Сол Дейвид, Джон Хюз-Уилсън

Междувременно атаката на 21-ва танкова дивизия в Сбиба била отблъсната от силната съюзническа войска, която се състояла от 11 пехотни батальона срещу 2 вражески и разполагала с повече танкове и пушки от врага. Вярвайки, че Съюзниците били по-слаби при Касерин, отколкото при Сбиба, Ромел фокусирал атаката си там, изпращайки 10-та танкова дивизия на следващия ден. За съжаление Фон Арним задържал за себе си повече от половината от нея и Ромел я подкрепил с един моторизиран батальон и още две танково-гренадирски батальона.

Атаката се засилила от средата на деня. Накрая всички танкове, заедно с ракетните оръдия „Небелверферс“ били изкарани напред в боя. Инженерите първи се предали и до 5 часа следобед отбранителната линия се разпаднала и раздробила. Стотици капитулирали, докато останалите избягали в тила. Единствената ефективна съпротива била оказана от един отряд на 6-та английска бронирана дивизия. Съставен от танков ескадрон, пехотна рота и полева батарея, той покривал пътя, намиращ се точно зад прохода. Краят настъпил, когато ветераните от 8-ми немски танков пехотен полк изблъскали единадесет танка от британския ескадрон назад в планините, където ги унищожили. Свидетели на всички тези събития, оцелелите изоставяли моторните си превозни средства и бягали към хълмовете. Общо 11 танка били унищожени, а 30 бронирани транспортни коли, превозващи войските, били пленени, карайки Ромел да се възхищава колко „фантастично добре били въоръжени“ вече те.

Тази нощ Ромел изпратил разузнавателен отряд на север покрай пътя от Касерин до Тала и на запад покрай Тебеса. Но те не установили контакт с врага. Очаквайки контраатака, Ромел прекарал сутринта в отбранителна позиция. Когато врагът не се появил, той тръгнал към Тала с останките от 10-та танкова дивизия.

На десет мили от Касерин, прегазвайки британската противотанкова рота, немците се изправили срещу британска 26-та бронирана бригада, която се състояла от два бронирани полка и два пехотни батальона. Танковите войски пак взели надмощие, принуждавайки британците да отстъпят. Били направени опити да бъдат задържани хълмовете, но всеки път британците били обстрелвани от своя числено по-малък враг. Когато се стъмнило, докато британците се оттеглили в подготвените си позиции в Тала, бронираната сила на Ромел още здраво стояла на краката си. Предвождани от пленен танк „Валентин“, немските войски били помислени за изостанали британски войски и им позволили да навлязат в британските позиции. Там те предизвикали паника и объркване, унищожавайки транспортни превозни средства и пленявайки 700 войници, преди да ги отблъснат назад. Само с 12 загубени танка, те извадили от строя близо 40.

Тала била по-нататъшната немска цел. Понеже въздушното разузнаване вече докладвало, че пристигали мощни съюзнически подкрепления и Африканският корпус вече бил загубил голяма част от силата си в битката с 1-ва американска бронирана дивизия и 1-ва пехотна британска дивизия, Ромел осъзнал, че не може да спечели повече териториални придобивки и прекратил атаката. 8-ма армия, командвана от Монтгомъри, бързо се придвижвала откъм изток и той трябвало да се справи първо с нея.

Само за осем дни немците напреднали повече от 80 мили, пленили повече от 4000 войници и унищожили 200 танка. Техните загуби били от около 1000 души и по-малко от 50 танка. За атакуващи войски този коефициент на загуба бил безпрецедентен и бил резултат от срамната липса на съпротива, от необучените съюзнически войски, особено американските.

Най-големите гафове в света на разузнаването
Предисловие
В тази книга ще преразкажа събития от близкото минало от по-различна гледна точка — тази на разузнаването. Всички сме чели статии в пресата и книги за събитията, описани в следващите страници, но малко от нас са имали възможност да погледнат тези събития „отвътре“, „Вътрешната страна“ означава информация, а информацията е сила.

Когато казвам „отвътре“ нямам предвид гледната точка на политиците или други самодоволни социални групи, или дори светилата на журналистиката, които обикновено започват мемоарите си с думите „И както ми каза Маргарет…“ Истинската „вътрешна информация“ е разузнаването по време на съответните събития. Това тайно разузнаване е сформирало събитията и е направило хората, взели съответните решения, герои или злодеи. Тази книга се опитва да разбули тайната на секретните служби и участието им в известни военни събития през последните петдесет години. Опитва се да покаже защо са били взети добрите или лоши решения от популярни личности, съгласно секретната информация, с която са разполагали. Книгата се концентрира върху груби грешки на разузнаването по простата причина, че те са по-интересни от успехите и победите на службите и често са били скрити от данъкоплатците, които ги финансират.

Книгата разкрива и измамите и лъжите, които не винаги са целели да заблудят противника. Това няма да направи тази книга световноизвестна. Преобръщането на камъните обикновено води до осветляването на съществата в сянка. Много офицери от разузнаването и представители на властта биха предпочели да държат ролята си и решенията си в тайна, за да спасят кариерите си и начина си на живот. Това гарантира доходите им, тяхното положение в обществото и пенсиите им. Поверителността на информацията е всичко за тях.

Единствените хора, които ги превъзхождат, са членовете на висшите ешелони на властта във всяка държавна администрация, които наравно с тях просперират, знаейки, че достъпът до секретната информация им дава предимството да властват без отговорности и да грешат без последствия. Както и политическите им покровители, всички служители на разузнаването трябва да са твърди в убежденията си и да притежават морална смелост. Разузнаването предсказва близкото бъдеще, не преразказва на загрижените началници само последните събития. Всички са наясно, че CNN и BBC го правят много по-добре. Когато обаче на карта са заложени кариери, е по-лесно да се обясни миналото, отколкото да се предвиди бъдещето.

Практическите занятия целят да създават леснодостъпен разказ за събитията, които описват, придружени от професионални мнения за причините на тези събития и тяхното развитие. По деликатен начин те свързват белязаните академични справки и тривиалната, несериозна „популярна история“ на евтината журналистика. Кавичките са ясно отбелязани на местата, където е възможно. Списъкът с литература е предоставен на края на книгата за тези, които биха искали да се запознаят по-подробно със събитията и личностите в разказите. В края на краищата, историята е „непрестанен спор“.

При написването на тази книга бях подпомогнат от директора и персонала на Кралския институт на обединените служби в Уайтхол, и по-точно от техния търпелив и услужлив библиотекар Джон Монтгомъри. За подробностите по Виетнам дължа благодарностите си на дългогодишните ми приятели и колеги от Америка, и по-специално на полковник Джон Муун и полковник Джон Робинс от Армията на Съединените щати, за коментарите им по моите бележки, а също и за непубликуваните им мемоари за Офанзивата Тет. Нямаше да се справя и без помощта на Центъра за изучаване на конфликтите при Кралската военна академия в Сандхърст, осигурили ми подробностите за Барбароса и византийските порядки в обкръжението на Сталин, а Питър Шефърд с разказа си за срещата му с пиян японски инженер, разкрил му тайните на Пърл Харбър, заслужава цяла отделна книга.

За Фолкланд и войната в Залива декларирам личния си интерес, бидейки участник в двете войни. Най-добрите спомени за разузнавателната организация и операциите „на юг“ по време на Фолкландската война обаче получих от преките участници във войната. Нямаше да се справя и без помощта на много други представители на разузнавателните служби на различни държави.

Мисис Хюз-Уилсън също има голям принос към книгата, преписвайки по-голямата част от нея, и само търпението и компютърните умения на Катрин Корнс позволиха присъствието на картите. Книгата дължи много на тактичния си и търпелив редактор Марк Криън: ако изопачим старата военна истина — „няма добри автори, а само добри редактори“. Всички възможни грешки и пропуски обаче са мои. Те представляват двадесет и пет години от работата ми и мислите ми за „военното разузнаване“. Казвайки това, нямам предвид тежък, теоретичен текст за международни отношения. Вместо това се опитах да предоставя истински разкази за заинтересованите хора, които да придадат повече стойност на идеята, че „историята е роман, който вече е бил написан“. Тази книга е писана както за обикновения читател, така и за професионалния разузнавач. Надявам се, че и двете страни ще извлекат полза от моя труд.

Юни, 1999 г.

Глава 1

За разузнаването

Изненадата е един от основните принципи на войната. Всички висши военни училища и колежи по света учат студентите си как да постигат изненадата и как да се пазят от нея. Независимо от това, армията продължава да бъде изненадвана с непредсказуема честота. Дали това е предизвикано от глупостта на военните или от хитростта на врага?

Отговорът е — и от двете. Както всеки военен командир се надява да не бъде изненадан, така и всеки неприятел се старае да използва всеки възможен прийом да заблуди и обърка противника си. За да избегнат такива неприятни изненади, командирите разчитат на разузнавачите си. Понякога те успяват, понякога не. От успешното разузнаване зависят решенията и репутацията на командващите, а често и бъдещето на държавите им.

Интересът ни е насочен към разликата между решенията на военните и другите служби. Решенията на военното командване често имат повече тежест от тези на другите професии.

Нито една професия, с изключение на политик по време на война, не носи такава отговорност, каквато имат военните решения. Ако банкерът сбърка, икономиката се срива и хората губят спестяванията и работата си. Ако хирургът сгреши, пациентът може да умре. Но когато сгреши един генерал или адмирал, загиват войници и цивилни, в ужасяващи количества. Например: Хитлер и Фон Паулус изпратиха 250 000 души да загинат край Сталинград. От този четвърт милион само 5000 се върнаха от Русия. Дали Хитлер е щял да нареди на 6-та армия да атакува, ако е имал надлежна информация за плановете на руските генерали?

Независимо, че разузнаването помага, то не може да вземе решенията вместо самите командири. Дори изправени пред подробни, своевременни и подплатени с неоспорими доказателства доклади, историята показва, че твърдоглавите, самонадеяни и заблудени командири не са обръщали внимание на железните факти. Не е необходимо да се връщаме назад във времето да намерим доказателство за това.

През септември 1944 г. генерал „Бой“ Браунинг не обръща внимание на черно-белите въздушни снимки, предоставени му от майор Брайън Ъркърт, показващи присъствието на немска танкова дивизия на СС, групираща се пред Арнхем. Освен това, Браунинг бързо освобождава разузнавача под претекст, че „той е психически разстроен от стрес и много работа“. Ъркърт е изведен от щаба от директора на медицинските служби и изпратен на оздравителна почивка. Дни по-късно дойде поражението.

Заповедите на Браунинг доведоха до катастрофална загуба на Първа британска въздушна дивизия при злощастната операция „Маркет-Гардън“. Това можеше и да не стане, ако не беше решението на Браунинг, очевидно основано върху желанието, да не бъде оставен на заден план след края на войната, който всички погрешно смятаха, че е близо. Войниците на британските и полските въздушни сили платиха жестоката цена за самомнението и арогантността на Браунинг, с които отказа да приеме точната информация на разузнавателните му служби.

По ирония на съдбата, след години, когато Ъркърт беше главен съветник по въпросите за сигурността на Генералния секретар на ООН, той си спомни за събитията през онази есен с тъжни, почти подигравателни думи, които завършиха с: „Всъщност не виня генерал Браунинг, друго той и не можеше да направи.“

Общо взето, военните командири не са глупави. Дори и най-ограниченият генерал все някога е разбирал, че във войната винаги участват поне две страни и е искал да бъде победител. Победата му носи слава, богатство, награди и уважението на сънародниците му. Тогава защо повечето от тях правят такива непростими грешки?

Много често една загуба започва от лошото познаване на врага. Дали от прекалено голямо самочувствие, невежество, наивност или неспособност за правилна преценка на фактите, една военна загуба винаги е свързана с разузнавателна загуба. През 1941 г. в Малая британските и Кралските командири смятаха японците за дребни азиатци, неспособни да се бият в джунгла и да управляват модерни самолети, че не са никаква заплаха за тях. И сгрешиха.

Сега не проумяваме как такова подценяване може да се вмъкне във военната политика на една нация. Затова трябва да погледнем отблизо самия механизъм на разузнаването, смятано за мистериозно занятие, практикувано от анонимни мъже и жени, далеч от светлините на прожекторите. Дали техните грешки са причина за толкова много провали? Как може разузнаването да направи такива грешки?

Не трябва да се изненадваме. Имайки предвид колко е важна точната информация, военните никога не са били щедри по време на операции, които могат да спасят честта на армията. В повечето сухопътни, морски и въздушни войски на разузнаването е отредена ролята на Пепеляшка. Проблемът идва оттам, че пътят към военната слава минава винаги през успешните операции. Свалянето на вражески самолети, потапянето на кораби, взимането на пленници е сигурен начин да получиш признание във всяка военна организация. В резултат на това, разузнаването е смятано за блато или мистериозно свърталище на умни, но тежки и неудобни хора. Парадоксалното е, че всички военни училища по света изтъкват точно разузнаването и тила като два от основните елементи, осигуряващи успеха на командирите на полесражението. Това, че информацията на разузнаването може да бъде грешна или неточна, кара модерните разузнавателни служби да предоставят информацията по още по-убедителен и неоспорим начин. Тяхната цел е да накарат „клиентите“ си, военни или политически, да признаят истината, гледайки ги в лицето. За да постигне това, днешното военно разузнаване е станало система, предназначена да сведе грешките и недоглежданията до минимум. Този процес е известен като „информационен кръг“. Това е проста система за превръщането на суровата информация в обосновани сведения.

За нас е важно да разберем тези основни процеси в света на разузнаването. Чак тогава ще си изясним какво се е объркало в миналото и защо.

Информационният кръг

Разузнавателните сведения са информация, която е била систематично и професионално обработена и анализирана. Съществуват много определения за сведенията, но всеки професионалист от разузнаването знае какво се очаква от него. За тези хора има само едно определение — „обработена, точна информация, предоставена навреме, за да предприеме ръководството необходимите действия“.

Информационният кръг обикновено е представен като кръговрат (виж фиг. 1). Неточната информация говори сама за себе си. Никой не печели от грешни факти. Дори неопитните информатори се уволняват, ако не успеят да проверят източниците си. Служителите на разузнаването са изправени пред деликатен двубой: възможности срещу намерения.

{img:naj_golemite_gafove_fig_1.png|#(фиг. 1)}

Възможности срещу намерения

Много е важно да се усети разликата между възможностите на потенциалния враг и неговите намерения, за да се разберат трудностите, пред които се изправят хората, доставящи информацията. Например, ако имам пистолет в чекмеджето, значи имам възможност за насилие, но няма доказателство за такива намерения. Аз съм само потенциална заплаха, защото притежавам предмет, създаден за убиване.

От друга страна, ако в ръката ми има само подострен молив, но аз го размахвам пред лицето ви, за да ви извадя окото, тогава съм много опасен индивид. Независимо, че възможностите ми за агресия са ограничени, намеренията ми ме правят сериозна заплаха.

При нашето разследване на разузнавателните грешки ще срещнем неведнъж този проблем с отделянето на възможностите от намеренията. Информационният кръг се опитва да раздели двете неща, но още може да спорим за резултатите. Мисля, че разликата е очевидна.

Причината е проста. Възможностите са лесни за измерване. Всеки може да преброи танкове или самолети, но да се преценят намеренията на противника за използването на тази техника е много трудно. Намеренията на един човек се менят като времето. Дори и най-доброто разузнаване се пречупва пред капризите на човешкото мислене. Какви ли са били истинските намерения на Саддам Хюсеин, преди да нападне Кувейт през 1990 г.?

Всъщност класическите оперативки от периода на студената война винаги бяха концентрирани около въпросите за възможностите на Съветския съюз и намеренията му да ги използва. През Студената война течеше настървено събиране на информация. За първи път в историята технологиите позволиха на разузнавателните организации да осъществят масирано събиране на информацията. Функциите на разузнаването се бяха свели до усвояването на огромни количества информация, в повечето случаи по много скъп начин. Изводите от анализа на тази информация обаче бяха твърде съмнителни и несигурни.

Това беше потвърдено на заседанието на НАТО през 1979 г., претъпкано със снимки на съветски танкове, оръдия, кораби, самолети и ракети. Точката на заседанието беше сложена от Върховния главнокомандващ на съюзническите сили, който каза на докладващия офицер: „Значи, в случая те ни превъзхождат.“

„Да, сър!“ — последва моментален отговор.

„А дали ще ги използват?“ — дойде логичният въпрос.

Съкрушен, докладващият офицер отговори: „Нямаме такава информация, сър. — И веднага ведро добави: — Но биха могли, сър!“

Понякога е невъзможно да не изпиташ съжаление към командир, получил такъв отговор. Възможности не винаги означават и намерения.

Изисквания на разузнаването

За да вникнем в разузнавателния процес, трябва пак да се върнем към нашия армейски командир и неговите желания. Първата фаза на информационния кръговрат е да определи изискванията на командването. Какво точно биха искали да знаят?

Учудващо е, че много командири не са се справили с тази важна задача. Много често командването разглежда потенциалните си врагове и разузнаването като една пречка пред техните внушителни планове. Дори при Ватерло двама от най-великите командващи, Наполеон и Уелингтън, пренебрегнаха намеренията и разположението на противника си, за да си водят тяхната собствена война, въпреки съвета на Макиавели отпреди триста години: „Нищо не заслужава по-голямо внимание на един генерал от това, как да пробие плановете на врага.“

Повечето разумни главнокомандващи обаче си задали този важен въпрос. Например: „Дали аржентинците ще нападнат Фолкландските острови? Ако да, кога, къде и с какви сили?“ Това е класически пример на информационното изискване на един командващ, което би задействало информационния кръговрат. Ако Британската комисия на съвместното разузнаване беше разнищила тези въпроси по-подробно и с по-ясни термини през 1981 г., Фолкландската война никога не би започнала така, както стана.

План за събиране на информацията

Различните изисквания после се предават към източниците и агенциите, които да събират информацията, като част от плана за събиране. За да се състави такъв план, е необходимо да се разберат силните и слабите страни на участващите агенции.

Например човешкото разузнаване, пътуващите агенти, традиционно поделение на ЦРУ, МИ-6, и легендата Джеймс Бонд са необходими за докладване на вражеските намерения, докато сателитните снимки (работата на Националната разузнавателна агенция на САЩ) се използват за преценка на вражеските възможности, измерени в танкове или ракети. И двете агенции ще се затруднят да си вършат работата, ако си разменят задачите, имайки предвид източниците на информация, с които работят. Очевидно е, че няма смисъл да се натоварва информационен източник или агенция със задача, която не е тяхна силна страна. Никой не очаква от морски радар да предостави информация за наземна ядрена база.

Планът за събиране на информация работи по следния начин:

План за събиране на информация

__Информационно изискване на командването:__

Дали врагът възнамерява да нападне? Ако да, кога, къде и с какви сили?

Кои са основните елементи на информацията?

● Разположение на вражеските сили.

● Състояние на готовност.

● Подготовка.

● Последователност на въздушните и морските маневри.

● Гражданска мобилизация.

● Транспортна подготовка.

● Изразени намерения.

Подробният план за събиране на информация се подготвя от служителите на разузнаването и се предава като задача на възможно повече източници и агенции. Не цялата събрана информация ще бъде секретна: по-важно е обаче, най-секретната да бъде отделена и агенциите да докладват в определения срок. Програмата по събирането се наблюдава и управлява регулярно. „Горещите“ новини се докладват незабавно. Планът за събиране на информация може да бъде разбит на още повече елементи, както се вижда от фиг. 2:
Основни информационни елементи на разузнавателния план

| Източници и агенции | Човешки ресурси | Радисти | Схема | Дипломатически | Военни | Съюзници | Общодостъпни източници

| Основни елементи на информацията | МИ-6, ЦРУ, КГБ | НРА (САЩ) | НРС (САЩ), СВРЦ (Англия) | Дипломатически мисии в чужбина | ГРУ (Русия) | САЩ, Англия, НАТО | CNN, BBC, медии, вестници

| Къде се намират вражеските изтребители? | | |. V |. V |. V | |

| Има ли доказателства за презареждане с амуниции? |. V | |. V | | | |. V

| Дали пилотите са пуснати отпуска за уикенда? |. V | | |. V | |. V |. V

| Дали морската пехота е разпределена по корабите? | |. V |. V | |. V | |

| Каква е политиката на тяхното правителство? | |. V | |. V | |. V |. V

| Забелязва ли се цивилна мобилизация? |. V |. V |. V |. V | | |. V

Сверка — обобщаване

Щом информацията е събрана, тя трябва да бъде сверена. Това може да е трудоемка и неблагодарна работа, но повечето от времето на оперативния служител е заета със съпоставяне и обобщаване на информацията, отколкото с нейното събиране. Тук работата опира до умния чиновник и е далеч от вълнуващия свят на пушките и ракетите. Днес процесът за сравнение и записване на данните е автоматизиран; по времето на Наполеон надеждата беше в перата и добрата памет. Интересното е, че най-добрият специалист по съветската армия на Хитлер, полковник Гелен, командващ Източната армия, който с къртовски труд беше събрал най-добрата информация за Източния фронт, беше много бързо вербуван от американската армия в края на 1945 г. По-късно Гелен стана основател на новите тайни служби на Западна Германия. Добрата база данни може да превъзмогне всякакви скрупули.

Съпоставянето на информацията е много важно и по друга причина. Днес модерната техника позволява системата да бъде натоварена с извънредно много информация. По време на войната във Виетнам американците държаха чекмеджетата пълни с неразгледани въздушни фотографии. Тази „информация от чекмеджетата“ стана и ироничният символ за неспособността на американското разузнаване да се справи с огромната информация. Просто нямаше достатъчно хора, за да бъдат разгледани снимките една по една. И кой знае, може би точно тази подробност, която можеше да спаси много хора във Виетнам, е била там и е нямало кой да я погледне.

Технологията превъзхожда ресурсите. Модерните полицейски камери за наблюдение страдат от същия проблем. Затова системата за съпоставяне на информацията трябва да има възможност за бързо възпроизвеждане, за да могат потребителите да имат достъп до тази информация, когато им е необходима. Само тогава тя ще има някаква стойност. За човека, който обработва информацията, най-големият грях е да разполага с нея, без да знае за това или без да може да я намери.