Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в световната практика по гладолечение

За мен това беше много специален случай, тъй като пациентката, дошла за консултация, бе представител на ортодоксалната медицина.

Д-р Вергиния Георгиева, 36-годишна, научен сътрудник от БАН. Специалист по вътрешни болести и фармакология. Видът й беше изключително болезнен -бледа, депресирана и абсолютно обезверена, че по света съществува начин да бъде излекувана. А ето и нейните заболявания:

1. ХРОНИЧЕН ХЕПАТИТ - след прекарани два остри хепатита — тип А и тип Б

2. ХРОНИЧЕН ПИЕЛОНЕФРИТ - КАМЪК В ДЕСНИЯ БЪБРЕК

3. ПОЛИАЛЕРГИЯ - лекарствена и хранителна

4. ХРОНИЧЕН ХИПЕРТРОФИЧЕН ГАСТРИТ

5. СПАСТИЧЕН КОЛИТ

6. РАЗШИРЕНИ ВЕНИ С ТРОМБОФЛЕБИТ

7. АДЕНОМ НА ГЪРДАТА

8. РЕАКТИВНА ДЕПРЕСИЯ

Разговорът ни не беше дълъг. Изключително интелигентна, тя лесно ме разбра, въпреки явните противоречия между принципите на нейната и на моята медицина. А ето и нейните думи:

„Но нека ви разкажа как аз тръгнах по новия път на природолечебната медицина, водена от сигурната ръка на Лидия Ковачева. Срещата ми с нея беше моята щастлива случайност (а може би и съдба) точно когато бях напълно отчаяна и обезверена - след 10-годишно лутане по кабинети, консултации с професори, болнично лечение, почти непрекъснато приемане на лекарства. И сега мога да кажа, че

НАЙ-ТРУДНАТА ПОБЕДА Е ПОБЕДАТА НАД СЕБЕ СИ,

а още и това, че няма по-верен път от ПЪТЯ КЪМ ПРИРОДАТА - ЕДИНСТВЕН, КОЙТО ВОДИ КЪМ ИСТИНСКОТО ПЪЛНОЦЕННО ЗДРАВЕ.

Като млад лекар бях изпратена на работа по разпределение в красивия планински град Елена. През 1983 г. в целия Търновски район избухна хепатитна епидемия от воден произход - тип А. Постоянният ежедневен контакт с инфекциозно болните и прегледите месеци наред доведоха до заразяването ми от хепатит. Бях приета на лечение в много тежко състояние със силно увеличен дроб и далак, непрекъснато гадене и повръщане, температура до 39 градуса, силна отпадналост. Въпреки положените грижи от моите колеги състоянието ми се влошаваше. Това наложи включване на кортизон във високи дози, прилаган мускулно. Два месеца бях на легло с включване на системи - глюкоза, левулоза, витамини, хепатопротективни средства (лекарства, подобряващи чернодробната дейност). Стойностите на трансаминазите (биохимични изследвания за чернодробната функция) бяха над 800. Болките в областта на черния дроб и далака бяха постоянни. Бях изписана със слабо подобрение и с температура 37,5 градуса, с указания за „силна храна" и лечение с кортизон. И бях диспансеризирана.

За нещастие при изследванията на контролните прегледи по кръвен път бях заразена с втори хепатит (тип Б). И започна... ходене по мъките. Бях отчаяна. С използването на кортизона увеличих теглото си с 15 кг. Пет месеца по-късно, след консултации с водещи професори в областта на гастроентерологията, постъпих за изследване и уточняване на състоянието ми в Медицинска академия. Направената биопсия на черния дроб доказа хроничен хепатит. Продължавах да се лекувам с всички възможни средства на традиционната медицина - глюкоза, левулоза, карзил, катерген, есенциале форте (мускулно), преднизолон, невробекс, ациди фолици, витамини. Бях изписана с препоръки да продължа с лекарствата и с настояване след 6 месеца отново да ми бъде направена чернодробна биопсия.

Продължавах да вземам лекарства и „силна храна" - ежедневно мляко, извара, месо (пилешко, телешко), салам, сирене, кашкавал.

