Венче попова българската стилистика

36 Пак там, с. 435.

37 За улеснение - нормализираме текста и развързваме съкращенията.

38 Пак там, с. 485.

38

детайлизация на смисъла на текста, или да кажем - израз на ин-гелектуалност и книжовност.

средновековна традиция.

Приемствеността в епистоларната практика и култура като част от културата на Просвещението и Ренесанса е приемственост в риторичната концепция, приложена към писмения дискурс с по-особена функция, каквато има писмото като литературен жанр.

Писмата са вид проза, прозаичен жанр, част от еволюцията на литературата или изменения, както пише Виноградов "в структуре и составе той язмковой деятельности, которая в разнью зпохи вьшолняла функции литератури в нашем сми-сле"39. Техният ембрион е писмената комуникация между две лица - комуникация строго лична, интимна. Но писмото излиза извън границите на своята битова функция и именно поради предназначението си за общуване в писмена форма се налага като средство, "позволяващо да се преодолее пространствено-временният интервал между комуникантите"40. Това преодоляване създава епистоларната практика, разрастваща се и развиваща се като форма и начин да се поставя определен въпрос, да се тълкува, да се полемизира, да разкрива позиция и да предизвиква позиция, гледище или действие. Неизбежно се стига до положението писмата да изразят личността не в битов, а в социален план; да се превърнат в писма-автобиография, писма-пътепис, писма-памфлет, писма-фейлетон, писма-рецензия, критика и др. Писмото се "олитературовява", както казва Ю. Тинянов.

То става литературен факт4!.

Ренесансът като отворено общество, активизиращо застиналите връзки между социалните среди, подтикващо към обмен на идеи, на създаване на икономически общности и стимули за разностранен граждански живот, актуализира функцията на писмото. Писмото става един от основните фактори за обмен на мисли и организиране на различен вид духовни и стопански дейности. Това с причина епистоларната практика да стане обект на специално внимание. Покрай писмото като комуникат за битовия живот, застава с много по-голяма значимост писмото като комуникат за тър-

^ В и н о г р а д о в, В. В. О художественнои прозе, с.

г> I 1....""^", ,п .!-,,п^,^..->Д<,^1.-.-)-ГГ<-11ХЛ'ТГ)Г

39.

" и Н и 1 р а ;1 и ^, и. ч. у/ -^.^- ....---"-. ---

теории коммуникации. М., 1969, с. 32.

41 Срв. Т ь) н я н о в, 10. Литературни?! факт - ЛЕФ, 1925, М> 2. Цит., но полски презод - Тутапо\у, .1. - 1п: Тсопа ЬаАп 1Кегас!исЬ га агагша. Кпкб>, 1986, с. 137.

39
говска, икономическа, административна и правна дейност. Писмата | се разменят като информация за социални дейности от всякакъв род, включително и революционна (достатъчно е да припомним дори само писмата на В. Левски, както и писмата на възрожденските ни деятели Л. Каравелов, П. Хитов, Ив. Т. Драсов, Ив. Г. Самунов и др.42).

Естествено е в такава ситуация още в първите десетилетия на Възрожденската ни епоха да се появи интерес към епистоларната теория. След като отсъствуват печат, вестници и списания, които са обществени трибуни за изява на мисли, обмен на идеи и информация (или пък този вид трибуни са твърде ограничени по количество и функции), писмата остават единственият съобщителен канал между хората.

Възрожденците, като добре осведомени и мислещи люде, с пълно право разбират, че образованието трябва да включи един важен момент - теорията на писмото, начините, по които се създава писмен текст за общуване между хората по различни поводи. Образец за това те имат в гръцката и руската епистоларна теория и практика и на тях не им остава нищо друго освен да внесат идеите й чрез писмовници, преведени или компилирани, приспособени и притъкмени за българските образовани среди. Наивно, но убедено Неофит Бозаели излага даже в стихотворна форма необходимостта и ползата от знания върху епистоларната теория:

Който43 незнай да писува доброискусни писма,

Он между почтенните търговци, сгрешава весма,

За то о чадо! Тия примери добре научи,

И колкото можеш понятието си в них обучи.

Искуснохудожне писма, да сочиняваш

И известно причините си, да представляваш.

Искренно и обязателне, писменно, да обявляваш,

Добропорядочне же приятели, да притежаваш.

В далекорастоянни места дася запознаваш,

Препотребните си намерении, дася сподобяваш.

Друг друзе, приметно торговини, да привручаваш,

Техните же торговски подлози, да управляваш,

От нихже почест, дася удостояваш,

42 Гас - В: Архив на Възраждането. Т. 1. С., 1908.

43 Графиката е нормализирана; запазени са някои фонетични и морфологични особености. В следващите текстове се цитира по същия начин.

Взаимне же им искренно да отвещаваш.44

Пак в "Предручник", първото теоретично съчинение по епи-стография. Бозаели отбелязва, че "от вейте изобретений, колкото благополучно возмечта, и измисли человеческий ум, нема друго толико полезно и понужно, колкото писменото художество.

Това безсмертное художество пренесе всити художества и науку верх на совершенството" (с. а*).

Интересно е да се отбележи, че епистографията, определена като "безсмертное художество", означава, в духа на античната традиция, естетика на словото, подчинение на онези правила, които риториката е извела за постигане на определен "стил" на текста. В случая текста "писмо" има своя функция или предназначение и за да ги постигне, трябва да се подчини на определени правила или норми, засягащи както формалния (външен) строеж на текста, така и неговия смисловосъдържателен план, така и определения за израз или изказване на смисъла подбор и съчетание на езикови средства.

Каква е усвоената от Н. Бозаели концепция за писмото ?

- Писмото изпълнява комуникативна функция. Пишем, когато не можем да говорим "уста с уста" ("с нашего приятеля който отсъствува далеко от нас: тогда му писуваме", с. 4).

- Писмото се нарича послание или "просто писмо". За писмото е нужно по-голямо внимание, по-малко знания, "избиране смислено и право да чинополагаме душевните наши умения" (с. 5).

За да се реализира посланието или писмото. Бозаели излага такива предпоставки, които са залегнали още в теорията на Аристотел за съставянето на един текст, но далеко не с последователността и осмислянето на Аристотел. Причината лежи във факта, че епистоларната теория е част от общата теория на риториката. Бозаели няма досег с оригиналната й разработка.

Предпоставките:

- "Да начертае и приготви в ума си (адресатът - б. м. - В. П.) посланното вещество" (с. 5), т. е. темата.

- "Да помисли за вида, в който се чинополагат, представят " показват нашите понятия и мислените чувства".

Колкото е по-изяснено понятието за нещата, толкова "по-живо " по явно, и посовершено бива представлението" (с. 5).

"Явлението" на посланието или писмото се отнася до сзико-

44 Славеноболгарский предручний послателник за наставление на бол-гарските юноши; ч. VI от "Славеноболгарское детоводстао". Крагусвац, 1835, с. а> (=3).
вата страна на посланието и се заключава в "речите" и съчинението им. То трябва да отговаря на изискването:

- краткост. "Защото колкото по-кратки и посладостни са периодите, толико по-добро и по-красно бива речението и произношението" (с. 7).

Частите на писмото са седем: нарицание, предисловие, разказ-вание, окончание, подпис, надпис, дата.

Бозаели представя и жанровете на писмото (чрез примерни текстове): приятелско; известите лно; укорително; похвалително.

В "Послателник" Н. Бозаели обръща поглед и към езика на писмата. И в това отношение стимулът не идва от риторичната теория, а от дейността му на граматик и просветител. Текстът на писмото трябва да бъде съобразен с граматиката, защото "граматиката е ключ на всички науки" (с. 7); той трябва да покаже, че "смишляваме добре". Що се отнася до онова, което наричаме "стил" (понятие, което у Бозаели отсъствува), за автора на пис-мовника той се крие в "естествената сладост" (естествена сладост, която зовеме сладостное").

По такъв начин "Послателник" изразява и формира началото на епистоларната теория у нас, която се доразвива с различни акценти от следващите автори на писмовници или от възрожденски книжовници, разработващи различни елементи от писмовната комуникация. Неофит Рилски например съставя титлография ("Титлография. Извод - краткий на граждански и църковни са-Ш нове")46, която и налага чрез епистоларната си практика. В описа> на библиотеката на Неофит Рилски има три гръцки епистоларни сборника под номер 30, 176 и 252 от неговия каталог, както съобщава Ив. Шишманов46.

Същата година (1835) излиза "Писменник общополезен за се" каго единороднаго ми болгарина от кой и да е чин и возростД сочинен според днешния писмопослателски способ" от ХристсполЛ П. Дупничанин. Появяват се още докъм 70-те години на века "Крат-< кий най-новий писмовник на Георгия Економова Дупничанина"ЗЛ Букурещ, 1856; "Търговски писменник" на К. И. Попов, БелградД 1862; "Малък българский писмовник" от Н. Михайловски, Русчукм 1868; "Турско-български писмовник" от С. Д. Попов и Ив. П^ Чорапчиев, Русчук, 1869; "Писмовниче" от Стефан Попов и Петьр^ К. Аврамов, Русчук, 1870 и др. '

45 Вж. Шишманов, Ив. Д. Нови студии върху областта на Бълга ското възраждане. В. Априлов, Н. Рилски, Н. Бозаели. С., 1926, 378-37

46 Пак там, с. 489.

42

Какви са основните положения от теорията на българската възрожденска спистография, отразена в писмовниците като

Първо, намира се различна форма в предисловията, за да се изведе писмото като основен фактор за общуване между хората. "Писмата са не само полезни, но и нуждни секому человеку. Понеже какво е нуждно да знаемс устно, така е нуждно да знаеме и писмено да се разговаряме със другиго: защо не можеме да сме сегда наедно сос едното человека.

Секой от кои чин и состояние да е, дохожда в нужда, щото гребе да пише"47.

Второ, писмата се разграничават по "жанр": лични писма (между родственици, приятели и. близки), търговски писма и официални писма.

Трето, писмата (лични, търговски, официални) се различават по тема. Темата е заявена над текста на писмото-образец. Напр.:

празник на баща или майка48; благодарност към близък или благодетел; честитка за щастлива случка; честитка за оженване; честитка за "въздигане от тежка болест"; "утешение за злополучие";

честитка за Нова година и др.

Търговските писма са от съдружник към съдружник по тема:

цена на стоката; търговските връзки с чужди държави - Влашко, Австрия, Франция и др.; разменните стойности на парите; "напом-нитслно за исплащанис на дадени в заем пари"; препоръчителни н посетителни писма; образец за писма до председателството на Държавния съвет и др.49

Четвърто, писмата извеждат постоянната комуникативна си-;уация: отправител (адресант) - съобщение (комуникат) - получател (адресат), като образците посочват фиктивни комуникативни шца. Някои от образците като адресат поставят обръщение, напр. / осподине! Добродетелний ми отче! Прелюбезна ми майко! и др., л като адресант - инициали; покориш син; любезний ви кръщелник и др. На официалните писма и търговските писма се посочва просто "Подпис" (т. е. лицето трябва да напише своето име60).

Пето, писмата представят нормата за строежа или композицията на текста (съобщението), изразяваща се в: предисловие, изложение, заключение.

''7 Ду II 11 н ч а н н н, Хрисшки II. Цит. съч., с. V.

48 Срв. напр. писмата образци под "тема": "Някое момиче на баща си п ^учаи на праздинка му"; "Някое момче на майка си в случай на праздника й" " -ю. - Попов, Ст. И. и П. К. А1р.1мов. Цит. съч., раздел "Писма".

'" Срв. Попов, С. и Ив. Чорапчиев. Цит. съч. Писма от бр. 24

.10 бр "Р

50 Пак там.

43
Ето само един пример от множеството писма, посочени като образци в писмовниците, репрезантиращ цялостния текстов строеж или композиция на писмото:

Тема

Адресат (представен чрез обръщение) "Драгий ми дядо (или драга ми бабо)"

Предисловие

"Ида да ви желая добра година и да ви ся обещая да бъда всякога разумен и покорен."

Изложение

"Вие ма обичате много; нъ такожде и аз ви обичам много, и ще са старая да не ви досаждам никога. Всяка сутрина и всяка вечер, моля Бога да ви даде дълъг живот и превъсходно здравие."

Заключение

"Драгий дядо (или драга бабо), дайте благословението на любезното си дете; туй ще му принесе благополучие за новата година.

Адресант "Внучето ви което много ви обича61."

Композицията или строежът на епистоларния текст почива на началата, заложени в риторичното учение за т. нар. сЦзрозШо или разположение (вж. и по-долу). Текстът, прилагащ (ИзрозШо, е текстът на речите. "В риториката ще има три рода речи: съвещателни (или политически, б. м. - В. П.), съдебни, епидейк-тични"52. Всеки род реч има различен стил. В Трета книга на "Риторика" авторът обстойно разсъждава върху стила на речите6'

51 Попов, Ст., П. Аврамов, Цит. съч.. Писмо 23.

52 Аристотел, Риторика, с. 51.

53 Пак там, 158-197.

44

Тук му е мястото да кажем, че за Аристотел стилът е монистично понятие - то се отнася еднакво както към смислово-съдържатсл-ния план на текста (устен или писмен), тъй и към езиково-структур-ните и композиционни особености на дискурса. За всеки вид реч, според Аристотел, подхожда различен стил54, а той отговаря на предназначението на речта.

"Не бива да забравяме, казва Аристотел, че на всеки род подхожда различен стил. Не е един и същ стилът на писаната реч и на устния спор, на речта на Народното събрание и в съда. . .

Речта има две части: Необходимо е, първо, да се каже за какво е делото, а после да се докаже. Затова е невъзможно да не докажем, след като кажем, или да докажем, без предварително да кажем. Защото този, който доказва, доказва нещо, а този, който предварително казва, казва с оглед да докаже (к. м. - В. П.)66.

Доказателството, убеждението, внушението на доверие - това са основни положения, върху които се изгражда риторичният текст, и той се реализира и защитава от постройката и стила като цяло. Различните речи имат различни части, но между тези части съществуват необходими, задължителни, и незадължителни. Необходимите части са изложението и потвърждението. "Те са собствените части на речта и повечето речи имат увод, изложение, потвърждение, заключение (к. м. - В. П.)"67. Незадължителната част е заключението.

Аристотеловата теория, свързана със структурирането и стила на речите, не е завършек на риторичната теория. В най-ранния дошъл до нас трактат по риторика от римско време, тъй наречената "Риторика за Херений" (Аис1ог аа Негепшшп или гЬе1опса

54 Пак там, с. 180.

55 За обосноваване на истината вж. по-подробно Ал. Н и ч с в "Реториката" - поетика на прозата. - Аристотел, Риторика (Уводна статия, 26-27);

Перелман, Х. Философия и реторика. - Философска мисъл, 1982, № 7, 105-112.

56 Аристотел. Цит. съч., 180-183.

57 Пак там, с. 183,

45
разказ

разделение

обоснование

опровержение

заключение

ай Негсппшт)58, която принадлежи на неизвестен автор, частите на ораторската реч напр. са следните5*. встъпление ехогйшт

пагга1ю

йтзю

сопГгоп1а<.ю

^авлпл^ги^ сопсШаю

Цицерон и Квинтилиан не поддържат по-обобщената подялба на Аристотел. Според Цицерон, ако трябва да се привеждат повече аргументи, авторът на речта трябва да се откаже от специалното пагга1ю и да обърне повече внимание на обоснованието и опровержението. Но ако Аристотеловата риторика акцентира на връзката аргументация-композиция-стил, то риториците от римско време схематизират твърде много риториката, свеждайки я именно до (Ивроайо и еюсиНо (формата на израза). Така или иначе разработката на композиционните модели са причина векове наред да се поддържа задължителна композиционна норма за някои прозаични текстове, част от които са писмата.

Потвърждение, че писмата са се възприемали през време на нашето Възраждане като текстове, свързани с по-висока, но и стандартизирана писмена и литературна култура, която образованият човек трябва да притежава, личи от препоръките, които авторите на писмовници дават в предговора. Тези прапоръхи си

повече или по-малко еднотипни. Напр.:

"От тяхната възраст (на юношите - б. м., В. П.) не се изисква литературно съчинение, обаче има някои правила предписани от навика за писмовния слог и тях децата и въобще учениците трябва да ги познават. Те ще намерят всички примери, нужни за писма и за комплименти в туй Писмовниче, и по тях ще можат най-добре да са водят. Туй Писмовниче съдържа още писма връх разни предмети, краткий описания на тържествени служби, на полски места, на селски сборове и проч.

Сичките тези писма, преведени, преправени, пълнени и някои съчинения, могат послужи още на учениците за упражнения, които като прочетат често и внимателно, ще са улеснят в по правилно и по свободно излагане на мислите си, и по този начин да са приготвят за по други съчинения в литературно отношение"69.

58 Вж. Риторика для Герения. - В: К у з н е ц о в а, Т. И., И. П. Стрсиьникова. Ораторское вскусство в древяем Римс. М., 1976, 62-92.

59 Вж. също Марк Тулий Цицерон. - В: За ораторското изкуство. С., 1975, 54-82. " -- -г---- "" ^^^о"огтчто пнип.-я

'Ь ) И^И Ди ^-ьр>-л1/А>^,.

60 Попов, Ст. И., П. К. Аврамов. Цит. съч. Предисловие.

46

Следователно писмовниците са предназначени да изпълнят и изпълняват своята същинска функция на образци за определен вид писмена комуникация. Те представят част от духовната култура на нашето възрожденско общество и разкриват един процес на изграждане на писмено общуване между хората. В този процес се изгражда и "нормативност" в личните и обществени връзки, повлияна също тъй от действуващи светски фактори. Епистоларната практика, общуващата възрожденска личност, осмислянето на традицията, вглеждането в процеса на създаване и реализиране на писмени контакти - това са динамичните фактори на изграждането не епистоларната култура през XIX век, осигуряващи нейната жизненост.

Във същото време писмовниците реализират, както посочихме, епистоларна теория, почиваща на риториката. Чрез нея се поставят основите и на българската риторично-стилистична концепция. Ще поясним какво разбираме под понятието 'българска риторично-стилистична концепция':

българска не означава оригинално съставена от български автор, а адаптирана в книжовен текст от български автор и прокарана в българската традиция;

риторично-стилистична концепция означава риторичната концепция за стила, в която се установява и нов момент в разбирането на понятието 'стил', развит от европейски автори след залеза на риториката от XVIII в. насам и адаптиран от български автори. Писмовниците, и по-специално "Писменник" на С. Доб-роплодни, стават главните проводници на риторично-стилистич-ната концепция. Акцентът в тази концепция пада върху стила.

А) Понятието 'стил'

Осъзнаването на понятието 'стил', разбирането и интерпретацията му става под влияние на чужди източници, главно руски и

Р. Проблеми на писмата от първата половина

- -- --..^^/^.^ ^.^ч. ^ /гмпр^и>- ир^ иь-аарското (--. 1979, 235-245; Писмата в българската култура през XIX в. ратурознание и фолклористика. С., 1983, 245-250; Новаторств Доброплодни. - В: Сава Доброплодни. Шумен, 1986, 89-96; Милчаков,

" йж. също отарк. 1улмн '-'""''1".'" п^-Злизък от останалите римски иЯ., Кр. Тенев. "Писменник" на Сава Доброплодни и реторичната традиция на 1975, 54-82. При това Цицерон е в-е пак ^Възраждането. Пак там, 81-88; Л е к о в, Д. Българска възрожденска лите-теоретици до Аристотел.^ ^ л-^"-^> Ичт ст,ч Предисловие. Вратупа. Т -> г ювв не чп

Вж. Дамянова, г. ауиилкмп на писмата от първата половина XIX век. - В: За литературните жанрове през българското Възраждане. 1979- 71^-245; Писмата в българската култура през XIX в. - В: Лите-и фолклористика. С., 1983, 245-250; Новаторството на Сава т>-^--"" "" - 96; Милчаков,

Ратура. Т. 2. С.,

там, 1988, 135-140.

47
гръцки и отчасти френски62. Нашите автори не са направили нищо по-особено за трактовката на стила извън тази, която възприемат от чужди източници. Могат да се приемат две постановки, свързани с изясняване на понятието 'стил':

Първата - с практическа насоченост. Тя съществува в някои писмовници, без да се търси определение на понятието, но насочва имплицитно към идеята за нормативния характер на стила, и по-точно: писмата са особен вид писмен текст, свързан с определен избор на думи, изрази и изречения, за които се дават образци от писмата-образци. С други думи - стилът е норма, която може да бъде онагледена и заучена. До известна степен тя почива и на интуицията. Стилът в този смисъл се нарича още слог. Слогът е вариативен в нормата си в зависимост от комуникативната ситуация. И тъй:

"За стиля

В писмата тряба да са изразявами просто; тези, които дирят и употребяват големи думи за да изразят малки работи стават смешни и са показват, че искат с високопарните си фрази да прикрият безплодието на чувствата си. Пишете тъй, както беседу-вате, и както бихте приказвали в присъствието на лицето, което ще приеме писмото ви. Подир туй вниманието на какво лице пишете, и показвайте повече или по малко почитание според обстоятелствата и според чиновете, които ви отделят или сближават"63.

"Слогът на комплиментите или на писмата тряба да бъде прост, лек, непринуден, природен. Да кажат свободно какво мислят, да изкажат искрено признателността си, любовта си, приятелството си, обещанието си за да станат по добри, по благонравни, по при-лежателни за уроците си, по послушни и проч"64.

т>
.."--"-- - д--^"-- -"' "" "-.;""" " ^-- --- у^.-<ц"^пс1лпи извежда делото над стандарта и му открива по Втората постановка е с теоретична насоченост. Тя е предста-я широк хоризонт. Фактите от културното и литературно-образова' [а от "Писменник" на Сава Доброплодни65 и в известен смисъл гелно развитие ппеч пггрлпаптт.гго тт"> ,^""---- ^ ""

вена от "Писменник" на Сава Доброплодни65 и в известен смисъл е предопределена от онова, което авторът реализира в съчине-1 нието си, а то е една начална теория на литературата. Я. Мил-чаков пише: "В един момент, когато липсва обенъчната пара-Я дигма на литературния процес (а в известен смисъл и самият пропее, българскмт възрожденец намира адекватна форма на на своето съчинение, превръщайки го повече във факт на култу^ рата, отколкото в описващ вметатекст. Пряко следствие от товаа

положение е своеобразно съжителство на риторически описателни принципи (в разделите "Тропи" и "Фигури") със стремежите те да бъдат дерубрицирани (а не просто конкретизирани) в една богата литературна сфера. Казано с други думи - описателната система е факултативна по отношение на детермениращия я прагматичен контекст"66.

С разделите: глава II "За фигурите", гл. III "За украшението на словото", гл. IV "За изобретението на мислите", гл. V "Изражение на мислите", гл. VI "За характерите на словото", гл. VII ..За тяжест и чювствувание" Доброплодни се стреми, като разкрива схемата, "нормата на текста на писмото да запознае читателя и с някои механизми на текстообразуването, изведени от риториката. Тази идея ще да е по-силна у възрожденския автор от епистографията, поради което "Писменник" придобива по-широка функция от замисъла. Това дава основание на някои изследователи да го определят като "първият учебник по теория на литературата на нашето Възраждане"67.