Тема: строителство, строителен контрол



бет3/8
Дата06.07.2016
өлшемі1.09 Mb.
#181759
1   2   3   4   5   6   7   8

07.02.2012 г., с. 12
Вода
Боряна Костова

Когато през март 2011 г. невиждано досега по силата си земетресение разтърси Япония и почти срина един от атомните й реактори, на японските политици даже и през ум не им мина да трупат от това политически дивиденти. Но защо да гледаме толкова надалеч. При подобно жестоко бедствие, каквото вече неколкократно сполетява съседна Турция, властта и там е на висотата на ангажиментите си. У нас обаче не е така. След като призори вчера стената на язовир "Иваново" се скъса и буквално за минути заля хасковското село Бисер, два часа по-късно изпаднали в ужас жители отчаяно зовяха от покривите си за помощ в ефира на една от най-гледаните ни телевизии. От техните думи се разбра, че въпреки многобройните опити, така и не са успели да се свържат по телефона с местната служба на "Гражданска защита". Хората баха в паника от картината - 500-те къщи на селото били почти под вода, а в калните талази плували трупове на удавени домашни животни и покъщнина. В гласовете им се губеше надеждата за оцеляване сред прииждащите 3-метрови вълни. Към обед стана ясно, че бедствието вече е взело три човешки жертви. После станаха повече от пет. Чуха се приказки за втора скъсана стена, за коли буквално изринати от главния път за Турция, за нови приливи по градове и села... Към 10 ч. се "излюпи" и тежката артилерия на властта. "Кураж на хората, които очакват хеликоптерите", призова в ефир Бойко Борисов и каза, че вдига накрак Цветан Цветанов, Мирослав Найденов, армията и полицията за спасителни акции в наводнените райони. Малко по-късно се включи пак, но не със сводка за свършена работа, а да нападне предишните управляващи, които били дали луди пари за трите "Кугър"-а, пък те не можели да летят в сняг и мраз. Оказа се, че могат. Но от около 1000 души население в Бисер, с тях евакуираха един човек и още трима от с. Стойково. Всъщност дунанмата с "Кугър"-ите бе повече за политическата шумотевица. В България има 53 големи язовира, които са публично-държавна собственост, те се стопанисват от дружества като НЕК, "Язовири и каскади", "Напоителни системи" и др. Там нещата уж били нормални. А междувременно стана ясно, че причина за скъсаната язовирна стена не са толкова природните стихии, колкото човешките неразбории. Пукнатини в бента на "Иваново" са се появили преди 6 години, сериозни проблеми е имало от 2008 г. насам. Обаче от десетилетие между община Харманли и военния полигон, в чиято територия е язовирът, се водят глупави спорове за неговата собственост. На язовира никой не му обръща внимание. Въпросът е дали няма да го последват и други, оставени на самотек. Читателка вчера ни разказа как през 1964 г. при подобен потоп в с. Радойново шефът на ТКЗС-то за една нощ с хората построил преливника на недовършения язовир и спасил селото. А Борисов днес по икиндия тръби как щял бил... Големите проблеми сега са точно от микроязовирите, които са собственост на общините и не се поддържат добре, твърди шефът на "Напоителни системи" Георги Харизанов. Няма и единна база за тези басейни, хаосът е пълен. Никой не знае колко са и кой от тях кога ще поднесе смъртоносния си сюрприз. Докато властта спи. А след нещастието първосигналната й реакция е да търси политически козове за себе си. Отвратително!


07.02.2012 г., с. 14
Схема за ограбване на обществото
Фиаското на публично-частното партньорство 8 Западна Европа поражда куп въпроси относно намеренията на инициаторите за приемане на подобен закон у нас
Д-р.юр.н. Иван АЛАДЖОВ

В България предстои дискусия и, не дай Боже, приемането на закон за публично-частното партньорство. Този модел за икономическо развитие се представя от високохоноровани западни консултанти едва ли не като панацея за разрешаване на проблемите с острите финансови затруднения на обществения сектор. Какво се крие зад това словосъчетание?

Институтът "Публично-частно-партньорство" (ПЧП) е създаден и въведен за първи път във Великобритания през втората половина на 90-те години на миналия век от социалдемократическия екип на Тони Блеър и финансовия министър Гордьн Браун по време на апогея на неолиберализма. ПЧП представлява омекотен вариант за по-нататъшна приватизация на обществения сектор в икономиката след катастрофалния крах на тоталното раздържавяване, проведено през 80-те години от правителствата на консерваторите на Маргарет Тачър и Джон Мейджър. Хибридната форма ПЧП има за цел да създаде нови възможности за проникване на частен капитал в публични стопански сфери с висока за него доходност. ПЧП не е приватизация в класическия смисъл на думата, защото общественият сектор формално запазва собствеността и контрола си върху нея. Чрез публично-частното партньорство частният бизнес приватизира само приходите от изграждане и експлоатация на определена, публично значима, инфраструктура. Рисковете от сътрудничеството, дори последствията от евентуален банкрут, се прехвърлят по префинени начини върху публичния сектор. От теоретична гледна точка ПЧП може да бъде дефинирано като дългосрочно мобилизиране на частен капитал и специфично "ноу-хау" на основата на конкретен договор за финансиране и осъществяване на общественозначими проекти или дейности в публичната сфера, без' формална смяна на собствеността. Проектът предвижда прехвърлянето на услуги, които до момента са били предоставяни на обществото от публични институции (общини или най-общо от държавата) на частния бизнес. Естествено е, че в тази дейност той не се ръководи от алтруистични подбуди. Основният мотив винаги е била реализацията на максимална печалба Печелившите публични сектори, в които частният бизнес приоритетно търси да се внедри, са пътното строителство, изграждането и експлоатацията на мостове, тунели, летища, общественият транспорт (жп, метро, автобуси и трамваи), ВиК, енергопроизводството, изграждането и поддръжката на публични сгради (училища, университети, болници, административни сгради, казарми и дори затвори), т.е. жизнено важни за обществото сфери, без които то не може да съществува и за които е готово да плаща висока цена. Общественият сектор, особено общините, работят предимно с бюджетни средства и са ограничени във възможността да вземат банкови кредити, въпреки че ги получават при най-изгодни условия, защото не могат да фалират, а и данъкоплатците са гарант за възвращаемостта на дълга. Бюджетните средства на общините и държавата обикновено не достигат за задоволяване на всички обществени потребности и затова публичният сектор работи практически в режим на хроничен финансов дефицит. Така е във всички държави, включително и в най-богатите. Точно в тази ситуация се появява "спасителното" предложение на частния бизнес да поеме инвестирането и експлоатация- та на публична инфраструктура срещу изплащане на таксите за нейното ползване. Според лобистите на ПЧП ползата за обществото е очевидна - облекчава се бюджетът, частният "партньор" извършва необходимата инвестиция, поема нейната експлоатация (най-често за 30 г.), събира такси за използването и с тях изплаща взетия кредит. Дотук нещата звучат добре, а моделът на ПЧП може да се сравни с обикновеното кредитиране с разсрочено плащане за сметка на частния партньор. Протагонистите на ПЧП обаче внимателно премълчават някои фундаментални особености на модела. Най-същественият недостатък е, че в дългосрочен план изградената и поддържана от частната компания инфраструктура излиза на обществото (респ. на бюджета) значително по-скъпо, отколкото ако се реализира от общината. Този ефект е обективно неизбежен дори само поради факта, че банковият кредит за частна фирма винаги е по-скъп, отколкото кредитът за общината. Не бива да се забравя, че частната компания осъществява проекта не за да помага на обществото, а за да печели от него. Дори в идеалния случай - неподкупни държав-ни служители и политици, които сключват най-добрия за публичните интереси договор, частната компания, дори и да иска, не е в състояние да построи и поддържа в дългосрочна перспектива инфраструктурата по-евтино от общината. В Западна Европа нормата на печалба при ПЧП-проекти е около 10-12% за година. При срок на експлоатация от 30 години следва тройно и четворно оскъпяване на услугата. Като оправдание за високата печалба бизнесът се позовава на икономическия риск, което не е вярно. Инвестициите в публичната сфера са едни от най-ниско рисковите - за обществената инфраструктура винаги има ползватели, а разходите за нея се плащат от най-сигурните длъжници - общината, държавата и данъкоплатците. Всичко казано дотук за ПЧП-модела се отнася за идеалния случай. В реалността нещата стоят далеч по-различно. ПЧП е благодатна сфера за развитие на корупция и за двете страни на споразумението - както за мениджърите и собственици на частните компании, така и за чиновниците и политиците, които вземат решенията. Най-малката беда, която може да се случи на общината при изпълнението на ПЧП-договор, е частният "партньор" да й прехвърли отговорността да изплаща неговия кредит към банката (т.нар. клауза за преотстъпване на банката на вземанията по договора). Така разсроченият частен кредит на фирмата се трансформира в кредит на общината и тя задлъжнява дългосрочно. Това обезсмисля първоначалната идея на ПЧП-сътрудничеството, а ПЧП-договорът се видоизменя в обикновена публична поръчка -за сметка на общината, при това с по-скъпа лихва по кредита. Много по-тежки са последствията от фалит на частния инвеститор (често умишлено предизвикан), при което общината или трябва допълнително да го субсидира, за да може той да продължи дейността, или да откупи обратно обекта, ако той е от особено важно значение. И в двата случая публичната сфера претърпява тежки загуби. Примерите за тотално фиаско на ПЧП, завършили с големи загуби за общините и държавата са многобройни. Страната на най-фрапантните провали е Великобритания - автор и пионер на ПЧП-модела. От януари 2003 г. до май 2008 г. голяма част от лондонското метро на 10-милионния мегаполис бе отдадено за 30-годишен период за поддръжка и модернизация чрез ПЧП-концесия на консорциума "Metronet" - специално създадена за целта частна компания, зад която стоят 5 световноизвестни мегаконцерна: 'Thames Water", "Electricite de France", "Bombardier", "Balfour" и "Atkins". Сключеният между "Metronet" и общината договор е с обем от няколко хиляди страници и впоследствие се оказва непроче-тен в пълен размер от никой представител на общината. Задълженията на "Metronet" били да поддържа за собствена сметка функционирането на метрото и да инвестира с преобладаващо финансиране от продажбата на билети в модернизирането му. Въпреки че цените на билетите с течение на времето значително се повишиха, лондонското метро се превърна в най-скъпият и некачествен публичен транспорт в цяла Западна Европа, известен с поредица инциденти и принудителни спирания. За него общината ежегодно доплаща десетки милиони лири на консорциума и търпи финансови загуби в размер на 410 млн. лири годишно. През юли 2007 г. "Metronet" е изправен пред фалит, след като е източен от стоящите зад нея 5 концерна, на които е подавал поръчки за инфраструктурата на силно завишени цени. За да се спаси метрото, британското правителство е принудено да го откупи обратно за 2 млрд. лири. До подобно фиаско доведе и приватизацията на британските железници (British Rail) през 1994 г. След навлизането на частни капитали те се превърнаха в най-скъпия и най-нискокачествен жп транспорт в Западна Европа, носещ огромни загуби. Броени години след старта на ПЧП-проекта с компанията "Railtrack", която трябва да поддържа жп мрежата, и въпреки постоянното покачване на цените на билетите, през 2002-а този концерн фалира. В крайна сметка държавата отново трябва да спасява този важен за обществото сектор, като го откупува обратно за 500 млн. лири. Но и тази трагедия не приключва дотук. Очевидно главната грижа на частния "партньор" е била "оптимизиране" (разб. намаляване) на разходите и увеличаване на печалбата. Поради дългогодишните икономии от инвестиции и тоталното занемаряване на жп инфраструктурата се стига до поредица тежки катастрофи със стотици жертви. Тези катастрофи водят до фалита на "Railtrack". Обществото отново плаща високата цена за експеримента на своите управляващи. Не по-различен е ефектът от "партньорството" на лондонското кметство с "Thames Water" - водоснабдител на столицата. Компанията се създава през 1989 г., по времето на Тачър, която отдава на концесия водоснабдяването и канализацията на мегаполиса. Идеята е фирмата да поддържа и ремонтира остарялата ВиК-мрежа с приходите от таксите. Въпреки че многократно покачва цените на услугата, фирмата не инвестира и минимална част от договорените суми в обновяване на мрежата. Затова днес лондончани пият най-скъпата и най-некачествена вода. Вследствие на над 30% течове от амортизираните тръби живителната течност често не достига до потребителите от горните етажи без допълнителни помпи, но които са за тяхна сметка. Емблематични случай на нефункциониращо ПЧП има и в други европейски страни. В Германия негативен отзвук в медийното пространство намериха няколко прецедента около изграждането и поддържането на училища. Те са построени от частни "партньори", без да се спазват специфичните изисквания за такъв вид сгради - големина на стаите, размер на прозорците, мощност на осветителни тела и др. Оказва се, че частните "партньори" са преотстъпили на кредитиращите ги банки правата си върху месечния наем за училищата като гаранция за ползваните кредити. Общините сега са принудени да изплащат кредита към банките, въпреки че не могат да употребяват постройките по предназначение и водят дела за излизане от некоректните договори с частните "партньори". Пълен провал бе и изграждането като ПЧП на системата за събиране на магистрални такси във федералната република. Тези факти неизбежно пораждат въпроса каква е ползата от подобни "партньорства" за обществото и няма ли това да се превърне у нас в поредната схема за легализирано ограбване на . и без това оскъдните публични ресурси на страната ни.


07.02.2012 г., с. 2-3-4-8
Потопът
Най-малко 9 загинали
Христо ХРИСТОВ Пламен ИВАНОВ

Триметрова вълна връхлетя вчера в 8,30 ч. сутринта с. Бисер, Харманлийско. „Всичко стана внезапно. Докато премина по моста и предупредя хората за идещата вълна, тя ни заля", разказа кметицата Златка Вълкова. До пристигането на спасителните отряди тя намерила убежище в сградата на кооперацията, откъдето само безпомощно наблюдавала как водата поваля домове и стопански постройки. По първоначални оценки са рухнали или частично пострадали половината от сградите в селото. Четирима възрастни бисерчани са се удавили по домовете си. Жертва на водната стихия е станал и мъж от Лешниково, две са жертвите в Иваново. До 19 часа вчера загиналите станаха 9. формирования от Втора Тунджанска лекопехотна бригада, противопожарни коли от Хасково, Димитровград, Любимец, леководолази от Пловдив се включиха в спасителната операция. Притекоха се и хора от околните села. До 14 часа 18 жители на селото бяха откарани в харманлийската болница, а след още два часа спасителите съобщиха, че вече са обходени всички къщи в селото и хората са изведени в безопасност. Останалите без дом са приютени в сградата на училището в Бисер, която бе специално отоплена и снабдена със завивки. Около 50 жители на селото са евакуирани и настанени в болницата в Харманли и в старчески дом. Там за тях се грижат хора от БЧК. Предоставени са одеяла, топли напитки и закуски. Спукана стена на язовир „Иваново" е причина за бедствието. Той е смесена собственост на община Харманли и Министерството на отбраната, за проблемната земно-насипна дига се знаело от шест години, поне от толкова време се води кореспонденцията кой да осигури средства за ремонта, посочи за „Преса" кметът на Харманли Михаил Лисков. По-късно през деня военният министър Аню Ангелов отрече военните да имат нещо общо с язовира. Язовирът е изцяло общински, заяви министърът. Прокуратурата е образувала досъдебно производство във връзка с наводненията в хасковското село Бисер, съобщиха от държавното обвинение.


Две снимки на три колони - Село Бисер, възпято от Петко Славейков в „Изворът на белоногата". бе потопено вчера сутринта от триметрова вълна. Спука се дигата на близкия язовир ..Иваново''. През целия ден продължиха спасителните операции,за съжаление поне 4-ма от жителите на селото намериха смъртта си в буйните води.
Снимка на две колони - Така изглеждаше вчера следобед от въздуха наводненото село Бисер. Привечер ситуацията в Харманли и Свиленград също стана критична.
Ние, българите, хич не сме гъвкави
Европа ни дава пари, а ние, българите, като че ли не ги искаме Не ни се pa-боти по проекти. Много Ина Василева, мудно вървят Регионален нещата още от попълването на документацията. Вярно е, че бюрокрацията е в повече, но такива са изискванията. Истината е, че парите от предприсъединителните фондове, които трябваше да изградят нужния ни сега административен капацитет, не свършиха своята работа. И не успяха да научат предприемачите да се съобразяват със строгата рамка на европроекти-те. Трудно се променят нагласите, хич не сме гъвкави. Ако сте се разгневили на някого и искате да се оплачете - то Вашето място е Вестник „Преса". Очакваме Вашите сигнали и снимка на gniav@presa.bg
Три "Кугър"-а от база "Крумово" спасиха трима души
Ваня ДРАГАНОВА

Общо 3 хеликоптера „Кугър" излетяха от авиобаза „Крумово" вчера, за да помагат на пострадалите в района на язовир „Иваново" и село Бисер. Към спасителните екипи там се присъединиха и седем пловдивски пожарникари - петима алпинисти и един водолаз, водени от шефа на пожарната комисар Румен Димчев. Малко преди 12 ч. от авиобаза „Крумово" за Бисер отлетя и вътрешният министър Цветан Цветанов, за да ръководи спасителната операция лично. „Имаше едно семейство, изпаднало върху капак на автомобил. Не беше възможно да бъдат измъкнати с лодки, защото течението беше много силно. Затова вдигнахме хеликоптерите и успяхме да ги евакуираме", съобщи Цветанов. Така трите хеликоптера са спасили общо трима души. По-рано през деня премиерът Бойко Борисов реши да лети за мястото на бедствието с хеликоптер „Кугър". Оказа се обаче, че тези машини не са оборудвани за полети в студено време. Борисов хвърли вината за това върху предишното правителство. Премиерът се качи на правителствения „фалкон" и кацна с него на летище Крумово. Оттам се прехвърли на „Кугър" и замина към село Бисер.
Кристалина Георгиева:

Можехме да докараме помпи от Финландия
Галина ДИМОВА

Потопът в Хасковско и Кърджалийско завари вчера еврокомисаря по бедствията и авариите Кристалина Георгиева на родна земя. Тя бе в София и в 10,00 ч. дори участва на първото заседание на кризисния щаб в МВР. На него заявила, че ЕС може да ни помогне да се справим с водната стихия. Брюксел имал готовност да докара помпи от Финландия, където има специален модул за спасителни действия при наводнения. Властите у нас решили, че могат да се справят сами. На няколко пъти премиерът Бойко Борисов обаче се съветвал вчера с Георгиева. Тя му казала, че в подобно събитие са най-важни първите 48 часа. Целта е да се спасят колкото се може повече човешки животи. След това трябва да се направи анализ за причините, довели до потопа. Нужно е да се набележат и превантивни мерки. „Брюксел например разполага с експертиза за управлението на язовирите и ако България поиска, ние ще й я предоставим", заяви комисарят. Тя даде добра оценка на спасителните действия у нас от вчера. „И на други места по света при природни бедствия ръководителите на правителствата отиват на място", коментира действията на премиера вчера еврокомисарят. Най-високият риск при бедствие в Европа е от наводнения. За последните 10 години 52% от щетите в размер на 150 млрд. евро са заради потопи.
Нона Караджова:

Няма риск за големите язовири
Малките обаче никой не ги следи
Леонора ЛЕКОВА

Няма риск от наводнения в селищата под стените на големите язовири. Това обяви на пресконференция вчера екоминистърката Нона Караджова. Става дума за 200 язовира, 53 от тях с национално значение. Състоянието им се следи непрекъснато, увери министърката. В момента се изпускат води от язовирите на каскада „Арда" -„Ивайловград", „Студен кладенец" и „Кърджали", защото се очаква нивото на реките Крумовица, Върбица и Арда да се повиши с над 100 см заради обилните валежи. Вземат се мерки да не прелее и яз. „Йовковци" край Велико Търново, а в яз. „Искър" има 410 млн. куб. метра при 655 млн. куб. м общ обем. Никой обаче не знае колко са малките водоеми и какво е състоянието им нито в Хасковска и Смолянска област, нито на територията на страната. По думите на Караджова областните управители трябва да следят нивото на водата в общинските язовири, а в кметствата да бъдат назначени хора, които да отговарят за съоръженията. „Не е моя работа да казвам кой е виновен за аварията с яз. „Иваново", но още на 1 февруари е подадено предупреждение към областните управители, че се очакват обилни валежи и снеготопене. Това означаваше да се вземат мерки, каза Караджова. В момента язовирите у нас са под шапката на няколко министерства. Идеята на МОСВ бе да влязат в активите на дружеството „Язовири и каскади", което е в структурата на НЕК. От икономическото министерство обаче заявиха, че компанията не може да ги поддържа. Така сега „Язовири и каскади"стопанисва 43 стени, 9 язовира са питейни и са към регионалното министерство, други се управляват от земеделското и се ползват за напояване. Отделно има стотици частни и общински водни обекти.


Снимка на три колони - Подпорна стена на река Неделинска, строена само преди 7 месеца, не удържа на тоновете земна маса, разцепи се и затисна бетоновоз.
Кърджали

Код „червено" за застраховка
Красимир АНГЕЛОВ

Бедствено положение бе обявено превантивно на цялата територия на област Кърджали. Властите се застраховаха срещу последиците от рязкото влошаване на времето и новите валежи. Синоптиците прогнозираха обилни дъждове и сняг през следващото денонощие, количества, надхвърлящи 50 литра на квадратен метър. Спешно заседаваше кризисният щаб към областната администрация. Над 40 бяха подадените сигнали за инциденти след обилния дъжд. 30 от тях са за наводнени дворове на къщи, мазета и приземни етажи на частни и обществени сгради, детски градини и училища. За първи път в района беше обявен код „червено" за опасни метеорологични явления, въпреки че всяка година по това време язовирите преливат и има наводнения. Към 10 часа вчера преля язовир „Ивайловград" от каскада „Арда". По същото време водата на язовир „Студен кладенец" беше на сантиметри от преливниците. Засега няма опасност от преливане на язовир „Кърджали", където до максималната кота остават 9 метра. Придошлите води срутиха пешеходен въжен мост към една от махалите на село Добромирци. Няма пострадали хора. На много места свлачища и паднали дървета затвориха локални пътища. Преляха 8 микроязовира, без да създадат опасност за местното население.
Неделино

Хлябът идва на магарета
Сийка СУРКОВА

Бедствие беляза и без това фалиралата родопска община Неделино. Проливните дъждове активираха над 30 нови свлачища. Пътищата до 6 села, в които живеят около хиляда души, вчера бяха затворени. Нямаше ток. С магарета и катъри бедстващото население бе снабдено с хляб. Местната управа търсеше вариант да закара до болницата мъж на хемодиализа от неделинското село Раевица. Най-тежко бе засегнато от пороищата и свлачищата село Тънка бара. Къщата на 10-членно семейство се бе пропукала и живеещите в нея тръпнат в напрежение тя да не се срути вече два дни. „Цепнатините по плочите и стените растат след всеки дъжд, има реална опасност цялата къща да се срути", нареждаше през сълзи Лиляна Петрова. Водата на река Неделинска се прибра в коритото си, но нивото й остана почти колкото един човешки ръст в залетите земеделски площи. Усложнена остава обстановката в цялата Смолянска област. Бедственото положение в Златоград е отменено. Язовирът и хвостохранилището продължават да преливат, но опасността за хората е отминала.



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет