Багрина кларк новата земя обител на радостта

Любовта също съдържа Идеите на Абсолюта и Неговата могъща енергия. Там, където липсва енергията на Любовта, не могат да се раждат светове, независимо за каква зона на Мирозданието става дума. Всяка Абсолютна Идея, за да може да се въплъти в Първичния Дух и в Светлината, трябва да бъде заредена с Любов. И е така. При всеки свой нов дъх Абсолютът „издишва“ и Любов, която прониква в Първичния Дух и в Светлината. Духът, Светлината и Любовта са вечната триада на съзиданието от началото на началата и през цялата Вечност.

Не говорим за човешката любов. Говорим за най-могъщата енергия, която създава и поддържа живота. Може би не усещате, но всяка ваша клетка е заредена с енергията на Любовта – затова е жизнена и ви служи. Всъщност, служи ви Любовта. В цялото ваше вечно съществуване вие сте потопени в океан от Любов – Лю­бовта на Бога, както вие я определяте. Не съществува възможност Любовта да бъде изчерпана или принизена. Тя е същността на Пър­воизточника и струи непрестанно в цялото Мироздание. В съчетание със Словото Любовта е двигателят на световете – може да ги съживява, да ги преобразува, да ги възвисява и да ги поддържа вечно живи.

Любовта проправя път на Истината и на Мъдростта, които са в изконния потенциал на Духа. Световете от ниските измерения се въздигат и при­добиват по-високи вибрации чрез Любовта. Посредством Любовта те отново се завръщат към Първоизточника си. Всяка добра промяна може да се постигне единствено чрез Любовта. За да се пре­устрои и да повиши вибрацията си, на Земята ù е необходима критичната маса Любов – количеството Любов, което да я отправи към Златната епо­ха. Това може да стане само чрез хората, които излъчват Любов. Това е еволюционен процес, който зависи от вашата ци­вилизация. Същото се отнася и за другите планети. Вселената е пълна с живот и той еволюира чрез Любовта. Няма друг начин това да се случи. Във всички светове тя е най-добрият проводник на Абсолюта и Негова пос­ланица.

Любовта е същност, смисъл и извечн­ост на живота във всички светове – свещени, първични и пост­­­­светове. Тя е енергийният източник, който въз­дига цивилизациите от материалните светове отново и ги връща към Свещените пространства.

Кажете с­и: „Бог е Любов и аз съм Любов. Нищо лошо не може да проникне в мен!“ Когато сте обезсърчени, спомнете си могъщата формула: „Любовта иде! Любовта иде! Любовта иде!“

РАЖДАНЕТО НА

ДУХОВНИТЕ СЪЩНОСТИ
Първите Духовни същности се появяват на сце­на­та на Мирозданието като самостоятелни духовни единици, след като бъдат обединени специфични енергии от Първичния Дух и Свет­лината и в тях се вселят Любовта, Истината и Мъдростта. Необходимостта от духовни същности се налага по една причина – да бъдат гаранти и строги надзорници на всички вече обособени Духовни светове. Те изпълняват ролята на върховни разпоредители и изразители на Волята на Първичния Дух и са управители на обособените духовни светове.

Понеже притежават всичко необходимо за стро­еж и преобразуване на световете, те са преки стро­ители и повелители на тези светове. Имат правото да преструктурират и да прекомбинират висшите енергии и така да умножават разнообразието. Чрез своите възможности за съзидание те стават из­разители на нови аспекти от Абсолютните Идеи, кои­то получават от Първичния Дух.

Не говорим за форми, които наподобяват чо­­век. Те са велики духовни същности с могъщи въз­­можности. За по-голяма яснота ще ги наречем „ар­хонти“ (в превод от гръцки – владетели). Архон­тите са съзидатели на втора позиция. Бихме ка­зали, че са архитектите и художниците във вис­шите светове. В тяхната същност са вградени раз­нообразните страни на красотата и на хармонията. Те ги изразяват в своите творения. Земната кра­сота и хармония са нещо много бледо в сравнение с тези на висшите светове. След дълъг цикъл на развитие вие ще видите това. Тогава ще сте напълно духовни същности.

След обособяването си, Архонтите започват да внасят множество нови детайли в Свещените светове. Така те добиват повече специфика. Чрез различията си световете се отделят като самостоятелни творения. Връзката им с Абсолюта, с Първичния Дух и Светлината остава неразривна във Вечността, но те придобиват автономност и имат свои пътища на развитие – създават свои светове, със свой конкретен отпечатък. Линиите им на обособяване и развитие все повече се отдалечават от общата основа. Характеристиките, които внася в тях и Свещеното Слово, стават строго специфични.

При всяко ново издихание на Абсолюта световете получават нови видове енергии, които им позволяват да продължат да се самоизразяват и да проявяват своя оригиналност.

Разбирате, че говорим за Вечност, за необозрими творчески процеси и продължаваме да търсим асоциации, които поне малко да ви помогнат да добиете идея за Свещеността и нейния живот. Веднъж започнали, процесите на образуване на нови светове нямат предел на съществуване. Новите идеи, които внасят различието, прииждат на импулси и поддържат процесите на сътворяване.

И в човешкия ви свят новите идеи идват на им­пулси, като внасят различие в архитектурната сре­да и видовете изкуства, както и между хората. Новите технологии променят всекидневието ви и животът се развива. Не си давате сметка с каква скорост настъпват промените, макар че те се случ­ват пред очите ви.

Променят се и вашите генетични структури, променят се разбиранията ви за смисъла на живота и за неговия произход. Постоянното внедряване на нови идеи е космически закон, който важи за всички измерения и видове светове. И в момента на Планетата ви нахлуват нови идеи, които ще внесат още промени, неочаквани промени, и ще бъдете принудени да се приспособите към тях, ако искате да останете на Земята и да бъдете свидетели на нейното преобразяване.

ДЕЛАТА НА АРХОНТИТЕ
Като били свещени, всемогъщи и като притежавали свобода на действие, Архонтите ставали все по-дейни и дръзки в своето творчество. Те развихряли фантазията си и се надпреварвали в оригиналността. Свещените светове разцъфтявали чрез реализирането на все по-ори­гинални идеи и техните съчетания.

Първичните Свещени светове били в обща Светлина, с еднакъв основен звук, безмерни и с идентична вибрационна честота. В тях били втъкани Идеите на Абсолюта, както Мъдростта, Истината и Любовта, но в тях нямало разнообразие. След появата на Архонтите, се появило изобилие от разнообразие. Тъй като енергиите на Първичния Дух и на Първичната Светлина, подхранвани непрестанно от Първоизточника, били неизчерпаеми, Архонтите винаги разполагали с необходимите им материали за градеж. Като говорим за материали, имаме предвид различни видове енергии, т.е. с различна честота.

Появата на Архонтите предизвикала силно раз­движване на енергиите и съграждането на нови Свещени светове. В един момент Архонтите решили да създадат енергийни същества с висока вибрация и с възможности да сътворяват. Те трябвало да бъдат надзорници на по-малки части от световете. Така започнала да се гради Свещената йерархия от Духовни същности с различни функции. Всички те имали право и възможности да творят и да втъкават Светлина и Слово в нови светове.

Първичните Свещени светове кипели от раз­движени и прекомбинирани енергийни вериги. При всяко следващо издишване на Абсолюта новите Му енергии и Идеи се свързвали с все по-променени светове, които били различни от праначалните реалности.

Всяка следваща вълна от Духовни същности съз­давала себеподобни. Така йерархиите се рояли и също сътворявали. Всяка следваща вълна била в подчинение на същностите от предишна­та. Основните принципи на Абсолюта били вселенски закони, които важали за всички светове независи­мо от тяхната отдалеченост във „времето“ от Пър­вичните Свещени светове.

Първичните Духовни Енергии – Светлината, Лю­бовта и Словото – присъствали навсякъде и участвали във всяко съзидание. Това било гаранция, че всяко творение носи всички изконни качества на Първичните Свещени светове.

Тъй като Абсолютът (вие го схващате като Бог) всъщност е енергиен закон, на който са подчинени творящите енергии, Той е Властелинът, под чиято власт е цялото Творение. Този Енергиен Закон е Висше Съзнание, което съдържа всичко в Себе Си. Извън Него не съществува нищо. Всички процеси протичат в Съзнанието на Първоизточника.

