1. Дискриминацията като социално явление - причини и механизми за проявяването й Петя Попова
-
Индивидуалност, различие, толерантност, дискриминация
Живеем в свят на разнообразие, в който всеки се стреми да бъде различен и да се открои на фона на групата. Индивидуалността е значима. Многообразието е реалност: цвят на кожата, пол, сексуални предпочитания, етническа принадлежност. Многобразието е навсякъде: впечатлява ни, предизвиква ни, отблъсква ни, привлича ни. Многообразието в основата си е единно и това единство произтича от човешката ни природа. Всяко общество е общност от различия.
Как ще подходим към различията, как ще ги възприемем и преценим, се определя от множество фактори: географски и исторически дадености, култура, народопсихология, близко социално обкръжение, възпитание и лични ценности. Изключително голямото разнообразие сред представители на човешкия вид и все по-засилващия се процес на глобализация, който среща хора от различни раси, етноси, националности, религия, предпочитания и интереси, фокусират вниманието ни върху потребността от толерантност, която зачита индивидуалността и утвърждава правата на човека.
Умеем ли да приемаме различията и толерантни ли сме към другите? Фактите от реалността понякога се изказват негативно и отвъд привидните ни претенции за толерантост прозира сянката на предразсъдъка и отхвърлянето. Все по-често ни заливат новини за предното престъпление срещу определена група, разпозната като малцинствена, сблъсък между етнически общности, слова на омраза, актове на неравенство, конфликт между религиозни общности. Замисляли ли сте се колко често поглеждате презрително, смутено или съжалително към хомосексуални хора, държащи се за ръце, бързате да се отдръпнете от минаващо покрай вас семейство от малцинствен етнос, заставате нащрек при среща с представител на различна от вашата религиозна група?
Културата на съвременния свят проповядва, че другостта не е повод за отделеност, изолация и враждебност. В многообразието е заключен потенциалът за еволюция и нови възможности. Проявата на дискриминация ограничава – тя разделя, отчуждава и провокира излишно напрежение, негативизим, стиматизиране. Длъжни сме да се научим на толерантност, изискват го законите във всяка правова държава, духът на демокрацията и мирното съжителство на тази планета. В противен случай се обричаме на нарастваща вълна от омраза и насилие, водещи до собственото ни унищожение.
Толерантността представлява съвкупност от характерни за индивида социални нагласи и модели на поведение. Толерантните хора са способни да възприемат и разграничават вариации, нюанси и взаимна свързаност, а не дихотомии от вида ,,черно-бяло”. Те са склонни към социално сравняване, симпатия и доверие в другите. Толерантността като условие за съвместно съжителство в природата е известна под термина ,,симбиоза”. Социалният й аналог е представен от идеята на Маслоу за социалната синергия, която представлява хармонизиране на интересите, респективно на различията. Нетолерантността към различията между хората влошава човешките взаимоотношения, провокира възникване на социални и междуличностни конфликти. В крайните си форми е изключително деструктивна и се изразява в дискриминационно поведение с различна степен на обществена опасност - от поведение на отбягване или до крайностите на геноцида или системата на апартейд в Южна Африка.
Думата ,,дискриминация” (която на латински означава „правене на разлика”) сама по себе си не е негативно натоварена. В психологията тя се използва за описване на способността на човешкия мозък да разграничава нещата и така да се ориентира при промяна в средата. В по-широк смисъл и масовото си приложение тя служи за описание на негативно социално явление, представляващо отрицателно третиране или възприемане на човек или група на основата на определен признак – раса, етнос, сексуална ориентация, пол, възраст, религиозни предпочитания и др. вместо на индивидуалните му лични и обществени качества. Дискриминация има тогава, когато е налице официално или неофициално разделяне на хората по определени групи на основата на техен общ признак, при което им се дават или отнемат определени права, задължения и възможности. Дискриминационното отношение към тези групи е неравноправно, защото не е нерационално. То води към отношение на отхвърляне по причини, които не застрашават никакви ценности и поради това не предполагат изключване от общността на хората, за които се отнасят. В този смисъл тези причини са неотносими и несъразмерни с генералното отричане на групата като социално равностойна на всички други. Разделянето на хора по даден рационален признак не е дискриминация.
Дискриминацията живее в човешките нагласи и мислене и поради това е навсякъде, където има хора: на работното място, в училище, на улицата. В опитите си да обяснят природата й изследователите анализират механизмите на познание, възприемане, обработка и категоризиране на информацията.
-
Стереотипи и предразсъдъци
В основата на дискриминацията лежат два процеса – стереотипизация и изгаждане на предразсъдък. Те са част от познавателните процеси, с които човешкият мозък адаптира поведението към средата и така осигурява оцеляването на индивида в нея. Способността да се групрат и обединяват нещата от реалността е изключително ценна. В зависимост от начина на групиране на елементите от обстановката те се опростяват и тази обстановка става по-контрулируема. Така човек по-лесно се приспособява към действителността.
Категоризирането на реалния свят може да има и негативни ефекти, когато вниманието се изостря повече върху единични характеристики на обектите и игнорира останалите, с което достига до неавтентично категоризиране – то нямаше да възникне, ако човекът не беше пренебрегвал другите характеристики. Когато една група хора категоризира друга, различията, които членовете на първата имат спрямо втората група, изчезват и взаимодействито между двете групи става невъзможно. Така например категоричният етикет ,,хомосексуалист” скрива съществени различия, които има между отделните лица с хомосексуална ориентация. Същото може да се каже и за възприятието на отделните индивиди.
Поведението при човека е функция на два компонента – атитюден и нормативен. Първият представлява нагласата към самото поведение, а не към обекта, към който то е насочено. Нагласата към поведението е функция на вярванията на субекта за последствията от дадено деяние и собствената му оценка за тях. Нормативният компонент се отнася до възприеманите очаквания на значимите други и мотивацията на лицето да изпълни тези очаквания5. Социалните нагласи представляват възприети мнения и внасят съгласуваност в мотивацията на действията на споделящите ги индивиди. Разпространен вид социални нагласи, които могат да имат разрушително действие върху социалната реалност, като мотивират и усилват нетолерантността към различията, са предразсъдъците и стереотипите. С тези понятия се описва готовността на психиката да реагира по предварително определен начин, като изхожда от нагласи и способността да категоризира света в процеса на опознаването му6.
Стереотипът може да улесни познанието, като дава инфомация в лесно разбираема форма, но тя може и да е невярна (в смисъл на неприложима към всеки конкретен случай). Стереотипът може да дезориентира човек, като привидно изравни или раздели групи елементи, които не подлежат на изравняване или разделяне по начина, по който стереотипът предполага. Стереотипът разделя света на „познато” и „непознато’’ според прекалено опростени възгледи и представи, които навлизат като послания на средата, а не чрез личните преживявания на лицето7. Те позволяват бърза обработка на информацията, но оставят извън съзнанието множество факти, които не съответстват на стереотипа. Те водят до нечувствителност към опровергаваща ги информация и влияят върху новите впечатления, като налагат върху тях вече утвърдени стари схеми. Те се формират в процеса на учене в детството, посредством моделите и ценностите, които възрастните задават, и средата, в която детето расте. Поради безкритичността на стериотипа към новата и различна информация, която постъпва отвън, и поради ранния период на формирането му, той е изключително устойчив на въздействия и трудно разрушим.
Стереотипите се превръщат в социални, когато са споделени от широк кръг хора чрез процеса на ефективна дифузия. Те могат да укрепят обществената консолидация, като развиват нагласи на взаимно приемане, спестяват време за взаимно опознаване и укрепват традиции и навици, свързани с културната идентичност. Отрицателните стеретипи обаче влияят негативно, като насърчават впечатването на нагласи на отхвърляне, свързани с преживяването за собствена идентичност, и по този начин рушат обществената структура8. Отклоненията от нормата на рационалността водят до формиране на негативни стереотипи.
Стереотипите често са придружени от предразсъдъци. Предразсъдъкът е „специфичен тип нагласа, обикновено негативна, към човек или група, наложена от средата.”9 Нагласата е много устойчива и трудно се променя дори при наличие на доказателства против нея. Предразсъдъкът е неаргументирана, неблагоприятна оценка която мотивира нерационално отношение към „различните”. Човек с предразсъдъци към определена група е склонен да оценява (обикновено негативно) еднакво и предварително всеки нейн представител, без да съобразява индивидуални различия или черти. Тъй като предразсъдъците действат като познавателни схеми, такъв човек преработва цялата информация, свързана с групата по начин, различен от този, който прилага спрямо групи, към които няма предразсъдъци. Така той възприема единствено информация, консистентна с предразсъдъка.
Предразсъдъците има три основни компонента:
-
Афективен
-
Когнитивен
-
Поведенчески
Афективният компонент задейства негативните чувства и емоции при присъствието или дори само при мисълтта за определена група. Множество изследвания доказват, че човек става по-тревожен и емоционалността му нараства при присъствие на или мисълта за представители от друга етническа група.10
Когнитивният компонент включва вярванията и очакванията, свързани с представителите на определена група и предполага селективна обработка на информацията, отнасяща се до тази група.
Поведенческият компонент предполага намерение да се реагира по негативен начин спрямо дискриминираната група. Ако това намерение прерастне в действие, тогава говорим за дискриминация.
Предразсъдъците са свързани със социалната когниция (способността да с възприема, обработва, складира и извлича информация за околния свят). Капацитетът за всичко това е ограничен, поради което човек се опитва да подреди разнообразието навън в чекмеджета, които вече са напълнени с информация от минал опит. Това спестява време и пространство, но засяга чувствителността към детайли и води до неправилно категоризиране. В този смисъл предразсъдъците са огледало на ограничените познавателни възможности и отказа от критично мислене.
Защо хората убедено и дори яростно поддържат стереотипи и предразсъдъци, дори когато им пречат, дори когато се сблъскват с доказателства за тяхната погрешност? Устойчивостта на тези явления се дължи на функциите, които изпълняват. Обяснителната им функция ги прави удобни ориентири за разбиране на света и справяне с непознати, различни и понякога плашещи негови елементи. Стереотипите и предразсъдъците обясняват или оправдават собственото поведение. Желанието събитията да бъдат разбрани и прогнозирани, за да са контролируеми, може да породи изкривяане на реалността, в което съществена информацията не достига до съзнанието.
Стереотипите и предразсъдъците са източник на социална идентичност. Разрушаването им поражда опасения, че ще навреди на представата ни за самите нас. Атаката срещу стереотип може да се интерпретира като атака срещу Аз-образа, а това провокира множество лични защити, една от които е отричането на основателността на атаката.
Социалната функция превръща стереотипа и предразсъдъка в средство за присъединяване и консумиране на принадлежност към група, обединена около същите стереотипи.
За да бъдат преодоляни ефектите на тези функции, овладяното от предразсъдък или стереотип човешко съзнание се нуждае от силен външен стимул или критичен инцидент, по възможност преди стабилизация на стереотипа.
-
Произход на дискриминацията
Понятията за дискриминация и предразсъдък често се смесват. Установено е, че те имат общ произход в социалната динамика между групи с неравен социален статус. Предразсъдъкът е отрицателна оценка, а дискриминацията е нейната изява в поведение, насочено против индивидите, белязани от предразсъдъка. Всяка социална нагласа може да се превърне в предразсъдък, ако надхвърли определена социална норма, и да се обективира в поведение на дискриминация11.
Съществуват няколко предположения за корените на дискриминацията.
Теорията за директния междугрупов конфликт изхожда от ограничеността на ресурсите, която поражда съревнование между различни социални групи за определени ценни възможности. Колкото по-ожесточено става съревнованието и по-ограничени са ресурсите, толкова повече нарастват негативните емоции и отношение към „другите”. Границите между групите стават много плътни и непропускливи и могат да доведат конкурентната нагласа до състояние на траен предразсъдък, от което израства дискриминационно поведение.
Теорията за социалната категоризация счита, че хората имат нагласа да делят другите на „ние” и „вие” на основата на множество признаци, което често е съпроводено със силни емоции и афекти към членовете на различните групи. Собствената група обикновено е фаворизирана, тъй като принадлежността към нея е свързана с преживяване за защитеност, значимост и идентичност. На другите групи са приписвани негативни черти, което формира силно нехаресване. Ако ,,собствената’’ група е по-висша, принадлежността към нея укрепва самоувереността и самочувствието, поради което всички групи се стремят да поддържат такова вярване сред членовете си. Оттук, в сблъсъка на социални перцепции, съпроводени с негативни емоции, се формират предразсъдъци, обуславящи социално съревнование12.
Фиг.1 Формиране на предразсъдък
Според теорията за генетичното подобие (биологична теория) основите на дискриминацията и предразсъдъците имат биологична основа. Хората появяват тенденция да не харесват различните от тях и да даряват гените си само на подобни с цел запазване на идентичността, като търсят прилики във физически и поведенчески характеристики с предположението, че доказват генна принадлежност13. Това води до страх, недоверие и отбягване на различните14.
Според теорията за социалното научаване предразсъдъците и дискриминацията възникват по механизма на социалното научаване. Децата придобиват негативни нагласи, като наблюдават и имитират поведение на възрастните, което бива възнаграждавано. Тук от голямо значение са социалните норми на собствената група, вярванията и нагласите, която тя предава на децата си, утвърждава и подкрепя. Централна е ролята на медиите, които формират определени нагласи и създават впечатления, които децата впечатват посредством емоции и впоследствие подкрепят избирателно.
Никоя от описаните теории сама по себе си не дава цялостно обяснение на произхода на дискриминацията, а по-скоро осветлява нейни аспекти.
-
Стратегии за противодействие и предотвратяване на дискриминацията
Промяната на негативна социална нагласа или предразсъдък се подчинява на същите правила, които са в сила при промяна на нагласите въобще. Най-обобщено това са стратегиите на убеждаването, социалното влияние и ценностната интеграция на различна нагласа.
За да бъде ефективно, убеждаването трябва да идва от надежден и уважаван източник, да е насочено към определена група и да се представи на нейния език, както и да се отнася до личния опит, през който тя може да провери истинността на твърдението.
Социално влияние изисква посланието и промяната, която то носи, да бъдат подкрепени от социалната среда15. Предразсъдъците се променят бавно и трудно. Преодоляването им изисква разрушаване на стабилизирани структури в нагласите и ценностите на личността, което предполага упоритост и последователност. Веднъж разколебано, негативното вярване трябва непрекъснато да се оборва с факти, подкрепящи новото вярване. Истинската промяна настъпва тогава, когато индивидът възприеме новата нагласа като собствена и съответна на неговата ценностна система, т.е. като правилна.
Началото на процеса е в утвърждаването на ценностите на търпимостта. Човек се ражда с любопитство, а не с нетърпимост и омраза към различните. Децата се научават да мразят, ако поведението на възрастните не е достатъчно чувствително и отговорно. Те не избягват директните срещи с различното и не ги преживяват като сблъсъци, тъй като спонтанно се насочват към индивидуално опознаване чрез личния опит. Срещата с многообразието не е заплашителна, тя е възможност да се разширят възприятията за света и да се осъзнае единността на многообразието.
НЯКОИ ПОНЯТИЯ16
Дискриминацията може да се прояви под различно наименование. То често е носител на признака, на основата на който се проявява дискриминацията.
Етноцентризъм: повсеместно разпространена нагласа и тенденция в обществените отношения, която се изразява в съотнасяне на всички социални явления към обичайните и свойствените за групата на мнозинство характеристики. Това са неосъзнати практики, при които типът общество на мнозинството служи за норма, с която се преценяват другите и различните от тази мнозинствена група. Различните от културно, сексуално, етническо и т.н индивиди изглеждат подозрителни или предизвикват учудване.
Расизъм: предразсъдък, базиран на вярата, че човешките раси имат изразени характеристики, които определят техните респективни култури, които обикновено включват идеята, че една раса е по-висша и има право да управлява и доминира другите.
Институционален расизъм: в международната теория се сочи като явление, съставляващо една от формите на дискриминация, при която на институционално ниво расизмът е вплетен в политиките, процедурите и практиките на публични органи, търговски корпорации, университети и т.н и се изразява в диференцирано отношение в работата на институцията, основана на идеологията за превъзходство на доминантната група, биогенетичната и културната непълноценност на малцинствата, оправдано от стериотипите и предразсъдъците.
Ксенофобия: думата идва от гръцки език и означава буквално „страх от чужденци”.Това е постоянна ирационална или прекомерна ненавист или страх към чужденци или непознати, не обезателно оформена, поощрявана, търпима или стимулирана от властта. Ксенофобията въплащава вярването, правилно или не, че човек стои пред нещо чуждо.
Антисемитизъм: враждебност или предубеждение спрямо евреите, което граничи от индивидуална ненавист до институционално насилствено гонение. Ясно формулираната идеология на нацизма е най-крайният исторически пример за явлението.
Холокост: думата произхожда от гръцки език и означава ,,пълно изгаряне”. Това е термин, употребяван за избиването на евреи и роми в Европа по времето на Втората световна война.
Социална маргинализация: в нормални условия тя е резултат от трайна социална изолация, засягаща минимален брой членове на обществото:
-
Които еднозначно и категорично отказват или не са в състояние да спазват обществените правила
-
Група от хора, които споделят модел за устройство на обществото, различен от този на мнозинството на членовете от едно общество и са готови - без да нарушават законите да организират свое общество със съмишлениците си.
Сексизъм: полова дискриминация – комплекс от предразсъдъци и проява на дискриминация и омраза въз основа на пола, но терминът се отнася и до принципното разделение на хората по този признак. Според сексистките представи между половете има базови различия, различна социална роля, свобода и правен статут за мъжете и жените.
Хомофобия: думата произлиза от гръцките „еднаквост” и „страх”. Използва се, за да изрази омраза или пренебрежително отношение към хомосексуалните, сексуалното им поведение икато цяло служи да означи проява на фатнатизъм.
Хетеросексуалност: разбиране, че хетеросексуалността е единствената възможна сексуална ориентация.
Хомосексуалност: трайна тенденция на емоционално, романтично и/или сексуално привличане на индивиди от собствения пол.
Бисексуалност: трайна тенденция на емоционално, романтично и/или сексуално привличане към мъже и жени.
Транссексуалност: явление, при което индивидът се идентифицира с пол различен от биологичния му.
Трансвестизъм (травестизъм, траверсия): преобличане в дрехите на противоположия пол. Целите за това могат да са: постигане на външния вид на другия пол, практикувано от транссексуални лица; постигане на полово удовлетворение от акта на обличане – фетишизъм, практикуван от хетеросексуални лица; с развлекателна цел – хомосексуални, бисексуални или хетеросексуални лица.
Интерсексуалност: термин, обхващащ набор от медицински състояния, при които у един и същи индивид белезите, по които се различават мъжкия и женския пол, а в такава комбинация, водеща до невъзможност за различаване пола на личността. Възможно е интерсексуалния индивид да притежава характеристиките и на двата пола.
Куиър: термин, използван в англо-американската култура в края на 80-те години за описание на личности, чиито сексуални желания или полова идентичност не се поместват в социокултурно конструираните норми.
Реверсивна дискриминация: тенденция да оценяваш или третираш хора, принадлежащи на други групи, позитивно и фаворитизиращо спрямо членовете на собствената си група.
Сексизъм: предразсъдък, основан на пола, обикновено свързван с нагласи срещу жените.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
-
Нанчев, Й., Общуването, Как да влияем на другите, С., 2009 г.
-
Андреева , Л., Психология на познанието, Христоматия, С., 1999 г.
-
American Psychological Association, Answers to Your Questions About Transgender and Gender Identity, Washington, DC, 2006.
-
Brown C. S., R. S. Bigler, Children’s Perception of Discrimination: A Developmental Model, Child Development, May/June 2005, Vol.76, N3, 533-553.
-
Dovidio, J.F. and, S.L. Gaertner, Prejudice, Discrimination and Racism, Orlando, 1986.
-
Lawrence D. B., C. Fox, Race, Racism and Discrimination: Bridging Problems, Methods and Theory in Social Psychology Research, Harvard University, Social Psychology Quarterly, 2003 Vol. 66, N 4, 319-332.
-
Stephan, W.G, Intergroup Relations, New York, 1985
Достарыңызбен бөлісу: |