Мярка: 3.1.2. Интензифициране на културните връзки между двата региона

Кръстопътното географско местоположение на региона определя и неговата специфична култура и културно наследство. Близките културни и социални контакти между хората от двете страни на границата ще допринесат за запазване на общото наследство и създаване на благоприятна среда за развитие на съвременната култура. Оползотворяването на това културно богатство може да съчетае опазването и популяризирането на местните традиции с подкрепата за съвременните форми на изкуството и културата.

Този приоритет цели да подкрепи трансраничното сътрудничество между България и Турция на местно ниво, за да се интензифицират връзките между местни организации от двете страни на границата и опосредствано се подпомогне икономическото развитие на региона.

Българската част на трансграничния регион изобилства от културни и културно-просветни институции, които опазват, съхраняват и популяризират българските традиции и традициите на малцинствата, живеещи в региона. Най-характерна, добре развита и със значими традиции на територията на региона е читалищната мрежа. Броят на читалищата по общини е както следва:

• 
  В община Хасково – 22 читалища;
  
• 
  В община Димитровград – 29 бр.;
  
• 
  В община Минерални бани – 7 бр.;
  
• 
  В община Стамболово – 2 бр.;
  
• 
  В община Харманли – 2 бр.;
  
• 
  В община Маджарово – 1 бр.;
  
• 
  В община Свиленград – 13 бр.;
  
• 
  В община Любимец – 5 бр.;
  
• 
  В община Ивайловград – 1 бр.;
  
• 
  В община Кърджали – 24 бр.
  

Те осъществяват богата културно-образователна дейност, която включва: библиотечно дело, детски музикални и езикови школи, клубове по танци и изобразително изкуство, курсове по компютърна грамотност, певчески групи – фолклорни и вокални, фолклорни ансамбли и формации, народни хорове, инструментални състави, колективи за народни и стари градски песни, самодейни певчески групи, сатирични състави и др.

Други институции, работещи в областта на културата, са исторически музеи (в Хасково, Димитровград, Кърджали и Харманли), музейни сбирки, градски библиотеки (само в Хасково, Димитровград, Кърджали, Свиленград и Ивайловград), художествени галерии, театри (само в Хасково, Димитровград и Кърджали) и други организации (младежки център, нестопански сдружения).

Необходими дейности:

• 
  Изследване и съхраняване на Културно-историческото наследство на Тракия и Източните Родопи. Актуализация на музейните сбирки и археологическите експозиции;
  
• 
  Трансгранично партньорство при създаване на музейни експозиции с използване на съвременни технически средства и похвати за представяне и демонстриране на ценностите;
  
• 
  Обогатяване формите на самодейното, непрофесионалното и професионално изкуство, съобразно потребностите на общността;
  
• 
  Усъвършенстване на детските и младежки художествени форми и привличане на повече млади хора към изкуството и културата;
  
• 
  Подобряване на материално-техническата база в културните институции (театри, музеи, читалища, галерии) и религиозните обекти;
  
• 
  Създаване на достъп до електронна информация в библиотеките през интернет;
  
• 
  Организиране на общински и общоградски празници, панаири и фестивали, съвместно с партньори от Турция.
  

Мярка:

Присъединяването към Европейския съюз е национален приоритет за България. През последните няколко години, българските правителства, регионалните и местните власти положиха значителни усилия за възприемане на общностното законодателство и укрепване на институционалния капацитет в съответствие с изискванията на ЕС.

Институционалният капацитет за усвояване на средства от ЕС е важен както за България, така и за Турция. България получава в момента финансова помощ по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД, а след присъединяването към ЕС след 01.01.2007г. ще получи достъп и до многократно по-голям финансов ресурс от Структурните фондове и Кохезионния фонд.

Трансграничният регион на Турция (областите Одрин и Киркларели) са единствените в Турция, които получават помощ от ЕС чрез програмата ФАР ТГС, съгласно резолюция на Съвета на Европа от декември 2001г. Тези две турски административни области участват в програмата ФАР ТГС България – Турция, а област Одрин участва и в програма ИНТЕРРЕГ между Гърция и Турция. Следователно тези 2 трансгранични инициативи ще положат основите на пътя за въвеждане и оползотворяване на програма ИНТЕРРЕГ в бъдеще и трябва да създадат ключов капацитет у администрациите в разглеждания трансграничен регион. Област Хасково, от българска страна, също участва в 2 трансгранични програми – ФАР ТГС България – Гърция и ФАР ТГС България – Турция, а област Кърджали единствено в ТГС България – Гърция.

Капацитетът за усвояване на средства е степента, в която една публична организация е в състояние да изразходва определени финансови ресурси от структурните фондове по ефективен и ефикасен начин. Той има три основни измерения: макроикономическата ситуация в страната, възможностите за съфинансиране на проекти и административен капацитет. Административният капацитет се изразява в способността и умението за своевременно и качествено изготвяне на подходящи планове, програми и проекти, да се вземат решения за програмите и проектите, да се координират основните партньори и да се администрират процесите по прозрачен и отчетен начин.

Общините са само една част от общността за развитие, но те са ключови участници в процеса на планиране и усвояване на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд. Мнозинството от общините имат изградени структури за работа по проекти. В 67% от общините е обособено звено за тази дейност, а във всички останали има служител или служители, натоварени с такава функция (този подход е характерен за по-малките общини). Във всички общини от разглеждания регион, отговорността за разработване на проекти е делегирана на много високо ниво, дори на политическо ниво – заместник кмет – а не на оперативно ниво – секретар, директор на дирекция. Звената и лицата, занимаващи се с проекти, разполагат със сравнително добре оборудвани помещения и имат достъп до интернет.

1. 
   Таблица 1. Брой служители и наличие на звена за разработване на проекти по общини.
   

Финансовият капацитет на общините е ограничен. Въпреки това всички кандидатстват активно по различни програми и отделят необходимите средства за съфинансиране. Капацитетът за съфинансиране е твърде диференциран и като цяло зависи от размера на собствените приходи. Тенденцията е, колкото по-голяма е общината, толкова по-голям да е размерът на собствените й приходи, съответно капацитетът за съфинансиране. Делът на собствените приходи в общия бюджет нараства през 2005 спрямо 2004г. при всички разглеждани общини средно с 4%, с изключение на една, където намалява (виж табл.2). Размерът на необходимите средства за съфинансиране на проекти към оперативните програми след 2007 г. значително ще се увеличи, което ще постави пред ново изпитание планирането и бюджетирането. Ще са необходми също така външни ресурси за осигуряване изпълнението на проектите и покриване на собственото участие. Сигурно е, че общините ще трябва да разчитат на собствения си капацитет и ресурси за финансиране на подготовката на проекти и тяхното съфинансиране. От една страна, това означава при съставянето на бюджетите да се определят приоритети и да се отпускат средства за разработване и съфинансиране на приоритетни проекти. От друга страна означава възприемане на активна позиция за мобилизиране на ресурси чрез създаване на партньорства както с НПО, така и с частни фирми и/или други общини, т.е. чрез обединяване на средства.

2. 
   Таблица 2 Анализ на общинските бюджети
   

Практически всички общини споделят нужда от консултантска помощ и обявяват, че използуват или са използували консултанти за разработване и/или спечелване на проекти. Потребността от консултантска помощ е по-висока сред малките общини, общините без НПО или слаби НПО, и общините с малък опит в проекти. Нуждата от консултанти се определя и от сложността и материята на проекта. Консултанти се използуват не само за цялостната разработка, а и за разработване на определени етапи или детайли от проектите.

• 
  Обучение за цялата администрация относно: оперативни програми, структурни фондове, политики на ЕС, стратегическо планиране.
  
• 
  Развитие на уменията за разработване на проекти в общинските администрации;
  
• 
  Техническа помощ за подготовка на проекти;
  
• 
  Провеждане на обучения по английски език и компютърен софтуер – офис приложения, специализиран софтуер за общинско управление;
  
• 
  Създаване на инструмент на местно ниво, предоставящ преференциални кредити за съфинансиране на проекти;
  

Мярка:

Качественото административно обслужване е функция от много променливи, най-важните от които са обучен и мотивиран персонал и добра вътрешна организация на работата. Освен на местно ново, за подобряване капацитета на администрацията се грижат централното правителство и нестопански организации. Например, с цел засилване на местното самоуправление и ускоряване на фискалната децентрализация бе подписано споразумение между правителството на РБ и Националното сдружение на общините в РБ. Целите на споразумението бяха предоставяне на ефективни публични услуги в съответствие с потребностите на гражданите при ограничаване броя и дублирането на регулаторните режими; установяване на трайно и ефективно взаимодействие между централната и местната власт, основано на принципите на партньорство и съгласуваност на действията и др.

От постиженията на общините през последните 5 години е видно, че стремежът за подобряване качеството на обслужването не е прекъсвал и непрекъснато се увеличава. Достатъчно е да се споменат няколко добри практики.

Една от тях е създадените почти повсеместно Общински центрове за обслужване на гражданите (ОЦУИГ), работещи на принципа „едно гише”. В разглежданите общини изграждането на тези центрове започна през 2001, като пионер бе община Димитровград, в която заработи първият напълно функциониращ център. До 2006г. още 8 общини (от 11 обхванати в изследването) изградиха такива центрове. Разбира се създаването на тази форма на обслужване не трябва да бъде самоцелно. Нейното функциониране е оправдано в администрации, където дневният поток от граждани е голям, звената са разположени сравнително отдалечено или са разпръснати, което затруднява бързият достъп до тях. Изграждането на ОЦУИГ води след себе си неминуемо до промяна в организацията на множество вътрешни процедури и е симулиращ фактор за реорганизация на работата и структурата на администрация. Най-общо положителните резултати от функционирането на ОЦУИГ са:

Улеснява се достъпът на гражданите до мястото на предлагане на услуги, включително и за хора с увреждания;

Внася се яснота за мястото и сроковете на предлаганите общински услуги;

Сроковете за извършване на услугите като цяло намаляват;

Оптимизират се процедурите за предлагане на услугите;

Облекчава се работата на оперативните отдели;

Като цяло се повишава качеството на обслужването на гражданите и удовлетвореността им от администраторите;

Увеличава се контролът над процесите.

Друга добра практика в това направление е получаването на международен сертификат за качество на услугите ISO 9001:2000 от общинските администрации (такъв сертификат притежават община Кърджали и община Димитровград). Обхватът на тези сертификати е предоставяне на административни услуги на граждани и фирми. Разработват се документи за внедряване на съвременни системи за управление на качеството на услугите за гражданите и организациите. По принцип сертификацията е важен момент в дейността на администрацията. Тя представлява процес на оценка на дадена организация спрямо международни или браншови стандарти. Оценката се извършва от независим акредитиран сертифициращ орган и се представя в международна сертификационна организация. На основата на положителната оценка общинските администрации получават международно признат сертификат за качество. Тази добра практика дава възможност на местните администрации да повишават качеството на предоставяните услуги, да подобряват имиджа на своите региони, с което могат да привличат повече инвеститори.

В съвременното информационно общество, общините, подкрепяни от държавната администрация все повече използуват съвременни начини за информиране на гражданите и улесняване на работата на служителите. Голяма част от общинските администрации и общинските съвети притежават динамични интернет страници, на които освен обща информация за населените места се предлагат и публични документи – решения на Общински Съвет, наредби, правилници, протоколи, информация за търгове и конкурси, процедурите за извършване на административни услуги и др. 82% от разглежданите общини притежават интернет страници, като 64% от тях публикуват регулярно публичните документи, както и текущи новини. С тези действия са направени решителни стъпки към повишаване прозрачността в действията на администрацията.

Друга добра практика, която значително улеснява работата на общинската администрация и допринася за повишаване на качеството и е използуването на вътрешни информационни системи, като едни от най-важните са информационните системи за вътрешен документооборот и правноинформационните системи. Всички общини използуват правноинформационни системи, като средно 50,9 работни места са оборудвани с тях. 81% от общините имат въведена система за документооборот – деловодна програма.

3. 
   Таблица 3 Организационен капацитет на общините, членове на РСО „Марица”