Световната конспирация срещу здравето д-р Атанас Гълъбов


Глава 9. Защо медикаментите увреждат и убиват?



бет11/16
Дата10.07.2016
өлшемі1.62 Mb.
#189864
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16
Глава 9. Защо медикаментите увреждат и убиват?
Според д-р Джон Брейтуейт36 фармацевтичната индуст­рия държи рекорд по закононарушенията в сравнение с всички останали индустрии. Фармацевтичните компании успяват да наложат своите "лекове" чрез подкупи, невярно рекламиране и заобикаляне по многобройни начини на законодателствата на различните страни. Най-тревожен е фактът, че те чрез подп­равени и нагодени "тестове за безопасност" представят често опасни за здравето субстанции (медикаменти) да изглеждат безвредни и дори полезни. Манипулацията се осъществява по няколко начина, на първо място чрез измами в самите клинич­ни изпитания. Компаниите лесно могат да наредят да се из­върши подходящо за техните интереси изследване, което би помогнало за патентоването на лекарството. Стимулите и изкушенията за провеждащите експериментите са големи. По­не по 1000 USD средно се плаща на изследващия за човек и така някои лекари могат да получат дори до 1 млн. USD на година от опитите с нов медикамент!37 Тези хора знаят, че ако не да­дат такива данни, каквито се очакват от тях (а не каквито в действителност са!), за в бъдеще няма да могат да разчитат на приходи или субсидии от съответната фирма. Подобна е си­туацията ц при опитите върху животни.

Има различни начини да се фалшифицират данните от да­дено изследване - например не се съобщават починали по време на клиничните изпитания пациенти или отказали се, а продължават да се отчитат като живи и/или участвали докрай в експеримента (както при някои случаи, описани в предишната глава). При разследване на някои от опитите с кардиомедикамента карипорид в Аржентина било установено, че са били променяни и подменяни данни на участвали в експеримента, включително и електрокардиограми.

Често схемата за провеждане на клиничните изпитания за определяне на сферата на действие на даден препарат не от­говаря на изискванията. Например включват се много малко хора или пък такива, които не представят съвсем точно гру­пата със съответното заболяване, за които по принцип е предназначен изследваният медикамент. Това е и една от при­чините част от многобройните странични ефекти да ста­ват явни, след като препаратът вече е одобрен за производс­тво и пуснат на пазара.

Фабрикуването на данни според Брейтуейт е толкова широко разпространено, че за него си имат термини във фарма­цевтичните производства на различните страни.

През 1982 г. една японска фармацевтична фирма - "Нипон Кемипар", признава, че е представила лъжливи данни на японското правителство при подаване на молба за пускане на пазара на обезболяващия и противовъзпалителен медикамент норведан. Компанията представила фалшивите резултати на д-р Х. Сампеи, директор на пластич­ната хирургия в университета в Нипон, и му платила 2,4 млн. йени, за да използва неговото име. Тази схема с позоваване на авторитети е доста ефикасна и също влиза в действие.

Тъй като всяко изследване е свързано със значителни раз­ходи, повечето от правителствените институции, регулира­щи и одобряващи продажбата на дадено лекарство в съответ­ната държава, разчитат на данните, които им се предоста­вят от фармацевтичната компания и от държавните органи­зации на страната, където медикаментът вече е одобрен.

За периода 1977-1980 г. FDA е установила случаи на 62 лекари, представяли манипулирани или изцяло фалшиви клинични данни. Според проучване на Управлението един на всеки петима лекари, които провеждат изследване на нови медикаменти, съчинява сведенията, които предава на фармацевтич­ните компании и си прибира съответната сума в джоба. Д-р Брейтуейт пише: "Проблемът е, че по-голямата част от изма­мите в клиничните проучвания остават неразкрити. Повече­то случаи, които стават достояние на обществеността, са в резултат на изключителна небрежност, проявена от лекаря престъпник." Според д-р Джудит Джоунз, директор в "Дивижън ъф дръг икспириънс" към FDA, ако данните, които са по­лучени от някой медик не са удовлетворителни за проучваното лекарство, съвсем в реда на нещата е компанията да продължи опитите другаде, където ще й дадат устройващи я резултати и показатели. Финансовото изкушение за лекарите да "полу­чат" от изпитанията резултати, каквито фирмата очаква от тях, е голямо, независимо от страната, в която се извършва изследването.

Ето изказването на бивш служител на FDA, цитирано в книгата на д-р Брейтуейт: "Бях шокиран от материалите, ко­ито пристигат при нас. Освен проблема с качеството същест­вува и проблемът с непочтеността при проучванията на нови медикаменти..."

В броя си от 24 юни 1985 г. немският престижен ежеседмичник "Дер шпигел" публикува огромна изобличителна ста­тия от няколко страници, озаглавена "Как фармацевтичната индустрия купи Бон". Тя разглежда истинските мотиви, сто­ящи зад тестуването на лекарствата. Може да се каже обаче, че същността на съдържанието й се отнася до всички индуст­риални държави с развита фармацевтична промишленост. Ето кратка извадка от нея: "По правило фармацевтичните компа­нии не изливат милиони в касите на политическите партии, а дават пари на някой отделен политик или обществена фигура сред тези, които определят здравната политика. Служейки си с помощта на някой конгресмен, те получават изключително изгодни пазарни условия, които им осигуряват дълготрайни печалби. Както разкриват документите, фармацевтичната индустрия, така да се каже, купува законодателството..."

Опитите с новосъздадени медикаменти върху животни

(включително и вивисекция), като начин на придобиване на достоверна научна информация, валидна и за човека, е спорен още отпреди 150 г., от времето на неговия истински създател -френския физиолог Клод Бернар. Привържениците на метода и фармацевтичните компании чрез агресивни кампании и с по­мощта на средствата за масово осведомяване, общо взето, са успели да убедят и лекарите, и обществото, че именно опити­те с животни са отговорни за прогреса в медицината. Това оба­че е твърде далеч от истината - много лекари и медицински историци досега са демонстрирали, че важните открития са ставали в хода на клиничното изследване и наблюдение на болните, аутопсиите и различни други похвати за изучаване на човека, а вивисекционистите са изопачили историята в своя собствена изгода. Експериментите с животни понякога само "доказват" това, което вече е установено у човека. През 1974 Ханс Роиш публикува книгата "1000 лекари (и много повече) срещу вивисекцията", която е компилация на изказванията и мненията по този въпрос на много медици и учени от целия свят.

Как бихте могли да тестувате например вероятен антидепресант на мишка или дори маймуна и как ще ги накарате да изпаднат в състояние, наподобяващо човешкото, за да пре­цените дали медикаментът действа положително? А как те биха ви казали какво изпитват? Дали са получили главоболие, гадене или болки в корема? Тъй като се използват здрави жи­вотни в експериментите, те трябва освен това по изкуствен начин да бъдат накарани да страдат и да се разболяват. Тази симулирана ситуация рядко има нещо общо с етиологията и патогенезата на естествено развиващо се заболяване при човека.

Друг факт, който се пренебрегва, е, че организмът на жи­вотните реагира различно от човешкия в много отношения и метаболизмът на внасяните отвън химични субстанции не е еднакъв при различните видове. Затова значителна част от животозастрашаващите странични ефекти на медикаментите въобще не могат да се предвидят, дори опитите да са били извършени по най-добрия начин. Ето мнението на един от све­товноизвестните токсиколози проф. Герхард Збинден от цюрихския институт по токсикология: "Повечето странични реакции, които се получават при човека, не могат да бъдат демонстрирани, предвидени или избегнати посредством обичайните експерименти (с животни - бел. авт.) за подостра или хронична интоксикация... Повечето експерти считат модер­ните рутинни токсикологични процедури за ялови усилия, при които научната изобретателност, творчество и здрав разум са заменени с безсмислено попълване на стандартни протоколи." Д-р Е. Маршал от Балтимор пише: "Дори когато един медикамент е бил подложен на пълно и адекватно фармакологично проучване върху няколко животински вида и е установено, че е сравнително нетоксичен, често се установява впоследст­вие, че той може да прояви неочаквани токсични реакции при болни хора. Това се знае още от раждането на научната фармакология."

Много вещества, които са силно отровни за хората, са бе­зопасни за различни видове животни. Знае се например, че арсеникът може да убие човека, но същевременно е безопасен за морските свинчета, пилетата и маймуните? Зелената мухоморка, причинила смъртта на много хора, е безвредна за заека. Ботулиновият токсин, който убива и мишката, и човека, не може да навреди на котката. Антибиотикът хлорамфеникол може да предизвика увреждане на костния мозък при хората, но не и при животни.

Метаболизмът при човека е по-забавен, медикаментите се задържат по-дълго в организма. Затова и токсичният им ефект се засилва. Например противовъзпалителните фенилбутазон и оксифенбутазон се метаболизират в човешкия организъм за 72 ч. При маймуната резус оба­че този период е 8 ч., при кучето - 6 ч., а при зайци - 3 ч.

В експериментите последвали след трагедията с талидомида се е оказало доста трудно да се демонстрират тератогенните му ефекти, и то с различни животински видове. В поч­ти 10 породи плъхове, 15 - мишки, 11 - зайци, 2 - кучета, 8 -примати и много други, при които е бил изпитван препаратът, тератогенни ефекти възниквали рядко, и то когато е бил при­лаган във високи дози.

Проблемът е, че не само между самите видове има разлика в реакцията им към определени вещества, но и между възрас­товите групи и пола, като дори времето на денонощието е от значение! Например установено е, че младите животни не ре­агират по същия начин като възрастните на йонизиращата радиация или на действието на транквиланти. При проведени вечерта опити с 50% летална доза от дадено вещество по-голямата част от плъховете измрели, докато със същото ве­щество и със същата доза, но дадена сутринта, почти всички плъхове оживели. По подобен начин преживяемостта през зи­мата била по-висока, отколкото през лятото. Смъртността освен това е била по-висока при животни, които живеели по много в клетка, отколкото при тези, оставени при по-голяма свобода. Всички тези изброени условности обикновено не се от­читат при експериментите.

Трябва да се има предвид и фактът, че организмът при хо­рата също си има свой ритъм и в различните часове на деноно­щието преобладава дейността на определени органи и системи. Това е било известно от векове на китайската и индийската традиционна медицина, с което са съобразени и ле­чебните методики, които те прилагат. Съвременни проучва­ния също потвърждават тези факти. Например прагът на болката е най-нисък сутрин рано, а най-висок следобед. А обез­боляващите средства действат по-силно сутрин и по обяд, отколкото през нощта.

Фармацевтичните компании биха могли да изберат върху кой най-подходящ вид да избършат експериментите, за да по­лучат най-добри и удовлетворителни за тях резултати. Но ако лекарствата се изпитват според действителните изисквания, огромната част от тях никога не би излязла на па­зара поради своята вредност и неефикасност. И, разбира се, много фармацевтични фирми биха фалирали. Това важи в още по-голяма степен, ако се даде път на естествените лечебни методи.

Д-р Херберт Гундесхаймер обяснява: "Резултатите от опитите с животни не са съпоставими между видовете и сле­дователно не могат да гарантират безопасността на новия медикамент за хората... Всъщност целта на тези тестове по-скоро е да защитават не потребителя от опасни продукти, а самите корпорации от съдебна отговорност." Когато хората са увредени в резултат на определен медикамент и се опитат да предприемат законови действия срещу производителя, то­гава той може да се оправдае, че се е придържал към "тестове­те за безопасност", и така е освободен от вината за пускането на пазара на опасен продукт. Сами виждате колко измамна е тази постановка!

Ето какво може да се прочете в брошура, написана за паци­енти от известна фармацевтична фирма: "Не може да има такова нещо като абсолютна безопасност при предписването на медикаменти. Различните пациенти могат да реагират раз­лично на една и съща доза от медикамента и е възможно да се проявят някои нежелани странични ефекти, които да не ста­нат известни докато не минат години, през което време лекарството е било в широка употреба."38

Е, в такъв случай, щом като и самите фирми твърдят, че дори индивиди от един и същи вид реагират по различен начин, то как ще са сигурни тогава, че резултатите с дадено вещест­во проведени върху различни животински видове, ще са валид­ни за човека?

Ето и думите на д-р Джеймз Галахър, казани през 1964 г., когато е бил директор на отдела за медицински изследвания на американската фармацевтична фирма "Ледерле": "Друг съществен проблем, който се явява като ре­зултат от правилата и това, което ги налага, е прекаленото наблягане върху опитите с животни. Те се извършват поради законови съображения, но не и поради научни. Предсказуемата им стойност за човека е често безсмислена, което означава, че и нашите изследвания може би са безсмислени."

Нобеловият лауреат Ернст Б. Чейн, изолирал пеницилина, заявява: "Никакъв опит с даден медикамент, дори и да е прове­ден с няколко животински вида, включително примати, при всички възможни условия, не може да ни даде каквато и да е гаранция, че изпробваната по този начин субстанция ще се държи по същия начин в човешкия организъм, защото в много отношения човекът не е същият както животните."

И така каква е истинската стойност на експериментите с животни? Първо, те могат да бъдат манипулирани, за да покажат "благоприятни" резултати. И второ, целта им е да бъ­дат преди всичко алиби за корпорациите, когато техните продукти увреждат или убиват. (След като извършването им е обявено официално за оневиняваща процедура.) Отново ще раз­гледам случая с талидомида. Той например не е бил изпитван на бременни животни, а в другите изследвания е показал липса на токсичност. Поради това фирмата не е била осъдена. Реакцията на фармацевтичното лоби при трагедията с този медика­мент е била, че това е "рядко изключение" и че "то подчертавало необходимостта от повече и по-щателно провеждани опи­ти с животни". Но проф. С. Аугин, вирусолог в университета в Анкара, използвайки алтернативни методи на тестуване, ус­тановил опасностите от препарата и така спестил на Турция "талидомидовите бебета".

Медицинският историк Х. Роиш, автор и на книгата "За­колението на невинните" пише: "Не само е скандално, но и трагично, че на Лекарствения тръст му е позволено да наводни пазара със своите продукти под предлог, че те са напълно изпробвани за ефективност и безопасност върху животни и че здравните власти, разбирай правителст­вото, поощрява тази заблуда, която не е нищо повече от една доказана измама. Защото и двете страни напълно осъзнават, че опитите с животни са погрешни и просто служат за алиби -застраховка за деня, когато вече няма да е възможно да се скри­ват пагубните странични ефекти на медикамента. Тогава те могат да кажат, че 'всички изискуеми тестове са били напра­вени' - че те са спазили закона."

Роиш дава за пример случая с Еli Lilly и нейния препарат за артрит опрен, причинил смъртни случаи. Компани­ята е заявила, че няма да плати обезщетения на семействата на починалите, защото се е съобразила с всички предпазарни изисквания за тестуване на медикамента и затова не може да бъде държана отговорна от закона за нехайство и неизпълне­ние на задълженията си. Въпреки че има надеждни и точни на­учни методи за определяне на токсичността и ефективност­та на новите медикаменти като: култури ин витро, хроматография и масспектрометрия, квантова фармакология, правилно проведени клинични изпитания с хора и др., те не се прилагат.

Ето последствията от този порочен подход: през 50-те го­дини в Германия само 3 от 100 000 бебета са били с малформации, а през 80-те те са вече 500 на 100 000 - повече от 150 пъти увеличение. Едно проучване на лекари в бившата Западна Гер­мания показва, че 61% от малформациите при новородените и 88% от общия брой на мъртвородените се дължат на лекарст­ва, които майката е приемала по време на бременността. И всички те са били "безопасни" според тестовете, проведени с животни! Д-р Г. Станков пише: "... огромната част от лекарствата на пазара днес не са изпитвани правилно относно тях­ното действително лечебно действие. В Германия броят на такива лекарства, които по закон трябва впоследствие, т.е след регистрацията им, да докажат своята клинична ефикасност, се изчислява на 16 000..."

В САЩ през 50-те годишно са се раждали около 70 000 бебе­та с малформации, а през 80-те - 250 000, т. е. увеличението за тези 25-30 години е 350%! (Тук значение, особено за САЩ, имащ вероятно и някои други фактори например флуорирането на водата, за което ще прочетете по-нататък в книгата.)

Английският лекар Върнън Коулмън, автор на няколко книги за медицината и здравето, заявява: "Последствията от това, че разчитаме на опитите с животни, е, че нови и всъщ­ност неизпитани медикаменти и процедури се прилагат на ог­ромен брой хора, като това носи огромни печалби по най-бързия възможен начин."

Вие вероятно не знаете, че основателят на династията Рокфелер Джон Рокфелер старши е живял в отлично здраве до 98-годишна възраст, като се е хранел умерено и балансирано с ес­тествена храна, ползвал е при нужда услугите на хомеопатията и напълно е избягвал синтетични лекарства! Същото се отнася и за неговия син Джон Рокфелер младши, който живял до 86 г.

Ето ви един съвсем кратък списък с някои "изследвани за безопасност" медикаменти, които са се оказали твърде токсични и затова са били изтеглени от пазара (не всички са били разрешени и продавани в България):

Орабилекс - причинил бъбречни увреждания с фа­тален край.

Метаквалон (сънотворно) - причинил сери­озни психотични разстройства и довел до смъртта поне на 366 души чрез убийство или самоубийство.

Изопротеренол - за астма - довел до около 3500 смъртни случая през 60-те

Ералдин (сърдечен медикамент) - предизвикал се­риозни увреди на очите и в храносмилателния тракт и много смъртни случаи.

Фенформин - предизвикал около 1000 смъртни случая.

Прелудин и макситон (за отслабване) -причинили сериозни клапни увреждания и поражения на нервна­та система.

Пронап и плаксин (успокоителни) - предизвикали смъртта на много бебета.

Уретан (за левкемия) - причинил рак на черния дроб, белия дроб и костния мозък.

Дебендокс (срещу гадене) - причинил родови дефекти, и т.н.

Д-р Лиза Лендимор-Лим39 в книгата си "Отровни предписа­ния", 1994, която е написана в резултат на клиничните й проучвания във Великобритания, дава информа­ция за често прилагани лекарства, като отделя специално внима­ние на тези, които са рутинно предписвани при бебета и деца.

Тя установява например, че диабет или астма могат да се проявят след приемане на антибиотик или друг често назнача­ван медикамент. Д-р Лендимор-Лим дава многобройни примери, като обяснява механизмите, по които това става, и чрез графики и статистически изчисления посочва драматичното уве­личение на диабета в индустриализираните страни през пос­ледните 40 години, белязани с масовото навлизане на синте­тичните медикаменти в здравеопазването (вече беше изяснен въпросът с ваксините в това отношение).

Според журналистическо разследване на в. "Ю Ес Ей тудей" (публикувано в броя от 24.09.2000 г.) само за период от 2 години, т.е. от 1998 г. до настоящия момент, FDA над 800 пъти не е спа­зила федералните закони, които изискват при одобряване на но­ви медикаменти и храни да не съществува конфликт на интереси. Това означава, че експертите, участващи в съответ­ните комисии за одобрение на медикаменти или храни, трябва да са независими и да нямат никакви финансови връзки или обла­ги от фирмите, чиито продукти ще се разглеждат. Но се оказва че повечето от тях имат финансови взаимоотношения с фармацевтичните компании! С други думи, или те самите са участвали в разработката на съответния продукт, или са спонсорирани от компаниите да изнасят семинари или да дават "консултации" във връзка с него. Всъщност най-добрите специ­алисти на FDA, които би трябвало да защитават пряко инте­ресите на потребителите и пациентите, са често и експерти във фармацевтичната индустрия!

33% от участниците в 102 срещи на комисии по повод разглеждането на различни медикаменти са имали пряка финансова заинтересованост в одобряването им! Но още през 1992 г. FDA е спряла да изнася фактите, свързани с конфликт на интереси "за да не нарушава личните права на членовете на комисиите." Много финансови конфликти дори не са докладвани в това проуч­ване на вестника, защото са били смятани за малки, за да им се обръща специално внимание. Например не се приема, че има конф­ликт на интереси, ако един член на комисията получава 50 000 USD на година от определена фармацевтична компания или ако той участва в дадена комисия, която разглежда друг продукт на същата тази фирма! Същото се отнася и ако той има до 5000 USD в акции в съответната компания. Нима очаквате обективност на преценките при това положение?

Както вече споменах, от огромно значение за успеха на фармацевтичните гиганти е рекламата, която непрестанно обработва по подходящ начин умовете и на лекарите и на об­ществеността като цяло. От нея разбира се, вие няма да разберете, че "лекарствата" са причина за огромен брой ятрогенни заболявания, хоспитализации и смъртни случаи.

В една статия на "Сън хералд" от 18.08.1992 г. пише: "Фармацевтичните компании харчат внушителната сума от 200 млн. USD всяка година в Австралия, за да намират пазари за своите продукти... Това представлява почти 10 000 USD годишно, изразходени в опити да съблазнят всеки един от рабо­тещите 21 000 австралийски фамилни лекари." Според д-р Тео ван Лисхаут, секретар на Общество "Лекари от Ню Саут Уейлс за реформа" 50% от медикаментите на пазара не са съ­ществували преди 10 години и съответно не са разглеждани и изучавани в университетите. Твърде заетите медици следователно разчитат само на агентите на фармацевтичните фир­ми за цялата информация, която им се дава за тях.

Един много коварен метод, който използва фармацевтич­ната индустрия, за да манипулира общественото мнение, е чрез създаването и спонсорирането на организации - асоциа­ции, фондации и др., които уж защитават правата на пациентите и се борят за унищожаването на дадена болест, а всъщ­ност прокарват политиката на концерните. Или си осигурява "контролирана опозиция", например сформира някъде сдружение "Граждани за здраве" (това е произволно име), чиято цел привидно е да защитава здравната свобода, но всъщност осъ­ществява целите на картела.

В подкрепа на това ще цитирам част от статията на Стела Йорданова във в. "Монитор" от 11.11.2000 г. със заглавие "Мистерията инсулин" и подзаглавие "Война за пазара подклажда истерията около животоподдържащия медикамент. Битката на компаниите е за по-големи продажби и печалби, страданието на болните хора е само оръжие": "Държейки мо­нопола над пазара на медикаменти, производителите имат монопол и над човешкото страдание. Контролът върху лечени­ето на големи групи пациенти им дава възможност да оказват и огромен икономически и социален натиск. Особено когато става дума за лечението на диабета, което въвлича солидарно не само пациентите, но и техните близки.

Само през горещото лято след старта на здравната рефор­ма бяхме свидетели на няколко истерични публични кампании, провокирани от асоциации на различни групи болни... те се боре­ха не за правото на лечение и безплатни медикаменти, а за конкретни скъпоструващи продукти на конкретни производители.

Кампаниите се провеждаха като по учебник. Най-напред се появяваха спорадични вестникарски публикации през ден-два, седмица по-късно съответното гражданско сдружение аларми­раше, че животът на десетки хиляди болни е в опасност, даваше пресконференции и заплашваше с гражданско неподчинение. В на­чалото на всяка пресконференция се отправяха благодарности към съответната компания, която, безкористно дарява­ла медикаменти на закъсалите и подпомагала дейността на съответната организация със средства и офис оборудване..."40

В крайна сметка целта е увеличаване на продажбите и при­ходите на компаниите... Фармацевтичните колоси следват последователно принципа на "зарибяването" подобно на наркокартелите. Стъпвайки в малка и бедна страна, те най-напред очертават уязвимите групи и се отдават на благотворител­ност. На болниците и пациентите се правят мащабни дарения на скъпоструващи продукти, консумативи, писалки и т.н. Ор­ганизират се научни симпозиуми, семинари и коктейли. Лекарите са доволни, изучават терапията, прилагат я на болния, той се чувства добре и това не струва нищо нито на пациента, ни­то на болницата. След това дареният медикамент свършва. Пациентът се чувства добре и го иска, но съвсем естествено не може да го купи, защото става дума за изключително скъпи лекарства. Производителят е готов да ги продаде. И започва публичният натиск.

Драконовските закони, забраняващи рекламата на лекарствени продукти в неспециализираните медии, кара компаниите да инвестират колосални бюджети в маркетинга и връзките с обществеността. Техните представители обаче никога не се набъркват в публични скандали. Фирмите не взеха отношение по нито една от акциите. Това правеха лидерите на асоциациите...

А иначе благодарните компании помагат на гражданските сдружения. Днес Българска асоциация "Диабет" открива луксозния си национален клуб..."
Глава 10. За клиничните изпитания
В последователни статии под общото заглавие "Ловци на хора", публикувани от 17 до 22 декември 2000 г., група журна­листи от в. "Вашингтон пост" разкриват как американски фармацевтични компании използват като опитни животни пациенти от третия свят и Източна Европа, включително и от България, превръщайки това в процъфтяваща индустрия. По този начин фармацевтичните гиганти искат да избегнат силно завишените изисквания за клинични изпитания на нови препарати в САЩ. Във връзка с тези разкрития в. "Монитор" публикува статии в броевете си от 21 и 22 декември 2000 г., според които в Университетската клиника по неврология и психиатрия в София върху пациенти се е изпитвал американският медикамент зелдокс, като пациентите не са били уведо­мени, че той не е одобрен за приложение в САЩ.

Фармацевтичните и биотехнологичните компании масово се насочват към държави, където законодателството не е толкова строго, има по-малко бюрокрация и разходите са значител­но по-малки. Освен това в бедните страни се срещат по-често определени заболявания. Хората там се съгласяват лесно, защо­то имат нужда от здравна помощ, а и освен това има повече нег­рамотни и малко образовани, което улеснява убеждаването им. Ето какво споделя един китаец, участвал в клинични изпитания с генна насоченост: "Казаха ни, че ще има безплатна медицинска помощ. Затова всички идват." Това, разбира се, е било само уловка и лечение на тези хора не е било извършвано.

Не искам да кажа, че някои от проучваните нови медикаменти не може да се окаже полезен, а да наблегна върху постановката и недостатъчното независимо Контролиране на опи­тите, което дава възможност както за прикриване дори на се­риозни странични ефекти, така и за надценяване на "добри­те" страни на даден продукт.

В. "Вашингтон пост" дава за пример начина, по който е бил проведен един опит на голямата американска компания Пфайзер. През април 1996 г. по време на епидемия от менингит в Нигерия тя изпробва антибиотик, наречен трован, който все още не е бил одобрен в САЩ. Фирмата не успяла да набере достатъчно пациенти в САЩ, затова се насочила към тази африканска държава. Експерименталният медикамент се смятал за потенциален "хит" - според анализатори от "Уолстрийт" Пфайзер биха печелили около 1 млрд. USD на година, ако трован получи одобрение.

Според ниаерийския лекар Амир Йола тестуването на антибиотика в двумилионния бедняшки метрополис Кано не е извър­шено както трябва, но той не можел да се противопостави, защото фирмата е имала подкрепата на правителството. Там, къ­дето има авторитарни режими и няма свобода на словото, подоб­ни експерименти се провеждат по-лесно. По това време Нигерия е управлявана от военните и според "Вашингтон пост" е имало драстични нарушения на човешките права и корупция. Никой не би пробвал в една нормална държава новосъздаден антибиотик с неизвестни качества, сред епидемия от менингит, покосяваща стотици, в набързо пригодени за това полеви условия, с недостатъчно персонал и диагностични възможности. Ето какво представлява "клиниката" за инфекциозни заболявания в Кано: според работили в нея международни доброволни сътрудници това е ед­на от най-зловонните и пренатоварени болници в света, разпа­даща се съборетина, направена от ронещи се тухли от сгурия. Може да се видят как плъхове гризат занемарени трупове и как пациенти се изхождат направо на пода. В някои отделения няма вода и електричество, а стените са опръскани с кръв и екскременти. И това става в края на второто хилядолетие, ко­гато на толкова други места по света тънат в разкош.

Тексаският педиатър Джордж МакКрекън, водещ специ­алист по менингит, е "изненадан, че Пфайзер са предприели така­ва авантюра". Изследователите на фирмата са подготвили ек­сперимента само за 6 седмици за разлика от едногодишния или дори по-дълъг период, необходим за това в САЩ. Докато в раз­витите държави в такива случаи се назначава венозно изпитан и бързо действащ антибиотик, то при епидемията в Нигерия трован е даван през устата на по-голямата част от лекувани­те, които са били на различна възраст, а той според самата компания не е бил тестуван никога преди това на деца. Освен това Пфайзер не е проследила в дългосрочен план възстановяване­то на пациентите, на които е бил даван медикаментът. Спо­ред д-ф Йола и други негови колеги и лаборанти болните не са знаели, че става дума за опитна постановка.

В края на краищата трован бил одобрен за употреба в САЩ при възрастни, но не и при деца. Антибиотикът бързо става един от най-предписваните в тази държава - до средата на 1999 г. са го приемали приблизително около 2,5 млн. души, като само от първата година на масовото му излизане на пазара продажбата му според самата фирма достига 160 млн. 115В. Но през тези 16 месеца са съобщени 140 случая на чернодробни увреждания, 14 - на чернодробна недостатъчност и 6 са завършили със смъртен изход. Трован принадлежи към определен клас от антибиотици, които водят понякога до увреждане на ставите при опитни жи­вотни - малки зайчета и кученца. Срещу Пфайзер са заведени поне 16 дела, макар че според фирмата по време на клиничните изпи­тания не са отбелязани сериозни чернодробни проблеми. В Евро­па продажбите на препарата дори са спрени.

Според организацията "Лекари без граници" от морална гледна точка епидемия с такава висока смъртност (починали са 15 800 африканци) не е моментът, в който трябва да се екс­периментира с нов медикамент. В САЩ се изисква от изследо­вателите да уведомяват пациентите за рисковете на изпроб­ваното лекарствено средство, да разясняват целта му и да да­ват информация за алтернативни терапии, след което добро­волците подписват информирано съгласие. В Нигерия не е има­ло подобна процедура.

Когато например FDA отказва на базираната в Калифорния Максим Фармацктикълс) да изпроб­ва нов чернодробен медикамент върху американските граждани, фирмата отива в Русия, като по този начин си спестява мили­они от забавянето на провеждането на клиничните изпитания. За 3 седмици руски лекари набират 149 пациенти, без да ги уведо­мят за резервите на FDA относно медикамента.

През 1980 г. FDA започва да приема молби за одобряване на лекарствени средства за американския пазар, придружени с данни от изследвания, извършени и в чужбина. Според в. "Ва­шингтон пост" последната година почти 27% от тях са от задгранични тестувания - 3 пъти повече, отколкото през 1995 г. Докато през 1991 г. в Източна Европа е имало само един ре­гистриран към FDA изследовател за провеждане на експери­менти с лекарства, предназначени за САЩ, сега са вече 429. В Южна Африка от 2 са станали 266. Според фирма, която осигу­рява пациенти за западните компании в Латинска Америка, по­настоящем се провеждат около 1000 клинични изследвания, ка­то се предвижда в близките 5 години да нараснат 10 пъти!

Американците и западноевропейците явно не желаят да участват в рискови експерименти, а между фармацевтичните компании има голяма конкуренция за създаване на нови медика­менти и бързото им внедряване, което е свързано с големи раз­ходи и съответно печалби. Според някои проучвания средно 4000 души са необходими в САЩ, за да се изпита ново лекарст­во, а всяка година се разработват стотици такива. Това естествено поражда голяма надпревара за търсене и набиране на доброволци. Според изчисления на индустрията, всеки ден заба­вяне на пускането на пазара на нов медикамент носи около 1,3 млн. USD нереализирана печалба. Чудно ли е тогава, че нещата далеч не са така чисти и прозрачни, както би трябвало да бъ­дат? "Наистина изглежда като че ли правим сделки с дявола и търгуваме хората", казва Джанет Цимерман, оглавяваща "Импакт" - базирана във Филаделфия компания, която обучава екипи за провеждане на експерименти с медикаменти. Често самите болни чрез асоциации, които са спонсорирани и съот­ветно манипулирани от фармацевтични компании, лобират за по-бързо въвеждане на нови медикаменти.

"Колкото по-бързо завършваме клиничните изпитания, толкова повече пари ще има за нашите компании", казва пред колеги на една конференция в Сан Диего Хуан Пабло Гусман, ра­ботещ за западни фармацевтични фирми във връзка с извърш­ването на клинични изпитания в Латинска Америка. И е прав -приходите на големите фармацевтични компании са се увели­чили с около 10% за последното десетилетие.

Много болни въобще не са наясно с взаимоотношенията между лекарите и фармацевтичните фирми. Последните из­ползват всякакви примамки за медиците само и само да се про­ведат по-бързо експериментите - например някакъв вид награ­да за набран определен брой участници за даден период от време, включване като "съавтор" в статии за резултатите от изследванията, които всъщност се пишат от хора на ком­панията, осигуряване на безплатни посещения на семинари в чужбина, коктейли и т. н.

Резултат от 10-месечно проучване на "Таймс", обявено на 16 май 1999 г., показва, че има широко разпространен конфликт на интереси, когато медиците набират участници за клинични изпитания с нови медикаменти. На лекаря се плаща средно между 1000 и 4000 USD за пациент в зависимост от държавата, в която живее и работи. Това му дава възможност значително да увеличи приходите си, особено ако действа по-агресивно и умело при привличане на пациенти за опитите. Нерядко се случва той да включи в провежданото изследване хора, които не са подходящи и дори са противопоказани за проучвания медикамент, или пък такива, които изобщо ня­мат нужда от него. В страни с нисък стандарт, каквато е и нашата, парите давани от компаниите на лекаря за един човек включен в изследване на нов медикамент, са значително повече, отколкото е средната годишна лекарска заплата. Психиатърът от Будапеща Лаело Лойтавари, участвал в клинични изпитания за различни западни фирми, споделя: "Фармацевтичните компании ни правят предложения, за ко­ито знаят, че ще ни завъртят главите." Неговата заплата като лекар например се равнява на 178 USD, а компаниите по думите му плащат между 1000 и 2000 USD за работата му с всеки пациент, който той е осигурил. "Как бих могъл да не го направя?", пита д-р Лойтавари. Колко медици в тези страни мислят като него?!

Някои лекари участват едновременно в клинични изпита­ния на няколко фирми и възможността по този начин да спече­лят допълнително значителна сума вече е голямо изкушение. Това, разбира се, не означава автоматично, че всички медици участват в експеримента само заради парите. Предполагам, че много от тях желаят искрено да помогнат на болните, но кога­то има и значителен финансов интерес, се създават предпоставки за преминаване на определени граници на научното качество.

На семинари производители и контролиращи говорят сво­бодно и споделят за случаи на некоректно извършени експерименти, особено сред чуждестранните лекари, новаци в големи­те клинични изпитания на лекарствени препарати. Според фармацевтичните компании много от лекарите в Латинска Америка сами не спазват протоколите за водене на опитите и не съобщават например за всички доказвани странични ефекти на изпитвания продукт. А това може да има сериозни последс­твия както за бъдещите пациенти, така и за самата фирма. За едно изследване на ново антиепилептично средство в Латинска Америка компанията "Парк-Дейвис" казва, че е било проблематично да се накарат лекарите да докладват за пневмонията при малки деца, по принцип считана за твърде се­риозна странична реакция на експерименталния медикамент. Местните лекари обаче го смятали за нормално усложнение. Може би понякога медиците, участващи в опитите, просто имат твърде голямо Желание да угодят на компаниите и зато­ва не докладват за нежеланите ефекти.

Контролът, който медицинските власти оказват в някои страни, е също недостатъчен. Да се съгласиш със и да приемеш правила за добра клинична практика и подходящо провеждане на клинични опити, невинаги е равнозначно на това да ги приложиш.

Извинявайки се със споразумения с фирмите за поверител­ност на информацията, изследователите и лекарите, както и представители на официални институции често отказват да дават интервюта ида дискутират новите медикаменти, ко­ито се изпитват, и условията, при които това става. Много компании не дават информация във връзка с провежданите опити. От своя страна FDA агресивно защитава търговските интереси и тайни на фармацевтичните компании и като пос­ледствие много страни на процеса на одобрение на лекарстве­ните препарати остават скрити.

Разследването на журналистите от в. "Вашингтон пост' установява, че през 1998 и 1999 г. естонски граждани са участвали в неетично провеждани опити в Швейцария. Възползвайки се от притесненото финансово положение на хората в тази бивша съветска република, компаниите, които са набирали доброволци, не са ги предупреждавали за това в какви клинични експерименти ще бъдат включени, а "информираното съгла­сие", което трябвало да подпишат, било на чужд език, който те не разбирали. Предложили им безплатен билет до Швейцария, 2 седмици престой в "съвременна клиника" и няколкостотин до­лара на ръка. В страни, където средната заплата се равнява на 160 USD (а всъщност за много хора тя е по-малка, както е и у нас), получаването на такава сума в долари плюс безплатно пъ­туване и престой в тази "обетована земя" би звучало доста примамливо, както казват някои от доброволците от Естония.

В края на краищата клиниката, където се провеждали "експериментите", била затворена от швейцарските власти, след като установили, че нейният управител, Ван Текс Рисърч Лимитед, са напълнили много от леглата с хора, които не знаели в какви изследвания ще участват. Между тях имало както бежанци, търсещи политическо убежище в Швейцария, така и наркомани. Впоследствие се устано­вява се, че тук са извършени 161 експеримента за някои от най-известните фармацевтични фирми в света.

Според в. "Вашингтон пост" при клиничните изпитания, ко­ито са се провеждали в психиатрична клиника за лечение на хора, болни от шизофрения в Унгария от психиатъра д-р Габор Фалуди, също не са били съблюдавани стандартните изисквания за информирано съгласие на пациента. Участващите в опити хора се предполага, че трябва да са напълно информирани за рисковете, не трябва да са наети с принуда или измами и да мо­гат да се оттеглят във всеки момент. Според много изследова­тели и лекари тези правила се нарушават при изпитването на нови медикаменти в бившите социалистически страни, Африка, Китай, Латинска Америка. Изданието цитира скорош­но проучване на учени от университета "Джон Хопкинс", според което повечето процедури за информирано съгласие всъщност са предимно с цел да предпазват компаниите от съдебни процеси, а не толкова от грижа за здравето на пациентите.

В ЮАР медицинският съвет, който проучвал един опит свързан със СПИН установил, че 88% от жените, които се включили в него, всъщност са били принудени да го направят, въпреки че са подписали документ, според който участието им е доброволно.

Медицинският факултет при католическия университет в Сантяго, Чили, преди 4 години проучил 44 клинични изпитания и открил "етични проблеми" в 20 от тях. Най-често срещаният недостатък бил неадекватно съгласие от участващите в експе­римента или изобщо липсата на такова. Проблемът с получава­нето на информирано съгласие е актуален именно в бедните страни, където хората често въобще не получават задоволи­телни здравни грижи. Доброволците са изправени често пред две алтернативи - да рискуват да участват в експеримента, като затова ще бъдат прегледани, или въобще да не получат никаква медицинска помощ и никой да не им обърне внимание. Освен то­ва ниската култура, характерна за мнозина главно в страните от третия свят, може да се окаже сериозна пречка в обяснени­ята и разбирането от тяхна страна на положенията, свързани с опитите, и същността на думата "плацебо" например. Тестуването на нови препарати върху пациенти с психиатрични за­болявания, когато се изисква информирано съгласие, също пос­тавя проблеми, свързани с медицинската етика.

Понякога самите компании, а не тези, които отговарят за контрола и създаването на правилата, определят доколко па­циентите трябва да знаят за медикамента, който ще се изпитва. И така в една страна може да се запишат за опити болни, които обаче не са уведомени за страничните ефекти на лекарството, изявени вече при клиничните изпитания в други страни.

У нас една от тактиките, които се използват за привлича­не на доброволци в изпробването на експериментални лекарства (например с психични заболявания), е следната: на болния му се казва, че ще му се осигури безплатно лечение с нов, "много добър и "много скъп западен медикамент", ако той се съгласи да участ­ва в опита. Това е явна манипулация, за която пациентът най-често не подозира. Най-малкото защото препаратът не е "мно­го добър" и е все още в период на изпитание. При някои лекари обаче финансовите изкушения заглушават гласа на съвестта им.

В страни с деспотично управление свободата на избор е изключително ограничена и там злоупотребите са по-лесно осъществими, защото за това способстват самите властимащи. В своите свидетелски показания през 1998 г. пред Нацио­налния съвещателен Комитет по биоетика Марджъри Спиърс, тогава заместник-директор, отговарящ за наблюдението вър­ху международните изследвания, извършвани за американските центрове за контрол и профилактика на заболяванията, в бившия СССР и другите страни от разпадналия се социалистически блок няма дори концепция за информирано съгласие. В страни, където наскоро е имало война или силна тайна поли­ция, хората често се страхуват да се подпишат под какъвто и да е документ и фигурират в тестовите протоколи като ано­нимни субекти "Х". Според Даниел Кампос, аржентински онколог, лекарите в Латинска Америка упражняват авторитарен контрол върху болните и като цяло са срещу информираното съгласие. Според него пациентите искат лекари, които казват: "Направи това, защото аз ти казвам така."

Само в Аржентина през последната година са започнали над 200 клинични опита, което е повече от 2 пъти, отколкото за 1995 г., а в Бразилия са почти 1000 за 5 г., което представлява увеличение с 200%. За първите 8 месеца на 2000 г. правителст­вото на малката държавица Коста Рика с население 3,6 млн. души е получило 42 молби от щатски и европейски фармацев­тични компании за провеждане на клинични изпитания. Оче­видно е, че Латинска Америка с нейните 450 млн. население с хора с всякакви заболявания е златна мина за опити на компа­ниите. Като цяло страните от третия свят предлагат възможност за изпробване на лечения, които са със съмнителна стойност или смятани за неетични в развитите държави.



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет