Механизми за мониторинг на престъпления и инциденти с дискриминационен елемент

4. Механизми за мониторинг на престъпления и инциденти с дискриминационен елемент

Диляна Гитева

Органите на Организацията на обединените нации (ООН), както и тези на регионални организации като Съвета на Европа (СЕ), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), или Европейския Съюз (ЕС) и други участват в редица дейности, целящи защитата, наблюдението и утвърждаването на правата на човека по целия свят. Един от способите за спазване на човешките права е именно наблюдението и докладването за състоянието на човешките права, в това число и мерки по превенцията, разследването и санкционирането на престъпленията с дискриминационен мотив, словото на омразата и насилието над малцинствата и религиозните общности в отделните държави-членки на съответната международна организация. Страните по различни международни и регионални договори, насочени към защита правата на човека, са длъжни да изпращят редовни и подробни доклади относно спазването от тяхна страна на правата, защитени от съответния международен договор.

Сред задълженията на държавите, свързани с противодействието на престъпленията с дискриминационен мотив, произтичащи от различни международни договори, препоръки на наблюдаващите органи по тях и други конкретизиращи актове са:

- осигуряване на ефективно, надлежно и независимо разследване на престъпления или други инциденти ,,от омраза”;

- обръщане на особено внимание, когато се твърди, че такива деяния са извършени от длъжностни лица по опазване на обществения ред или от други длъжностни лица;

- приемане на специални законодателни мерки за противодействия на престъпленията с дискриминационен мотив и изправяне пред съд на лицата, отговорни за такива инциденти, а когато са налице необходимите предпоставки и налагане на наказания с цел избягване на каквато и да е безнаказаност;

- гарантиране, че дискриминационните мотиви ще бъдат взети предвид при определяне на наказанието;

- предприемане на необходимите мерки, гарантиращи, че жертвите и свидетелите на престъпленията и инцидентите с дискриминационен мотив ще докладват за тези деяния и ще съдействат за тяхното разследване;

- предоставяне на правна помощ и ефективен достъп до съд на жертвите на престъпления с дискриминационен мотив;

- предприемане на необходимите мерки, гарантиращи, че правоохранителните органи и съдът имат необходимите знания и умения да идентифицират престъпления и инциденти с дискриминационен мотив и да предоставят необходимата помощ и подкрепа на жертвите и свидетелите;

- събиране, анализ и оповестяване на информация и надеждни статистически данни относно честотата и естеството на престъпления с дискриминационен мотив, дискриминация и нетолерантност и др.

1. Организацията на обединените нации (ООН)

Механизмите за наблюдение на правата на човека в рамките на ООН могат да се поделят на такива, основани по Хартата на ООН и механизми, закрепени в договорите.

1.1. Механизъм за наблюдение по Хартата на ООН

Съветът по правата на човека (заменил Комисията по правата на човека) е междуправителствен орган в рамките на системата на ООН, съставен от 47 държави, отговорни за засилване и популяризиране на правата на човека по света. Съветът е създаден от Общото събрание на ООН на 15 март 2006 г., за да отговори не необходимостта от орган, който да отговаря на ситуации, в които се извършват нарушения на човешките права.

Универсалният периодичен преглед (Universal Periodic Review) е процес по наблюдение спазването на правата на човека за всички 193 държави-членки на ООН веднъж на всеки четири години. Процесът се ръководи от Съветът по правата на човека и предоставя възможността всяка държава да изложи действията, които е предприела, за да подобри състоянието на правата на човека и да изпълни задълженията си, свързани с тях.

Специални процедури на Съвета по правата на човека е общо наименование за механизми, насочени към конкретна ситуация в дадена държава или определен проблем. Правомощията по специална процедура в дадена държава са проучване, мониторинг и публично отразяване на състоянието на правата на човека, докато тематичните специални процедури се извършват по отношение на световни явления, в които се нарушават човешките права. Специалните процедури се извършват или еднолично (от „специален пратеник”, „специален представител на Главния секретар” или „независим експерт”) или колективно. Повечето специално процедури получават информация за конкретни твърдения за нарушения на човешки права и изискват изясняване на ситуацията от съответните правителства.

1.2. Механизми за наблюдение по отделни международни договори на ООН.

Всеки международен договор, защитаващ правата на човека предвижда комитет от независими експерти, известен като орган по договора. Органът по договора наблюдава изпълнението на договора. Всяка държава, подписала и ратифицирала договора, е длъжна да изпраща периодични доклади до органа по договора относно състоянието на човешките права в нея. Изготвянето на тези периодични доклади е важна възможност за неправителствените организации и представителите на гражданското общество да представят „алтернативни доклади” и допълнителна информация до органите по договора. Тези доклади се разглеждат наред с правителствените и често засягат въпроси, които правителствата пренебрегват или съзнателно не засягат.Комитетът за правата на човека се създава на основани чл. 28 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), състои се от 18 члена с мандат от по 4 години. Съгласно чл. 40 от МПГПП Комитетът проучва докладите, представени от държавите - страни по МПГПП, за взетите от тях мерки за осъществяване на правата, признати от този пакт, и за постигнатия напредък при упражняването на тези права в едногодишен срок от влизането в сила за държавите - страни по него, а в последствие – винаги, когато Комитетът поиска това (обикновено на 4 години) и може да отправя всякакви забележки от общ характер, както по повод на докладите, така и по повод тълкуването на разпоредбите от МПГПП. На 102-та си сесия, проведена между 11 и 29 юли 2011 г в Женева Комитетът е разгледал третия периодичен доклад представен от българската държава по въпроси, свързани със законодателни, правораздавателни, административни и други мерки, предприети в изпълнение на задълженията на страната по МПГПП. В точка 9 от препоръките Комитетът отбелязва, че България „трябва да предприеме мерки по превенцията, разследването и санкционирането на престъпления от омраза, слово на омразата и насилие над малцинствата и религиозните общности, най-вече над роми и мюсюлмани като осигури пълното изпълнение на съществуващото законодателство и въвеждането на национални кампании насочени към малцинствата, религиозните групи и обществото като цяло”.

По отношение на държавите, които са станали страни по Факултативния протокол към МПГПП (България се е присъединила на 26.03.1992 г.), за Комитета възниква правомощието да приема и разглежда молби от лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на тази държава-страна по МПГПП на което и да е от правата, провъзгласени в МПГПП (чл. 1 от Факултативния протокол). Условията за допустимост са да са изчерпани вътрешноправните средства за защита и спорът да не се разглежда по друга процедура на международно разследване или уреждане. След като е приел определена молба за разглеждане, Комитетът я изпраща на съответната държава, която разполага с 6-месечен срок за представяна на писмени обяснения или изявления, изясняващи случая и мерките, предприети от държавата. Комитетът се произнася със становище, чието действие съгласно чл. 2, пар. 3 от МППГП се състои в задължение на държавата да осигури ефикасно средство за възстановяване на нарушените права и свободи. Конкретни примери за такива действия могат да са плащането на обезщетение, отмяна или изменение на законови разпоредби, освобождаване на задържано лице и др.

Основният нормативен акт, приет в рамките на СЕ в областта на правата на човека – Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и протоколите към нея, предвижда в чл. 19 създаване на постоянно действащ Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ). В правомощията на ЕСПЧ влизат разглеждане на междудържавни дела (чл. 33), колективни и индивидуални жалби (чл. 34), които следва да отговарят на условията за допустимост, регламентирани в чл. 35. При откриване на нарушение по конкретна жалба, ЕСПЧ може да присъди обезщетение на жалбоподателя и/или да осъди държавата да предприеме индивидуални или генерални мерки (при структурен проблем) за изпълнението на решението. Съгласно чл. 46 от ЕКПЧ решенията на ЕСПЧ имат задължителен характер за държавата-страна и за неговото изпълнение следи нарочен орган – Комитетът на министрите. Съгласно последният Протокол 14 към ЕКПЧ в случай, че дадена държава не изпълни решение срещу нея, Комитетът на министрите е оправомощен да отнесе въпроса пред ЕСПЧ и ако той установи неизпълнение на държавата на задължението й, Комитетът на министрите може да предприеме конкретни мерки срещу тази държава. Други механизми за мониторинг за спазването на правата на човека се създават по силата на инструменти в рамките на СЕ.

Сходна като механизъм е дейността на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН), специализирана в борбата с расизма, ксенофобията, антисемитизма и нетолерантността посредством мониторинг на държавите, общи политически препоръки и информация и комуникация с гражданското общество. В доклада относно България, публикуван на 24 февруари 2009 г. (стр. 8) ЕКРН отбелязва, че „разпоредбите на Наказателния кодекс, отнасящи се до расистките престъпления се прилагат много рядко и властите трябва да обърнат по-сериозно внимание на наказването на лица и членове на групи, участващи в такива престъпления”. ЕКРН също така настоятелно препоръчва държавата да инициира кампании, с които да запознае обществото със сериозността на престъпленията с дискриминационен мотив, с това че нарушителите ще бъдат наказвани както и да насърчава жертвите да се жалват пред компетентните институции (стр. 9 и стр. 33, точка 113 от Констатациите и препоръките). ЕКРН препоръчва да се има предвид практиката на ЕСПЧ в тази област.

С Резолюция за Съвета на министрите от 7 май 1999 г. се създава фигурата на Комисаря по правата на човека като независима институция, чиито основни функции целят повишаване на съзнанието и зачитането на човешките права във всички 47 държави-членки на СЕ.

Правото на ЕС предвижда създаването на национални органи по въпросите на равнопоставеността. ЕК извършва редовен обмен на информация с тези органи по отношение на последните правни промени и общи проблеми, възникнали в рамките на борбата с дискриминацията. Въз основа на този обмен Комисията извършва наблюдение на ефикасността на националните наказателни мерки и срокове за предприемане на действия пред националните съдилища. Комисията си сътрудничи с тези органи и при преразглеждане на законодателството за равно заплащане, което има за цел справянето с продължаващия дисбаланс в заплащането на различните полове. По този начин се очаква да се постигне обезкуражаване на дискриминиращото поведение и предоставяне на ефикасно правно средство на защита и обезвреда на жертвите на дискриминация.