Дигитална телевизия Обратно към обхват
Телевизията е технология, позната на всеки, и не представлява проблем за технофобите. Дигиталната телевизия предоставя достъп до много повече канали, отколкото по-ранните системи и по този начин дава възможност за доставяне на повече локални услуги директно до домовете на хората. Интерактивната телевизия позволява на зрителя да общува пряко с телевизионни програми, да участва в игри или да изпраща съобщения. Макар че дигиталната телевизия е все още много нова, изчислено е, че в Европа има над 32 милиона дигитални приемници, от които поне 25 милиона имат интерактивни свойства. Очаква се дигиталната телевизия да продължи да се развива през следващите няколко години. Декодиращите кутийки за аналогови телевизори в момента са сравнително евтини, което прави дигиталните услуги по-лесни и по-евтини.
Европейската комисия подкрепя използването на отворени и съвместими стандарти за интерактивна дигитална телевизия, включително стандарта Multimedia Home Platform (MHP) [31]. Откривайки дискусия върху това [32], комисарят на Предприемаческо и информационно общество Оли Рен казва: Мрежите за дигитална телевизия (сателити, земни и кабелни) имат потенциала да предлагат доставка на мултимедийни услуги на информационното общество, заедно с мобилни телефони от 3-то поколение и други мрежи, и ние приветстваме всички бъдещи инвестиции в тази важна технология”
Институтите в сферата на културното наследство трябва да са наясно, че могат да се възползват от тази медия, като публикуват информация на уеб сайтовете на техните ръководни структури, като например подробности от местните услуги за обществото, общински съветници и депутати, обучение, здравеопазване, развлечения, спорт, местни организации.
При стотиците телевизионни канали, излъчващи целодневно, има глад за материали. Обширните колекции от произведения на изкуството, документи, филми, фотографии, печатни и звукови материали превръщат музеите, библиотеките и архивите в основен източник на съдържание за медиите. Може да им бъде предоставян суров материал в дигитална форма, но още по-ценно е, ако този материал се представя и интерпретира от експертите, работещи с тези колекции. Дигиталната телевизия може да се използва, за да се обхване по-широка аудитория, да се разработят пазарни ниши, което потенциално може да доведе до финансова възвръщаемост.
Възможно е дигиталната телевизия да се превърне в най-популярния начин за достъп до Интернет. Може да се появи нова потребителска общност, като домашни потребители, които не желаят или не могат да инвестират в компютърни технологии, но затова пък обичат да гледат телевизия. Освен това телевизорът обикновено е във всекидневната стая и е по-лесно достъпен, отколкото компютъра. Новите мобилни телефони от 3-то поколение могат също да подпомагат телевизионното разпръскване.
Понастоящем сърфирането в уеб от телевизионния екран е възможно, но в по-ограничен вариант. Входящото устройство, например, обикновено не е мишка, вместо нея може да се използва клавишът “таб”, или някакъв вид дистанционен контрол. Затова информацията, предназначена за такъв начин на достъп, трябва да бъде повече като телевизионен текст, чиито менюта потребителите проследяват, докато достигнат желаната страница.
Телевизията е позната като медия само за гледане. Но възникващите нови технологии позволяват писане и публикуване директно в уеб, което ще трансформира телевизията. За музеите, библиотеките и архивите ще бъде възможно да пишат директно текстове в уеб, като използват уеб редактиращи софтуери от вида TTW (Through-The-Web) или други инструменти за създаване на съдържание като Wiki or Blog.
Една система за мениджмънт на съдържанието, съчетана с TTW уеб редактор, позволява на потребителите да редактират съдържание в уеб, без да се изискват специални технически умения. За описание на технологията TTW виж Through the Web Authoring Tools от Paul Browning [33].
Будки Обратно към обхват
Будки за публичен он-лайн и Интернет достъп са налице от няколко години и в момента съставляват важна част от информационната стратегия на местната власт и услуги в много градове на Европа.
И те, както телефонните будки, се сблъскват с конкуренцията на персоналните дигитални бележници, лаптопове и мобилни телефони. За да имат успех, те трябва :
-
да бъдат разположени на стратегически места, където хора със свободно време имат нужда от информация. Такива места са търговските центрове, кафенетата, железопътните гари, автогарите и летищата;
-
да бъдат многофункционални, като например да предлагат достъп до Интернет, електронна поща и улеснения за извършване на транзакции като правене на резервации или плащане на сметки.
Вътре в сградата една добре проектирана будка може да посреща редица рутинни задачи, като приемане на молби за членство, отговори на често задавани въпроси, даване на указания за местоположението на отделни офиси, заемане на книги, продажба на билети, както и предоставяне на Интернет или други ресурси като, например, он-лайн система за информация на граждани.
Важни решения при проектирането на будки е дали данните се зареждат локално в компютъра на всяка будка или се актуализират на отдалечен сървър, дали будката работи оф-лайн или е свързана в мрежа, дали има телефонна връзка със справочно-консултантското бюро. Добре е към тези решения да се прибавят мерки срещу вандализма.
Видеоконференции Обратно към обхват
Те позволяват на двама или повече участници на различни места да се виждат и слушат и понякога да извършват съвместна работа от компютрите си. Тази форма вече дава своя принос към дистанционното обучение и обучението на персонала. Може да се използва като метод за комуникация между отделните филиали на една организация и за програми, насочени навън към обществото. Възможно в видео конфериране на повече от две места, като всички места се свържат, за да общуват симултанно.
Видеоконференциите се провеждат по телефона, затова е важно да се осигури широколентов и високоскоростен Интернет. Основните съставки на видеоконферентната система са предавателно и приемащо устройство, като такава техника е необходима за всяка една от страните, участващи във видеоконферентната връзка. Необходима е и спомагателна мрежа, която да пренася сигналите. Входни устройства могат да бъдат: микрофони, телевизионни камери, бели дъски и др.; за изходни устройства могат да се използват високоговорители, телевизионни монитори, информационни табла, бели дъски и др.
За да се водят наистина успешно, видеоконференциите трябва да използват взаимносъвместима апаратура. Основните стандарти в тази област са H.320 and H.323 [34].
Мобилни услуги Обратно към обхват
Ръчните мобилни устройства стават все по-малки и все по-функционални. Мобилните телефони днес могат да изпълняват функцията на телефони, калкулатори, организатори на лични данни, календари, камери, Интернет сървъри, да изпращат и получават електронна поща, да четат електронни книги, да позволяват на потребителите да играят електронни игри и др. С персоналните дигитални бележници (PDA) може да се слуша музика и да се гледа видеофилм.
Доставянето на дигитално мултимедийно съдържание до ръчни портативни устройства е вече възможно. Затова всичко, което е на разположение в Интернет, е на разположение и на персоналния дигитален бележник (PDA).
Институтите в сферата на културното наследство могат да оползотворяват мобилната технология за:
-
популяризиране на услугите си;
-
рекламиране на изложби и събития;
-
изпращане на персонализирани съобщения като напр. информация за предстоящо събитие, представляващо интерес за конкретна личност, напомняне за невърнати книги, информация за резервирана книга, която е готова за заемане;
-
отговаряне на въпроси.
Полезни съвети за разработка на съдържание, подходящо за доставяне до мобилни устройства, може да се намери на уеб сайта на информационната мрежа за културното наследство на Канада [35].
Използвайки възможността на безжичната технология за мобилен достъп и позициониране на различни места, културните институти могат да предлагат обслужване с персонализирани екскурзоводни турове.
Екскурзоводни турове Обратно към обхват
В музеите и туристическите забележителности са популярни аудиопътеводителите, които развеждат посетителите през изложбени зали или музеи на открито. Те могат да се използват също в музеи, библиотеки и архиви като алтернатива на печатните пътеводители, за да разясняват системата от колекции и услуги. Често се подготвят на няколко езика.
Аудиопътеводителите все повече се изместват от подръчни безжични устройства, които са много по-гъвкави. Те могат да се приспособят към нуждите на отделен потребител или група, а също да предлагат интерактивни елементи. До персоналните дигитални бележници (PDA), освен звук, може да се предоставят и картини, текст, графики и видео. Съдържанието се съхранява на централен сървър и се предава на посетителите когато и където го поискат посредством безжична локална мрежа (WLAN). Още със самото си идване посетителят може да наеме персонален дигитален бележник (PDA) или да използва свой собствен, да свали от мрежата карти или схеми на пространственото оформление и да получи всякаква друга информация. (Виж насоките за Персонализация и Съвместимост.)
Тази технология предлага редица предимства, между които:
-
достъпност – може да бъде насочена към специалните изисквания и нужди на посетителите;
-
гъвкавост- помага на посетителите да направят свой собствен маршрут и в зависимост от интереса им, да получават по-подробна или по-обща информация за дадена част от експозицията;
-
удобство – по-лесно е да се слуша или чете от ръчно мобилно устройство, отколкото да се проследяват табелки или преглеждат печатни пътеводители;
-
персонализиране – информацията се предлага на различни езици, може да бъде приспособена към различни посетителски групи, напр. за деца или за тесни специалисти в дадена област.
ПРЕДВИЖДАНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО Обратно към обхват
За страни с обемисто, дълговековно и богато наследство от документирана културна история може би е привлекателно и разумно да се концентрират върху колекции с изтекъл срок на авторското право като начин да се сведе до минимум проблема с правата върху интелектуалната собственост. Но в една по-дългосрочна перспектива, ако трябва библиотеките, музеите и архивите да се конкурират като доставчици на съдържание до обширни мрежи, те неминуемо ще се сблъскат с организации, притежаващи интелектуални права, за да договарят лицензи за ползване, повторно използване и реорганизиране на съдържание, защитено от копирайта (виж насоките върху Законодателни и правни въпроси).
Институтите ще забележат, че техните потребители вече не посещават местата за обслужване и не общуват с персонала. Някои услуги стават автоматични и се извършват само по електронен път, което от своя страна налага необходимостта от рационализация и реорганизация.
Мултимедийните ресурси ще бъдат интегрирани към каталозите и ще могат да се търсят и извличат, независимо в какъв формат са.
Ресурси като електронни книги, електронни периодични издания, музика, филми и др. ще могат да се свалят директно от системите на доставчиците веднага, щом потребителят поиска. Такива ресурси ще бъдат купувани или абонирани с лицензионен договор.
По подобен начин тези ресурси ще се доставят при поискване директно до собствения компютър или персонален дигитален бележник на потребителя, без да има нужда той да посещава института, за да получи достъп.
Посетителите на културните институти ще се наслаждават на персонализирано обслужване, обогатено от технологиите на виртуалната реалност.
Много е вероятно в бъдеще повечето хора да ползват Интернет не чрез компютър, а например чрез дигитална телевизия, безжично свързани мобилни телефони, дори чрез командно табло на електронни игри или DVD плейър. Изчислено е, че 80% от населението на Европа вече използва мобилни ръчни устройства. Растежът в сектора на мобилните комуникации и интерактивната телевизия вероятно ще бъде задвижен от иновационни мултимедии. За институтите в сферата на културното наследство предизвикателството ще бъде да предоставят услуги, които носят реална ценност за хората, образованието и бизнеса.
БИБЛИОГРАФИЯ Обратно към обхват
[1] Information Society Technologies: Multimedia in modern society. http://www.cordis.lu/ist/ka3/home.html
[2] European Union's action in support of regional development.
http://europa.eu.int/comm/regional_policy/ns_en.htm
[3] The Open eBook Forum http://www.openebook.org/
[4] Audible.com; http://www.audible.com/
Microsoft Windows Media Audio (WMA);
http://www.microsoft.com/windows/windowsmedia/default.aspx
MP3; http://www.mp3.com/
Adobe 6 http://www.adobe.com/products/acrobat/readstep2.html
[5] The Daisy Consortium
http://www.daisy.org/
[6] Specifications for the Digital Talking Book (ANSI/NISO Z39.86-2002
http://www.loc.gov/nls/z3986/v100/
[7] Project Gutenberg
http://promo.net/pg/
[8] Garrod, Penny: E-books in UK Public Libraries: where we are now and the way ahead. UKOLN, July 2004. http://www.ukoln.ac.uk/public/nsptg/e-books/#10
[9] RealAudio http://uk.real.com/
MS Media Server
http://www.microsoft.com/windows/windowsmedia/default.aspx
Shoutcast http://www.shoutcast.com/
[10] Groovy Gecko http://www.groovygecko.com/
[11] Streaming media: introduction. University of Tasmania, 2003.
http://www.utas.edu.au/teachingonline/develop/multimedia/streaming/introduction.html
[12] MP3 http://www.mp3.com/
[13] MUSICNETWORK http://www.interactivemusicnetwork.org/
[14] OMR Bibliography
http://www.interactivemusicnetwork.org/wg_imaging/upload/omrbib-20040128e.htm
[15] Netherlands Institute for Sound and Vision
http://www.geheugenvannederland.nl/gvnNL/handler.cfm/event/onpage/pageID/8FAE9963-0FAB-4112-BF19-325991A23477/collectionid/A1C3C760-1070-49C8-9257-A9AF9FB858BB
[16] IAML, the International Association of Music Libraries, Archives and Documentation Centres
http://www.iaml.info/
[17] IAMIC, the International Association of Music Information Centres
http://www.iamic.net/
[18] FIAT/IFTA, the International Federation of Television Archives
http://www.fiatifta.org/
[19] EBU, the European Broadcasting Union
http://www.ebu.ch/en/index.php
[20] IASA, the International Association of Sound and Audiovisual Archives
http://www.iasa-web.org/
[21] FIAF, the International Federation of Film Archives
http://www.fiafnet.org/
[22] AMIA, the Association of Moving Image Archivists
http://www.amianet.org/home/about/mission.html
[23] Open GIS Consortium http://www.opengis.org/
[24] ESRI GIS and mapping Software http://www.esri.com
The GIS Data Depot http://www.gisdatadepot.com/
http://www.gisnet.com/note-book/GIS_Resources.htm
The Geospatial Resource Portal tutorial
http://www.gisdevelopment.net/tutorials/
ARL GIS Literacy Project http://www.arl.org/info/gis/index.html
[25] Web3D Consortium http://www.web3d.org
[26] VRML (Virtual Reality Modelling Language) (ISO/IEC 14772)
http://www.iso.org/iso/en/StandardsQueryFormHandler.StandardsQueryFormHandler?scope=CATALOGUE&keyword=&isoNumber=14772&sortOrder=ISO&title=true&search_type=ISO&search_term=14772&languageCode=en
[27] X3D (Extensible 3D)
http://www.web3d.org/x3d/specifications/x3d_specification.html
[28] OpenGL (Open Graphics Library) http://www.opengl.org/
[29] DigiCULT Technology Watch Briefing no. 13: Telepresence, Haptics, Robotics, April 2004.
http://www.digicult.info/downloads/DigiCULT_TWB13_Haptics_1.pdf
[30] Internet World Statistics.
http://www.internetworldstats.com/
[31] Multimedia Home Platform (MHP)
http://www.mhp.org/
[32] Обръщение на Комисията на Европейските общности към Съвета на Европа, Европейския парламент, Европейската икономическа и социална комисия и Комисията на регионите относно съвместимостта на услугите с интерактивна дигитална телевизия. [SEC(2004)1028].
Communication from the Commission to the Council, the European Parliament, the European Economic and Social Committee and the Committee of the Regions on interoperability of digital interactive television services [SEC(2004)1028].
http://europa.eu.int/information_society/topics/ecomm/doc/useful_information/library/communic_reports/interoperability_idtv/com_2004_541_en.pdf
[33] Browning, Paul: Through the Web Authoring Tools. In Ariadne, Issue 39, 30th April 2004. http://www.ariadne.ac.uk/issue39/browning/intro.html (повече технически детайли виж в доклада на JISC TechWatch от същия автор: http://www.jisc.ac.uk/uploaded_documents/tsw_03-08.pdf)
[34] Video Technology Advisory Service: Videoconferencing standards. 2003. http://www.video.ja.net/stan/
[35] Canadian Heritage Information Network. Mobile Technologies and Interactive Applications: Developing Content for Mobile Phones. June 2004. http://www.chin.gc.ca/English/Digital_Content/Tip_Sheets/Wireless/dev_content.html
ВРЪЗКИ Обратно към Обхват
Германия
Он-лайн виртуален музей на живо (LeMO) (Living Virtual Museum Online)
Съвместен проект на Немския исторически музей, Дома за история на Федерална република Германия и Института Фраухофер за софтуер и системни технологии. Виртуален тур на 20 век, който съчетава триизмерна анимация, филмови и звукови документи с музейни предмети и текстове в HTML, за да представи изчерпателна картина на историята. Този проект (LeMO) е само част от разнообразните мултимедийни проекти на музея. В уеб сайта са поместени панорами на 360° (които могат да се свалят и използват за скринсейвъри), звукови и видео презентации.
http://www.dhm.de/lemo/ (LEMO)
http://www.dhm.de/mm/index.html (мултимедиа в музея)
Мултимедиен он-лайн архив Чемниц (MONARCH), Технически университет, Чемниц
Използва технологията клиент-сървър за дълготрайно архивиране на мултимедийни ресурси и осигуряване на достъп до тях.
http://www.bsz-bw.de/diglib/agmm/
Мултимедиен музей, Дойче музеум, Мюнхен
Използва комбинация от много мултимедийни технологии (дигитализация, жива камера, панорамни снимки, видео- и аудиоклипове и интерактивни демонстрации), за да илюстрира развитието на технологиите. http://www.deutsches-museum.de/mum/index.htm
Мултимедиен проект,Bibliotheksservice-Zentrum Baden-Württemberg
Обширен проект, координиращ различни мултимедийни проекти в рамките на по-широка мрежа на дигиталната библиотека. Между проектите са: портал за библиотеки, музеи и архиви; проект за метаданни; електронна лавица за преподаване и обучение.
http://www.bsz-bw.de/diglib/
Испания
Мобилни библиотечни услуги на департамента за култура към областния съвет на Каталония
Мобилна библиотека, оборудвана с широколентен достъп до Интернет и уеб сайта на библиотеката с всичките й функции, чрез сателитен канал. Предоставя също достъп за хора с недостатъчна мобилност. . http://cultura.gencat.net/biblio/busgs.htm
Кипър
Археологически музей на областта Limassol
Уеб сайтът съдържа много фотографии, артефакти и др.
http://www.limassolmunicipal.com.cy/museum
Музей на манастира Кукос
Съдържа виртуален тур на музея с указатели на картини, документи, ръкописи и др.
http://www.kykkos-museum.cy.net
Литва
МУЗИКАЛИЯ
Осигурява достъп до дигиталния архив на мултимедийното музикално наследство, съхранявано в библиотеката на Литовската академия на науките. Използват се технологиите PHP, mySQL и XML за представяне на средновековни музикални ръкописи.
http://www.musicalia.lt
Люксембург
Национален музей за история на изкуството
Включва виртуален тур на изложбите.
http://www.mnha.public.lu/index.html
Норвегия
Музей Johan Nygaardsvold
Изключително обширен уеб сайт с анимирани герои, който използва “flash” и различни мултимедийни техники. Насочен е главно към деца в училищна възраст.
http://www.gubben.no
Låtlån
Проект, при който се кооперират две библиотеки и няколко организации, свързани с авторското право. Чрез тази библиотечна услуга потребителите могат да се регистрират и получат достъп до 48,000 звукови записи в Интернет. Избраните записи се насочват към потребителя и могат да бъдат изтеглени. Системата запазва също лични предпочитания.
http://www.nettbiblioteket.no/llaatlaan.htm
Обслужване с карти и бази-данни за персонални дигитални бележници (PDA) /мобилни телефони
Осигурява безжичен достъп до информация за културното наследство, като използва динамични карти за потребителски интерфейс. http://www.geoshare.net/prototypes/tourism/
Градски архив на Осло
Този уеб сайт е интересен пример за това как да се представят архивите и техните услуги в Интернет. Той поставя акцент върху професионалните услуги и услугите, разработени за определени групи. Уеб сайтът предлага огромно количество информация – фотографии, уеб галерии, уеб изложби, а скоро се предвижда да се появи видеофилм за най-новата история на Осло. http://www.byarkivet.oslo.kommune.no
Русия
Митични времена
Електронна музейна експозиция в Градския музей за природата и човека на Ханти-Мансийск. Мултимедийни информационни будки допълват постоянната изложба, посветена на народната култура и митология на угрите. Използва се Базата-данни за мениджмънт на колекции KAMIS 2000. http://www.kamis.ru
Областен музей за изкуства, Калуга
Проектът “Създаване и предоставяне в Интернет на информационните ресурси на Областния музей за изкуства, Калуга, доведе до компютризация на музея, създаване на електронен каталог и създаване на уеб сайт, като се използва технологията за панорамно разглеждане IPIX.
http://artmuseum.okclub.org/
Виртуалният свят на Руския музей
Учреден е Многофункционален компютърен център в ролята на модерен музей, прилагащ най-новите технологични постижения, технологиите на виртуалната реалност и мултимедиите. Идеята на проекта предвижда създаване на три функционални сфери: Център за виртуална реалност, център за модерни технологии и Център за Дигитални комуникации. http://www.rusmuseum.rii/rii/museum/net/vwrm/
Достарыңызбен бөлісу: |