Тема: здравеопазване


Наш декар спасява индийци от дрогата



бет4/4
Дата18.07.2016
өлшемі0.62 Mb.
1   2   3   4

Наш декар спасява индийци от дрогата
Д-р Ивайло Димитров е разработил уникална терапия, в която съчетава медитация, хомеопатия и психотерапия
Боряна АНТИМОВА

Как се чувства човек, който осъществява своя 12-годишна мечта? Отговора на този въпрос знае д-р Ивайло Димитров. Цели 12 години той прави опити да от­вори своя клиника за лечение на наркозависими, в която да рабо­ти по уникален метод, създаден от самия него. И успява. Но не в България, а в Индия - град Бан­галор в южния щат Керала. Това е първото лечебно заведение в света, в което хора, пристрас­тени към дрогата, могат да се лекуват с терапия, която е съче­тание от хомеопатия, медитация и позитивна психотерапия. Там ще бъдат приети над 600 души от Индия и Индонезия, а над 60 психиатри ще се обучават в при­лагането на метода.

Методът

Преди 12 години д-р Дими­тров, който ръководи дирекцията по здравеопазване и социални дейности на община Бургас, за първи път стига до идеята, че ме­тодите на хомеопатията могат да се използват за лечение на нар­козависими. През практиката му са минали близо 900 души, които са се възползвали от нестандарт­ния му, но много ефективен под­ход. След като приключва курсът на терапията им, те са наблюда­вани в продължение на 5 години и близо 70 на сто са останали чисти. Това е огромен процент на фона на средното ниво на успеваемост, което посочва световната статистика - от 1 до 7%.



Няма да излъжем, ако кажем, че д-р Димитров определя лече­нието според пациента. Той го съобразява с вида на наркотика, който е употребявал, и с лични­те му характеристики. С хомеопатичните си медикаменти ата­кува наркотичната зависимост, като първо блокира мозъчните рецептори, които са отговорни да се чувства необходимост от дрога. Само за 6 месеца пък съумява да изчисти организма от токсичните вещества, които са се натрупали в него, докато пациентът е вземал дрога. Ле­чението оказва ефект и върху психичния статус на зависими­те - помага им да се адаптират отново в обществото.

Допълнително предимство на метода е, че медикаменти­те са евтини. „Но най-важното е любовта - зависимият да по­чувства, че е обичан - от мен и от близките си. Затова в лечението включвам и ро­дителите", подчертава док­торът. Това също отличава метода му от повечето по­знати досега - при тях бо­лният е изолиран от своите близки.

Началото

„Както казват будисти­те, няма нищо случайно на този свят", коментира лекарят своя шанс да ра­боти в далечната страна. „Преди две години бях по­канен там от една фонда­ция да разгледам няколко програми за наркозависи­ми и да дам оценка и препоръки за развитието им. Там имах въз­можност да се запозная с едни от най-влиятелните хора в стра­ната. После ме поканиха отново - този път на остров Бали - за да им представя своята уникална система за лечение, която вече бях разработил. Така се стигна до идеята за създаване на кли­ника", спомня си д-р Димитров.

Не е ли трудно един европе­ец да пробие в страната, в която източните методи на лечение са най-развити? „Хомеопатия и аюрведа са основна част от холистичната медицина, коя­то е наложена в държави като Индия. Моята терапия е част от познание, което е ново и за психиатрите там", каза д-р Ди­митров. Затова интересът е из­ключително голям, твърди той. „Този месец ще водя петдневен обучителен семинар в град Бан­галор, който ще бъде посетен от мои колеги от цялата страна. Индийците са силно впечатлени от високия процент излекувани по моя метод", обясни лекарят.

Особено отношение

Д-р Димитров е впечатлен от особеното отношение на източ­ните хора към наркоманиите. То идва от същността на буди­зма, който учи, че трябва да се живее само в настоящето - тук и сега. Опиумът и всичките по­знати наркотици се отричат от обществото, защото отдалеча­ват човека от неговата същност. Но се приема, че те са карма - нещо, което трябва да се пре­одолее, за да се продължи на­пред. А ако не се справи, с това ще изкупи носена от предишния си живот тежест. „Буда там е навсякъде, в най-чистите ду­ховно хора, с които живях", спо­дели докторът. „Научих и нещо ново - че в живота на всеки има не един, а четири вида карма. Първият е това, което носим от миналия си живот. Вторият е в настоящия момент. Третият е скрит в нещата, които можеш да промениш в живота си. А чет­въртият е това, което ще вземем при следващото си преражда­не. Разбрах защо индийците са толкова щастливи хора - живеят за мига."

Д-р Димитров е силно впечат­лен от почитта им към хората с неговата професия: „Индиецът има голямо сърце и уважава човека пред себе си. Лекарят там се носи на ръце. А когато помогнеш, имаш приятел за цял живот."

Гражданин на света

На д-р Димитров с пълно право можем да припишем библейската максима, че ни­кой не е пророк в собственото си село. Голямата му мечта е била лечебницата да зарабо­ти не в Индия, а в родната му България. Но това се оказало невъзможно. Отказва да гово­ри за мъките и униженията си с няколко поредни министри и правителства.

„В България е трудно да ре­ализираш каквато и да било нова идея. Явно още не сме достигнали нужна­та зрялост като общество. Но един ден ще направя клиника и тук!", вярва ле­карят. Казва, че е гражда­нин на света и ще работи навсякъде, където го пока­нят. Има планове да съз­даде центрове в цялата страна, които ще приемат зависими от дрогата и ще ги лекуват. В начинанието му помага фондация The Art of Living (Изкуството на живота). Неин създател и ръководител е индийският гуру свами Шри Шри Рави Шанкар, посланик на до­бра воля в ООН.


На лев, даден от държавата за лекарства, доплащаме по два
ИЛИЯНА АНГЕЛОВА

Българите плащат от джоба си 2/3 от разходите за лекарства, а болниците купуват все по-малко медика­менти. Това са две от особеностите на фармацевтич­ния пазар у нас, обясни Кунчо Трифонов, представи­тел на IMS Health. 2,269 млрд. лв. са похарчени у нас за лекарствени продукти и хранителни добавки през

2011 г. Кризата не се е отразила на продажбите, кои­то са нараснали с 12,4% като цени спрямо 2010 г. Из­мерен в опаковки, ръстът е 5,2%. Най-голям прираст бележат хранителните добавки - 20%. За медикамен­тите, които се продават без рецепта, сме похарчили 13,1%, за тези с рецепта -11,6%, и за други видове продукти -11,1%. фактът, че хората плащат по-охотно за хранителни добавки, може да се тълкува като белег, че излизаме от кризата, коментира Трифонов. Нарастващото им потребление по принцип се свързвало с наличието на повече сво­боден финансов ресурс у хората.

У нас обаче хората плащат директно от джоба си две трети от потреблението на лекарства. С публични средства се покриват 38%, а с лични - 62% от разхо­дите. За 2012 г. се очаква дори личният дял още да се увеличи до 64%. Публичните разходи за медика­менти у нас са крайно недостатъчни, става ясно от анализа на IMS Health. Мит е, че у нас се харчат мно­го средства за медикаменти, смята Трифонов. Цифрите сочат друго, че потребяваме няколко пъти по-малко дори от фалирала държава като Гърция. За 16 млн. души население там през 2010 г. са дадени 5,6 млрд. евро публични средства за медикаменти. Заради фа­лита на държавата през 2012 г. сумата е свита до 2,8 млрд. евро. Сега управляващите обаче заявили, че то­ва е прекалено малко и за 2013 г. се предвиждат 3,1 млрд. евро за медикаменти. У нас за 2012 г. ще бъдат дадени едва 425 млн. евро за същата цел. Лесно е да се прогнозира, че лекарственият пазар има потенциал да расте - нуждите от здравеопазване у нас са неудо­влетворени, смята експертът. Според експертите уве­личението ще е с 6-8% годишно до 2017 г.

Болниците купуват все по-малко медикаменти - с 6,5% по-малко опаковки за 2011 г. за 273 млн. лв., които са с 0,8% надолу спрямо 2010 г. През 2012 г. болниците няма да купуват повече. В най-добрия слу­чай ще пазаруват толкова, колкото и през 2011 г. В бюджета на НЗОК за 2012 г. има 495 млн. лв. за ме­дикаменти. Обикновено предвидените разходи обаче се надхвърлят. Можем да прогнозираме поне още 50 млн. лв. в това перо, казва Трифонов. Ако няма до­пълнителни средства, ще похарчим 815 млн. лв. за 2012 г. срещу 805 млн. лв. за 2011 г.

Сред малкото положителни неща у нас била ста­билността на системата. Касата плащала редовно на аптеките, докато в Румъния чакали по 16 месеца да им платят. В Гърция пък имало непокрити задълже­ния към болниците още за 2007 г.

Съотношението между оригинални и генерични продукти е 25% към 75%, което било сравнимо с европейската практика. Само в Япония ползвали 80% оригинални медикаменти. Като обем най-продавани са хапчетата за кръвно. Следват онкомедикаментите, антибиотиците и препа­рати за диабет.


Онкоболни без лекарства заради оставката в касата

Доктори предупреждават, че запасите се топят
ИРЕНА ЧЕРНИШЕВА

"Болни от рак може да останат без лекарства в близките седмици, тъй ка­то от здравната каса все още не са предоставили на онкоцентровете в страната необходимите за изписва­нето кодове на лекарства за рак." Това съобщи д-р Антоанета Томова, завеж­дащ химиотерапевтично отделение в пловдивския онкоцентър.

Става дума за онези ме­дикаменти, които до 31 де­кември се осигуряваха от здравното министерство. От 1 януари те минаха към касата с идеята онкоболните да имат по-лесен и бърз достъп до медикаменти.

Липсата на кодове сега обаче оставя специалисти­те с вързани ръце. Без тях те не могат да попълнят протоколите за получава­не на лекарствата. Ситуа­цията допълнително се ус­ложнява от оставката на шефа на НЗОК д-р Нели Нешева, смятат лекари. Онколози се опасяват, че така още ще се забави пре­минаването към новия на­чин за изписване.

" От нас се изисква да по­пълваме формуляри, в които посочваме кода, ме­дикамента и цената", обяс­ни д-р Томова. На практи­ка това не става, а специализираните лечебни заве­дения карат от началото на 2012 г. на резерви. Запаси­те ни се топят и в момента доста позиции не са налич­ни в аптеките, твърдят пловдивски онколози.

Всеки директор дейст­вал според конкретния слу­чай. Болничните аптеки се снабдяват след консулта­ции с юристите. Понякога сме на ръба на закона, ко­гато трябва да спасяваме човешки живот, обясни управителят на пловдив­ския онкоцентър д-р Ка­лин Калинов. Само през януари в три­те химиотерапевтични от­деления на бившия дис­пансер са лекувани над 1200 пациенти. За минала­та година техният брой е близо 13 000.




Защо десните нападнаха чиновниците

Започна последният щурм за закриването на България
ВАЛЕРИ НАЙДЕНОВ

НА ПРЪВ поглед пу­бличното пържене на шефката на здравната каса е нов връх в оглупяването на нацията. Но зад това оглупяване прозират се­риозни интереси. Тълпата се насъсква да разкъса са­мата държава, така че ней­ните специфични разходи да се приватизират.

Ако г-жа Нешева бе уволнена заради некадърност или заради подкупи, значи е виновна, обесете я пред Министерския съвет. Но да я уволниш заради премията означава, че е виновна държава­та. Защото премията от 1000 лева месечно, която г-жа Нешева е получила за 2011 г., е напълно нормална за нейното място в йе­рархията. От портие­рите до директорите в ми­нистерствата - всички взе­мат премии. На това се кре­пи системата, в противен случай те ще се разбягат.

В момента някои софий­ски супермаркети наемат продавачки при 500-700 ле­ва заплата. Танцьорките на пилон изкарват по няколко хиляди, докато младшите експерти в министерствата започват между 300 и 400 лева, а от тях се изискват магистратура и чужди ези­ци. Нормално е да мечтаят и те запилона. Случайно ли една млада чиновничка в МВнР си публикува задни­ка в интернет?

За какво изобщо един млад специалист да по­стъпва на държавна рабо­та? Единствено заради на­деждата, че някой ден ще изкласи до нивото на голе­мите подкупи? Уви, корупционните длъжности от­давна са запазени за чисто партийните назначения. От тях тръгват и първите уволнения след изборите.

Може би причината за отстраняването на Нели Нешева е съвсем друга. Оплюването заради пре­мията е само публичният ритуал. Но този ритуал е много по-разрушителен от истинската причина, защото той взривява до­стойнството на всеки чи­новник, превръща го в по­тенциална жертва на насъсканата тълпа.

Интересното е, че това насъскване тръгна от синя­та десница. Като че ли вче­ра тя пишеше "харта на консервативните хри­стиянски ценности". Ей Богу, сините съвсем обър­каха жанра. Нали завистта бе един от седемте смъртни гряха? Да се помпа завист­та на простолюдието сре­щу чиновника е запазена марка на ранния болшеви­зъм, а не на хранениците на фондацията "Конрад Аденауер". Спомняте ли си, че в края на 90-те г. правител­ството на СДС искаше да издига достойнството и компетентността на дър­жавния служител? Тогава впрочем дори секретарки­те на министрите участва­ха в бордовете на държав­ните фирми, някои вземаха не по 1000, а по 4000 лв. над заплатата, които биха се равнявали на днешни 10 000.

Аз също изпадам в неу­добно положение - всяка седмица пиша статии сре­щу прекомерното социал­но неравенство, а сега трябва да обяснявам, че хората не са равни и жените не са общи. И то в спор с видни десни публицисти. Да, има длъжности, на кои­то трябва да се плаща 3,5, 10 пъти повече, отколкото на портиерите. Ако наи­стина искаме да имаме дър­жава, не трябва да очаква­ме чиновниците да се из­държат от бакшиши. Както пеперудата се пре­връща в гъсеница, така и десницата се прероди в либертарианската утопия, която в най-чист вид у нас проповядва Институтът за пазарна икономика (ИПИ). Веднага ще под­чертая, че аз изпитвам въз­хищение от този институт, защото той успя да зомби-ра дори БСП. Той внуши на г-н Станишев да въведе 10-процентовия данък, от който в момента БСП опи­тва да се очисти. Този ин­ститут докара Хосе Пинера, икономическия минис­тър на Пиночет, и сложи на масата му Румен Овчаров да се учи как се правят пен­сионни реформи.

Ще напомня, че ИПИ е нещо като филиал на аме­риканския либертариански институт "Катон". А създателят на "Катон" е милиардерът Дейвид Коук (Koch), виден американски ултралибертарианец.

През 1980 г. Дейвид Коук бе кандидат за вицепрези­дент от либертарианската партия. Тогава той предла­гаше да се закрият всички държавни агенции, вклю­чително ФБР, ЦРУ и На­ционалната агенция за си­гурност. Пялата държава.

Това е новата пътеводна звезда на сините. Преди 22 г. те тръгнаха като либе­рални реформатори, после се превъплътиха в християнконсерватори, а на­последък се преродиха ка­то десни анархисти, т.е. либертарианци. Изумителен кръговрат.

Сините лидери обичат да повтарят, че ГЕРБ няма експертен капацитет",

т. е. няма свои чиновни­ци. Частният извод е, че трябва да участват и те във властта. Но в по-общ план излиза, че "експертният потенциал" на държавата е собственост на партиите. Всяка партия си има свой държавен апарат. Е, как няма да се рушат язовири­те? В момента държавата е заобиколена от стотици са­модейни кръжоци, които се боричкат да пишат все­възможни държавни про­грами и доклади срещу стотици пъти повече пари, от­колкото би взел един ком­петентен чиновник. Вземе­те казуса с лидера на ДПС, който формално не е взел хонорар от държавата. Но тези 2 милиона за "експер­тиза" идват от държавна поръчка. От тях той плаща 50 000 лева на истинските експерти. Следователно данъкоплатецът можеше да мине с 40 пъти по-малко разходи, ако тези експерти бяха чиновници. Но пък ако държавен експерт взе­ме 50 000 лева премия, тъл­пата ще го разкъса. Знам, че сега е на мода да се плюят чиновниците и че тази статия ще вбеси всеки десен популист. Но откъде накъде хората, които упра­вляват държавния кораб, трябва да мизерстват?

Един пример - преди да бъде приватизирано, со­фийското ВиК се ръководеше от висококвалифи­циран хидроинженер с огромен опит и около 600 лева заплата. То­зи човек струва­ше колкото те­глото си в злато. Той бе сменен от посредствен ан­глийски счетово­дител, който по­лучи 68 000 лева месечна заплата, която заедно със семейните му разходи надхвър­ляше 100 000. Ре­зултатите от ра­ботата му бяха крайно незадоволителни – заеми за десетки милиони, десе­тократно вдигане на цена­та и още по-големи загуби на вода. Защо вместо това да не дадем на българския специалист и ръководител 10 000 лева заплата? В срав­нение с английския счето­водител той е направо ти­тан, Стив Джобс, Бил Гейтс и Уорън Бъфет, взе­ти заедно!

И накрая, аз лично не одобрявам създаването на самата структура, която оглавяваше

Г-жа Нешева. Тя ни бе натрапена пак от еничарските мозъчни тръ­стове, които нямаха търпе­ние да разграбят здравео­пазването. Първо видяхме как неолибералите ни на­ложиха да извадим здрав­ните фондове от държава­та. После видяхме как пак неолибералите ги одържавиха. Не е ли време да спрат да дават акъл и да отидат да пасат овце, както съветва лично премиерът?

Но все пак, докато здрав­ната каса съществува, ней­ният шеф според мен тряб­ва да взема поне 10 000 лева заплата. Защото само с ед­но намигване той може да получи стотици хиляди в офшорна сметка, а после да си дари цялата заплата за сираците и жертвите от наводненията.


Георги Черкелов – достолепният на сцената

Големият актьор почина на 81 години от остра дихателна недостатъчност
ИЛИЯНА АНГЕЛОВА, МИЛА ВАЧЕВА

Актьорът Георги Черкелов почина на 81 години в Първа градска болница, съобщиха от лечебното заведение. Смърт­та е настъпила малко преди полунощ срещу неделя, а като причина е посочена остра ди­хателна недостатъчност. Ве­роятно не е могъл да преодо­лее последиците от тежкия ин­султ, сполетял го дни преди Коледа, каза д-р Георги Гърбев. Той добави, че в началото на януари се наложило да опе­рира Черкелов от инфаркт на далака. Никога не е имало съмнения за онкологично заболяване, каквито твърдения се появи­ха, поясни специалистът.

След инсулта му направихме основни изследвания, които показаха, че далакът е силно уголемен и пълен с кръвни съсиреци, разказа д-р Гърбев. Това наложило операция за отстраняването му, иначе има­ло опасност той да се спука и коремът да се напълни с кръв. Актьорът я понесе добре. До петък Черкелов беше се за­крепил, спомня си д-р Гърбев. Близките му дори споделиха, че най-лошото е зад гърба му... До фаталния край вероятно се е стигнало след натрупване на различни здравословни про­блеми, задълбочили се след инсулта, казва д-р Гърбев.

В последните дни на 2011 г. се разчу, че известният актьор е получил инсулт. "Всичко е в ръцете налекарите. Инсултът е тежък, но се надяваме с по­мощта на медицината да прео­долее и това премеждие", ла­конично заявиха тогава близ­ки на Георги Черкелов. Той се стабилизираше в интензивно­то отделение на Първа градс­ка болница.

Синът му - кинорежисьорът Иван Черкелов, не скри, че съ­стоянието на баща му е тре­вожно, но притесненото се­мейство тогава отказваше по­вече информация. Доскоро 81-годишният актьор се чувствал добре за своята възраст и пра­вел проекти за нови участия заедно с прочутия ансамбъл "Българе". Преди 2 години той получи наградата "Аскеер" за цялостен принос към театъра.

Повече от 20 г. Георги Чер­келов и съпругата му Зина из­браха за свой дом ловешкото селце Ъглен, наслаждавайки се на пасторалното спокой­ствие и липсата на суета на то­ва място. Пътуваха и до Ин­дия, където живееше една от дъщерите им. "Наиграх се", възкликваше актьорът. И пи­таше: " С кого да играя? Наша­та работа е колективна..."

" Достолепният", го нарече в навечерието на 70-годишнината му големият режисьор Вили Цанков: "Черкелов за­пази достолепността на бъл­гарски актьор. Той предизвик­ваше публиката да очаква от него, да създава свой не особе­но динамичен процес на пове­дение и необяснимо беше за някои защо в паузите на него­вата игра публиката не зашумяваше, а чакаше напрегнато какво ще направи. Малко са днес достолепните на сцена­та..."

Георги Черкелов ни завеща ролите си в театъра и киното. Актьорът, изиграл Велински в сериала „На всеки километър" и Крал Лир в едноимената дра­ма на Шекспир в Народния театър „Иван Вазов", умееше да намери покой в мислите си. 80-годшнината си отбеляза скромно. И пак потъна в свое­то любимо село...

Георги Черкелов е роден в Хасково. Така се случва, че по­вечето му роли на екрана са отрицателни, но той казва: "Да, така е, но не станах лош човек". Във всеки образ слага своя отпечатък и така той при­добива плът, човечност и дъл­бочина. Да си припомним Инс­пектора от "Вълчицата", ген. Карев от" Цар и генерал", доц. Стоев от "Бялата стая", Бижев от "Мъже в командиров­ка", Мидхат паша от сериала "Демонът на империята", им­ператор Ватаций от "Сватби­те на Йоан Асен" и още около 60 роли, с които Георги Черке­лов наложи своето интели­гентно присъствие в българ­ското кино. Последните му из­яви бяха в суперпродукцията " Версенжеторикс", където партнираше на Жан-Клод ван Дам, и във филма на сина си -режисьора Иван Черкелов, "Стъклени топчета".

Най-популярен (но и най-мразен) обаче го прави имен­но ролята на партизанския

враг Велински в сериала "На всеки километър". Макар да твърди, че това не е любимата му, Черкелов с видимо удовол­ствие разказва за нея. Когато остане насаме, често преглеж­да старите бележници от вре­мето, когато е бил затрупан с ангажименти. И не може да се начуди как е успявал да се справи с толкова задачи. На­последък

любимото му занимание бе да се рови в книгите

В библиотеката му в Ъглен са събрани близо 4000 тома.

"За съжаление отпаднаха хобитата ми - ловът и риболо­вът - изповядва той в " 24 часа" преди няколко години. - Не съм допускал, че меракът из­чезва с годините. Реката е под къщата ми. Казвам си: Ще сля­за дотам, но нали после трябва да се изкача до къщата. И се отказах да ловя риба. Не ходя вече и на лов, защото не стре­лям сърни, елени, прасета, па­тици, зайци, фазани. Остават само белките. Жена ми обаче е скрила някъде патроните".



За пенсионирането си от Народния театър, когато е в разцвета на силите си, не искаше да говори. Твър­деше, че не се е огорчил, защо­то е очаквал артистите от не­говото поколение да бъдат из­гонени. "Мъчно ми е за някои от другите колеги, които си отидоха тогава. Пенсионира­нето е причина за смъртта по­не на двама-трима от тях."

Мемоари обаче не му се пи­шеха. Казваше, че няма нуж­ното самочувствие. "Не съм убеден, че историите, които ще разкажа, ще бъдат инте­ресни на читателите. Дори да отделя най-голямата част в книгата на Велински". После се разколеба и се закани да "уплаши" писателите. Натъжаваха го най-вече хо­рата. Защото са изплашени, егоистични. Плашеше го ши­рещата се престъпност. "Жи­вея в един от тягостните периоди на живота си, не криеше актьорът.


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4


©dereksiz.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет