Смъртта на живия талисман

15. Смъртта на живия талисман

МАСЛИНКАТА АКОСТИРА В „ДИАНАБАД" ПРЕЗ 1994 Г. РАЗБИРА, че старите приятели от те­пиха са милионери. Васко Илиев, Илия Павлов и Младен Михалев - Маджо са отскочили нагоре.

„Ще се пръсна от яд - позеленява Маслинка­та. - Да вегетирам из прашна Европа, а тук е било дупка с пари и тарикатите са се сапунисали със злато..."

Васил Илиев назначава Маслинката за „жив та­лисман". Босът праща лъскави коли да го взимат и да го водят на гуляи. Зевзекът дежури нонстоп във ВИ П сепарето на дискотека „Нерон."

Често се качва на масата. Произнася моно­лог, който завършва с крилатата фраза:

„Маслинката може да убие, но не и да проси."

Васил Илиев се залива от смях. Дава му пачка с пари. Прииждат и дискотечни сексбомбички. Все се намира по-семпла птичка, която да кацне в скута на Маслинката.

След всеки пир „живият талисман" издува перки пред апапите на „Дианабад":

„Най-обичам яренце да се яде, уиски да се пие с галони, кока и секс в кенефите. И отново на дансинга!"

В мигове на осенение Маслинката дирижира чалга с пистолет. Тогава е в пика си.

По-късно скача в алкохолното „блато" и бав­но се дави. Смесва балантайнса с лексотан. „Матиран", обикаля кварталните магазинчета и кафенета.

Заплашва да ги взриви, ако не получи 5000 ле­ва рекет. Собствениците се смеят. Възприемат Маслинката като муха. Кварталният Мунчо ръси стихчета и все по-често излиза през зимата гол и бос, само по гащета. В такъв вид се изтъпанчва пред Надежда Михайлова. Тя е тръгнала към роди­телите си, които живеят в същия блок 10.

„Във вас ни е надеждата!" - надава вик Мас­линката. Бодигардовете на бившата синя лидерка го сбутват, а тя му изпраща теменужена ус­мивка.

Маслинката се разболява, но се лекува с ал­кохол. Решава да опише приключенията си в кни­га. Често разказва приказки от затвора „Карабанчел":

„На всеки църковен празник половинка ви­но, пържолки, царски десерт и пура. А после се разхождаш из пандиза като генерал."

Веселин Ранков до последно се слави като „кадем за лесни пари".

Веднъж загадъчен баровец отива у тях. Вади 1 лев и го търка в брадата му. След два дни Маслинката умира от перитонит, а баровецът пече­ли 50 000 долара „въздушно" - тоест от нищото.

16. Окупират Белите манастири

РЕКЕТЬОРСКАТА ВЪЛНА НА 1994-ТА СЕ НАДИГА ВСЕ ПОВЕЧЕ И повече. Държавата къкри в мъртво вълнение.

Обществото е в прегръдката на снежен чо­век рекетьор. Плъзнали са митове - змии. Отмъстителите не спят. Бухалки правят на сол кафе-машина, прозорци и полилеи в луксозно кафене. Преобръщат лимузини с „главите" надолу.

Епоха на изстрели в тавани. Градушки от куршуми.

Гръмват офиси на новобогаташи. Напере­на бизнесдама от известна фирма е отвлече­на и измъчвана цяла нощ. „Щавят" я заради дъл­гове.

Вендети, грабежи и опити за убийства.

Черните хроники дълбаят лабиринт.

Видният висаджия Емил Беев - Мигача щур­мува офис на търновски бизнесмен с две бели ланчии.

Вратите се отварят с гръм и трясък. Изс­качат шестима бригадири. Започва бой. Нахлу­ват ченгета.

Екшънът се пресича като ледено мляко във вряща супа. Полицаите задържат бригадата.

Емо Мигача е „видна" кримка. През 80-те се омотава като конец около първите мутри в Ун­гария Митко Бретона и Иво Карамански. Преди да го арестуват, си прерязва езика с бръснарс­ко ножче. Оттогава заеква и всява респект в престъпния свят.

Преди да нахлуят с белите ланчии, Емо Ми­гача и рекетьорите му изнудват търновския бизнесмен Трифон Маринов. Искат половината от печалбата му.

Той има верига от хранителни магазини, за­ведения и зали с игрални автомати. Държи рабо­тилници за преработка на слънчоглед във Вели­ко Търново, Белене и Силистра.

В полицията Емо Мигача подписва деклара­ция, че повече няма да приближава бизнесмена.

Час по-късно висаджийската седморка изс­кача на свобода.

Белите ланчии излитат от болярския град.

През този период полицията е безсилна. Не може дори да анулира договорите за охрана. Кол­кото изнудвачи задържи, толкова пуска. Жерт­вите масово оттеглят жалбите си. Рекетът ди­рижира държавата с невидима палка. Силоваците танцуват на сцената.

Частниците им наливат между 5 хил. лева и 2 млн. лева на месец. Всеки дава според доходите си.

Манастирите също стават борчески бас­тиони.

След дълго издирване ченгетата арестуват висаджията Николай Цветков - Пинчера. Търсят сприхавия бандит за многобройни престъпления. Включително и за бой над врачански бизнесмен.

Пинчера и глутницата му научават, че ги търсят. Стават партизани. Намират убежище в къдравите дъбрави на манастира „Иван Пус­ти" край село Извор.

По това време ВИС-1 е наела стопанство­то в манастира. Превърнала го е в своя крепост. Там рекетьорите кроят планове за „сражения". Готвят нападения из градове и села. Нощем „пинчерите" разпускат с манастирско винце и приятни компании.

17. Гръм и мълния: Поли Пантев

В РАЗМИРНАТА 1994 Г. ДЕСЕТИНА МУТРИ ОТВЛИЧАТ ШЕФА НА Християнрадикалната пар­тия отецТотю Петров.

Божият служител е пребит и заключен в читалище.

На другия ден „чупи" оковите. Отива да излее болката си пред в. „Стандарт".

„Отвлякоха ме. Малтретираха ме и ми по­искаха 50 000 марки откуп! Показаха ми карта на България, осеяна с черепи. Това бяха зони набелязани за рекетиране" - каканиже отецът пред журналиста Иван Рачев.

„Стандарт" излиза с разтърсващата изпо­вед на отупания Тотю Петров.

„На следващия ден в редакцията се появи странно мъжле - спомня си журналистът Рачев. -То беше високо около метър и петдесет. Беше ка­чено на висок ток. С черен панталон и бяла риза, два „гардероба" отпред и мерцедес кабрио."

„Приятно ми е, Поли Пантев!" - представя се човечето, известно като „гръм и мълния" в подземния свят.

Комичното звучене на ситуацията преси­чат единствено очите му. Те са дълбоки и пронизителни като на рис.

„Хайде! Ела да те водя при картата с чере­пите!"

Рисът казва това с тон, който не търпи отказ - Поли Пантев отвежда Иван Рачев в офис на столичната ул. „Солунска". Показва му карта­та. Върху нея с флумастер са нарисувани кости и черепи.

„Оказа се, че това е карта за туристи - раз­казва Иван Рачев. - Черепите очертават истори­ческите ни светини. Сестрата на Поли Пантев държеше туристическа фирма. Била е омъжена за Тотю Петров. Двамата имаха 8-годишен син."

Екшънът се разиграва 2 години след разво­да им.

„Всяка крушка си има опашка - обяснява бив­шият семинарист Поли Пантев пред Рачев. - То­тю си изпроси наказанието. Преди отвличане­то направи непростима глупост."

По това време отецът има забранителна заповед да вижда сина си. Посред нощ се появя­ва пред къщата на „бившата". Дегизиран е с мас­ка като Зоро. Монтира стълба и се изкачва по нея. Търкулва се на втория етаж.

Лети като балеринка на пръсти из къщата. Промъква се в стаята на хлапето. Напъхва прис­пивателно в устата му и го открадва. Държи момченцето два дни под ключ в София.

После го замъква към Враца. Палавият Божи служител се скрива в митрополията. На първия етаж има локал с рулетки.

Лудият поп играе хазарт две денонощия.

Губи все повече и повече. Решава, че късме­тът го е разлюбил. Пуска синчето си в рулетка­та. Разчита късметът да се разнежи пред мал­чугана.

„Тръгнах да търся племенника. Яростта ми беше махнала главата - признава Поли Пантев. - Пребих отчето като куче. Предупредих го да не търси сина си, защото ще му светна маслото... Поисках и 50 000 марки откуп."

Поли твърди, че преди време е вкарал попа в схема за лесни пари. През християнрадикалната му партия висаджиите внасят бензин на далавера.

Правят контрабанда. Плащат нулеви данъ­ци и акцизи.

„Бях го светнал на схемата и си поисках про­пуснатите ползи - пали се Пантев. - Освен то­ва попът е луд. Ходи въоръжен. Покварява сина си. На малчугана почна да му харесва да стреля с арбалет, да играе блекджек и рулетка."

Иван Рачев и Поли Пантев вече се гледат ка­то два топли кокершпаньола. От очите им струи взаимна симпатия.

Васил Илиев пресича флуидите с експресно обаждане:

„След 10 минути в офиса. Идвай бързо!"

Поли, двата „гардероба" и кабриото отли­тат.

жүктеу/скачать 1.44 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: