живееш, толкова повече „случайни" съвпадения откриваш в живота си.

Първото ми желание след публикуването на Раз­говори с Бога, книга 1, беше тя да се озове в ръцете на колкото се може повече хора, защото вярвах, че съдържа информация, важна за човешкия род. Две седмици след излизането й д-р Бърни Сигъл бил в Анаполис и изнасял лекция за връзката между меди­цина и духовност. По средата на изложението си, той казал: „Всички ние през цялото време разговаряме с Бога и не зная как е с вас, но аз си записвам този ди­алог. Всъщност, следващата ми книга ще бъде оза­главена Разговори с Бога и ще разказва за един човек, който задава на Бога всеки въпрос, който някога му е хрумвал, и Бог му дава отговори. Той не винаги ги разбира и дори понякога спори по малко с Бога. И ето, така си разговарят. Това наистина е мое собствено преживяване."

Всички в залата се подсмивали - освен една един­ствена млада жена.

Моята дъщеря.

Просто „се случило" Саманта да бъде тоя ден сред слушателите. През първата пауза се втурнала към подиума. „Д-р Сигъл", започнала, задъхвайки се от вълнение, „сериозно ли говорехте преди малко за она­зи книга?"

„Разбира се", усмихнал се Бърни, „написал съм я до половината!"

„Добре, това е много интересно," успокоила се Саманта, „защото току-що беше издадена една книга на баща ми, точно каквато описахте Вие, дори и със съ­щото заглавие.¹''

Очите на Бърни се разширили от учудване. „На­истина ли? Това е удивително. Макар да не ме из­ненадва. Щом една идея излезе наяве, всеки може да се сблъска с нея. Мисля, че всеки от нас по един или друг начин трябва да напише своята собствена лична библия. Ще се радвам да поговоря с него за това."

На следващия ден се обадих на д-р Сигъл в дома му в Кънектикът и разговаряхме по телефона. Споде­лихме преживяванията си и опита си и излезе, че той действително пише същата книга, която аз току-що бях публикувал. В тоя момент още не виждах съвър­шенството на случващото се, а се уплаших. Започнах да си представям най-лоши сценарии: два месеца, след като излезе книгата на Бърни, някой намира моята на някаква задна лавица и ме обвинява, че съм я препи­сал.

Бях прекалено объркан и смутен, за да споделя в разговора тези свои мисли. В края на краищата собствената ми книга предупреждаваше да не се под­даваме на мисли, в които господства страхът, мно­гократно повтаряше, че трябва да отхвърлим всички отрицателни представи и да ги заменим с положител­ни. Бърни каза мило, че би се радвал да прочете кни­гата ми и аз обещах да му пратя екземпляр от нея. Затворих телефона и се опитах да приложа убежде­нието си, че винаги трябва да мисля положително. Няколко седмици се мятах между тревогата и учуд­ването. Учудването е противоположност на тревога­та. То се отнася за нещо чудно, чудесно, докато тревогата - за нещо тревожно. Тези дни много се чудя - което, заедно с моята умствена енергия, съз­дава много чудеса. Но в онези ранни дни се бях хванал в капана на тревогата и прекарвах в него поне поло­вината от времето си.

Изглежда, че е било достатъчно да се учудвам през другата половина от времето, защото знаете ли какво направи Бърни Сигъл? Той не само преработи книгата си и промени заглавието й - той обърна наопаки пла­новете си и ме подкрепи. Тази първа подкрепа, която Разговори с Бога получиха от една знаменитост, по­могна да се спечелят купувачи. А някои от тях си­гурно биха се отнесли с недоверие към автор, който досега не е публикувал нищо, независимо от качества­та на книгата му.

Ето, момчета, това се казва класа. Това се каз­ва постъпка на голям човек, който знае, че няма да загуби нищо, ако издигне друго човешко същество, свой събрат. Дори когато това човешко същество, този събрат, е тръгнал да крачи по същата територия и да покрива същата почва, се появява човек, способен да каже не само: „Хей, тук има достатъчно място за всич­ки ни!", а дори и: „Ще отстъпя на тоя човек част от моето пространство."

Оттогава познавам лично Бърни. Дори заедно сме представяли свои книги. Истинско удоволствие е да бъдеш с него, с искриците в очите му, които озаря­ват всяка зала. Това са искри на себеотрицание, или както щеш го наречи, аз го наричам кратко Факторът Бърни.

И във вашите очи ще засияят такива искри, ако шествате в живота като Бърни, издигайки всекиго, до чиято съдба сте се докоснали. Сигурно това е смисълът на израза: да преживееш живота си „добро-творно".

Елизабет Кюблер-Рос обичаше да казва: „Истин­ското добротворство е взаимно". И това беше велик урок, защото, правейки добро на другите, ти правиш добро и на себе си. Познавам човек, който прекрасно разбираше това.

Гари Зукав живее на един час път от нас. Прекар­ваме известно време заедно - Гари и духовната му спътница Линда Френсиз, Нанси и аз - в дома ми в Южен Орегон. Веднъж, по време на вечеря, той ми разказа как преди десет години е написал Местона­хождението на Душата. Разбира се, познавах книгата, бях я прочел наскоро след издаването й. Той бе написал също Танцуващите Майстори У Ли. Двете книги се търсеха много и Гари внезапно се беше про­чул. Той чувстваше в сърцето си, че би желал да се отнасят към него, както към всеки друг. Но за автор на бестселър това не винаги е възможно, тъй че Гари трябваше да прави съзнателно усилие, за да избяга от светлината на прожекторите. Той „изчезна" за няколко години, като отклоняваше поканите за лекции и исканията за интервюта и вместо това се от­тегли на тихо място, за да размишлява върху онова, което бе направил. Бяха ли дали книгите му някакъв съществен принос? Бяха ли достойни за внимание? Дали самият той беше прибавил към съществуващата литература нещо стойностно? Какво е мястото му във всичко това?

Докато Гари споделяше с мене случващото се, осъ­знах, че не съм отделил време да си задам същите въпроси. Просто се бях гмурнал надолу с главата. Знаех, че трябва да се уча от онези, които бяха проник­нали продължително, с по-широк поглед в дълбочина­та на проблемите, поставих си за цел да го направя - но не знаех кога и как ще имам възможност за това.

Да прескочим десет месеца. Качвам се на самолет за Чикаго. Влизам в кабината и, като се обръщам, виждам там Гари Зукав. Просто „се е случило" да хване същия полет, да седне в същото отделение на самолета, въпреки че отивахме в града по съвсем раз­лични причини - а докато си бъбрим за туй-онуй, се оказва, че сме си запазили места в един и същ хотел. Брей, казах си, какво става тук? Още едно от онези „съвпадения"?

Като стигнахме в хотела, решихме, че би било до­бре да вечеряме заедно. В момента пишех книгата, която сега четете, а тя не вървеше много добре. Като че ли бях стигнал до задънена улица. Докато си избирахме менюто, споделих това с Гари. Казах му, че се тревожа, защото включвам истории из моя живот, а не знам дали това би интересувало читателите.

„Това, което ги интересува, е истината", прос­тичко каза Гари. „Ако разказваш анекдоти, само за да разказваш анекдоти, това ще има ограничена стой­ност. Но ако описваш преживявания из своя живот, за да споделиш какво си научил от тях, те стават без­ценни."