Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници

Порталите също могат да предлагат на ползвателите по-специфични и уместни резултати от тези в списъците на търсачките. Порталът събира на едно място съдържание от разнообразни разпръснати ресурси, подрежда ги в една интегрирана форма и ги представя на потребителя, обикновено чрез уеб браузер, макар че и други начини са възможни, например сигнална информация. Много организации разработват достъп на портален принцип за техните клиенти. Банките насърчават клиентите си да манипулират собствените си сметки в он-лайн режим, а супермаркетите осигуряват улеснения за автоматично пазаруване, които помнят предишните покупки на клиентите. Целта на приспособения към потребителските нужди портал е да съхранява информация за ползвателите и да избягва да им предоставя информация, от която не се нуждаят: потенциално разрешение на проблема с информационното претоварване. Порталите могат:

• 
  да позволяват на потребителите да създават тяхна собствена информационна и изследователска среда. Това е особено полезно за хора без достъп до Интернет в дома им или на работното място;
  
• 
  да бъдат приспособени към конкретни потребителски групи като например студенти. Порталите, или предметните входове (subject gateways) често са полезни за образователни цели.
  

Виртуалният музей, библиотека или архив може или да бъде свързан с физическа институция, или да съществува само като виртуален институт. Във втория случай той обикновено е създаден от консорциум, който извлича и организира съдържание от много институти.

Музеите и институтите в сферата на културното наследство все повече създават уеб сайтове, които по същността си са виртуални музеи. Те дават възможност на потребителите да създават техни лични виртуални посещения, подчинени на техните интереси, да пренареждат изложби, да научават подробности за конкретни експонати, като избират обхвата и дълбочината на информацията, да използват виртуални турове и разходки и др.

Виртуалните архиви дават възможност на потребителите да проучват архивите по тема или предмет, независимо от тяхното физическо нареждане и географско местоположение.

Библиотеките и архивите предлагат виртуални справочни услуги, които могат да бъдат:

• 
  услуги по електронната поща или телефона, които свързват потребителя със сайта на института, колекции от линкове в Интернет, електронни каталози и др. Системи от този вид често са свързани със система за управление на справките, която съхранява подробности за запитванията и за питащия. Услугата на библиотеките в Есекс Answers Direct е пример за такова обслужване (виж Линкове).
  
• 
  Справочни услуги по електронната поща, които използват софтуер за “чат” и общуване на живо, като позволяват на потребителя да комуникира директно с член на персонала. Пример за такова обслужване е проектът на библиотеките Гейтсхед Live Help (виж Връзки). Този вид услуга е идеален за инструктиране на потребителите как да използват дигитални ресурси като бази-данни и уеб сайтове, които могат да се разглеждат едновременно от компютъра на обучаващия и компютъра на обучавания и да се трансферира информация директно до потребителя, без да има нужда да се предава с думи самата инструкция. Справките могат да се трансферират на живо, докато потребителят е в он-лайн режим, до друг институт, който има подобен софтуер. Има няколко примера на търговски продукти на този вид софтуер [15].
  

За дискусия върху “виртуални библиотеки” виж Преглед на дигиталното справочно обслужване: доклад на Работна група за политики на услугите в мрежа. UKOLN, февруари 2003 [16].

Смартетикети Обратно към Обхват

• 
  тъй като използват радиочестоти за пренасяне на данни до читателя, те не изискват линия на видимост или физическо доближаване, за да бъдат четени;
  
• 
  те са програмируеми, така че могат да се използват повече от веднъж и за повече от една функция;
  
• 
  те са физически издръжливи и не се поддават на повреда от прах, мазнини или вода, така че могат да се използват извън помещенията на институтите за културно наследство.
  
• 
  те могат да се монтират или вградят дискретно във всеки предмет, което е важно, ако отчетем разнообразието от предмети и носители на информация в институтите за културно наследство;
  

• 
  издаване на смартетикети на посетителите, с които те обикалят експозицията и ги използват, за да получат информация за конкретни експонати. На края на посещението данните, събрани на този етикет, могат да се свалят на компютър и да се направят разпечатки на фотоси на експонати, от които посетителите специално се интересуват, и им да бъдат раздадени;
  
• 
  с комбинация от смартетикети и слушалки или дигитални персонални бележници (PDA), посетителите могат да се разхождат, като избират къде да се спрат, слушайки или четейки информация за експонатите в момента, в който ги доближават. Езикът, на който се дава информацията, и нивото на задълбоченост на информацията могат да се регулират в зависимост от нуждите на посетителя;
  
• 
  използвани с аватари или роботи, смартетикетите могат да развеждат хората из изложбата, спирайки се на обекти, интересни за отделен човек или група. Това може да особено полезно за групи от деца.
  

• 
  те са скъпи в сравнение с баркодовете;
  
• 
  имат сравнително кратък жизнен цикъл, който не е от значение за търговско предприятие, но е важно за институти, съхраняващи културното наследство;
  
• 
  няма утвърдени стандарти - JTC1/SC31 19762 Част 2 [17] все още се разработва.
  