Сега, когато животът ми е променен благодарение на лечебното гладуване и природното хранене, мога да си дам сметка какво огромно натоварване на организма е било приемането на толкова много лекарства и едновременно с това с изобилна храна, богата на животински белтъчини. След три месеца отново бях приета в Медицинска академия с нови оплаквания - болки в областта на бъбрека, температура 37,5 градуса и ясна кръв в урината. След едномесечно лечение с антибиотици и проведени изследвания бях изписана с диагноза хроничен пиелонефрит. Камък в десния бъбрек. Имах съвсем ясна представа накъде водят тези заболявания.

Състоянието на бъбреците продължи периодично да се влошава. Антибиотиците от своя страна влошиха дейността на черния дроб. Като лекар аз все още вярвах във възможностите на традиционната медицина. Състоянието ми продължаваше видимо да се влошава - аз бях по-болна от моите пациенти. Но бях принудена да работя, тъй като нямах повече болнични. Продължих да приемам скъпи лекарства. Като допълнителни заболявания през това време се явиха: тежка полиалергия към храни и лекарства, хроничен гастрит, спастичен колит, разширени вени по двете подбедрици с прекаран тромбофлебит. Поради постоянните болки и тежест в подбедриците, огромните отоци, кръвоизливите и варикозните разранявания се принудих да се подложа на склерозираща терапия (склерозиране на вените чрез вкарване на лекарство директно във вената; функцията на склерозираните вени се поема от другите вени). За съжаление след 2-3 месеца обходните вени също се разшириха - грозни, виещи се като змии по двата крака.

Тежка венозна недостатъчност беше причина за лимфен застой и огромни отоци. Всички тези заболявания и постоянното приемане на лекарства ме бяха довели до тежко депресивно състояние, постоянно безсъние, намалена способност за концентрация, трудно запомняне. Вече бях напълно отчаяна - навършиха се десет години непрекъснато лечение. Точно в този момент съдбата ме срещна с Лидия Ковачева.

Впечатлението беше силно. Пред мен стоеше човек енергичен, с лъчиста усмивка, топлота, вдъхващ доверие и надежда. Преборила се със смъртта, разполагаща с 40-годишен опит, тя усети отчаяното ми състояние и каза: „ЖИВОТА, ЗДРАВЕТО И ЩАСТИЕТО ЗАСЛУЖАВА ТОЗИ, КОЙТО УМЕЕ ДА СЕ БОРИ ЗА ТЯХ! Заедно ще победим болестите."

От този ден започна нашето приятелство, обща работа и наистина борба. Пред мен Лидия разкриваше тайната сила на една нова за мен и непозната медицина - неограничените възможности на природата и лечебното гладуване. Тогава си казах: „След като тя е успяла да излекува неизлечимите според установената медицина тежки заболявания: милиарна туберкулоза и цироза на черния дроб, язва на дванадесетопръстника, анемия, трябва и аз да се справя с моите болести." И чудото стана.

Първото гладуване беше само 10 дни, от което веднага получих леко подобрение въпреки ограничения курс. След второто, 20-дневно гладуване, изхвърлих безболезнено камък от десния бъбрек. Последваха периодично курсове на гладуване, захранване и неголеми интервали на природосъобразното хранене с млечно-вегетарианска храна в продължение на цяла година. След всеки проведен курс на гладуване изследванията на кръв и урина се подобряваха. Курсовете на гладуване бяха по 20 и 28 дни. Отслабнах 15 кг и възстанових нормалното си тегло. Едва след шестото гладуване температурата се нормализира, отоците намаляха, общото състояние се подобри, но... тогава открих бучка на. дясната гърда с големина на малък орех. Силно разтревожена, споделих това с Лидия, а тя ме успокои с думите: „ВЯРВАЙ В СИЛАТА НА ПРИРОДНИЯ ЛЕКАР, ТОЙ Е У ВСЕКИ ОТ НАС И КОГАТО МУ ДАДЕМ ВЪЗМОЖНОСТИ, ТОЙ ЗНАЕ КОГА И КАК ДА ЛЕКУВА. НЯМА НЕЛЕЧИМА БОЛЕСТ, ИМА НЕЛЕЧИМ БОЛЕН."

В подобни случаи официалната медицина насочва болния към задължителни изследвания - мамографии, хормонално лечение и най-често операция. Изпаднах в колебание. Консерватизмът на лекаря говореше у мен, но въпреки това реших и продължих лечебния глад.

Начинът ми на хранене се състоеше от лека вегетарианска диета с изключване на месото, яйцата, сиренето, млякото, кашкавала. Предимство в диетата ми имаха плодовете и зеленчуците в сурово състояние. След поредното гладуване, което беше 43 дена, биохимичните показатели, характеризиращи функцията на черния дроб, бяха в норма. Болките в областта на бъбреците, далака и черния дроб напълно изчезнаха. Кожата на лицето, която винаги беше бледа, с жълтеникавокафяв оттенък, с чернодробни петна, възвърна нормалния си естествен цвят. Сърбежите и обривите по цялото тяло изчезнаха напълно. Бучката на гърдата се разтопи.

От разширените вени на двете подбедрици, които в продължение на 10 години бях лекувала с всички възможни средства, вече нямаше следа. Ехографското изследване показа нормални размери на черния дроб, бъбреците и далака. Бъбречната функция беше вече нормална. Алергията, от която страдах с години, вече не ме измъчваше. Хроничният гастрит и колит също не напомняха за себе си. Година след започване на лечението аз съм вече здрава.

На дълъг път се тръгва с бавна крачка, всеки иска да оздравее бързо, но забравя, че темповете на природата са бавни - тя не търпи насилие. Не може да бъде излекувано тежко хронично заболяване със скъпо рекламирано хапче или чудодейна билка. Стъпка по стъпка, ден след ден, с търпение се стига до здравето. Усилията, които ще се положат, няма да бъдат напразни, болестта ще отстъпи.

Безкрайно съм благодарна на Лидия, тя ме превърна от отчаяна, болна и обезверена в напълно здрава и пълноценна жена. Гладът е уникален метод на безлекарствено лечение и може да помогне на всеки, изпаднал в моето положение."

Действително след всичко казано от Вергиния коментарите са излишни! Това, което има да се добави, е малко. Тя вече е една истински здрава и хубава жена, пълна с живот и инициативност. Когато дойде при мен, беше преждевременно остаряла, с оредяла коса, тромава с подпухналите си крака. Днес е млада, косата й сгъстена и лъскава, краката са в нормалната си стройна и стегната форма, кожата е с естествената си приятна и хващаща погледа розовина. С хубавия си здрав вид тя вдъхва доверие и у своите болни.

За случая, който следва, искам да разкаже самата д-р Вергиния Георгиева, тъй като здравето на пациентката беше постигнато с нейното ценно съдействие.

Наталия Д., 33-годишна, от София. Главното й заболяване, създало й много тревоги и страдания, е било:

1. ЯЗВА НА СТОМАХА - С ОБИЛЕН КРЪВОИЗЛИВ и други, явили се повече като допълнителна грижа:

2. КИСТИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ

3. ПЯСЪЦИ В БЪБРЕЦИТЕ

4. ТЕЖКА НЕВРОЗА

5. АНЕМИЯ

6. НАДНОРМЕНО ТЕГЛО НАД 20 КИЛОГРАМА Но нека по този случай чуем думите на д-р Вергиния Георгиева:

„Един много често задаван ми въпрос от пациентите е: ЛЕКУВА ЛИ СЕ ЯЗВА НА СТОМАХА И НА ДВАНАДЕСЕТОПРЪСТНИКА?

За съжаление язвената болест засяга обикновено млади хора в активна възраст. Като причина за възникване на заболяването се сочи наследственото предразположение, нервно-психичното напрежение, съчетано с неправилното хранене. През последните години като причинител на язва на дванадесетопръстника се обвиняват бактерии, наречени херликобактер пилори. Лечението с лекарства продължава месеци наред с болкоуспокояващи средства, които понижават стомашната киселинност. Напоследък болните се лекуват чрез продължителни курсове с антибиотици. За съжаление ефектът е временен и стотици болни се примиряват с мисълта, че язва не се лекува и ще понасят болките цял живот.

Но нека разкажа за болната Наталия - от две години тя е със силни болки, опасващи цялата подбедрена област, които стават особено непоносими след дразнеща храна, газирани напитки, кафе и силно психично натоварване. Болките са толкова силни, че тя не може да стои седнала, дразнят я всякакви дрехи и колани. Известно облекчение получава само при лежане по гръб. Лекуващите лекари отдават това на изострен гастрит. Така минават месеци. Наталия пие алмагел и чака подобрение, докато един ден получава масивен кръвоизлив.

