Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в световната практика по гладолечение

Това е д-р Юлия Кръстева от гр. Шумен. Нейното главно оплакване беше ТЕЖКА МИГРЕНА, лекувана безуспешно в продължение на повече от 20 години. Преориентирайки се от традиционната към природосъобразната медицина, тя оздравява. Щастлива и вдъхновена, тя ми написа прекрасно писмо:

„Радвам се на живота. Пиша тези редове с огромно вълнение, породено от много смесени чувство.

Бих искала да започна с благодарност към моята майка, която със своята упоритост успя да ме накара да повярвам в нещо изключително ценно - лечебното гладуване.

Две хиляди години пр. н. е. бащата на медицината Хипократ е казал: „Храната - това е вашето лекарство." Само здравият човек може да изживее истински своя живот. Цената на здравето се осъзнава най-добре, след като болката е владяла дълго твоите дни и нощи, пречила ти е да изживееш своите най-хубави мигове, принудила те е да промениш любима работа.

И така, мили приятели, желая да споделя с вас как преди две години се върнах отново към нормалния живот след дългите години, прекарани между болките и купищата лекарства.

Оплакванията ми си имат своето начало преди повече от 20 години. Имайки във фамилията си мигренозна обремененост по бащина линия (баща ми страда от мигрена от дете), бях свикнала да живея с мисълта, че мигрената ще съпътства целия ми живот. С всеки изминат ден, с всяка измината година ставаше все по-тежко. Сменях лекарствени препарати - таблетки, инжекции, венозни коктейли, иглолечение, физиотерапевтични, екстрасенски процедури.

Главоболието от ден на ден ставаше все по-нетърпимо. Пристъпите траеха от 3 до 7 дни, придружени от светобоязън, мъчително гадене и повръщане, а в междупристъпните периоди - едно непрекъснато главоболие. Все по-трудно съчетавах дом, семейство, професия. През 1993 г. колеги ми предложиха и последното, най-съвременно лечение на мигрената, бих казала, тогава единственото ефикасно лекарство - инжектори и таблетки YMIGRAN - лекарство с много висока цена, непосилна за по-голяма част от пациентите. И въпреки че болката се повлияваше много бързо (след няколко минути), ефектът при мен траеше кратко време. Само след няколко часа започваше нов пристъп.

И така радостта, че е намерено лекарство, бе помрачена - нужни ми бяха много пари за няколко часа без главоболие.

15 януари 1994 година е денят, в който взех решение да опитам глада след дълги разговори с д-р Емилова и д-р Георгиева, работещи по това време с пациенти от цялата страна във ВПД - 2 в курорта „Св св. Константин и Елена" край Варна.

Гледах ги в очите и не вярвах, че това, в което ме убеждаваха, ще стане.

А то, чудото, стана. Трябваше само да започна, за да повярвам истински.

Първото лечебно гладуване проведох през месец февруари 1994 г. И то бе с продължителност 20 дни.

Още на 3-4-ия ден мъчителното главоболие вече го нямаше. Дълго не можех да повярвам, че това е истина, и със свито сърце очаквах все пак то отново да се появи. В края на първия курс лечебно гладуване се чувствах така, както преди 20 години. Нямаше и следи от болки в главата, беше ми леко и приятно. Бързо се върнах отново към нормалния живот. Тежкото бреме на болен човек във фамилията падна най-напред от най-близките ми хора - родители, съпруг, деца, а постепенно и колегите ми разбраха, че няма да виждат повече лицето ми с изписана мъчителна болка по него.

За мен датата 14 февруари (начало на лечебното гладуване) стана като втори рожден ден. Сълзи на тъга напират в очите ми, когато си спомня мъчителните пристъпи и непрекъснатото чувство на болка в главата. И затова радостта ми, че то е вече минало, е голяма.

