Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. жив е Бог, Който ме лиши от съд, и Вседържителят, Който огорчи душата ми,

3. че, докле още диханието ми е в мене и духът Божий в ноздрите ми,

4. устата ми не ще проговорят неправда, и езикът ми не ще произнесе лъжа!

5. Далеч от мене да ви призная за справедливи; докле не умра, не ще отстъпя от своята непорочност.

6. Здраво държах правдата си и не ще я отпусна; не ще ме укори сърцето ми през всичките ми дни.

7. Врагът ми ще бъде като нечестивец, и въставащият против мене - като беззаконник.

8. Защото, каква надежда за лицемереца, когато Бог вземе, когато изтръгне душата му?

9. Ще чуе ли Бог вика му, кога го сполети беда?

10. Ще се утешава ли той с Вседържителя и ще призовава ли Бога във всяко време?

11. Ще ви явя, какво има в ръката Божия; не ще скрия, какво има у Вседържителя.

12. Ето, всички вие сами видяхте; и за какво толкоз празнословите?

13. Ето участта от Бога за беззаконника и наследието, което потисниците получават от Вседържителя.

14. Ако синовете му се умножават, ще бъдат под меч; и потомците му не ще се наситят с хляб.

15. Останалите след него смъртта ще свали в гроб, и вдовиците им няма да плачат.

16. Да натрупа и купища сребро, колкото пръстта, и да приготви дрехи, колкото калта,

17. той ще приготви, ала ще се облича праведникът, и безпорочният ще получи среброто за свой дял.

18. Гради си къща като молец и като пъдар си прави колиба;

19. ляга да спи богат, и не се дига такъв; отваря очи, и не е вече онзи.

20. Ужаси като голяма вода ще го постигнат; нощем ще го грабне буря.

21. Ще го дигне източен вятър и понесе, и бързо ще литне с него.

22. Ще налети върху му и не ще го пожали, колкото и да се сили да избегне от ръцете му.

23. Ще плеснат ръце след него и ще му подсвирнат от мястото му!
ГЛАВА 28.
1. Тъй! среброто си има изходна жила, и златото - място, дето го плавят.

2. Желязото се добива от земята; от камък се претопява мед.

3. Човек туря предели на тъмата и грижливо дири камъка в мрак и смъртна сянка.

4. Изравят рудокопен кладенец в места, дето крак не е стъпял, спускат се на дълбоко, увисват и се клатят далеч от човеците.

5. Земята, на която жито никне, отвътре е изровена сякаш от огън.

6. Камъните й са място за сапфир, и в нея златни зрънца.

7. Пътеката за там хищна птица не знае, пиляково око я не е виждало;

8. лъвчета не са я тъпкали, и чакал не е ходил по нея.

9. На гранит слага човек ръката си, издъно преобръща планини;

10. в скали разсича канали, и окото му вижда всичко драгоценно;

11. възпира течението на реките и скритото изважда на видело.

12. Но де се намира мъдростта, и де е мястото на разума?

13. Не знае човек цената й, и тя не се намира по земята на живите.

14. Бездната казва: не е в мене тя; и морето казва: не е у мене.

15. Тя се не дава за злато и се не добива за претеглено сребро;

16. тя се не оценява с офирско злато, ни с драгоценен оникс, нито със сапфир;

17. не се равнява с нея злато и кристал, и не ще я размениш за съдове от чисто злато.

18. А за корал и бисер няма що и да се споменува, и придобиване мъдрост стои по-високо от рубини.

19. С нея се не равнява етиопският топаз; с чисто злато тя се не оценява.

20. Откъде, прочее, излиза мъдростта? и де е мястото на разума?

21. Скрита е тя от очите на всичко живо и е утаена от птиците небесни.

22. Авадон и смъртта казват: с ушите си чухме мълвата за нея.

23. Бог знае пътя й, и Той познава мястото й.

24. Защото Той гледа докрай-земя и вижда под цялото небе.

25. Когато Той даваше на вятъра тегло и наместваше водата по мярка,

26. когато определяше наредби на дъжда и път на гръмоносната мълния,

27. тогава Той я видя и я яви, приготви я и още я изпита

28. и рече на човека: ето, страхът Господен е истинска мъдрост, и отбягването от зло е разум.

