Тема: строителство, строителен контрол

.

Престъпната небрежност на институциите у нас взе нови жертви. 9 души загубиха живота си във водите на поредния прелял язовир - "Иваново". Водата помете цели села в Хасковско, животът на стотици бе застрашен. Цяла Южна България се оказа под вода от преливащи реки и язовири. Тъй като бедствието се повтаря всяка година, то не бе изненада за институциите. Никой обаче не пое вина - нито за конкретния случай, нито за бездействието при натрупването на проблемите през годините. След установяването на точния брой на жертвите България за пореден път ще бъде в национален траур.

Още в първите часове на бедствието се разбра, че стената на язовира се е пропукала още през 2006 г. Според информация на агенциите тогава е подаден сигнал, но до ремонт така й не се стигнало заради спор и дълги преписки между община Харманли, областната управа в Хасково и военното министерство. Спорната собственост на язовирите, безхаберието и липсата на контрол бяха сред основните причини за наводненията и жертвите при предишните преливания на язовирите през 2005 и 2007 г. След трагедиите управляващите и опозицията обещаваха проблемите да бъдат отстранени и да бъде въведен ред в законодателството, но това така и не се случи.

До края на деня замесените институции подаваха противоречива информация за фактите около язовир "Иваново". Според информация на военното министерство "Иваново" никога не е бил собственост на МО. От там заявиха пред "Сега", че през 2003 г. е издаден акт за публична държавна собственост, който доказва това. От ведомството признаха, че са водили преписки с местните власти в Харманли, защото притежават полигон в съседство с язовира, но не влязоха в повече детайли за разправията и не отговориха дали са знаели за пропукването на стената. От регионалното министерство също твърдят, че язовирът е общински. Според земеделския министър Мирослав Найденов пък язовирната стена е собственост на военното министерство, а язовирът - на община Харманли.

Кметът на Харманли, трети мандат, Михаил Лисков бе категоричен пред "Дневник", че язовирът е държавен, а не общински. "От години общината предупреждава за проблемите", каза още Лисков. Че съоръжението не е общинско, свидетелства и твърдението на МО, че за него е издаден акт за публична държавна, а не за публична общинска собственост. Ако военните не лъжат, язовирът може да се стопанисва като държавна собственост от областната управа.

Какво се е случило и по чия вина, ще разследва районната прокуратура в Харманли, която образува досъдебно производство. "С оглед обществената значимост на досъдебното производство то е взето на специален надзор от Окръжна прокуратура - Хасково. Фактическата и правната сложност на случая са повод разследването да бъде възложено на екип от следователи", обясниха оттам.

Към драмата в Бисер и съседните села след обяд се добави обявяването на бедствено положение на територията на цяла Южна България. Десетки реки и язовири започнаха да преливат, като само до обяд сигналите за наводнения към телефон 112 бяха 175. Наводнението за пореден път се превърна и в трансграничен проблем - по дипломатически канали за критичното ниво на каскада "Арда" и високата вълна по река Марица бяха предупредени Турция и Гърция. На фона на тези новини от екоминистерството, което следи нивото на водите в ключовите язовири на територията на страната, излязоха със съобщение, че бедствието е било очаквано и няма опасност за населението около тях.

"На 1 февруари т.г. МОСВ изпрати писма до областните управители на територията на страната, до Националното сдружение на общините, ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР и директорите на четирите басейнови дирекции да бъдат предприети спешни предварителни действия за провеждане на очаквани високи води през язовирите и речните русла. Аналогично предписание е направено и до експлоатационните дружества на комплексните и значими язовири. На 3 февруари т.г. са дадени предписания да бъдат предприети мерки за освобождаване на обеми в язовирите от каскада Арда ("Ивайловград", "Студен кладенец" и "Кърджали") чрез работа на вецове и при необходимост чрез отваряне на основния изпускател", увериха от екоминистерството. Какво се е случило с тези препоръки, от официалното прессъобщение не става ясно. Стана ясно обаче, че никой в страната не знае какво е реалното състояние на язовирите, които се стопанисват от общини, "Язовири и каскади" и "Напоителни системи". "Предлагахме поне да има регистър, но и това не се случи", вдигна рамене екоминистърът Нона Караджова.

Нищо необичайно в наводненията не видяха и от предприятието "Язовири и каскади" към НЕК, което стопанисва два от прелелите вчера язовири - "Ивайловград" и "Студен кладенец". "Язовирите от каскадата "Долна Арда" са със зимно пълноводие и всяка година има проблем с високите води. Няма опасност от скъсване или заливане, тъй като язовирите разполагат с преливници и обемът се контролира чрез изпускане. Предупредени са съседните държави, каквато е нормалната практика в тези случаи. В язовир "Ивайловград" в момента има 168 млн. кубически метра вода, като в последния ден обемът е намален с 2 млн. кубически метра", увериха от НЕК. Така заливането на страната с води през зимата според НЕК трябва да се приема спокойно.

Труден за институциите се оказа и въпросът кой точно контролира техническото състояние на язовирите като съоръжения. От МОСВ побързаха да уверят, че отговарят само за водовземането и нивото на водите в 54 големи язовира, а "Иваново" не е сред тях. На същото наблегнаха и от регионалното министерство - ведомството отговаря за 9 язовира, "Иваново" не е сред тях. За техническия контрол не отговаря и ДНСК. От институцията уточниха, че контролират само строителството, но не и последващата годност и техническа експлоатация на строежите. От отговора на ДНСК става ясно, че темата се засяга поне в няколко нормативни акта, които задължават собственика да поддържа съоръженията. От отговора не става ясно кой в крайна сметка трябва да контролира това.

Така и вчера властите стигнаха до обичайния си извод - че трябват спешни нормативни промени, които да обединят контрола в една институция. "В момента няма значение чий е бил язовир "Иваново" и кой го стопанисва. С това ще се занимае прокуратурата. Но ще се търсят начини да се приберат всички язовири към "Напоителни системи", за да може да се контролира дейността им и да не се позволят неконтролируеми изпускания и бедствени ситуации", обобщи премиерът Бойко Борисов.

На 6 август 2007 г. 2-метрова вълна буквално помете хора, животни, коли и къщи в разградското градче Цар Калоян. Наводнението пак тръгна от зле стопанисван микроязовир, чиято стена се скъса от рекордните августовски дъждове в онази година. 8 души загинаха, една трета от къщите бяха разрушени, десетки хора живяха месеци наред във фургони и в очакване държавата да изпълни обещанията си за специална грижа, помощи и пр.

Първата реакция на властите тогава беше да хвърлят цялата вина на дъжда и да обявят, че нищо не е могло да предотврати трагедията. Само че местната река Хлебаровска още през 2005 г. беше посочена като потенциално опасна.

11-месечно разследване установи три причини за наводнението - интензивните валежи, недобрата проводимост на преминаващата през Цар Калоян река Хлебаровска и недоброто техническо състояние на двата микроязовира. Въпреки това не беше открит нито един виновен, а според прокуратурата контролът върху тази дейност е възложен на 7 министерства и това размива отговорността, даже води до "чиста безотговорност".

За причиняване на наводнение, довело до значителни вреди и смърт, Наказателният кодекс предвижда от 10 до 15 г. затвор. Според социалните служби през 2007 г. в Цар Калоян сериозно пострадали от наводнението са били 800 души.

АБСУРД

След трагедията в Цар Калоян се разбраха удивителни факти за работата на ресорните служби. Заради безпрецедентно силните валежи в ранните дни на август 2007 г. медиите тогава се вгледаха в системата за събиране на данни. Разбра се, че точно в района на Цар Калоян данните се събират в 12-литров варел от жена, която не е синоптик, а работи във фабрика за точени кори. Тогава инженери се възмущаваха, че е недопустимо данните да се събират по този примитивен начин, след като се ползват за проектиране и изграждане на съоръжения, от които зависи стопанското развитие на цели области и животът на много хора.

Поройни дъждове наводниха половин България. За трети път през онова лято. Стотици сгради останаха негодни за живеене, десетки мостове бяха разрушени, много села бяха откъснати от света без ток, вода и пътища. 2000 души бяха евакуирани в Ихтиман, след като преляха три язовира. Хиляди хора пострадаха в Пазарджишко. Стотици пътници бяха блокирани цяла нощ във влакове, които спряха заради свлачища. По чудо се размина само с една жертва. 2 години не стигнаха, за да се довършат разследванията за наводненията в Белово и Велинград. И тогава констатациите бяха добре известни - въпреки горчивия опит никой не взе превантивни мерки, никой не обезопаси язовири и диги.

И през 2005 г. не се разминахме без абсурдни обяснения - от екоминистерството обясняваха, че законът за водите е писан от гледна точка на недостига на вода, а не когато има много вода в реките и язовирите и затова е, меко казано, неадекватен. Така насред пороите никой не можеше да започне да източва язовири, защото разрешението за промяна на количеството вода трябва да се публикува в Държавен вестник и да се изчака 1 месец за възражения.

Изпитанията за 800-те жители на село Бисер започват още предната вечер, когато всички виждат, че река Бисерска прелива. До сутринта будуват в очакване на информация, но тя ги застига изведнъж с приливната вълна. "Докато изтичам по моста да кажа на хората, че идва вълната, тя дойде с такава скорост, че нищо не можах да направя", обясни пред БНР кметът Златка Вълкова, сама блокирана на втория етаж на селската кооперация, без да знае какво се случва с хората. Единственото, което повечето успяват да направят, е да избягат по стълбите към горните етажи. Водата идва с огромна сила, влачейки дървета, разрушавайки огради и постройки по пътя си. "Освен по въздух дотук няма друг начин да бъде достигнато. Течението на реката е твърде силно", разказва Янчо Вутов пред Дарик радио.

Часове по-късно от водите са спасени 53 човека, 12 са откарани с линейки към болници в Хасково с измръзвания, а броят на жертвите започна да расте. Трима от загиналите са самотно живеещи възрастни хора над 65 г., които са нямали шанс пред внезапно появилата се вълна. Впоследствие се съобщи и за четвърта жертва в селото. Двама са били в завлечен от водите автомобил до с. Иваняне, а други двама - в кола, отнесена от водата край с. Бориславци.

Двама мъже прекараха няколко часа на покрива на колата си насред водите на придошлата река Харманлийска, след като пропадна мост между две села. След като не можаха да ги достигнат с лодки, спасителните екипи ги извадиха с хеликоптер. Хеликоптерите бяха другата голяма драма на безпрецедентната акция, в която се включиха и алпинисти, водолази, военни, пожарникари, лекари от няколко области. Оказа се, че военните "Кугър" не са пригодени да работят при зимни условия, защото нямат системи против обледеняване и рискът да паднат е много голям. След дежурната си реч по адрес на предишните управляващи премиерът Борисов въпреки всичко изпрати машините на помощ с риск за пилотите, тъй като трябваше да летят прекалено ниско. "Стават за пустинята и лятото да се пътува до морето с тях, а цената им е над половин милиард", не пропусна да отбележи Борисов, който съумяваше в присъщия си стил и да участва в спасителната операция и да раздава впечатления пред всички телевизии. "Щяхме да паднем и ние", гласеше едно от тези включвания. Накрая се оказа, че са излетели 3 хеликоптера "Кугър", но единият е бил за министрите и самия Борисов, който в някои агенции беше отново титулован с генералското му звание. В спасителни действия се е включил единият хеликоптер и той е спасил общо четирима души - трима в село Стойково и един в с. Бисер, съобщи МО. Третият хеликоптер е превозвал военни и служители на Гражданска защита през реката, която беше разделила селото на две и заляла моста. В готовност в края на деня бяха три машини "Кугър".

Трима министри се озоваха в Бисер, за да покажат загриженост - Цветан Цветанов, който ръководи операцията по спасяването, земеделският министър Мирослав Найденов и социалният Тотю Младенов. Последният раздава лично храна и помощи в селото. "Той проверява хората по списък и ще посети бедстващите лично", посочва БНР.

За хората, чиито домове са напълно разрушени, има два варианта за подслон през нощта - единият е селското училище, където през деня бяха отоплени няколко стаи. Другият е старчески дом в Харманли. През деня властите раздаваха чай, храна и дрехи. Премеждията за оцелелите обаче тепърва започват - повечето къщи в Бисер са кирпичени и дори да са оцелели от водната стихия, едва ли ще издържат на отводнителните работи, предупредиха местните власти. За застраховки, както обикновено, и дума не става. На първо време хората получават максималната еднократна помощ по Закона за социално подпомагане от 325 лв. за посрещане на належащи нужди. И обещанието от премиера Борисов, че ще бъде създадена комисия начело с министрите Цветанов и Дянков, която да оцени щетите. Всички животни в с. Бисер, които се удавиха в придошлата вода, ще бъдат описани и хората ще бъдат обезщетени, обеща Борисов. Първите, които откликнаха с помощ, бяха община Цар Калоян. Тя преведе 1000 лв. от бюджета си на събратята си по неволя.

Встрани от медийното внимание, но напълно откъснати от водата останаха селата Лешниково, Елена и Стойково. В село Лешниково, което също се намира по течението на река Бисерна, положението е драматично. Възрастен мъж от селото почина от инфаркт, след като видял, че животните му са се удавили. В селото живеят около 80 души. Местни жители твърдят, че по река Бисерна е имало изграден бент, но преди време бил разрушен от строителни фирми, които добивали пясък.
Снимка на пет колони – И спасителни лодки се виждаха вчера по улиците на село Бисер
Снимка на две колони – Военни, водолази, алпинисти се включиха в спасителните акции
Снимка на две колони – Хора спасяваха домашни животни в Кап. Андреево, което беше залято


07.02.2012, с. 6
Премиерът пак обеща лесни и евтини заеми
Юлиана Бончева

Вместо да изпълнява вече дадени обещания за по-лесен достъп до облекчени заеми и да подобрява условията за бизнес, кабинетът продължава да разсъждава върху нови схеми за финансиране на богати и на бедни граждани.

През уикенда премиерът Бойко Борисов обяви, че скоро ще излезе с три мерки, чрез които и хората с доходи до 400 лв. да могат да вземат кредити. "На министър Дянков съм възложил за десетина дни да ми даде три мерки", обяви Борисов по БНТ. Премиерът не поясни за какви заеми говори - за покупка на плазмен телевизор или печка, за смяна на дограмата вкъщи, за ново жилище или за започване на бизнес, например.

Икономисти и банкери веднага коментираха, че няма смисъл да се раздават евтини заеми на хора, които не могат да ги върнат, а начинът да бъдат защитени най-бедните е чрез системата на социално подпомагане.

Министерството на финансите потвърди, че изпълнява нареждането на премиера, но също не даде повече информация. Според "24 часа" има две работни групи в МФ. Единият екип пише анализи какви схеми за облекчено кредитиране на по-бедните са възможни и как ще се отразят на банките, на хазната и на потреблението. Една от идеите била с бюджетна помощ Българската банка за развитие да стане гарант по нисколихвени заеми за хора с ниски доходи. Втората група в МФ пък трябва да подготви промени в нормативната база, които да прокарат пътя на замислените схеми.

Не е ясно обаче защо премиерът вади нови "зайчета" от ръкава, вместо да изпълнява вече поети обещания. В плана за енергийна ефективност, одобрен от правителството, има предостатъчно мерки за субсидии и евтини заеми за домакинства и малки фирми. През 2012 г. например трябва да се задейства "финансов механизъм", който да насърчи фирми и граждани да купуват коли с нисък разход на гориво, хибриди, електромобили и др., а за по-бедните опцията е да си сменят гумите с по-икономични. Идеята е част от сумата да е грант - безвъзмездна помощ, така че да се облекчи заемът. Става дума за 1.566 млрд. лева до 2020 г., които трябва да бъдат осигурени от оперативните европрограми, ЕБВР, фондовете за енергийна ефективност и ВЕИ, кредитни линии и търговци на енергия.