През изминалите две години след 1994 г. проведох няколко кратки (7 до 10 дни) и няколко по-продължителни (15-20 дни) курсове на лечебно гладуване. Промени се напълно начинът ми на хранене, изместих сиренето, млякото и многото пикантни храни с живите и истинските, които ми дават живинка и здраве -плодовете и зеленчуците, защото както казва един американски лекар, привърженик на натуралната медицина, д-р Х. Билер: „Яденето и храненето не са едно и също нещо. Човек се храни не от храните, които поглъща, а само от това, което може да усвои"

Завършвайки своя разказ, искам от цялото си сърце отново да благодаря на пълната с енергия и любов към хората Лидия, готова да подаде ръка за помощ на всеки, който я потърси, и не по-малко на нейните първи последователи. Имам предвид специалистите медици (д-р Емилова и д-р Георгиева), решили да се борят за здравето на своите пациенти не само със страшните болести, но до голяма степен със своите невярващи колеги по образование - нещо изключително трудно във всички времена."

За Юлия мога да кажа само, че тя е една хубава млада жена, пълна с присъща само на истински здравия човек енергия. Нея никой никога вече не може да върне към стария й начин на хранене и начин на живот.

От изказванията на д-р Георгиева, д-р Гайдурков, д-р Емилова и д-р Кръстева става ясно, че въпреки сериозните си заболявания те са били принудени да продължават лекарската си практика, като приемат и лекуват болни.

Логичният въпрос, който би си задал всеки читател в момента е: ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ЕДИН ЧОВЕК (В СЛУЧАЯ ЛЕКАРЯТ), КОЙТО С ГОДИНИ НОСИ НЯКАКВО ЗАБОЛЯВАНЕ, КОЕТО НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ИЗЛЕКУВА, ДА ИЗЛЕКУВА ПОЯВИЛИЯ СЕ ПРИ НЕГО ПАЦИЕНТ СЪС СЪЩОТО ЗАБОЛЯВАНЕ?

Младите лекари при завършване на образованието си от прекалено нервното напрежение, от прекалено натоварената учебна програма (често с излишни и ненужни материали) и поради нездравословния начин на живот започват практикуването на лекарската си професия с вече сериозно увредено здраве. А дали на преподавателите им - лекари, професори и доценти - са направили впечатление бледите лица и болнавият вид на техните възпитаници?...

Хипократ - древният мъдрец на медицинското познание, наречен баща на медицината, е оставил апел: „ЛЕКАРЮ, ИЗЛЕКУВАЙ ПЪРВО СЕБЕ СИ!" - защото лекарят трябва да бъде практически здрав. Здравото тяло носи и здрава психика. Има ли отклонения от здравата форма на тялото, вече има отклонения и в психиката. Силно и незаменимо е влиянието, когато до леглото на болния се изправи истински здрав лекар.

Днес обществото е изгубило вяра в традиционните, утвърдени способи на лечение не само защото от болниците се изписват болните със заболяванията, с които са постъпили - неоздравели, а и защото болният вижда и усеща болния си лекар - блед, подпухнал, невротизиран, неизлекувал себе си. По този въпрос би трябвало да се помисли повече.

Тук искам допълнително да се спра на случаите, които аз наричам

ТЕЛЕФОННИ ПАЦИЕНТИ

- хора, стигнали с усложнените си и тежки заболявания до леглото. Обикновено те са от други градове и е невъзможно нито те да дойдат при мен, нито аз да отида при тях.

За съжаление за такива болни все още не е помислено - нито за клиника, нито за санаториум. Лекувани безрезултатно по методите на традиционната медицина, те са предоставени на собствената си съдба. Ето и поредния

СЛУЧАЙ 18

ИЗБЕГНАТА ИНВАЛИДНА КОЛИЧКА

Лиляна Н., 37-годишна - медицинска сестра. 'Тя дойде при мен през 1992 година. Видът й беше силно болезнен, всяко нейно движение беше свързано с „ох" - болките бяха силни. Това беше много тежък случай с РЕВМАТОИДЕН ПОЛИАРТРИТ - бързо прогресиращ.

В София тя беше за малко - живееше във Варна. Препоръките, които й дадох, възприе лесно, защото беше интелигентен човек. Схвана всичко бързо въпреки противоречията, които съществуваха между моята медицина и тази, на която я бяха учили. Наложи се следващите консултации да бъдат само по телефона - до самото й оздравяване. Но ето и нейното писмо, в което тя подробно описва проведеното лечение:

„Боледувам от ревматоиден полиартрит - бързо прогресиращ. От леки оплаквания от болки по ставите страданието ми бързо се превърна в тежка нелечима болест. Тръгнах по болници - Варна, София. Безполезното лечение увеличаваше отчаянието ми. Като здравен работник бързо осъзнах, че съвременната медицина не може да ме излекува. Трябваше да се боря - но как? Започнах да опитвам масажи, физиотерапия, билколечение, екстрасенси, иглотерапия, но нито една от приложените терапии не подобряваше състоянието ми, напротив - започнаха проблеми с бъбреците, черния дроб (вероятно от „страшните кортизонови препарати").