За описание на тази технология и примери за приложения виж Нови технологии за сектора на културното и научното наследство. Доклад 1 на Digicult Technology Watch, февр. 2003. ISBN 92-894-5275-7. с. 63-93. [18]

Терминът “агент” няма ясно установено определение за момента, но най-често се използва, за да посочи програма или машина-робот, която събира информация или извършва други услуги без непременно то присъствие на потребителя. Посредством заложени алгоритми, с времето машината-робот заучава навиците и предпочитанията на ползвателя си и колкото повече се използва, толкова по-ефективна става.

• 
  Търсене в Интернет. Ролята на живото събеседване с потребителя ще бъде винаги важна, но процесът на насочването му към подходящи уеб сайтове и други видове висококачествена информация може да бъде автоматизиран чрез технологията на агента. Агентът може да се сравни с машина за търсене. Той например може:
  

• 
  да не ограничава търсенето само в World Wide Web;
  
• 
  да използва контролен речник, за да търси по-интелигентно в уеб;
  
• 
  да помни предишни успешни търсения. Може да актуализира собствените си знания и да намери конкретно документи, дори те да се преместени на друг адрес;
  
• 
  да търси в Интернет непрекъснато и автоматично по време, когато няма конкретна заявка;
  
• 
  да съобщава на потребителите за нова информация, от която те биха се интересували. Може да запомня как е била използвана информацията от предишни търсения.
  

Понастоящем аватарите се използват най-вече в компютърните игри, но приложенията в културния сектор могат да бъдат:

• 
  за екскурзоводи във виртуални изложби:
  
• 
  да представят или преподават изпълнителски изкуства, например танци;
  
• 
  да играят ролята на “говорещи глави”, за да пренасят информация, новини или случки.
  

• 
  екскурзоводи в реални изложби;
  

• 
  като се създаде външно оформление на аватар;
  
• 
  като се насочи към интересите и езика на потребителите и се съобрази с неговите способности или физически увреждания.
  

• 
  SEONAID – представя правителствена информация по лесен и приветлив начин (виж насоките върху eПравителство и гражданство);
  
• 
  Peranakans Project – завладяваща учебна среда (виж учение през целия живот);
  
• 
  TOURBOT project – екскурзовод-робот.
  

За описание на агент технологията и дискусия върху нейните възможни приложения в културния сектор виж Доклад 2 на Digicult Technology Watch: Нововъзникващи технологии за сектора на науката и културата. Февруари 2004. February 2004. ISBN 9289452765. [19].

Днес хората очакват услугите да се предоставят където и когато те се нуждаят от тях. Клетъчните телефони, персоналните дигитални бележници (PDA) и безжичните комуникационни протоколи като Bluetooth [20], WAP (Wireless Application Protocol) [21] и GPRS (General Packet Radio Service) [22] правят възможно това. В комбинация с радиочестотни етикети върху предметите музеите, библиотеките и архивите могат да помагат за локализиране на конкретни книги или предмети с мобилно устройство, което насочва посетителя към конкретен предмет или стелаж. Когато мобилното устройство е интегрирано към уеб или институтския интранет, посетителите могат да персонализират посещението си, пристъпвайки към различни нива на информация. При забележителности на открито повсеместната връзка, осигурявана от безжичните мрежи, прави посетителите независими от екскурзоводите на персонала. Всичко това има значение за ученето през целия живот.

Системите за персонализиране имат потенциал да подпомагат учебния процес. Учението се стимулира, когато информацията се поднася разбираемо и кореспондира с личните интереси на обучавания. Използването на системи за персонализиране в университетските библиотеки показва, че те могат да бъдат много полезни за обучаваните чрез подбор и филтриране на информация и приспособяването й към изискванията на даден курс. По същия начин и в сферата на архивите системите за персонализиране могат да насочват учащите към колекции, отговарящи на техните интереси. Персонализираните музейни екскурзии могат да увеличат насладата на учащия и да стимулират по-сетнешни занимания, особено ако предметът на изучаване се свързва с видяното в музея и засяга идеи, породени по време на визитата в музея. Пример за такова обслужване е GettyGuide (виж Връзки). Он-лайн обществата по интереси са особено полезни в сектора на образованието, тъй като дават възможност за дискусии и обмен на идеи между преподаватели и учащи, както и между самите учащи. Възможно е също да се създават персонализирани портали, където преподаватели осигуряват достъп до конкретни ресурси, обслужващи курсови задачи и учебното съдържание. Системите трябва да бъдат избирани така, че да не стесняват достъпа на хората до информация и да бъдат гъвкави и отворени за нови идеи.

Промяната от “лансиране и пласиране на продукта” ("product push”) до “привличане на потребители” ("user pull") ще повлияе върху ролята на персонала, което извиква нуждата от непрекъснатото му обучение. Ролята на персонала ще бъде трансформирана от осигуряване на достъп до управление на много канали за достъп и поощряване на съвместно създаване на съдържание. Ако се внедрят смартетикети, ще се съкратят традиционни задължения като заемане и връщане на книги в библиотеките, което може да доведе до въвличане на персонала в работа, по-фокусирана към потребителя, или дори до съкращаване на длъжности. Персоналът трябва добре да познава различните нужди на отделни хора и групи. Ще се почувства нуждата и от повече технически умения.

Бъдещите изследвания трябва да се съсредоточат върху разработване на инструменти и услуги за проучване, които точно откликват на поведението и нуждите на потребителите и интегрират е едно тяхното обучение и научни изследвания.

Интерактивната телевизия може в края на краищата да измести Интернет, бидейки едновременно инструмент за обучение и развлечение. Домашните медийни системи вече съществуват, обединявайки функциите на телевизията, видеото и компютъра, за да персонализират използването на телевизията. Хората могат да избират коя програма да гледат, да гласуват он-лайн, да участват в он-лайн викторини, да организират тяхна лична телевизионна програма и др. Възможно е да се развият ниши за телевизионни пазари и институтите в сферата на културното наследство ще се нуждаят да използват и тези канали за комуникация вместо или освен уеб сайтовете.

Хората в движение все повече ще очакват услуги като персонализирана сигнална информация да бъде доставяна до техните мобилни телефони, като се използва технологията WAP (Wireless Application Protocol). Те ще очакват също

да могат да вземат със себе персонални дигитални бележници (PDA) в музея, библиотеката или архива и да съхраняват персонализирана информация, която да използват по-късно. Безжичната връзка, глобалните позиционни системи и мобилните компютри вероятно ще бъдат интегрирани към персоналните дигитални бележници (PDA) през следващите пет години. Съединяването на мобилните технологии и дигиталните музеи, библиотеки и архиви ще направи възможно доставянето при поискване на текст и друго съдържание до персоналния дигитален бележник (PDA), независимо от местоположението.

Музеите ще могат да революционизират начина, по който се представят вторичните ресурси в тяхното отношение към оригиналните артефакти. Експозициите могат да се аранжират изцяло под нови теми, а не непременно да бъдат композирани в традиционния хронологичен ред. Посетителите ще имат способността да създават виртуални изложби, използвайки техните лични портативни устройства.

Предизвикателството пред институтите в сферата на културното наследство е да разработят системи за персонализиране, до които потребителите имат достъп по всяко време и от всяко място, съдържащи тяхната уникална идентичност, операционна среда и услуги, приспособени към техните нужди. Това ще направи институтите конкурентноспособни и ще им помогне да задържат лоялни клиенти.
БИБЛИОГРАФИЯ Обратно към Обхват

[1] Raising awareness for knowledge technologies.

Списък на включените градове виж на:

Описание на картата Dundee виж в The smart city by Sid Bulloch in Journal of the Chartered Institute of Library and Information Professionals in Scotland, June 2004 Volume 2 (3).

http://www.iso.org/iso/en/CatalogueListPage.CatalogueList?ICS1=35&ICS2=240&ICS3=15

[8] CEPS (Common Electronic Purse Specifications) http://www.cepsco.org/

[16] Digital Reference Overview: an issue paper from the Networked Services Policy Task Group. UKOLN, February 2003.

http://www.ukoln.ac.uk/public/nsptg/virtual/.

[17] JTC1/SC31 19762 Част 2; Информационни технологии – Техники за автоматично идентифициране и улавяне на данни -- Хармонизиран речник—Част 2. Оптично четими носители (ORM)

JTC1/SC31 19762 Part 2; Information technology -- Automatic identification and data capture techniques -- Harmonized vocabulary -- Part 2: Optically readable media (ORM)

http://www.iso.org/iso/en/stdsdevelopment/techprog/workprog/TechnicalProgrammeProjectDetailPage.TechnicalProgrammeProjectDetail?csnumber=37433
[18] New Technologies for the Cultural and Scientific Heritage Sector. Digicult Technology Watch Report 1, February 2003. ISBN 92-894-5275-7. pp. 63-93. http://www.digicult.info/pages/techwatch.php
[19] Digicult Technology Watch Report 2: Emerging technologies for the cultural and scientific sector. February 2004. ISBN 9289452765.

http://www.digicult.info/pages/techwatch.php
[20] Bluetooth http://www.bluetooth.com/
[21] WAP (Wireless Application Protocol)

http://www.iec.org/online/tutorials/wap/
[22] GPRS (General Packet Radio Service)

http://www.gsmworld.com/technology/gprs/intro.shtml

ВРЪЗКИ Обратно към Обхват
Европа
Проектът PAST

Първоначален модел, разработващ редица ключови технологии (ръчно управляеми персонални компютри, безжични мрежи, техники за динамично профилиране на потребители, техники за динамично планиране и изготвяне на графици и XML технологии) за създаване на безжичен пътеводител из археологически обекти. Демонстрационен вариант е на разположение на : http://www.beta80group.it/past/

Тази карта предоставя на носителя й безплатен достъп до почти всички музеи в Брюксел. Тя е валидна за три дни и съдържа чип карта, билет за обществения транспорт и илюстриран пътеводител.

