В. 24 часа 1 В. 24 часа 7 В. Стандарт 11

С БТК се занимава и комисията по корупция в парламента, по сигнал отново на депутати от опозицията. Според проверки на данъчните Тор не бил платил налог върху парите, получени от препродажбата. Данъкът се дължи за разликата между 230 млн. евро и 1,2 млрд. евро, твърди народният представител Митко Димитров от "Атака". Според него, въпреки че сделката е минала през борсата и би трябвало да е освободена от налог, прехвърлянето е станало на блоков сегмент и затова парите трябва да влязат в хазната. Все още държавата не е получила и стотинка от препродажбата, въпреки че това е изискване на договора за приватизация. Според т. нар. клоу-бек клауза, при прехвърлянето на собствеността бюджетът ни трябваше да се попълни със сума, равна на 10% от горницата над 300 млн. евро. Това по груби сметки прави около 90 млн. евро, защото горницата е 900 млн. евро. Никой от собствениците обаче не се е засилил да плаща, а властта не си иска.

Подаръците от управляващите за БТК не започнаха само с цената на сделката. Телекомът получи даром и лиценза за третия мобилен оператор. За него БТК плати едва 54 млн. лв., което бе 25% от стандартната тарифа. По оценки на независими експерти цената на лиценза е нeколкостотин милиона. Отделно от това, от цената за 65-те процента - 230 млн. евро, реално от купувача в държавата са постъпили само 17 млн. евро, а останалите пари са платени от самото БТК. Жълтите стотинки лъснаха и при последвалата продажба на 35-процентния дял през борсата. През 2005 г. за него държавата прибра над 650 млн. лева, което е повече от цената за мажоритарния пакет. Истерията с акциите на телекома доведе до скок на компенсаторките до над левче, от което отново "намаза" Тор Бьорголфсон. Месеци по-рано неговият трезор - СИБанк, през която минаха голяма част от книжата (към 25% от БТК, станали после притежание на Тор), купуваше от българите компенсаторки за 20-30 ст. номинал. Така само от въпросната операция той е спестил милиони.


18.08.2008 г., с. 12
Осребряват и апетитните имоти
След прехвърлянето от джоб на джоб собствениците на БТК се готвят да осребрят и апетитните имоти на компанията. Телефонната палата и други сгради на ключови места се очаква да бъдат разпродадени на парче до месеци. Операцията се подготвя отдавна, още предишните собственици я планираха.

В отделна компания, наречена "БТК Имоти", ще бъдат отделени към 100 сгради и почивни станции на телекома. Всички те ще се продават, защото компанията планира да се концентрира върху основната си дейност, обявиха оттам.

Номер едно в интереса на инвеститорите е Телефонната палата на ул. "Гурко" в София, за която от години се говори, че виден наш бизнесмен е готов да плати 80 млн. евро, за да я превърне в хотел с казино. Същата съдба вероятно ще сполети и останалите сгради на телекома в центровете на по-големите градове.


18.08.2008 г., с. 13
Ловните стопанства хем пълнят хазната, хем пазят дивеча
Вкараха и горите в политически игри
Приятелски огън смени натиска от лобита, казва Васил Калинов
Инж. Васил Калинов е роден през 1956 г. в гр. Силистра, през 1980 г. завършва Лесотехническия институт. Трудовия си стаж започва като инженер в горско стопанство гр. Силистра. Бил е председател на общинския съвет в Силистра. Народен представител е в 37-ото народно събрание. В 39-ото НС е зам.-председател, а в сегашното е председател на комисията по земеделие и гори.
- Г-н Калинов, Държавната агенция по горите работи вече година. Каква е равносметката до момента?

- Ще направя кратка ретроспекция. До 1997 г. в условията на тотална политизация бе пропуснато да бъдат осъществени промени в системата на горското стопанство. В следващите години - от 1997 до 2001 г., започна промяна. Бе приет Законът за възстановяване собствеността на горите и земите от горския фонд. Извърши се разделение на контролната от стопанската дейност. Какво последва? Създадоха се фирми, които след това бяха приватизирани, а впоследствие фалираха или бяха ликвидирани. Унищожен бе горско-стопанският потенциал и структури на страната. Горското стопанство се декапитализира с над 1 млрд. лева. Следващият период - 2001-2005 г., носи друга характеристика. Направиха се нови промени в Закона за горите и държавата се насочи към създаване на пазарни отношения в горския сектор, контрол в горите, стопанисване и опазване на дивеча.

- Въпреки това положението в сектора никак не е розово.

- Разработването на стратегията за развитие на горския сектор зацикли около 2005 г. Повечето от реформите останаха в папките, а решенията на някои от проблемите стигнаха само до пропагандни речи. В практиката ерозираха и получиха изкривявания действията, свързани с разпореждането с горския фонд, с дърводобива, с контрола в горите. Дейци от сектора се оказаха лобисти на нерегламентирания бизнес. Този период роди и горската мафия. В сблъсъка с бракониерите загинаха и служители на горите. След 2005 г. се направи опит за промяна и бяха подготвените промени в Закона за горите. Въпреки всички усилия да бъдат блокирани промените нямаха алтернатива. Така през юли 2007 г. по предложение на министър-председателя бе създадена ДАГ. Сега секторът е стабилизиран, а реформата тръгна. Естествено има и недоволни.

- Кой негодува от реформата?

- Дейците с добър PR и слаби практически резултати, отстояващите корпоративните интереси впрегнаха цялата си енергия срещу нея. PR акциите бяха заменени с подмолна дейност или "приятелски огън". Още по-интересно бе поведението на хората, които съсипаха горския сектор - те се оказаха първите консултанти на новите или на старите, но сега в опозиция политически лидери в атаките им срещу протичащите обновления в горите. Въпреки това практиката ежедневно работи в подкрепа на приетите изменения.

- Все пак има много недоволни от начина, по който се стопанисват горите и земите от горския фонд?

- Да, и аз не одобрявам много неща. Нужни бяха промени в закона, а за това бе необходима политическа воля. Преди две години предложих изцяло нов закон за горите. В него бяха налице и кардинални промени, и определяне на 10 км зона по Черноморието за публична държавна собственост и т.н. Тогава не получих нужната политическа подкрепа. Спряха го тези, които сега са най-гласовити. Тогава идеите бяха работещи, но днес редица от тях са неефективни.

Нападките са от определен кръг

Най-яростни са авторите на досегашното законодателство, на тези, довели с действията си българската гора до днешното й състояние. Всички си спомняме как предишният министър на земеделието и горите г-н Нихат Кабил отне правото на подпис от ресорния зам.-министър за горите доц. Стефан Юруков. Просто защото зам.-министърът отказа да парафира крупни заменки зад гърба на МС и местната власт. За съжаление гората се превърна в храна за евтин политически популизъм.

- И все пак какво се случва сега със заменките?

- Мога да ви уверя, че няма нито една заменка, при която предоставяната гора да е по-лоша, по-малко или с по-ниска стойност. Точно обратното е. Цялата информация е публикувана на интернет страницата на агенцията.

- Кой е на пазара на горите и земите от горския фонд? Кой участва в него?

- В цифри това би трябвало да бъдат 30 млн. дка държавен горски фонд, 4,8 млн. дка - общински, 4 млн. дка - частен, и 1,2 млн. дка - на читалища, манастири, т.н. Големият въпрос е да не бъде стопиран пазарът. Не е необходимо насила да се опитваме да влезем в блатото, в което се вкарахме с пазара на земеделската земя. Стопанисването на цялата гора - държавна, общинска, частна, на други собственици, се подчинява на единен лесоустройствен план. С акта за изключване от горския фонд гората престава да бъде гора, а не с акта за замяна. И трябва категорично да е ясно - не е възможно каквото и да е изключване от горския фонд без подробен устройствен план, утвърден от кмета на общината. И ако за кметовете на морските и курортните общини мотивът може да е търсенето на инвестиции, то какъв е мотивът на столичния кмет, където зелените градски и околоградски площи намаляват с десетки дка на ден? За обществеността сигурно ще бъде интересно да знае колко такива ПУП за изключване от горския фонд е подписал кметът на София? Колко и как се стопанисват, по-скоро унищожават парковете и градинките в София и големите градове?

До две седмици с колеги народни представители ще внесем проект на закон за изменение на Закона за горите. С него ще се определят начините за покупко-продажба, замени, изключвания, приобщаване на земеделски земи към горския фонд. В съответствие с изискванията на ЕК за по-голяма децентрализация и предоставяне по-голяма власт на местната власт предвиждаме да разширим правата, отговорностите и ангажиментите на местната власт в цялостното стопанисване.

- Законът за лова е другата болна тема в сектора. Какво е вашето отношение към него?

- В края на отминалата парламентарна сесия започна обсъждането на измененията в този закон. С измененията на Закона за лова и опазване на дивеча от 2002 г. стана възможно държавните дивечовъдни станции да се регистрират по чл. 62 по Търговския закон. Същите започват своето съществуване като самостоятелни стопански субекти, с права да сключват рамкови договори за дейности с трети лица, одобрявани от страна на принципала - министъра на земеделието и горите. За справка през периода 2002 - 2008 г. са сключени и действат 10 бр. рамкови договори за съвместна дейност между държавните ловни стопанства (държавните дивечовъдни станции) и фирми. Отчетите показват значителни приходи още при въвеждането на тази система - за 2006 г. има 528 000 лв. инвестиции и 1 214 757 лв. приходи, а за 2007 г. вече имаме 1 896 000 лв. инвестиции и 1 571 452 лв. приходи. Явно икономически това е изгодно за държавата, горите и ловните стопанства - влизат приходи в бюджета, инвестира се в гората и опазването на дивеча, натрупва се финансов ресурс, който отново се връща за развитие на гората, горското и ловното стопанство.

- Имаше мнения, че проектозаконът обслужва корпоративни интереси.

- Подобни атаки са неоснователни. Изпълнението на сключените рамкови договори се проверява всяка година. При неизпълнение или нарушения договорите се прекратяват. При изтичане на петгодишния срок, при точно изпълнение на договора и вложени инвестиции, договорите могат да се удължат с още 5 г. Не почива на никаква логика, най-малко на пазарната, призивът на някои "специалисти" със закон да отменим всички редовно сключени досега договори, да зачеркнем извършеното и да търсим нови инвеститори. Освен държава с пазарна икономика ние сме и правова държава.

А кой ще плаща неустойките по прекратените договори? Развитието на дивечовъдните стопанства, запазването и умножаването на популациите и видовете дивеч се нуждаят от свежи инвестиции. Световният опит, а и нашият вече показват, че това е привличането на частния капитал в публично-частно партньорство. Безспорно желаещите се увеличават, а ловните стопанства са ограничени. В тези условия е естествено да има сблъсък на интереси. Ако искаме държавните фирми да са конкурентоспособни, трябва да им дадем правото и възможността за икономическа инициатива. В противен случай ще обявим държавата като лош стопанин. За мен най-важното си остава - и в проектозакона е гарантирано, че тези ловни стопанства няма да се превърнат в скотобойна. Дивечът не само да бъде запазен, но и увеличен като популация и като видове.

Портретна снимка на две колони

"Цялото поле наоколо е изкупено от хора, които възнамеряват да си строят къщи", казва 56-годишният Стоян от Гурмазово. Той твърди, че от едната страна на селото пък ще се строи затворен комплекс за богаташи.

Според експертна оценка 3-те хиляди декара на МО струват около 90 млн. евро без сградния фонд. Част от военните масиви, обявени за продан, се намират в полето между столичния квартал "Люлин" и Гурмазово, близо до новостроящия се манастир "Св. Троица". Другите имоти, пуснати на пазара от МО, са в Божурище. Буренясалото поделение в центъра на селото също е извадено на сергията. Отсреща пък е бившето военно летище, което през миналата година беше продадено на италианската фирма "Индустриален парк" на скандално ниска цена. 1200-те декара все още пустеят, новият собственик не си е мръднал пръста. Преди два месеца сонди са проучили терена на летището за бъдещо строителство.

В столицата военното имущество е разпръснато под формата на магазини в подблоковите пространства на "Красно село", "Овча купел", "Дружба" и "Люлин". Към тях проявяват интерес основно дребни бизнесмени, които искат да отворят офис или бакалия. Особено привлекателни за предприемачи се оказаха 27-те дка в кв. Горна баня. Местата за строеж в София са дефицит и квадратният метър на практика е безценен. При тях ще се реализира новата стратегия за управление на военното имущество. Процедурите за разпореждане с имотите ще бъдат възмездно учредяване на право на строеж и продажба.

Другият вариант за земята е Цонев да получи на зелено няколко етажа от бъдещите лъскави кооперации, в които да настани военни. Те ще имат правото да ги закупят на половин цена, ако изкарат 15 години в редиците на БА. Запознати обаче коментират, че в момента трябват спешно 3 хиляди жилища за настаняване на кадрови армейци. Нищо чудно парцелите да се продадат и с тях да се закупят панелки в по-малко престижните квартали, чиято цена от няколко месеца върви надолу.

11 декара с 2800 кв. м застроена площ в "Младост 3" пък са оцелели по чудо при скандалните заменки на предишните министри. За терена са били подготвени 10 апартамента в провинцията за не повече от 200 000 евро. Агенциите за недвижими имоти оценяват имуществото на 1,5 млн. евро. Заменката вероятно не е придвижена, защото не фигурира в списъка с експресно стопираните 30 сделки в цялата страна. В телефонен разговор военният министър е помолил Асен Гагаузов да спре одобрените от МО сделки.

След като бъдат развалени, те ще се продадат на търг. За останалите 713 имота всички документи са готови. За всеки парцел и сграда военните спецове ще правят анализ доколко е атрактивен.

Всички сделки се гледат под лупа лично от министъра, разказаха хора от военното ведомство. Причината е, че самият Цонев не знае на кого може да има доверие и подозира в заговор за източване на армията свои чиновници. Дежурната оценителска фирма "Оптима адвайзорс" АД вече е извън играта. Причината е, че специалистите й се подписали под сделки за 17 имота, от които армията е ощетена с милиони.

Един от най-бомбастичните примери за злоупотреби е стрелкови клуб в София. Той е с данъчна оценка от 607 754 лева, а препоръчителната му пазарна цена е 167 962 лева - почти половин милион лева разлика.

500 дка пък край София са харизани за 2 евро на кв. м. При всички схемата е била - надуване оценката на предлаганите имоти и занижаване тази на имотите на МО. Парцел в Княжево пък е получил задочна експертна оценка - 10 дни след подписване на договора.

Общо 103 хиляди декара с 11 хиляди сгради са освободени поради отпаднала необходимост за армията. От тях в населени места са 1000 дка, а извън - над 102 хиляди дка.

Сладка хапка традиционно са имотите край морето, където строителният бум продължава шеста година. Военните вадят на тезгяха 64 дка в Сарафово край Бургас, 11,5 дка - в бургаското село Долно Езерово, 50 дка - в Поморие, 14 дка - в Ахтопол, и 8 дка в Обзор. В Созопол пък министерството продава сграда с площ от 20 000 кв. м.

Теренът се намира в близост до фар "Галата". Залесен е със салкъмена горичка и в него има аязмо, откъдето блика лековита вода. Гледката е невероятна, ако се вдигне хотел, само от третия му етаж ще се вижда цялото море на длан чак до нос Калиакра, говорят варненци. Крайбрежието се котира от 30 до 100 евро на кв. метър в зависимост от това, дали е в регулация или не.

Междувременно стана ясно, че МО е спряло заменка на магазин, който се шири на 130 кв. метра, на ул. "Чаталджа" №14-Б. Помещението е в партера на стар военен блок, строен през 60-те години. Навремето е имало и сладкарски цех тук, преобразуван по-късно в бар и кафене. Блокът е също масивно строителство и в центъра на Варна върви сега по минимум 1200 евро на кв.метър.


18.08.2008 г., с. 14
Братушки наддават в Цигов чарк и Разлог
Апетити към някога използван военен имот в курорта Цигов чарк над Батак проявяват семейство руски бизнесмени, разкриха брокери. На мястото, където някога е имало вила, складови помещения и бараки, може да се построи чудесен хотелски комплекс, защото е близо до язовир "Батак" и до разрастващите се вилни зони. Мястото е хубаво и вече има запитвания от богати братушки, които всяка година идват на риболов и отмарят сред боровете. Все още обаче се "опипва почвата", тъй като чужденците не са сигурни в нашата нормативна уредба и нямат вяра, че бившите ни военни имоти са сложени за продан на тезгяха, коментираха посредници. Според изчисленията 15-те декара ще се изтъргуват за 600 хил. евро.

Московски бизнесмени се облизват и около бившето поделение в центъра на Разлог. То се простира върху 64 дка на ул. "Александър Стамболийски" срещу градската автогара. При цени от 100 евро за кв. метър казармата, разположена в живописна горичка, струва 6,4 млн. евро. "Лесно ще се намери купувач, тъй като след презастрояването на съседнo Банско Разлог регистрира инвестиционен бум", пророкуват брокерите в Пиринско.

Бившата военна вила от 700 квадрата пък може да бъде глътната за 150 бона, твърдят от местните агенции за недвижими имоти.

С Хасково се свързва и една от спрените 30 заменки. На 106-те квадрата на бул."Съединение" 26 се намира хранителен магазин. Наемателката му Соня Бонева се е видяла в чудо, тъй като около собствеността му имало много неизвестни. През 1995 г. е предложила без резултат за замяна имот в Пловдив. А преди две години -апартамент в хасковския кв. "Бадема" от 80 квадрата и доплащане. От данните на МО става ясно, че за същия обект е наддавано с 2 апартамента в Казанлък. По същия начин някой се е опитал да мине и в Сандански, научи "Стандарт".

Две жилища в Града на розите и две в Стара Загора са били предложени за библиотеката, военния клуб и котелно помещение, намиращи се на градския пъп, срещу кметството.

Много бизнесмени се заканиха да съдят Министерството на отбраната. Те са закупили апартаменти, които сега не могат да развържат, защото последната вълна от скандални заменки бе спряна.

Красимира Славова

Пламен Любенов


18.08.2008 г., с. 15
6 млн. лева чакат в Пловдив
Два от терените, обявени за продан от МО в Пловдив, се намират на изхода на града в посока Пазарджик на бул. "България" 238. Имотите с площ от 11 дка и 17 дка, са в съседство с базата на жандармерията на гърба на новия корпус на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Местата в този район са изключително атрактивни и вървят по 100-150 евро за квадрат. По данни на агенциите за недвижими имоти един декар от мястото може да се продаде минимум за 200-300 хиляди лева, а общо за всичките 28 декара държавата ще прибере поне 6 милиона лева.

За помещението на ул. "Копривките" 15. министърът ще заработи още около 100 000 евро. Малко по-надолу на номер 2 се намира клуб магазин от 150 кв. м, чиято замяна е стопирана в последния момент. За атрактивния имот е била предложена панелка в Ямбол.

Зелена поляна от 23 декара чака купувачи от две години във Велико Търново. Парцелът в местността Елиа в кв. "Чолаковци" се намира в близост до бетоновия възел и според агенти на недвижими имоти трудно ще се намери купувач. Далеч по-примамливи са седемте магазина, всеки един от по 100 кв. м на ул. "Симеон Велики" 1.

Те се намират в квартал, където търговската площ се предлага по 800 евро. Досегашните три търга са се проваляли заради липса на купувач.

Иван Симов

Коста Димов

Ники Николов