Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници

Създадена е търсачка за достъп в Интернет до базите–данни SEZAM (Система за регистрирани на архивни фондове), до IZA (Опис на архивни фондове) и до PRADZIAD (Програма за регистриране на раждания, смърт и бракосъчетания)

Замислена като минималистична информационна програма. Нейните автори (Националният музей във Варшава и Държавният археологически музей във Варшава) възнамеряват тя да бъде използвана във връзка със съществуващите програми за мениджмънт на колекциите, да дава възможност част от информацията на музейните бази-данни да бъде обменяна чрез външна мрежа.

Достъпна е също за институти и индивидуални потребители извън музеите (напр. туристически офиси, издателства, образователни институти).

http://www.pma.pl


Португалия
MatrizNet

Търсеща машина в уеб, която позволява на потребителите да откриват, локализират и поръчват материали от колекциите на 29 музеи, координирани от португалския институт на музеите.

Този сайт съдържа демонстрация на извличане на изображения чрез схемата QBIC

Целта на този спечелил награда портал е да разпространява културното наследство на Русия. Аудиторията, към която е насочен, се разпростира от широката публика до музейните специалисти. Съдържанието обхваща обща информация за Русия, подробен пътеводител към уеб сайтове и CD-та, тематични електронни конференции, информационна секция за музейни професионалисти и над 300 седмични уеб списания.

Проект на Словашката национална библиотека.

Този проект цели да популяризира и опрости търсенето на данни чрез създаване на регионална мрежа от данни. Тя ще осигурява улеснения за много едновременни търсения с достъп до всички данни в Интернет, засягащи провинцията Садърн Саво. Първият етап на проекта включва градската библиотека и музеите на Микели, Централния архив на финландската бизнес документация и провинциалните архиви на Микели.

Културен портал, стартиран през 2003 г. от Хърватското министерство на културата и Института Отворено общество в Хърватия, за да събере на едно място всички налични ресурси за хърватската култура (организации, асоциации, институти, проекти и др.), да насърчи тяхното развитие и внедряване и да предостави на хърватския културен сектор надежден център за достъп с релевантна информация.

Единствен каталог на всички музейни колекции и субколекции в Чешката република. Системата дава възможност на потребителите да откриват и локализират колекции, като използват търсене в пълен текст на основата на описание на съдържанието на всяка колекция. За мениджмънт на базата-данни се използват PostgreSQL и уеб интерфейс.

Като използват он-лайн каталога, потребители от целия свят могат да имат достъп до фондовете на тази малка специализирана музейна библиотека, да резервират книги, поръчват копия и др.

ОБХВАТ

както и дали да управляват собствените си колекции като използват стандартни схеми за описание, откриване и извличане на ресурси.

Подобни системи могат да бъдат доста сложни. Предизвикателството за местните музеи, библиотеки и архиви ще бъде да внедрят потенциално сложни системи при условие, че персоналът на тези организации е въвлечен в множество други задачи. Специалистите, включени в избора на система, се нуждаят от широка подкрепа и от примери, които идентифицират основните изисквания. Избраната система може да функционира от много години. В същото време обаче има реална опасност от свръх спецификация – да се приемат за основни много характеристики, които едва ли някога ще влязат в употреба. Много институти ще започнат със системи за мениджмънт на колекциите и ще ги използват за документиране на информация за наличните каталози.

Тогава те ще използват Система за мениджмънт на съдържанието (Content Management System), за да развият своите уеб сайтове и чрез тях да разработят контекстуална информация, учебни ресурси и услуги, насочени към потребителите. След време те ще свържат самото съдържание със системата за мениджмънт на колекциите, за да развият мощен уеб сайт.

Съгласно речника на Американското общество на архивите, съдържание е “Интелектуалната същност на документа – текста, данните, символите, числата, изображенията, звука и визията”, докато контекст е “организационните, функционални и операционни обстоятелства, обграждащи създаването, получаването, съхранението, или използването на материалите, както и техните взаимоотношения с други материали”. И още нещо: “Обстоятелствата, които потребителят може да създаде за документа и които повлияват на разбирането на документа от този потребител”. [1]

Институтите в областта на културното наследство могат да увеличават значимостта на контекстуализацията, като използват разширени интерпретационни техники, които използват допълнителни обекти, информация и дейности, за да повишат разбирането и удоволствието на посетителите. Ако една изложба разкрива дадена история, тогава историята може да се направи по-значима с добавянето на илюстрации. Музеите и институтите, съхраняващи наследство, все повече обединяват тези идеи в т.н. “интерпретационен план”. Разширената интерпретация може да бъде използвана на уеб сайт или на физическо място, или пък могат да бъдат използвани дигитални ресурси, за да разширят зрителските представи от физическото място. Локалните музеи, библиотеките и архивите могат да се кооперират за предоставяне на разширена интерпретация на изложби, събития и др. За насоки по интерпретационно планиране виж A sense of place: an interpretative planning handbook [2].

Системите за управление на записи и документи са системи за мениджмънт на съдържанието и като такива могат да се дефинират като системи за мениджмънт на съдържание. Терминът обаче обикновено се прилага към управлението на дигитално съдържание, интранет, екстранет и уеб сайтове.

Системата за мениджмънт на съдържанието (СМС) определя начина, по който съдържанието се добавя към даден уеб сайт. СМС обикновено се състои от софтуер, който управлява различните процеси на създаване и доставяне на съдържание в уеб, и от базата-данни от ресурси (текст, изображения, видео, аудио и др.), държани на сървър, от който информацията се издърпва до уеб сайт в резултат на потребителско искане.

СМС:

• 
  дава възможност за боравене с големи количества информация;
  
• 
  позволява съдържанието да се използва повторно в различни части от уеб сайта, без да има нужда от пренастройване на данни;
  
• 
  позволява всяка промяна на данни на сървъра веднага да се появи и на уеб сайта;
  
• 
  гарантира контрол върху създаването на съдържание, като, например, определя кой има права да добавя и редактира съдържание;
  
• 
  дава възможност за автоматизиране на някои процеси, като архивиране през определени интервали и др.
  

• 
  шаблони, контролиращи дизайна на уеб страниците. Упълномощените с права да добавят съдържание ще използват тези шаблони. Полезно е тези шаблони да могат да се използват за добавяне на метаданни, дата на добавяне на нови данни, дата на редакция и др.;
  
• 
  работни процедури за автоматична проверка, че всичко е “точно”, преди да се пусне на уеб сайта;
  
• 
  софтуер за управление на варианти, който позволява да се правят промени с документа;
  
• 
  репозиториум за съхраняване на съдържанието, т. е. база-данни, най-често в XML формат, от която се извлича съдържание в отговор на потребителско търсене;
  
• 
  софтуер, напомнящ на сътрудниците кога съдържанието се нуждае от редакция.
  

Технологиите включват:

• 
  език за извличане на данни от базата-данни и показването им в уеб. Примери:
  

• 
  Microsoft’s ASP (Active Server Pages);
  
• 
  PHP (Hypertext Preprocessor);
  
• 
  ColdFusion;
  
• 
  Perl (Practical Extraction and Reporting Language);
  
• 
  Python;
  

• 
  сървър за връзки между бази-данни като MySQL;
  
• 
  стандарти за управление трансфера на информация между системите в Интернет като SOAP (Simple Object Access Protocol).
  

Независимо какъв софтуер е избран, полезно е да се използва информационна ревизия, за да се определи обхвата на съдържанието за управление. Трябва да се обмисли и настоящето и бъдещо използване на уеб сайта. Както при всички проекти, и при този трябва да се състави план (виж насоките върху Стратегическо планиране) и всички подобни въпроси да бъдат заложени още в началото. Един от най-добрите европейски източници върху СМС е немският сайт Content Manager [4]. За технически преглед виж доклада на Пол Браунинг и Майк Лаундерс в JISC TechWatch [5].

Освен от персонала, СМС може да се използва и от членове на общността, които са обучени и упълномощени да добавят съдържание (виж насоките върху Културна идентичност и сближаване).

Мениджмънт на електронни архиви (ERM) Обратно към Обхват

• 
  съдържание – темата на документа;
  
• 
  структура – в печатния документ това може да бъде физическата структура, брой страници и др.; в дигиталния документ това са елементи на дизайна като заглавия, шрифтове и др.;
  
• 
  контекст – кога, как, от кого и защо е създаден документът, както и неговите отношения към други документи.
  

СМА трябва да може да управлява както “дигиталните по рождение”, така и съществуващите физически документи, които могат да се сканират и добавят в системата. “Дигиталните по рождение” електронни архиви са толкова важни, колкото и другите, особено когато документират вземане на решения чрез обсъждане по електронната поща. Записи на срещи от видеоконференции или размяна на съобщения в реално време се нуждаят от управление точно толкова, колкото и протоколите от обикновени срещи на живо. Добре е ако има създадена култура и организация на служебната документация между ръководители и персонал, но в идеалния случай СМА трябва да може да улавя тези документи чрез процес, вграден в електронната система, която произвежда тези записи. Хибридни архиви, състоящи се от хартиени документи и съобщения по електронната поща, отнасящи се до тези документи, също се нуждаят от обработка и мениджмънт. Важно е записите в системата да предоставят свидетелство за:

• 
  достоверност (като точно свидетелство за дадена дейност, процес, решение);
  
• 
  цялост (уверение, че данните не са били променяни впоследствие);
  
• 
  невъзможност за отричане от документа (авторът или собственикът на документа не може да се отрече от собствеността си върху него).
  

Системите за мениджмънт на дигитални фондове (за краткост СМДФ) могат да поддържат дигиталните ресурси през целия им жизнен цикъл от набавянето или създаването до архивното им съхранение. Целта е да контролират дигиталните ресурси, особено дигиталните изображения и видеофайловете, позволявайки тяхното локализиране и извличане без загуба на контекста на оригинала. Те могат да проследят всички възможни версии, запазвайки едно непроменено копие-майка, и да осигурят хипервръзки на всички копия към оригинала. СМДФ ще съдържа инструментите за описание, търсене, експортиране и разпространение на дигитално съдържание в каквато и форма да бъде поискано. СМДФ ще направи възможно многократното използване на ресурсите, без да има нужда да се намират, употребяват, коригират и преподреждат отново.

Това се прави, като се съхранява информация за съдържанието заедно със самото съдържание. Процесът включва, от една страна, метаданни за описание, съдържащи информация за съдържанието, и от друга – контекстуални или структурни метаданни, разкриващи отношeнието на един ресурс към други ресурси. Например един документ може да бъде свързан с други в хронологичен ред; една рисунка може да бъде номер трети в серия от десет, където десетте оформят един комикс; или един експонат може да бъде част от колекция, открита при археологически разкопки.

Когато е включена информация за интелектуалните права и идентификация на потребителя, СМДФ може да контролира достъпа и употребата. (Виж насоките върху Сигурност). Информацията за потребителя може да позволи да се достави персонализиранa информация (виж насоките върху Персонализация). Могат да се извличат и статистики за използването на ресурсите.

По-малките местни институти трябва да обмислят добре своите нужди и дали би било необходимо и/или финансово целесъобразно да въвеждат СМДФ. Ако те имат система за мениджмънт на колекциите, това може би достатъчно.

За подробна дискусия върху СМДФ, заедно с технически детайли и списък на комерсиални системи виж DigiCULT Technology Watch Report 1 и Thematic Issue 2. [6]
Системи за мениджмънт на колекции Обратно към Обхват

Системата за мениджмънт на колекции (за краткост СМК) се използва за документиране на информация за системата от каталози, разкриващи колекциите на един институт. Тя обикновено внедрява общоприет професионален стандарт за каталогизиране, като MARC [7], EAD [8], SPECTRUM [9] или MIDAS [10].

• 
  придобиване (включва депозиране, условия на приемане, застраховки и инвентаризации;
  

• 
  каталогизиране;
  
• 
  контрол на местоположението;
  
• 
  консервиране;
  
• 
  справки;
  
• 
  заемане и контрол на движението на фонда;
  
• 
  мениджърска информация.
  

• 
  специфичните национални и международни стандарти като ISAD(G) [11], ISAAR(CPF) [12] и EAD [8] за архивите, MARC [7] за библиотеките и SPECTRUM [9] за музеите;
  
• 
  защита и права за ползване;
  
• 
  широк спектър от файлови формати;
  
• 
  контрол на терминологията чрез терминологични списъци или тезауруси.
  

Макар че стандартите за каталогизиране за различните видове институти могат да се различават, основните функционални изисквания често си приличат. Софтуерните доставчици са разработили много системи, които могат да се използват за управление на музейни, библиотечни и архивни колекции. За повече информация виж mda Software Survey [13] и CHIN Collections Management Software Review [14].

До скоро бяха купувани системи главно за управление на административни функции. Системите за мениджмънт на колекции СМК все повече обхващат различни ресурси, услуги и административни процедури и по този начин изпълняват функцията на интегрирани системи.

жүктеу/скачать 5.49 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: