Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в световната практика по гладолечение

Тук искам да се спра на едно изключително тежко заболяване, при което цялото детство и младежките години са преминали в тежък сблъсък с болките, с безрезултатно лечение, с отчаянието и копнежа по здравия живот. Периодите на относително подобряване са били кратки, като след тях е настъпвало още по-голямо влошаване на състоянието.

Това беше Теодора С., на 39 години. Мъжът й я донесе при мен на ръце, тъй като тя трудно се качваше по стълби. Тя не можеше без чужда помощ да се изправи от креслото, в което седеше. Въпреки младата си възраст тя беше преждевременно остаряла, бледа и подпухнала, с уплътнени и деформирани стави.

Разговаряхме кратко - с нейната изострена интелигентност тя бързо схвана това, което исках от нея. Ето и нейните заболявания:

1. РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ

2. КОЛИТ - ЗАПЕК

3. ГАСТРИТ

4. МИГРЕНА

5. ВЪЗПАЛЕНИ ЯЙЧНИЦИ

Имаше и други оплаквания: увредено зрение - тя дойде при мен с очила, носени.от детските години (два и половина диоптъра), силна нервност, безсъние и пр. Но нека чуем нейния разказ:

„На 9 години се разболях от ревматоиден артрит, но до 20-годишната ми възраст поради погрешно поставена диагноза ме лекуваха от костна туберкулоза. Бях поставена неподвижно в гипсово корито цели 3 години и 7 месеца в детски санаториум във Варна. След свалянето на гипса ме изпратиха за 2 години в село Косовци - в училище за преболедували деца, където лечението продължи. Там аз можех да се движа само с помощта на патерици. Ставите ми бяха вдървени и схванати от продължителното стоене в гипсовото корито. За раздвижването им беше необходимо продължително усилие.

През това време често ми правеха пункции, за да освободят ставите от отоците. Имах 4 пристъпа, от които залежавах с месеци, а понякога дори 1-2 години. Сега мога да кажа, че този начин на лечение на нашата медицина е жесток, но тогава търпях всичко в името на надеждата за оздравяване. Лекарите ми бяха наясно с безсмислеността на понесените страдания.

Ставите ми бяха силно чувствителни и болезнени, а промеждутъците на подобрение траеха съвсем кратко. Но дори и болките да позатихваха, ставите ми оставаха същите.

Изминаха цели 30 години от началото на заболяването ми, 10 от които прекарах напълно обездвижена на легло. През това време бях започнала да се съмнявам във възможностите на медицината и взех да търся други начини на лечение - физиотерапия, морелечение, билки и т. н., но всичко се оказа безрезултатно.

Междувременно се появиха и мигрена, която продължи 10 години, болен стомах, колит, упорит запек, увредени яйчници и т. н.

Тридесет години от живота ми протекоха в мъки и страдания, което ме доведе до истинско отчаяние и чувство на безнадежност. Точно тогава имах щастието да се срещна с Лидия Ковачева, за която научих от една публикация за успехите й в лечението на тромбофлебита. В статията се споменаваше за нейните занимания с природосъобразната медицина, което много ме заинтригува. По време на срещата ни тя ми вдъхна доверие и аз лесно разбрах принципите на нейното лечение. Веднага разбрах, че това е моят път за лечение, и почнах без колебание...

Вече 9 години съм здрава. Ставите заеха нормалното си положение, отоците изчезнаха, нямам никакви затруднения с движението. Аз се върнах към живота. Не чувствам болка дори при много тежък физически труд с голямо натоварване. От болестта не е останала и следа, за миналото ми напомнят единствено белезите от пункциите...

Освен това аз вече не се уморявам, силите ми са неизчерпаеми. Станах любител на природата и на туризма, като предприемам дълги и трудни преходи по всички наши планини.

Сега, когато пиша тези редове и ви разказвам за доброто, което видях от моята мила Лидия, аз съм на бригада за бране на кайсии. В бригадата сме 4 жени и само за 4-5 часа обираме 1 тон кайсии.

