Захарните момчета от жълтите павета

3. Захарните момчета от жълтите павета

ЕДНА ОТ МАЛКОТО ПРЕСЕЧНИ ТОЧКИ МЕЖДУ ДВАМАТА братя Илиеви е култът към градски­те момчета. И двамата изпитват слабост към гъзари, родени в центъра на София.

Повечето момчета са стартирали от „Ма­гура" и „Кравай". Животът им тече сладко и безгрижно. Бълбука в дискотечен ритъм. Край тях се носят сапунени мехури от сбъднати мечти. Гъзарите живеят по линията на най-малкото съпротивление. Щадят се. Нямат ни­що общо със силоваците и честолюбивия им фанатизъм.

Гъзарите са душата на компанията. Ръсят вицове и импровизират лафчета. Всички са ху­бави момчета. Около тях се върти поток от девойки. Ако бяха вокална група, щяха да се нари­чат „Захарните момчета".

Свикнали са да бъдат център на внимание. Повечето са връстници на Васко и Жоро. Едни са потомци на тежката номенклатура. Други са ренегати от стари буржоазни родове.

Братя Илиеви са расли по мизерни спортни зали и общежития. За разлика от тях градски­те момчета са откърмени по станциите на Министерския съвет и „тънките" ведомствени барчета.

Братята са се млатили на тепиха с беднячета от села и паланки. В това време „добрите" момчета са раздували по купоните на Тодор Славков - Малкия Тошко. Когато борците са съ­бирали стотинки за гуменки, отворковците са продавали вносни якета на „Магурата".

Васко и Жоро си падат по градските „типчета". Нуждаят се от свитата им. Чрез гъзарите забравят белезите на детството си. Освен това ги свързват топло приятелство и общи интереси.

„Васил искаше да тушира скандалния имидж на ударните бригади. Затова все повече се обг­раждаше с момчета от добри семейства - спомня си близък до него. - „Дърпаше" очилатковци, Завършили в чужбина. Най-добре обаче му пас­ваха дискотечните плейбои, които жънеха ова­ции из нощна София."

Гъзарите са винаги добре дошли в сепаретата на Васко Илиев. Присламчват се към бор­ците, а рейтингът им се изстрелва в облаците. Те получават протекция.

Гъзарите са имунизирани срещу уличните глутници. Момчетата правят и „въздушни пар­тии" с Васил. Те са идеалните манекени за пране на пари. Не са компрометирани. Дават имената си „назаем". Без да са вложили нищо, получават въздушни пари. Процент от небето.

Водеща в отношенията обаче остава емо­цията.

Пръв сред сателитите е синеокият атлет Дани Графа. По онова време държи висаджийското кафене „Интрига" на бул. „Витошка". Ця­лата групировка „виси" там.

Баща му е от веселата клика на Батето Славков, а по-късно - фабрикант на дамски превръзки. Дани Графа е ценител на всички градски по­роци и изкушения. Хазартен тип и бонвиван. Ин­вестирал е огромни суми в комар. Най-неподхо­дящото определение за него е работохолик. По-късно Дани Графа държи модното кафене „Гарбо" на столичния Патриарх Евтимий". Днес е собственик на непретенциозното бистро „Апартаментът".

В свитата участва и Александър Христов - Сашо Пинокио, строен хубавец със смолисти къд­рици. През 1994-та се слави като бонвиван. По цял ден кръстосва „Витошка", „Патриарх Евти­мий", „Раковски" и „Цар Освободител". Обхожда златното каре на София с легендарния си „Мерцедес Бравос".

Колата зеленее като гръцка маслина в чаша мартини. Пинокио върти парадни шествия с мерцедеса и жъне улични овации. Зеленият „Бравос" е признат за „топ гъзария 1994".

Плейбоят намалява скорост, сваля прозоре­ца и пуска в ход бърза свалка:

„Недопустимо е принцеса като вас да бъде пешеходка! Тези дълги крака не са за улицата. Трябва да натискат педала на луксозна кола. Заповядайте да покарате мерцедеса, ако обичате." Столичанки сами скачат в „зелената масли­на". Прякорът Пинокио идва от умението му да „къдри" красиви лъжи. Девойките често го на­ричат за улеснение „Сашо Мерцедеса". Мъжете също не откъсват очи от зеления „Бравос". Бабаитът Милчо Бонев - Бай Миле е пощурял от мерак. Мирясва едва когато си купува ко­ла близнак.

Александър е построил комунизма покрай родителите си. Има майка съдийка и баща гене­рал. Днес е крупен инвеститор. Участва във фондове с чуждестранен капитал.

Щастливата звезда „професионален люби­мец" закриля и Борислав Чакъров - Боби Травестита. Двамата с Пинокио са неразделни като Макс и Мориц. Травестита е русоляв, с изпити скули и сини очи.

В очите на нежния пол е един от най-таче­ните висаджии. По него полудяват дори съпру­ги на страшилища от подземния свят. В момен­та му приписват презокеанска авантюра със сексапилната вдовица на убития Дмитрий Ми­нев - Димата Руснака.

Боби Травестита има трудов стаж под кри­тичния минимум и над три висши образования. Завършил е с магистратура на „Магура стрийт". Сече му пипето и е забавен.

Колоритен персонаж в свитата е Мартин Влайков - Къдравия. Той е потомък на стар еврейски род. Майка му е козметичка от старата гене­рация. Разкрасявала е лицата на покойната Люд­мила Живкова и куп номенклатурни „тежкарки". Мартин е градско момче от центъра на Со­фия. Израства в компанията на Тошко Малкия и даровити асамблейчета от „Знаме на мира". Марто Къдравия е детето вундеркинд. Разкъсва се между уроци по пиано, балет и солфеж. По-късно пуска дълга коса и става брейкаджия. Светът на лошите момчета го привлича неудържимо.

Марто Къдравия е целият в мускули. Прили­ча на изкусител от балет „Максимус". На буй­ните му букли би завидял и Филип Киркоров.

По-късно Мартин Влайков държи атрактив­ни заведения на ВИС. Отговаря за шоубизнеса в групировката. Наскоро едва оцелява при атен­тат в центъра на София. Неизвестен стрелец го прави на решето. Балетистът се възстано­вява напълно. Даже танцува до зори на сватба­та на Стефка Костадинова и Ники Попвасилев. В приятелския кръг се вписва и Кирил Кленовски - Киро Парахода. Детството му се за­върта в орбитата на Тошко Малкия. Баща му е директор на мастит външнотърговски гигант при социализма. Промените издухват Парахода в Швейцария.

Той се жени за англичанка. Заедно с Васил Или­ев регистрират „Дженерал лизинг" за внос на уиски. Стават партия в бизнеса. Кирил Кленовски е бил ятак на Тошко Малкия в Швейцария. Татовият внук е в немилост след случая „Гешева". Живее при Парахода до екстрадирането си у нас. С белите си бузи и бистър зеленикав поглед Парахода прилича по-скоро на поет от руската класика, отколкото на мафиотски приятел. Но понякога външността е измамна... Говори бързо, като скоропоговорка.

Палавата бригада допълва и Лъчезар Рай­ков - Терориста. Буйната глава е издънка на бе­лежит индустриален род. Баща му е фабрикант, потомък на Никола Габровски. През 1983 г. Лъчо отвлича самолет в компания на приятели. Ченгетата ги приземяват на летище Варна. Осъждан е за тероризъм.

„Черешката" на веселата торта е Добри Доб­рев - Дробеца. Наследник на герои от антифашис­тката борба. Дядо му е митичен генерал в Министерството на отбраната. Внукът е артистичен колорит. Разиграва етюди и „дроби" смешни ис­тории. Затова му викат и Дробеца. В момента е президент на процъфтяващ отбор в Б-група.

Свитата от професионални любимци след­ва неотлъчно императора Васко. Тя проявява и огромни симпатии към Жоро, тогава „директор" на палавниците.

Чепатите братя Илиеви за пръв път харес­ват едни и същи хора.

След смъртта на Васил веселата бригада отива при Жоро. В тяхна чест Главния създава Министерството на веселието. Раздава им и заслужените постове. Обезпечава финансово повечето си приятели и те не чувстват никак­ви липси. Професионалните любимци остават в сърцето на Главния до смъртта му.
„Човек никога не е самотен остров.

Той е част от материк."
Жан Жак Русо