Акива Татц Издателство „Таргум/Фелдхайм“ 1993г. Няколко думи за книгата

Издателство „Таргум/Фелдхайм“

Раби Татц ярко осветява отделните дълбоки идеи от еврейската философия. Неговата удивителна способност да свързва тези идеи с ежедневните явления и проблеми предизвиква непроменимия интерес сред хората по цял свят. Тази книга разкрива нови граници на битието, осветява пътя за духовните върхове на живота.

Искам да изразя особена благодарност на следните хора, оказали ми неоценима помощ в написването и издаването на тази книга:

Целта на настоящата книга е в това да даде на хората заряд за вдъхновение, душевен подем, доколкото това въобще е възможно. Нашето поколение се намира в плен на тревогите и страховете. Тези емоции са предизвикани, като правило от екзистенциални причини – отсъствие на ориентировка и цел в живота. Болшинството съвременни евреи нямат елементарни познания за Тора, структурата и и отношението и към нашия свят. Когато нямаш ясна система за ориентировка, ти се струва, че в света няма порядък, че в него цари хаос и произвол. Невъзможно е да се придобие вътрешен покой и още повече безгрижност, ако твоя емоционален и интелектуален живот е построен на плаващи пясъци.

Макар, че много в този свят е недостъпно за нашия разум, все пак нещо сме в състояние да разберем. Тора дава основа и стабилност в оценяването на живота в цяло и особено в периодите на жизнени проблеми и преодоляването на несгодите. Тя организира и напълва със смисъл битието ни. За да не се боим от непредсказуеми житейски травми, за да се измъкнем от вакума на безизходната тревога, трябва да се стремим към постоянен духовен ръст, твърдо да се придържаме към убеждението, че всичко на света си има причина и значение, че в края на краищата всеки миг от живота е изначално осмислен и притежава собствена космическа значимост. Този подход към живота се явява залог за щастие.

В първа глава на тази книга се съдържа описание на една фундаментална тема, в която е заложена дълбоката мъдрост на Тора. Думите са прекалено груби и примитивни, всъщност дори няма думи, способни да изразят тази чиста абстракция. Читателят трябва да притежава особена проницателност, за да прочете между редовете, съкровената идея, която не можем да изразим с думи. (Тази мисъл ще бъде отделно разгледана в една от следващите глави.) Дълбоката мъдрост е добра с това, че в момента от усвояването й, изведнъж започва да ни се струва, че сме я знаели винаги. „А-емет ед леацмо“, (Истината свидетелства за себе си). В дадения случай „истина“ е кодово обозначение на вътрешната истина, която не трябва да се учи, а просто трябва да се признае. Всяка дълбока мъдрост е просто описание на един или друг аспект от реалността.

Целта на настоящата книга се състои не в това, да ни научи научно да изследваме сферата на мистиката, а в това, да обозначи местата, където дълбоките закони проявяват себе си в реалността, особено в нашите ежедневни събития и проблеми. Затова в първа глава се формулират само най-общите принципи на тази схема, които систематично ще използваме.

В следващите глави ще бъдат анализирани, с използването на тази базова структура и принципите и, най-важните сфери от нашия живот, както вътрешния, така и отнасящия се до контактите ни с външния свят. Но, дори и само ясното разбиране, че целият ни живот се опира на фундаментални общи принципи, е напълно достатъчна, за да изработим в себе си вяра, „емуна“, за постигане на Единството на реалността. Дълбоката „емуна“ няма да даде да се развие неотстъпчивата екзистенциална загриженост и устойчивото чувство за тревога, тя няма да ни позволи да се измъчваме от страхове, безсмислено да се мятаме от една неприятност към друга. Усвоявайки този принцип, ще открием за себе си пътя към вътрешната безметежност и хармония. „Емуна“, усещането за щастие и вдъхновяващото чувство на съпричастност се явяват тези инструменти, които са необходими за преустройването на живота, за достигане на духовно величие.

Искам да предупредя, че във всяка глава е представена, някаква централна тема или концепция. Всяка от тях е необходима за пълноценното усвояване на всички останали концепции, защото тези концепции създават в съвкупност основа за духовно напълнен живот. Затова, ако искате да усвоите предложеният материал, следва внимателно да прочетете всяка глава, постоянно съхранявайки в главата си, останалите прочетени глави и да размишлявате над съдържанието им. За да достигнете този резултат, съветваме ви да прочетете тази книга два пъти, от начало докрай.
Съдържание:

• 
  От автора
  
• 
  Предисловие
  
• 
  Част 1
  
• 
  Висшата схема
  
• 
  Вдъхновение и разочарование (или защо добрите времена са толкова скоротечни)
  
• 
  Смехът
  
• 
  Изпитание и чудо
  
• 
  Съмнение и увереност
  
• 
  Коренът на злото
  
• 
  Зад пределите на астрологията
  
• 
  Част 2
  
• 
  Мълчанието
  
• 
  Желанието
  
• 
  Интелект и въображение
  
• 
  Красотата и източникът на срама
  
• 
  Част 3
  
• 
  Времето
  
• 
  Започни отначало – Рош а-Шана
  
• 
  По-бързи от времето – Песах
  
• 
  Отброяването на дните, сътворението на времето - „Сфират а-омер“
  
• 
  Реалното съществуване – Шабат
  
• 
  Част 4
  
• 
  „Емет“ и „емуна“ - истина и вяра
  
• 
  Машиах и спасението
  
• 
  Списък на имена и термини
  

ПЪРВА ЧАСТ

Съгласно еврейската традиция, светът е създаден по схема, пронизваща всичките му елементи. Тази схема има множество разклонения, нива и детайли вътре в детайлите, които строят практически безкрайна верига.

В основата си тази схема съдържа три елемента. Приложението й, само по себе си е добро упражнение: в изучаването на Тора, ползата й ще е неотценима.

Тези главни елементи, трудно се поддават на описание, никакви думи не могат да предадат същността им с достатъчна точност. При обсъждането на мистичните истини сме принудени „да ходим в кръг, наоколо“, докато „не се провалим в тях“. И изведнъж неочаквано улавяме същността им, тя изведнъж се проявява с пределна яснота и ни се струва удивително проста, но е необходимо да я изясним и отвътре, иначе няма да е разбираема до край.

Говорейки на прост език, става въпрос за следните три елемента.

Първият елемент е точката на началото, прехода от нищо към нещо. Нея я наричат различно: момент на творението, мъжко начало или полюса на реалността, номер едно, дясната ръка. Тя е въплътена в личността на Авраам авину (праотеца Авраам). Това е първичния взрив на енергия, с който започва всеки процес. Тя е неделима по определение. Тора ни говори за нея в първия ден на Творението: „И било вечер и било утро, йом ехад – ден един“.

Не е казано: „първи ден“ - по аналогия със следващите дни от Творението: „ден втори“, „ден трети“, защото в първичната си основа, той въобще не е първи, не е част от започващия процес на диференциация, а е просто „един“.

Тези две енергии са парадоксални и противоположни. Първата се отнася към безкрайността, втората е крайна, ограничена. Първата е неделимото единство, втората е раздробена, фрагментирана. Трудно е да намерим две други подобни концепции, така далеч стоящи една от друга и толкова взаимоизключващи се. И оттук произтича загадката на третия елемент, който освобождава това космическо напрежение.

Третият елемент е хармонията на противоположностите. Тайната и магията му се намират на по-дълбоко ниво, където се изяснява, че всъщност никакъв конфликт е нямало. Първото и второ измерение се сливат едно в друго, образувайки нова реалност, която в известна степен ги обединява, съхранявайки обаче, възможността за пълно независимо самоизразяване. От всички три елемента този, третият най-трудно се поддава на словестно описание, той може само да бъде усетен. Но той косвено се проявява в такива явления от живота ни, като хармонията, равновесието, възвръщането към източника, истината или стабилния брак. Той – номер три е центъра на организма и в него се въплъщава енергията на Яаков авину (праотеца Яаков) в нашия физически свят.

Както вече казахме, целта на дискусията ни не е в това, да проследим корените и клоните на тези идеи, а в това, да разберем, как да ги прилагаме в света на човешкия опит. В плоскостта на емоцията, първият елемен доставя удоволствие, той е зареден с ентусиазма на новото творение, откриване на нещо непознато. Вторият елемент изисква работа и болезнени усилия, той съдържа в себе си болката от потенциално безкрайното съкращение до ограничени пропорции, принасянето в жертва на цялата съзидателна енергия, която не е кристализирала, за да се впише в ограничените рамки на пространството и времето. В нея е заключена болката на отделянето от чистия източник. Накрая третият елемент – истинската, зряла човешка радост. Това е щастието от разрешаването на съмненията, дълбокото чувство, възникващо в момента, когато изведнъж осъзнаваме, че това което сме считали за жестокост, в действителност се оказва милосърдие. Това е радостта от заработената награда. Естественият израз на първата фаза е неистов възторг, на втората болка и на третата – преминаване в друго измерение, зад пределите на физическата реалност.

За яснота нека разгледаме един конкретен вариант на използване на тази система. Описвайки подобни явления, мистичните източници се ползват от физиологични аналогии. Те, разбира се говорят за висшата реалност, но тъй като физичният свят се явява точно отражение на духовния свят, можем да разберем духовните явления, оперирайки с физически субстанции. В този план, за най-добра илюстрация може да служи физичното и биологично взаймодействие на мъжкото и женското начала. За развитието на човешко същество, което се явява, вероятно най-висшия и важен процес в мирозданието, се изискват баща и майка. Мъжкият принос в този процес е безкрайно малък, от гледна точка на пространството и времето, той се заключава само във формирането на генетичния код на новия човек – и нищо повече. Мъжкото начало не носи в себе си нито труд, нито болка. Това е само начален взрив. Женският принос е противоположен по същността си. Той включва в себе си разширение в пространството и времето, тъй като физическото формиране на детето става в организма на майката и заема много време. Той се съпровожда от усилия и болка. Микроскопичният дар на генетичен код се преобразува във физични форми, вътре в майчиното тяло. И ето накрая се ражда детето. В него са сляти в едно бащата и майката, и двата необходими елемента са се преобразували в трети – ново човешко същество, което излиза от рамките на родителското поколение и става ново поколение.

Този модел на мъжа и жената и тяхното взаимодействие на всички нива, биологично, емоционално и духовно, трябва да се помни като главна илюстрация на изучаваната от нас схема. Тази схема се явява основата, всичко останало са варианти на прилагането й.

Вдъхновение и разочарование (или защо добрите времена са толкова скоротечни)
Всеки жизнен етап обикновено започва с въодушевление, което бързо се сменя с разочарование. Нека се опитаме да анализираме това явление и се постараем да го разберем. 

Съзнанието на човек и неговите органи на чувства са настроени на първоначален взрив от чувственост, който много бързо изчезва и отстъпва място на скуката.

Всичко, което ние виждаме, слушаме, осезаваме  поражда първоначално в нас само остри усещания, но ние много бързо преставаме да забелязваме това. Например, постоянния звук не се регистрира от нашето съзнание – ние не реагираме на него и си спомняме, че сме го слушали само тогава, когато той се прекратява.

Ние не сме способни да поддържаме „свежи” възприятията си по естествен начин – това е възможно само на ниво „чудо”: например жертвения хляб в Храма остава пресен през цялото време на неговото съхранение, с което се символизира постоянната свежест на отношенията на Б-г с еврейския народ. Но при естествени условия свежите продукти неизбежно се развалят.

В Тора тази концепция е изразена в събитията при Изхода от Египет. В един от най-тежките периоди на нашата история, когато евреите са страдали под гнета на робството и са се намирали на границата на духовната си гибел, те са били удостоени с чудото на избавлението. Десет наказания се спускат на главите на египтяните с което Б-г показва, че Той съществува и Неговото могъщество е безгранично; кулминационния момент на това събитие е десетото наказание през нощта в навечерието на Изхода.

Този духовен взрив е бил многократно усилен при разделянето на Червено море, когато даже и най-простите, душевно неразвити евреи изпитват резкия подем от пророческо озарение. Но след като бягащите преминали през морето те се оказват в пустинята, където вече им предстои многодневен подем към висините на духовността, към Синайското откровение и даряването на Тора.

В мистичения смисъл пустинята символизира мястото, където преобладават силите на смъртта, където всяка заплаха, всяко изпитание може да доведе до гибел. Където няма вода там няма живот. (Последвалите изпитания понесени от евреите в пустинята ни убеждават в истинността на този тезис.* )

Какво означава тази схема? Нейният съкровен смисъл се свежда до това, че за спасението на еврейския народ от Египет е била необходима помощ отвън. Поради това Г-спод се явява и ни възвеличава духовно, въпреки, че първоначално ние не сме го заслужавали, както и не го заслужаваме и досега. Но макар, че сме били спасени и възнесени, по-рано на нас ни е открита по-висока реалност и ни се е наложило да платим съответната цена и да придобием опит. За да заслужим нивото получено от нас «авансово» ние трябва да станем наистина достойни за него. Засега на нас само са ни показали височините на духовното, а сега ние вече сме длъжни да ги овладеем.

В това се състои и тайната на живота. Човек изкуствено е въодушевяван в началото на всяка своя жизнена фаза, но за да можем да достигнем височините в личното си усъвършенстване, които стоят пред нас и честно да „заработим” своя подем, Г-спод ни отнема въодушевлението. Главната опасност тук обаче е известна и се нарича апатия и безразличие. Нашата задача се състои в това да задържим това въодушевление, да го запазим и да го превърнем в част от своя характер. Египетските наказания и разсичането на Червеното море са били безпрецедентни и неподаващи се на описание чудеса, но след тях Б-г ни е изпратил в пустинята, като ни е подложил на дълга и изморителна борба по пътя към Синайското откровение. В Египет Той демонстративно разрушава десетте нива на злото при нашето пасивно наблюдение, в пустинята Той ни води до десетте нива на злото и иска от нас да ги унищожим сами.

Тази идея се повтаря на всички етапи на еврейския годишен цикъл. Песах се отбелязва през Нисан – зодиакалния знак на този месец се явява овцата, пасивно и покорно животно, което се подчинява на този, който го води. Следващия месец – Ияр, знака на който е бика, животно притежаващо собствена воля и сила. А след това идва Сиван, чийто зодиакален знак е близнаци, символизиращ пълната хармония. Точно така бащата учи детето си да ходи: при първите крачки той придържа малчугана, но след това го пуска (в противен случай, как той би могъл да се държи на собствените си крака?) и на детето му се налага да прави самостоятелни крачки, преодолявайки страха от това, че е сам. Само когато се научи да ходи без странична помощ, детето ще разбере, колко го е обичал баща му в този миг, когато му е било много страшно и му се е струвало, че е изхвърлен на произвола на жестоката съдба.

За съжаление, мнозинството от хората не знаят тази тайна на битието. Нас са ни научили да смятаме, че обкръжаващия ни свят е длъжен постоянно да ни развлича, да ни радва и ние губим интерес към живота, когато тези наши очаквания не се оправдават. Нека да разгледаме няколко примера за този фундаментален принцип.

***

На практика наученото не е забравено – то само е изпратено в подсъзнанието. Човек се ражда без да притежава очевидни знания, но под външната обвивка на съзнанието е скрито изцяло и се съхранява  всичко, което му е необходимо да знае, дори и в излишък! Сега на човек му предстои тежък жизнен труд – да учи Тора и да усъвършенства своите лични качества. Според степента на този труд човек постоянно ще намира в себе си заложена в подсъзнанието мъдрост и ще я внедрява в активното съзнание. Понякога, когато ние слушаме нещо много прекрасно и истинско, в нас възниква усещането, че ние вече сме възприемали и знаем това и не учим нищо ново, а си спомняме и разкриваме нещо старо. Колкото е по-възприемчив човек за духовните истини, толкова по-често той интуитивно усеща в себе си нещо важно и дълбоко.

И така общата посока на мислите е разбираема. На родилия се човек му предстои през целия му живот да се труди напрегнато и с пот на челото да заработва духовната мъдрост и да се издига по стъпалата на израстването. Но вдъхновението се намира вътре в него, то изначално присъства. Именно това вътрешно чувство на вдъхновение и въодушевление ни дава мотивация и то е този източник на оптимизъм и увереност, без който са невъзможни устойчиви достижения, дори ако влагаме максимално усилие.** )

***

Но минават години и в човек остава/ в най-добрия случай само малка част от това вдъхновение. Много от възрастните се удивляват, защо живота им в детството е бил толкова богат, защо те така леко и охотно са се смели и плакали в тези незабравими младежки години и защо живота им е станал сега толкова неизразителен, плосък (а понякога и по-лош). Причината е такава: в началото живота ни започва във фаза на нереалност, кипяща от енергия и позитивизъм, а след това ни принуждава да щурмуваме самостоятелно реалните върхове.

***

Трети пример можем да намерим сред хората наричани „баал Тшува” (тези, които са живели редица години по светските закони, откриващи за себе си нов живот, ориентиран към ценностите на Тора). Много от „баал Тшува” изпитват тревожно чувство на разочарование и отхвърленост. Техния път е такъв. Млад човек открива пътя на Тора и под влиянието на своя наставник, под ръководството му започва да се учи.

***

Но главната причина за тази катастрофална ситуация се заключава в непознаването на нашата тема. Бракът се състои от две фази: в основата на първата лежи романтиката, а в основата на втората любовта. Романтичната фаза се отличава с бурни лишени от логика потоци от емоция, които ни довеждат понякога до екстремни състояния в началото на личната ни връзка. Любовта по дефиниция от Тора, това е резултат от искрена жертвеност, стремеж да не се получава, а да се дава. Любовта се поражда не от това, което ние взимаме от партньора, а обратното, от това как ние използваме собствените си възможности да даваме. Романтичната влюбеност преминава бързо, тя започва да умира още в момента, когато започва да ви обхваща. Духовният човек добре знае, че така трябва да бъде, той не изпада в депресия и не решава, че е сгрешил при избора на спътник в живота си. Той разбира, че фазата на истинския душевен труд, фазата на жертвеност току що започва. Сега на него му предстои нов етап – етапът на създаване на истинска любов.

В езика иврит даже не съществуват понятията „влюбеност”, „романтично увлечение”, защото в действителността това не са реалности, а илюзия. Но в света на секуларните ценности първия „взрив”, „бързата любов”, „любовта от пръв поглед” – това е главната и единствена цел. Под любов тук се разбира „влюбеност” и когато тя умира, какво остава? Никой не учи младите хора, че любовта и живота това е готовност да се дава и желание да се строи, поради което те се отказват от борбата и търсят „бързата любов” на друго място. Подобни търсения са обречени на провал, защото всяка нова връзка е кратка. Знаейки тази истина ние ще разберем разликата между нещастните бракове (или още по-лошо) и семейното щастие за цял живот. Еврейският брак се изгражда така, че първоначалното вдъхновение плавно да премине не в разочарование, а в още по-дълбоко вдъхновение. Едно от средствата за постигане на щастие в брака е законът за съпружеското разделение в периода на менструация при жените. Непрекъснатостта в брачните отношения притъпяват чувствата, а ежемесечното разделяне поражда нови изблици на вдъхновение и магическото чувство на неизвестното не изчезва, дори след много години на съвместен живот.

***

Такава е схемата на живота, където срещу кратките периоди на вдъхновение се противопоставят дългите и нескончаеми битки, в които ние използваме едно и също оръжие – решимост, упорство и твърдо желание да не отстъпваме пред отчаянието. Тези лични изпитания, заради които отчаянието ни се струва неизбежно, всъщност не са нищо друго освен загрижени родителски ръце, които са се оттеглили специално, за да можем да се научим да ходим. А духовният труд, вложен, за да може да се запомни кратката светкавица в миг на отчаяние, това е „емуна”, вярата.

Накрая, е третата трансцедентална фаза и в нея е щастлив само този, който я постига по време на живота си в тяло. Накрая ние се връщаме на нивото на първата фаза, но това връщане е заслужено и честно заработено и затова то е по-голямо от възвръщането.

Еврейските мъдреци са дали точно определение на финалната трансцеденталност - прехода от този свят в другия свят: човек среща ангели, един ангел пита, „къде е Тора в този човек, държи ли я той здраво в ръцете си”. Вилнюският Гаон съобщава, че това безплътното същество, което задава въпроса за Тора, вече е познато на човек. Той разбира, че това е същият този ангел, който го е учил на Тора в утробата на майка му! А сега на човек му предстои да отговори на още един въпрос: „Къде е тази Тора, която го е вдъхновявала някога? Донесе ли я ти в този свят и успя ли да я облечеш в реална плът? Може ли накрая да се каже, че тя е наистина твоя?”

Забележки:

*В мистичните източници е казано, че с 10-те египетски наказания е трябвало да се унищожат десетте проявления на злото, с които египтяните „отровили” десетте повели на Творението (и поради това те са се реализирани в обратен ред: вселената се е развивала от абстрактната точка вътре в концентричните кръгове, а наказанията са изменили този порядък, отделяйки слой по слой нечистотите отвън, така че в крайна сметка да се стигане до чистия център: до първото изречение на Творението „В началото” – последното наказание е било унищожаване на първородните, които са символ на „първичността”, на новото творение; второто изречение е било „да бъде светлина” – а предпоследното наказание е било тъмнина! И така нататък). Но в пустинята евреите са били подложени на десет изпитания, всяко от които е символизирало сражение с една от десетте степени на злото на космическо ниво. На тях им е предстояло да победят цялото зло по пътя към святостта и с това да върнат света към изначалното съвършенство. Ако поставената цел е била достигната, то те веднага биха достигнали до границите на Исраел и биха стъпили в нея и биха открили епохата на вечната свобода и всеобщата хармония. С други думи, пустинята изразява по себе си място, където е събрано цялото космическо зло.

** От тук виждаме, как може да се създаде „хидуш” (нова идея) в Тора. Но как е възможно това? Нима човек има възможност да открие нещо ново в Тора? Та нали Тора е дар от висшите светове. Отговорът е прост: човек действително е способен да донесе в нашия свят оригинална идея от Тора, защото тази идея вече е присъствала в него – но не е била в неговото съзнание, а на много по-дълбоко ниво. Всичко, което се изисква от човек е да спусне ведрото в дълбокия кладенец на душите („нешама”) и да го напълни с мъдрост.