2. о, да бях, както в предишните месеци, както в ония дни, когато Бог ме пазеше,

3. когато светилото Му светеше над главата ми, и под Неговата светлина ходех сред тъма;

4. както бях в дните на младините си, когато милостта Божия беше над шатрата ми,

5. когато Вседържителят още беше с мене, и децата ми около мене,

6. когато пътищата ми се обливаха с мляко, и скалата лееше за мене потоци дървено масло!

7. Когато излизах пред градските порти и слагах седалището си на стъгдата, -

8. младежите, като ме зърнеха, отдръпваха се, а старците ставаха и стояха;

9. князете се въздържаха да говорят и туряха пръсти на устата си;

10. гласът на първенците замлъкваше, и езикът им прилепваше о небцето им.

11. Ухо, което ме чуеше, облажаваше ме; око, което ме видеше, възхваляваше ме,

12. защото аз спасявах викащия страдалец и безпомощния сирак.

13. Върху мене идеше благословението на погиващия, и на вдовишко сърце докарвах радост.

14. Обличах се в правда, и моят съд ме пременяше като мантия и превез.

15. Аз бях очи на слепия и нозе на хромия;

16. за сиромаси бях баща и внимателно изучвах тъжба, която не знаех.

17. На беззаконника трошех челюстите и из зъбите му изтръгвах откраднатото.

18. И казвах си: ще свърша в гнездото си, и дните ми ще бъдат много - като пясъка;

19. коренът ми е открит за вода и росата нощува на ветвите ми;

20. славата ми не старее, и лъкът ми е як в ръката ми.

21. Слушаха ме и чакаха, и бяха безмълвни при съвета ми.

22. След думите ми вече не разсъждаваха; речта ми капеше върху тях.

23. Очакваха ме като дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.

24. Случваше се, усмихна им се, - те не вярват; и светлината на лицето ми не помрачаваха.

25. Назначавах им пътища, седях начело и живеех като цар между войници, като утешител на плачещи.
ГЛАВА 30.
1. А сега ми се присмиват по-младите от мене по години, ония, чиито бащи не бих се съгласил да туря с псетата на стадата си.

2. И за какво ми е силата на техните ръце? Над тях премина вече времето.

3. Изтощени от бедност и глад, те бягат в равнина безводна, мрачна и запустяла;

4. късат злак край храстите, и хвойни зърна им е хлябът.

5. Пъдят ги от обществото, викат върху им като на крадци,

6. за да живеят в поточни ровини, земни дупки и скали.

7. Реват между храстите, врат се под тръните.

8. Човеци отхвърлени, човеци без име, измет на земята!

9. Ей на тези станах сега аз песен и храна на разговора им.

10. Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят отпреде ми.

11. Понеже Той ми развърза поводника и ме съсипа, те смъкнаха от себе си юздата пред лицето ми.

12. Отдясно се дига това изчадие, сваля ме и насочва пагубните си пътища към мене.

13. А моя път развалиха: сполучиха да сторят всичко за моята погибел, без да имат помощник.

14. Дойдоха при мене като през широк пролом; шумно се хвърлиха върху ми.

15. Ужаси ме връхлетяха; като вятър се разсея моето величие, и щастието ми отмина като облак.

16. И сега душата ми се топи в мене; тъжовни дни ме налегнаха.

17. Ноще ме въртят костите ми, жилите ми нямат спокойствие.

18. С голяма мъка се съблича от мене дрехата ми; краищата на моя хитон ме стягат.

19. Той ме хвърли в калта, и аз станах като прах и пепел.

20. Викам към Тебе, и Ти не обръщаш внимание на мене, - стоя, а Ти само ме гледаш.

21. Ти стана жесток към мене, с яка ръка враждуваш против мене.

22. Ти ме дигна и ме накара да се нося по вятъра и ме съсипваш.

23. Тъй, аз зная, че Ти ще ме докараш до смърт и в дома, дето се събират всички живи.

24. Наистина, Той не ще простре ръка върху дома на костите: ще викат ли те, кога бъдат разрушавани?

25. Не съм ли плакал за оногози, който беше в тъга; не е ли скърбяла душата ми за бедните?

26. Докато чаках добро, дойде зло; докато ожидах за светлина, дойде тъма.

27. Моите вътрешности кипят и се не уталожват; скръбни дни ме пресрещнаха.

28. Ходя почернял, ала не от слънце; ставам в събранието и викам.

29. Станах брат на чакалите и приятел на камилските птици.

30. Кожата ми почерня на мене, и костите ми изгоряха от жега.

31. И гуслата ми стана тъжовна, и пищялката ми - глас плачевен.
ГЛАВА 31.
1. Завет направих с очите си да не помислям за девица.

2. Ала каква ми е участта от Бога свише? И какво наследие би ми пратил Вседържителят от небесата?

3. Не за нечестивия ли е погибелта, и не за злосторника ли е напастта?

4. Не видя ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми крачки?

5. Ако съм ходил в суета, и ако ногата ми е бързала към лукавство, -

6. нека ме претеглят с къпоните на правдата, и Бог ще узнае моята непорочност.

7. Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя, и сърцето ми е следвало очите ми, и ако нещо нечисто се е залепило по ръцете ми,

8. нека аз сея, а друг да яде, и нека потомците ми бъдат изкоренени.

9. Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, -

10. нека жена ми мели на другиго, и нека други се подиграват с нея,

11. защото това е престъпление, това е беззаконие, което подлежи на съд;

12. това е огън, който пояжда до изтреба, който би изкоренил всичкия ми имот.

13. Ако немарех за правата на слугата и слугинята, когато са имали спор с мене,

14. какво щях да правя, ако Бог въстанеше? И ако Той ме погледнеше, какво можех Му отговори?

15. Нали Той, Който е създал мене в утробата, е създал и него и еднакво ни е образувал в утробата?

16. Отказвал ли съм просбата на нуждаещи се и изнурявал ли съм очите на вдовица?

17. Самичък ли съм изяждал залъка си, и не е ли ял от него и сирак?

18. Защото от детинство е расъл той с мене като с баща, и от утробата си майчина съм ръководил вдовица.

19. Ако видех някого да погинва без дреха и сиромаха без покрив, -

20. чреслата му не са ли ме благославяли, и той не е ли бивал стоплян с вълната от овците ми?

21. Ако съм дигал ръка върху сирак, когато виждах, че имам опора пред портите,

22. нека рамото ми се отдели от гърба, и нека ръката ми се откъсне от лакътя,

23. защото наказанието от Бога е страшно за мене: пред Неговото величие аз не бих устоял.

24. Взимал ли съм златото за моя опора и казвал ли съм на съкровището: ти си моя надежда?

25. Радвал ли съм се, че богатството ми беше голямо, и че ръката ми беше спечелила много?

26. Гледайки слънцето, как свети, и месечината, как величествено върви,

27. прелъстих ли се в дълбините на сърцето си, и целувах ли с уста ръката си?

28. Това щеше да бъде също тъй престъпление за съд, защото в такъв случай аз бих се отрекъл от Бога Всевишняго.

29. Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, кога го постигаше злочестина?

30. Аз не позволявах на устата си да грешат с проклеване душата му.

31. Не казваха ли човеците от моята шатра: о, кой не се е насищал от неговите месни гозби?

32. Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника.

33. Да бях скривал грешките си като човек, потуляйки в гърдите си моите пороци,

34. щях да се боя от голямото общество, и презрението на еднородците щеше да ме плаши, и аз щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.

35. О, да имаше кой да ме изслуша! Ето моето желание: Вседържителят да ми отговаря, и защитникът ми да състави записки;

36. щях да ги нося на раменете си и щях да ги възлагам като венец;

37. щях да му обадя числото на крачките си, щях да се сближа с него като с княз.

38. Ако нивите ми викаха против мене, и браздите им се оплакваха от мене,

39. ако съм ял плодовете им безплатно и съм измъчвал живота на земеделците,

40. нека вместо жито расте бодил и вместо ечемик - къклица. Думите Иовови се свършиха.

2. разпали се гневът на Елиуя, син на Варахиила, вузитец от Рамовия род; разпали се гневът му против Иова, задето той оправдаваше себе си повече, отколкото Бога;

3. а против тримата му приятели се разпали гневът му затова, че те не намериха, какво да отговарят, а пък обвиняваха Иова.

4. Елиуй чакаше, докле Иов говореше, защото те по години бяха по-стари от него.

5. А когато Елиуй видя, че няма отговор в устата на тримата мъже, гневът му се разпали.

6. И отговори Елиуй, син Варахиилов, вузитец, и каза: аз съм млад по години, а вие сте старци; затова аз се страхувах и се боях да изказвам вам мое мнение.

7. Аз си казвах: нека дните говорят, и многолетието да поучава на мъдрост.

8. Но има дух у човека, и диханието на Вседържителя го вразумява.

9. Не само многолетните са мъдри, нито само старците разбират правда.

10. Затова казвам: изслушайте ме, ще ви кажа и аз моето мнение.

11. Ето, чаках вашите думи, вслушвах се в разсъжденията ви, докле намисляхте какво да кажете,

12. Внимателно ви гледах, и ето, никой от вас не изобличава Иова и не отговаря на думите му.

13. Недейте казва: ние намерихме мъдрост: Бог ще го опровергае, а не човек.

14. Ако той отправяше думите си към мене, аз щях да му отговарям не с вашите речи.

15. Уплашиха се, не отговарят вече; престанаха да говорят.

16. И както аз чаках, а те не говорят, спряха се и не отговарят вече,

17. тъй и аз ще отговоря от моя страна, ще кажа мнението си и аз.

18. Защото съм пълен с речи, и духът в мен ме дави.

19. Ето, утробата ми, като неотпушено вино: готова е да се пръсне като нови мехове.

20. Ще поговоря, и ще ми олекне; ще си отворя устата и ще отговоря.

21. Няма да гледам човека на лице и никого няма да лаская,

22. защото не умея да лаская: на часа моят Творец би ме убил.

2. Ето, отварям устата си, езикът ми говори в гърлото ми.

3. Думите ми са от искреност на сърцето ми, и устата ми ще произнесат чисто знание.

4. Дух Божий ме е създал, и диханието Вседържителево ми е дало живот.

5. Ако можеш, отговаряй ми и застани пред мен.

6. Ето ме мене, според твоето желание, вместо Бога. И аз съм направен от кал;

7. поради това страхът пред мене не може да те смути, и ръката ми не ще бъде тежка за тебе.

8. Ти ми говори на ухото, и аз чух звука на думите:

9. "чист съм, без порок, невинен съм, и в мене няма неправда;

10. а Той намери обвинение против мене и ме смята за Свой противник;

11. нозете ми тури в клада, наглежда всичките ми пътища."

12. Ето, в това ти не си прав, отговарям ти, защото Бог е по-горе от човека.

13. За какво ти е да се бориш с Него? Той не дава сметка за никакви Свои дела.

14. Бог говори веднаж и, ако това не забележат, още веднаж:

15. на сън, в нощно видение, когато сън наляга човеците, във време, кога дремят на леглото.

16. Тогава Той открива на човека ухото и запечатва Своето наставление,

17. за да отведе човека от някое предприятие и да отстрани от него гордостта,

18. за да отведе душата му от пропаст и живота му от поражение с меч.

19. Или бива вразумяван с болест на постелката си и с люта болка във всичките си кости, -

20. и животът му се отвръща от хляба, и душата му - от обичната храна.

21. Плътта на него изчезва, тъй че не се вижда; костите му, които се не виждат, се подават.

22. Душата му се приближава към гроба, и животът му - към смъртта.

23. Ако има у него Ангел-наставник, един от хиляда, за да показва на човека правия му път, -

24. Бог ще се умилостиви над него и ще каже: освободи го от гроба; Аз намерих откуп.

25. Тогава тялото му ще се освежи повече, отколкото на младини; той ще се върне към дните на младините си.

26. Ще се моли Богу, и Той ще бъде милостив към него; с радост поглежда лицето му и възвръща на човека праведността му.

27. Той ще гледа людете и ще казва: "грешил съм и кривил съм правдата, и не ми е въздадено;

28. Той освободи душата ми от гроба, и животът ми вижда светлина."

29. Ето, всичко това Бог върши два-три пъти с човека,

30. за да отведе душата му от гроба и да го просвети със светлината на живите.

31. Внимавай, Иове, слушай ме, мълчи, и аз ще говоря.

32. Ако имаш какво да кажеш, отговаряй; говори, защото желал бих да се оправдаеш;

33. ако ли не, то слушай ме: мълчи, и аз ще те науча на мъдрост.
ГЛАВА 34.
1. Продължи Елиуй и рече:

2. изслушайте, мъдри, речта ми, и приклонете ухо към мене, разумни!

3. Защото ухото разбира думите, както небцето различава вкуса на храната.

4. Нека разсъдим между себе си и разпознаем, що е добро.

5. Ето, Иов каза: "аз съм прав, ала Бог ме лиши от съд.

6. Трябва ли аз да лъжа против своята правда? Раната ми е неизцерима - рана без вина."

7. Има ли човек като Иова, който пие подигравките като вода,

8. другарува с ония, които вършат беззаконие, и ходи с нечестивци?

9. Защото той бе рекъл: няма полза за човека да угажда Богу.

10. И тъй, чуйте ме, мъже разумни! Не може да има у Бога неправда или у Вседържителя неправосъдие,

11. защото Той постъпя с човек според делата му и въздава на мъж според пътищата му.

12. Наистина, Бог не върши неправда, и Вседържителят не извършва съд.

13. Кой, освен Него, промишлява за земята? И кой управлява цяла вселена?

14. Ако Той обърнеше сърцето Си към Себе Си и вземеше при Себе Си нейния дух и нейното дихание, -

15. завчас щеше да погине всяка плът, и човек щеше да се върне в праха.

16. И тъй, ако имаш разум, слушай това и внимавай на думите ми.

17. Който мрази правдата, може ли да господарува? И можеш ли ти обвини Всеправедния?

18. Може ли да се каже на царя: ти си нечестивец, и на князете: вие сте беззаконници?

19. Но Той не гледа и на лицата на князете и не предпочита богат пред беден, защото всички тия са дело на ръката Му.

20. Те умират внезапно, по среднощ народът ще се възмути, и те изчезват; и изпъждат силните не със сила.

21. Защото Неговите очи са над пътищата на човека, и Той вижда всичките му крачки.

22. Няма тъма, нито смъртна сянка, дето биха могли да се укрият ония, които вършат беззаконие.

23. Затова Той не иска вече от човека, да отиде на съд с Бога.

24. Той съкрушава силните без изследване и туря други на техните места,

25. защото Той прави известни техните дела и ги събаря нощем, и те биват изтребени.

26. Той ги поразява като беззаконни люде пред очите на другите,

27. задето те са се отвърнали от Него и не са разбрали Неговите пътища,

28. тъй че дойде до Него викът на бедните, и Той чу стенанието на угнетените.

29. Даде ли Той тишина, кой може я смути? Скрие ли лицето Си, кой може Го видя? било то за народа, или за един човек,

30. за да не царува лицемерецът народу за съблазън.

31. Към Бога трябва да се казва: "претърпях, няма вече да греша.

32. А което аз не зная, научи ме; и ако съм направил беззаконие, няма вече да правя."

33. По твоето ли разбиране трябва Той да въздава? И понеже ти отхвърляш, на тебе остава да избираш, а не мене; говори каквото знаеш.

34. Умните люде ще ми кажат, и мъдрият мъж, който ме е слушал:

35. Иов умно не говори, и думите му нямат смисъл.

36. Желал бих, Иов напълно да бъде изпитан, според отговорите му, които са свойствени на нечестиви люде.

37. Инак, към греха си той ще прибави отстъпление, ще ръкопляска между нас и още по-много ще наговори против Бога.
ГЛАВА 35.
1. Продължи Елиуй и рече:

2. намираш ли справедливо това, що каза: "аз съм по-прав от Бога"?

3. Ти каза: "каква полза за мен? и каква печалба бих имал повече, ако бих и грешил?"

4. Аз ще отговоря на тебе и на твоите приятели:

5. погледни на небето и виж; взри се в облаците, те са по-високо от тебе.

6. Ако ти грешиш, какво правиш Нему? И ако престъпленията ти се умножават, какво причиняваш Нему?

7. Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво Той получава от ръката ти?

8. Твоето нечестие се отнася към човек като тебе, и твоята праведност към човешки син.

9. От многото притеснители пъшкат притесняваните и от ръцете на силните пищят;

10. но никой не казва: де е Бог, моят Творец, Който дава песни нощем,

11. Който ни научава повече от земните добитъци и ни вразумява повече от небесните птици?

12. Там те пищят, и Той им не отговаря поради гордостта на лошите люде.

13. Ала не е истина, че Бог не чува, и Вседържителят не гледа това.

14. Макар и да казваш, че Го не видиш, но съдът е пред Него, и - очаквай го.

15. Но сега, понеже гневът Му не го посети, и той го не опита във всичката строгост,

16. затова Иов отвори лекомислено устата си и безразсъдно пръска думи.

2. почакай ме малко, и аз ще ти явя, че има още какво да кажа за Бога.

3. Ще почна разсъжденията си отдалеч и ще въздам на моя Създател справедливост,

4. защото думите ми никак не са лъжа: пред тебе е съвършеният в познанията.

5. Ето, Бог е могъщ и не презира силния с крепкото Си сърце;

6. Той не поддържа нечестивите и на угнетените въздава правото:

7. не отвръща очите Си от праведниците, но заедно с царе ги туря завинаги на престол, и те се въздигат.

8. Ако пък са оковани с вериги и се държат в оковите на неволята,

9. Той им посочва делата им и беззаконията им, понеже са се умножили,

10. и отваря ухото им за вразумяване и им говори да се отдръпнат от нечестието.

11. Ако послушат и Му служат, ще прекарат дните си в доброчестина и годините си в радост;

12. ако пък не послушат, ще загинат от стрела и ще умрат в безумие.

13. Но лицемерците хранят в сърцето си гняв и не се обръщат към Него, кога ги вързва в окови;

14. затова душата им умира в младини, и животът им изгасва с блудници.

15. Той спасява сиромаха от неволята му и, кога е угнетен, отваря му ухото.

16. И тебе би извел Той от теснина на простор, дето няма стеснение, и слаганото на трапезата ти би било пълно с тлъстина;

17. но ти си препълнен с размишления на нечестивци; съд и осъждане са близки за теб.

18. Да те не порази Божият гняв с наказание! Голям откуп не ще те избави.

19. Ще даде ли Той някаква цена на твоето богатство? Не, - нито на златото, нито на какво и да е съкровище.

20. Не желай оная нощ, когато народите се изтребват на мястото си.

21. Пази се, не се поддавай на нечестието, което си предпочел пред страданието.

22. Бог е висок по силата Си, и кой е такъв, като Него, наставник?

23. Кой ще посочи Нему пътя Му? Кой може каза: Ти постъпваш несправедливо?

24. Не забравяй да величаеш делата Му, които човеците виждат.

25. Всички човеци могат да ги видят: човек може да ги изглежда отдалеч.

26. Ето, Бог е велик, и ние не можем да Го познаем; броят на годините Му е неизследим.

27. Той събира водните капки; те в множество се изливат на дъжд;

28. капят из облаците и се изливат изобилно върху човеците.

29. Кой може тъй също разумя ширинето на облаците, трясъка на шатрата Му?

30. Ето, Той разпростира над тях светлината Си и покрива морското дъно.

31. Оттам Той съди народите, дава храна в изобилие.

32. Той крие в дланите Си трескавицата и заповядва й кого да удари.

33. Трясъкът й дава да се знае за нея; добитъкът тъй също усеща, какво става.
ГЛАВА 37.
1. И от това трепери сърцето ми и се е подигнало от мястото си.

2. Слушайте, слушайте гласа Му и гърма, който излиза из устата Му.

3. Под цялото небе се прониса гърмежът Му, и светкавицата Му - до краищата на земята.

4. След Него гърми глас; гърми Той с гласа на Своето величие и го не възпира, кога гласът Му бъде чут.

5. Чудно гърми Бог с гласа Си, върши велики дела, за нас непостижими.

6. Защото Той казва на снега: падай на земята; също ситният дъжд и едрият дъжд са в Негова власт.

7. Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят всички човеци делото Му.

8. Тогава звярът отива в убежище и си остава в леговището.

9. От юг иде буря, от север - студ.

10. От духването Божие става лед, и водната повърхност се свива.

11. Също с влага Той напълня черните облаци, и облаците сипят светлината Му,

12. и те тръгват според намеренията Му, за да изпълнят, което им заповядва, по лицето на обитаваната земя.

13. Той им заповядва да отидат или за наказание, или в благоволение, или за помилване.

14. Вслушай се в това, Иове; стой и разумявай чудните Божии дела.

15. Знаеш ли, как Бог разполага с тях и заповядва на светлината да блещи из Неговия облак?

16. Разумяваш ли равновесието на облаците, чудното дело на Най-Съвършения в знанието?

17. Как се стопля дрехата ти, когато Той успокоява земята от юг?

18. Ти ли с Него разпъна небесата, яки като изляно огледало?

19. Научи ни, какво да Му кажем. В тоя мрак ние не можем нищо да съобразим.

20. Ще Му бъде ли обадено, какво говоря аз? Казал ли е някой, че Нему се съобщава, каквото е говорено?

21. Сега се не вижда бляскава светлина в облаците, но ще полъхне вятър и ще ги разчисти.

22. Хубавото време дохожда от север, и около Бога е страшно великолепие.

23. Вседържител е! Ние Го не постигаме. Велик е по сила, по съд и по пълнота на правосъдието. Той никого не угнетява.

24. Поради това да благоговеят пред Него човеците, и да треперят пред Него всички мъдри по сърце!