Въздействие на престъпленията с дискриминационен мотив – криминологичен поглед

7. Въздействие на престъпленията с дискриминационен мотив – криминологичен поглед

доц. Владимир Велинов, Петя Попова, Ирина Янева

Извършителят на престъпления с дискриминационен елемент може да бъде само отделен индивид, но престъплението може да засегне не само конкретния пострадал или неговото имущество, но и юридическо лице, социална група, общност, общество, държава. Жертвата в по-общ криминологичен смисъл е лицето (групата, общността и пр.), което в резултат на субективното желание на престъпника или на обективно стекли се обстоятелства е понесъл морални, материални или физически вреди от противоправно деяние. Това определя безкрайно широките рамки на възможни дискриминационни прояви и видове ефекти върху пострадалия обект и големите затруднения за създаването на виктимологична типология (типология на вероятните жертви).

Престъпленията с дискриминационен мотив имат допълнителен ефект, като покачват напрежението между групи или индивиди с противоречиви интереси в резултат на транс-културални бариери. Този род престъпления могат да внушат страх и да причинят страдания и унижения не само на жертвата, но и на цялата група, към която тя принадлежи или субектът предполага, че тя принадлежи. По този начин се създава междугрупово напрежение, което може да бъде сериозна предпоставка за развитието на междугрупов конфликт.

Въздействията на престъпленията с дискриминационен мотив могат да бъдат обсъждани в няколко аспекта.

Едната област на въздействия са непосредствените потърпевши лица или групи. Най-съществената им страна е, че са потърпевши по причина на нанесена им реална увреда, свързана с определено емоционално преживяване у извършителя. Те могат да бъдат потърпевши директно или опосредствано, да пострадат видимо или имагинерно, да носят негативни последствия, осъзнато страдайки от това или да носят негативни последствия, без изобщо да предполагат за това. Жертвата на престъпление с дискриминационен мотив може да е отделен индивид със свои лични особености, но може да е и индивид който носи само групови белези. Опосредстваните потърпевши са лица или групи, свързани по някакъв неформален начин с непосредствената жертва, които понасят паралелно с нея негативните резултати от престъплението.

При престъпленията с дискриминационен мотив следва да се има предвид, че виктимността на жертвата е по-интензивна и може с по-маловажни феномени да провокира престъпното поведение. Терминът виктимност означава склонност на жертвата към определени типове поведение, които засилват риска от покушение срещу нея - социални, професионални, нравствени, религиозни, политически, естетични, психични и др., независимо дали това е отделен индивид или група, общност, общество, народ, раса и пр.

Криминологично-виктимологичният аспект на резултатите от престъпното поведение не носи някаква специфика и тук могат да попаднат всички текстове на Особената част на Наказателния кодекс. Все пак, предвид интензивното негативно емоционално преживяване (омраза) у извършителя(ите) може да се очаква с по-голяма вероятност престъпленията да са извършени с повече жестокост, непреклонност, стремеж към причиняване на страдание на жертвата(ите).

Схематично загубите за жертвата(ите) може да бъдат систематизирани като:

- Емоционални. Емоционалните травми по своята интензивност и трайност (преходност/застойност) биха могли да се анализират аналогично на телесните повреди. От друга страна погледнато, много е вероятно извършителят(ите) на престъпления от омраза да се стреми(ят) към причиняването именно на такива травми поради тяхната дълбока болезненост, заради нараняването на човешката същност на жертвата. По-съществената страна при тези загуби е тяхната дълбока интимност и трудно преодоляване.

В клинико-психологичен аспект емоционалните травми могат да бъдат разграничени съобразно тежестта им и съобразно времето, необходимо за преодоляването им. Неизбежен резултат на престъпленията с дискриминационен мотив е острият психичен (емоционален) стрес, който в най-интензивните си степени може да доведе дори до самоубийство. Реакцията на извършеното спрямо жертвата престъпно посегателство е отправна точка за избор на адекватен модел на професионална интервенция от страна на полицейския служител, който изисква добро познаване на състоянието и реакциите на жертвите.

При оценка на състоянието на жертвата е от значение интензивността на преживяване на психичната травма. В този смисъл особен акцент трябва да се постави върху острите травматични състояния, които оказват влияние върху емоциите, мисленето и върху поведението на жертвата.

Остротата на симптоматиката зависи от фактори като:

• 
  възраст;
  
• 
  физическа и психическа кондиция на пострадалия;
  
• 
  адекватен отговор на полицейския служител;
  
• 
  подкрепа от семейството, професионалната и социалната общност;
  
• 
  наличие на предишен опит с подобни травматични ситуации.
  

• 
  първоначално състояние на вцепененост с известно стесняване на полето на съзнанието;
  
• 
  стесняване на вниманието и дезориентираност;
  
• 
  отдръпване (бягство) от стресогенната ситуация;
  
• 
  депресия;
  
• 
  прекомерна тревожност, отчаяние, самоизолация;
  
• 
  възбуда, гняв и хиперактивност.
  

Жертвите на престъпления с дискриминационен мотив преживяват много силни чувства на страх, уязвимост, гняв, депресия, физически неразположения, когнитивни проблеми, трудности в междуличностните взаимоотношения. Това е атака не само срещу физическата цялост на човека, но и срещу неговата идентичност. В резултат на този стрес се нарушава вътрешното равновесие, чувството за сигурност и справедливост, нарушава се и принципа за равенство. Всеки човек се нуждае от една дълбока базисна увереност, че светът в който живее, е сигурен и предсказуем.

Негативните психо-емоционални ефекти върху жертвите могат да включват (но не се ограничават само до тях) следните реакции:

• 
  Чувства на гняв - дълбоко чувство на лична болка и предателство;
  
• 
  Чувство на безсилие;
  
• 
  Изолация – жертвите ограничават излизанията си извън квартала, в който живеят и редуцират социалния си живот;
  
• 
  Тъга;
  
• 
  Подозрителност;
  
• 
  Страх (развиват различни фобии) - жертвите се страхуват, както за своята собствена безопасност, така и за безопасността на техните семейства. Страхът може да предизвика проявата на параноя и драстично да промени живота на някои от жертвите;
  
• 
  Една от най-често срещаните реакции е чувство на несправедливост и загуба на вяра в правоприлагането.
  

Специфична област са възможните отклонения в сексуалното поведение на жертвата при престъпления с дискриминационен мотив със сексуален характер.

В сравнение с други престъпления, престъпленията с дискриминационен мотив нанасят много по-големи щети не само на техните жертви, но и на групата към която те принадлежат, както и на обществото. Извършеното престъпление променя изцяло светогледа на жертвите, начина на живот и социалното им функциониране. Жертвите се чувстват застрашени, объркани и извън контрол, защото не могат да предвидят времето, когато ще се конфронтират със заплахата, не могат да определят нейния размер и да преценят с какви ресурси за противодействие разполагат.

Върху адаптивността на реакцията ни при стрес влияе и оценката, която правим за характера на връзката между нашето поведение и неприятното събитие, което се случва преди, по време или след това поведение. Когато тази връзка почива на погрешни предпоставки, тя пречи за ефективното справяне със стреса.

Сред често срещаните ,,погрешни взаимовръзки" са: произволното заключение, селективното обобщение и свръхгенерализирането.

Произволно заключение. Това е заключение, направено при отсъствие на достатъчно доказателства или въобще при липса на всякакво доказателство. Например, жертвата смята, че нападението се е случило, защото този ден се е скарала с приятеля си, и вместо да отиде на среща с него, направо се е прибрала в къщи.

Селективно обобщение. Това е заключение, направено на основата само на един от многото елементи от една ситуация. Например, когато жертвата на нападение обвинява единствено себе си за това, което й се е случило и си обяснява случилото се с черти от своя характер.

Свръхгенерализиране. При тази грешка най-често се надценяват последиците от някогашен, най-често отрицателен опит. Например жертвата смята, че това събитие е доказателство за нейната неспособност да контролира събитията в живота си и поради това е убедена, че и в бъдеще ще й се случват подобни неприятни събития, намиращи се извън нейния контрол.

Жертвите на престъпленията с дискриминационен мотив, често се сблъскват и с вторична виктимизация, чрез нагласите на хората и институциите, с които те влизат в контакт след престъплението. Те се страхуват от това, че ще бъдат третирани несправедливо от тези, които би трябвало да им помогнат и това създава допълнително чувство на безпомощност. Страхуват се и от бъдещ контакт с извършителите, както и от възможните отклонения в системата на наказателното правораздаване срещу групата, към която принадлежи жертвата, както и от трудностите при идентифициране и доказване на подобен инцидент.

Наред с това обаче жертвата губи и контактите си, около нея се създава и емоционален, и комуникативен вакуум, предишните й близки, приятели и родственици обикновено предпочитат да я отбягват, което явление е особено разрушително именно в периода, когато жертвата се нуждае от психологична помощ и подкрепяща среда. Трета страна на вторичната виктимизация е загубата на професионален и социален престиж и позиции. Околните се отнасят към жертвата като към стигматизиран (белязан) индивид, което води до нейното маргинализиране (отхвърляне).

Вторични жертви на престъпленията с дискриминационен мотив могат да бъдат семейството, приятелите или други лица, които се свързват с групата и се идентифицират с жертвата. Това се дължи предимно на вторичната виктимизация на самата жертва, която е в неизбежни близки взаимоотношения и съжителство с тази среда, така че персоналната вторична виктимизация на жертвата се екстраполира и върху заобикалящата я среда. Те стават изключително подозрителни, правят постоянна оценка на хората и ситуациите, премислят публичните си изяви и поведение. Избягват местата, които са свързани с инцидента или подхождат с повишено внимание към тях. На всички нови контакти се гледа с недоверие, намалява се кръга на социалните взаимоотношения.

Културните норми и ценности на жертвите също оказват влияние върху решението да не се търсят по-нататъшна правна и/или психологическа помощ.

Някои от жертвите се опитват да променят външния си вид, за да не се забелязват, избягват да се обличат в ярки цветове. Като резултат от отхвърлянето и враждебността от страна на широката общественост от различни социални прослойки, самите жертви и членовете на техните малцинствени групи са склонни да се затворят и да разчитат на колкото е възможно по-малко, но по-сигурни междуличностни взаимоотношения. Създават си "острови на безопасността". Само в присъствието на тези малко на брой хора жертвите си позволят да се отпуснат.

За да се чувстваме спокойни и да поддържаме положителни социални взаимоотношения, ние имаме нужда да поддържаме убеждението, че хората около нас са добри, отзивчиви и сърдечни, че заслужават доверие и на тях може да се разчита. Тази нагласа има дълбоки корени в човешката психика, които водят началото си от най-ранното детство и фрустрацията на свързаните с нея убеждения води до ранимост на психиката.

Най-обобщена оценка за понесените загуби от жертвата може да се получи при интерферентния анализ на здравето, емоционалността, професионалната и социалната роли, взаимоотношенията и общуването, амбициите и интересите, анхедонията, реалността и перспективата, които се синтезират в анализа на качеството на живот.
Литература:

1. Psychological Effects of Hate Crime – Individual Experience and Impact on Community from http://www.humanrights.org.lv/

2. American Psychological Association. (1997, November 7). Hate crimes: Causes, consequences, and current policy: What does social science research tell us? Retrieved September 10, 2008 from http://www.apa.org/ppo/issues/pflyer.html

3. Barnes, A. and Ephross, P.H. (1994). The Impact of Hate Violence on Victims – Emotional and Behavioural Responses to Attacks. Social Work, 39 (3) pp. 247-251.