В. 24 часа 1 В. 24 часа 7 В. Стандарт 11



жүктеу 1.05 Mb.
бет4/7
Дата17.07.2016
өлшемі1.05 Mb.
1   2   3   4   5   6   7

18.08.2008 г., с. 2
Жега: Безхаберие
И през лятото няма почивка... от абсурдите
Овцете ни избягаха, покривът на Европарламента се срути, а Станишев си прави PR при бабите в Балчик
В същност трябваше да напиша коментар за спряното европейско финансиране за пътните ни проекти... Е, как да го направя, след като вече никой не се впечатлява от тази тема? Този текст може да стигне само до редактора (ако го прочетеш и ти, прати един e-mail, за да знам, че не само ние работим през лятото). Та - нещо за тези, които все още се вълнуват от сериозни неща, а не от това, че Вулева се разголи за Плейбой пред парламента или пък че в лондонското Сити ще строят небостъргач, който прилича на консервна кутия.
Но как ли човек да бъде сериозен, след като самите ни управляващи се държат несериозно. Жегата ли ги удари в главата, медийните съветници ли ги консултираха, но те смело се направиха, че не забелязват писмото на Еврокомисията. И това ако е нормално, здраве му кажи. На кого му прави вече впечатление, че не сме се справили както трябва, че са ни порицали, спрели са ни финансирането за пътните проекти, че някой е виновен? Ама защо да го крием, след като може лесно да се провери? Явно Меглена Плугчиева се изживява като свети Петър и смята, че е нормално да отрича поне на три пъти, че Брюксел ни спира кранчето за пореден път.
Всъщност никой вече не се стряска от подобна информация. Даже и да искаш, не можеш да се развълнуваш, защото спирането на европари, уволненията по високите етажи и писъмцата, запечатани с еврокомисарска целувка, станаха ежедневие. Хората се вълнуват повече от международното положение. А някои са достатъчно откровени, за да си признаят, че нищо не може да ги трогне в жегата освен самата жега (особено когато климатикът е спрян).
Всъщност случиха се интересни неща през изминалата седмица. Например бягството на овцете ни в Гърция. То кой ще остане в тази държава, щом даже и животните бягат оттук, попита интелектуалецът и ексректор на Алма матер Боян Биолчев. А Плугчиева забягна зад граница. Спокойно, скоро се връща и се захваща сериозно с екшъна... с екшън плана, искам да кажа. Междувременно таванът на Европарламента се срути. Дали това не е знамение, че нещо не е както трябва с трите стълба, които крепят общността? Започна ли да се сбъдва предсказанието, че щом България влезе в ЕС, ще започне разпадът му? Нещата у нас май си вървят добре даже и без съюза. Та с какво ни помага той? Спира пари за пътна инфраструктура, не разрешава изплащането на пари за животновъдите, а после иска и да си плащаме за това, че сме част от евроклуба.
Добре, че е Станишев да ни радва - я с техно-денс-микс, я с топла прегръдка с баба в Балчик. Човекът си е рокер по душа - личи му.
Снимка на четири колони – Добре, че е Станишев, та да зарадва народа в летните жеги


18.08.2008 г., с. 3
Сблъсък
Как трябва да се преразпредели бюджетният излишък тази година
Харчим при пълна прозрачност

Бюджетният излишък ще бъде разпределен в четири приоритетни области. От преизпълнението на бюджета пари ще получат и общините, а със средствата ще бъдат финансирани още социални дейности, в това число увеличението на пенсиите, инфраструктурни проекти, както и системата на сигурността. Парите ще бъдат похарчени в пълна прозрачност за обществото. Това са първото правителство и мнозинство, които обсъждат публично харченето. Няма да се правят промени в Закона за държавния бюджет.

Румен Овчаров, председател на комисията по бюджет и финанси в НС
Субсидиите са чист популизъм

Зависи точно кои проекти ще бъдат финансирани от излишъка. Ако са тези проекти, за които вече са подписани договори, обещани са пари на хората. Но да се дават допълнителни субсидии, както и финансирането на големи инфраструктурни и публични проекти с пари от бюджетния излишък, е популистка мярка. Винаги преди избори много бързо се увеличава харченето на бюджетния излишък и на парите на данъкоплатците. Проинфлационно е, води до увеличение на паричните маси и нарастването на цените в някои сектори.

Адриана Младенова, Институт за пазарна икономика


18.08.2008 г., с. 6
Интервю: Филип Беке, посланик на Кралство Белгия в България
Следващата стъпка е по-добра социална среда
Приоритетът ми в България бе да съм на разположение на българските и на белгийските инвеститори
Стефка Бурмова, sburmova@pari.bg

Ваше превъзходителст-во, защо избрахте Трявна за сбогуване с България?

- Когато встъпих в длъжност през декември 2003 г., белгийските компании в България бяха 18. Днес, през август 2008 г., те са вече 89. Разбира се, компаниите искат организация, инфраструктура, комуникации, хора и много други неща, за да инвестират в определен регион. Ние работим много добре с общините Габрово, Дряново, Трявна, Велико Търново, Ловеч. В Габрово например белгийските компании са две, във Велико Търново белгийската фирма Имро откри кол център в университета преди няколко месеца. Интересни са и контактите в Трявна. Там се изгражда белгийско екоселище и вече функционира смесено предприятие между белгийска фирма и община Трявна - пивоварна с бирария. Но все пак аз съм само посланик, а не бизнесмен.
Какви бяха основните приоритети, върху които бяхте съсредоточили усилията си в своя петгодишен мандат?

- Основният ми приоритет в моя петгодишен престой тук бе да съм на разположение на българските и на белгийските инвеститори. Още повече че аз бях в преговарящия екип откъм европейската страна за присъединяването на България. За мен бе важно да разбера до каква степен страната ви може да бъде атрактивна за белгийски инвеститори, за лекари, актьори, за други форми на сътрудничество. Не става дума само за инвестиции, но и за индустриално сътрудничество.

Това, което много помогна за реализирането на моите приоритети, бе създаденият през декември 2004 г. белгийско-български бизнес клуб BBI. Чрез него и чрез белгийско-българската асоциация best2by, която работи на принципа на мрежите, се опитах да реализирам втория си приоритет и да създам принадена стойност - да добавя още към това, което вече съществува. България има добра възможност да привлече инвестиции в химическата промишленост, в машиностроенето. Но аз съм се грижил белгийските компании да имат сравнително конкурентни предимства и да им осигуря по-добри условия, за да инвестират тук.

По отношение на инвестициите в услугите съм доволен, че крупният белгийски финансов оператор банка KВC стъпи в България, като купи дялове от СИБанк и ДЗИ. Това бе също моя грижа - Белгия да се вгради в сектора на финансовите услуги.

Причините са две - първата е, че по този начин заедно с другите чуждестранни банки, които дойдоха, искаме да съкратим дела на черната икономика в България и страната ви да заработи по европейски. Втората е свързана с това България да получи възможност да се презентира и пласира много по-добре. Ние съзнаваме, че тук е мястото, където трябва да се работи в момента. Затова по моя инициатива и с участие на белгийското правителство Белгия беше гостуваща страна на инвестиционния форум, който се проведе през февруари в Пловдив.

Сред инвестициите в услугите поставям и енергетиката. България има много добри възможности като транзитна страна и износител и трябва да се възползва от това. През 2004 г. предложих на една водеща белгийска компания - Електрабел, да се насочи към България, но нейният президент категорично заяви, че не го интересува тази страна. Сега същата тази компания сключи договори като подизпълнител на АЕЦ Белене. Дори отиват и по-нататък - искат да изграждат водни електроцентрали, газстанции, топлоцентрали. Електрабел имаше желание да участва и в търга за ТЕЦ Бобовдол, но се оттеглиха, когато разбраха, че един и същ български бизнесмен участва с две свои фирми. А това е нарушаване на европейските правила за провеждане на търг. Сега още една белгийска компания движи проект за 60 мегавата за вятърни генератори край Бургас.


Вие бяхте в България преди влизането на страната ни в ЕС и след това.

Намирате ли разлика в напредъка на страната ни?

- Намирам, много голяма разлика в развитието на България в положителен аспект. В областта на прилагането на европейското законодателство България е направила значителна крачка в сравнение с 2000 г. Освен това виждам, че много млади български предприемачи са намерили път за влизане в българската икономика. Мисля, че следващата стъпка, която трябва да направите, е за подобряване на социалната среда и за намаляване на безработицата под 6%, за да стане България привлекателна страна. Въпреки многото негативи, които отнесе вашата страна, вярвам, че ще се справите. Винаги трябва да сте критични. А българските граждани трябва да разберат, че плащането на данъците означава да получат много повече от страна на държавата. Така здравата връзка между тях и държавата ще допринесе за много по-добро развитие на страната.

В България все още има играчи, които смятат, че дивият капитализъм трябва да е тяхната игра. Но аз се надявам пътят да бъде друг и по-демократичен. Спомням си как Симеон Сакскобургготски беше казал, че трябва да се промени манталитетът на хората и да се участва във всичко, а не само да се гледа отстрани и да се виждат само лошите неща.


Портретна снимка на три колони


18.08.2008 г., с. 7
Туризъм
400 хил. EUR влагат в Магурата
Общината спечели финансиране за прочутата пещера
Анелия Славейкова

Близо 400 хил. EUR ще бъдат инвестирани в археологически проучвания на прочутата пещера Магурата и реставрация на праисторическите рисунки в една от галериите й.


Проект

За изпълнението на проекта, наречен Исторически обект Магурата - античност за поколенията, община Белоградчик е кандидатствала и вече е осигурила средства по финансов механизъм на Европейско икономическо пространство.


Благоустрояване

В рамките на това начинание ще се благоустроят местата на входа и изхода на пещерата. На открито ще бъдат направени шест музейни площадки, които ще представят културно-историческото наследство с находки от Магурата. Ще бъдат представени и копия на пещерните рисунки, най-старите от които са датирани отпреди 7 хиляди години. Първобитните хора, обитавали пещерата, са изрисували по стените 700 рисунки с култови и ловни сцени.


Процедура

Община Белоградчик ще стартира и процедурата за включването на исторически комплекс Магурата в списъка на обектите от световно културно-историческо наследство към ЮНЕСКО.




18.08.2008 г., с. 8
Намерения: Строителство
Мол за 100 млн. лв. в Стара Загора
Компанията избра местна фирма за изпълнител на мол Галерия
Сашка Панайотова

Строителството на мол от веригата Галерия на международната компания със седалище във Варшава Global Trade Center (GTC) започва в Стара Загора. Компанията е мажоритарен собственик в създаденото за тази цел дружество Галерия Стара Загора, в което участват и местните бизнесмени братя Спирови. Търговският център ще струва 100 млн. лв.


Оферти

Между деветте допуснати да участват в търга за построяването му кандидати бяха австрийската строителна компания Щрабаг, две италиански и няколко турски фирми, но спечели старозагорското дружество Строител ВД. Мол Галерия Стара Загора ще има разгърната площ 70 000 кв. м и трябва да бъде построен само за 12 месеца, каза собственикът на Строител ВД инж. Веселин Драгов. Новият мол ще бъде разположен преди изхода на Стара Загора към Казанлък. В шестетажната сграда ще има търговски обекти, ресторанти и кино. Проекти от веригата Галерия са планирани от GTC и във Варна, Бургас и Русе, където фирмата също участва в инвестициите с местни партньори. Молът във Вар-

на ще бъде изграден в съдружие с местния предприемач Тони Икономов, а в Бургас - с Винком АД.
Изпълнител

Следващата цел на дружеството изпълнител на мола в Стара Загора е да спечели търговете за моловете от веригата Галерия в Бургас и Русе.

В момента компанията строи новия завод за колбаси на фирма Кен, складова база на Медина Мед в Бургас, завод за тръбна мебел на руски инвеститори в Казанлък и още около 30 по-малки обекти.


18.08.2008 г., с. 8
Инвестиция
Омански фонд купи терен у нас
Радостина Маркова

Държавният омански фонд Oman Investment Fund (OIF) е придобил терен за строителство в България, съобщи Oman Daily Observer. Подробности по сделката не се уточняват, но е известно, че фондът инвестира в дялове от компании и в недвижими имоти, а напоследък разширява географския спектър на инвестициите си. Фондът е придобил и 50% в ирландската хотелска група Jurys Inns от Quinlan Private. От своя страна Quinlan също е свързан с България чрез дела си в Mall of Sofia. OIF е вторият омански фонд с инвестиции у нас. Миналата година Държавният резервен фонд на арабската страна влезе в проекта Супер Боровец.




18.08.2008 г., с. 8
Интерес
Земята край Смолян поскъпна тройно
Нови инвестиции вдигнаха цените на терените в курорта Баните
Имотите в община Баните, област Смолян, поскъпнаха трикратно през последната година, съобщи секретарят на общината Росен Кичуков. По данни на местната управа инвестиционният интерес към балнеоложкия курорт се засилва. Показател за това са изграждащите се хотели и ваканционни селища.
Граница

Максималната цена на земя в регулация в центъра на Баните достигна 40 EUR/кв. м, докато преди година същите терени се търгуваха за около 10 EUR/кв. м, твърдят от общината. Земеделските земи извън регулация се продават по 3 лв. за квадрат, докато през 2007 г. цените им са били тройно по-ниски. Поскъпването се дължи на инвестиционния интерес към село Баните. Сред очакваните нови туристически обекти са вилни селища, включително на ирландски инвеститори. Изворите с минерална вода в Баните се препоръчват за профилактика и лечение на широка гама заболявания.


Рейтинг

Определеният тази година дългосрочен кредитен рейтинг на община Баните е (ВВ-) с положителна перспектива, уточниха от местната управа, като се позоваха на оценката на Глобал рейтингс. Община Баните възлага за трети път изработване на кредитен рейтинг.






18.08.2008 г., с. 9
Брако се обнови с грант от Холандия
Нови машини и изцяло нов цех за пакетиране на готовата продукция влязоха в експлоатация във видинската компания Брако България. Производителят на гвоздеи е направил обновлението с безвъзмездна помощ от холандското правителство в размер на 700 хил. EUR. Инвестицията е на стойност 1.2 млн. EUR. Цехът е оборудван изцяло с техника последно поколение, съобщи съсобственикът на Брако България Иво Велев. Българската компания е част от македонския холдинг Брако. Освен машини за стандартното производство е закупено и ново оборудване за производството на гвоздеи на лента.


18.08.2008 г., с. 9
Интервю: Александър Стоянов, изп. директор на Кнауф България
Отпадните води от завода ни вече са по-чисти от самата река Дунав
Във видинското предприятие работят 100 души и средната заплата е 1000 лв., казва директорът Александър Стоянов
Анелия Славейкова, aslaveykova@pari.bg

Господин Стоянов, Кнауф България изгради нова пречиствателна станция за видинския си завод. Какъв е размерът на инвестицията и кое наложи това?

- Кнауф България инвестира 350 хил. лв. в новата пречиствателна станция за отпадни води. Водите, които ние досега изхвърляхме в река Дунав, не можеше да се каже, че отговарят на изискванията, и рано или късно щяхме да бъдем санкционирани от регионалната инспекция за опазване на околната среда в Монтана. Ние сме германска фирма и затова сме много чувствителни на тема екология. Нашите собственици много държат навсякъде по света производствата ни да са в рамките на закона.
Какво всъщност представлява тази нова пречиствателна станция?

- Това е съоръжение, което пречиства както битово-фекалните, така и водите, които се отделят при почистване на производствената инсталация. С неговото включване в експлоатация водите, които започнахме да изхвърляме в река Дунав, по предварителни анализи попадат в т.нар. категория 2. А дунавската вода е категория 3. Нашите отпадни води вече са по-чисти от тези на река Дунав.

Важно е да се отбележи, че по-голямата част от инвестицията ние разходвахме за изграждането на чисто ново трасе, по което да отвеждаме отпадните води до Дунав. Това е и голямата беда на видинската южна промишлена зона - тук няма изградена канализационна мрежа. Затова е крайно наложително да се активира старият проект или да се направи и изпълни нов проект за канализацията на този район.
Компанията е инициатор и на идеята за газификация на Видин?

- Всяка една от фирмите тук подкрепя тази идея. Управителката на Кнауф за Източна Европа госпожа Кнауф даде идеята на областния управител на Видин и на кмета на града да се създаде сдружение на предприемачи и представители на големи фирми, които да започнат да работят по две основни теми - газификацията на Видин и разкриването на възможности за използването на летище Видин. Това са две от опциите, които, ако се отворят, ще се разгърне потенциалът на Видин и ще привлече инвеститорите. Ние вече сме дали своята заявка като гаранция, че Кнауф във Видин ще консумира 4.5 млн. куб. метра газ годишно. Дори сме готови да сключим предварителен договор, за да може операторът да знае, че пласментът на тези 4.5 млн. му е сигурен. И ако така постъпи всеки един от видинските предприемачи, можем да очакваме, че до две години тръбата ще стигне до Видин. А оттам и ползата за бита и за всички хора на Видин.


Кнауф е една от големите фирми в Северозападна България, при вас работят около 100 души. Какво е средното възнаграждение?

- Да, почти 100 души работят във видинския завод на Кнауф. И поне още толкова за Кнауф, като изпълнители на външни услуги, пряко свързани с дейността на фабриката, като транспорт, строителни услуги, машинен монтаж...

При нас средната работна заплата е около 1000 лв. Това е много добра заплата за цяла Северозападна България, като в нея не се включват онези придобивки, които нашите работници и специалисти получават от т.нар. социални дейности във фирмата.

Освен това те получават безплатно всички видове работни облекла - зимно, лятно, и необходимите защитни предпазни средства с всички възможни екстри. Допълнително се отпускат и пари за храна извън заплатата. На нашите хора сме осигурили безплатно стоматологично обслужване.

Всяка година организираме и по два феста - коледен и летен. На тези фирмени празници се веселят всички от видинския завод на Кнауф заедно със семействата си.

И сега на 29 август предстои да направим едно такова фирмено тържество на базата на Гранична полиция край Ново село. А когато има нужда да се помогне на болен член от семейството на наш работник или служител, всички знаят, че е необходима само молба. Ние сме сформирали такава комисия, с чиито решения се отпускат подобни помощи до 1000 лв.


А как се проявявате като социално отговорна компания извън персонала, който работи за вас?

- Вече две години подпомагаме ученическия баскетбол в града. Имаме подписан договор за финансиране провеждането на едно много интересно състезание - ученическа баскетболна лига. Така ние даваме възможност на видинските деца да играят по кръгова система - всеки срещу всеки, а не веднъж в годината да се прави едно окръжно състезание. Тази ученическа баскетболна лига завършва подобно на американските състезания с мачове на звездите, като се превръща в страхотен празник. Имаме сключен договор за финансиране и на колоездачен клуб Стрела във Видин.


Визитка

Александър Стоянов е роден на 22 май 1946 г. във Видин. Завършил е първата математическа паралелка на местната гимназия.

После учи в МЕИ, специалност Автоматизация на промишлеността.

Трудовия си стаж започва във видинския химически комбинат.

Последните 10 години е в Кнауф. Започва като енергетик на завода, след което става главен инженер.

От началото на тази година е директор на видинския завод на Кнауф България.


Производство

Видинският завод на Кнауф произвежда гипсфазерни плоскости за нуждите на сухото строителство.

Бившата държавна фирма Гипсфазер бе приватизирана от германо-австрийското дружество Кнауф още през 1996 г. и е един от успешните примери за раздържавяване в региона.

Само през последните 3 години във фабриката са инвестирани повече от 7.5 млн. EUR.

Производственият капацитет на завода е 4 млн. кв. метра годишно, но все още не е запълнен на 100%.

Очакванията са, че до края на годината тук ще бъдат произведени 3.2 млн. кв. метра продукция.

Едва 15% от продукцията му се реализират на българския пазар. Останалата е за износ в развитите европейски страни, където стандартите в строителството са по-високи.

Снимка на три колони




18.08.2008 г., с. 10
Прогноза: Отвън
Балонът на имоти в България е на път да се спука
Стопанският растеж в Източна Европа ще намалява, има опасност за сътресения в икономиката
След възходящото развитие през последното десетилетие Източна Европа е заплашена от забавяне на икономиката. От години икономиките на страните от Източна Европа се развиват възходящо и този процес все още продължава. Десет години бившите социалистически страни се радват на необикновено (и най-често неочаквано) благосъстояние.

Икономическата и политическата стабилност, която за десет от страните донесе и членство в Европейския съюз, увеличи доверието на инвеститорите и намали лихвите при кредитирането. Изобилието на евтина и трудолюбива работна ръка и разгръщането на предприемачески таланти създаде процъфтяващи нови компании. Повечето от държавите отчетоха главозамайващ икономически растеж. Сега опасността от сътресения в икономиката е налице.

Независимо от тревогите на ЕС за корупцията и организираната престъпност в България и Румъния - най-новите и най-бедните членове на съюза, икономиките им бързо са нараснали с около 7-8% спрямо 2007 г. Балонът на недвижимите имоти в България всеки момент ще се пукне, въпреки че негативните процеси, които ще предизвикат катастрофата, все още не проникват в останалите сектори на икономиката. Засега поне малцина изглеждат притеснени.

Двете страни избегнаха тежки санкции от Брюксел (в случая с България не изцяло) и политическото им ръководство, изглежда, си мисли, че може да се предпази от задаващата се криза, като отрича законите на икономическите процеси.

Другото изключение от светлата картина са балтийските държави Естония и Латвия, които през последните години имат огромен дефицит по текущата си сметка и забавящ се икономически растеж. В Латвия например продажбите на дребно през юни са намалели с 8.3% спрямо същия период на миналата година, а производството на промишлени стоки - с 6.4%. Строителната индустрия се свива. Инфлацията запазва високото ниво от 17%. В Полша - най-голямата източноевропейска икономика, нещата изглеждат по-добре. Икономическият растеж през първото тримесечие на 2008 г. се е увеличил с 6.1% спрямо същия период на миналата година.

1   2   3   4   5   6   7


©dereksiz.org 2016
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет