Когато не си спомнят за вас

Карла и Тони били на някакъв прием и Тони любезно предло-

жил да я запознае с приятеля си Тери.

- Няма да стане! - отвърнала Карла толкова грубо, че Тони се ококорил. - Не искам да го видя! Пет пъти ме запознават с него и всеки път се оказва, че той изобщо не помни коя съм.

Мои клиенти са ми разправяли, че направо намразват хората, които дори не помнят, че са се запознавали вече преди това.

Не бих казала, че нямат право, защото едно такова „забравяне" ти казва направо в очите „За мене вие сте без значение!" или „Толкова сте безличен, че дори и името ви не запомних!" Хайде сега вървете и не му се сърдете!

Ако някой е забравил кой сте, помислете преди всичко за това, че може пък човекът да има къса памет. Така че не се стеснявайте да му напомните - къде и кога сте се запознали, „не си ли спомняте?" и т. н. А е много възможно и да не са ви познали, защото сте променили външния си вид - ето, сега прическата ви е друга, пона­пълнели сте и пр.

Джина, моя клиентка, се бе изрусила, пластичната операция бе превърнала носа й в носле, сега се гримираше по друг начин и бе станала неузнаваема. Е, нима имаше право да се сърди, че някой не можеше да се сети, че са се запознавали?

Така я и посъветвах: да започне да се представя отново дори на познатите си. На партито отива при тях,,подава ръка и казва: „Здравейте, аз съм Джина Крайсън. Как сте?" Така хем ще избегне евентуална обида, хем няма да постави в неудобно положение чове­ка, който се кани да се запознае с нея, а и ще събере пълна кошница с комплименти, че изглежда „стра-хот-но!".

Не бива да ви притеснява фактът, че се налага да се предста­вите на някого повторно. Нали се разбрахме - усмихвате се, пода­вате ръка и „въвеждате отново името си във файла" на неговата памет.

Няма спасение! Забравили сте как се казва и това е! Коварна ситуация, в каквато сме изпадали неведнъж.

Съществуват няколко вариантни „излаза", към които ще при­бегнете в зависимост от конкретния случай. Ако току-що сте се запознали, помолете събеседника си да повтори името си. Или можете да попитате „Как се произнася името ви по-точно?" Ако ви се струва, че едно такова повторно запитване може да обиди другия, извинявате се за момент, хуквате да намерите някой, който да ви прошепне името на „този човек" и моментално се връщате.

Нека да ви разкажа как блестящо „отигра" една такава коварна топка мой приятел, счетоводител. Точно се канел да представи на жена си новия си колега, също от Счетоводния отдел, когато с ужас установил, че не може да си спомни името му! Какво да стори?! И се спасил. Спасил се с една сполучлива шега. „Господи! - засмял се той. - Това шампанско изглежда проми мозъчните ми клетки! Точно се канех да ви представя един на друг!..." А после се обърнал към жена си: „Та как беше вашето име, мадам?" И така съпругата му подала ръка и казала „Сенди Гудман", а въпросният господин засмян до уши също се представил: „Здравейте, аз пък съм Алекс Гордън!" Е, какво ще кажете, а?

Хуморът планини отмества! И, както виждате, може да ви спаси в трудни ситуации. Така че се дръжте непринудено, бъдете прями, като не забравяйте торбата с шегите!

Как да запомним едно име

Съществуват проверени начини как да проверим способността си да запомним имена и да ги свързваме с определено лице, а не въобще.

Ако ви е трудно да запомните името на хората, с които се запознавате, твърде полезно ще е да се опитате да „жигосате" името в паметта си с помощта на някакъв епитет или с визуална представа. Ако, да речем, ви бъде представен някой си господин френк, веднага си представете някакъв „ужасно почтен" господин (англ. „franc" - честен, почтен).

По същия начин би следвало да постъпите - да си представите някаква камениста местност, ако новият ви познайник се казва господин Щайнфелд (нем. Stein - камък, Feld - поле).

Опитвате ли се да запаметите по този начин нечие име, вклю­чете на помощ всичките си сетива и представи - зрителни, слухови, вкусови и пр., които бихте могли да свържете с въпросното име.

Е, може да се случи и така, че някой ви е казал името си, но не сте чули добре. В такъв случай ще помолите новия си познат да го повтори, а веднага след това го повторете гласно и вие. При поло­жение, че името е рядко срещано, спокойно можете да попитате как се изписва или какъв е произходът му. Това е чудесен начин да започнете разговор, а е и част от нашата хитрост за „жигосване" на името във вашата памет.

Опасностите не свършват дотук. Ами се хванете, че се обръща­те към някого с чуждо име? Побързайте да се извините и момен­тално се коригирайте. След това вече по време на разговора ще пов­торите на няколко пъти името. Но без увъртания! Обикновено все­ки опит за неверни обяснения е твърде прозрачен. Трябва да си признаете, че сте сбъркали името и толкоз.

Ако вие сте този, чието име са произнесли неправилно или са се обърнали към вас с чуждо име, непременно възстановете прав­дата, ала коригирайте другия меко и любезно.,

И още нещо: когато се запознавате, ще произнасяте името си ясно и отчетливо! Много хора измънкват нещо, като че се срамуват от името си. А точно начинът, по който казвате името си известява на околните много неща за самите вас. Ако измънкате името си едва-едва, сякаш ще заявите на хората, че самите вие нямате осо­бено добро мнение за себе си, че на вас не може да се разчита. Ако го смутолевите - набързо и кратко - това ще се възприеме като сигнал, че се чувствате незначителен и маловажен. Ако ли пък оповестите името си с висок глас, може да ви сметнат за самомни-телен или тщеславен.

Така че, ако допускате някоя от тези грешки, може да създадете съвършено погрешно впечатление, колкото и да не ви се иска да е така.

Да, дори и начинът, по който поздравявате хората, може да се култивира!

Александра, също моя клиентка, бе от хората, които могат да си позволят да се появят в супермаркета по анцуг, без грим и по джапанки - та да се чуди човек защо всъщност всички наоколо им се усмихват и ги поздравяват като братовчеди. А истината е много проста: Александра стъпва „като на пружини", на лицето й усмив­ката не залязва, за нея хората наоколо са от плът и кръв, а не ня­какви „телеграфни стълбове"!

Да, Александра е жизнерадостна и весела. Не мислете, че в живота й всичко върви по мед и масло! Съвсем не е така, но тя умее да се владее и да не изкарва на показ отрицателните си емоции там, където не им е мястото. Тя има някаква вътрешна светлина, едно излъчване, което я превръща в един само миг в звезда, където и да се появи. Всичко в нея - стойка, изражение, походка, излъчва топлота. А помислете си само колко много хора се влачат около нас като пребити, без живец, като че само чакат да ги сполети следва­щата беда!

Как можете да станете лъчезарни и жизнерадостни като моята

Александра?

Първо, трябва да сте наясно, че „киселото изражение" не е ни­що повече от лош навик.

Второ, отворете душата си за хората и за събитията - живейте заедно с тях! Това ще ви оживи и ще ви накара да се чувствате по-добре.

Трето, заобиколете се с любящи приятели. Защото ако хората държат на вас, те ще ви позволят да си създадете атмосфера, изпъл­нена с положителна енергия, една благодатна почва, от която ще жънете щедри плодове.

Четвърто, изхвърлете от живота си хората, които не са готови да ви подкрепят, тези заклети отрицатели и унищожители на всеки стрък радост. Защото вместо да обогатяват тази благодатна почва, само тровят атмосферата около вас.

Решите ли да заговорите някого, добре ще е да повторите ня­колко пъти името му по време на разговора. Така не само ще го запаметите, но и събеседникът ви ще остане с впечатление, че държи­те на него.

В наши дни много жени запазват след брака моминското си име, а и немалко мъже благоволяват да прибавят към името си с тире и фамилното име на жена си. Вашето задължение е да се съобразявате с техните желания и да използвате името, което са си избрали.

Не си позволявайте свободата да говорите на малко име -освен, разбира се, ако те сами не са ви помолили изрично за това. Лично аз в моята практика се обръщам към всички с фамилното име, докато те не ме помолят да мина на малко име.

Когато пред името на някой стои някаква титла или звание, да речем, думичката „доктор", несъмнено сте длъжни да се обръщате с тази титла. В края на краищата след като човекът се е трудил и мъчил осем-десет години, за да защити научната си степен, той положително заслужава и уважение и подобаващо титулуване.

Впрочем, ако можем да говорим за някакви правила, всичко се свежда до една единствена думичка - респект. Едно от най-важните неща, които липсват в нашия поздрав към хората около нас, е именно уважението.

Не мога да не ви разкажа за Вера, друга моя клиентка - дълго­годишна касиерка в една банка. Тя е невероятна! Няма припряност, няма нервничене! За нея всеки клиент е като че ли единственият и най-важният човек на света. За всекиго отделя и време, и любезност. И не е чудно, че когато директорът на банката се опита да прена­сочи клиентите към друга касиерка, обикновено чува кратичкият отговор: „Благодаря ви. Но ще изчакам Вера!" Виждате ли, Вера е ярка илюстрация за това, че хората са готови да висят на опашка, само и само да получат от тази твърде дефицитна стока - уваже­нието.

Галени имена и промени в името

Джини е живо, отворено, чаровно момиче, същински слънчев лъч за хората, които я познават. Всички я наричат галено „Слънчо". Името толкова много й подхожда, че постепенно измести истинско­то й име и тя си стана „Слънчо".

Въпреки че галените имена могат да звучат твърде подкупващо при обръщането ви към някого, няма да бъде във ваш интерес да се обръщате на галено име, освен ако се сближите и получите разрешение от самия човек да го наричате така. Това е въпрос на уважение. Например галеното име на Дъстин Хофман е „Дъсти" (англ. „Прахчо"), ала това име той пази само за хората, с които е близък. Ако искате да се обърнете към някого с прякора му, не се

притеснявайте най-напред да опитате: „Мога ли да ви наричам Смайли (англ. „Усмивко") или „Мога ли да ви наричам Бъни" (англ. Зайо) и пр.

И най-главното. Никога не си правете шеги с името на другия. Има хора, чиито имена звучат смешно. Можете да сте сигурни, че тези хора са чували най-различни шегички за името си и от други хора и съвсем няма да са очаровани от това. Така че покажете уважението, което се полага, и се отнасяйте към тяхното име тол­кова сериозно, колкото се отнасят и те самите.

Ако не харесвате собственото си име, сменете го или приемете някакво умалително име. Всички сме чували да казват: „Какво пък има чак толкова в едно име!" Е, добре. В името има много нещо, защото вашето име отразява самия вас и показва кой сте.

Не е необходимо да сте актьор, търсещ нов имидж, за да смените името си. Ако сте притеснени от името или прякора си, ако това име ви е тежало цял живот като воденичен камък, сменете го!

Джулиън, един мой клиент, направо мразеше името си. Нена­виждаше това, че хората винаги смятаха, че е жена и все получава­ше писма до г-жа или госпожица Столър, а не до г-н Столър. Той смени името си на Джеф. Хората упорстваха и след това да го на­ричат Джулиън, но той вежливо ги поправяше с думите „Името ми е Джеф".

На времето Робърт Ламб, един от солистите на група „Чикаго", бе известен като Боби Ламб, докато един хубав ден не реши да се прекръсти на Робърт. Просто осъзна, че е претърпял пълна мета­морфоза - бе възмъжал, бе станал баща на три деца и реши да промени името си с по-подходящо. „Боби" представляваше минало­то му, „Робърт" - неговото настояще. Сега той си е Робърт и казва, че се чувства като възрастен, а не като Боби от миналото. Така че ако се чувствате неудобно с името си, не се страхувайте да го промените.

И напротив, ако се чувствате добре с името си, всеки друг също ще се чувства добре с него. Например много хора се подиграваха на името Силвестьр, преди Силвестър Сталоун да го превърне в голя­мо име, с което човек да се гордее.

От вас зависи да се чувствате добре с името си. А ако не се чувствате, пак от вас зависи да се освободите от него и да се преименувате.

Поздравът у различните пародии култури

Страхът от срещи и запознаване с нови хора може да бъде резултат от различията в различните култури. В нашия раздвижен свят ние все по-често влизаме в контакт с хора от различни народи и понякога несъзнателно можем да създадем погрешно впечатление.

Хората от някои чужди нам култури могат да ни се сторят студени, високомерни или пък прекалено експанзивни. Ако не сте запознати с етикецията на поздрава в дадена култура, може да останете с напълно погрешни впечатления, които могат да се отразят зле на връзките ви с дадено лице.

За да можете правилно да поздравите хората от даден народ или регион, би трябвало да се заемете са понаучите нещо за тяхната култура. Това не само ще внесе повече уважение в общуването ви със съответния човек, но и ще го направи много по-лесно.

За да ви помогна да научите как трябва да поздравявате при среща хората от различни страни и култури, ще дам една таблица.

Поздравът по света

СТРАНА ПОЗДРАВ

Африка - ръкуване, официален поздрав.

- избягвайте „Хай" (англ. „Hi")

Австралия - говорете на малко име

- горещо ръкостискане

- махане с ръка (от разстояние)

- между мъже-приятели се използва „друже" (англ. „mate")

Австрия - поздравявайте хората, независимо от това дали са ви познати или непознати

Белгия - ръкуване

- жените първи подават ръка

- близки приятели се целуват по бузата

Британски острови - ръкостискане, Hello

- обръщайте се с титлата, за да покажете уважение

Канада и САЩ -сърдечно ръкостискане

- сърдечно Hello

- близки приятели се прегръщат

- обръщение с титлите

Централна - прегръдката мезоду приятели е нещо обик-Америка новено

- при среща и сбогуване жените се целуват по двете бузи

Китай, Тайван, - използвайте цялото име и титлата Хонконг - фамилното име се казва първо

Фиджи - усмивка с високо вдигнати вежди

- докосване по време на разговора

- ръкуване

- говорене на малко име

Франция - еднократно бързо ръкостискане, лека прег­ръдка при среща и сбогуване

- жените винаги подават първи ръка

Гърция - ръкуване

- сърдечна прегръдка при среща и раздяла с целувки по двете бузи

- при близки приятели слагане ръка на рамото

Унгария, Румъния, - ръкуване България, Полша, - титулуване

Чехословакия - открита сърдечност при близки приятели

- при младите хора се използва малкото име

- близки приятели и роднини се целуват по бузата

Индия - поздрав „намасте" - дланите на двете ръце се допират и ръцете се поставят под брадич­ката

- жените не се докосват

Израел - сърдечно ръкостискане

- потупване по гърба

- обикновено се говори на малко име

- титлите нямат значение

- вместо „добър ден" и „довиждане" се казва „шалом"

Япония - поздравявате с поклон - колкото по-дълбок е поклонът, толкова по-голямо е уважението

- отговаря се с поклон, който е точно толкова дълбок и продължителен, колкото е покло­нът на другия

- използвайте титлите

- след представянето се разменят визитни кар­тички

Корея - лек поклон с ръкуване

- ръкуване или с двете ръце или само с дясна­та ръка

- цялото ви внимание е насочено към този, когото поздравявате

Малайзия - ръкуват се само мъжете

- лек поклон или навеждане на главата при поздравяване на по-възрастни

-не се ръкувайте с по-възрастни от вас

- мъжете, които са близки приятели, хващат и двете си ръце

Средния Изток - на малко име се говори само между близки приятели

- титлите имат голямо значение

- ръкуване

- мъжете се целуват по бузите

Нова Зеландия - любезен официален поздрав, любезно „Как сте?"

- винаги използвайте титлите

- ръкуване

- жените първи подават ръка

Пакистан - ръкуване

- мъжете не се ръкуват с жени

- използвайте титлите и фамилното име

Португалия - сърдечна усмивка, ръкуване

- използват се титлите, освен при близки при­ятели

Сингапур - ръкуване, придружено с лек локлон

- използват се титлите

Южна Америка - сърдечни думи на приветствие, като напр. „Abrasos!" (исп. „прегръщам те")

- прегръдка

- целуване по бузата

- използване на титлите

- на малко име се говори, само ако са ви пред­ложили това

- децата винаги се прегръщат през раменете

Испания - ръкуване - и при мъжете, и при жените

- прегръщат се само близки приятели, които не са се виждали дълго време

- титлите се използват винаги, освен при мно­го близки познати

- на малко име се говори само при близки

- поставянето на „дон" или „доня" пред мал­кото име показва уважение

Русия - ръкуване с лек поклон, изразяващ уважение

- изговаряне на името при ръкуване - само когато се запознавате

- добри познати се целуват три пъти по бузите, една след друга, и се прегръщат

Швейцария - ръкуване

- размяна на учтивости и официални думи за поздрав дори между непознати

- използват се титлите и фамилното име, ос­вен при близки приятели

Тайланд - не се ръкувайте

- поздрав „уай" - двете ръце са поставени една до друга на гърдите, като за молитва, правите лек поклон. Колкото ръцете са по-високо, толкова по-голямо е уважението

- „уай" има значение на „съжалявам", „здра­вейте" или „благодаря"

- говорете само на малко име.

Преди няколко години на посещение в Америка дойде Папата. Той остави незабравими впечатления не само поради своята одухотвореност, но и заради начина, по който влизаше в контакт с всеки един. Неговите думи за поздрав преодоляваха всички култур­ни бариери, тъй като хората чувстваха нещо много лично, излъчва­що се от него. Той гледаше хората внимателно в очите - буквално всекиго, с когото пътят му се кръстосваше. Папата е изключителна личност, надарен с широта, проникновение и всеотдайност. Ние всички можем да се поучим от тази необикновена личност как да общуваме искрено с другите хора.

Дори ако имате чувството, че всички житейски теглила са се стоварили на гърба ви, вие дължите на другите респекта и уважението, които се полагат: необходимо е да излезете за миг от проблемите си и да „се посветите" на другия. А след като започнете да разговаряте с него, сами ще се изненадате от способността си да създавате връзка с хората. Всички ние можем да постигнем това, стига да започнем от основните положения за създаване на първи­те контакти.

Добър събеседник можете да наречете онзи, който притежава дарьата да накара всеки, с когото разговаря, да се чувства значима личност, да го накара да се чувства така, като че ли никой друг в момента не съществува.

И така: за да станете добър събеседник се изисква да знаете как да започнете разговор, как да го поддържате и как да го завършите.

Как да започнем разговор, когато сме поканени на гости

Да започнеш разговор обикновено означава да излезеш с отк­рити позиции, или с други думи, „да строшиш леда". Най-добър „ледоразбивач" е онзи, който може да види положителното у хората - помнете, че последното нещо, което хората биха искали да чуят от вас, са киселите ви забележки колко безвкусна е храната на вечерята, където сте поканен, колко е шумно, колко лошо са облечени гостите...

Един комплимент винаги троши ледовете. Не се страхувайте да отбележите: „Изглеждате великолепно в тази дреха", „Коланът ви е страшно интересен", „Имате странно излъчване" и още, и още хубави думи, които в повечето случаи ще ви помогнат да оставите благоприятно впечатление.

Самите вие пък можете да прибавите нещо необикновено към тоалета си, та то да привлече вниманието на някой от присъства­щите и те „да счупят леда".

„Приемите на Х. са били винаги много приятни" е друг добър подход за стопяване на ледовете. Такива изрази създават т. Нар. „позитивно пространство" за събеседника и за неговата благопри­ятна реакция.

Всяко съобщаване на някаква новина е също добър подход за улесняване на общуването ви с хората. За всички нас е важно да знаем какво става по света. По радиото и телевизията днес има повече предавания на новини, отколкото когато и да било досега. Затова никак не върви да бъдеш зле информиран в тия дни (и на тази възраст!). Просто сте длъжни да бъдете добре информирани, особено когато ви предстои да се срещнете с нови хора!

Разговорът за времето е друга класическа комуникативна тема. Колко много добри познанства и приятелства са започвали с едно „Вижте какво хубаво време имаме!"... Това явно е подкана за раз­говор и откликът на партньора е верен признак дали той се интере-

сува да разговаря с вас или ще трябва да си потърсите някой друг събеседник.

Помнете едно: всяко открито заговаряне на събеседника, всяка „открита позиция" ще ви помогне да създадете връзка, при условие обаче, че тази ваша позиция е позитивна, а не негативна!

Вашето отиване към разговор не бива да издава някаква преднамереност. Следването на някаква предварително набелязана „линия" отблъсква!

Най-добрият начин да въвлечете някого в разговор е да бъдете искрен и почтителен. И нека събеседникът ви да почувства колко интересен за вас е разговорът ви с него.

Поддържане на разговора

След като връзката е направена и разговорът потръгне, най-добрият начин да го поддържате е да задавате на събеседника си въпроси, които не изискват отговор само с ДА или НЕ, а въпроси, които показват, че наистина очаквате някакъв отговор. Например, някой ви казва: „Аз съм от М.", можете да отвърнете с „О, бил съм там", като продължите: „От колко време живеете там?" Другият: „Там съм роден и все там съм живял". Вие: „Много рядко съм срещал кореняк! Семейството ви също ли е от там?" и т. н. От този разговор се разбира, че трябва да задавате въпроси, отнасящи се до последното, което е казал вашият събеседник. Просто вникнете в онова, което той току-що е казал и го разпитвайте повече за него. Тази техника на водене на разговор можем да наречем „подход на разработване на темата" - най-обикновената техника на добрия репортер, който иска да получи добро интервю.

„Разработването на темата"

Когато задаваш въпроси, избирай такива, които карат другия да задълбочи отговорите си. Действай като репортер - разпитвай, без да ставаш много натрапчив. Например:

Ти: „Имате ли предпочитания в яденето?"

Той: „Обичам италианската кухня"

Ти: „О, и аз бях в най-добрия италиански ресторант миналата седмица. Какво ще кажете за пермезана?"

Той: „Страшен е!"

Ти: „А ходили ли сте в Италия?..."

Щом улучите нещо заинтригуващо, продължавайте да питате, за да накарате събеседника да се задълбочи в темата колкото е възможно повече. Добрият събеседник навлиза в онова, което раз-казват другите.

И още нещо: описанието е най-добрата форма за общуване, тъй като поддържа интереса и стимулира хората към разговор. Вместо да кажете, че приемът у Л. бе забавен, кажете защо бе забавен.

Опишете защо сте прекарали добре, кой е бил там, какво се е " случило. Спрете се на подробностите, използвайте думи, съдържа­щи представи, рисувайте картина пред очите на събеседника си. Например: „Беше фантастично! Имаше дори оркестър - музиканти­те бяха облечени в бяло и изпълняваха стари шлагери. Целият салон бе декориран също в бяло, имаше много цветя, чудесно подредени..." Ако описанието ви е ефектно, можете да накарате събеседника си да се оживи, да поведете разговор, сякаш че и той е бил там...

Да бъдеш добър наблюдател и да реагираш правилно означава да внимаваш за настроенията и намеците на събеседника, изразя­вани било с лицето, било с езика на тялото. Например, ако попитате някого дали родителите му живеят наблизо и той се намръщи или се дръпне нелюбезно, това просто ще означава, че сте навлезли навярно в деликатна област. Може да е загубил някой от семейст­вото си или да не е в добри отношения с родителите си, или просто да иска да ви каже, че това не е ваша работа и сте твърде любопитен.

Внимавате за сигналите, подавани от очите на събеседника! Ако той постоянно се зазяпва на другаде, ако ви гледа с отсъстващ поглед, то явно не сте му достатъчно интересни. В такъв случай бихте могли да си помогнете с „Изглеждате малко преуморен, има ли нещо такова?" или направо приемете подадения сигнал, прекра­тете разговора и се отдалечете.

Визуалните знаци, идващи от събеседника ви, могат да ви кажат точно толкова - та дори и повече - от онова, което той би ви казал с думи.

Вложете лична нотка в онова, което казвате!

Когато разговаряте с някого, задавайте въпросите си и отгова­ряйте на неговите въпроси, като изразявате личното си отношение: „О, вие идвате от К.? Ходим всяка зима недалеч от там. Ходите ли и вие? Много обичам това място..." След като направите личния си коментар по неговия отговор, задайте друг въпрос. Така ще се получи „взаимен разговор" - не обръщайте разговора в монолог, това отегчава другия!

Не правете така например: „О, обичам К.! Обичам да ходя на ски през зимата, а през лятото на риба по езерата. Дори смятам да си купя място в К., ако мога да събера парите. Просто сега не мога заради новата кола, която купих тази година с хонорарите си..." Това тотално разсейва и прекъсва връзката ви с хората.

Запомнете: трябва просто да подадете малко информация, да зададете въпрос, да изчакате отговора и отново да продължите с въпрос.

„Какво ви дразни най-много при разговор с някого?"

В повечето случаи когато ни е неприятен начинът, по който даден човек говори, ние не можем точно да кажем какво именно ни дразни.

Една интересна анкета по този въпрос провежда институтът ГАЛЪП в САЩ, като обхваща с въпросите си мъже и жени на различна възраст, от различни краища на страната, представители на различни нива на доходи и на образование. От участниците в анкетата е поискано да оценят единадесет най-често срещани говор­ни навици - дали те смятат тези навици за неприятни и в каква степен. Това единствено по рода си изследване ни дава ценна информация за онова, което може да дразни околните в нашата реч.

Резултати от анкетата на института ГАЛЪП на въпроса „Какво ви дразни най-много при разговор с някого?" (Цифрите показват проценти на отговорите.)

Ето какво може да ви помогне да бъдете добър събеседник: 1 Внимавайте за езика на тялото си и израза на лицето си! Необходимо е да осъществите при разговора връзка лице в лице, без обаче да навлизате в „личното пространство" на събеседника. Бъдете физически изразителен, но не прекалявайте с движенията, избяг­вайте прекомерното жестикулиране!

2. Не прекъсвайте събеседника! Видяхме, че 88% от анкетира­ните от института ГАЛЪП намират прекъсването, когато разгова­рят, за много неприятно. Ако искате да бъдете добър събеседник, трябва да поведете борба с импулса си да прекъсвате другия. Оставете го спокойно да завърши мисълта си. Поемете дъх, задръж­те малко въздуха (заедно с езика си!) и изчакайте другия да завър­ши каквото има да каже.

3. Използвайте широк набор от теми. Не можете да си предс­тавите колко важно е да сте в курса на събитията, като черпите информация от вестниците, списанията, радиото, телевизията. Така ще бъдете в състояние да разговаряте на различни теми. Но внимавайте! Когато говорите с някого, когото не познавате достатъчно, ще е най-добре да избягвате политиката, религията и всичко, по което може да се спори поначало.

4. Не клюкарствайте! Ако започнете да говорите по адрес на някого, рискувате да засегнете лицето, на което поверявате клюките, тъй като е възможно да има връзка между него и обекта на вашите приказки. Освен това, то ви принизява в очите на другия, така че не се занимавайте с клюки!

5. Проявявайте чувство за хумор! Всеки се радва на някоя смешна история или шега. Обаче внимавайте: хуморът на сексуал­ни или етнически теми често буди смях или поне захилване, но общият ефект не допринася кой знае колко за „цялостния ви имидж". Някой може да се засегне от шегите ви и да започне да ви избягва като неприятен.

6. Влагайте жар и ентусиазъм в думите си! Не се страхувайте да покажете ентусиазъм и да вложите разпаленост там, където това е възможно. Посрещнете с въодушевление думите на събеседника си, така ще му покажете, че се интересувате от онова, което ви разказва.

7. Бъдете гъвкави в своята гледна точка. Старайте се да бъдете колкото се може по-великодушен и „отворен" за мненията на другите. Опитвайте се да видите нещата и през погледа на събеседника. Разбира се, че можете да изразите собствените си възгледи, но не ги изразявайте враждебно, обидно и нападателно.

Ако сте започнали някакъв разговор и ви е трудно да го приключите, имате на разположение редица деликатни начини да сигнализирате на събеседника, че разговорът трябва да свърши, без това да го засегне.

Прекъсването на контакта чрез погледи е подходящ начин да подсетите другия, че се готвите да привършите разговора. Ако приемем, че по време на разговора сте поддържали пълен зрителен контакт „очи в очи" със събеседника, то като насочите погледа си в друга посока, ще подадете дискретен сигнал за приключване.

Друг начин да подадете сигнал, че разговорът приключва, е да използвате изрази като: „Добре, съгласен съм!" или „Непременно!" или да използвате изявления като „Наистина, беше ми много приятно да поговорим!". След това можете да се опитате да обоб­щите онова, което сте казали. При такова обобщение - рекапитула­ция - на разговора, гледайте събеседника си в очите и акцентирайте върху ключовите положения, до които сте стигнали - вашите и неговите. Ще завършите чудесно с едно: „Надявам се, че скоро ще имаме случай да говорим отново!". Но каквото и да правите, не лъжете! Ако нова среща с него не ви интересува, не споменавайте възможността за такава само от учтивост. Това е лицемерие! Кажете само „Беше ми приятно" и си тръгнете.

Много важно е да приключите разговора с уверен тон, отчетливо, като говорите с ясен глас и използвате подходяща интонация, така че да оставите положително впечатление.

А накрая завършете срещата с приветливо ръкостискане. Пос­ледното впечатление от един разговор може да бъде толкова важно, колкото и първото!

И все пак, макар и Дейл Карнеги да е обхванал широк диапазон и да е изиграл действително огромна роля в онези дни, тази уникал­на негова книга е написана за определен исторически етап, за определени обществени отношения. Така че е редно да се запитаме, продължават ли неговите постановки и идеи да са актуални и днес, след повече от петдесет години.

Напълно разбираемо би било, ако тази истинска библия за човешките взаимоотношения се окаже днес ирелевантна за съвре­менния човек, продължаващ да се стреми към контакти. Изминал е немалък период от време, междувременно три войни са бушували, днес икономиката бележи нечувани успехи, свидетели сме на истин­ска революция в областта на комуникациите, използващи направо фантастични компютърни технологии... Сателити направо обстрел-ват домашното ни огнище с информация от всички части на света, компютърът властва в живота ни... Всичко се е променило - кате­горично и безвъзвратно - ценности, морални предписания и канони, отношението ни към света, стилове, представата ни за това кое е приемливо и кое не...

Днешните хора са много по-образовани, много по-начетени, много по-изтънчени, отколкото хората от времето на г-н Карнеги, когато висшето образование е било привилегия на малцина.

Днес едва ли не всеки има възможност да се образова, да трупа дипломи и докторски титли. Хората са други: по-открити, повече склонни към самопознаване (и самопризнания!), готови на непри­нудени сексуални откровения.

Много от идеите и препоръките на г-н Карнеги продължават все още да звучат правдиво, въпреки многостранните и дълбоки промени в нашето общество, ала има и неща, които са остарели и

трудно могат да намерят приложение в общуването между нашите съвременници.

Така например, г-н Карнеги ни учи: „Говори езика на интере­сите на събеседника си!"

Въпреки че да изхождаш от интересите на другия може да бъде добро начало, „да отвориш" събеседника към себе си, ако го направиш, то много често ще се изтълкува като фалшиво или покровителствено. В наши дни добрата комуникация е отношение „вземам и давам", където и двамата партньори трябва да говорят, вече изхождайки от взаимните си интереси.

Дейл Карнеги казва: „Помнете, че името на човека е най-слад­кият и най-важният звук за него във всички езици".

Наистина, не е лошо да се повтаря името на човека от време на време при разговора, тъй като това е част от процеса на „запечат­ване в паметта", т. е. да запомните нечия самоличност в ума си така, че да не го забравите.

Използването на името на събеседника в разговора може да послужи също и като средство за привличане на вниманието, кога­то се изтъкват важни моменти. Ако обаче непрекъснато повтаряте името на другия по време на разговора, тази техника ще загуби заряда си като средство за привличане на вниманието и ще се превърне в досада. Това може да попречи на линията, която искате да прокарате.

Дейл Карнеги пише: „Никога не казвай на другия, че не е прав".

Не мисля, че това е много добър съвет. Трябва да поддържате своето самоуважение и да не бъдете лицемер. Спестяването на информация или позицията „не разлайвай кучетата" може да ви докарат само неприятности в наши дни. Само ще си създадете отрицателни емоции и ще си ги натрупате. В днешния свят да бъдеш добър във връзките с другите хора означава да бъдеш открит, честен и прям - а отгоре на това и тактичен.

Има начини да кажеш някому, че не е прав, без да го обидиш: „Мога да оценя онова, което ми казвате, господине, но мненията ни по този въпрос са различни". Но понякога, независимо от това колко сте тактичен, се случва да имате работа с хора, които просто не ви слушат. В такъв случай може да се наложи да му кажете твърдо, но учтиво, какво мислите и защо смятате, че греши.

Дейл Карнеги казва: „Ако не сте прав, признайте си го бързо и категорично".

Как е възможно философия, която не ви позволява да кажете на другия, че не е прав, да изисква от вас „да си признаете бързо и категорично", че вие не сте прав? Дали е във ваш интерес наистина да бъдете чак толкова бързи в отказа си от своята гледна точка?

Наистина, добронамерено е да приемете, че не сте прави; важно е обаче да знаете как да си признаете това, така че да „запазите лице" и да не се дискредитирате. Вместо да приемете подхода „бързо и категорично" на Дейл Карнеги, бихте могли да кажете „Знаете ли, размислих малко и наистина разбирам какво имате предвид", така ще кажете, е не да смутолевите „Не бях прав, вие сте прав". Съществено е да признаете, че не сте били прав, но не и да се обявите за враг на самия себе си, като кажете „Колко глупаво от моя страна!" или „Какъв глупак съм наистина!". Трябва да прояви­те към себе си толкова деликатност и разбиране, когато признавате, че грешите, колкото бихте проявили и към другите хора.

Според Дейл Карнеги, за да спечелиш другите за своя начин на мислене, трябва да го накараш веднага да каже „Да, да".

А какво става, ако той (или тя) не са готови да се качат на твоята каруца и веднага да кажат „Да, да"? Това, че някой казва да, не означава, че непременно се съгласява с всичко останало. Днес хората са твърде обиграни, за да се хванат на такива прозрачни манипулации. Ако се опитвате да подработите някого, има опас­ност да изгубите неговото доверие. Най-добрият начин да спечелиш някого за твоя начин на мислене е да споделиш с него своите идеи честно, прямо и открито, с нотка на самочувствие.

Дейл Карнеги казва: „Остави другия да говори повече!"

В идеалния случай един разговор би трябвало да бъде 50 на 50 споделен опит за двамата събеседници, което „включва" също и вас. Сполучлив начин да привлечете събеседника си да вземе участие в разговора е да задавате въпроси, които водят до обмен на мисли, така че да се осъществи онази 50:50 размяна между хора, споделящи мисли, чувства и възгледи.

Дейл Карнеги казва: „Остави другия да си мисли, че идеята е негова".

Това е неприемливо. То е неискрено и нечестно. След като вие давате идеята, тя си е ваша. Нужно е да я отстоявате. Не бива да позволите другите да мислят, че вашата идея е тяхна, само за да ги спечелите за някаква кауза. Това е манипулативен похват и не отговаря на предназначението на съвременните човешки отношения.

Дейл Карнеги казва: „Започни разговора с похвала или добра оценка".

Съгласна съм, че една малка похвала може да измине дълъг път, ако е искрена. Проблемът е обаче, че твърде много похвали могат да се превърнат във венцехвалене и да бъдат схванати като неискреност. Това често подсилва фалша и означава, че сте се присъединили към по изгодната страна или „ги четкате", за да ги подготвите за неизгодните условия, които ще им сервирате. Ако вашите похвали са твърде несдържани, това може да предизвика

само въпроса — какво ли иска този от нас. Ако пък имате да кажете нещо неприятно на някого, бъдете прями и искрени. Не бива да го гарнирате и захаросвате.

Дейл Карнеги казва: „Не посочвай направо грешките на дру­гия!"

Напълно отричам този съвет. Прекият и честен подход е най-добрият начин да се изправите пред хората. Ако искате да обърнете внимание на някого, че е направил грешка, в общ интерес е да го кажете честно и открито. Ако не реагирате открито, човекът, който е сгрешил, може да не разбере грешката си и пак да я повтори. В резултат на това само ще натрупате у себе си негодувание към тези, които грешат. Ето защо е необходимо да се опълчите фронтално срещу грешката.

Дейл Карнеги казва: „Говори за собствените си грешки, преди да критикуваш другите".

Тази философия изхожда от положението, че хората не могат да преглътнат критиката, ако не е обвита в шоколад. Не започвайте да критикувате себе си, само и само за да накарате другия да се чувства по-добре. Такова покровителствено поведение е неприемливо.

Дейл Карнеги казва: „Хвали и най-малкото подобрение, хвали всяко подобрение. Бъди радушен в одобрението и щедър в похвали­те".

Повечето хора схващат прекомерните похвали като неискрени и фалшиви. Въпреки че е хубаво да отбележите колко сполучлива е нечия програма за отслабване, оценявайки факта, че този човек яде зеленчуци без десерт и не пие вино, ако споменавате това всеки път, като го видите, безспорно ще го нервирате. Да хвалите „и най-малкото и всяко подобрение" в работата на някого, ще рече да го дразните. Излагате се на риска да не ви вземат насериозно.

През последните петдесет години Дейл Карнеги помагаше на хората да разберат как да общуват по-ефективно и как да се прис­пособяват по-добре към обществото. Все пак, това учение от време­то на депресията, вече не може да бъде доктрина за 90-те години, тъй като времената се промениха. Правата на жените, граждански­те и човешките права станаха действителност. Сега ние живеем във време, когато изтъкнати личности обсъждат по телевизията най-интимни неща, направо в стаята ни. Имаме общество, където цен­зурата е нищожна и където нашето конституционно право на сво­бода на словото е от изключително значение. Всяко нещо и всеки един подлежат на дискусия, сега, а когато навлизаме в двадесет и първия век, в който ще има нов набор от правила, чрез които да печелим приятели и да влияем на хората.