Програма за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници 2005-2015 година


ПОЛИТИКИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВЕИ. ПРОГНОЗА



бет6/11
Дата20.07.2016
өлшемі2.35 Mb.
#211511
түріПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

ПОЛИТИКИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВЕИ. ПРОГНОЗА.

  1. Политика на ЕС. Преглед на съществуващото законодателство. Механизми за стимулиране на производството на енергия от ВЕИ в ЕС.

    1. Преглед на съществуващото законодателство


Европейското законодателство в областта на ВЕИ включва:

Директива 2001/77/ЕС на ЕП и Съвета от 27.09.2001 г., публикувана в Официалния Бюлетин брой 283 от 27.10.2001 г. за насърчаване производството на електричество от ВЕИ на вътрешния пазар за електричество - по тази директива страните членки трябва да определят националните си цели за бъдещото консумиране на ВЕИ-е3. В анексите към директивата са дадени указания за определянето на тези национални цели. Ако тези цели се изпълнят, консумацията на електричество, произведена от ВЕИ, ще нарасне от 14% през 1997 година до 22% до 2010 година, ЕК ще следи как се изпълняват тези цели. Според тази директива страните членки трябва да предоставят: свободен гарантиран достъп до ВЕИ-е; гаранции за произхода на ВЕИ-е; прозрачност на разходите.

  • Директива 2003/30/ЕС на ЕП и Съвета от 8 май 2003 г. за насърчаване използването на биогоривата или други възобновяеми източници в транспорта, публикувана в Официалния Журнал на 17.05.2003 г. - определя национални индикативни цели - до 31.12.2005 г. биогоривата да имат дял от 2% от общото количество на използваните в транспорта конвенционални течни горива към тази дата, като до 31.12.2010 г. – този дял да стане 5.75%. Предложените от комисията референтни стойности, засега, не са задължителни и всяка страна трябва да определи своите национални цели в зависимост от конкретните условия.

  • Директива 2002/91/ЕС за енергийните характеристики на сградите;

  • Директива 2004/8/ЕС за насърчаване на ко-генерационните системи с цел: удвояване на дела на ко-генерационните системи от 9% през 1994 г. до 18% през 2010 година.

За нуждите на тази програма директивата се тълкува в частта й комбинирано производство от ВЕИ.

  • Директива за данъчните облекчения върху енергийните продукти

  • Други документи, свързани с европейската политика за устойчиво развитие и запазване на околната среда чрез ограничаване на вредните емисии, например:

  • Съобщение на Комисията към ЕП, Съвета на Европа, Комитета по икономически и социални проблеми и Комитета за регионите «Към глобално партньорство за устойчиво развитие», проект, последно ревизиран на 20.06.2005.

  • Съобщение на Комисията от 15 май 2001 г. «Устойчива Европа за по- добър свят – Европейска стратегия за устойчиво развитие», проект

  • Съобщение на Комисията от 9.02.2005 г. «Преглед на европейската стратегия за устойчиво развитие 2005 година – начален прогрес и бъдеще».

«Индикатори за устойчиво развитие за мониторинг на внедрената стратегия за устойчиво развитие на ЕС». Комисията представя списък от индикаторите за мониторинг на внедрените политически приоритети, определени в Готенбург и Барселона. Това представлява йерархична структура от 12 главни индикатора, отговарящи на основните теми за устойчиво развитие, посочени на европейско и световно ниво; 45 индикатора за основна политика, съответстващи на ключовите цели по всяка тема; и 98 аналитични индикатора, съответстващи на мерките за внедряването на ключовите цели.
      1. Механизми за стимулиране на производството на енергия от ВЕИ в ЕС.

        1. Непазарни механизми


    • Преференциални цени, съпроводени със задължение за изкупуване на цялото количество произведена електроенергия от ВЕИ /непазарен механизъм/ - осигуряват се гарантирани цени и продажба на електроенергията, което дава сигурност на инвеститорите. Постигнати са забележителни успехи по отношение на инсталираните мощности. Прилага се в: Австрия, Чехия, Дания, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Люксембург, Нидерландия, Словения и Испания.

  • Енергийни данъци – могат да поставят ВЕИ в благоприятно положение спрямо конвенционалната енергия. Примери в това отношение са:

    • Енергийните данъци в Дания, благодарение на които дървесината и сламата стават конкурентноспособни на другите видове горива;

    • Английският данък “Climate Change Levy”, който се отнася за използването на въглища, природен газ, пропан-бутан и електроенергия в индустриалния сектор. От този данък е освободена електроенергията от ВЕИ;

    • Австрийският данък върху електроенергията – от него е освободена тази електроенергия, която се произвежда от малки централи за собствени нужди или от фотоелектрически системи;

    • СО2 данъци;

    • SO2 данъци;

    • Освобождаване от облагане с акциз или намаляване на акцизните ставки за чисти течни и твърди биогорива, използвани в транспорта и производството на топлинна енергия;

    • Намаляване на ДДС за възобновяемата енергия - таблица 3.1.1

Като пример за държавна финансова политика поощряваща инсталирането на слънчеви системи, в таблица 3.1.1 са посочени редуцирани ставки на ДДС при закупуване на оборудване.