Мисля, че благодарността ми към Лидия е идентична с тази на останалите й пациенти - не само за излекуването, но и за новия начин на живот, който тя ни предложи. .Вече не се страхувам нито от болести, нито от житейски трудности. Имам физически и душевни сили за всичко. Лидия върна и самочувствието ми на човек и жена. Вече 9 години храната ми се състои от 96% сурови плодове и зеленчуци, не ям месо. Считам вегетарианството за най-здравословен начин на хранене..."

Излекуването на Теодора безспорно не стана така лесно и бързо. Курсовете на гладуване бяха повтаряни ритмично през непродължителни интервали на хранене, като храненето беше строго ограничено с предимство на витаминозна сурова растителна храна. При всеки проведен курс отоците спадаха и деформациите непрекъснато намаляваха.

Сега тя има вид на истински здрав човек.

Деформираните й някога пръсти отново са изящни. Артритът и запекът й са напълно излекувани. Зрението й се възстанови, очилата станаха излишни. Теодора винаги е усмихната и във ведро настроение. През отпуските си не се излежава по плажове, а се включва в бригадите за прибиране на реколтата със сериозен физически труд. Накрая мога само да добавя, че тя стана и републиканска шампионка в авторалито.

Случаят на Теодора може само да ни напомни, че и при най-тежкото заболяване, и при най-безнадеждните случаи може да се намери път към здравето.

СЛУЧАЙ 6

Млада жена на около 38 години. Иванка Д. С. - по професия диетолог в санаториум. Видът й беше силно болезнен, цветът на лицето жълто-сив, очите - подпухнали като тъканите на тялото. Пациентката беше в изключително тежко положение, на границата на пълно рухване.

Поставените диагнози на заболяванията бяха:

1. ГАСТРИТ

2. ХЕМОРОИДИ

3. КОЛИТ С УПОРИТ ЗАПЕК 4.ТРАХЕИТ

5. ГЕНИТАЛНА РАНИЧКА И ГЕНИТАЛНО ТЕЧЕНИЕ

6. ЦИСТИТ

7. СИНУЗИТ, ПЪПКИ И ОБРИВИ ПО. ЛИЦЕТО

8. ШИПОВЕ

9. ГЛАВОБОЛИЕ, ПРИДРУЖЕНО С ДЕПРЕСИВНО СЪСТОЯНИЕ

10. ОСТРА НЕВРОЗА

Имаше още много оплаквания, като шум в ушите, ниско кръвно налягане, световъртеж, болки в ходилата и т. н. Случаят е интересен с това, че болната е специалист в областта на храненето. Образованието, което е получила, предполага познаване на основните положения на медицинските дисциплини. Освен това работата й налага тесен контакт с медицинския персонал.

Ето какво разказва тя за себе си: „Години наред боледувах. Консултациите с лекари, изследванията и различните видове лечения заемаха централно място в моя живот. Седем години наред - пролет и есен - бях подлагана на иглотерапия в Медицинска академия, но резултат нямаше. Същевременно силната уморяемост и физическо безсилие бяха сериозна пречка в работата ми. Обхвана ме отчаяние, защото не виждах никаква перспектива в живота си...

За мой късмет се срещнах с Лидия Ковачева, добре запозната с природосъобразната медицина. Започнах нова страница в моя живот. От нея научих не само за начина й на лечение, но и за препоръките й относно храненето. Това ме заинтригува и професионално. Открих противоречия между наученото в медицинския институт и новите познания, получени от Лидия. Съществен беше фактът, че след провеждането на нейния режим веднага започнаха да се появяват резултати.

Много скоро състоянието ми се промени. Трудно ми беше - изискваше се търпение, постоянство и вникване в изискванията на Лидия. Резултатите бяха постигнати в продължение на 10 месеца. По детски се радвах на всяка стъпка напред. За голямо мое учудване ефективният метод за лечението ми беше гладуването, с което се срещнах за първи път, а и моите лекари не бяха и чували за него. Мисля си, че ако повече медици усвоят и започнат да прилагат този метод на лечение, много трагични съдби ще бъдат променени, а това ще донесе и удовлетворение на самите лекари. Аз осъзнах и важността на хранителния режим на човека не само като лечебно средство, но и като профилактика.

Състоянието ми се подобри значително в резултат на генералната промяна, която направих в начина си на хранене, разбира се, не според препоръките на Медицинския институт, прилагани при лекуването на болния..."

Поради слабата реактивност и силната токсичност стана нужда дните на разтоварване да се прилагат само в омекотената им форма и в къси курсове. В разстояние на 10 месеца бяха проведени 11 курса, като започнахме с 5 до 7 дни. Едва тогава тя започна да се съвзема и преминахме на десетдневни курсове. Провежданите разтоварителни дни в най-различна форма за това време общо бяха около 70.

Основната помощ, която ми оказа Ваня при провеждане на лечението, беше нейната схватливост: любознателна, интелигентна и наблюдателна, тя налучкваше стъпка по стъпка пътя към здравето си. Много я обнадежди това, че още при първия петдневен курс се подобри сънят й, нарушен в продължение на 7-8 години. Премина кашлицата, измъчвала я също години, която произтичаше от нарушенията в трахеята. Още след първия курс се успокоиха шумът в ушите и главоболието. Постепенно изчезнаха обривите и пъпките по лицето и кожата доби нормален вид. Преодолени бяха болките в стъпалата, гърба и кръста. Изчезна запекът и дефекацията се нормализира. Направеният контролен гинекологичен преглед констатира, че както гениталната раничка, така и течението са излекувани. Косата й престана да капе; Беше свалила 17 килограма - теглото й се нормализира. Ваня вече не среща трудности в работата си, защото силите й се върнаха наново. Няма никакви оплаквания, стъпва леко и пъргаво. Физическата слабост и отчаянието са само спомен...

Със следващия случай искам да поставя проблема с наднормените килограми, който взе големи размери в нашата страна. Броят на хората със завишено тегло не само е голям, но и продължава да се увеличава. Защото станаха нещо обикновено в нашия бит увлеченията с превишаването на храната.

Приетите мерки от страна на традиционната медицина не дават резултат. Това е така, защото наред със свалянето на килограмите трябва да тече и лечебният процес на допуснатите заболявания. Болният съответно трябва да бъде ограмотен как да се храни, как да живее, за да запази здравето си и нормалното си тегло. Практикуваните рецепти, билки, хапчета или диети свалят килограмите донякъде, но с връщането на обичайния предишен начин на хранене, а и поради недоизлекуваните отклонения в здравето, те се връщат наново.

На читателя това би могло да му стане ясно с примера, който следва като

Борянка С. Г., 44-годишна, с тегло 127 килограма. Самочувствието й беше понижено, самата тя - потисната и объркана. Видът - безспорно лош и отблъскващ. Оплакванията бяха много. Но нека дадем думата на самата Боряна.

„Бях на 21 години, когато родих първото си дете. Дотогава неприятности със здравето не съм имала. По време на бременността и кърменето наддадох 25 килограма, като от 60 теглото ми стана 85 килограма. На 26 години, вече с втората ми бременност, положението стана трудно и се наложи два месеца да лежа в болница. Състоянието ми не се влияеше от нищо: нито от хапчета, нито от венозни инжекции. Бях на системи. Увеличаването на килограмите продължаваше.

На 32 години вече се появи повишено кръвно налягане и оттук нататък бедите продължиха да се трупат. През декември 1991 г. влязох в болница с кръвно 210/130. Даваха ми силни хапчета, но трудно се постигаше нормализиране. През 1992 г., месец февруари, се наложи да вляза в ендокринологията за изследвания и ето резултатите:

1. ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ 230/130

2. ЗАТЛЪСТЯВАНЕ IV СТЕПЕН - ПРИ РЪСТ 156 -ТЕГЛО 121 КГ

3. ДИЕНЦЕФАЛЕН СИНДРОМ - ЕЕГ - ЕНЦЕФАЛОГРАФСКИ ДАННИ ЗА ПРОМЕНИ В ДЪЛБОКИТЕ МОЗЪЧНИ СТРУКТУРИ

4. ПИЕЛОНЕФРИТ - ЛЕВИЯТ БЪБРЕК - ПЕСЪЧИНКИ И УРАТИ

5. АЛИМЕНТАРНА СТЕАТОЗА III СТЕПЕН НА ЧЕРНИЯ ДРОБ

6. НЕВРАСТЕНИЯ

7. АДЕНОМ (ТУМОР) НА ЛЯВАТА НАДБЪБРЕЧНА ЖЛЕЗА

Заради последното заболяване се налагаше операция, но преди това трябваше да постъпя за отслабване в Центъра за рехабилитация и лечение болестите на обмяната на веществата в гр. Лозница. Всичко беше уредено за заминаването ми, но щастливата случайност ме срещна с Лидия Ковачева, Тя ми обясни, че с нейната система (омекотената форма на гладуване) не само отслабването ми ще се движи по-нормално, но има и шанс да се спася от операцията. Повярвах й и започнах. Първият курс с плодове и чай продължи 20 дни, като трудностите бяха в началните 3 дни, след което всичко потръгна не само по-леко, но, може да се каже, дори и приятно. Свалих 10 килограма. Това беше през март 1992 г. През това време г-жа Ковачева ме ръководеше и наблюдаваше. През септември същата година отидох на проверка в частния кабинет на Д-р Станчев. Прегледът на ехографа потвърди наличието на тумора, но той беше 25,26 мм, а размерите преди гладуването бяха 26,3 мм. Това ме успокои.

Продължих много строго да спазвам указанията на Лидия Ковачева и на следващия преглед през месец март 1993 г. резултатът беше следният:

НАДБЪБРЕЧНАТА ЖЛЕЗА Е В НОРМАЛНО ПОЛОЖЕНИЕ. НЯМА НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОПЕРАЦИЯ.

Вярно е, че лекуването на Боряна не стана така бързо. Наложи се курсовете на гладуване да бъдат повтаряни много пъти и храненето - основно коригирано. Но радостното сега е, че кръвното вече е нормализирано, пиелонефритът е излекуван, черният дроб е в напълно нормална форма и най-важното, че операцията беше избегната - няма тумор.

Но с нейния случай искам да обърна внимание на жените за грешките, които допускат по време на бременност и кърмене, често с тежки и фатални последствия. С бременността вместо да се запази начинът на живот, воден до момента, започва ограничаване на движението, а същевременно се увеличава количеството на приеманата храна. Ясно е, че при това положение килограмите започват да се завишават. Това, което е допустимо като отклонение в теглото, е не повече от 4 до 6 килограма. Всичко останало е в ущърб не само на здравето на майката, но и на нейното бъдещо детенце.

Ако майката си позволява не само превишаване на храната, но и приемането на много месо, сладкиши, алкохол, пушене на тютюн, детето може да се роди с дълбоки увреждания както във физиката, така и в психиката. С подобно безотговорно отношение на майките към бъдещите им рожби броят на ненормално родените деца е не само висок, но и продължава да се увеличава. Тази безотговорност е насочена не само към бъдещото им дете, но и към собствената им страна...

Голям проблем през последните две години е отрицателният прираст на нашето население - намаляват ражданията. Ясно е, че причините са много, но една от най-съществените е увеличаващият се

СТЕРИЛИТЕТ ПРИ ЖЕНИТЕ.

Усилията, които полага традиционната медицина, дават незадоволителни резултати. Но с прилагането на нашата омекотена природосъобразна и абсолютно безвредна система се постигнаха резултати.

Стерилитетът при жените се повлия много добре. При жени, които с години не са могли да забременеят по различни причини, се постигнаха поразителни резултати - повлияха се 95% от тях. При трудности за износване със спонтанни аборти само за броени дни се възстановява нормалното състояние. При тежко износване на плода с повръщане състоянието се нормализира също за късо време и с лекота.

За по-голяма яснота цитирам

Виолета Т., 30-годишна, омъжена от четири години, без да може да забременее. Проведохме курс на гладуване еднократно - само 14 дни, след което тя веднага забременя. Износването и раждането на детето бяха нормални. Но когато хубавото къдрокосо мулатче (бащата беше негър) навърши 3 годинки, семейството пожела да си роди още едно дете, а тя отново не можеше за забременее. Наново се спря храненето и се проведоха нови 14 дни глад. Приятната изненада дойде още с първия преглед - жената отново беше бременна. Вече в шестия месец без каквито и да било неприятности бременността протича нормално.

Със следващия случай искам да се разбере, че шаблони не съществуват нито в състоянието на тези жени, нито в начина им на лечение.

СЛУЧАЙ 9

Петя Д., програмистка, на 32 години, със затруднения в забременяването. Когато тя дойде при мен, аз видях една измъчена и отчаяна жена с подпухнал и болнав вид. Но нека по-добре самата тя разкаже за себе си: .

„Омъжих се преди 10 години. След като две години не можах да забременея, започнах да се лекувам от стерилитет. Изследваха ме много добри лекари-специалисти в Пловдив и София. Оказа се, че яйчниците ми са кистозно увеличени, втвърдени и липсва овулация. Много месеци пиех силни лекарства, за да бъдат стимулирани, но не се постигна никакъв ефект. Освен това от направените няколко цветни снимки се установи, че двете ми тръби са съвсем, непроходими, със запушвания. Така минаха 7 години с ходене по мъките, в напразни надежди, че някое от лекарствата ще ми помогне да родя мечтаното детенце. Накрая лекарите ме посъветваха да си осиновя дете, защото трябвало да стане чудо, за да забременея.

И чудото стана след срещата ми с Лидия Ковачева преди 3 години. Тя спря всичките ми лекарства и ме увери, че с нейния плодово-чаен гладолечебен режим ще се възстанови работата на яйчниците.

Аз започнах без бавене и стриктно спазвах дадените ми препоръки. За 4 месеца направих 4 гладувания по 10 дни с правилното 10-дневно захранване и препоръчаната форма на хранене в интервалите. Следващите месеци правех по-къси гладувания със спазване на същото хранене и начин на живот. През това време напълно се преобразих - станах нов човек. На деветия месец след срещата ми с тази велика жена аз забременях! Лекарят, който установи бременността ми, не можеше да повярва, че е станало чудото с моите яйчници и тръби.

Моята дъщеричка Кристин се роди нормално. Тя вече е на две години - здраво и весело дете. За цял живот ще сме благодарни на скъпата ни Лидия Ковачева.

С много обич: Петя."

Но трудностите на жените при желание за дете се получават често не при забременяване, а при износването на плода - спонтанните аборти станаха сериозен проблем на медицината. Но нека по-добре да се конкретизирам с поредния

Боряна В., 28-годишна. Тя нямаше трудности при забременяването - трудностите бяха с износването на плода. Още на първия месец се появи кръвотечение. При прегледа се констатира, че плодът е ниско и не добре закрепен. Проведени бяха само шест дни гладуване и кръвотечението спря, а плодът зае нормалното си положение. Но след месец отново се появи кръвотечение и бе констатирано отлепване на част от плацентата и голям хематом. Единственото средство, което можеше да спаси тежкото положение, пак се оказа гладът. Наново бяха проведени 13 дни. Кръвотечението спря, хематомът се разнесе, плацентата се върна на мястото си. Това, което поправи природата с гладуването, не можеше да бъде извършено с никакви лекарствени средства.

Бременността докрай мина без тревоги. Раждането беше нормално и на бял свят се появи едно хубаво и здраво момченце, което вече е на 8 месеца.

При мъжете също се постигат резултати при лекуване на импотентност и възпаления на простатната жлеза, които често стават причина за увеличаване на стерилните семейства.

Не бих искала да отмина този случай, тъй като тези заболявания, освен че са тежки и мъчителни, продължават да увеличават броя си, като преминават във все по-млада възраст. Става дума за Юрий А. - 30-годишен, артист по професия, с приятна външност, но със силно болнав вид, без самочувствие. Болестите, от които той страдаше, бяха:

1. СИНУЗИТ в много тежка форма

2. ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА

3. ХЕМОРОИДИ - също в тежко състояние

Веднага започнахме лечението. Надарен с изключителна интелигентност той веднага ме разбра и лечението тръгна без затруднения. Безспорно, че кризисни и трудни положения имаше, но нека първо да чуем това, което сам Юрий ще разкаже за себе си: „Бях много болен. Болестите, от които страдах, бяха много, но особено ме измъчваше синузитът, заради който бяха направени вече 15 пункции - много мъчителни и силно травматизиращи. Резултат нямаше. Бях много зле и чувствах, че животът ми се изплъзва. Насочих се към йога, но не ми помогна.

Имах щастливия шанс да се срещна с Лидия Ковачева. Бях изключително крехък и много уязвим психически. Тя ме подкрепи и насърчи. С нейна помощ излекувах всичките си болести. Постепенно с провежданите курсове на гладуване и с промяната на храната настъпи промяна в живота и в психиката ми. Поукрепнах. Влечението ми към природата се засили. Започнах сам да си садя и обработвам зеленчуци, като прилагам препоръчваната от Лидия трудотерапия в градината. Тъй като работата в моята градина беше малко, аз работех и на моите приятели. Това укрепна мускулите и върна самочувствието ми - аз се чувствах сигурен в себе си и силен. Усещах обмяната на енергиите, която ставаше между човешкото тяло и земята, особено през пролетта. Човек трябва да ходи бос по земята, да лежи на земята, без да се бои, че ще настине, защото чрез допира с нея приема силата й. Всяко свободно от работата ми в театъра време аз бях или в моята градина, или в планината.

Оттогава са минали почти 15 години - аз вече не боледувам. Ако ми се случи да се разболея, това означава, че съм нарушил храненето си - виновна е моята лакомия. Вегетарианец съм. Храня се изключително с плодове и зеленчуци, повечето отгледани от мен.

Мога да кажа, че ако живееш по законите на природата, никога няма да бъдеш беден, а ако живееш по законите на хората - никога няма да бъдеш... богат!"

Това, което впечатлява в случая е, че Юрий разбра, че храната е основа на здравето, но за да има здрави мускули с висок тонус, е необходимо да им се дава работа със сериозно физическо натоварване - спорт, работа в градината, ходене по планината. Днес, когато вече е минал 40-те години, той притежава младежки вид, стегнат е, инициативен, лошото минало е забравено. Силите му са неизчерпаеми за работа и в театъра, и в градината...

При заболяванията на простатната жлеза с прилагане на глада се избягва оперативна намеса, на каквато и възраст да е мъжът.

Само с 15 дни гладуване бай Ангел, 83-годишен, с уговорена вече операция, нормализира състоянието си, защото прие гладуването като единствен изход от положението. Оттогава са минали няколко години, но заболяването не се повтори.

Следващият случай, на който искам да спра вашето внимание, е редакторката на моята книга „Целебният глад" МАЛИНА ТОМОВА - журналистка по професия: За вас тя ще бъде

СЛУЧАЙ 12

С нея ни свързва съвместната работа около издаването и редактирането на книгата ми. Това, което ме впечатляваше при нашите срещи, бяха силните очила, които тя носеше и под които аз не можех да видя очите й, защото бяха дебели като лупи.

Оказа се че това, от което тя страдаше, беше:

1. СИЛНО КЪСОГЛЕДСТВО (-9,75 диоптъра)

2. ПИЕЛОНЕФРИТ

3. ЗАПЕК

„С ръкописа на Лидия Ковачева, който носеше работно заглавие „В хармония с природата", се запознах преди пет години, помолена от приятели да съдействам за издаването й. Прочетеното за племената Тубу и Хунза и за селцето Вилкабамба за мен, съвременния човек, прозвуча като фантастична приказка.

Съмнението, че подобно здраве би могло да се постигне и в екологично замърсения свят, спъваше редакторската ми работа и затова реших да експериментирам върху себе си. Самостоятелно проведох две кратки неуспешни гладувания и накрая отчаяно помолих Лидия за среща с нейните излекувани вече пациенти. Безизходицата беше накарала тези хора да се заслушат в съветите й и да излязат от ада на своите страдания. От разказите им разбрах, че приказката може да стане реалност.

Когато започнах третото си, въодушевено вече от примера им гладуване, бях преминала трийсетте и бях успяла да се запася с няколко хронични заболявания, най-мъчителното от които беше силното ми късогледство (-9,75 диоптъра), съпроводено с пробита ретина, спасявана неколкократно с лазерна хирургия. След осмия ден усетих неудобството на собствените си очила и ги свалих с облекчение като прекалено тясна дреха. През това време работех усилено без тях, а когато на деветнадесетия ден реших да изляза от къщи и понечих да ги сложа отново, получих силен световъртеж и главоболие. Помислих си, че от гладуването съм качила диоптрите, въпреки че виждах без очила, и още на другия ден отидох на лекар. За мое изумление зрението ми бе коригирано до -2,75 диоптъра, за което не получих никакво обяснение от лекарите освен неясни догадки за особеност на акомодацията. Опитът ми да споделя за проведеното гладуване просто ги разсмя и припряно ми издекламираха съдържанието на учебния материал по очни болести - след 45-годишна възраст късогледството се компенсира с далекогледство. Това трябваше да се случи с мен едва след 10 години, а те се опитваха да открият несъществуващи симптоми, само и само да поставят дадено псевдозаболяване в някои от разделите на медицинската класификация.

Вече шест години живея с новото си зрение. Междувременно незабелязано изчезнаха и оплакванията ми от останалите хронични заболявания.

Открила вкуса на естествената природна храна, неусетно станах вегетарианка, а децата ми съвсем непринудено също предпочитаха растителна храна. Когато се случеше да се разболеят от простуда или грип, оставях организмът им да реагира според собствените си нужди: те инстинктивно посягаха само към плодове или течности. Новият начин на живот хармонизира бита и социалните ми отношения.

За книгата на Лидия не успях да намеря български лекар, който да стане рецензент. Веднага щом разберяха, че става дума за нестандартни методи на лечение, представителите на стандартната медицина отказваха подобен ангажимент, като категорично отричаха възможността за такова лекуване. А в дома на Лидия излекуваните се увеличаваха, щастливи в своето спасение. Рецензент на книгата стана световноизвестният руски учен професор Юрий Николаев, сам основател на клиника за лечение с глад.

Когато се запознах с други гладолечебни системи по света, разбрах какви са предимствата на природолечебната система на Лидия:

- тя не позволява интоксикация на организма, защото приеманите плодове и билкови чайове поемат отделяния при изчистването токсичен материал и го елиминират. По този начин се избягват не особено приятни клизми или очистителни, задължителни при другите гладолечебни системи;

- плодовете запазват перисталтиката на червата, а при нарушена такава я възвръщат към живот с помощта на съдържащата се в тях целулоза;

- тази система е най-леко поносимото, безвредно и ласкаво средство, което не изисква нито специално време, нито кой знае какви усилия. Тя е изгодна и функционална българска система на лечение както за самия пациент, така и за обществото. Благодарение на биологичната и слънчевата енергия на суровия плод човек запазва жизнените си сили и продължава пълноценно да се труди;

- тя е евтина и нетрудоемка система; лекарство е самата храна.

Най-смущаващ за мен е фактът, че почти всички, които идват и продължават да идват при Лидия, са вече със сериозно нарушени функции на органите или с тотално рухнал организъм.

Наблюденията върху пациентите на Лидия ми доказаха, че българинът криворазбрано се е цивилизовал. Любознателен за нововъведенията, той е усвоил какви ли не сложни латински наименования на лекарства, а лекомислено е пренебрегвал традициите на хранене на българския народ - скромната природосъобразна трапеза на своите деди."

Това, което е от значение за случая, е, че Малина, след като ликвидира пиелонефрита и запека, вече няма страх от никакво заболяване. Разтоварена е в това отношение и цялата й атмосфера вкъщи.