Приети текстове
жүктеу/скачать 1.19 Mb.
|
ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ 2013 - 2014 ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ Част II на заседанието от вторник 19 ноември 2013 г. 
P7_TA-PROV(2013)11-19 НЕОКОНЧАТЕЛЕН ВАРИАНТ PE 519.952 СЪДЪРЖАНИЕ ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ P7_TA-PROV(2013)0461 Програма „Творческа Европа“ ***I (A7-0011/2013 - Докладчик: Silvia Costa) Законодателна резолюция на Европейския парламент от 19 ноември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Творческа Европа“ (COM(2011)0785 – C7-0435/2011 – 2011/0370(COD)) 1 P7_TA-PROV(2013)0462 Програма „Европа за гражданите“ ***I (A7-0424/2012 - Докладчик: Hannu Takkula) Законодателна резолюция на Европейския парламент от 19 ноември 2013 г. относно предложението за регламент на Съвета за създаване на програма „Европа за гражданите“ за периода 2014–2020 г. (12557/2013 – C7-0307/2013 – 2011/0436(APP)) 95 P7_TA-PROV(2013)0463 Механизъм за свързване на Европа ***I (A7-0021/2013 - Докладчик: Adina-Ioana Vălean, Dominique Riquet, Inés Ayala Sender) Законодателна резолюция на Европейския парламент от 19 ноември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа (COM(2011)0665/3 – C7-0374/2011 – 2011/0302(COD)) 97 P7_TA-PROV(2013)0461 Програма „Творческа Европа“ ***I Комисия по култура и образование PE494.523 Законодателна резолюция на Европейския парламент от 19 ноември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Творческа Европа“ (COM(2011)0785 – C7-0435/2011 – 2011/0370(COD))
– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0785), – като взе предвид член 294, параграф 2, член 166, параграф 4, член 167, параграф 5 и член 173, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7 0435/2011), – като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС, – като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 28 март 2012 г.1, – като взе предвид становището на Комитета на регионите от 18 юли 2012 г.2, – като взе предвид поетия с писмо от 16 октомври 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС, – като взе предвид член 55 от своя правилник, – като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становищата на комисията по бюджети, комисията по заетост и социални въпроси и комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0011/2013), 1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене; 2. Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст; 3. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти. P7_TC1-COD(2011)0370
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 166, параграф 4, член 167, параграф 5, първо тире и член 173, параграф 3 ▌от него, като взеха предвид предложението на Европейската комисия, след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет1, като взеха предвид становището на Комитета на регионите2, в съответствие с обикновената законодателна процедура3, като имат предвид, че: (1) В Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) е залегнал стремежът за все по-тесен съюз между народите на Европа, а на Съюза се поставя задачата, inter alia, да допринесе за разцвета на културите на държавите-членки, като зачита тяхното национално и регионално многообразие и същевременно гарантира осигуряването на условията, необходими за конкурентоспособността на промишлеността в Съюза. В това отношение, когато е необходимо, Съюзът подкрепя и допълва действията, които държавите-членки предприемат за зачитане на културното и езиковото многообразие в съответствие с член 167 от ДФЕС и Конвенцията на Юнеско от 2005 г. за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване („Конвенция на Юнеско от 2005 г.“), за засилване на конкурентоспособността на секторите на културата и творчеството и за улесняване на приспособяването към промените в промишлеността ▌. (2) Подкрепата от Съюза за секторите на културата и творчеството се основава главно на придобития опит с програмите на Съюза, създадени с Решение № 1718/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета1 („програма МЕДИА“) ▌, Решение № 1855/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета2 („програма „Култура“) и с Решение № 1041/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета3 („програма МЕДИА Мундус“). Решение № 1622/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета4 (действие „Европейска столица на културата“) и Решение № 1194/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета5 („действие „Знак за европейско наследство“) също допринасят за действията на Съюза в подкрепа на секторите на културата и творчеството. (3) Съобщението на Комисията относно Европейската програма за култура в глобализиращия се свят, одобрена от Съвета с резолюцията му от 16 ноември 2007 г.1 и от Европейския парламент с неговата резолюция от 10 април 2008 г.2, поставя целите за бъдещите дейности на ▌Съюза в секторите на културата и творчеството. Тя има за цел поощряване на културното многообразие и междукултурния диалог и насърчаване на културата като стимул за творческата дейност при осигуряването на растеж и заетост, а също и като жизненоважен елемент в международните отношения на Съюза. (4) Що се отнася до Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 11, 21 и 22 от нея, секторите на културата и творчеството имат важен принос в борбата срещу всички форми на дискриминация, включително расизма и ксенофобията, и представляват важна трибуна за свободата на изразяването на мнение и за насърчаване на зачитането на културното и езиковото многообразие. (5) В Конвенцията на Юнеско от 2005 г., която влезе в сила на 18 март 2007 г. и по която Съюзът е страна, се подчертава, че културните дейности, културните продукти и услуги имат както икономически, така и културен характер, защото са носители на самобитност, на ценности и смисъл, и следователно не трябва да се третират като имащи само търговска стойност. Посочената конвенция е насочена към укрепване на международното сътрудничество, включително международни споразумения за съвместни продукции и съвместно разпространение, и към солидарност, създаваща предпоставки за формите на културно изразяване във всички държави и от всички хора. В конвенцията се заявява също да се обърне дължимото внимание на специфичното положение и потребности на различните социални групи, включително на лицата, които принадлежат към малцинства. Съответно една програма за подкрепа на секторите на културата и творчеството следва да насърчава културното многообразие на международно равнище в съответствие с Конвенцията. (6) Популяризирането на материалното и нематериалното културно наследство inter alia в контекста на Конвенцията на Юнеско от 2003 г. за опазване на нематериалното културно наследство и на Конвенцията на Юнеско от 1972 г. за опазване на световното културно и природно наследство, следва да допринася също така за повишаването на стойността на съответните места, като същевременно на хората се създава чувството за принадлежност към културната и историческата стойност на такива места. ▌ (7) В Съобщението на ▌ Комисията ▌, озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ („стратегия Европа 2020“) е набелязана стратегия, която има за цел превръщането на Съюза в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високо ниво на заетост, производителност и социално сближаване. В посоченото съобщение Комисията отбеляза, че е необходимо Съюзът да осигури рамка от по-привлекателни условия за развитие на иновациите и творчеството ▌. В това отношение секторите на културата и творчеството са източник на новаторски идеи, които могат да се превърнат в продукти и услуги, създаващи растеж и работни места и спомагащи за справянето с някои обществени промени. Освен това постигнатите отлични резултати и конкурентоспособност в тези сектори са главно резултат от усилията на хората на изкуството, творците и професионалистите, за които има необходимост да бъдат насърчавани. За тази цел достъпът до финансиране за секторите на културата и творчеството следва да бъде подобрен. (8) В заключенията си относно информационните услуги за мобилността за хора на изкуството и професионалисти в областта на културата1 Съветът потвърди значението на мобилността на хората на изкуството и на професионалистите в областта на културата за Съюза и за постигането на целите по линия на стратегията „Европа 2020“ и отправи призив към държавите-членки и Комисията да улесняват в съответните си сфери на компетентност и при надлежно зачитане на принципа на субсидиарност предоставянето на изчерпателна и точна информация на хората на изкуството и на професионалистите в областта на културата, които желаят да бъдат мобилни на територията на Съюза. (9) За да се допринесе за укрепването на споделено културно пространство, е важно да се насърчава транснационалната мобилност на културните деятели и творците и транснационалното разпространение на културни и художествени творби, включително аудио-визуални творби и продукти, като по този начин се насърчава културният обмен и диалогът между културите. (10) Програмите „МЕДИА“, „Култура“ и „МЕДИА Мундус“ бяха предмет на редовен мониторинг и външна оценка, а относно тяхното бъдеще бяха организирани обществени консултации ▌, от които се очертава изводът, че тези програми играят ключова роля за опазването и насърчаването на културното и езиковото многообразие на Европа и че са релевантни за нуждите на секторите на културата и творчеството ▌. От тези дейности по мониторинг, оценка и консултации, а също и от различни независими проучвания, по-специално изследването на аспекта на предприемачеството в културата и творчеството, разглеждани като индустрии, става ясно, че тези сектори са изправени пред общи предизвикателства, а именно бързата промяна, предизвикана от навлизането на цифровите технологии и глобализацията, разпокъсаността на пазара, свързана с езиковото многообразие, затруднения достъп до финансиране, сложните административни процедури и недостига на сравними данни, като всичко това изисква да се предприемат действия на равнището на Съюза. (11) Поради своята същност европейските сектори на културата и творчеството се различават по езиков и национален признак, което води до богата и във висока степен независима културна среда, в която се откроява самобитността на различните културни традиции ▌ на европейското ▌ наследство. Същевременно обаче това разнообразие води до редица пречки, които възпрепятстват плавното транснационално движение на културните и творческите произведения и мобилността на културните дейци и творците в рамките на Съюза и извън него, което може да доведе до географски неравновесия, а вследствие на това — до ограничен избор за потребителя.
(13) Преминаването към цифрови технологии оказва силно въздействие върху начина, по който културните произведения се създават, разпространяват, стигат до потребителя, потребяват се и се реализират икономически. Докато от една страна следва да се признае необходимостта от намиране на нов баланс между нарастващата достъпност на произведенията на културата и творчеството, справедливото възнаграждение на хората на изкуството и творците и появата на нови стопански модели, то от друга страна промените, пораждани от преминаването към цифровите технологии, предлагат широки възможности за европейските сектори на културата и творчеството и за европейското общество като цяло. По-ниските разходи за разпространение, новите канали за разпространение и възможностите за нова и по-широка публика, както и новите възможности за заемане на пазарни ниши са сред начините за улесняване на пазарния достъп и за разрастване на разпространението в световен мащаб на културни и художествени произведения. С цел пълно оползотворяване на тези възможности и приспособяване към навлизащите цифрови технологии и глобализацията, в секторите на културата и творчеството са необходими нови умения и по-широк достъп до финансиране с оглед обновяване на техническото оборудване, разработване на нови методи за производство и разпространение и адаптиране на стопанските модели. (14) Системата за финансиране на филмите се основава на съществуващите практики в областта на разпространението. Все повече нараства необходимостта обаче от насърчаване на привлекателни законни онлайн оферти и от стимул за иновациите. Поради това за създаването на нови стопански модели е от съществена важност да се поощряват ▌ нови форми на разпространение.
(17) Едно от най-големите предизвикателства за секторите на културата и творчеството, особено за микро-, малките и средните предприятия („МСП“) и микро-, малките и средните организации, включително организациите с нестопанска цел и неправителствените организации, е затрудненият достъп до средствата, които са им необходими за финансиране на дейности, растеж, поддържане и повишаване на конкурентоспособността или развиване на техните дейности в международен план. Докато това предизвикателство стои по принцип пред МСП, положението е значително утежнено в областта на културата и творчеството поради нематериалния характер на много от активите в тези сектори, естеството на дейността им, свързано с уникално сътворяване на прототипи, и присъщата им потребност да поемат рискове и да експериментират, за да извършват новаторска дейност. Тази необходимост от поемането на риск се нуждае от разбиране и от подкрепа също и от финансовия сектор. (18) Като пилотен проект Европейският алианс на творческите индустрии е междусекторна инициатива ▌, която главно ▌предоставя подкрепа на творческите отрасли на политическо равнище Целта е привличане на допълнителни средства за творческите отрасли и стимулиране търсенето на творчески услуги на пазара на други промишлености и отрасли. Изпробването на нови инструменти за по-широка подкрепа за иновациите в творческите отрасли ще послужи за създаването на платформа за дискусия и обмен относно политиката с участието на европейски, национални и регионални заинтересовани страни. (19) Обединяването на съществуващите отделни програми на Съюза в секторите на културата и творчеството „МЕДИА“, „Култура“ и „МЕДИА Мундус“ в една цялостна програма („програмата“) би подпомогнало по-ефективно МСП и микро-, малките и средните организации в усилията им да се възползват от възможностите, които предлагат преминаването към цифровите технологии и глобализацията, и би им помогнало при решаването на проблемите, които в момента водят до разпокъсване на пазара. За да бъде ефективна, програмата следва да отчита специфичното естество на различните сектори, техните различни целеви групи и конкретните им потребности чрез прилагане на специфични подходи в рамките на две независими подпрограми и междусекторно направление. По-специално, в процеса на изпълнение на програмата е важно да се осигури взаимодействието й с националните и регионалните стратегии за интелигентна специализация. За тази цел програмата следва да създаде последователна структура за подпомагане на различните сектори на културата и творчеството, която да се състои от система за безвъзмездни помощи, допълнена от финансов инструмент. (20) Програмата следва да взема предвид двойствения характер на културата и културните дейности, като отчита същинската и художествената стойност на културата от една страна, и икономическата стойност на тези сектори от друга, включително техния принос към творчеството, новаторството и социалното приобщаване в по-широк план за обществото. (21) При изпълнението на програмата следва да се вземе под внимание същинската стойност на културата и специфичното естество на секторите на културата и творчеството, в т.ч. значението на организациите с нестопанска цел и проектите по подпрограма „Култура“. (22) Самостоятелен финансов инструмент - Механизмът за гарантиране на секторите на културата и творчеството („механизмът за гарантиране“) следва да дава възможност на тези сектори като цяло да реализират растеж и следва да осигурява по-специално чрез ефекта на лоста достатъчно средства за нови дейности и възможности. Избрани финансови посредници следва да действат в полза на културните и творческите проекти, за да се гарантира балансиран портфейл от кредити по отношение на географското покритие и секторното представяне. Освен това публичните и частните организации играят важна роля в този контекст, за да бъде постигнат широк подход в рамките на механизма за гарантиране. (23) Следва също така да бъде осигурено финансиране за действието „Европейски столици на културата“ и за управлението на действието за Знака за европейско наследство, тъй като те допринасят за засилване на чувството за принадлежност към едно общо културно пространство, за насърчаването на междукултурния диалог и взаимното разбиране и за повишаване на значимостта на културното наследство. ▌ (24) Освен държавите-членки и отвъдморските страни и територии, които отговарят на изискванията за участие в програмата съгласно член 58 от Решение 2001/822/EО на Съвета1, програмата следва също така да бъде отворена при определени условия за участие на ▌държавите от Европейската асоциация за свободна търговия („ЕАСТ”), които са страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство („ЕИП”), както и на Конфедерация Швейцария. Държавите в процес на присъединяване, държавите кандидатки и потенциалните държави кандидатки, ползващи се от предприсъединителна стратегия, ▌както и държавите от Европейската политика за съседство, също следва да могат да участват в програмата, освен по отношение на механизма за гарантиране. (25) Програмата следва да бъде отворена също и за действия за двустранно или многостранно сътрудничество с трети държави, въз основа на допълнителни средства за участие, които следва да бъдат определени, и специфични споразумения, които следва да бъдат договорени със съответните държави. (26) Следва да се насърчава сътрудничеството в областта на културата и аудио-визуалната дейност между програмата и международните организации ▌, като Юнеско, Съвета на Европа, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Световната организация за интелектуална собственост (WIPO). (27) Необходимо е да се гарантира европейската добавена стойност на всички действия и дейности по програмата, допълващият им характер по отношение на дейностите на държавите-членки, както и съответствието им с член 167, параграф 4 от ДФЕС и съгласуваността им с други дейности на Съюза, по-специално в областта на образованието, заетостта, вътрешния пазар, предприятията, младежта, здравето, гражданството и правосъдието, научните изследвания и иновациите, промишлената политика и политиката на сближаване, туризма и външните отношения, търговията и развитието и Програмата в областта на цифровите технологии. (28) В съответствие с принципите за оценка на изпълнението процедурите за мониторинг и оценка на програмата следва да включват изготвянето на ежегодни подробни доклади и следва да се основават на специфични, измерими, достижими, целесъобразни и обвързани със срокове цели и показатели, включително качествени цели и показатели. В процедурите за наблюдение и оценка се вземат под внимание работата на съответните участници като Евростат, както и констатациите на проекта ESS-net Culture и на Института по статистика на Юнеско. В тази връзка по отношение на аудио-визуалния сектор участието на Съюза в Европейската аудио-визуална обсерватория („Обсерваторията“) следва да продължи. (29) С цел да се осигури оптимален мониторинг и оценка през целия период на изпълнение на програмата, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на приемането на допълнителни количествени и качествени показатели. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета. ▌ (30) Както е посочено в доклада на Комисията от 30 юли 2010 г. относно въздействието на решенията на Европейския парламент и на Съвета за изменение на правното основание на европейските програми в областта на ученето през целия живот, културата, младежта и гражданството ▌, значителното намаляване на сроковете в процедурите на управление доведе до повишаване на ефективността на програмите. Следва да се обърне особено внимание, за да се гарантира че административните и финансовите процедури продължават да бъдат опростявани, включително чрез използването на разумни, обективни и редовно актуализирани системи за определяне на еднократни суми, единични цени и финансиране с фиксирана ставка. (31) С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета1. (32) В съответствие с Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета2 Комисията възложи от 2009 г. насам на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура осъществяването на задачи по изпълнението, свързани с управлението на действието на Съюза в областта на образованието, аудио-визуалната дейност и културата. Следователно Комисията, въз основа на анализ на разходите и ползите, може съгласно предвиденото в посочения регламент ▌да използва съществуваща изпълнителна агенция при изпълнението на програмата. (33) В настоящия регламент се определя финансов пакет в размер на … EUR за целия период на изпълнение на програмата, съставляващ основна референтна сума по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от ... 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и относно доброто финансово управление1, за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура. ▌ (34) Финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитени чрез прилагане на пропорционални мерки през целия цикъл на разходи, включително мерки за предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на загубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, по целесъобразност, налагане на административни и финансови санкции в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета2 („Финансовия регламент“). (35) С оглед дейността на Европейската служба за борба с измамите („OLAF“) и съгласно Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета1 и Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета2 е необходимо разработването и прилагането на подходящи мерки за предотвратяване на измамите и събиране на средствата, които са били изгубени, предоставени или използвани по неправомерен начин. ▌ (36) Тъй като целите на настоящия регламент, а именно опазването, развитието и насърчаването на европейското културно и езиково многообразие и популяризирането на европейското културно наследство, както и засилването на конкурентоспособността на европейските сектори на културата и творчеството, и по-специално на аудио-визуалния сектор, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки предвид транснационалния и международния характер на програмата, а поради обхвата и очакваното въздействие, ▌ могат да бъдат постигнати по-добре ▌на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели ▌. (37) Поради това решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО следва да бъдат отменени. (38) Следва да се предвидят разпоредби за мерки, уреждащи прехода от програмите „МЕДИА“, „Култура “ и „МЕДИА Мундус“ към програмата. (39) За да се сигури непрекъснатост на финансовата подкрепа, предвидена по програмата, на действието на органи, Комсията следва да е оправомощена по време на първоначалния етап от програмата да счита за допустими за финансиране разходите, пряко свързани с изпълнението на ползващите се от подкрепа дейности, дори когато те са направени от бенефициера преди подаването на заявлението за безвъзмездни средства. (40) За да се осигури непрекъснатост на финансовата подкрепа, предвидена по програмата, настоящият регламент следва да се прилага считано от 1 януари 2014 г. Поради спешност настоящият регламент следва да влезе в сила възможно най-бързо след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: ГЛАВА I
Член 1
1. С настоящия регламент се създава програма „Творческа Европа“ с цел оказване на подкрепа за секторите на културата и творчеството в Европа (▌„програмата“) ▌. 2. Програмата се прилага за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. Член 2
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: 1) „сектори на културата и творчеството“ означава всички сектори, чиито дейности се основават на културни ценности и/или художествени и други творчески форми на изразяване, независимо дали тези дейности са пазарно ориентирани или не, без оглед на вида организация, която ги осъществява, както и без оглед на начина на финансиране на същата организация. Тези дейности включват разработването, създаването, производството, разпространението и съхраняването на стоки и услуги, които представляват културни, художествени или други творчески форми на изразяване, както и свързани с тях функции, като образование или управление ▌. Секторите на културата и творчеството включват, inter alia архитектура, архиви, ▌библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудио-визуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедийни продукти), материално и нематериално културно наследство, проектиране, фестивали, музика, литература, сценично изкуство, издателска дейност, радио и изобразително изкуство; ▌
3) „участващи финансови посредници“ означава финансови посредници по смисъла на член 139, параграф 4, втора алинея от Финансовия регламент, подбрани по линия на механизма за гарантиране в съответствие с Финансовия регламент и с приложение І към настоящия регламент, които предоставят или възнамеряват да предоставят: а) заеми на МСП и на микро-, малки и средни организации в секторите на културата и творчеството (гаранции от Европейския инвестиционен фонд („ЕИФ“)); или б) гаранции по заеми на други финансови посредници, които предоставят заеми на МСП и на микро-, малки и средни организации в секторите на културата и творчеството (насрещни гаранции от ЕИФ); 4) „доставчици за изграждане на капацитет“ означава образувания, които са способни да предоставят експертен опит в съответствие с приложение І, за да позволят на участващите финансови посредници ефективно да оценяват спецификата и рисковете, свързани с МСП и с микро-, малките и средните организации в секторите на културата и творчеството и с техните проекти. ▌ Член 3 Общи цели ▌ Общите цели на програмата са ▌: a) опазване, развитие и насърчаване на европейското езиково и културно многообразие и популяризиране на европейското културно наследство; б) засилване на конкурентоспособността на европейските сектори на културата и творчеството, и по-специално на тази на аудио-визуалния сектор, с цел насърчаването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Член 4
Конкретните цели на програмата са ▌: a) предоставяне на подкрепа, свързана с възможностите за извеждане на дейността на европейските сектори на културата и творчеството на транснационално и международно равнище; б) насърчаване на транснационалното разпространение на културните и творческите произведения и на транснационалната мобилност на културните деятели и творците, и по-специално хората на изкуството, както и привличане на нова и по-широка публика и подобряване на достъпа до културни и творчески произведения в Съюза и извън него с особена насоченост към децата, младите хора, лицата с увреждания и слабо представените групи; в) укрепване на финансовия капацитет на МСП и на микро-, малките и средните организации в секторите на културата и творчеството по устойчив начин при стремеж същевременно да се осигури балансирано географско покритие и секторно представяне; г) ▌поощряване на развитието на политиката, новаторството, творчеството, привличането на публика, както и новите стопански и управленчески модели посредством подкрепа за транснационално сътрудничество в областта на политиката. Член 5 Европейска добавена стойност 1. Като се признава същинската и икономическата стойност на културата, програмата ▌подкрепя ▌действия и дейности, които се отличават с ▌ европейска добавена стойност в секторите на културата и творчеството. Тя допринася за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и на нейните водещи инициативи. 2. Европейската добавена стойност се осигурява ▌ чрез един или няколко от следните ефекти: a) транснационалния характер на действията и дейностите, които допълват регионални, национални, международни програми и политики или други такива на Съюза, и въздействието на тези действия и дейности върху секторите на културата и творчеството, както и върху гражданите и познанията им за култури, които са различни от тяхната собствена; б) развитието и насърчаването на транснационално сътрудничество между културните деятели и творците, включително хората на изкуството, професионалистите в аудио-визуалната област, културните и творческите организации и аудио-визуалните оператори, съсредоточавайки се върху стимулирането на по-всеобхватни, бързи, ефективни и дългосрочни действия в отговор на глобалните предизвикателства; в) икономиите от мащаба и натрупването на критична маса, улеснявани от подкрепата от Съюза, които създават ефект на лоста за привличането на допълнителни средства; г) осигуряването на по-голяма равнопоставеност в европейските сектори на културата и творчеството, като бъдат взети предвид държавите с нисък производствен капацитет и/или държавите или регионите с ограничен в географско и/или езиково отношение район. Член 6
Програмата се състои от ▌: a) подпрограма „МЕДИА“; б) подпрограма „Култура“; в) междусекторно направление. Член 7 Логограми на подпрограмите 1. Комисията гарантира видимостта на програмата чрез използването на логограми, които са специфични за всяка от подпрограмите. 2. Бенефициерите на подпрограма „МЕДИА“ използват нейната логограма, установена в приложение ІІ. Комисията определя конкретни правила по използването на посочената логограма и ги изпраща на бенефициерите. 3. Бенефициерите на подпрограма „Култура“ използват логограма, която се определя от Комисията. Комисията установява конкретни правила по използването на тази логограма и ги изпраща на бенефициерите. 4. Комисията и информационните бюра по програмата „Творческа Европа“, посочени в член 16, също имат право да използват логограмите на подпрограмите. Член 8 Достъп до програмата 1. Програмата насърчава културното многообразие на международно равнище в съответствие с Конвенцията на Юнеско от 2005 г. 2. Програмата е открита за участието на държавите-членки. 3. Без да се засяга параграф 4, програмата е отворена за участие и за следните държави, при условие че платят допълнителни средства за участие и че отговарят по отношение на подпрограма „МЕДИА“ на условията, установени в Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета1: a) държавите в процес на присъединяване, държавите кандидатки и потенциалните държави кандидатки, ползващи се от предприсъединителна стратегия, в съответствие с общите принципи и общите условия и процедури за участието на тези държави в програмите на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения, решенията на Съвета за асоцииране или други подобни споразумения; б) държавите, които са страни по Споразумението за ЕИП, в съответствие с посоченото споразумение; в) Конфедерация Швейцария, въз основа на двустранно споразумение, което да бъде сключено с тази държава; г) държавите от Европейската политика за съседство, в съответствие с процедурите, установени с тези държави въз основа на рамковите споразумения, в които се предвижда тяхното участие в програмите на Съюза. 4. Държавите, посочени в параграф 3, букви а) и г), се изключват от участие в механизма за гарантиране. 5. Програмата е отворена за действия, включващи двустранно или многостранно сътрудничество и насочени към определени държави или региони, въз основа на допълнителни средства за участие, плащани от, и специфични споразумения, които следва да бъдат договорени с тези държави или региони. 6. Програмата дава възможност за сътрудничество и съвместни действия с държави, които не участват в програмата, и с международни организации, действащи в секторите на културата и творчеството като Юнеско, Съвета на Европа, ОИСР или СОИС въз основа на съвместен принос за осъществяването на целите на програмата. ГЛАВА II
Член 9
1. Приоритетите, свързани с укрепването на капацитета на европейския аудио-визуален сектор за извършване на дейност на транснационално равнище, са следните: a) улесняване на придобиването и усъвършенстването на умения и компетентности от професионалистите в аудио-визуалната област и развитието на мрежи, включително използването на цифровите технологии, за да се осигури адаптирането към развитието на пазара, изпробването на нови подходи, свързани с привличането на публика и изпробването на нови стопански модели; б) засилване на капацитета на европейските оператори в аудио-визуалната сфера за разработване на аудио-визуални произведения с потенциал за разпространение в Съюза и извън него и улесняване на европейските и международните съвместни продукции, включително с телевизионни разпространители; в) насърчаване на обмена между предприятията чрез улесняване на достъпа до пазари и до стопански инструменти, позволяващи на аудио-визуалните оператори по-видимо присъствие на техните проекти на пазарите в Съюза и на международните пазари. 2. Приоритетите във връзка с насърчаването на транснационалното разпространение са следните: a) подкрепа за киноразпространението чрез транснационален маркетинг, изграждане на „отличителни марки“, разпространение и показване на аудио-визуални произведения; б) насърчаване на транснационалния маркетинг, изграждане на „отличителни марки“ и разпространение на аудио-визуални произведения на всички други платформи, несвързани с киноразпространението; в) подкрепа за привличане на публика като средство за стимулиране на интереса към европейските аудио-визуални произведения и подобряване на достъпа до тях, по-специално чрез популяризиране, организиране на събития, филмова грамотност и фестивали; г) поощряване ▌на нови форми на разпространение с цел създаване на нови стопански модели. Член 10 Мерки за подкрепа по подпрограма „МЕДИА“ За изпълнение на приоритетите, изложени в член 9, подпрограма „МЕДИА“ предоставя подкрепа за ▌: a) разработването на цялостен набор от мерки за обучение, които насърчават придобиването и развиването на умения и компетенции от страна на аудио-визуалните експерти, обмена на знания и инициативите за изграждане на мрежи, в т.ч. интегрирането на цифрови технологии; б) разработването на европейски аудио-визуални произведения, по-специално на филми и телевизионни произведения, като например художествени, документални, детски и анимационни филми, както и интерактивни произведения, като например видеоигри и мултимедийни продукти, притежаващи по-голям потенциал за трансгранично разпространение; в) ▌дейности, насочени към оказване на подкрепа на европейски аудио-визуални продуцентски дружества, по-специално независими продуцентски дружества, с оглед улесняване на европейските и международните съвместни продукции на аудио-визуални произведения, включително телевизионни произведения; г) дейности, които помагат на партньорите по европейски и международни копродукции да се срещат и/или оказват непряка подкрепа за аудио-визуални произведения, които са копродукция, чрез оказване на подкрепа за международните фондове за копродукции, установени в държава, участваща в програмата; д) улесняване на достъпа до професионални търговски прояви и пазари в аудио-визуалната сфера, както и използване на онлайн търговски инструменти в Съюза и извън него; е) създаване на системи за подкрепа на разпространението на европейските ненационални филми чрез киноразпространението и всякакви други видове платформи, както и за международни търговски дейности, по специално изготвянето на субтитри, дублаж и аудио описание на аудио-визуалните произведения; ж) улесняване на разпространението на европейските филми по целия свят, както и на международни филми в Съюза чрез всякакви платформи за разпространение, посредством международни проекти за сътрудничество в аудио-визуалния сектор ; з) ▌европейска мрежа от оператори на киносалони, в чиято програма е включен значителен дял ненационални европейски филми ▌; и) ▌инициативи за представяне и популяризиране на многообразието от европейски аудио-визуални произведения, включително късометражни филми като например фестивали и други събития за популяризиране; й) ▌дейности, насочени към стимулиране на филмовата грамотност и повишаване на познанията на публиката за европейските аудио-визуални произведения и интереса й към тях, включително аудио-визуалното и кинематографичното наследство, преди всичко сред младата публика; к) ▌новаторски действия за изпробване на нови стопански модели и инструменти в области, които има вероятност да бъдат повлияни от въвеждането и използването на цифровите технологии. Член 11 Европейска аудио-визуална обсерватория 1. Съюзът е член на „Обсерваторията“ за срока на действие на програмата. 2. Участието на Съюза в Обсерваторията допринася за постигането на приоритетите на подпрограма „МЕДИА“ чрез: a) насърчаване на прозрачността и установяване на равнопоставени условия по отношение на достъпа до правна и финансова/пазарна информация и допринасяне за съпоставимостта на правната и статистическата информация; б) предоставяне на анализ на данните и на пазара, който е полезен за изготвянето на насоките на действие на подпрограмата „МЕДИА“ и за оценката на тяхното въздействие върху пазара. 3. Комисията представлява Съюза при неговите отношения с Обсерваторията. ГЛАВА III Подпрограма „Култура“ Член 12
1. Приоритетите, свързани с укрепването на капацитета на секторите на културата и творчеството за извършване на дейност на транснационално равнище, са следните: a) подкрепа за действия, осигуряващи на деятелите на културата и творчеството умения, компетентности и знания, които допринасят за укрепването на секторите на културата и творчеството, включително насърчаване на адаптирането към цифровите технологии, изпробването на нови подходи за привличане на публика и изпробване на нови стопански и управленчески модели; б) подкрепа за дейности, даващи възможност за международно сътрудничество на деятелите на културата и творчеството и за професионално развитие и извършване на дейност в международен мащаб в рамките на Съюза и извън него, по възможност на основата на дългосрочни стратегии; в) предоставяне на подкрепа за засилване на капацитета на европейските културни и творчески организации и изграждане на международни ▌мрежи с оглед улесняване на достъпа до професионални възможности. 2. Приоритетите, свързани с насърчаването на транснационалното разпространение и мобилността, са следните: a) подкрепа за международни турнета, прояви и изложби и фестивали; б) подкрепа за разпространението на европейската литература с оглед осигуряване на възможно най-широк достъп; в) подкрепа за привличането на публика като средство за стимулиране на интереса към европейските културни и творчески произведения и към материалното и нематериалното културно наследство и подобряване на достъпа до тях. Член 13
a) проекти за транснационално сътрудничество с цел обединяването на културни и творчески организации от различни държави при предприемането на секторни или междусекторни дейности; б) дейности на европейски ▌мрежи от културни и творчески организации от различни държави; в) дейности на организации с европейска насоченост, които допринасят за развитие на нови таланти и стимулиране на транснационалната мобилност на деятелите на културата и творчеството и на разпространението на творбите, които притежават потенциал да оказват широко въздействие върху целия сектор и осигуряват трайни ефекти; г) ▌превод на литературни произведения и тяхното по-нататъшно популяризиране; д) специфични действия, насочени към това богатството и разнообразието от европейски култури да стане по-видимо, и които стимулират междукултурния диалог и взаимното разбирателство, включително чрез награди на Съюза за култура, действието за европейски столици на културата и действието за Знак за европейско наследство. 2. Мерките за подкрепа, изложени в параграф 1, са насочени по-специално към подкрепа на проекти с нестопанска цел. ГЛАВА IV
Междусекторно направление Член 14
1. Комисията създава механизъм за гарантиране, насочен към секторите на културата и творчеството в Съюза.
2. Механизмът за гарантиране има следните приоритети: a) улесняване на достъпа до финансиране за МСП и микро-, малките и средните ▌ организации в секторите на културата и творчеството; б) ▌подобряване на способността на участващите финансови посредници за оценка на рисковете, свързани с МСП и микро-, малките и средните организации в секторите на културата и творчеството и с техните проекти, включително посредством техническа помощ, изграждане на познания и мерки за изграждане на мрежи. Изпълнението на приоритетите се осъществява в съответствие с приложение І.
Член 15
1. За насърчаване на транснационалното сътрудничество в областта на политиката междусекторното направление предоставя подкрепа за ▌: a) транснационален обмен на опит, знания и умения относно нови стопански и управленчески модели, дейности за партньорско обучение и създаване на мрежи между културните и творческите организации и лицата, разработващи политиките, във връзка с развитието на секторите на културата и творчеството, чрез насърчаване на изграждането на цифрови мрежи, където е подходящо; б) събирането на пазарни данни, изследвания, анализи на пазара на труда и потребностите от умения, анализи на европейските и националните политики в областта на културата и подкрепа за статистически проучвания, основани на специфични за всеки сектор инструменти и критерии и оценки, включително измерване на всички аспекти на въздействието на програмата; в) плащането на вноската за членство на Съюза в Обсерваторията с цел подобряване събирането на данни и анализа по отношение на аудио-визуалния сектор; г) изпробване на нови и междусекторни стопански подходи, свързани с финансирането, разпространението и икономическата реализация на творбите и произведенията; д) провеждане на конференции, семинари и политически диалог, включително в областта на културната осведоменост и медийната грамотност чрез насърчаване на изграждането на цифрови мрежи, където е подходящо; е) ▌информационните бюра по програмата „Творческа Европа“, посочени в член 16, и изпълнението на техните функции. ▌
В зависимост от резултатите от проучването на осъществимостта Комисията може да представи предложение за изменение на настоящия регламент. Член 16 Информационни бюра по програмата „Творческа Европа“ 1. Държавите, участващи в програмата, установяват във взаимодействие с Комисията информационни бюра по програмата „Творческа Европа“ в съответствие със своето национално право и практика („бюра „Творческа Европа“). 2. Комисията поддържа мрежа от бюра „Творческа Европа“. 3. Бюрата „Творческа Европа“ изпълняват следните функции, като вземат предвид специфичните характеристики на всеки един сектор: a) даване на информация за програмата и популяризирането й ▌ в техните държави; б) подпомагане на секторите на културата и творчеството по отношение на програмата и предоставяне на основна информация относно други подходящи възможности за подпомагане, които са на разположение в рамките на политиката на Съюза; в) стимулиране на трансграничното сътрудничество в рамките на секторите на културата и творчеството; г) подпомагане на Комисията чрез съдействие по отношение на секторите на културата и творчеството в държавите, участващи в програмата, например посредством предоставяне на налични данни за тези сектори; д) подпомагане на Комисията за осигуряването на адекватна комуникационна дейност и разпространение на информация относно резултатите и въздействието на програмата; е) осигуряване на комуникацията и разпространението на информацията за предоставеното финансиране от Съюза и постигнатите резултати за държавата, в която се намират. 4. Комисията осигурява във взаимодействие с държавите-членки качеството и резултатите на услугите, предоставяни от бюрата „Творческа Европа“ посредством редовен и независим мониторинг и оценка. ГЛАВА V
Член 17
1. Съвместно с държавите-членки Комисията гарантира цялостната съгласуваност и взаимно допълване между програмата и: a) съответните политики на Съюза, като тези в областта на образованието, заетостта, здравеопазването, вътрешния пазар, Програмата в областта на цифровите технологии, младежта, гражданството, външните отношения, търговията, научноизследователската дейност и иновациите, предприятията, туризма, правосъдието, разширяването и развитието; б) други източници на финансиране от Съюза от значение в областта на политиката за културата и медиите, по-специално Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие и програмите за научни изследвания и иновации, както и финансовите инструменти, свързани с правосъдието и гражданството, програмите за външно сътрудничество и инструментите за предприсъединителна помощ. ▌▌ 2. Настоящият регламент се прилага и изпълнява, без да се засягат международните ангажименти на Съюза. Член 18
1. Комисията осигурява редовен мониторинг и външна оценка на програма ▌въз основа на качествените и количествените показатели за изпълнение, изложени по-долу: a) Показатели за общите цели, посочени в член 3: i) равнището на заетост в секторите на културата и творчеството, промяната в него и делът му от брутния вътрешен продукт; ii) броят на хората, които ▌имат достъп до европейски културни и творчески произведения, включително, когато е възможно, произведения от страни, различни от собствената им страна; б) Показатели за конкретната цел, посочена в член 4, буква а): i) мащабът на международните дейности на организациите в сферата на културата и творчеството и броят на създадените транснационални партньорства; ii) броят на проявите, организирани с цел обучение, и дейностите, подкрепяни от програмата, в резултат на които се е повишила компетентността и пригодността ▌за заетост на културните деятели и професионалистите в аудио-визуалната област; в) Показатели за конкретната цел, посочена в член 4, буква б) по отношение на подпрограмата „МЕДИА“: i) броят на продадените билети за ненационални европейски филми в Европа и за европейски филми по целия свят (на десет от най- важните неевропейски пазари) в кината; ii) процентът на европейските аудио-визуални произведения в кината, по телевизията и на цифровите платформи; iii) броят на хората в държавите-членки, които имат достъп до ненационални европейски аудио-визуални произведения и броят на хората, които имат достъп до европейски аудио-визуални произведения, в страните, участващи в програмата; iv) броят европейски видеоигри, произведени в Съюза, както и в страните, участващи в програмата ; г) Показатели за конкретната цел, посочена в член 4, буква б) по отношение на подпрограмата „Култура“: i) броят на хората, които пряко или косвено са засегнати от проекти, ползващи подкрепа по програмата; ii) броят на проектите, насочени към децата, младите хора и слабо представените групи, както и приблизителният брой на хората, до които тези проекти са достигнали; д) Показатели за конкретната цел, посочена в член 4, буква в): i) обемът на заемите, гарантирани в рамките на механизма за гарантиране, категоризирани по национален произход, размер и сектори на МСП и на микро-, малките и средните организации; ii) oбемът на отпуснатите заеми от участващи финансови посредници, категоризирани по национален произход; iii) броят и географското разпространение на участващите финансови посредници; iv) броят на МСП и микро-, малки и средни организации, които се ползват от механизма за гарантиране, категоризирани по национален произход, размер и сектори;
i) броят държави-членки, които при разработването на националните си политики използват резултатите от отворения метод на координация; ii) броят на новите инициативи и резултати от политиките. 2. Резултатите от процеса на наблюдение и оценка се вземат под внимание при изпълнението на програмата. ▌ 3. ▌Освен редовния мониторинг на програмата Комисията представя междинен доклад за оценка въз основа на външна и независима оценка, в който: a) са включени качествени и количествени елементи с цел оценяване на ефективността на програмата при постигането на нейните цели, ефикасността на програмата, както и нейната европейска добавена стойност; б) са разгледани възможностите за опростяване на програмата и за подобряване на нейната вътрешна и външна съгласуваност, запазването на значимостта на нейните цели, както и приносът на мерките към изпълнението на приоритетите на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. в) са взети под внимание резултатите във връзка с оценката на дългосрочното въздействие на решения № 1718/2006/EО, № 1855/2006/EО и № 1041/2009/EО. 4. В срок до 31 декември 2017 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета посочения в параграф 3 междинен доклад за оценка. 5. Въз основа на окончателна външна и независима оценка Комисията изготвя окончателен доклад за оценка, в който въз основа на подбраните количествени и качествени показатели се оценяват дългосрочният ефект и устойчивостта на въздействието на програмата. По отношение на конкретната цел, посочена в член 4, буква в), Комисията оценява и въздействието на механизма за гарантиране върху достъпа до банкови заеми и свързаните с това разходи за МСП и микро-, малките и средните организации в секторите на културата и творчеството. 6. В срок до 30 юни 2022 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета посочения в параграф 5 окончателен доклад за оценка. Член 19
1. Комисията предоставя информация на държавите, участващи в програмата, относно проектите, които са получили финансиране от Съюза, като изпраща решенията за подбор в рамките на две седмици след тяхното приемане. 2. Бенефициерите по проектите, осъществявани с подкрепа от програмата, провеждат комуникационни дейности и разпространяват информация за полученото от Съюза финансиране и за постигнатите резултати. 3. Комисията осигурява разпространението на съответната информация сред бюрата „Творческа Европа“. ▌ ГЛАВА VI Делегирани актове Член 20 Делегиране на правомощия на Комисията Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 21 за допълване на количествените и качествените показатели за постигнатите резултати, установени в член 18, параграф 1. Член 21 Упражняване на делегирането 1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2. Правомощието да приема делегирани актове по член 20 се предоставя на Комисията за целия период на действие на програмата. 3. Делегирането на правомощия, посочено в член 20, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява едновременно Европейския парламент и Съвета за него. 5. Делегиран акт, приет съгласно член 20, влиза в сила само в случай че нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след уведомлението до тях за съответния акт, или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. жүктеу/скачать 1.19 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|