Идентифициране на престъпления с дискриминационен елемент

6. Идентифициране на престъпления с дискриминационен елемент

д-р Ива Пушкарова, Петя Попова, Любка Христова

Престъплението с дискриминационен мотив може най-общо да се определи като общественоопасно деяние, което осъществява състав на пряко умишлено посегателство срещу личността или нейни права, включително правото на собственост, като деецът се ръководи от стремеж да изрази отрицателно отношение към конкретно лице или група хора, определени според защитен от закон признак на различие. Дискриминационният елемент е субективната причина, поради която субектът извършва деянието³⁷. От обективна страна характерът на изпълнителното деяние не е определящо за квалифицирането на едно посегателство като дискриминационно, поради което множество различни престъпления могат да бъдат извършени с дискриминационен мотив, включително такива срещу собствеността, обществения ред, общоопасни и пр.

Престъпленията с дискриминационен елемент могат условно да бъдат разделени на различни групи според следните критерии:

Поради обстоятелството, че дискриминационният характер на престъплението с дискриминационен елемент произтича не от неговата обективна, а от неговата субективна страна (мотива), този вид посегателства се разпознават на основата на факти, чрез които се проявяват психичните преживявания и ценностна система на дееца. Външните признаци на дискриминационния мотив са елементи от поведението му, свързани с или проявени чрез деянието, които в конкретната обстановка обективират отрицателното отношение на субекта към пострадалия на основата на защитен признак.

Дискриминационната подбуда може да се прояви външно в действия, придружаващи или непосредствено предхождащи или последващи изпълнителното деяние. Такива са обидни изрази, свързани с признака, или такова характеризиране на жертвата или нейната социална група чрез този признак, с което се дава отрицателна оценка на конкретния индивид или на групата, към която той принадлежи. Мотивът може да бъде изразен и чрез генерално виждане против дискриминираната група, включително със заявяване на определено емоционално отношение или опит за аргументирането му с привидно обективни факти³⁸. Когато деянието е извършено в контекст на групово отправяни дискриминационни (например расови) оскърбления срещу пострадалия от лицата, които придружават извършителя, то е израз на солидаризиране с грубо и агресивно неприемане на пострадалия поради съответния признак (раса)³⁹.

Действителното наличие или липса на защитения признак у пострадалия само по себе си не е основание за извод, нито че престъплението е дискриминационно мотивирано, нито че не е.

Когато дискриминационната подбуда е елемент от сложна субективна страна, в която съжителстват множество разнородни мотиви, от практическо значение е правилното им отграничаване на основата на коректен фактически анализ.

Дискриминационният мотив се отличава в проявлението си в поведението на извършителя от хулиганската подбуда по насочеността на деянието срещу онези норми от социалния порядък, с които се свързват обществените повели за търпимост и равенство. Хулиганската подбуда се проявява в брутална демонстрация против обществения ред като съвкупност от ограничения по принцип; деецът не се бунтува срещу конкретно ограничение, а срещу наличието на забрани по принцип. Дискриминационният мотив ориентира деянието против конкретната забрана за дискриминация по конкретни признаци и изисква деецът по някакъв начин да е обективирал незачитане именно на нея. Двата мотива са съвместими, когато чрез деянието си извършителят не само е отхвърлил ценностите на равенството, но е проявил принципно незачитане на правото на обществото да му налага забрани от какъвто и да е вид. Това са хипотези, в които деянието се отличава с дързост, буйство, невъзпитаност и други типично хулигански характеристики, сред които отчетливо личи нетърпимост към определен защитен признак – например, пострадалият е явно избран поради такъв признак или деянието е съпроводено с изобилно отрицателно характеризиране на пострадалия според такъв признак. В случаите на едновременно ръководене на деянието от дискриминационен мотив и хулиганска подбуда деянието разкрива признаци на незачитане, значително надхвърлящи по количество обикновените случаи на дискриминационно мотивирано посегателство от съответния вид, като насочват към извод за особено упорита нагласа за несъобразяване с външни забрани и ограничения.