Дойде време на пълна неподвижност.

Имам чудесно семейство - син на 16 години. Не можех да приема ужаса на майка, паднала на ръцете на детето си, но не можех да се справя с ужасната болест. Не можех да се самообслужвам. До леглото ми бяха подредени телефон, дистанционни за телевизора, но аз не можех да протегна ръка за тях. Когато мъжът ми беше на работа, синът ми ме водеше до тоалетната, защото без помощта му не успявах да се върна до леглото си. Ако трябваше да бъда заведена някъде, носеха ме на ръце до колата и ме слагаха на пусната седалка, защото гръбначният ми стълб не се огъваше (станал беше като бамбукова пръчка).

Лекарствата ставаха все по-силни, но вече не помагаха на ужасните болки. При нашето заболяване има периоди на подобрение (независещи от лечението с медикаменти), след което неминуемо следва период на влошаване. В един такъв период на подобрение ме доведоха в София на иглотерапия при китайски лекари. Както бяхме набодени с иглите, една непозната жена ми каза: „Идете при Лидия Ковачева, много сте млада, тя ще ви помогне." Вече не вярвах на никого, но не бях се отказала да се боря. Обадих се по телефона. При вас имаше журналистки за интервю. Любезно ме поканихте. Разговорът ни беше кратък и ми казахте: „Вие ще се справите." Нощем се събуждах и чувах гласа ви. Аз през целия ни разговор охках от болките. Върнах се във Варна. През целия път премислях съветите ви, за да не забравя нещо. У мен се бореха здравният работник, учил хората да се лекуват с лекарства и силна храна, и другият, обикновеният човек с огромното желание да бъде здрав.

От този ден аз съм НОВ ЧОВЕК! Началото беше трудно - три месеца се борих с кортизоните. Първите шест месеца положението непрекъснато провокираше периоди на влошаване: РУЕ - 135, болките се усилваха, температурата се повишаваше. Вашите наставления по телефона ме поддържаха. За една година имам сто дни, проведени на разтоварителен режим. Дневно ползвах от 3 до 5 чая, плодове много малко - 300-400 грама. Понякога провеждах по 3 дни само на чай, без мед и лимон. След шестия месец започна бавно подобряване, което с всеки изминат ден се ускоряваше. Общото лечение продължи една година и четири месеца. Аз съм вече на крака - болките ги няма, отоците - също, мога да тичам по стъпалата и съм щастлива.

АЗ ИЗБЕГНАХ ИНВАЛИДНАТА КОЛИЧКА, която ми предричаха лекуващите ми лекари. Моето оздравяване за тях беше чудо. Чудото наистина стана, и то благодарение на вас. Нямам думи, за да изкажа благодарността си. Искам да извикам високо, така че да ме чуят всички здрави, болни и най-вече младите хора:

„СЛЕДВАЙТЕ ПЪТЯ НА ЛИДИЯ!"

Вече три години Лили е добре. Храни се природосъобразно. Но не е забравила гладуването, което прилага от време на време за доусъвършенстване на физиката си.

Следващият ми „телефонен пациент" е

СЛУЧАЙ 19

Беше жена от град Лясковец - Станка Бъчварова. Тежко болна на легло. Тя прочита моята книга „Целебният глад" и според дадените там препоръки започва да се лекува. Много по-късно беше установен контакт между нас - отначало с писма, а впоследствие и по телефона. Но ето и нейните думи: „Писмото ви пише жена, която според лекарите беше обречена. През 1987 година заболях. До 1990 година ходих от лекар на лекар, докато накрая ми сложиха страшната диагноза

МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА (М8) - цереброспинална форма.

Бях пенсионирана през 1991 година. През април 1992 година състоянието ми рязко се влоши - вече бях абсолютно на легло - почти труп. Нямах никаква чувствителност нито на ръцете, нито на краката, а цялото тяло ме болеше.

В този момент на помощ ми дойде вашата книга „Целебният глад".

Освен болестта аз имах и силно увеличено тегло - 90 кг при ръст 169 см. Веднага се. насочих към смяна на диетата и провеждане на гладни курсове. От ноември 1992 до април 1993 г. аз свалих 20 кг. Веднага се появиха и първите резултати. Силата на ръцете и краката взе да се връща. От месец май можех вече да ставам сама, да се храня също сама, да се обслужвам. Това е първото писмо, което мога да напиша аз самата. Досега не съм могла да правя това. Предишното беше писано от друг под моя диктовка.

Сега радостта ми е голяма и ми се иска по някакъв начин да кажа на болните от моята болест да не се отчайват, но не знам как да го направя.

Зная, че към вас се обръщат много болни за помощ - дайте им моя адрес. Нека ми пишат, за, да се уверят в истината."

За Станка мога да кажа, че тя и досега е на крака, чуваме се от време на време по телефона. Оплакванията, които има, са от незначителен характер и ако положи още малко усилия, ще бъде съвсем добре.

„ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНАТА Е НАЙ-КЪС ЧРЕЗ ЛИЧНИЯ ПРИМЕР"

Питагор

И накрая искам да се спра на моята трагедия от болести, която стана причина за написването на тази книга. Пътят на търсене на истината беше дълъг и труден, с много размисъл и лутане.

Бях на 30 години, когато заболях от белодробна туберкулоза - откриха затъмнени петънца в левия ми дроб. Това би могло да се случи на всекиго от нас. Още преди прегледа лекарят го обяви за „нищо особено". Успокоих се и се зарадвах, че за късо време аз ще бъда отново здрава. Но това „нищо особено" поради погрешната насока на лечение за съжаление ми костваше почти десет години истински трагичен живот - лутане по лекарски кабинети, диспансери и санаториуми, край на кариерата ми като художник, разпадане на семейството ми. Накрая здравето ми беше напълно разбито и аз се изправих пред смъртта. През цялото това време страдах и по изоставеното си малко детенце.

През тези 9 години на лечение се получи така, че с всяка измината година се прибавяше по някоя нова болест. Само след едногодишен престой в санаториум заболя и другият ми дроб. Появиха се гастрит, възпаление на жлъчката и мигрена, а по-късно и задух, язва на дванадесетопръстника и колит с кръвотечения. Язвата ме безпокоеше всяка нощ, около един часа винаги се събуждах от болките. Междувременно се констатира бъбречна недостатъчност и миокардит. Състоянието ми непрекъснато се влошаваше, периодите, в които се чувствах по-добре, бяха вече рядко и много кратки. Последните ми заболявания бяха силна невроза с депресивни състояния и цироза на черния дроб. Кръвохраченето се усили, температурата не спадаше, безсънните нощи се редуваха. При последната лекарска консултация майка ми беше предупредена, че животът, който ми остава да живея, е не повече от 2-3 месеца. Бях в такава силна депресия, че смятах радостта и усмивките на хората за нещо изкуствено, за театрална игра. Същевременно непрекъснато мислех за безсмислицата на живота си и за самоубийство. Единственото, което ме задържаше на този свят, беше детето - живият слънчев лъч край мен. В този тежък момент от съпруга си не получавах нито подкрепа, нито някаква помощ...

Но нашият мъдър народ казва: „Има ли век, има и лек!" И този лек дойде! Точно в най-критичния за мен момент ме посети стар приятел на семейството ни, който съвсем не беше лекар, а правист. От него за първи път чух за природосъобразната медицина, изградена на съвсем различни от тези на ортодоксалната медицина принципи - немедикаментозно лечение. Той насочи вниманието ми към лечебното гладуване и вегетарианската диета. От дългия си контакт с разни лечебни заведения, болници, диспансери, консултации вече бях добила впечатление за безсилието на традиционните методи на лечение. Пътят на лечение, който ми се сочеше, беше за мен нов, но беше като откровение, в което ми се даваше нещо вярно и сигурно, за да поема по пътя към връщането на здравето.

Трудностите възникнаха от това, че нямах никакви познания по този въпрос и че в нашата страна нямахме лекар специалист или запознат с природолечението. Не можех да се консултирам с никого, а липсваше и издадена литература.

От този момент в моя живот започна нов етап. Стана ми ясно, че за да преодолея тежкото си състояние, ми бяха необходими много знания. Трябваше много четене, изучаване и работа, без да се губи време. За мен беше ясно, че мога да разчитам само на себе си. Започнах усилено издирване на трудове на учени, работещи в тази област на медицината. Тези, с които успях да се снабдя, бяха написани на различни чужди езици. Превеждането, изучаването им и преминаването към практиката се оказаха много сложна и трудна задача. Искаше се много мислене, внимание и време.

Задачата, с която имах да се справям, беше:

1. ХРОНИЧНА ДВУСТРАННА БЕЛОДРОБНА (МИЛИАРНА) ТУБЕРКУЛОЗА, невлияеща се от никакво медикаментозно лечение.

2. ЦИРОЗА НА ЧЕРНИЯ ДРОБ

3. ЯЗВА НА ДВАНАДЕСЕТОПРЪСТНИКА

4. ХРОНИЧЕН ГАСТРИТ

5. МИОКАРДИТ - втора степен.

Вече бях убедена, че всички други болестни състояния ще отпаднат с премахването на тези основни заболявания. Аз вече знаех, че зависимостта между тях е пълна: имах богата библиотека и бях запозната с трудовете на най-големите специалисти като професор Юрий Николаев (Русия), Хербърт Шелтън (САЩ), Пол Брег (САЩ), Аре Веерланд (Швеция), Александър Залманов (Франция), Пааво Айрола (Финландия) и още много други. За мен те станаха не само мои учители, а и ръководители в лечението ми. Проучванията на техния опит продължиха с години. Природолечението се оказа една огромна и необятна наука и аз се озовах в положението на „вечен студент" по медицина.

Резултатите се явиха още с първите плахи, некомпетентни, дори невежи стъпки по новия път на лечение. Въпреки многото грешки, лутане и повратни положения настъпи леко подобрение и животът взе да се връща.

Проучванията на проблема продължаваха, а аз повтарях курсовете на гладуване. Кръвохраците спряха завинаги, поддържаната с години температура се нормализира, туберкулозният процес беше завинаги прекратен, черният дроб възвърна нормалната си форма, гастритът, жлъчното възпаление и язвата години вече не даваха признаци за съществуване, сънят се подобри и депресивното състояние също изчезна. Общото ми състояние се подобри със свалянето на 25 килограма от теглото, което беше излишно. И най-важното, че всичко това бе постигнато неусетно, без мъчителни инжекции или други травмиращи манипулации, лекарства и скъпи специалитети, при това при изключително тежки битови условия.

През това време около мен се създаде кръг от приятели, които ставаха и мои сътрудници, тъй като всеки от тях носеше по някое хронично заболяване, което е нещо обикновено в нашия цивилизован свят - те започнаха да се лекуват по същия начин. И при тях резултатите бяха добри, а всички те - доволни.

От провеждане на първия нескопосан курс на гладуване, когато бях на 40 години, са минали още 40 години, подарени ми от единственото лекарство -

ГЛАДА. През това време, въпреки че животът ми беше пълен с лишения и тежести, експерименталната работа не спираше, както и наблюденията и проучванията над болните. Читателят вече е разбрал за големия брой заболявания, при които гладът се оказа също единственото лекарство.

Но се оказа, че точно сега трябваше да прибавя към всичко постигнато до момента и това, че

Случи се така, че при невнимателно бързо движение счупих шийката на бедрената кост на левия крак. Знае се, че при пациенти над 60 години това е фатално, защото болните се залежават дълго време, получават усложнения, а не рядко са случаите, когато умират от развита след обездвижването бронхопневмония. Когато бях откарана в „Пирогов" и лекарят разбрал, че костта е счупена и че съм на 80 години, само добавил: „С тази е свършено." Съпровождащата ме приятелка лекарка, която го чула, ми каза: „Лидия, докажи, че с теб не е свършено!" Отговорът ми беше, че ще се помъча.

Предложиха ми да остана в болницата, за да ми се направи операция, но аз отказах. Предпочетох да бъда в привичната си домашна обстановка и да приложа гладолечението. Веднага прекратих храненето и преминах на много ограничено ползване на плодове и билков чай с мед. Появи се температура 37,5 градуса.