И след появата на светове в ниските измерения, Основният Закон продължава да е действащ. Вие живеете в Бога, но и Бог живее у вас. Не съществува възможност да се отделите от Него. Няма значение дали разбирате това и дали вярвате в този постулат. Ако не бяхте в утробата на Бога, не бихте съществували – но вие съществувате и ще съществувате вечно в това Висше Съзнание, което ви поддържа чрез Своите Енергии и Любов.

СВОБОДАТА В

СВЕЩЕНИТЕ СВЕТОВЕ
Понятието „свобода“ важи за материалните вселени, защото в тях съществуват много ограничения. Всичко извън ограниченията се възприема като свобода и свободна воля. В Свещените светове не съществуват ограничения – ня­ма време, няма мерни единици, нито ограни­че­ния в съзиданието. Това са светове на неограничените възможности.

Първоизточникът, който освобождава Енергиите и Идеите от Себе Си, е постулирал три ос­новни закона: Всичко е Енергия! Всичко е Свет­лина! Всичко е Любов! Без Енергията, Светлината и Любовта Абсолютът не може да изрази Себе Си. Свободата на Свещените светове се постулира чрез тяхното извечно съществуване.

Стремежът за съзидание и за създаване на красота ги съпътства неизменно. Те имат свободата да ползват без ограничения всяка Идея на Абсолюта и да я развиват чрез Свещеното Слово, чрез Свещения Звук и Свещените Багри на Свет­ли­ната. Основна характеристика на Све­щените све­тове е Хармонията. Тя е заложена в Идеите на Абсолюта. Дисхармонията в тях е не­възможна. Хармонията е причина за Красотата на тези светове. Говорим за Хармония и Красота, които не са познати в материалните вселени и не подлежат на описание със земни понятия. Вие сте познавали и в необозримо бъдеще отново ще познаете и Свещената Хармония, и Свещената Красота.

Докато сте в материалните светове, Красотата и Хармонията чакат да бъдат и търсени, и създавани. Колкото повече съзерцавате красивите и хармонични реалности на Планетата си и изпитвате постоянна необходимост от тях, толкова по-бързо ще се придвижвате към високите измерения.

Свободата, доколкото е допусната във вашия живот, е тест за еволюцията ви. Странно ще ви прозвучи, но свободата е дълг – дълг за Добротвор­ство и уважение към Творението, към себеподобните ви и към Природата. Неправилно употребената свобода веднага снижава честотите и ви връща назад. Ако не съществуваха ограничения, които да ви водят в Пътя, много хора щяха да стоят на една и съща точка в развитието си или да се връщат назад.

В Свещените светове Свободата не е тест, тя е постоянна реалност – чрез нея се съзидават Красота и Хармония.


ЦЕНТРАЛНОТО СЛЪНЦЕ
Централното Слънце е център на Галактиката. Всяка галактика има централно слънце, около което се върти. Има и много други слънца, които са цен­трове на слънчеви системи. Роля­та на Централното Слънце е да притегля звезд­ните и слънчевите системи, да хармонизира тяхното движение и да изпраща към тях необходимите енергии. Централното Слънце на дадена галактика е под егидата на Първичния Дух и на Първичната Светлина. Ве­че казахме, че те, заедно с Божественото Съзнание, са инструментите, които изразяват Идеите и многообразните аспекти на Първоизточника.

Централните слънца са следващата инстанция, която приема Енергиите и Идеите на Първоизточ­ника. В зависимост от отдалечеността си и вибрационните си честоти те получават различни видове и различно количество енергии. Новообразувани­те мъглявини биват стимулирани да създават слън­чеви системи, като получават специфични енергии от централните слън­ца, в чиято галактика се на­мират. Развоят на звездите в дадена галактика за­виси от връзката им с конкретното централно слънце. Централните слънца не са с еднаква харак­те­рис­тика. Те имат разнообразен енергиен състав и различни вибрационни честоти. Това опреде­ля тяхното влияние върху образуващите се звезди.

Елементите, от които са съставени звездите в зоните с по-ниска вибрация, са в различно съотношение. Звездите, които стават центрове на слън­чеви системи, имат преобладаващ елемент, който е техен код. В Мирозданието няма нищо напълно идентично. Светлината, която излъчват слънцата и звездите, има специфичен лъч, чрез който биват иден­тифицирани. Всичко в Мирозданието има своя код и чрез него е в постоянна връзка с Първоизточника. Развитието, което тър­пят космическите тела, изисква промяна във вида и количеството на енергиите, които те получават. Синхронът, който съществува в Мирозданието, създава хармонията.

Светлината съдържа цялата информация за всички процеси, протичащи в галактиките. Тя създава двустранната връзка между Първичния Дух и цялото Битие в Мирозданието. Взаимовръзката е непрекъсната и поддържа целостта. В етапа, когато е съществувала само Първичната Енергия, не са били диференцирани видовете енергии и различните светове. Имало е само Светлина и покой. Тогава програмата за диференциране на енергиите и създаването на светове още не е била в действие. Затова не е имало необходимост от взаимовръзка – тя се е породила при започването на диференциацията. С раздвижването на Първичната Енергия, та­зи връзка се е засилвала и усложнявала. Един по един се отключвали Божествените закони и влизали в действие, като създавали реда и хармонията. Законите били внедрявани във всички нови енергийни форми. Те, от своя страна, раждали светове, в които внедрявали законите на Мирозданието. Сега всяка частица в него носи цялостната информация, която се съдържа във вселенските програми, както и в подпрограмите на всеки нов свят.

Така цялостната информация за образуването на световете и принципите, чрез които те са създадени, се съдържат във всяка частица, както и във всяка човешка клетка.

Призивът „Познай себе си“ не е случаен. Кол­кото по-навътре навлизате в себе си, толкова повече научавате за света и неговото създаване – навлизайки в себе си, все повече навлизате в структурата на Мирозданието и научавате мно­го повече от знанието, което търсите навън. Много пъти ви е казано, че всичко е вътре у вас – там са Истината и Знанието, защото чрез вашите клетки сте свързани със сърцевината на Създателя, а Той съдържа всичко в Себе Си.


СЛИЗАНЕТО И ВЪЗКАЧВАНЕТО
След като Първоначалната Енергия се задвижила и се образували първите специфични енергийни конфигурации, процесът е продължил. Появявали се нови и нови светове с различни честоти на трептене. Имало светове, които останали с първоначалните честоти, но се появили и такива, които започнали да вибрират с много по-ниски честоти. Причина за това били различните комбинации от енергии. Тези, с понижените вибрации, постепенно образували все по-плътна материя – така се образували измеренията. Честотата на вибрациите създавала отделните измерения. Високите измерения запазили честоти, близки до първоначалните, а понижените вибрации образували по-ниските измерения. Всички измерения, естествено, оставали във връзка с Първоизточника и Той получавал обратна връзка за това, какво се случва във всяко измерение. Различните светове имали различни енергийни нужди в зависимост от честотата си и получавали необходимите им енергии.

Цялостният процес на разделението на честотите наподобявал на низходяща вибрационна спирала. Този процес нарекохме условно „слизането“. В другите книги, транслирани от Багрина, сме разгледали „връщането“ – изкачването от по-ниски честоти към по-високи, т.е. от по-ниските към по-високите измерения. Високите измерения съдържат повече видове енергии и са с по-високи вибрации. Това е условие те да могат да изразяват повече аспекти от същността и възможностите на Божествения потенциал. Там се обособяват същности с много високи качества и неограничени възможности за изява на Същността на Първоизточника. От високите вибрационни нива се отделят следващите измерения, които намаляват чес­тотите си. Тази е причината същностите, които ги населяват, да имат различни възможности и качества, които са по-ограничени – то­ва сте нарекли „инволюция“. Краят на инволю­ционния процес е характерен с хаос, насилие и груб материализъм.

Такъв е бил етапът на вашата Земя, когато на Планетата ви е изпратен Иисус Христос, пратеник на високите духовни зони. Неговата мисия е била да внесе нова енергия с по-висока честота чрез Учение, което да промени човешкото съзнание. С внедряването на идеите за все­общ мир, всеобща Любов, ненасилие и братство човечеството е трябвало да се оттласне от дъното, да завибрира с по-висока честота и да бъде изведено към по-високо измерение.

В момента тече ускорен процес за преминаването на Земята и на готовите хора в четвърто измерение. Третото измерение ще остане населено с индивиди, които нямат желание за самоусъвършенстване и са в трайна стагнация. Новата планета Земя съществува в по-високо измерение и тя ще стане дом на хората, които ще се променят и чрез повишената си вибрация ще се хармонизират с Новата Земя.

Слизането и възкачването е постоянен процес. Той дава възможност на все повече души, които по-късно са произлезли от Първичния Дух, да преминат през този, бихме казали, „производствен процес“ и чрез него да отворят латентните си заложби. Този процес е разгледан подробно в книгата „Лотос бял е твоята душа“⁸. Разгръщайки своя потенциал чрез слизането и възкачването, душите се завръщат по възходяща спирала, обогатени с нов опит и стават носители на нови възможности. С тях те вече могат да градят нов тип светове с по-високо качество. Чрез своето слизане и възкачване душите обогатяват Божествената Същност.

„Монадите, които са преминали през всички измерения и разнообразни светове, физически и духовни, съставят обогатена духовна субстанция с напълно разгърнати Божествени качества. Тя става сърцевина за разширение на Мировия Дух и образува нов център, от който започва разделението на Мировата Душа и образуването на нови светове. Те са проникнати от монадите на новата сърцевина на Мировия Дух“⁹.

Силата се изразява чрез Божественото Съзнание, чрез Първичния Дух и Първичната Свет­лина. Имате израз „Нека Силата е с теб!“ или „Бог с теб“. Дълбокият смисъл на тези изрази е да имате всички неограничени възможности, це­лия Божествен потенциал. Разликата между Първоизточника и Божественото Съзнание се състои в това, че Първо­източникът съдържа всичко в непроявен вид, докато в Божественото Съзнание са изявени енергиите, принципите, законите на развитието, знанието за всичко. Ако Източникът е цялата „Библиотека“ (сградата и съдържанието в нея), то в Божественото Съзнание са класифицирани видовете литература, подредени по дялове, по азбучен ред и т.н. Докато „библиотеката“ като цяло е нещо неу­потребимо, то отделите и конкретните заглавия са лесни за намиране и употреба. Божественото Съзнание е машината, която употребява Силата и я прави полезна.

Всяка частица, следователно и всеки човек, са изпълнени с Божественото Съзнание. То в голямата си част стои в латентен вид. И енергийните час­тици, и хората, както и всички същества в Мирозданието, употребяват нищожен процент от възмож­ностите на Божественото Съз­нание. При определени обстоятелства този процент може да се увеличи. Много хора, които са постигнали тъй нареченото „разширено съзнание“ (информация извън сетивата, моментал­но знание), са започнали да използват по-голям процент. Постигането на раз­ширено съзнание мо­же да е трайно и все повече да се разширява, или да бъде инцидентно при някакви екстремни ситуации. Разширяването на съзнанието може да се постигне с постоянство в медитацията, с поддържане на постоянна мисъл по конкретна тема или въпрос, с концентрирана мо­литва. Обикновено това е цел на хора, които вър­вят в пътя на духовното развитие и желаят да отворят своите потенциални възможности. Може да се случи и на хора, които не се стремят към това, но програмата им включва инцидентно постигане на разширено съзнание, за да ги обърне към духовната им същност.

Божественото Съзнание е с изключителна чувствителност. То реагира на колективното и на ин­ди­видуалното съзнание. От най-същест­вена роля е с какво се пълни колективното съзнание като мисли, чувства, идеи и намерения. Божественото Съзнание откликва на съдържимото в глобалното съзнание или в колективното съзнание на група хора, както и на отделния човек.

Състоянието на планетата и на Вселената, как­то и на отделно селище, може да се променя към по-добро или към по-лошо в зависимост от мислите и намеренията на участниците, които формират това съзнание. Чрез Мировото Съзнание във всеки момент всяка частица и всяко същество са пряко свързани и взаимно повлияни. Не съществува отделност – всичко винаги касае всички. Защото мислите, чувствата, намеренията и действията са енергии в един общ гигантски енергиен океан. Отделността е илюзия. И да не го съзнавате, във всеки момент вие сте участници в събитията, които се случват в различни части на Мирозданието. Помислете за това. Вие също сте облагодетелствани или потърпевши чрез енергиите, в които сте потопени непрекъснато.

Мировото Съзнание може да играе роля на баща и майка, на приятел и враг, на строител и разрушител – то е функция на колективното човешко съзнание.

Силата е с вас – трябва да я осъзнаете и правилно да я употребите.

СЪТВОРИТЕЛИТЕ
Вече говорихме, че Енергията на Първоизточника става действена след като Светлината, като носител на Идеите на Абсолюта, започва да ги представя за претворяване. Разслояването и задействането на първоначалната енергия обособява първите центрове от специфични ком­­бинации от енергии. От тях се оформят енергийни зони, които се разширяват и започват да се развиват като самостоятелни светове. Те никога не загубват връз­­ката си с Първоизточника. За да се сътвори Мирозданието, от Светлината се обособяват висши енергийни същности. Те стават Сътворци заедно с Първоизточника. Той излъчва Енергията и Идеите, а Сътворците ги реализират. Метафорично бихме казали, че те са „ръцете“ на Върховния Създател, изпълнителите на Идеите на Първопричината. Съ­творците реализират първоначалното отделяне на видовете енергии и тяхното комбиниране, за да се образуват енергийните центрове, от които се създават последващите енергийни конфигурации. Сътворците или Съ-съз­да­телите са архитектите на световете. В тези светове се влагат Абсолютните Идеи. Израз на тези Идеи са цветовете, музиката, усещане за прекрасното. На този етап няма конкретни фор­ми, каквито съществуват във физическите светове. Говорим за красотата в нейния най-съ­вършен вид, който не може да се предаде със земни понятия и думи. Съвършенството на началните светове е израз на духовните еманации на Първичната Светлина и на първичните комбинации от енергии с най-високи честоти. Сътворците отключват възможностите, чрез които да бъдат изразени Абсолютните Идеи.

Липсата на време, пространство и форми, т.е. на ограничения, дава възможност за творчески процеси, които не могат да бъдат разбрани във вашите измерения. Абсолютната Свобода, Абсолютната Светлина и максималната вибрация на енергиите са били условия за сътворяване на Абсолютната Красота. Сътворците са били най-свободните ваятели на Свещена Красота, Първосъздатели на изразената Свещеност.

Съ-създателите дават основните концепции, чрез които се конструират световете. Една и съща Идея може да бъде реализирана по много и разнообразни начини. Световете, които са съз­­дадени по една и съща идея, носят общи чер­ти и имат равни качества. Техните вибрации са много сходни, но творенията изглеждат по различен начин. Цели се да бъде създадено максимално разнообразие, което да илюстрира различни аспекти от конкретната Идея. Както, примерно, от глината ваятелят може да направи безброй форми, така Съ-създателите от една и съща Идея могат да създадат невероятно различни енергийни творения. Богатството от въз­можности, вложени в една Абсолютна Идея, е неизчерпаемо.

Дотук говорим за енергийни структури и енергийни комбинации, които могат да бъдат прекомбинирани многократно. Всяка най-не­зна­­чителна промяна в комбинациите сътворява нещо различно. Нюансите от цветове и звуци и от свойствата на видовете енергии донасят раз­лики в характеристиките на отделните творения. Многообразието на изразни средства е най-богато в тези първични светове. Те са матрици за по-нататъшното сътворяване на послед­ващите форми, които са с по-ниски вибрации и с все по-ограничени възможности.

В световете със забавени вибрации се изразяват много малко аспекти от Идеите на Абсолюта. Останалите остават в латентно състояние. Когато вибрациите се ускорят, се проявяват още страни на тези идеи. В по-ниските светове работят и последващите поколения на сътворците. На всяка вибрационна честота отговарят сътворци с определени възможности. Те са производни на сътворците от предходната зона с по-висока честота. Както в една занаятчийска гилдия има майстори, калфи и чираци и сътворците от по-ниските зони имат определена квалификация. Това е закон за всички зони.

Висшите енергийни области са родно място на най-висшите съ-създатели. Те подготвят сво­ите „ученици“, които създават определен вид светове. Съ-създателите не са персони и нямат форма. Те са енергийни строителни закони. Вся­ка най-малка промяна в енергийните конфигурации създава нещо различно, нещо специфично.