Сексуалният мотив, разбиран като субективна цел на дееца да възбуди или удовлетвори полово желание чрез действия на полова интимност с пострадалия, е съвместим с дискриминационния. Поради дълбоката връзка на сексуалния мотив с цялата личност на дееца, включително с нагласи, убеждения, навици и стремежи, свързани с неговата идентичност, той може да произтича и от преживявания на гняв и омраза към групата, към която принадлежи пострадалия. Най-често тази група е определена според признаците пол и полова ориентация, но няма пречка значим за мотивацията да бъде всеки други признак на различие. Самото преживяване на полово удоволствие може да бъде свързано с представи за утвърждаване на собствено превъзходство и власт над пострадалия, за неговото унижение, дисквалифициране, нараняване, опредметяване и пр. Поради това, когато деецът чрез половото престъпление изразява и такива нагласи, той ще се ръководи едновременно от сексуален и дискриминационен мотив. Извършеното или ще представлява идеална съвкупност между половото престъпление и чл. 162 от НК, или дискриминационният мотив ще обуслови приложимост на по-тежка наказателна репресия за половото престъпление⁴⁰.

Дискриминационният мотив се отличава от геноцидния (чл. 416) и апартейдния (чл. 417) по степента на интегрираност на нетърпимостта към обществената група, определена съответно според признаците раса, етнос, националност или религия и според признака раса. Престъпленията геноцид и апартейд имат за обект международноустановените отношения по гарантиране на неприкосновеността на човечеството в познатата му биологична и социална форма на съществуване. Тези престъпления против човечеството са мотивирани от възглед за биологично премахване или изключване от социалната структура на цели човешки групи изобщо и по този начин за промяна на биологичната или социалната структура на човечеството. Конвенционалният дискриминационен мотив по описаните признаци няма такъв широк обхват и такава радикална ценностна основа. Поради това обусловената от него престъпност засяга конкретни лица и не е годна да премахне или подчини групата, към която те принадлежат. Когато при конкретно посегателство дори и с един или малък брой пострадали бъде установена нагласа, съответстваща на геноцид или апартейд, тези престъпления поглъщат конвенционалното престъпление независимо от степента на осъщественост на обективния състав.

Въпреки всеобщото съгласие, че преживяванията на междуличностна и междугрупова омраза не са задължително присъщи на дискриминационния мотив, нетърпимостта и нетолерантността към различията все пак могат да я провокират⁴¹. Омразата се приема за толкова тясно свързана с престъпната дискриминация, че цялата категория престъпления с дискриминационен мотив често, макар и неточно, се определя като престъпност ,,от омраза”, с което дискриминационният мотив грубо се приравнява на преживяване на омраза. В същото време е безспорно, че омразата може да се породи от междуличностни отношения без връзка с равенството на гражданите и да обуслови личен мотив за престъпление при действието на различни мотивационни механизми, сред които водещо е значението на афекта.

Това налага последователно да се изяснят понятията за омраза, афект и личен мотив, като се разграничат помежду им и от дискриминационния мотив по същността и проявлението си. Веднага следвеа да се отбележи, че и трите могат да се изразят в пряко умишлено поведение с еднакви признаци на обективната страна.

Омразата не е правно понятие. Според психологията това отрицателно емоционално отношение градира от антипатия през озлобление и ненавист до презрение, желание за отмъщение, наказване и премахване на мразения обект. В онтологичен аспект проявите му се твърде ранни. Според Фройд омразата предхожда любовта и е свързана с действието на нагона за самосъхранение в ситуации, носещи неудоволствие. Тя помага на детето да се ориентира кое е „вредно” и така стимулира адаптацията му. При определени форми на негативно въздействие на средата, както и при липса на подкрепа, омразата може да се превърне в сериозен и устойчив фактор за междуличностните взаимоотношения на зрелия индивид.

Омразата може да се прояви като социална нагласа, като относително устойчиво емоционално състояние или като афектно състояние.

Като социална нагласа тя се проявява в поведение, носещо вреда на ответната страна, което зависи от проявата на присъщите на нагласата компоненти. Когнитивният, свързан с етикитиране, предразсъдъци и социална категоризация, изгражда рационални представи за оправданост на вредата. Емоционалният, свързан с отношение на погнуса, силна ярост, неудовлетвореност, безпокойство, възмущение, създава емоционална интегрираност и стабилизира рационалното вярване. Конативният (поведенчески) елемент подпомага прерастването на емоциите и представите в решения за извършване на насилие или друго деяние, което обективира омразата в отхвърляне, враждебност, оскърбление и др.

В тази проявна форма омразата е резултат от социалното сравняване и представлява непоносимост към различия, която може да се изостри до степен на непримирима враждебност, озлобление и жажда за отмъщение⁴². Правното значение се изразява в това, че, ако тази форма на омразата е свързана със стереотипизация по защитен признак, пряко ще обуслови дискриминационния мотив за престъплението и винаги ще бъде във връзка с него, ако деянието се ръководи от такъв мотив. В зависимост от това кой компонент преобладава, деянието може да се прояви с различна степен на обществена опасност и различна обективна страна, както и различен вид умисъл – внезапен, афектен, предварителен и пр.

Омразата като емоция не е ограничена във времето. Способността й дълго да се запазва като устойчиво негативно състояние прави възможен и трансфера й от поколение на поколение. Тази втора проявна форма може да обуслови както социална нагласа на омраза, така и латентна враждебност в междуличностните отношения на дееца с конкретни лица.

Във втория случай омразата може да произхожда изцяло от взаимоотношения между дееца и пострадалия и да конституира или да е конституирана в рамките на личен мотив за престъплението⁴³. Той представлява субективно преживяване на дееца, че е лично засегнат от конкретно (действително или мнимо) поведение на пострадалия, с което е предизвикан да извърши престъплението конкретно срещу него. Омразата ще се съдържа в личния мотив, когато се намира в причинна връзка с това конкретно поведение на пострадалия. В тези случаи тя няма да има дискриминационна основа.

Всеки афектен умисъл, възникнал от предвизвикателно поведение на жертвата, независимо дали то удовлетворява стандарта по чл. 118 от НК, съдържа лични мотиви⁴⁴. Следователно омразата като личен мотив може да се прояви като афектен гняв. От друга страна, една от най-разпространените хипотези на породен от омраза афектен гняв, свързва самата омраза с фрустрация, която може да произхожда от междугрупово съревнование за ограничени ресурси⁴⁵.

Афектът се определя в психологическата литература като ,,внезапна и силна емоционална възбуда, обикновено с отрицателна валентност, която има краткотрайно въздействие върху човешката психика и поведение, но със силно деструктивен ефект върху заобикалящата индивида среда и самия него”⁴⁶. Това преживяване е характерно с качествата холистичност (в него участва цялостната личност, а не само отделни нейни психични процеси или функции), относителна краткотрайност, внезапност, непрекъснатост, изключителна интензивност и дълбочина на емоционалното напрежение, нарушени годности за възприемане на действителността и за контрол на поведението при крехка психична връзка с реалността, отслабена критичност към собственото поведение и непосредствена причинност между повода (конфликтна ситуация) и афектното състояние.

На тази основа законът, съдебната практика и юридическата наука разработват правното понятие за афект. Това е непродължително и внезапно възникнало силно раздразнено състояние (силно душевно вълнение) на дееца, в което той извършва изпълнителното деяние и при което чувствата завладяват до такава степен съзнанието му, че сериозно ограничават, но не изключват способностите му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си⁴⁷. Когато състоянието е предизвикано от пострадалия с поведението, очертано в чл. 118 от НК, афектът е физиологичен и обуславя преквалифициране на умъртвяването или телесната повреда по привилегирован състав. При липса на такъв състав или при възникване на афекта по друга причина, той се цени от практиката като смекчаващо обстоятелство, което може саостоятелно да обуслови налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК.

Афектът винаги води до активно поведение (действие) и външно се проявява в редица признаци, изразяващи овладяността на дееца от силна ярост – учестена дихателна и сърдечна дейност, почервеняване, разширяване на зениците, опростяване на речта, ефекти върху жестове, мимики и моторика, фрагментарен спомен за извършеното, нискодиференцирани преживявания на вина и неудовлетвореност непосредствено след деянието и др.

От горното може да се заключи, че афектът може да се реализира на основата на всеки от трите вида омраза, стига субективно да я свърже с криминогенния повод. Дискриминационният мотив не е несъвместим с личния, поради което дискриминационно престъпление може да бъде извършено в състояние на афект, ако силно раздразненото състояние е благоприятствано от отношение на омраза към пострадалия поради негов защитен признак. В тези случаи е необходимо представите за и отношението към този признак да участва в комплекса фактори, съставляващи субективната провокация към афектното престъпление в конкретния случай.

Изучаването на типологията на извършителите е друг важен аспект при анализа на престъпленията с дискриминационен мотив, който би помогнал в борбата и превенцията срещу тях. Факт е, че повечето от престъпленията с дискриминационен мотив се извършват от млади хора, които превръщат екстремистките си идеи в прояви на насилие.

Голяма част от извършителите имат предишни асоциални прояви (хулигански и вандалски прояви, побой), но като цяло това са млади хора, които иначе спазват закона. Какво тогава мотивира поведението им и води до проявата на тази агресия? Отговорът на този въпрос се крие в разглеждането на комплексни фактори от средата, които влияят върху изграждането на агресивните нагласи и модели на поведение. В повечето случаи става въпрос за заучена агресия, която е формирана по механизма на подражанието. Не всеки обаче става насилник ,,от омраза”, когато наблюдава такива примери. Водеща роля за извършването на един агресивен акт е желанието за себеутвърждаване чрез установяване на власт и контрол. Нападенията с дискриминационен мотив освен, че са функция на изкривените предразсъдаци на извършителя имат и скрита функция – те представляват освобождаване от натрупан гняв. Потресаващо е, че извършителите не изпитват вина за стореното, напротив, извършеното насилие се възприема като личен подвиг и победа. Подобни рационализации са свързани с обезценяването на жертвата, която така или иначе не е важна като личност. Тук принадлежността на жертвата към дадената група е оправдание за отсъствие на вина. Често срещан резултат от подобни изкривени разбирания е изнасилването на момичета с хомо- или би- сексуална ориентация.

Извършителите на престъпления с дискриминационен мотив могат да бъдат разгледани в четири основни категории:

• 
  Thrill-seeking. Offenders who are motivated by a desire for excitement (66 percent).Търсенето на тръпка. Нарушители, които са мотивирани от желанието за силни усещания.
  
• 
  Defensive. Offenders who commit hate crime to protect their turf or resources in a situation that they consider threatening (25 percent). Отбранителни. Правонарушителите, които извършват престъпления с дискриминационен мотив, за да защитят своите права или ресурси в ситуация, която те субективно считат за застрашаваща.
  
• 
  Retaliatory. Offenders acting to avenge a perceived insult or assault (8 percent). Ответни. Нарушителите действат, за да отмъстят за възприета обида или нападение.
  
• 
  Mission. Offenders who are so strongly committed to bigotry that hate becomes their career (less than 1 percent). Заради мисията. Нарушители, които са толкова силно ангажирани с фанатизъм, че да мразят става смисъл на живот, става тяхна професия и кариера.
  

Групите проповядващи омраза имат радикална и обществена или политическа програма, която се характеризира с дълбока ненавист към различни малцинства на основа раса, сексуална ориентация, религия или етнически произход. Това обикновено са тайни общества, които пропагандират различни идеи – от фашизъм до омраза към бездомните хора и инвалидите. С развитието и разширеното използване на глобалната мрежа, тези организации приканват към агресия посредством интернет сайтове. Интернет възможностите за изява и пропаганда на омраза към определена категория хора значително увеличиват потенциала за присъединяване на нови членове и привърженици. Тези данни са изключително тревожни заради аудиторията, която сайтовете целят, а именно младежи с още неоформена личност и податливи на манипулация.

Данните за точния брой на тези интернет страници са много различни в зависимост от източника.

Престъпленията с дискриминационен мотив имат широко негативно въздействие, тъй като са насочени срещу основното човешко право на равенство и са годни да породят страх и безпокойство в цели общности. Липсата на обществена критичност и укор към тях ги прави да изглеждат приемливи. За много от случаите не се докладва в полицията. Жертвите се въздържат да сигнализират, тъй като голяма част от тях са твърде изплашени, объркани и не искат да заявяват своята уязвимост. Това до известна степен е повлияно от липсата на ясна политика на институциите, която да засилва доверието на гражданите в способността и волята им да уважават правата на човека.

Основният начин за превенция на престъпленията с дискриминационен елемент е информираността. Колкото по-висока е тя, толкова по-малка е вероятността да се породят предразсъдъци срещу различието.

6. Трудности при разкриване на престъпления с дискриминационен мотив

Трудностите при разследването и доказването на престъпления с дискриминационен мотив се свеждат до трудности при разпознаването на дискриминационната мотивация обикновено поради нечувствителност към факти от престъпната обстановка и личността на дееца и произтичаща от това непълнота на фактическия анализ. Ако при правилно установена фактическа обстановка основните грешки на органите на обвинението и съда са при определяне на квалификацията, във фазата на разследването разследващите органи основно грешат при установяване на фактите, разкриващи дискриминационния мотив.

Тези грешки произтичат основно от дискриминационна повлияност в резултат на личния опит. Традиционната нечувствителност на българската правораздавателна и правоохранителна система към дискриминационната престъпност произтича от стереотипи, внушени при различна степен на осъзнатост от културата на мнозинството, към което принадлежат повечето служители. Пропускането или пренебрегването на факти, насочващи към извод за дискриминация, по общо правило означава необективност, едностранност и непълнота на проведеното разследване и непрофесионално поведение на разследващия орган.

Типичните грешки са свързани на първо място с предварителни предположения, мотивиращи разследващия орган да прибързва с фактическите изводи, като не проверява докрай фактите и пропуска онези, които са незначителни с оглед предположението му за станалото. На тази основа възниква предубеденост, решаващо повлияна от личния опит на разследващия орган – ако има опит с дискриминация, той може да преувеличи доказаността й; ако няма, може да пропусне доказателствата за нея. Във втория случай, който е по-разпространен, разследващият орган пренебрегва например данни за дискриминационни оскърбления към пострадалия по време на деянието (приема ги за обикновени обиди) или данни, че пострадалият е избран поради защитен признак, като счита обстоятелствата по избора за неотносими (например защото пострадалият не е действителен носител на признака). И в двата случая той възприема такива данни като елементи на деянието или особености на дееца без самостоятелно фактическо и правно значение.

Самостоятелна група проблеми се пораждат в случаи, в които разследващият орган съзнателно или неволно приобщава личния си опит с дискриминация към професионалното си поведение в разследването. Независимо дали като извършител или жертва на неравно третиране, ангажирането на този опит в служебните си действия може да доведе до идентифициране с пострадалия или с извършителя в конкретния разследван случай. Основният риск и в двата случая е да се солидаризира с позиция на приемане, оправдаване или омаловажаване на дискриминационните елементи на деянието, тъй като се активират лични предразсъдъци и стереотипи, благоприятстващи личния дискриминационен опит.

Особено пагубни са практики на ограничено разследване, внушавани от култура на минимистичен прагматизъм – дискриминационният елемент не се разследва, тъй като, дори и доказан, няма да промени съществено вида и размера на наказанието като очакван краен резултат на наказателния процес. Тази противозаконна логика, за институционализираността на която България бе нееднократно санкционирана от ЕСПЧ през новото хилядолетие, пропуска да съобрази обстоятелството, че актовете на обвинението и съда изпълняват превантивно-регулативна функция със самия факт на назоваване на укоряваното поведение, дори наказателната отговорност за него да е ниска.

Престъпленията с дискриминационен мотив засягат не само правата на личността, но и нейната групова идентичност⁴⁸. Грешките на разследващия орган могат да провокират резистентно поведение на жертвата или нежелание да сътрудничи на разследването по съображения, гравитиращи около опасения от повторна дискриминация. Това в особена степен важи за неочевидни признаци, разкриването на които представлява предоставяне на интимна или много лична информация за жертвата. Такива са признаците сексуална ориентация, психическо увреждане, религия, политически убеждения и др. Жертвата ще се въздържи от разкриването им, ако не е сигурна, че няма да предизвика към себе си присмех, унижение или друга реакция, която ефективно ще засегне добросъвестността на разследващия орган по установяване на извършването и участието на обвиняемия в него. Поради това е необходимо разследващият орган да избягва например да дава оценки в общуването си с пострадалия.

Пострадалите могат да имат субективни основания да не сътрудничат, ако се опасяват, че защитеният признак, поради който са идентифицирани от дееца, може да обуслови последваща престъпна дейност, ако оплакването пред държавата съдържа позоваване на този признак. Необходимо е разследващият орган да вземе предварително мерки да неутрализира ефектите на такъв страх върху процесуалното поведение на пострадалия.

Като цяло, демонстрацията на уважение и разбиране към пострадалия и полагането на усилия за запазване на анонимността на жертвата в рамките на тайната на разследването са необходими условия за стимулиране на процесуалното сътрудничество на пострадалия.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Аргайл, М.,М., Андерсън, Анатомия на човешките взаимоотношения, С.,1989 г.

Арънсън,Е., Човекът-социално животно, С.,1984 г.

Виевиорка,М., Превъплъщения на омразата. Куриер на ЮНЕСКО, 1996 г.

Зимбардо, Ф.,М. Ляйппе, Социальное влияние, Санкт-Петербург, 2004 г.

Walters, M. A., General Theories of Hate Crime? Strain, Doing Difference and Self Control, 2010.

Steinberg, A., J., Brooks, Youth Hate Crimes: Identification, Prevention and Intervention, 2003.