Първите 5-6 дни плодовете не надминаваха 200-300 грама, а чайовете около 1-2 на ден, като постепенно увеличавах количеството. Курсът продължи 15 дни, като след седмица температурата се нормализира, а на 18-ия ден вече можех да сядам в леглото. На 20-ия ден при нова проверка с рентгена се констатира, че костите са сраснали. За изненада на всички на 32-ия ден аз стъпих на краката без патерици и бастуни.

От момента на счупването вече е минало повече от година — аз нямам абсолютно никакви оплаквания като следи от счупването.

От всичко написано дотук читателят вероятно вече е оценил високата стойност на прилаганата система - омекотената форма на гладолечението, с плодово-чаен режим. Оказва се, че тя се явява като единствено лекарство при много от болестите, при които утвърдените методи на традиционната медицина не дават резултат. Хроничните заболявания, носени с години, се лекуват за къси срокове.

Въпреки трудните условия, при които работим съвместно с д-р Вергиния Георгиева, отчетените резултати до момента са:

1. ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА - гастрити, язва на стомаха и на дванадесетопръстника, спастичен колит, запек, хемороиди.

2. ОСТРИ И ХРОНИЧНИ ВЪЗПАЛЕНИЯ НА БЪБРЕЦИТЕ - хроничен пиелонефрит, хроничен гломерулонефрит, изхвърляне на камъни и пясъци от бъбреците и пикочния мехур, кисти на бъбреците, подобряване състоянието на хронична бъбречна недостатъчност.

3. ХРОНИЧНИ ВЪЗПАЛЕНИЯ НА ЯЙЧНИЦИТЕ, КИСТИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ, ГЕНИТАЛНИ ТЕЧЕНИЯ, СТЕРИЛИТЕТ, МИОМИ.

4. ПРОСТАТИТ ПРИ МЪЖЕТЕ; ИМПОТЕНТНОСТ.

5. ХРОНИЧНИ КОЖНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПСОРИАЗИС, ЕКЗЕМИ, АЛЕРГИЧНИ ДЕРМАТИТИ, АКНЕ.

6. ХРОНИЧНИ ВЪЗПАЛЕНИЯ НА БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ-.бронхити, бронхиална астма, емфизем.

7. СИНУЗИТИ И РИНОФАРИНГИТИ.

8. ВЪЗПАЛЕНИ СЛИВИЦИ ПРИ ДЕЦАТА.

9. ХРОНИЧНИ СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ - нормализира се високото и ниското кръвно налягане, подобрява се състоянието след прекарани инфаркти и инсулти.

Особено добър.ефект има при ЗАТЛЪСТЯВАНЕ - нормализира се телесното тегло.

10. ОСОБЕНО БЪРЗО СЕ ПОВЛИЯВАТ ТЕЖКИТЕ НЕВРОЗИ И ДЕПРЕСИИ.

11. С ТОЗИ БЕЗБОЛЕЗНЕН МЕТОД СЕ ПОСТИГА ТРАЙНО ИЗЛЕКУВАНЕ

12. ПОВЛИЯВА СЕ ТЕЖКА АТЕРОСКЛЕРОЗА ПРИ ВЪЗРАСТНИ ХОРА.

13. ХРОНИЧНИ КОСТНО-СТАВНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ — шипове, артрозни изменения на ставите - болките стихват, обемът на движението се увеличава.

14. ОБЩО УКРЕПВАНЕ НА ИМУННАТА СИСТЕМА И НА ЦЕЛИЯ ОРГАНИЗЪМ.

15. ПОВЛИЯВАНЕ НА ТЕЖКИ ФОРМИ НА РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ.

Искам пак да подчертая, че гладът, бил той в строгата си или в омекотената си форма, никога не може да навреди на човека. Уврежданията се явяват там, където се допуска превишаване на храната по време на интервала на хранене или включване на некачествена храна, което спира лечебния процес, който все още продължава. Храната трябва да бъде семпла, ограничена и подбрана. Стомахът трябва да се щади и наблюдава добре.

За читателите ще е от значение това, което ще каже за предложената система представител на медицинския свят. Д-р Вергиния Георгиева вече три години работи с болните и е направила своите изводи и наблюдения. Ето и това, което тя е достигнала: