Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници

Съдържанието съществува в разнообразни формати като текст, неподвижни изображения (фотографии, слайдове, микроформи), подвижни изображения (филм, видео), звук (музика, устно слово, звукови ефекти) или като комбинация, напр. аудио-визуални носители. Потребността от текст, картина, филм, звук, музика и др. в неелектронен формат все още съществува и институтите трябва да са снабдени с техника за гледане и слушане.

Музеите, библиотеките и архивите имат опит в адаптирането към нови технологии. В последните няколко десетилетия в културните институти са се използвали всички видове носители: грамофонни плочи, аудио касети, CD, DVD, филми, слайдове, видеокасети, говорещи книги.

Звукът, изображението и мултимедията могат да съществуват в аналогов или дигитален формат на различни носители, между които механични (грамофонни плочи), магнитни ленти (аудио и видео касети), магнитни дискове (флопита и твърди дискове), фотохимични носители (филмови ленти) и оптични носители (CD, DVD). При все това обаче се наблюдава експлозия на компютърна мултимедия, с която културните институти трябва да се съобразят и да я използват.

• 
  Adobe Reader – за електронни книги в PDF формат;
  
• 
  Microsoft Reader – за книги в Microsoft формат;
  
• 
  Palm Reader – съвместим с което и да е PDA устройство работещо с операционната система Palm, а също съвместим за работа с компютър под Windows;
  
• 
  MobiPocket Reader – универсален четец на електронни книги и текстове за персонални дигитални бележници (PDA), който е съвместим и с някои марки мобилни телефони от 3-то поколение;
  
• 
  Различни патентовани софтуери за четене, напр. този на netLibrary.
  

• 
  Audible.com;
  
• 
  Microsoft Windows Media Audio (WMA);
  
• 
  MP3;
  
• 
  Adobe 6 (има функция “Чети на глас”, която се активира от издателя).
  

Въпреки мнението на хората, дигиталните говорещи книги (Digital Talking Books - DTBs) не винаги са достъпни за незрящи хора, често заради правата над интелектуалната собственост. Системите за мениджмънт на дигитални права (Digital Rights Management Systems -DRMs) понякога дезактивират екранните четци като част от политиката за защита. Консорциумът Дейзи (Daisy Consortium [5] ) е разработил стандарт за дигитални говорещи книги (Specifications for the Digital Talking Book - ANSI/NISO Z39.86-2002) [6] с цел да направи говорещите книги достъпни до незрящи хора.

Електронните книги най-често се свързват с библиотеките, макар че архивите и музеите могат да използват технологии за доставяне на текстове по електронен път или да използват специалните библиотеки, вградени в техните структури. Библиотеките могат да предоставят за заемане електронни книги по различни начини, например:

• 
  Чрез даване под наем на четци на електронни книги, заредени с текст. Четецът на електронни книги се заема за определено време и трябва да се върне;
  
• 
  Чрез заемане на електронни книги от потребителите, които те четат на собствени четци. Не е необходимо потребителите да посещават физически библиотечното заемно гише, за да заемат или връщат книги.
  

• 
  модел “една книга – един читател”: книгата може да бъде заемана много пъти, но само един читател може да я заеме, т.е. докато тя се ползва от него, друг не може да я чете;
  
• 
  модел “едновременен достъп на много читатели”: съчетава електронната книга с други форми на дигитално съдържание, при което няколко хора могат да четат едновременно един и същи текст.
  

Електронните периодични издания могат да най-общо да се определят като всички списания, бюлетини, вестници, уебзайни (Webzine) или електронни периодични публикации, които са на разположение в Интернет. Някои уеб-базирани вестници и списания се ползват безплатно в Интернет; други - пълнотекстови CD-ROM и уеб публикации - се предоставят само срещу такса. Понастоящем има два основни формата:

• 
  разпространявани по електронната поща. Това са по-скоро бюлетини. Потребителите се “абонират” за тях чрез съобщения по пощата, след което бюлетинът се доставя направо в електронната пощенска кутия;
  
• 
  уеб-базирани. В момента повечето електронни периодични издания се предоставят в уеб във формат HTML или PDF. Към тях се причисляват и ежедневните вестници. Нараства броят на тези, които нямат печатен еквивалент.
  

Някои библиотеки започват да предоставят чрез уеб сайтовете си мултимедийно съдържание (електронни книги, електронни периодични издания и др.) до отдалечени потребители. Лицензионните ограничения налагат потребителите да бъдат читатели на библиотеката и да се идентифицират по някакъв начин, най-често чрез ПИН код, за да получат достъп до материалите (виж насоките върху Сигурност.)

Стримингът, поредица от движещи се изображения и/или звукове, изпратени в компресиран вид по Интернет, улеснява гледането на филми, слушането на музика и др. При поточната медия (стриминг) потребителят не се налага да чака изтеглянето на голям файл, преди да види видеото или да чуе звука. Данните се изпращат като неспирен поток и се приемат от потребителя в момента на пристигането им. Голямо количество стриминг ресурси от Европа и целия свят са на разположение в Интернет, между които обществено уеб радио, пресбюлетини, драми, музика, телевизия и радио (на живо и на запис), образователни ресурси, религиозни програми, дългометражни рекламни филми и къси клипове, парламентарни и съдебни телевизионни репортажи, финансови и бизнес услуги.

За да се гледа и слуша стриминг е нужен специален софтуер, като RealAudio, MS Media Server, Shoutcast [9], който обикновено се изтегля безплатно от Интернет. Комерсиални услуги като Groovy Gecko [10] предлагат допълнителни услуги като: възможност за контрол и наблюдение на честотата и броя на хитовете. За въведение в стриминг технологията виж Streaming media: introduction. [11]
Музика и звук Обратно към обхват

Музиката е пионер в използването на информационно-комуникационните технологии за разпространение и достъп на културни артефакти.

Записването на музика на аналогов носител отдавна е отстъпило на дигиталната технология, която вече е на разположение и в домашни условия.

Дигиталната технология и Интернет предоставят нови методи за разпространение. Музикални файлове лесно се свалят в MP3 формат [12] и самите производители започнаха да ги разпространяват в този или подобен на него формат, макар че сигурността и защитата в Интернет и моделите за електронна търговия остават основни проблеми. Проектът MUSICNETWORK [13] на Европейския съюз беше стартиран, за да насърчи навлизането на музиката в ерата на интерактивната медия. Неговата Работна група на музикалните библиотеки подпомага музикалните библиотеки (в това число музикални документални центрове, архиви на оркестри и електронни медии, музеи и архиви с музикална насоченост и други колекции) да бъдат в течение на новите технологии и развитието на правните въпроси и стандартизацията. Тя разработва теми като метаданни, търсене и намиране на информация, развитие на дигитални библиотеки в серия от семинари и срещи. Осигурява анализи на най-новите тенденции и разпространява информация за нови инструменти и технологии. Нейната уеб страница съдържа информация за:

• 
  нотиране - включително изписване на ноти чрез електронни устройства;
  
• 
  стандарти – патентовани и непатентовани;
  
• 
  защита – авторско право, права над интелектуалната собственост, механизми за защита на съдържанието, като закодиране и водни знаци (виж също насоките върху Законодателни и правни въпроси и Сигурност);
  
• 
  разпространение – в това число бизнес модели (виж насоките Работни модели), нови технологии и медии за разпространение (мобилна среда, уеб услуги, XML, уеб-телевизия-TV и стриминг), аспекти на защитата на съдържанието, приложими в системите за он-лайн разпространение, извличане на съдържание (управление на метаданни), правни въпроси, както и качеството и достъпността на услугите за разпространение на музика;
  
• 
  изображения – обхваща дигитализацията, представяне, реставрация, обработка на изображения и автоматична транскрипция на музикални документи, т.е. дигитализирани печатни нотни издания и ръкописи. Дигитализацията на музикални ръкописи се извършва с помощта на технологията Optical Music Recognition (OMR) [14];
  
• 
  достъпност – осигуряване на достъп до музика за незрящи хора.
  

Дигитална фотография Обратно към обхват

Поради разнообразието от налични формати стандартите трябва да обезпечават съвместимост и устойчивост към морално остаряване (виж насоките върху Дигитализация и Дигитално опазване и съхранение за информация относно формати и стандарти за носители на информация). Съществуването на международни професионални асоциации се оценява високо както на международно, така и на национално ниво, защото те се съсредоточават върху изковаване на стандарти, коопериране и професионално развитие. Примерите в областта на аудио-визуалните материали включват:

• 
  Международна асоциация на музикалните библиотеки, архиви и документални центрове (IAML, the International Association of Music Libraries, Archives and Documentation Centres [16]);
  
• 
  Международна асоциация на музикалните информационни центрове (IAMIC, the International Association of Music Information Centres [17]);
  
• 
  Международна федерация на телевизионните архиви (FIAT/IFTA, the International Federation of Television Archives [18]);
  
• 
  Европейски съюз за радио- и телевизионно разпръскване (EBU, the European Broadcasting Union [19]);
  
• 
  Международна асоциация за звукови и аудиовизуални архиви (IASA, the International Association of Sound and Audiovisual Archives [20]);
  
• 
  Международна федерация за филмови архиви (FIAF, the International Federation of Film Archives [21]);
  
• 
  Асоциация на архивистите на движещи се изображения (AMIA, the Association of Moving Image Archivists [22]).
  

Голяма част от съдържанието в областта на културното наследство се асоциира с дадено място. Това може да е мястото, където даден обект е открит или колекциониран, произведен, използван или пък да бъде географско място, възпроизведено в изображение. Географските информационни системи (ГИС) са системи, предназначени да съхраняват, проверяват, манипулират, анализират, извличат и показват информация, свързана с географски места. Те се състоят от хардуер, софтуер и данни, които могат да се комбинират за създаване на база-данни от връзки (relational database), която да позволява извличане и анализиране на информация, съдържаща пространствен компонент. Макар ГИС понякога да се смятат за инструмент за създаване на карти, тяхната способност да складират информация и да осигуряват линкове извън картографските изображения ги прави мощни и ефективни.

Пълните аналитични свойства на ГИС се използват само в оф-лайн режим, защото те изискват високо ниво на операторски умения и технически ресурс. В последните години по Интернет се разпространиха леки и лесни за използване версии на ГИС. Уеб-базирани ГИС могат да се да се ползват с персонален дигитален бележник (Personal Digital Assistant – PDA) с вградени GPS слушалки, които осигуряват ръководство и навигиране по карта.

Много он-лайн или Интернет ресурси имат търсещи ГИС интерфейси. Макар условията на публичните музеи, библиотеки и архиви да разработят техни собствени локални ГИС услуги да са относително сложни, за тях става все по-възможно да правят това в контекста на едно по-широко обслужване при подкрепата на цялата местна власт.

• 
  Хардуерът, необходим за действието на една ГИС система, трябва да бъде мощен, защото базите-данни на ГИС са много обемни и колкото по-бърз е компютърът, толкова по-малко време е нужно за информационното търсене и показване на резултатите от него.
  
• 
  По същата причина е необходима мощна мрежа с голям капацитет на Интернет връзката. Желателно е да се осигурят широкоекранни монитори, плотери (plotters) и принтери;
  
• 
  Персоналът трябва да бъде обучен или да бъдат наети специалисти, тъй като по-голямата част от потребителите няма да могат да се справят с повечето от приложенията на ГИС без помощта на персонала. Налице са някои полезни уеб сайтове, които персоналът може да използва [24].
  

Виртуална реалност (Виж също насоките върху Съвместимост) Обратно към обхват

Анимацията добавя движение към триизмерната визуализация. Например т. н. “flybys” (“да летиш покрай...”) позволяват на зрителя да вижда всички страни на един статичен обект, напр. ваза, а “наблюдаването на движението” дава възможност на зрителя да наблюдава как се движи самият обект, напр. една машина в действие.

Визуализиращите техники притежават всички видове потенциални приложения. Те например могат да бъдат използвани за създаване на визуални възстановки на хора или обекти от археологически разкопки, или на ефекта, който избухващ вулкан може да предизвика на околната среда.

Софтуерът OpenGL (Open Graphics Library) [28] е утвърденият в момента софтуерен интерфейс за графики.

Спектърът от устройства или канали за доставка, които могат да се използват за достъп до мултимедийни услуги, се увеличава и включва мобилни телефони от 3-то поколение, персонални дигитални бележници (PDA), будки (kiosks), дигитална и интерактивна телевизия и дигитални плейъри (digital media players). Малки, понякога преносими устройства, могат да доставят информация и интегрират персонални услуги в електронен формат.

Проникването на Интернет в Европа продължава да расте бързо, подтиквано от европейски и национални задачи за доставка на всички видове услуги по електронен път. Между 2000 и 2004 година разпространението на Интернет нарасна с 44 %, за 204 милиона, повече от половината население. То обаче се различава съществено в различните точки на Европейския съюз, от 15 % - най-ниския процент на разпространение – в Гърция, до 74% - най-висок процент – за Швеция (данните са от септември 2004 [30]).

бедни градски квартали ще допринесе за борбата със социалната изолация и ще създаде условия за икономическо и обществено развитие.

• 
  филтриране или блокиране на достъп до неподходящи сайтове, особено за деца (виж насоките за Образование (формално и неформално))
  
• 
  свалянето на материали от уеб и записването им в твърдия диск на компютъра или разрешаването на потребителите да използват свои собствени дискети, излага на риск сигурността, напр. опасност от вируси (виж насоките за Сигурност);
  
• 
  принтиране – в много организации разпечатването на материали от компютри на публичен достъп се заплаща. Най-лесният начин за контролиране на принтирането и събиране на таксите е да се използва сървър, изпълняващ заявки за принтиране и така услугите за принтиране да се централизират с участието и надзора на персонала.
  
• 
  допълнителен софтуер може да е нужен за някои услуги като сваляне на информация от Интернет и за компютърните игри. Такива разширителни модули са Acrobat, Flash, Macromedia, VRML и Real Audio. Някои от тях се нуждаят от често актуализиране, а други са тежки за пренасяне по мрежата и изискват повече време за изтегляне до локалния компютър. Ако се разрешава сваляне на звукови файлове, трябва да са осигурени слушалки;
  
• 
  може би е уместно да се въведе система за резервация на компютри, която да контролира използването им. Добре е да се прецени времето за използване от един потребител, както и броят сесии за един потребител на ден или на седмица, система за резервиране в аванс и кой има право да прави резервации.
  
• 
  Необходимо е да има политика за нивото на инструктиране на потребителите на компютри. Могат да се предлагат материали за електронно обучение и он-лайн самоучители. Персоналът може само да въвежда потребителите в изучаването на компютъра, или да предлага пълни безплатни или платени курсове.
  
• 
  електронната поща е важно средство за търсене на информация и за създаване на контакти, напр. за тези, които се обучават през целия живот. Отварянето на лични пощенски кутии може да предизвика административни и финансови затруднения. Достъпът обаче до безплатни услуги за електронна поща като Hotmail може да бъде разрешен;
  
• 
  Линиите за чат също могат да бъдат полезен източник на информация, макар че понякога се асоциират с потенциално вредни материали и “компютърно пристрастяване” и пораждат необходимост от контрол на качеството или посредничество в линиите за чат. Подобни съображения са валидни за достъпа до компютърни игри в Интернет.