Еон. Изследвания върху символиката на цялостната личност Карл Гюстав Юнг Предговор
жүктеу/скачать 1.63 Mb.
|
ЗАКЛЮЧЕНИЕ В тази книга се опитах да изясня и амплифицирам в различните му аспекти един от най-важните за съвременния човек архетипи - архетипа на цялостната личност. Най-напред характеризирах онези понятия и архетипи, които стават видими почти при всяко по-задълбочено психолечение. Първият от тях е сянката, забулената, изтласкана, най-често непълноценна и виновна личност, която с последните си брънки достига до царството на нашите животински предци и така обхваща целия исторически аспект на несъзнаваното. Анализът на сянката и съдържащите се в нея процеси разкрива двойката анима - анимус. Повърхностно погледнато, сянката е сянка на съзнанието и представлява недостатъчна осветеност (privatio lucis) точно както физическата сянка, която върви подир тялото. От тази гледна точка и психологическата сянка с нейната морална непълноценност може да се схваща като „недостиг на добро" (privatio boni). Погледнато по-внимателно обаче, тя се оказва тъмнина, криеща силно въздействие и автономни фактори, които могат да се разграничат, а именно анимата и анимусът. Когато ги наблюдаваме на живо и в пълното им действие - като опустошителен, сляпо твърдоглав демон на убедеността при жената и заслепяваща, властна, своенравна и сантиментална изкусителка при мъжа, - започваме да се съмняваме дали несъзнаваното просто върви подир съзнанието като една нематериална опашка на комета и дали е само недостиг на светлина и добро. Ако по-рано се е смятало, че човешката сянка е източникът на всяко зло, сега, след по-задълбоченото й изследване, откриваме, че неосъзнатият човек, т. е. неговата сянка, не се състои само от морално неприемливи тенденции, а притежава и редица добри качества, като нор- мални инстинкти, целесъобразни реакции, реалистични възприятия, творчески импулси и т. н. На този стадий на познанието злото изглежда по-скоро изопачаване, осакатяване, неразбиране и злоупотреба с инак естествени факти. Тези изопачения и карикатури сега ни се представят като специфични въздействия на анимата и анимуса, които са истинските причинители на злото. Но не можем да спрем дотук, защото се оказва, че всички архетипи имат благоприятни и неблаго- приятни, светли и тъмни, добри и лоши въздействия. И накрая, трябва да признаем, че цялостната личност представлява complexio oppositorum именно защото няма реалност без противопо- ложности. При това не трябва да забравяме, че противоположностите придобиват своя морален акцент едва в сферата на човешката воля и дейност и че не сме в състояние да дадем общовалидна дефиниция на доброто и злото, т. е. В крайна сметка не знаем кое е добро и кое зло само по себе си. Остава да предположим, че те са задължени на човешката потребност от съзнание и затова нямат валидност извън човека, така че е недопустимо да ги хипостазираме метафизически, защото ще загубят смисъла си. Ако наречем „добро" всичко, което Бог прави или допуска, наричаме и лошото „добро", така че понятието „добро" става безсмислено. Страданието обаче, все едно на Христос или на света, си остава същото както преди. Глупостта, грехът, болестта, старостта и смъртта продължават да формират тъмния фон, на който изпъква веселият блясък на живота. Разпознаването на анимуса и анимата е специфичен опит, което в повечето случаи или поне първоначално е привилегия на психотерапевта. Все пак някои хора могат дори само въз основа на познания от художествената литература да си съставят без особени трудности представа за анимата; та нали тя е любима тема за романистите, особено западно от Рейн. Дори невинаги е необходимо внимателно изучаване на сънищата. Не е така лесно да се открие анимусът на жената, защото има безброй лица. Но всеки, който съумява да понася враждебността на ближния си, без да се заразява от нея, и в същото време е способен да я анализира критично, няма как да не открие обладалите го зли сили. По-целесъобразно е обаче да се анализират внимателно собствените настроения и влиянието им върху собствената личност. Познанието за грешките на другите не е толкова ценно. Интересно става, когато открием собствените грешки, защото тогава можем да направим нещо. Опитите ни да поправим другия са със съмнителна стойност, ако изобщо имат някакъв ефект. Макар че обикновено най-напред се сблъскваме с анимата и анимуса в тяхното негативно и неприятно проявление, те съвсем не са някакви зли духове. Както казахме, те имат не по-малко важна позитивна страна. С позитивната си, нуминозна сугестивна сила те открай време и навсякъде са архетипната основа на мъжките и женските божества, поради което заслужават особено внимание, на първо място, от страна на психолога, но също и от страна на разсъдливия лаик. Като божествени същности те работят ту за доброто, ту за злото. Противостоят си както двата пола. Така че те представляват една висша двойка противоположности, които не са безнадеждно разделени от логическо противоречие, а поради присъщото на това противопоставяне взаимно привличане не само обещават, а и правят възможно единението. „Coniunctio oppositorum" е било предмет на алхимичните спекулации под формата на „химичния брак", а на кабалистичните - под формата на Тифарет и Малхут или Бог и Шехина, да не говорим за бракосъчетанието на Агнеца. Двойственото създание, което се ражда от алхимичното сливане на противоположностите, rebis или lapis philosophorum, има такова централно място в тази литература, че не е трудно да съзрем в него символа на цялостната личност. Психологически тя представлява съединяване на съзнаваното (мъжкото) с несъзнаванотo (женското). Тя е психичната цялост. Така формулирана, тя е психологическо понятие. Емпирически обаче цялостната личност се проявява спонтанно под формата на специфични символи, като цялостност, разпознаваема преди всичко като мандала и многобройните й варианти. Историята удостоверява, че тези символи са образи на Бога. На стадия на анимата и анимуса съответства политеизмът, а на стадия на цялостната личност - монотеизмът. Естествената архетипна символика, която описва една обхващаща светлото и тъмното цялост, до известна степен противоречи на християнските възгледи, но не и на юдейс- ките, яхвистичните, или само в малка степен. Последните изглеждат по-близки до природата и по-добре съответстващи на непосредствения опит. Все пак поне християнските ереси са се опитали да заобиколят клопките на манихейския дуализъм, застрашил толкова сериозно ранната църква, по начин, съобразяващ се с естествения символ, а сред църковните символи на Христос се откриват някои много съществени, които са общи за него и дявола, макар това да не е оказало влияние върху догмата. Но най-плодотворните опити за намиране на подходящи символи за цялостната личност принадлежат на гностиците. В голямата си част те фактически са били теолози, както например Valentinus u Basilides, но за разлика от ортодоксалните значително повече са се вслушвали в естествения си вътрешен опит. Затова те, както и алхимиците, са истинска съкровищница на сведения за всички естествени символи, възникнали под въздействие на Христовото послание. В същото време техните идеи компенсират асиметричността на Бога, постулирана от доктрината за privatio boni, точно както добре известните съвременни тенденции на несъзнаваното да продуцира символи на целостността за преодоляване на пропастта, създала се между съзнаваното и несъзнаваното и разширила се постепенно до опасна светогледна дезориентация. Напълно съзнавам, че този труд не изчерпва, а само скицира начина, по който някои християнски идеи могат да се разглеждат от психологическа гледна точка. Тъй като главната ми цел беше да изтъкна паралелизма или разликата между емпиричните наблюдения и традиционните ни представи, нямаше как да не обърна внимание на различията, произтичащи от езика и епохата. Това особено важи за рибата като символ. Там човек неизбежно се движи върху несигурна почва и е принуден от време на време да прибягва до спекулативна хипотеза или приблизителна рекон- струкция на определени взаимовръзки. Разбира се, всеки учен е длъжен колкото е възможно по-добре да обосновава своите открития и възгледи, но от време на време трябва да дръзва да издигне и някоя хипотеза дори с риск да греши. В крайна сметка заблужденията най-често са фундаментът на истината и ако не знаем какво представлява дадено нещо, то някакъв напредък в познанията ни представлява все пак това да знаем какво то не е. 1 Еон (Aion - гр.) - олицетворение на времето у древните гърци и финикийци; в настоящата книга то се разглежда през призмата на символите на цялостната личност. - Б. ред 2 Амплификация (лат.) - разширяване. В теорията и терапевтичната практика на Юнг - част от метода за тълкуване на съновиденията чрез съпоставянето им с образи и сюжети от религията и митологията. За всички специфични термини, използвани от Юнг, вж. изданието на „ЕА": А. Самюелз, Б. Шортър, ф. Плаут, Критически речник на аналитичната психология на К. Г. Юнг, Плевен, 1993. - Б. ред 3 Eranos-Jahrbuch XIV (1946). Rhein-Verlae Zuerich, 1947 [GW 8, 1967]. 4 Instinkt und Unbewusstes. - Der Geist der Psychologie. EranosJahrbuch XIV [GW 8, 1967.] 5 Тази и следващата глава се основават върху мой доклад, изнесен през 1948 година в Цюрих пред Швейцарското общество за практическа психология. Той беше публикуван във Wiener Zeitschrift fuer Nervenheilkunde und deren Grenzgebiete, Band 1/4, 1948. 6 „Азова личност" (Ichpersoenlichkeit) - онази част от личността, която се съзнава от Аза. - Б. пр. 7 Syzygy (гр.) - двойка, чифт. Термин, използван от Юнг за обозначаване на всяка двойка противо- положности, независимо дали са в съюз или опозиция. - Б. ред 8 Е. Rousselle, Seelische Fuelirung im lebenden Taoismus, Eranos-Jalubitch 1933. Tafel I, p. 150 и p. 170. Rousselle нарича предачката „животинската душа". Една поговорка казва: „Предачката твори движението." Аз определям анимата като персонификация на несъзнаваното 9 Тук и по-нататък думата „майка" не бива да се схваща буквално, а като символ на всичко, което изпълнява функ циите на майката 10 Imago (лат. образ) - термин, въведен от Юнг за обозначаване на субективно породени образи на други хора, най-често на родителите, под въздействието на несъзнаваното или на архетипите. - Б. ред 11 Естествено, тя е типичен образ и в художествената литература. По-нови публикации относно анимата са: Linda Fierz-David, Der Liebestraum des Poliphilo, 1946, и Jung, Die Psychologie der Uebertragung [GW 16, 1958 и 1976}. Като психологическа идея анимата се среща за първи път у хуманиста от XVI век Richardus Vitus. Вж. Jung, Das Raelsel von Bologna. Festschrift Albert Oeri. Basler Nachrichtsn. [GW 14, I u II (1968).] 12 Той принадлежи на мегарика Евбулид и гласи: „Можеш ли да познаеш баща си? Да. Можеш ли да познаеш този забулен човек? Не. Този забулен човек е баща ти. Така че ти и можеш, и не можеш да познаеш баща си." [По Diogenes Laertios, De claronim philosophorum vitis, 2, 108 f.] 13 Както се вижда, това не е психологическа, а още по-малко метафшическа дефиниция. В Die Beziehungen zwischen dem Ich und dem Unbewussten посочвам, че сизигията се състои от три елемента - от женствеността на мъжа и мъжествеността на жената, на второ място - от опита, който мъжът има с жената и обратно, и накрая - от архетипния женски и мъжки образ. Първият елемент може да се интегрира в личността чрез процеса на осъзнаване, но последният не може [GW 7, 1964 и 1974]. 14 Die Psychologie der Uebertragung [Paragr. 425 ff.] [CW 16, 1958 и 1976]. Вж. по-нататък за четворността (quaternio) у наасените 15 Така във Второ послание на Климент [до Коринтяни] се казва: „Бог създаде човека като мъж и като жена. Мъжкото начало е Христос, женското е църквата." [Тук и по-нататък цитатите от Библията са по изданието на Св. синод от 1982 година. - Бел. прев.] На картините вместо църквата често се изобразява Мария 16 Тази глава се основава върху статия, излязла през 1948 година в Eranos-Jahrbuch. 17 Die Bezielumgen zwischen dem Ich und dem Unbewussten [GW7, 1964 и 1974]. 18 В смисъла на казаното в Първо послание на св. aп. Павла до Коринтяни (5:2): „А Вие сте се възгордели, вместо пo-скоро да плачете." Това по отношение на толериран инцест с майката („... че някой държи бащината си жена" - 5:1). 19 Вж. Der Geist der Psychologie, Eranos-Jahrbuch XIV, 1946 [GW 8, 1967]. 20 C „Азово съзнание" е преведено Юнговото понятие „Ichbewusstsein" - съзнанието, чийто център е Азът. - Б. пр 21 Престъпление, състоящо се в обида спрямо Негово величество Човека. Перефраза на „crimen laesae maiestatis" (престъпление, състоящо се в обида на императорското величество). - Б. пр 22 [Platans Gastmahl, Rudolf Kassner, p. 49.] 23 Psychologische Typen [GW 6, 1960, 1967, 1976]. 24 Les fonctions mentales dans les societes inferieures, Paris, 1912. 25 Ueber psychische Energetik und das Wesen der Traeume [Paragr.14 ff. и 20 ff.] [GW 8, 1967]. 26 Вж. по този въпрос Jung-Kerеnyi, Einfuehrung in das Wesen der Mythologie, както и Psychologie und Alchemic [GW 12, 1972.] 27 Psychologie und Alchemie, II, 3. [GW 12, 1972.] 28 Централно понятие в религиозно-митологическата система на индуизма с различни значения: собствената личност в противоположност на другия човек, духовното начало в човека, световния дух и др. - Б. пр. 29 Един класически случай е представен от Nelken Jan (Jahrbuch fuer Psychoanal. und Psychopathol. Forsch., Leipzig и Wien 1912, Bd. IV). Друг подобен намираме в автобиографията на D. P. Schreber Denkwuerdigkeiten eines Nervenkranken, Leipzig, 1903 30 1. Йоан. 2:22 31 Църковното схващане открай време се позовава на 2. Сол.(2:3 и сл.), където се говори за „отстъплението" от вярата, за „човекът на греха" и „синът на погибелта", предхождащ пришествието на Христос на земята. Този „беззаконик" ще заеме мястото на Бога, но накрая Бог Исус ще го „убие с дъха на устата си". Той ще извърши „лъжливи чудеса" (каквито са силите на сатаната). Най-открояващата се негова черта ще бъде лъжовността, измамността. Като образец се разглежда Даниил (11:36 и сл.). 32 „Царството Божие няма да дойде забелязано (сит observatione), и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето царството Божие вътре във вас е." (Лука 17:20 и сл.) То „не е от този (външния) свят" (Йоан 18:35). Приликата на Божието царство с човека личи и от притчата за семето: „Царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си." (Матей 13:24. Вж. също 13:45, 18:23, 22:2 и др.) Според папирусните фрагменти от Оксиринх „Царството Божие е вътре във вас и който познае себе си, ще намери и него. Познайте себе си и т. н.". Grenfell u Hunt, New Sayings of Jesus and Fragment of a Lost Gospel from Oxyrhynchos, 1904, p. 15 33 Вж. писаното от мен за Христос като архетип в Symbolik des Geistes, IV, 2. [GW 11, 1963 и 1973.] 34 Quintus Septimus Clemens: Adversus Marcionem, B:Migne, J. P., Patrologia Latino, II, 14, Paris, 1844-1864. 36 In Lucam homilia, VIII, 1. c. XIII: „Щом като Господарят и Спасителят е образ на невидимия Бог, значи моята душа е създадена по образа на Твореца, така че да бъде образ на образа; тъй като моята душа не е пряк образ на Бога, а е създадена по сходстВо с предходния образ." 37 De principiis, I, II, 8, 1. с. XI: „Спасителят е образ на субстанцията или субсистенцията на Бога." In Genesim homilia, I, 13, 1. c. XII: „Следователно какво е образът на Бога, по подобие с който е сътворен човекът, ако не нашият Спасител, който е първородният сред всички създания?" Selecta in Genesim, IX, 6, I c. XII: „Ho образът на невидимия Бог е Спасителят." 38 In Gen. horn., I, 13: „Ho онзи, който е създаден по образ и подобие на Бога, е човекът вътре в нас, невидим, безтелесен, непокварен и безсмъртен." 39 De princip., IV, 37 40 Retractationes I, XXVI 41 Enarrationes in Psalmos, XLVIII, sermo II. L. c, Ps. XLII, 6: „И така разбираме, че притежаваме нещо, в което се съдържа образът на Бога, а именно - ум и разум." Sermo XC, 10: „Истината се търси в Божия образ." Но пък Liber de vera religione казва: „Истината е вътре в човека." Вижда се покритието между „образа на Бога" и „вътре в човека". 42 Enarr. in Ps., LIV, 3 43 1. Кор. 15:48 44 In Ioannis evangelium, tract. LXXVIII, 3: „Христос е Бог, разумна душа и тяло." 45 Sermo CCXXXVII, 4 46 Enarr. in Ps., LIV, 1 47 Contra Faustum, XXII, 38: „Светата църква е тайна съпруга на Бога Исус Христос. Защото тайно в скритите дълбини на духа човешката душа е свързана с Божието слово, така че те са от една плът." Тук св. Августин се позовава на Ефесяни 5:31 и сл.: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си (...) Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата." 48 Augustinus, De Trinitate, XIV, 22: „Обновете се в своя дух, за да започне обновлението на образа на онова, от което тя е била оформена." 49 „Всяко добро е от Бога, всяко зло - от човека." 50 Irenaeus (Adversus haereses, II, 5, 1) съобщава, че според гностиците, когато Христос (като Логос-демиург) създавал своята майка, той я изхвърлил от плеромата, т. е. Откъснал я от познанието. Защото сътворяването се е осъществило извън плеромата, в сянката и в празнотата Според учението на Valentinus (Adv. haer., I, 11, 1) Христос произхожда не от еоните на плеромата, а от майката, намираща се извън плеромата. Тя го родила „с една сянка". Той обаче, „бидейки мъж", отрязал сянката от себе си и се въздигнал в плеромата; докато майката останала в сянката и там, „изпразнена от духовна субстанция", родила същинския „демиург и вседържател на долния свят". А сянката, легнала над света, е, както знаем от Евангелието, princeps huius mundi (князът на този свят), дяволът 51 Вж. R. Schaerf, Die Gestalt des Satans im Alten Testament, 6: [Jung] Symbolik des Geistes 52 Евреи християни и тяхната гностично-синкретична секта 53 Гностична секта, споменава се в Epiphanius, Panarium adversus octoginta haereses, Berlin, 1959-61, LXXX, 1-3, и в Michael Psellus, De daemonibus, в: Marsilius Ficinus, Auctores Platonici. Venedig, 1497. [lamblichus de mysteriis Aegyptiorum.] 54 „Ho едната от тези две крайности, и то добрата, трябва да се нарече Божи Син заради изключителната му доброта, а другата, която е негова диаметрална противоположност, да се нарече син на злия демон, на сатаната, или дявола." (Origenes, Contra Celsum, VI, 45, в: Migne, Part. Gr., XI [col. 1367].) Тези противоположности дори се обуславят Взаимно: „Където има зло... трябва да има и нещо добро, което да се противопоставя на злото... Едното следва от другото, тъй че трябва или да отстраним и двете и да отречем, че съществува добро и зло, или, ако приемем едното (за съществуващо), и то преди всичко злото, следва да приемем и доброто." (L. с. II, 51 [col. 878].) За разлика от тази ясна и логическа констатация, на друго място Ориген се вижда принуден да каже, че „Властта, тронът, царствата" и дори злите духове и нечистите демони „не го притежават субстанциално" (противоположното качество) и не са създадени зли, а по собствени подбуди са избрали злото (De principiis, I, VIII , 4, I. c. XI [col. 179]). Ориген вече се е обвързал, най-малкото имплицитно, с дефинирането на Бога като Summum Воnum (върховно благо) и поради това е склонен да отрича субстанциалността на злото. Той се доближава плътно до Августиновото понятие за privatio boni, като казва: „Сигурно е, че злото означава недостиг на добро." Но това изречение е предшествано непосредствено от следното: „Отстъплението от доброто е не друго, а укрепване на злото" (Deprincipiis, II, IX, 2,I. с. XI [col. 226]), с което той ясно показва, че умножаването на едното прсдставлява намаляване на другото и следователно доброто и злото са двете равностойни страни на един конфликт 55 Adv. haer., II, 4, 3 56 Oratio ad Graecos. B: Migne, Patrologia Graeca, IV, col. 829. 57 B: Migne, Pair. Graec, IV, col. 1080 58 Според Василий мракът в света е породен от сянката, хвърляна от тялото на небето (Нехаетегоп, II, 5, в: Migne, Patr. Graeca, XXIX [col. 40]). 59 Homilia: Quod Deus поп est auctor malontm. Migne, Patr. Graeca. T. XXXI, col. 341. 60 Migne, Patr. Graeco-Lat. I, XXIX, col. 37 61 „Предпоставеност в основанието" - извод въз основа на недоказана предпоставка. - Б. пр. 62 Migne, Patr. Graeco-Lat., XVIII, col. 1132 f. 63 lustini opera spuria. MLgne, Pair. Graeco-Lat., VI, col. 1313. 64 De divinis nominibus, IV, §§ 18-20. L. c. Pair. Graeca, III [col.716 ff.]. 65 Contra adversarium legis et prophetarum, I, 4 f, 1. c. [col. 606 f.]. Макар Dialogus quaestionum LXV да не е автентично съчинение на Августин, то ясно предава неговата гледна точка: „След като Бог е създал всичко и няма нищо, което да не е създадено от него, откъде идва злото? Отговор: Злото няма същност, а се обозначава като privatio boni. Доброто може да съществува и без злото, но зло не може да съществува там, където няма добро, и там, където няма добро, няма и зло. Затова когато използваме думата „добро", ние хвалим някакво същество, като кажем обаче „зло", не укоряваме дадена същност, а една погрешност, противопоставена на добрата същност." 66 „Iniquitas nulla substantia est." („Злото не е субстанция[самостоятелна същност].") - 1. с. CCXXVIII [col. 2590]. „Има природа [=род съществуване], където няма и дори не е възможно да има зло. Невъзможно е обаче да съществува нещо, в което да няма добро." - 1. с. CLX [col. 2581 f.j 67 Sermones suppositii. Sermo I, 3. Mauriner Ausgabe, 1838, V, 2287 B. 68 Summa theologica, I, quaest. 48, 1 69 L. c, 48, 3 70 Summa contra Gentiles, III, 3 жүктеу/скачать 1.63 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|