Приета е по спешност в Института по спешна медицинска помощ „Пирогов" в София. С ендоскопския преглед се установява огромна колозна язва върху малката кривина на стомаха с диаметър 12 мм, която обилно кърви. Цялата лигавица на стомаха е с множество ерозии в различно развитие. Болната е силно отпаднала, с тежка анемия след кръвоизлива. Хирурзите от „Пирогов" успяват да овладеят състоянието, но предлагат незабавно операция (изрязване на 2/3 от стомаха). Читателите вероятно ще се учудят защо веднага е предложена операция, но при млади хора подобни големи язви се смятат за предраково заболяване.

Наталия е объркана, изплашена е и не знае какво да предприеме. Благодарение на това, че е чела за успехите на лечебното гладуване, тя категорично отказва операция и четири дена след кръвоизлива взе решение да се лекува с глад.

По време на лечението с глад имаше трудни моменти и колебания. При всяка наша среща близките й ме следяха с тревога, въпреки че внимателно им обяснявах, че скоро Наталия ще бъде здрава без операция. Проведеният курс на лечение беше 21 дни, при който с всеки изминат ден силите и самочувствието се връщаха.

Особено голямо значение в тези трудни дни имаха топлината и любовта, с която я обгръщаха нейните близки. Въпреки разбираемите майчински страхове нейната майка беше до нея. Сигурен в успеха на лечението, съпругът й я подкрепяше със своя оптимизъм.

След проведения 21-дневен курс на гладуване Наталия направи много внимателно захранване и след това ограничена природосъобразна форма на хранене. От храната бяха изключени месото, алкохолът, кафето, сладкарските произведения.

След три месеца беше направено ново изследване на стомаха и кръвна картина. Ендоскопското изследване бе проведено от известен наш доцент, специалист в областта на гастроентерологията. Наталия признава, че се е лекувала с гладуване, а той с усмивка реагира, че не вярва на гладуването, а вярва на очите си. Изненадата му е пълна, защото наистина трябва да повярва на очите си.

Ето и неговото заключение: „Стомахът е в нормално състояние, както и перисталтиката, леко зачервена лигавица. Язва не се вижда въпреки неколкократното ми оглеждане." Година след този преглед е направено ново ендоскопично изследване при съшия лекар. И ето категоричното заключение на консервативно настроения колега: „Хранопровод и кардия без патологични отклонения. Язва не се открива въпреки най-внимателното многократно оглеждане на целия стомах. Няма данни за други инфилтративни изменения. Пилорът пропуска нормално. Състояние след излекувана напълно язва на стомаха"(!!!)

Но успоредно с лечението на стомаха Наталия излекува и другите си хронични заболявания, въпреки че вниманието й беше насочено към лечението на язвата. А те бяха: кисти на яйчниците, пясъци в бъбреците, анемия, тежка невроза, наднормено тегло повече от 20 кг.

Сега Наташа е напълно здрава и хубава жена. Тя върна младежкия си вид и интереса към професията си, с която преди не беше в състояние да се справи. От предишните болки и тревоги няма и следа. Като специалист физик в БАН тя спечели конкурс и в момента е на дългосрочна работа в Япония. На раздяла тя ми каза: „Гладът върна здравето ми. Аз вече знам как да живея и как да се храня."

Смятам, че след описаното от д-р Вергиния Георгиева нямам какво повече да добавя, освен да потвърдя, че Наталия пред очите ни се промени. Пред нас стоеше една оживена, одухотворена и подмладена жена.

Следващият, който за мен е сериозно постижение, е

СЛУЧАЙ 15

Д-р Георги Гайдурков - 33-годишен, психолог, лекар в хемодиализен център. При мен дойде със силно потисната психика, много блед, със силни сенки под очите, с оплаквания за вечна умора, отпадналост, безсъние. За него животът беше тежест. Заболяванията му бяха:

1. СИНУЗИТ

2. ХРОНИЧЕН ГАСТРИТ

3. ЯЗВА НА ДВАНАДЕСЕТОПРЪСТНИКА

4. ХЕМОРОИДИ

5. ХРОНИЧЕН КОЛИТ

6. РАЗШИРЕНИ ВЕНИ

7. КАРИЕС НА ЗЪБИТЕ

8. ДЕПРЕСИЯ

Тъй като той беше лекар, при това интелигентен и склонен към задълбочаване, лесно ме разбра въпреки принципните противоречия между медицината, която познаваше и практикуваше, и моята природна медицина. Лечението, с малко колебание, започна.

Но нека прочетем изказването му:

„До есента на 1992 г. бях един хронично болен човек. Въпреки оперираните ми сливици страдах от постоянен гърлобол в юношеските ми години (хроничен фарингит, усложняващ се с трахеит), хроничен синузит. Движех се винаги с антисептичен спрей в джоба и капки за нос. Налагаха се чести курсове с антибиотици поради продължителните инфекции. Състоянието на зъбите ми беше крайно лошо - поради масивните пломби на всички кътници зъбите се чупеха един по един, след което следваше изваждане. Нови кариеси се появяваха непрестанно. Стомашно-чревният ми тракт беше увреден по всички отдели - хроничен гастрит с хиперацидитет. Язва на дванадесетопръстника. Апендектомия. Хроничен колит с постоянно неоформени кашести изпражнения с остатъци от несмляна храна, постоянна тъпа болка в областта на цекума и еигмата; периодични диарии, хемороиди. Планирах фиброколоскопия, от която впоследствие се отказах. Страдах също от тъпи болки в лумбалната област, но изследванията с бъбречна насоченост даваха само периодични следи от белтък в урината.

Лягането ми вечер се беше превърнало в истински ритуал, защото дори практически недоловимото въздушно течение в затворено помещение ми причиняваше силни, остри и „стрелкащи" невралгични болки по крайниците, които не можеха да се изяснят диагностично. По долните крайници започнаха да се оформят разширени вени, свързани с тежест и болка.

При всички тези заболявания, повечето с еволюция от детските години, аз чувствах постоянна умора, отпадналост, често изпотяване, студени и потни ръце и крака. Кожата ми беше суха, бледа, с восъчен цвят, пастьозна; под очите - дълбоки сенки и периодична отточност по клепачите; косата - суха, с тънки и чупливи косми.

Що се отнася до психичния ми статус, аз живеех в една лавирана депресия с високо ниво на тревожност и периоди на силна невротична възбуда. Страдах от упорито и измъчващо ме с години безсъние; залпове от групови сърдечни екстрасистоли, което налагаше постоянна употреба на транквилизатори.

Въпреки медицинската ми диплома и университетското ми образование по клинична психология аз не можех да се справя със себе си. По една ирония на съдбата трябваше да лекувам, другите, а себе си не можех да излекувам. Смътно и болезнено долавях, че греша в нещо дълбоко и фундаментално. Чувството за някакво сериозно, но известно за мен отклонение подкопаваше самите жизнени устои на личността ми.

Тогава аз се запознах с книгата на Лидия „Целебният глад". Аз бях подготвен за тази книга: макар и дете на града, още от малък всеки излет сред природата предизвикваше у мен изключително внушаващи и силни преживявания. Наблюдавах с интерес всяко цвете и всеки стрък. Исках да проникна в техния вътрешен живот. Купих книгата в началото от чисто теоретичен интерес. Когато я прочетох обаче, разбрах, че бях прочел това, което е вътре у мен. Затваряйки последната страница, си казах: „Това е!"

Бях уверен, че съм стигнал до това, към което съм се стремял. Пътят беше дълъг, но резултатите не закъсняха. В началото бях сменил само храненето - вместо обилните порции с месо и концентрираните шоколадови десерти ядях салата от моркови с черен хляб (беше късна есен). Най-напред отзвучаха най-късно появилите се симптоми - невралгичните болки в крайниците. Сънят стана дълбок и за пръв път заспивах без лекарства и се събуждах отпочинал. В течение на няколко месеца свалих около 10 кг наднормено тегло. Постепенно инфекциите на горните дихателни пътища изчезнаха. Установих, че се бях „закалил", както никога досега - беше зима, а не носех вече нито шал, нито палто; ползвах само късо шушлеково яке, ходех без шапка, без никакви болки и смущения. За първи път в живота си почувствах, че и зимата има своя красота. До 30-ата ми година за мен тя означаваше страдание. В рамките на една година под ръководството на Лидия направих 4-5 гладувания от по 10-14-20 дни. Разрушаването на зъбите, престана, нови кариеси не се появиха. Най-бавно се повлияха пораженията на стомашно-чревния тракт и по-специално на дебелото черво. Успоредно с неговото подобряване порозовяваше и кожата на лицето, сенките се изличаваха постепенно, като при всяко обостряне се появяваха отново. Сега практикувам системата на Лидия вече трета година. Моето кошмарно минало е само един спомен. Чувствам се здрав, но процесът на промяната продължава с всеки изминат ден. Знам, че разполагам с огромна свобода - свободата да бъда здрав, активен и щастлив човек. Давам си сметка, че мога да бъда болен, но само ако аз съм пожелал това.

Това, което преживях, мога да го окачествя само като една тотална промяна на цялото си същество. Трайно изградени психични структури като характер се оказаха способни на коренно променяне. Ранни детски комплекси и нагласи, защитни механизми и психични компенсации изчезнаха и се замениха с нови, градивни. За първи път в живота си се чувствам уравновесен, със самочувствие и активен. Забелязвам, че хората ме приемат различно отпреди - приветливо и с желание.

Аз постигнах своя пръв професионален дълг - излекувах себе си. Сега вече знам и чувствам, че мога да помогна и на другите, защото съм способен да ги обичам. Влюбен съм в живота, чувствам, че той е прекрасен като едно вълшебно приключение. Всеки ден за мен е един нов и небивал свят, удивляващ, както е удивляващ светът в очите на едно дете. Сега вече знам какво значи да бъдеш.

От сърце благодаря на Лидия за живота и щастието, които ми върна и които създаде у мен."

Това, което мога да кажа за д-р Георги Гайдурков, е, че той в момента е съвсем друг, нов човек, а и лекар, на когото наистина болните могат да гледат с доверие.

Следващият случай с особено голямо значение за мен, отчетен като

беше на д-р Людмила Емилова.

Тя дойде при мен не само като пациент, но и с изключително повишен професионален интерес като лекар към новата лечебна система, която аз предлагах. Бяха ми зададени безкрайно много въпроси и разговорът, задълбочен и оживен, продължи няколко часа.

Болестите, от които тя страдаше, бяха много. Това изискваше продължително лечение с повтаряне на разтоварителните курсове. Тъй като тя подходи с разбиране и търпение, здравето й се възвърна. Но нека подобре да чуем самата нея:

„През петнадесетгодишната ми практика като лекар бях натрупала доста заболявания:

1. ТЕЖКА МИГРЕНА

2. ХРОНИЧЕН ГАСТРИТ

3. КОЛИТ

5. АТОНИЯ НА ЖЛЪЧНИЯ МЕХУР

6. СТЕАТОЗА НА ЧЕРНИЯ ДРОБ

За около десет години съм изпила толкова много лекарства за мигрената, че през 1991 г. изследванията ми показаха увредена функция на бъбреците. Още няколко години и ме чакаше хемодиализа - изкуствен бъбрек. А мигрената ставаше все по-жестока, тежките пристъпи вече бяха през 2-3 дни. Наложи се да вляза в неврологична клиника, за да отхвърля съмнението си, че имам тумор в мозъка. Освен медикаментозно бях опитала лечение с иглотерапия, физиотерапия, масаж. Ефектът беше слаб и много краткотраен, Бях се отчаяла, защото с постоянното си главоболие и с другите си оплаквания не бях истински ценен човек.

Не вярвах вече на нищо, дори на някакво чудо. Но чудото дойде! То пристигна при мен като един вестник - „Вестник-книга", в който Лидия Ковачева разказваше за лечението с гладуване. Още като прочетох статията, безрезервно повярвах на всичко, написано в нея. Уредих си среща с Лидия и няколко часа не ни стигнаха да разговаряме за практиката на лечебното гладуване. Бях очарована от бликащата жизненост на 78-годишната Лидия, от нейните неизчерпаеми знания в областта на природосъобразната медицина.

Скоро след това направих първото гладуване - беше пет дни с пет дни захранване. И въпреки че беше много кратко, мигренозните пристъпи се разредиха, станаха по-слаби. Започнах да се храня природосъобразно и през повечето дни от седмицата и постепенно след още няколко гладувания аз оздравях! Напълно! Няма ги мигрената, гастрита, черният ми дроб и жлъчният мехур са с нормални размери и без атония, хемоглобинът ми е абсолютно нормален (140 мг/куб). И всичко това - без да изпия нито едно хапче. Всички гладувания провеждах по системата на Лидия Ковачева - с плодове, чай и мед, защото се убедих, че за българина това е най-добрата система на гладуване.

Тъй като всичко ставаше, докато продължавах да работя в санаториума на МВР, постепенно осъзнах, че не мога да лекувам една голяма част от пациентите си с лекарствата. След като знаех, че повечето от тях ще оздравеят напълно и окончателно само с няколко гладувания и след това с природосъобразно хранене, аз вече можех да им обясня това. Естествено не всеки ме разбираше, но аз се радвах като малко дете на всеки, който имаше смелостта да опита. Защото знаех, че веднъж опитал вълшебството на този метод на лечение, човек не може да се откаже от него. Без никакви трудности, без никакви химикали се лекуват всички болести. Нещо повече - лекуващият се по този метод става жизнен, по-инициативен, подмладява се, освобождава се от депресията, от черните мисли, става по-добър, по-толерантен.

Зная, че за много хора това звучи невероятно, но то е факт, който съм проверила не само върху себе си. Това е мнението и на хилядите пациенти, които съм лекувала по този метод в последните години.

Ето защо през май 1993 година открих Центъра за безлекарствено лечение на болестите по системата на Лидия Ковачева. Спокойно мога да кажа, че за две години оттогава съм извела по пътя на здравето много повече свои пациенти, отколкото за всичките 23 години преди това с лекарската ми практика по традиционните способи.

От опита, който натрупах, се убедих, че тази система е чудотворна. Но за предпочитане е лечението с гладуване да се провежда под контрола на лекар-специалист в областта на природосъобразната медицина. Самолечението носи рискове и вместо полза може да нанесе вреда. Убедих се също, че ефектът от гладуването се удвоява, ако то се съчетае с почивка и откъсване от работа и обичайните домашни задължения. Затова през ноември 1993 г. поканих Лидия Ковачева да открие първия в страната Санаториум за лечение по нейната система в курорта „Св св. Константин и Елена" край Варна. Тук моите пациенти имат възможност да съчетаят гладуването с водни процедури (минерален басейн, минерални вани, подводен душов масаж), сауна, лечебна физкултура на плажа, каланетика и пр., а през топлите месеци и със слънчеви бани. Гладолечението се извършва под ежедневен лекарски контрол.

Тук болните имат възможност да се срещнат с излекували се от тежки хронични болести по този метод мои пациенти, да слушат лекции за тънкото изкуство на гладолечението, за правилното хранене и за правилния начин на живот. Хората трябва да бъдат научени как да живеят, за да бъдат в добра форма - истински здрави, до края на живота си.

Накрая искам да кажа няколко думи за създателката на тази чудесна българска система за гладуване Лидия Ковачева. През последните две години аз излекувах по тази система хиляди пациенти - те вече не вземат лекарства, не дотягат на близките си с постоянни оплаквания. Не чакат с часове пред кабинетите в поликлиниките. Те са жизнени и енергични здрави хора и вярват, че благодарение на системата на Лидия и на „Целебният глад" България ще има шанса да заеме както преди 60-70 години първо място по брой на дълголетниците между цивилизованите страни. Наистина България от страна на розите се превърна в страна на склерозите. Ето защо се надявам, че когато заемем своето място по броя на дълголетниците, Лидия Ковачева ще бъде обявена за светица!"

За д-р Людмила Емилова имам да кажа само, че тя беше един от малкото лекари, разбрали в дълбочина постигнатото от мен. Изключително смел човек, тя напусна удобното си и сигурно място на лекар в санаториума на МВР, за да поеме един път на трудности, на борба с предразсъдъците, закостенелостите и невежеството. Връщането на здравата форма на нашия български народ, за което тя мечтае, може да стане само със съдействието на такива самоотвержени, смели и умни лекари.