Венче попова българската стилистика

204
на отделните писатели. "Ние с нетърпение чакаме да ни се разправи подробно как и с какви средства, с какъв домашен (диа-лсктологичен) и чужди езиков материал отделните новобългарски писатели са успели да създадат това дивно оръдие на българската духовна и материална култура, което наричаме новобългарски книжовен език"186.

Историческата доктрина не експлицира понятието 'стил' или по-точно не разкрива какво съдржание влага в него. В една кратка бележка обаче на Младенов187, свързана с разглеждане на езика на Вазов "от много и съвсем различни становища", може да се направи изводът, че "езикът" на писателя е понятие, което включва в себе си понятието 'стил'. Езикът е съвкупността от езиковите средства, с които авторът си служи, а стилът (в духа на традицията) се схваща като индивидуалността при тяхното използуване.

Нов момент в развитието на историческата доктрина внася през 50-те години Л. Андрейчин188, разграничавайки я от т. нар. естетическа. Според автора езикът на писателя трябва да се проучва от "две страни" - естетическа, която принадлежи на стилистиката, и лингвистична, която обяснява произхода на елементите в езика на писателя, разкрива тяхната роля в речта на дадена обществена среда, или в развоя на новобългарския книжовен език. Естетическото проучване има "в последна сметка, литературоведски характер"199 - заключава Л. Андрейчин. То трябва определено да се разграничи от лингвистичното, което се стреми да разкрие или историческата проекция на езика на художественото произведение върху системата на книжовния език и процесите в нея, или да удовлетвори една "аналитично-описателна" цел, каквато удовлетворяват изследванията на редица автори (Цв. Минков, Ст. П. Василев и др.).

В нашето изследване не можем да разгледаме "аналитично-описателна" доктрина, защото нямаме аргументи за нейната самостоятелност и фактическо разграничение от останалите. Аналитичио-описателното изследване анализира "езика"" на художественото произведение, следвайки модела на описание, изведен от описателната граматика, фонетика, лексикология. То приема както нормата, така и отклонението за факт, присъщ на "езика" или "стила" на автора.

186 Пак там.

187 Пак там, с. 100.

188 Андрейчин, Л. Език и стил на Л. Каравелов - Год. СУ. Ист. филол. фак. Т. 46, г. 1949/50, № 4, 3-139. 1М Пак там, с. 4.

206

Нека подчертаем още веднъж, че трудно защитима е позицията, изследването на Ив. Хаджов върху "Някои особености на Боте-вите стихотворения" да се свърже с доктрина за приложение на изчислителни методи. Първо, отсъствува авторска концепция по този въпрос, второ, "изчислителните методи" се свеждат до обикновени количествени характеристики на Ботевата лексика, трето, целта на автора е да направи съпоставка между езика на Боте-вите стихотворения и народната реч. Обективно обаче Хаджов е реализирал един формално-структурен анализ на Ботевата поезия, изчистен от психологизма на литературоведските концепции и от концептивната неяснота на "аналитично-описателни" изследвания върху езика на български класици. Към количествения подход го е подтикнало най-вероятно желанието "точно" да представи колко са стиховете на Ботевите стихотворения ((973), колко са думите им (кръгло 4500), колко от тях са "различни" (1200 "различни" думи), в какво количество са разпределени думите като части на речта и какво е количественото отношение между тях. След това са извлечени количествените доминанти (глаголите), а после следва разпределението и характерът на разпределението на словните единици в стиховете. В наблюденията върху строежа на стиховете - центърът е изреченската структура, а в нейните граници - някои риторически фигури.

Когато казваме "формално-структурен" анализ, към който Хаджов безспорно се е стремил и успешно постигнал в комбинация с количествените изследвания, нямаме предвид гравитиране към Якобсоновите анализи. Съществува обаче твърде голямо сходство на анализа на Хаджов с анализите, които днес познава съвременната стилистика и поетика. А въпросът за приложението на статистическите методи при изследване на стилистичните явления станаха обект на специално внимание в стилистичната концепция на М. Янакиев, развита от 60-те години насам.

207
5.0. СТИЛИСТИКАТА В УЧЕБНАТА ЛИТЕРАТУРА

Ако признаем чистосърдечно, че не можем точно да определим обекта на стилистиката и какво да разбираме под 'стил', вина за това има както историята на стилистиката, тъй и стари идеи в учебниците, от ранните школски години. Но ако живеем е подтиснато самочувствие, че само ние сме невежи, за успокоение можем да прочетем която и да било история на стилистиката на друг европейски народ1 и да се убедим, че между теоретичната и шкояската стилистика, за съжаление, съществуват сериозни разминавания. Най-често стилистиката живее в съзнанието на хората като "метафори и метонимии", "благозвучна, чиста и правилна реч", правила да говорим смислено, точно, ясно, да не използуваме шаблони, или да се изразяваме образно и картинно. Стилистиката е още "наука за стила", а стилът е.. .

Сведени проблемите до нашата ситуация и култура, понятията за стилистиката и стила са формирани за редица поколения от школската литература по предмета "стилистика", който не се е отклонил далеко от риториката. Както в ръководствата за слога2, така в учебниците по словесност3, така и в стилистиките, няма достъп друга концепция освен риторичната. След Освобождението се появяват следните по-значителни учебници по стилистика:

Роман Пухлев. Свойствата на стила. Помагало и разузнаване теорията на стила в горните класове на мъжките и девически гим-назии^ Габрово, 1899;

1 Срв. напр. дискусионните статии върху полската стилистика в 8<у1!!:-1ука 1еоге(ус2па V/ РоЬсе. \\'аг52ада, 1946.

2 Вж. П о п о в, Н. П. Ръководство за изучаването на влога (кратката словесност). Учебник за средите училища. Варка, 1884.

3 Вж. Р а Й н о в, Б. Словесност П. Стилистика. П. Теория на прозата, III. Теория на поезията). Учебник за професионалните училища и вечерните курсове при тях. С., 1927.

14 Кглпрсха стялвствха до 50-те гошвя ва XX >, "-
Божан Ангелов, Стилистика. Учебник за IV клас на мъжките и девически гимназии. Пловдив, 1907; Излиза и П-ро изд. през 1911; У-то поправено - през 1922.

Величко Йорданов, Българска стилистика. Учебник за I гимназиален клас. София, 1911, П-ро изд. - 1912, Ш-то - 1922.

Иван Кравков и Христо Иванов, Стилистика за I гимназиален клас, 1913; П-ро - 1917, Ш-то - 1918, 1У-то - 1919, У-то - 1921, У1-то - 1922.

Иван Дорев, Христоматия със стилистика за реалните училища, София, 1922. Следват още четири издания - 1924, 1925, 1926 и последно (то липсва в библиотеките) - 1929.

Приведохме данни за школските стилистики, за да се види, че до 30-те години те са активна литература, която дава образование на младото поколение. Отклонение в техния съдържателен модел няма. Различията са в обема и в преднината, която се дава от различните автори на различните дялове.

Предметът на стилистиката се свързва със стила. Стилът е особеният, индивидуален начин, по който писателят изказва мислите и чувствата си. Стилът се нарича още слог. Индивидуалният език, обработен и доведен до степен на изкуство, е различен от обикновения говорим език.

Тази основна теза довежда до познатото деление на прозаи-чески и поетически стил, характеризирани още като логически и поетически (или преносен). Във връзка с тази постановка следва разграничението на качествата на стила - правилност, точност, краткост и т. н., като присъщи на прозаическия стил, и обстойното разглеждане на риторическия контингент от езикови средства, традиционно свързани с поетическия стил. Най-обстойното описание на средствата на елокупиото, придружено с най-богат фактически илюстративен материал, се съдържа в Стилистиката на Б. Ангелов. Естествено старият риторичен понятиен апарат се придружава от обяснителни бележки, които не дават възможност да бъде осъзнат като пораждаща се или динамична система. И тъй като целта е "стилът" да се постигне от всяка образована и културна личност, ударението пада главно върху стария проблем "как" да се изразяваме, за да сме интересни и ефектни или да сме близко до големите художествени образци. Поради това стилистиката, от една страна, с изискванията си за логичност на стила подпомага обучението по граматика, а от друга - литературата или словесността.

Към риторичния дял на стилистиката се прибавя и разделът за "съчиняването" и по-рядко - за принципите на "изнамирането".

210

Те се откъсват най-ранно от българската стилистика (съотв. - риториката) и се приобщават към логиката и психологията.

"Както разграничението, така и връзката между поетика и риторика се чувствува ясно до края на XIX в. Последен говори определено за три науки швейцарецът ^ИЬет \Уаскегпа е1 в своя труд "Роейк, КЩопк, 8<1Н5Ик", който има отношение и към историята на стилистиката в България (к. м. - В. П.). Тук за стилистика се говори като се има предвид обличането на готовата вече мисъл в писмена форма. Вакернагел подчертава тясната връзка между поетика и риторика и ги разграничава, но не точно както в древността и Средновековието са били разграничавани тези две понятия. Той счита, че поетиката се занимава с поезията, с художественото слово, с творчеството на хората, които пишат и са поети;

риториката - с творчеството на хората, които говорят, но не са поети (напр. с красноречието на юристите), а стилистиката - с това, което пишат хората, когато не са поети (напр. с продукцията на журналисти, публицисти)"6.

Връщане към прегледната схема на Вакернагел обаче няма' Съвременната стилистика отдавна е скъсала с нея и се тревожи от нови проблеми и нов тип разпределение на проблематиката си. От 70-те години насам стилистиката отново встъпи в учебните програми на училищата и се появиха първите учебници от по-ново време7. Разкри се обаче една добре позната ситуация: нуждите на образованието стимулираха модерното развитие на една традиционна област като стилистиката, а тя не можеше да предложи теоретична и методологична разработка на съвременните идеи у нас. През последните десетина години, когато литературознанието и езикознанието стабилизират своя интерес към новите направления и актуализират на наша почва анализационни проце-

4 ;Вж. К ъ р д ж и е в, Кр. Поетика. Ейдология. Система и техника на ги е-тичните образи. Т. 1. Шумен, 1939.

'Янакиев, М. ЗАПИСКИ по стилистика на българския език. С., 1955, 12-13.

6 Пак там, с. 11.

7 Вж. Янакиев, М., Д. Иванов. Стилистика на българския език. Помагало за ученици. С., 1972; Янакиев, М., Р. Новачкова, Ив. Попов. Бьл-гарски език за 8 клас. С., 1980; П о п о в а, В., М. Васева. Български език за 8 клас. Стилистика. С., 1983.

211
дури, свързани с тях (структурални, семиотични, статистически и др.), средношколските учебници отделиха по някое и друго място на стилистичните проблеми, великодушно отстъпено от лингвистичните и литературоведски науки.

Вероятно XXI век ще доведе до дезинтеграция на стилистичната проблематика и до ново и ново роене на концепциите и направленията, които я засягат. И това ще бъде логическа последица от развитието на стилистиката, защото в центъра на вниманиете й винаги е бил стилът, а той е данимична езикова структура, "течение, което има форма или форма, която тече". Към такъв вид реалности няма единна или една гледна точка.

212

6.0. ЛИТЕРАТУРА, СВЪРЗАНА С ТЕМАТА

В: ГЬз-ика древнегреческой литератури. Москва, 1961. А в е р и н ц е в, С. С. Судбм (Вроюйской культурной традиции в злоху

средних веков и Возрождения. Москва, 1976. А в е р и н ц е в, С. С. Псзгика ранневизантийской литератури. Москва,

1977.

в ново време. - В: Сборник в чест на професор Л. Милетич. С.,

1912.

Ангелов, Б. Сг. Георги Хировоск - за поетическите фигури. В: Из старата българска, руска и сръбска .литература. С., 1967. А н д р е й ч и н, Л. Език и стил на Л. Каравелов. - Год. СУ, Ист.-филол.

С., 1954.

Аристотел. За поетическото изкуство. С., 1975. Аристотел. Риторика. С., 1986.

Арнаудов, М. Психология на литературното творчество. С., 1965. Архив на Възраждането. Т. ]. С., 1908. Атанасов, Т. История на българската литература. - В: Изв. Семинара

по слав. филологии. С., 1908-1910, кн. III. Б а р т, Р. Корени на структурализма. - Служебен бюлетин. СБП, С., 1970,

№ 8. Б а р т, Р. Лингвистика текста. - Новое в зарубежной лингвистике, вьш. VIII.

М., 1978. Б р и к, О. М. Звуковие повтори. МюЖцап ;>1а\№ та1епа18. Лер. оГ &1аую

1апеиа е5 апй 1Нега1иге8, № 5.

Б р и к, О. М. Ритм и синтаксис. Мюп^ап 5\а.\'к п"|а<епа1в. П;р. оГ &\&\к 1ап-биаеек ап(1 1;1ега1иге&; № 5.

Б у с л а е в, Ф. И. Значение романа в наше время; Мои досуги. Ч. 2. М., 1886.

Б м ч к о в, В. В. Зстетика поздней античности. Москва, 1981. Вагнер, К. Г. Статья Георгия Хировоска "О образех" в Изборнике Свя-

тослава 1073 г. и русское искуство. - В: Изборник Святослава

1073. М., 1977.

В а х е к, И. Лингвистический словаря пражкой школм. Москва, 1964. Ведър, Й. Въведение в риториката. С., 1980.

213
Велев, Ф. Кратка риторика. 1873. В е л к о в с к а, Е. Трактатът на Георги Хировоск за "За тропите", неговият

славянски превод и византийската риторическа традиция. - Старобългарска литература, 1986, № 19.

Виденов, М. Из актуалната проблематика на съвременния български книжовен език. - Год. СУ., Фак. слав. филол. Т. 70. С., 1979.

Виденов, М. Социолингвистика. С., 1982.

Виноградов, В. В. О художественной прозе. М.-Л., 1930.

В и н о г р а д о в, В. В. Избраннне труди. Потика русской литератури.

Москва, 1976. В и н о к у р, Г. Футуристм - строители язьгеа. - ЛЕФ, 1923.

В. Независимост, г. Ш, № 49 от 25. VIII. 1873.

В. Свобода, г. I, № ц от 11.1. 1870. В о с т о к о в, А. Описание русских и словенски> рукописей Румянцовского

музея. Санкт-Пгтербург, 1842. Гавранек, Б. Задачи литературного язика и его культура. - В: Праж-

ский лингвистический кружок. Москва, 1967. Г а ч е в, Г. Жизнь художественного сознания. Москва, 1970. Георгиев, Е. Литература на изострени борби в средновековна България,

С., 1966. Георгиев, Н. Тезиси по историята на новата българска литература. -

Литературна история, 1987, .№ 16. Г и н д и н, С. И. Риторика и проблеми структури текста. Коментарий I. -

В: Общая риторика. Москва, 1986.

Г и н д и н, С. И. Как язнк задает совкупность своих текстов и как единство и отдельность текста распознаются носителями язмка. - В: Материали 5 Всесоюз. симпозиума по психолингвистике и теории комму-

никации. М. Г и р о, П. Раздели и направления стилистики и их проблематика. - В:

Новое в зарубежной лингвистике, вьш. IX. М., 1980. Глаголег, А. Умозрительнне и опьггньге основания словесности. Москва,

1834. Гумбольдт фон В. Язь1к и философия культурм. Москва, 1985.

Г у р е в и ч, А. Проблеми на средновековната народна култура. С., 1985.

Гьоте за литературата и за изкуството. Т. 2. С., 1972.

Дамянова, Р. Проблеми на писмата от първата половина на XIX век. -

В: За литературните жанрове през българското Възраждане. С., 1979. Дамянова, Р. Писмата в българската култура през XIX в. - В: Литературознание и фолклористика. С., 1983.

Дамянова, Р. Новаторството на Сава Доброплодни. Шумен, 1986. Димитров, А. Училището, прогресът и националната революция. С.,

1987. Димов. Г. Българската литературна критика през Възраждането. С., 1965,

Дупничанин, Г. И. Краткий най-новий писмовник. Букурещ, 1856. Дупничанин, Хриетаки П. Писменник общополезен за секаго единород-наго ми болгарина от кой и да е чин и возраст, сочинен според

днешния писмопослателски способ, 1835. Д ю б о а. Ж., Ф. Здлин, Ж. М. Клинкенберг и др. Общая риторика. Москва

1986.

Зйхенбаум, Б. Теория "формального метода". Е к о, У. Как написах "Името на розата". АБВ, г, XI, № 24 от 13. VI. 1989. "Елементарна словесност" на Т. Шишков и нейният оригинал. - В:

Москва, 1960. Жирмунский.В. М. Теория литератури. П< згика. Стилистика. Л., 1977.

За красноречието. - Читалище, г. III, № 3 от 30. XII. 1872.

214

За ораторското изкуство. С., 1975. Иванов, В. В. Псзтика Романа Якобсона.

Москва, 1987.

Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1931. Иванов, Й. Прзблемата за злото и за свободата в старобългарската книжнина. - В; Избрани произведения. Т. 1. 1982. Иван Шишманов. Избрани съчинения. Т. 1. С., 1965. Из Златоструй. Предисловие от самия цар Симеон. - В: Д и н е к о р,

П. и др. Христоматия по старобългарска литература. С., 1961. К а р а в е л о в, Л. За школските програми. - Знание, № 24 от 15. XII. 1875. Кошанский, Н. Общая реторика. Изд. 7. Санктпетербург, 1840. К о ч о в, Я. Г. Словосъчинение нарядено и допълнено. Цариград, 1868. К у е в, К. Симеоновият сборник и I еговите потомди. - Год. СУ Фак. слав.

филолог. Т. 67, 1972. К у е в, К. Статията на Георги Хирсвоск в стареел '.вянските литератури -

5, 1981. Кърджиев, Кр. Поетика. Ейдогогия. Система и тгника на поетичните

образи. Т. 1. Шумен, 1939.

Л е к о в, Д. Ръкописните учебници на Добри Чинтулов, С., 1987. Л е к о в. Д. Българска възрожденска литература. Т. 2. С., 1988. Л и х а ч о в, Д. С. О теме зтой книге.-В: Виноградо в,В. В. О. теория.

художественной речи. Москва, 1971. Л о т м а н, Ю. М. Статии по типологии культурн. Тарту, 1970. Л о т м а н, Ю. М. Риторика. - В: Труди по знаковмм спстемам. Тарту,

1981.

М а й о р о в, Г. Г. Формирование средновековной философии. М., 1979 Мартемьянов, Ю. С. Связньш текст - изложение расчлененного смл;-

тике текста. - В: Труди по знаковмм системам. Тарту, 1987, № 2). М е р з л я к о в, А. Краткая риторика или правила, относящияся п) веем

родам сочинений прозаических. Изд. 3. М., 1821. М и л ч а к о в, Я., Кр. Тенев. "Писменник" на Сава Доброплодни и реторичната традиция на Възраждането. - В: Сава Доброплодни. Шумен,

1986. М и л ч а к о в, Я. Към историята на литературнотеоретачната мисъл през

Българското възраждане. - Литературна мисъл, 1987, № 2. Михайловеки, Н. Малък българский писмовник. Русчук, 1968. Младенов, Ст. Към оценката на Базовата дейност ьт езиково-истори-

ческо гледище. - В: Иван Вазов - живот и творчество. Юбилеен

сборник. С.,1920.

Младенов, Ст. Увод в общото езикознание. С., 1927. М о н ч е в а, Л. Средновековният тип книжовна дейност и практиката на

старобългарските писатели. - Старобългарска литература. С.,

1986, № 19. М у р а т о в, А. Б. Проблеми стилистики в научном наследии Б. В. Тома-

шевского. - В: Б. В. Томашегский. Стилистика. Л., 1983. Му т а ф о в, Ч. Линията в изобразителното изкуство. - Златорог, № 4. Неофит Бозаели. Славеноболгарский предручний послателник за

наставление на болгарските юноши; ч. VI от "Славеноболгарское

детоводетво". Крагуевац, 1835. Н и р ь о, Л. Теорията на литературата като метанаука. - В: Граници и

възможности на литературознанието. С., 1986. Н и ц о л о в, Л. Първият учебник по теория на литературата на нашето Възраждане. - Български език и литература, 1967, № 3. Н и ц ш е, Ф. Антихристианин. Ошдт критики христианства. - В: Ницше

и др. Сумерки богов. Москва, 1989.

215
О з в у к а х стихотворного язьпса. Розтлка. Сборник по теории пгзт лческого

язмка. Петербург, 1919.

Пенев, Б. История на новата българска литература. Т. 2. С., 1977. Пенев, Б. История на новата българска литература. Т. 4, С., 1978. П е н е в. Б. Нашата интелигенция. - Златорог, 1921, № 4-5. Прсп:ча-

тана в: Пенев, Б. Студии, статии, есета. С., 1985. П е н е в, Б. Посоки и цели при проучване на новата ни литература. - В:

Пенев, Б. Студии, статии, есета. С., 1985. Перелман, Х. Философия и реторика. - Философска мисъл, 1982, № 7. Писменник, сочинен от С. Доброплодного, Славянина. Земун, 1853. Попов, К. Научното дело на видни български езиковеди. С., 1982. Попов, Н. П. Ръководство за изучаването на слога (кратката словесност).

Учебник за средните училища. Варна, 1884-П о п о в, С. Д., Ив. П. Чорапчиев. Турско-български писмовник. Русчук,

1869.

№ 6.

П о п о в а, В., М. Васева. Български език за 8 клас. Стилист ка. С., 1983.

Попова, В. Александър Теодоров Ьалан. - В: Александър 1'еодоров-Балан. Избр и произведения. С., 1987.

П о Т е б н я, А. А. Мьюл) ь язмк. - В: Полнме собрапнме сочинения.

Москва, 1926.

П о т е б н я, А. А. Из записок по русской грамматике. Т. 1-2. М., 1958. П о т е б н я, А. А. Психология псзтического и прозаического мьниления

(1910) - В: Христоматия по истории русского язнкознания. Москва

1973.

XX век. С" 1981.

Радулов, С. (Сава Илиевич). Благонравни учен1я. 1843. Р а й н о в, Б. Словесност (I. Стилистика, II. Теория на прозата, Ш. Теория па поезията). Учебник за професионалните училища и вечерните курсове при тях. С., 1927.

Риторика для Герения. - В:Кузнецова, Т. И., И. П. Стрельни-- кова. Ораторское искусство в л^евем Риме. М., 1976. Риффатер, М. Критерии стилистического анализа. - В: Новое в зару-

бежной лингвистике. Т. 9. М., 1980. С а к ъ з о в а, Н. Музикалност в Яворовата поезия. - Златорог, С., г. I,

№ 4. . ' Символ в системе к\'льтури. - В: Трудм по знатовьгм системам. Тарту.

1987, № 21. "

Снегаров, Ив. Солун в българската духовна култура. С., 1937. Станчев, Кр. Стилистика и жанрове на старобългарската литература.

С., 1985.

Татаркевич, Вл. Античная зстгтика. Москва, 1977. Т е з и с м Пражского лингвистического кружка. - В: Пражекий лингвисти-

ческий кружок. Москва, 1967.

'Т с о д о р о в-Б а л а н, Ал. Слог и говор. - Училищен преглед, г. IX, 1904, Т с о д о р о в-Б а л а н, Ал. Хубостта на езика. - Философски преглед

г. IV, 1932. Теодоров-Балан, Ал. Езикова култура. - Български език, г. IV

1954, № 4.

216

Теодоров -Бала н, Ал. Избрани произведения. С., 1987. Тодоров, Цв. Грамматика повествовательного текста. - В: Новое в за-

Современная литература. Мьгсль, Ь, 1925.

Томашевский, Б. В. Теория литератури. Псзтика. М.-Л., 1927. Трифонов, Ю. Беседата на Козма Презвитер и нейният автор. - Списание на бълг. академия на науките. С,, 1924, № 29. Т н н я н о в, Ю. Литературний факт. - ЛЕФ, 1925, № 2. Т н н я н о в, Ю. Н. Ода как ораторский жанр. - В: Архаистн и новаторн.

Л., 1929. Ф о й г т, К. К. Мнсли об истинном значении и содержании риторики. -