Акива Татц Издателство „Таргум/Фелдхайм“ 1993г. Няколко думи за книгата
Отброяването на дните, сътворението на
жүктеу/скачать 0.72 Mb.
|
Отброяването на дните, сътворението навремето - „Сфират а-омер“Ние изучихме ред положения и елементи обхващащи процеса на вдъхновението, на продължаващия труд. Въпреки загубата на вдъхновение, резултатите от този труд ни възвръщат вдъхновението. Придобитите знания ни помагат да изследваме духовния път, водещ от Песах до Шавуот. Трябва да изучим този път, за да разберем същността на енергийните потоци на духовните светове, течащи към нас през това време. ***
Мъдреците привеждат „машал“, алегория, която нагледно ни демонстрира този път и ни обяснява положението затова, че Песах трябва да се възприема като нещо цяло, а „сфират а-омер“, периода между Песах и Шавуот, обратно, като последователност от индивидуални части. Баща и син пътували в опасно място и изведнъж се натъкнали на сандък със скъпоценности. Синът поискал веднага да изброи камъните един по един. Но баща му казал: „Тук е прекалено опасно. Ако се забавим, можем да загубим всичко. Дай сега да не отваряме сандъка, а да го вземем със себе си. Когато стигнем до безопасно място, ще имаме възможност да го отворим и без да бързаме да изброим съдържимото“. Така и Песах, трябва да помним като скок на ново ниво, което се намира, може би, на няколко степени над сегашното ни състояние. При такъв скок няма да ни се наложи да се спираме на междинните степени. Но после ще започне, изброяването, където за всеки етап ще се отговоря подробно. Какво означава това? ***
Както отбелязахме вече, Песах е период на взривен потенциал, той ни дава възможност да достигнем това, което при обикновени условия е недостижимо. Но след полета на Песах, започва трудното време на „сфират а-омер“, изброяването на омера. Този период се състои от четиридесет и девет дни, водещи до Шавуот, даряването на Тора. В това време съществува мицва да се броят дните между Песах и Шавуот. Но какво ни дава това отброяване? Какво се създава в душата и света, когато изброяваме тези дни или степени? Трудът, положен за това броене, води ли ни до симха, радостта от Шавуот? В началото ще отбележим един любопитен проблем, който възниква ако се придържаме към мнението на Рамбан по отношение на тази мицва. Рамбан счита, че става въпрос за една от мицвот, които не са създадени по времето („ше-ба-зман грама“). В йеудаизма има заповеди, привързани към времето, обусловени от времето. Такива мицвот трябва да се изпълняват в определен срок, защото това време изисква дадената конкретна мицва. В определена степен то се явява причина за тази мицва. Трудно е да си представим друга мицва, по-привързана към времето, по-отнесена към времето от „сфират а-омер“. Тя трябва да се изпълнява в строго определен срок – между Песах и Шавуот, ежедневно, в началото на двадесет и четири часовия период, след залез слънце. Тази мицва изцяло е подчинена на времето, тя отбелязва смяната на дните между Песах и Шавуот. Как е можел Рамбан да твърди, че тази мицва е „есе ше-а-зман грама“ - не е мицва, обусловена от времето? Та самата дума „Шавуот“ означава „седмици“, защото той настъпва след изброяването на седем седмици от Песах. Има ли в тази мицва, макар и едно нещо, неотнасящо се до времето? *** Преди да се опитаме да отговорим на този труден въпрос, ще зададем в началото още един два допълнителни въпроса. Прието е да се смята, че отброяването на омера е отброяването на дните до Шавуот – естествено желание на човек, чакащ с нетърпение някакво желано събитие. Когато чакаме това събитие, ние броим дните, които го отделят от сегашния момент. Но тогава защо не правим обратно броене – към нула, а от Песах по нарастващ ред? Ако чакаме Шавуот, би следвало да броим по намаляваща – десет, девет, осем, седем ...- а не увеличаваща сума, броят на оставащите, а не броят на отминалите дни. По време на „сфират а-омер“ ние сумираме дните: „един ден от омер“, „два дни от омер“ и т.н. С какво да си обясним този ред? Ще обърнем внимание на още едно обстоятелство от същото явление: ние броим дните до Шавуот, но при това наричаме отброяването „сфират а-омер“ - отброяване на омера. Под омер се има предвид пожертвуванието, преносимо на Песах. Защо мицвата е наречена, точката на началното отброяване, а не по нейната цел? В основата на тези седем седмици лежи, разбира се, идеята за развитието – от простото принасяне на омер ечемик на Песах, към по-изисканото принасяне на брашно на Шавуот. В коментарите се отбелязва, че в предишните времена ечемикът е бил за хранене на животните, а брашното - фино смляно било предназначено за хората. Идеята тук е проста: трябва да вземем своята неразвита животинска същност и поетапно да я възвисим. Но ако говорим за ръст, за подем на по-високо ниво, то защо да се оглеждаме назад? Такива са фундаменталните въпроси отнасящи се до тази мицва. ***
За яснота ще преведем следната аналогия. Музиката е нагледен и ярък пример за красота, открита на човек в този свят. Общото впечатление от музиката е много по-силно, отколкото от сумата на елементите и, отделните ноти, които се сливат в процеса на свирене. Нас ни вълнува музиката като цяло, взаимодействието и хармонията на нотите, които заедно образуват неповторимо по качество музикално звучене. Но този ефект се достига чрез изсвирването на отделните ноти: всяка нота трябва да бъде изсвирена правилно и в нужния момент, за да са получи музика. Невъзможно е с едно единствено действие, да се създаде музика „изцяло“. Тя възниква благодарение на добросъвестното и точно изпълнение на всяка отделна частица. Тази аналогия не е случайна. Музиката се състои от седем ноти (осмата нота в октавата е същата като първата), които в съвкупност образуват нещо много по-сложно, отколкото изсвирени поотделно. През „сфират а-омер“ ние отброяваме седем седмици, по седем дни всяка и в мистичен план тези елементи се опират на същата основа, както и седемте музикални ноти. Неслучайно, дълбокият източник на седемте елемента, на които се базира физическия свят, носи мистичното название „сефирот“, в буквално значение – елемент на изброяване. („Сфор“ на ивр. е „броя“ и е корен на думата „миспар“, номер). Целият свят е построен на отброяване, той представлява по себе си комбинация от особени „възли“, съединени по такъв начин, че в резултат се получава цялата вселена. Оттук, между другото, е дошъл известния израз „музика на сферите“. *** Ползвайки тази музикална аналогия, ще се опитаме сега да проникнем в тази мисъл още по-дълбоко. Кабала твърди, че човек може да се слее с Творението, да се разтвори в неговото единство и съвкупност, ако правилно разбира конструкцията на частите на Творението. Същият резултат може да се постигне с помощта на музиката – благодарение на особено изтънченото възприятие. Казано е, че когато на пророка му трябвало вдъхновение за прорицание, той молел за музика. Казват, че музиката успокоява и възвишава, дава настройка за пророчество. Всъщност, става въпрос за още по-дълбоко явление. Музиката изразява съвършената хармония на отделните компоненти, необходими за получаване на нова същност, ново преживяване. Това и е необходимото условие за пророчеството – да се вземат материални компоненти от физическото битие и да се превърнат в съсъд на святостта – за разкриване на висшата същност. Казано е, че върху пророка нисхождало откровение, когато свирел музикант - „ве-айя ке-наген а-менаген“. Но при по-внимателен анализ на думите се налага друг превод: Когато музикантът се сливал с музиката, именно тогава той достигал истинското пророчество. Тези мисли, както неведнъж отбелязахме, много трудно могат да се изразят с думи. Думите представляват по себе си, отделни, изолирани ноти. За да се чуят, се изисква правилно „свирене“. *** Отброяването на омера и е това свирене. Трансцеденталното състояние на Шавуот, получаването на Тора се достига не с едно съзидателно действие, а с целенасочено, старателно строителство на всеки от седемте дена през всички седем седмици. Резултатът от този труд става Шавуот. Ние се занимаваме с процеса, а не с резултата, ние прокарваме пътя и резултатът идва от само себе си. За най-ярка илюстрация на това положение може да служи фактът, че макар Тора да ни казва „...и да отброиш петдесет дни“, ние отброяваме само четиридесет и девет. Защо? Защо не включваме в отброяването и самия петдесети ден – Шавуот, в точно съответствие със заповедта? На този справедлив въпрос получаваме необичаен отговор: ние не можем да смятаме петдесетия ден, защото той е чиста задпределност, той принадлежи на съвсем друг свят, намира се извън досега на обикновеното отброяване. Става въпрос за Шавуот, периода на даряване на Тора. Давайки му определен номер, с това ще го принизим, ограничим. Ние отброяваме четиридесет и девет степени, ограничени в пространствено временното възприятие и накрая Шавуот съпътстващата го задпределност идват при нас като дар, като възхитителна награда за нашето внимание към детайлите. Всъщност ние изпълняваме заповедта на Тора, повеляваща ни да отброим петдесет дни, именно с това, че не го включваме в отброяването – не го ограничаваме с физическо число. Само така може да се достигне Шавуот – трябва да направим всичко физическо възможно и после да позволим на святостта („кедуша“) сама да се прояви. Такава е природата на духовността – тя възниква на старателно подготвена и правилно използвана физическа основа. Цялостта и единството на духовността, многократно превъзхождат сумата от дребните частици, от които се състои тя. Ние броим четиридесет и девет дни, Б-г брои петдесетия ден. *** Ето защо броим от Песах, а не към Шавуот. Ние не можем да приближим Шавуот, но сме в състояние да положим пътя към него. Ние строим този път с омера, изразяващ началото на Песах. Именно тук са насочени нашите усилия и нашето внимание: „Днес е един ден от омера“ - това означава, че сме построили един ден, „днес са два дни от омера“ - построили сме два дни. Когато построим по този начин – точно и правилно – всички четиридесет и девет дни, на тяхна смяна идва Шавуот. И ние заедно с нашето отброяване преминаваме в реда на висшата реалност - „ве-айя ке-наген а-менаген“. Изброяването е строителство. Някои хора, отброяват в периода на „сфират“, чертите на характера си, делейки ги на седем категории (седем седмици) по седем единици във всяка и напрегнато работят над всяка черта в съответните дни. Те „се носят по вълната“ на времето, ползвайки духовната зареденост на тези особени дни. Но изброяването на омера се прави и без тази допълнителна задача. Съгласно традицията, когато жената брои „заин некиим“, седемте дни до своето по-високо ниво на чистота, което достига с миква, тя трябва да брои самите дни, а не да следи отредения срок: именно да брои дните, всеки ден активно и съзнателно, тъй като самото броене й строи за нея това високо ниво на чистота. ***
И така видяхте, че трябва да се брои от Песах, а не към Шавуот. Ето защо празника Шавуот – е „седмици“. Той е наречен така по периода време, които броим, приближавайки се към него и по тази причина мистичните „сфирот“ са получили толкова странното на пръв поглед название в йеудаизма - „сфирот“, изброени. Сега да се върнем към загадъчното изказване на Рамбан, че „сфират а-омер“ е мицва, не създадена с времето. Рамбан ни разкрива тук удивителна мисъл: Тора ни учи, че въпреки нашите представи, времето – това не е фиксирана същност, предизвикваща определени промени и събития в света. Много са убедени, че времето винаги е тук, с нас, че то изисква, подбужда към определен отклик. Не, не е задължително. В действителност, нашите действия, нашите мицвот могат да се опират на много по-дълбока основа. Заблуждава се този, за когото времето е „квиа ве-каяма“, фиксирано и съществува непроменимо. В действителност то може да зависи от нас. Говорейки по-конкретно, „сфират а-омер“ това не е мицва, обусловена от времето, а обратно, самото време е обусловено от тази мицва. Отброявайки омера ние стоим реалността. Пред нас е блестящ образец на съзидателната, подбуждаща сила на Тора и заповедите, истинската основа на реалността - „квиа ве-каяма”. ***
Даденият пример ни разкрива дълбоката същност на духовността. Ние не чакаме, кога събитията ще се случат, кога ще ни осени вдъхновението и благословението от особените периоди на еврейския календарен цикъл, тяхната възвишена святост, ние сами строим тези блага. Не трябва да оставаме неподвижни във времето, стоейки като отвесна скала, обливана от бурни вълни. Задачата ни е да вървим напред, срещу този велик момент. Мистиците говорят, че ако ти чакаш „кедуша“, святостта, тя няма да дойде при теб скоро. Трябва да се върви на среща с нея и тогава, тя самата ще забърза към теб. Такова явление съществува и в пространственото измерение. В празниците Песах, Шавуот и Сукот ни е заповядано да извършим „алия ле-регел“, посещение в Бейт а-микдаш, Йерусалимския храм, където е съсредоточена пространствената святост. Именно в тези три празника, наричани „регалим“, всеки евреин концентрира вниманието си на „кедуша“, святостта на времето. Кабалистите са имали обичай да излизат сред полето за посрещане на Шабат. Ние казваме в молитвата си: „Ликрат шабат леху ве-нелха“, (Нека се отправим за посрещане на Шабат (да я срещнем). Шабат, ядрото на святостта във времето, трябва да го търсим, да се стремим към него, да се приближаваме. Само тогава той ще стане „мекор а-браха“, източник на благословение. ***
Отброявайки дните ние творим време. Не бива да бъдем пасивни пасажери в куриерския влак на времето. Длъжни сме сами да строим живота си, да превръщаме времето в реалност. Пасивният дрейф във времето води до това, че времето неумолимо разрушава живота ни. И обратно, когато строим живота си с тухли, съзнателно и активно, в атмосфера на святост, времето премахва физическите граници, преминава във вечността, увличайки ни след себе си и ние се сливаме в едно с тази грандиозна музика. жүктеу/скачать 0.72 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|