Къщата на Бетховен, Бон

Проектът TOURBOT, финансиран от Европейския съюз, е разработил интерактивен музеен робот. За описание виж: Reitelmann, A.: The TOURBOT Project in Ecsite-Newsletter, vol. 53, 2002, p.8.

http://www.ecsite-uk.net/news/ecsite/ecsite_newsletter_53_winter_2002.pdf
Гърция
Археогайд

Предоставя средства за персонализирано и тематично навигиране през културни забележителности, като се вземат предвид културната и езикова подготовка на потребителите, възрастта и уменията им.

Потребителите могат да изберат предварително определен профил (турист, студент, експерт) или да дефинират свой собствен профил, след което достъпът им до уеб сайта ще бъде съобразен с техните нужди.

Предлага инструменти за персонализиране като: възможност за съхраняване на резултатите от търсенето, проследяване историята на търсенето и различни опции за показване.

Национален виртуален музей на Обединеното кралство, вход към повече от 2500 музеи, галерии и забележителности на културното наследство. http://www.24hourmuseum.org.uk/

(http://www.essexcc.gov.uk/vip8/ecc/ECCWebsite/display/guideContents/index.jsp?oid=15545

Тази услуга използва технологията на “чата” и “подаването” на уеб адреси в компютъра на потребителя чрез директно ”говорене” с библиотекаря.

Позволява на посетителите на интерактивни изложби да ги изпратят по електронната поща до домашния им компютър и да ги използват по-късно. http://www.sciencemuseum-in-touch.org.uk

Шотландия използва този аватар, за да представя правителствена информация, първоначално за деца, по лесен и приветлив начин.

Регистрирани посетители имат достъп до персонализирани страници и са поканени да се присъединят към дебати на живо и да сътрудничат със създаване на съдържание.

Този проект се занимава с културата, историята и образованието, като използва аватар като непосредствен метод за запознаване с различни аспекти от живота.

Пътеводителят GettyGuide (http://www.triplecode.com/projects/getty.html) е персонален дигитален бележник, който позволява на посетителите да отбелязват експонати по време на посещението си, да ги свалят на музейната Интернет будка и след това да ги изпратят вкъщи по електронната поща, или пък да ги съхранят за бъдещи посещения, където могат да бъдат видени на страницата “Моят Гети”. Виж “Ролята на музеите в он-лайн обучението, учението и изследователската работа” от Кенет Хама и Дж. Пол, Музей Гети, Лос Анджелис, 2004. http://www.imls.gov/pubs/webwise2004/wbws04cp4a.htm и

“Технологията на Дж. Пол и Музея Гети за обогатяване преживяванията на посетителите” от Дейвид Маршак, Патриша Сейболд Груп. Консултанти на Sun и Java. Ключ към архитектурата на следващото поколение. Подготвено за Sun Microsystems, Inc., юни 2003. http://www.sun.com/service/about/success/recent/getty.html
Музеят Метрополитън, Ню Йорк

На секцията “Моят Метрополитън” на уеб сайта потребителите могат да получат достъп до функции като:

• 
  Моята галерия Метрополитън (събира любимите творби на посетителя от он-лайн колекцията на музея);
  
• 
  Моят календар Метрополитън (дава възможност на потребителите да приспособяват он-лайн календара към своите нужди, така че той да изброява само събитията, които ги интересуват. Те могат също да се регистрират за автоматично получаване на седмични напомняния за предстоящи събития).
  

Будката “Направи си своя лична галерия” дава възможност на посетителите да пренареждат картините от изложбата и да добавят собствен коментар. http://www.sfmoma.org/exhibitions/exhib_detail.asp?id=58

Персонализираната система за сигнална информация е планирана да бъде открита в края на 2004 година. Тя ще позволява на посетителите да попълват подробен профил на личните си интереси и всеки път когато се провежда събитие по тяхната тема, да бъдат автоматично информирани по електронната поща.

“Тур около света в 80 въпроса” дава възможност на децата да разпечатват персонализиран план на обиколката си, на основата на техния избор на теми и места. Той включва карти, описания на артефакти и свързани с тях въпроси, на които да бъде отговорено.

Он-лайн бюлетин за новини и дейности на публичната библиотека Масарик (новонабавени материали, срещи с писатели и читатели, информация за местни културни събития и др.). Съдържа връзки към уеб страници, подбирани по тема и актуализирани всеки месец. Читателите могат да избират да ги получават по електронната поща или чрез традиционни методи.

Обхват

Насоките в частта Социално приобщаване се занимава с необходимостта услугите да станат достъпни за всеки, включително за хора с увреждания, както и с управление, планиране, финансиране и персонал; насоките върху Многоезичност се занимава с достъпа на различни езици.

Установено е, че има около 37 милиона хора с увреждания в рамките на Европейския съюз и броят на възрастните европейци устойчиво се увеличава.

Хора с увреждания са тези, които изпитват затруднения да използват улесненията за общата публика, поради физически или сетивни увреждания, затруднения при четене и учене. Тук спадат хора, които временно са с намалена трудоспособност поради болести и злополуки, хора с дълготрайна болест, която ги осакатява, като артрит например, хора с увреждания вследствие напреднала възраст, както и учащи с инвалидни проблеми. Терминът физически увреждания се отнася до намалена мобилност, обсег, баланс, издръжливост и /или височина. Сетивните увреждания включват намалено зрение и/или чуване. Терминът “хора със затруднения при четене” (“print disabled”) обхваща хора със зрителни, ментални и физически увреждания, които ги затрудняват при четене на обикновен печатен текст, а също така и хора с дислексия.

• 
  в инициативата TIDE – Технологична инициатива за възрастни и хора с увреждания, 1991-1997;
  
• 
  в четвъртата рамкова програма на Технологии на информационното общество (Сектор “Възрастни и хора с увреждания” на Програмата за технологични приложения)
  
• 
  в петата рамкова програма (“Приложения за хора със специални нужди, включително възрастни и хора с увреждания”);
  
• 
  в шестата рамкова програма под стратегическата цел “е-включване”;
  
• 
  в програмата Леонардо да Винчи (ACCELERATE – Достъп до модерни библиотечни услуги за слепи и частично незрящи хора – проект, включващ две академични библиотеки в Гърция и Кипър. Публикуван е много полезен наръчник [3]
  
• 
  в програмата Култура 2000 (“Достъп до културното наследство: Политики за представяне и използване”) – тригодишен международен проект, който стартира на 1 септември 2004 година. Ще насърчава кооперирането между работещите в управлението на културното наследство и ще предлага нови инструменти за достъпност. Културни институти от шест европейски страни участват в този проект, водени от Финландския национален борд за антична древност (Хелзинки, Финландия).
  

Много държави-членки на Европейския съюз имат национално законодателство и насоки за достъпността на хора с увреждания, които се изброени в Допълнението към тази част.

Услугите могат да се класифицират в три основни области:

• 
  физически достъп (до сгради, щандове, работни станции, изложбени помещения, витрини, читални, стелажи и др.);
  
• 
  достъп до информация (например наличност на достъпни формати, адаптирани работни станции, помощни и включващи технологии и достъпност до уеб пространството);
  
• 
  интелектуален достъп (до съдържанието на колекциите).
  

Повечето въпроси, касаещи физическия достъп, се прилагат еднакво към музеи, библиотеки и архиви. В много случаи е трудно, ако не невъзможно да се премахнат всички физически и структурни прегради, но основното е обстановката да бъде без бариери и лесно достижима.Това значи:

• 
  ясни указателни знаци извън сградата;
  
• 
  добре обозначени и осветени зали за посрещане, с бюро на подходяща височина за хора в инвалидни колички;
  
• 
  входове с подходящо свободно отваряне на врати или автоматични врати (препоръчителна ширина на вратите 900mm);
  
• 
  помощни рамки извън сградата и вътре в нея;
  
• 
  стълби: без отворени стъпала, да има парапети от двете страни, тактилна маркировка, а в идеалния случай – говорещи асансьори;
  
• 
  зали без бариери (без изтривалки или мебели);
  
• 
  контрастни цветове на килимите и стените (също да служат като предупреждение край стълби и врати; аромати, вибрации, движение на въздуха също могат да бъдат използвани за тази цел);
  
• 
  ефективно осветление;
  
• 
  достъпни маси, компютърни станции и бюра за обслужване (ширина и височина на масите, места за обръщане на колички, ергономични столове, настолни лампи и др.);
  
• 
  достъпни публични места като тоалетни и телефони;
  
• 
  витрини за изложби и стелажи: в идеалния случай да бъдат на 750-2000 mm от нивото на пода;
  
• 
  ясни, логични и последователни указателни табели на самото място и на уеб сайта, като се използват обикновени шрифтове като Helvetica, Univers или Arial);
  
• 
  достъпно паркиране;
  
• 
  зрително загатнати алармени системи.
  

Достъпът до информация може да бъде улеснен на различни нива, които изискват техническа и човешка намеса. Следват примери на въпроси за разглеждане, като списъкът не е изчерпателен:

Институтите трябва да се консултират с националните асоциации на хората с увреждания за по-изчерпателни съвети.

Решения с човешка намеса:

• 
  удебелен молив с релефна форма, лесен за разпознаване от незрящи, и бележник на справочните гишета;
  
• 
  наличен персонал, който да чете на глас писмени текстове;
  
• 
  персонал, обучен да помага на хора с увреждания. В идеалния случай това са хора, обучени да работят с жестомимичен език, безгласно четене с движение на устните, азбуката за слепи и глухи, диктовка с пръсти и др.;
  
• 
  информация на нормален език и/или чрез символни системи, например: Blissymbolics [4], Picture Communication Symbols [5];
  
• 
  достъпни формати, например широкия печат, брайловото писмо Braille [6], аудиоформати, дублирани видеофилми или филми, преведени на ясно отпечатана информация с подходящи шрифтове;
  
• 
  събития, видеопрожекции и уеб сайтове, преведени на жестомимичен език, като се използват професионални преводачи и се обучават глухи хора да станат водачи.
  

Технически решения:

• 
  текстофони;
  
• 
  телефонни усилватели;
  
• 
  дистанционни (безжични) връзки;
  
• 
  устройства за увеличаване размера на печатния текст;
  
• 
  достъпни каталози;
  
• 
  алтернативни начини за въвеждане на данни в компютъра (адаптирани клавиатури, като тези покрити с чувствителни на докосване слоеве, по-големи клавиши, клавиши за специални функции, възглавнички, реагиращи на докосване, адаптирани мишки като тракбол, джойстик, командни ръкавици (datagloves), които се използват да дават команди на компютъра с жестове, сензорни устройства за въвеждане на данни, между тях и устна
  реч;
  
• 
  устройства за четене на текст и трансформирането му в глас - синтезатори;
  
• 
  защитни екрани срещу отблясъци и широки монитори в висока резолюция;
  
• 
  възможност потребителят да променя контраста на екрана, размера на шрифта и цветовете;
  
• 
  софтуер за четене на глас от екрана;
  
• 
  системи за разпознаване на оптични знаци със способност за обратно четене;
  
• 
  хардуер и софтуер за брайловото писмо и софтуер за превод на брайлово писмо;
  
• 
  уеб сайтове, които отговарят на стандартите за достъпност в уеб;
  
• 
  устройства хаптик, които позволяват виртуално боравене с предмети, като дават усещания за тегло и повърхност и които могат понякога да се използват за защита на деликатни материали;
  
• 
  очила – каски , които трансформират начина, по който потребителят вижда изображението на стандартния монитор;
  
• 
  портативни и преносими компютри.
  

Интелектуален достъп Обратно към Обхват

Организации, които си поставят за цел социално приобщаване, насочват услугите си към разнообразни групи от ползватели и аудитории и разработват стратегии за осигуряване на интелектуален достъп до съдържанието на колекциите, посредством:

• 
  екскурзии, аудиопътеводители, презентации от слайдове, уеб сайтове и др., които описват експонати и изложби за хора със зрителни увреждания в допълнение на стандартната информация; беседи на ясен и разбран език, подкрепени с изображения за хора, затруднени при учене;
  
• 
  събития и изложби, проектирани за възприемане с много сетива;
  
• 
  тактилни изложби – например такива, които използват триизмерни модели и карти и тактилни рисунки;
  
• 
  интерактивни галерии, проектирани специално за хора с увреждания;
  
• 
  "каска"-екран за образите;
  
• 
  виртуални среди.
  

На хора, които не могат да влизат в библиотека, музей или архив поради инвалидност, не трябва да бъдат отказвани тези услуги. Музеите, библиотеките и архивите трябва да обмислят обслужване, насочено навън, което се разпростира от мобилно обслужване по домовете за хора, закрепостени вкъщи, до дейности и преносими колекции за използване на места, където се събират хора с увреждания.



Виртуален достъп Обратно към Обхват

Дигитализацията дава възможност услугите да бъдат доставяни чрез лаптоп с достъп до Интернет, телевизия, CD-та и DVD-та. Тя отвори вълнуващи възможности за виртуален достъп. Музеите могат да представят изложби на уеб сайта с приспособления за движение на експонатите, така че да бъдат наблюдавани от всички ъгли. Библиотеките могат да дават възможност за търсене в каталози, заявки за книги и подновяване на срока за заемане, както и да задават въпроси чрез електронната поща и уеб форми. Архивите могат да предоставят чрез интернет документи, фотографии, филми, и звукови архиви. Онова, което може да се предложи, надминава въображението ни. Връзките в края на тази част илюстрират изпълнени с творческа фантазия виртуални услуги, които обогатяват не само хората с увреждания, но и всички потребители. За описание на виртуална реалност и технологии за приспособени към хората интерфейси виж Нови технологии за сектора на културното и научното наследство. Доклад 1 на DigiCULT Technology Watch, февруари 2003, глави 4 и 5 [7].

Виртуалният достъп е в пряка връзка с достъпно изградените уеб страници. Пармската харта, представена през 2003 г. на Комисията по културните въпроси към Съвета на Европа, поощрява прилагането на десетте принципа за качество на уеб сайтовете в сферата на културата, един от които е, че уеб сайтовете трябва да са “достъпни до всички потребители, независимо от използваните технологии и техните увреждания, като това включва достъпност на навигацията, съдържанието и интерактивните елементи”[8].

Европейският съюз се придържа към насоките на WAI (Инициатива за достъпност в уеб), изготвени от консорциума World Wide Web [9]. Тези насоки предоставят ясни и разбираеми съвети и обхващат въпроси от основни изисквания като контраст на цветовете, до по-сложни изисквания като структуриране на информацията на страницата и удобно навигиране. Препоръчва се съдържанието на уеб страниците винаги да е отделено от графичния им облик така, че ако потребителите премахнат оформлението и дизайна, да могат да достигат до информацията.

Потребителските интерфейси, включително уеб сайтовете, трябва да се проверяват за достъпност. Стандартът, който служи за проверка на европейските сайтове, е този, утвърден от WAI. Предварителният вариант 11 на “Коментари и изследвания на десетте “принципа на качеството””, публикувани от проекта Минерва и утвърдени на петата среща на националните изследователски групи в Парма” съдържа въпроси за проверка и практически тест за оценка на уеб сайтове [8]. Има няколко автоматизирани инструменти за проверка и оценка на уеб сайтове, между които:

• 
  Bobby [10] - проверява за спазването на стандарта WA1. Наскоро стана търговски продукт, а безплатната му версия се ограничава до проверката на една страница на минута.
  
• 
  HTML-kit [11] – може да се използва за разширяване на достъпността до уеб сайта и да коригира грешки и характеристики, които не отговарят на условията за достъпност. Това е безплатен софтуер.
  
• 
  Списък на подобни инструменти е на разположение на страницата на WAI [12]. Такива инструменти обаче проверяват само технологията на уеб сайта. Те не могат да преценят дали съдържанието е достъпно. Консорциумът World Wide Web е разработил насоки [13] за достъпност на съдържанието.
  

В допълнение уеб сайтовете трябва да бъдат:

• 
  достъпни чрез различни браузери (напр. Microsoft Internet Explorer и Netscape Navigator);
  
• 
  достъпни чрез различни хардуерни устройства ( напр. персонални дигитални бележници PDA, персонални компютри);
  
• 
  използваеми от браузери, които поддържат HTML/XHTML, Cascading Style Sheets и Модел за обекти-документи [14];
  
• 
  използваеми от браузери, които нямат разширителни програми (plug-ins), така че технологии като Javascript и Macromedia Flash трябва да се обмислят внимателно, преди да се използват;
  
• 
  идеалният случай е да бъдат използвани от екранни четци (говорещи браузери). Затова форматът PDF (Portable Document Format) трябва да се избягва. Макар че PDF става по-достъпен благодарение на разработките на Adobe, все още се препоръчва да се осигурява алтернативен HTML вариант на PDF файлове. С разработката на Acrobat Reader 6.0 (пълна версия) Adobe вгради пропорционално увеличаваща се и намаляваща версия на “екранен четец” (по-точно в този пример е да се нарича “преобразувател на текст в звук”) в самия софтуер на Acrobat Reader. Така могат да се четат на глас почти всички PDF файлове, дори по-стари, които не се били създавани с намерение да бъдат достъпни за всички. Въпреки че не всеки има последната пълна версия на Acrobat Reader с вграден синтезатор на текст в звук, и тези синтезатори не са така добри като екранните четци, които почти всички хора със зрителни увреждания използват (напр. JAWS [15], Window Eyes [16]), съществуването на такъв вграден синтезатор не е добре известно дори на хората с увредено зрение. Затова трябва да се усвоят нови умения за използването му. Полезна статия по този въпрос е поместена на уеб сайта на WebAIM [17]. Виж също уеб сайта на Daisy Consortium [18] за информация относно екранни четци и дигитални говорящи книги.
  

Електронна достъпност в истинския смисъл на понятието ще настъпи, когато преобладаващите на пазара продукти се проектират така, че да бъдат достъпни за колкото се може по-широк кръг от потребители. Европейският съюз подкрепя подхода “проектирано за всички” (“Design for All”) [2], който ще доведе до продукти, услуги и приложения на технологии за информационното общество, подходящи за повечето потенциални клиенти, без необходимост от бъдещи модификации. Европейският институт за дизайн и инвалидност [19] също работи за обогатяване на дизайна, освободен от ограничения при използването му. Очаква се едно ново обръщение на Европейската комисия за електронната достъпност (e-accessibility) [20] да засегне две основни предизвикателства, свързани с включването на всички граждани в информационното общество: проблемите на възрастното население и проблемите на хората с увреждания.

Вероятно ще се родят нови технологии, които ще подобрят опита и преживяванията на хората с увреждания. Примери на съществуващи технологии, които илюстрират посоката на развитие:

• 
  Системи, които предоставят на хората с увреден слух писмен запис на разговори лице в лице по време на конференции върху екрана на персонален компютър или лаптоп. Текстът се появява едновременно с думите на говорещия и шрифтът може да се уголемява в зависимост от нуждите на потребителя. Потребителят може да носи устройството си навсякъде, където има телефонно гнездо или мобилна телефонна връзка. В сектора на културното наследство този вид оборудване би бил полезен за общуване на живо с персонала, за дискусионни групи или лекции и при слушане на звукови архиви;
  
• 
  Ръчно управлявани компютри или персонални дигитални бележници, които са предназначени за нуждите на различни групи, например: за хора с увреден слух - видеоклипове на преводач, използващ жестомимичен език, за да опише творби и експонати от екзпозиция; за хора със зрителни увреждания – аудио описания могат да текат заедно с коментари; за хора, затруднени при учене може да се използва специално подготвен завукозапис. За хора, изискващи по-задълбочена информация, персоналните дигитални бележници могат да се свързват с централен сървър, така че да се иска повече информация по всяко време на посещението (виж Пул, Ник: Бъдещето на памтопа в твоята ръка. В: Museums Computer Group Newsletter, Sept 2002 [21]);
  
• 
  Компютри, при които всички човешки сетива се използват като начин за въвеждане на информация.
  

Електронните книги, илюстрации, видео и др. вече могат да се свалят на домашни компютри, телевизори и мобилни телефони. Хората с увреждания ще извличат полза от материали, заявени и доставени директно до техните домашни компютри.

Би било добре да се проучат по-подробно по-малките и портативни устройства, като ръкавици за подаване на данни, агенти, аватари, роботи, хаптик ефекти и др. (за повече информация виж насоките върху Персонализация ). Жизнено важно е реалните потребители да се включват от самото начало и да се взимат под внимание реалните приложения, броят на евентуалните потребители и икономическата жизнеспособност .
БИБЛИОГРАФИЯ Обратно към Обхват
[1] Стратегия на Европейския съюз за хора с увреждания. European Union Disability Strategy.

http://europa.eu.int/comm/employment_social/disability/strategy_en.html
[2] Мрежа за е-достъпност Европейски дизайн за всички. European Design for All e-Accessibility Network.

http://www.e-accessibility.org/
[3] Development of Library Services to Visually Impaired People: guide for Hellenic libraries [by] Bruno Sperl. July 2001. Initially developed as a handbook "Train the trainers", a deliverable of Action 3 of the ACCELERATE project.

http://www.lib.uom.gr/accelerate/deliverables/Ttt_en.doc);
[4] Blissymbolics

http://www.symbols.net/blissre.htm

[5] Символи за комуникация с картини. Picture Communication Symbols. http://www.mayer-johnson.com/

[6] Braille http://www.braille.org/

[7] Нови технологии в сектора на културното и научното наследство. Доклад 1 на DigiCULT Technology Watch,Февруари 2003, глави 4 и 5.
New technologies for the cultural and scientific heritage sector. DigiCULT Technology Watch Report 1, February 2003, chapters 4 and 5

http://www.digicult.info

[8] Работна програма за дефиниране на насоки за качествени уеб сайтове в областта на културата. Италианска работна група WP5 на проекта Минерва.

[15] JAWS http://www.freedomscientific.com/fs_products/software_jaws.asp

Commission Communication on eAccessibility in 2005

Консорциумът Дейзи е разработил стандарт за дигитални говорящи книги (ANSI/NISO Z39.86, Спецификации за дигитални говорящи книги http://www.loc.gov/nls/niso/) , за да гарантира достъп на информация за хора със зрителни увреждания.

Безплатен софтуер за проверка на достъпността на уеб сайтове, осигурен от екипа на Решения за достъпна информация (Accessible Information Solutions) в Национални информационни и библиотечни услуги, Австралия. На английски, френски, италианки, испански и японски. http://www.nils.org.au/ais/web/resources/toolbar/

Брошура, изследваща практическите инициативи за обслужване на библиотечни потребители с увреждания. Тя се опира на четири пилотни проекта на публичните библиотеки в Каван, Дъблин, Килдар и Майо, които изпробват нови подходи за достъпност. Брошурата е безплатна и може да се свали от уеб сайта. http://www.librarycouncil.ie/policies/making_access.shtml

Богат на съдържание уеб сайт с текст и мултимедийни елементи и силен фокус върху достъпността. Уеб сайтът е в съгласие с Ниво А от Насоките за достъпност в уеб на консорциума W3C. На потребителите се дава възможност за избор на различни интерфейси, например избор на информация, поднесена като текст или като звук.

Он-лайн интерактивен източник на съвети за четене, стартиран от библиотеките на графство Есекс. Има опция за избиране на рецензии на книги на уголемен шрифт или в аудиоформат, което значително разширява избора на хората със зрителни увреждания и премахва разочарованието от други сайтове, активно рекламиращи книги, които обаче не са достъпни в необходимия формат. Сайтът е изграден така, че да бъде съвместим с екранни четци.

Центърът за достъп в уеб е изграден като безплатен он-лайн ресурсен център за дизайнери и мениджъри.

Асоциацията е разработила програма, която конвертира вестници в електронен формат и ги изпраща до електронната поща на потребителите в рамките на 6 минути.

Този портал осигурява единен вход към много он-лайн правителствени услуги и лесен, приятен достъп до хора със зрителни увреждания, като им дава възможност да попълват различни форми и изпълняват транзакции като попълване на данъчни декларации, подаване на молба за пaспорт и др. http://euprava.gov.si/e-uprava/en/portalPage.euprava?pageid=34

Тази компания внася в Турция най-новите технологични устройства и продукти за хора с увредено зрение, като позволява на незрящите хора да работят пълноценно както зрящите. Осигурява решения на турски език за широк спектър от продукти.

На този сайт има библиотека за слепи. http://www.svkpl.cz/

База-данни за хора с увреждания, съдържаща информация за здравеопазване, терапия и др., подготвена от член на персонала-инвалид. Уеб сайтът е получил сертификата “Дружелюбно за слепи”.

От 1 януари 2005 националният архив се помещава в нова сграда с удобства, които отговарят на изискванията за достъп без бариери. http://www.nacr.cz. Информацията е на разположение и чрез Отдела за архиви на Министерството на вътрешните работи на Чехия: http://www.mvcr.cz