Таблица 3.1.1: ДДС в някои страни-членки на ЕС

Държава

ДДС общ

ДДС за слънчево оборудване

Великобритания

17.5 %

5.0 %

Франция

19.6 %

19,6 – 5, 5%

Италия

20.0 %

10.0 %

Португалия

17.0 %

12.0 %

Ирландия

21.0 %

12,5 %

    • Освобождаване от данък или намаляване на данъците за чисти течни и твърди биогорива в транспорта и производството на топлинна енергия;

    • Освобождаване от данък печалба за инвестиции във ВЕИ.

    • Подкрепа на научно-изследователски програми и демонстрационни проекти;

    • Фондове за изследване на регионални и местни енергийни концепции и централно отопление;

    • Австрийска програма за технологии за устойчиво развитие.

    • Инвестиционни механизми:

    • Инвестиционни субсидии - могат да бъдат във вид на точно фиксирани суми за даден вид проекти или да представляват частично финансиране на определен процент от инвестициите. Този процент е различен в различни европейски страни и през различните години, но в типичния случай е от порядъка на 20 – 50%. Подобен по характер инструмент са и нисколихвените заеми.

    • Подпомагане използването на слънчеви системи, биомаса за отопление и термопомпени системи;

    • Схеми за инвестиционни субсидии за ВЕИ в публичния и частния сектор в Белгия;

    • Програми за опазване на околната среда, енергийна ефективност и екологична електроенергия – субсидии и нисколихвени кредити;

    • Програма за енергийни заеми;

    • Национална програма на Италия за 10 000 фотоелектрически покрива;

    • Правителствени фондове за популяризиране на производството на биоенергия от енергийни култури.

    • Субсидия за свързване към електрическата мрежа;

    • Задължение за използване на слънчева топлинна енергия в новите сгради;

    • Забрана за инвестиране в ядрени електроцентрали;

    • Закон за биогоривата – задължение за смесване, т.е. добавяне на биогорива към конвенционалните течни горива (Такива задължения са приети в Австрия).

    • Слединвестиционни механизми:

    • преференциални цени за електроенергията произведена от ВЕИ;

    • задължение за закупуване на възобновяемата енергия;

    • Специална тарифа за производители на електроенергия от ВЕИ, предназначена за собствено ползване;

    • Програма за екологична електроенергия – за вятърни централи (провеждане на търгове);

    • Жилища на бъдещето – повишаване на енергийната ефективност и използване на фотоелектрически и топлинни слънчеви инсталации;

    • Програма за борса за слънчева енергия;

    • Подпомагане на морски ветрови централи.

    • Непреки схеми:

    • Правителствени програми за подпомагане на енергийната ефективност, оползотворяване на ВЕИ и вторичните източници на енергия;

    • Кампании за популяризиране на енергийната ефективност;

    • Търгуеми зелени сертификати, при наличие на квотни задължения

    • Управление на отпадъците;

    • Субсидии за разпространение/техническа подкрепа – слънчеви инсталации за топла вода и биомаса;

    • Облекчаване на административните процедури.
        1. Пазарни механизми


Пазарните механизми въвеждат конкуренция, както между отделните производители, така и между различните технологии за електропроизводство от ВЕИ; осигурява се възможност за предварително планиране на електропроизводството от ВЕИ чрез фиксиране на годишните квоти; съществува международна търговия със зелени сертификати, която в бъдеще може да има значително развитие. Въведен в: Белгия, Италия, Швеция, Великобритания и Полша.
        1. Смесени механизми/хибридни системи с пазарни и непазарни елементи


  • Белгийската система за търгуеми зелени сертификати включва гарантирани минимални цени (65 €/MWh), по които зелените сертификати следва да бъдат закупени от електропреносните дружества, в случай, че не бъдат закупени от някой друг. Този вид гаранция е много подобен на преференциалните цени, включващ премия над пазарната цена на електроенергията;

  • Румънската система за зелени сертификати е въведена през 2004 г. и е специфицирана в наредбите ма енергийния регулаторен орган. В нея също е предвидена минимална гарантирана изкупна цена на зелените сертификати в размер на около 29 €/MWh. Квотните задължения се отнасят за дистрибуторите на електроенергия;

  • В Швеция основният инструмент за насърчаване електропроизводството от ВЕИ са търгуемите зелени сертификати. Но поради необходимост от допълнително стимулиране специално за използването на вятърната енергия, за вятърните централи са въведени през 2003 г. и преференциални цени, които ежегодно намаляват и ще бъдат в сила до 2007 г.;


    1. Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет