Книга на царете, където е и летописът на българската държавност „Именник на българските кханове

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
49
При Гордий I (около средата на VIII в. пр. н. е.) 
Фригия достига своя разцвет. Владетелят е 
познат като „цар на Изтока и Запада". 
Столицата на държавата също носи неговото 
име - Гордион. Интересното е, че в храма в 
Гордион царят слага каруца, чийто ярем е 
скрепен със сложен възел - „Гордиев възел". 
Според легендата който успеел да развърже този 
възел, щял да стане владетел на цяла Азия. 
Главният 
поминък 
на 
фригийците 
е 
земеделието и скотовъдството. Те умеели да 
добиват и обработват злато и други метали. В 
края VIII и началото на VII в. пр. н. е. цар Мидас 
(става дума за друг владетел с това име) 
провежда активна външна политика на изток. 
Съществува предание, според което до каквото 
се докоснел Мидас, всичко се превръщало в 
злато. Заслужава внимание фактът, че той пода-
рява златен трон на светилището в Делфи. 
Сблъсъкът на фригите с асирийците, водени 
от Саргон II, завършва с неуспех и Мидас (нари-
чан Мита) е принуден да плаща годишен данък. 
Името Мита всъщност е идентично с владетеля 
на Митани (Мита), на чието име е наречена 
страната, наследила Мари - съседна на Вавилон 
държава. 
По-късно от североизток нахлуват сродните 
кимерийци (прогонени от скитите) и фригите са разгромени. 
Цар Мидас се самоубива. Държавата се разпада и земите й 
стават част от съседна Лидия в началото на VII в. пр.н.е. 
Фригийците полагат основите на самобитна култура, която 
оказва влияние на древните гърци, римляните и други 
народи. Уникален е техният музикален лад, както и умението 
на фригите да пришиват златни нишки и да отглеждат де-
коративни рози. Те развиват и обогатяват финикийското пис-
мо, като създават знаци не само за съгласните, но и за 
гласните звуци. 
В религията на този народ основна роля играе Великата 
майка - богинята Кибела (Кубаба). На особена почит е и бог 
Атис, умиращ и възкръсващ за нов живот. В превод името му 
означава „земя на звездите". 
Запечатан е и външният облик на фригите - с къси бради и 
обици на ушите. Носят пискюлчета на своите поли и са обути 
с високи ботуши. За главите си използват плетени шлемове и 
са въоръжени с малки щитове и къси копия. 
Лидия поддържа добри съседски отношения с Фригия. Тя 
заема централната част на Западна Мала Азия. Държавата е 
съюзник на Троя във войната. Основен град е столицата й 
Сарди. 
В началото на първото хилядолетие преди новата ера 
Лидия е част от държавата на фригите. През VII в. пр. н. е. 
започва нейното възраждане, като се превръща в една от 
най-силните държави в региона. 
Лидийският цар Гигес (685-652 г. пр. н. е.) успява да 
присъедини към държавата си значителна част от Фригия, 
както и земи на Кария, Троада, Мизия. Митографската 
традиция смята етнонимите Лид, Миз и Кар за братя. Техните 
народи - лиди, мизи, кари, се родеят и към тях очевидно 
следва да добавим и фригите. Те са и племената, които в края на II хил. пр. н. е. до падането 
им под властта на персите населяват Мала Азия. 
Лидия упражнява контрол върху най-важните търговски пътища в Причерноморието. 
Царството води явна антисирийска политика и се опитва да се противопостави на напиращите 
от изток свои сродници - кимерийците. 
При цар Крез (560-546 г. пр. н. е.) Лидия изживява втори разцвет. Страната е прочута с 

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
50
коневъдството, керамиката, металургията. Лидия е смятана за една от родините на 
монетосеченето. По времето на Гигес те са от електрон (сплав от злато и сребро), а при Крез се 
секат и златни монети. В античния свят цар Крез се смята за най-богатия владетел, а името му 
става синоним на богатство. 
През 546 г. пр. н. е. при Сарди лидийските войски са разбити от персите, водени от своя цар 
Кир. Така Лидия е принудена да сложи край на своето самостоятелно съществуване и 
населението й става част от Персия. 
Историята и на фригите, и на лидите е свързана с Троянската война. Основен източник за 
нея е произведението на Омир „Илиада". Поетът нарича троянците „конеукротители", каквито 
са всъщност споменатите вече два народа. Твърде важен е и един многозначителен факт, 
споменаван от гърците, но подминаван с лека ръка. Има данни, че поетът Дарет е написал 
преди Омир фригийска „Илиада". 
Войната за Троя между защитници и нападатели е всъщност борба между сродни племена. 
Според известния наш изследовател проф. Ганчо Ценов, който анализира творчеството на 
Омир, Троянската война е сблъсък между елини (предгръцко, тракийско население) и мизи, 
носещи още от IV в. пр. н. е. името българи. Затова и при срещата си с латинците цар Калоян 
многозначително заявява, че българите са чували как е разрушена Троя повече от всички 
други. 
Византийският летописец Йоан Малала (починал около 578 г.) отбелязва: „Казаният Ахил 
заминал с Атридите, като Водел своя собствена войска от три хиляди души, наричани 
мирмидонци, а сега българи.'' Малала определя българите като племена от траки и скити. 
Мирмидоните, предвождани от Ахил, са част от една голяма племенна общност, в която 
влизат и едоните - съседите на бригите (фригите). 
В „Илиада" се откриват и други едони - мигдоните, свързани с фригите. За тях Страбон 
пише, че са преселници от Европа в Мала Азия с трудно определими граници. 
За едони се смятат и македоните, като според езиковедите тяхното название означава 
„високи", „стройни". Според мен етимологията на „македон" може да се търси и в трите нейни 
съставки - „ма" -„земя", „Акад" и „дон" - „вода" - т. е. „земята и водата на Акад". С думата Акад се 
обозначава северната област в Шумер, владяна от кимерийци и скити, познати по-късно като 
мизи. 
Очевидно с такъв произход е и Александър Македонски. Затова точно през Гордион и храма, 
строен от фригите (бригите - кимбрите или кимерийците), минава великият пълководец в 
началото на своя завоевателен поход на изток. Не случайно много от воините на Александър 
Велики носят така наречения фригийски шлем. С един удар на меча си пълководецът успява да 
разсече Гордиевия възел. Така македонският цар се явява своеобразен наследник на 
владетеля на фригите. И в това няма нищо случайно. Достатъчно е да напомним, че бригите 
(известни по-късно като фриги) обитават земите на македоните около Охридското езеро и от-
там започват своето преселение към Мала Азия. Точно тези фриги и мизи са изселени от 
своите земи от Александър Македонски в посока на техните сънародници в Бактрия. 
Закономерен в този смисъл е и бракът му с местната принцеса Роксана. На произхода на името 
Бактрия може да се погледне и от друг ъгъл -Балк-тракия, т. е. българската Тракия. 
От историята са известни имената на няколко бригийски града: 
Кидрий, Кидрара в Мала Азия, Бругида по горното течение на река 
Еригон, Бригезез близо до езерото Болбе и др. Названията на някои от 
градовете (Кидрий, Кидрара) сочат, че появилите се по-късно кидарити 
са наследници на бригите. А кидаритите в средата на IV в. успяват да 
възстановят с помощта на ефталитите („белите хуни") голяма част от 
Кушанската империя, чийто основен противник е империята на 
персийските Сасаниди. Кидар (Чдар) на китайски се произнася „Тци-
Доло", което означава син на Доло (Дуоло), („син на владетеля, 
поставен от Вселената"). Името на този клон произхожда от 
основателя Кидара, който създава нова държава и успява да овладее 
земите на юг от Хиндукуш. 
Тези земи кидаритите (бриги) обитават още по времето на Алек-
сандър Велики. Пълководецът останал много изненадан, когато ги 
срещнал в района на днешната област Цитрал (Читрал) при похода си 
към Индия. Любопитно било и тяхното твърдение, че са наследници на 
Дионис. 
Лингвистични проучвания показват, че и днес в района на планините Хиндукуш живее 
народът йидга или брегейо (твърде близко с името бриги), който в езика си има много названия, 
сходни с българските. При брегейо се запазва и така характерният в говора ни звук „ъ". 
Присъствието на древните българи в района с имената балхи, балхики, врики (брики) е 
засвидетелствано още през II хил. пр. н. е, в някои индийски писмени паметници от X в. пр. н. е. 
В гръцката литература името Балх става известно като Бактрия през IV в. пр. н. е. Има 

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
51
предположение, че названието води своето начало от другото име на Дионис - Бакхус. Не 
случайно легенди говорят, че Александър Велики е смятан за син (духовен) на Дионис. 
По всяка вероятност Дионис е реална историческа личност. В своето произведение 
„Историческа библиотека" Диодор Сицилийски през I в. пр. н. е. разказва, че Дионис завладява 
цяла Индия, създава много градове, учи местното население на различни неща като 
съхраняване на плодовете, приготвяне на вино и др. По-късно той разделил Индия на много 
царства, които да ги управляват синовете му. Любопитен е фактът, че във войската на Дионис 
имало и много жени от Тракия, които навярно са били известните амазонки. 
Постепенно кидаритските царе, сечащи златни монети, попадат под индийско културно 
влияние. И все пак чак до XI в. в Северна Индия управляващата династия свързва своя 
произход с Балх (Балхара). 

жүктеу/скачать 4.74 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: